Решение № 2616 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 312/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по жалба на Р. П. Д., [ЕГН], от град Добрич, [улица], ет. 13, ап. 63, срещу Експертно решение (ЕР) № 91320 от заседание № 52 от 03.06.2025 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК, с което на жалбоподателя е определен 80 % вид и степен на увреждане (ВСУ) пожизнено. В жалбата и в уточняващите я молби се сочи, че решението се оспорва частично, като основните възражения са свързани с твърдения за неправилно определяне на крайния процент ТНР и непосочване на конкретна дата на влизане на решението в сила. Възразява се, че НЕЛК не е отчела всички представени медицински документи и не е оценила множество заболявания на освидетелстваното лице. Излагат се доводи за нередовен състав на комисията. Твърди се, че при новото произнасяне е участвал лекар, който е бил член на комисията, постановила отмененото решение. Това нарушава забраната на чл. 106, ал. 3, т. 1 от ЗЗ и поставя под съмнение законността на настоящото решение. Сочи се, че оспорваното решение следва да бъде с дата на влизане в сила 02.06.2022 г., непосредствено след датата на изтичане на ЕР на ТЕЛК – Добрич от 2020 г. – 01.06.2022 г. Счита се, че непосочването на конкретна дата на влизане на решението в сила поражда правна несигурност и създава възможност за различно тълкуване на началото на действието на решението. По тези съображения се иска отмяна на решението в оспорваната му част и връщане на преписката на НЕЛК за ново произнасяне. Ответникът – НЕЛК – София, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по делото. Твърди, че обжалваното решение е издадено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в необходимата писмена форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с указанията на съда, дадени с влязлото в сила решение на Административен съд - Добрич по адм. дело № 45/2024 г. Възразява срещу доводите на жалбоподателя за непосочване на дата на влизане в сила на ЕР. Сочи, че по отношение на органите на медицинската експертиза не са налице разписани задължения и/или правна възможност, по силата на които да бъде установяван моментът на влизането в законна сила на издадените административни актове по ЗЗ. Твърди, че срокът на инвалидност по предходното ЕР на ТЕЛК от 19.06.2020 г. е изтекъл на 01.06.2022 г., като в последващото ЕР на ТЕЛК от 08.07.2022 г., издадено по отправеното искане по реда на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, е налице произнасяне на органа по чл. 69, ал. 3 от НМЕ. Това произнасяне е част от административния процес по преосвидетелстване на лицата с оглед недопускане на възможността за прекратяване изплащането на следващи се обезщетения по смисъла на чл. 112, ал. 9, предл. 2 от ЗЗ и по своята същност не е предмет на медицинската експертиза. Счита за неоснователни възраженията за неспазване на чл. 106, ал. 3, т. 1 от ЗЗ, като се позовава на съдебна практика. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - ТЕЛК към „МБАЛ – Добрич“ АД, ТП на НОИ – Добрич, РДСП – Добрич и АХУ – София, не изразяват становище по жалбата. Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. От съдържанието на жалбата и уточняващите я молби може да се направи извод, че предмет на оспорване в настоящото производство е решението на НЕЛК единствено в частта му относно определения процент на ВСУ, доколкото оплакванията за непосочване на дата на влизане на решението в сила не са свързани с конкретни части/точки на акта, подлежащи на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От данните по делото се установява, че ТЕЛК при „МБАЛ – Добрич“ АД е преосвидетелствала Р. П. Д. поради изтичане на срока на действие на предходното ЕР на ТЕЛК, с което му е определена 50 % ТНР за срок от две години – до 01.06.2022 г. В резултат на това е издала ЕР № 92971 от заседание № 129 от 08.07.2022 г., с което е определила същия процент на ТНР за срок от три години - до 01.07.2025 г. Отразената водеща диагноза е астма с преобладаващ алергичен компонент. Р. Д. е обжалвал решението по административен ред, възразявайки срещу степента на ТНР, срока на инвалидността и датата, на която изтича този срок. Жалбата е разгледана от Специализирания състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК, който с ЕР № 90802 от заседание № 156 от 15.09.2022 г. е отменил изцяло ЕР на ТЕЛК и е върнал преписката за ново освидетелстване. Решението на НЕЛК е обжалвано по съдебен ред. С влязло в сила Решение № 373 от 27.10.2023 г. по адм. дело № 585/2022 г. Добричкият административен съд го е отменил и е върнал преписката на НЕЛК със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона. В изпълнение на решението на съда Специализираният състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК се е произнесъл с ЕР № 90049 от заседание № 4 от 08.01.2024 г., с което е отменил ЕР на ТЕЛК по оценката на трайно намалената работоспособност и по срока на инвалидността, като е увеличил ТНР от 50 % на 80 % и е намалил срока на определената ТНР от 3 на 2 години – до 01.07.2024 г. Като водеща диагноза е посочена атеросклеротична сърдечно – съдова болест. Повторното решение на НЕЛК е обжалвано пред Административен съд – Добрич, който с Решение № 212 от 06.02.2025 г. по адм. дело № 45/2024 г. го е отменил и е върнал преписката на Специализирания състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че процесното ЕР кореспондира изцяло с мотивите към предходното отменително решение в частта по отношение на установения процент ТНР, но е издадено в противоречие с материалния закон в частта по отношение на определения срок на ТНР. Основните съображения на съда са били, че към датата на постановяване на обжалвания акт освидетелстваното лице е навършило възрастта по чл. 68 от КСО за придобиване на право на пенсия за ОСВ, поради което е следвало да му бъде определен пожизнен срок на инвалидност на основание чл. 69, ал. 7 от НМЕ и чл. 101, ал. 5 от ЗЗ. Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. При новото разглеждане на жалбата Специализираният състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК е издал оспореното в настоящото производство ЕР № 91320 от заседание № 52 от 03.06.2025 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК, призната е 80 % степен на увреждане без чужда помощ (ВСУ) и е определен пожизнен срок на инвалидност съгласно чл. 69, ал. 7 от НМЕ, с вписана водеща диагноза атеросклеротична сърдечно – съдова болест. Органът е посочил, че се произнася по документи на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, като относно определения срок на инвалидност се е позовал на решението на Административен съд – Добрич от 05.02.2025 г. ЕР на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 11.06.2025 г. и е обжалвано пред съда на 20.06.2025 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 103, ал. 4 от ЗЗ и чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза, в предписаната от закона форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване. Действително в т. 10 на ЕР е посочено, че с решение на АС – Добрич № 212/06.02.2025 г. се отменя ЕР на ТЕЛК вместо ЕР на НЕЛК № 90049/08.01.2024 г., но това представлява очевидна фактическа грешка, която не прави неясна волята на административния орган. От съдържанието на акта е видно, че с него е отменено ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ – Добрич“ АД № 92971 от 08.07.2022 г. относно оценката на степента на увреждане и срока на инвалидност и е постановено ново решение по същество. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че оспорваното решение е постановено от незаконен състав в нарушение на забраната по чл. 106, ал. 3, т. 1 от ЗЗ, тъй като в специализирания състав на НЕЛК е участвал лекар, който е бил член на комисията, постановила отмененото решение. Съгласно чл. 106, ал. 3, т. 1 от ЗЗ и чл. 15, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ при извършване на медицинска експертиза не може да участва лекар, който е участвал в изготвянето на обжалваното експертно решение. Тази забрана би била нарушена само ако в специализирания състав на НЕЛК е участвал лекар, който е бил и в състава на ТЕЛК, изготвил обжалваното пред НЕЛК експертно решение. Липсват данни по делото в специализирания състав на НЕЛК, който е разгледал жалбата на освидетелстваното лице, да е участвал лекар от състава на ТЕЛК при „МБАЛ-Добрич“ АД, издал обжалваното по административен ред експертно решение. В административното производство не съществува правило, подобно на въведеното с чл. 222, ал. 2 и чл. 225 от АПК, при връщане на преписката преразглеждането на спорния въпрос да се извършва от друг състав на компетентния едноличен или колективен административен орган. В случаите по чл. 173, ал. 2 от АПК, когато съдът отменя оспорения акт или го обявява за нищожен, преписката се изпраща на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Правомощията на административния орган се упражняват от назначените за това длъжностни лица. При наличие на обстоятелства по чл. 106, ал. 3, т. 1 – 4 от ЗЗ, съответно чл. 15, ал. 1, т. 1 – 4 от ПУОРОМЕРКМЕ, пораждащи съмнение за заинтересованост на лекар от състава на органа на медицинската експертиза, се извършва отстраняване, като в освидетелстването на лицето се включва резервен член от състава на ТЕЛК или лекар от другите специализирани състави на НЕЛК, определен със заповед на ръководителя на лечебното заведение, съответно на директора на НЕЛК – чл. 106, ал. 8 от ЗЗ и чл. 15, ал. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ. Като колективен административен орган НЕЛК действа в специализираните състави, определени със заповедта на директора по чл. 18, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, както е в настоящия случай, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 106, ал. 3, т. 1 от ЗЗ. В този смисъл е и Решение № 10779 от 26.10.2021 г. на ВАС по адм. дело № 6004/2021 г., VI о. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и неговата цел. Спазени са изискванията на чл. 43, чл. 45 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 62 от НМЕ. НЕЛК се е произнесла в съответствие с правомощията си по чл. 51, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, като установеното увреждане, обусловеният функционален дефицит и крайният процент на ВСУ (вместо ТНР с оглед качеството на освидетелстваното лице – лице, придобило право на ПОСВ по чл. 68 от КСО) са определени съгласно приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ (изм. и доп. - ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г.) и Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти – приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, в приложимата им редакция отпреди 31.01.2023 г. съгласно § 6, т. 2 от ПЗР към ПМС № 13/26.01.2023 г. за изменение и допълнение на НМЕ. Оспореното решение е постановено след проверка и анализ на представената медицинска и друга документация по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и при точно изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към отменителното решение на Административен съд – Добрич по адм. дело № 45/2024 г. Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя за неправилно определяне на степента на увреждане, защото задължителните указания на съда са ограничени само и единствено до определянето на нов срок на инвалидност на освидетелстваното лице съобразно чл. 69, ал. 7 от НМЕ. Изрично в мотивите към отменителното решение е посочено, че определеният процент на ТНР съответства на обективното състояние и обусловеният функционален дефицит на лицето към датата на постановяване на решението, като НЕЛК се е съобразила с наличната медицинска документация и приетото по делото експертно заключение. Направен е извод, че са изпълнени указанията на съда по предходното отменително решение по адм. дело № 585/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич по отношение на оценката на ТНР, като са приети за неоснователни възраженията на жалбоподателя за определяне на по-висок процент на неработоспособност. При повторното произнасяне след отмяната на ЕР и връщане на преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК органът е длъжен да се съобрази със задължителните указания на съда, защото в противен случай би постановил един нищожен акт съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК. Именно това е сторила и комисията, която, след като е взела предвид доводите в отменителното решение по адм. дело № 45/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич относно приложението на чл. 69, ал. 7 от НМЕ, е определила пожизнен срок на инвалидност на жалбоподателя, запазвайки същия процент на вид и степен на увреждане в съответствие с изводите на съда. Действително със съдебното решение е отменено изцяло ЕР на НЕЛК от 08.01.2024 г., а не само в частта относно срока на инвалидност, но в мотивите към него липсват нови указания по тълкуването и прилагането на закона относно оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане, поради което и административният орган не е нарушил закона, като не е преразгледал този въпрос и е възпроизвел констатациите от предходното произнасяне по жалбата на освидетелстваното лице. Без правно значение са представените в хода на процеса медицински документи за проведени болнични и амбулаторни лечения, защото те са издадени след постановяване на процесното решение на НЕЛК. Тези документи не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство, но няма пречка жалбоподателят да поиска въз основа на тях преосвидетелстване по реда на чл. 69, ал. 8 от НМЕ. Неясни и нелогични са възраженията на жалбоподателя, че в обжалваното решение на НЕЛК не е посочена дата на влизането му в сила. В случая комисията е определила пожизнен срок на инвалидност, който няма крайна дата на инвалидизиране по смисъла на чл. 69, ал. 2 – 3 от НМЕ. На практика оплакванията на жалбоподателя относно действието на ЕР на НЕЛК са свързани с началната дата на установения процент на ВСУ, а оттам и с началния момент на отпускане на следващите му се помощи и/или пенсии, които подлежат на разглеждане в друг вид производства. Действително в отмененото ЕР на ТЕЛК от 08.07.2022 г. е вписано, че несвоевременното преосвидетелстване не е по вина на лицето (без посочване на причините за закъснението съгласно чл. 69, ал. 3 от НМЕ), но това записване не е предмет на медицинската експертиза, не се ползва с доказателствена сила и следва да се преценява от осигурителния орган и органа по социално осигуряване при евентуално заявено от лицето социално плащане. С оглед на изложеното съдът намира, че решението в оспорваната му част е материално законосъобразно и не са налице основания за отмяната му по смисъла чл. 146, т. 1 - 5 от АПК. Поради това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени на основание чл. 25а, ал. 3 от НЗПП. Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд