Решение № 237 от 5.3.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3190/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чл.480 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Образувано е по подадена въззивна жалба от И. А. М., ЕГН- ••••••••••, чрез адв.С. Б., против Решение № 3431/31.07.2024г., постановено по гр.д.№ 5483/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с., в частта, с която е признато за установено, че дължи на „••••••••, на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, във вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: сумата от 3948, 31 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия и сумата от 58, 49 лв. – такса дялово разпределение и двете за периода м.май 2018 г. – до м. април.2020 г. за обект, находящ се в гр. ••••••••, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.06.2021 год. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 427, 62 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 3948, 31 лева за периода 15.09.2019 год. до 29.04.2021 год. и сумата от 10, 79 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 58, 49 лв. за периода от 01.07.2018 год. до 29.04.2021 год., за които суми е издадена Заповед № 10792/21.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20017 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. От въззиваемата страна „••••••••, е депозиран писмен отговор, с който счита, че жалбата е неоснователна. Третото лице - помагач „•••••••••••, не депозира писмен отговор по въззивната жалба. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред Районен съд – Пловдив от „••••••••” ЕАД против И. А. М. е заведена искова молба, с която посочва, че на 23.06.2021 год. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за дължими от него суми за ТЕ - главница и мораторна лихва. Заповед за изпълнение е била издадена, но в законоустановения срок длъжникът-ответник възразил. Това пораждало правния интерес от водене на положителен установителен иск против ответника за установяване вземането. Ищецът изтъква, че ответникът бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и съответно страна по ОУ за продажба на топлинна енергия от "•••••••“ АД на потребители за битови нужди в гр. С., регламентиращи търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството, които ОУ за процесния времеви период били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "••••••••" АД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 год. на ДКЕВР, публикуване във в-к Монитор, в сила от 10.07.2016 год. С тях били регламентирани освен права така и задължения на битовите клиенти, а именно за заплащане на дължимите суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача". Посочва също, че ответникът използвал доставяната от дружеството ТЕ през периода м.05.2018 г. –м.04.2020 г. и не погасил задължението си. Посочва, че разпределението на ТЕ между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. Сградата-етажна собственост, в която се намирал имота на ответника била сключила договор за извършване на услуга дялово разпределение на ТЕ с "•••••••••" ЕООД. За процесния период и за имота на ответника били начислявани от ищеца суми по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/. Ответникът „••••••••” ЕАД е депозирал писмен отговор по чл.131 от ГПК, че предявеният иск е недопустим, тъй като не може да се направи категоричен извод за ответницата да е била собственик, ползвател или е притежавала вещно право процесния имот, че не е притежавала качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ и не притежава пасивна процесуална легитимация. Твърди, че исковете са неоснователни, тъй като ответницата не е притежавала качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Поддържа, че не може да се направи извод, че между ответницата и ищцвото дружество е съществувало валидно облигационна правоотношение, по смисъла на което ответницата да се явява потребител на топлинна енергия. Счита, че ако се установи такава връзка, то не е изпълнена разпоредбата на чл. 150, ал.2 от ЗЕ, както и че ищецът е неизправна страна, тъй като не е доставял твърдяното количество енергия, както и дължимото качество, че общият топломер не е годно средство за търговско измерване. Относно претендираната сума за дялово разпределение поддържа, че договорът между етажните собственица и фирмата за дялово разпределение е изтекъл преди началото на исковия период. Направени са възражения за изтекла в полза на ответницата давност относно вземанията за главница в периода преди 23.06.2018 г. Поддържа, че претендираната законна лихва не се дължи поради недължимост на главното вземане. Оспорва иска по чл. 86 от ЗЗД като намира, че вземането е недължимо, поради недължимост на главното вземане. Възразява за нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време Общи условия от 2016 год. на основание чл. 146, ал.1, пр.1 от ЗЗП, като неравноправни клаузи. Изтъква, че липсват доказателства за ответницата да е получавала фактури за процесния период. В хода на производството е приета СТЕ, депозирана от в.л. инж. ••••••••. Районният съд, за да уважи предявените искове, излага основни съображения, че облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия. Посочва, че Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е било сторено. Пояснява, че за процесния период са били приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "••••••••" ЕАД от 2016 г. Изтъква се, че на съда е служебно известно, че Общите условия от 2016 г. са публикувани на 11.07.2016 г. освен в един централен ежедневник /вестник "Монитор"/ и в един местен ежедневник /вестник "19 минути"/, поради което са влезли в сила от 10.08.2016 год., поради което не е необходимо доказване на това обстоятелство. По делото не са въведени твърдения от ответника да е възразил срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което те го обвързват, без да е необходимо изричното им приемане. На следващо място, Районният съд мотивира, че за да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ. В тази насока е бил представен - Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 26.09.2017 год. /л.15/. Досежно факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са приети заключение на изготвените СТЕ и допълнителна СТЕ. Констатирано е, че количеството топлинна енергия (ТЕ) за абонатната станция (АС) на адрес жк.••••••••• се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция /АС/. Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца "••••••••” ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”. Технологичните разходи на ТЕ от работата на АС се определят по реда на чл.58, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване и формулата посочена в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1 от НТ, от техническата характеристика на съоръжението съгласно данни на производителя и са за сметка на топлопреносното предприятие - собственик. Сградата се топлозахранва от една абонатна станция. Технологичните разходи в АС за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби. ЕС на адрес жк.•••••••• e сключила договор за услугата Дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „•••••••••” ЕООД. ФДР „••••••••” ЕООД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период от 01.05.2018г.-30.04.2020 г., фирмата за ДР е отчитала уредите в имота дистанционно. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Процесният имот с адрес жк.•••••••••, с абонатен номер ••••••, има отопляем обем по проект 145 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца „•••••••••” ЕАД. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация съгласно наредбата за топлоснабдяване (НТ). За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване. То зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация - т.е. от общата инсталирана мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. От отчетената ТЕ по топломер се приспадат технологичните разходи за АС и така изчислената ТЕ се разпределя между потребителите в сградата. Разпределението на ТЕ в сградата ежемесечно съгл. чл.71 от НТ е по прогнозни данни от предходен изравнителен период. След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и изготвяне на изравнителни сметки. ТЕ в сградата се разпределя на ТЕ отдадена от сградна инсталация, ТЕ отдадена от имотите и ТЕ за подгряване на топла вода съгл. от чл. 61 до чл. 69 от НТ и методиката за ДР към приложението на чл.61. Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. Действащите за периода наредба за топлоснабдяване и ЗЕ са посочени по-горе. В процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно монтирани 4 топлоразпределители с дистанционен отчет, включително и водомер за топла вода. За процесния период фирмата за ДР е отчитала уредите в имота дистанционно чрез електронно устройство. Изравнителните сметки са изготвени след отчет на всички уреди в имота. Относно размера на претенцията за главница за ТЕ видно от заключението на вещото лице същата е в размер на 3948, 31 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено нито от ищцовото дружество, нито от ответника, като е изразено становище за липсата от необходимост от назначаване на ССчЕ. Районният съд посочва относно исковата претенция за дялово разпределение, че доколкото не се оспорва нейния размер, извън направеното възражение за изтекла давност, е прието, че претенцията следва да се уважи в пълен размер. Установило се е, че имотът е топлоснабден и че отчитане е извършвано от фирма за дялово разпределение, в случая – „•••••••••“. Затова не се споделяли възраженията на ответника, че искът е неоснователен, поради непредставяне на договор между ЕС и ФДР. Районният съд аргументира относно направеното възражение за недължимост на сумите поради изтекла давност, че същото е неоснователно. Началният претендиран период за заплащане на главница и за ТЕ, и за дялово разпределение е м. май 2018 год. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е от 24.06.2021 г. Тригодишният давностен срок за вземането не е изтекъл, тъй като съгл. чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в сила от 14.05.2020 г., като се отчета, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. С оглед на изискуемостта на вземането за главница за м. май 2018 год. съобразно Общите условия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, тоест от 15.07.2018 год., то отново не може да се приеме, че тригодишният давностен срок е изтекъл. Досежно възражението за неравноправност на клаузите на чл. 33, ал.1 и ал.2 от ОУ, доколкото същите въвеждат срокове за плащане и в порядъка на 45 дни, същото е неоснователно. С въззивната жалба на И. А. М. са направени възражения, че са неправилни изводите на Районния съд, направени с решението, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение и че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. На следващо място, счита за неправилно, че Районният съд е възприел изцяло изготвената СТЕ, без същата да е била обсъдена заедно с другите доказателства по делото, поради причината, че има много несъответствия между същите. Така например, приети са за дължими сумите в размер на 58, 49 лв. – такса дялово разпределение за периода м.май 2018 г. – до м. април.2020 г. и сумата от 10, 79 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 58, 49 лв. за периода от 01.07.2018 год. до 29.04.2021 г. По делото от третото лице - помагач „•••••••••"ЕООД е подадена Молба от 24.10.2022г., с която е заявило, чрез юрк.••••••••••, че дружеството не извършва услугата дялово разпределение за процесния период по отношение на топлоснабдения имот на ответника с абонатен № 145581 и е поискало да бъде изменено Определение №7742 /15.07.2022г., поради липса на правен интерес. Относно несъответствието и изясняването на правилния абонатен номер за процесния имот, както и за откриването на партида на името на ответницата, е било указано на ищцовото дружество да представи „Заявление-декларация от името на И. А. М.”. Изисканата декларация не е била представена от дружеството, поради което и не е установен по несъмнен начин кой е правилният абонатен номер, тъй като третото лице-помагач „•••••••” ЕООД не е представило никакви документи по делото, въпреки, че на няколко пъти са били изисквани от съда. С жалбата се въвеждат и оплаквания, че в случая ищцовото дружество не е направило главно и пълно доказване на обстоятелството в негова тежест за количеството реално потребена ТЕ и размера на начислените за това суми. Счита също, че неправилно е възприето и заключението на СТЕ от първоинстанционния съд. Поддържа също, че неправилно се явява прилагането в случая на разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, с оглед направеното по делото възражение за изтекла давност за част от вземането. Акцентира, че с Определение №7742/15.07.2022г. е била разпределена доказателствената тежест, а именно: „Указва на ищцовото дружество, че то носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелства, които са довели до прекъсване, респ. спиране на давностния срок“. Ищцовото дружество, в хода на цялото съдебно дирене, не е споменало, представило или посочило някаква причина, с която да установи „обстоятелства които са довели до прекъсване респ. спиране на давностния срок", но Районният съд въпреки това прилага тази мярка. Жалбоподателката счита за неправилно и това, че гореописаната норма се прилага в процесния случай, тъй като в тежест на потребителите се явява задължението да заплатят начислените ежемесечни сметки в този период и това, че не тече давност за същите ги поставя в по-неизгодна позиция потребителя за сметка на търговеца. Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Съобразно ал.2 на чл.150 от ЗЕ - Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. С тези общи условия, съгл. чл.150 ал.1 т.1 – т.7 – се регламентират отношенията между клиентите и дружеството - правата и задълженията на страните; цена на топлинната енергия; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата за дялово разпределение; изисквания към качеството на услугата; отговорността при неизпълнение на задълженията; редът за разглеждане на жалби и рекламации от клиентите; редът и условията за прекратяване на договора. В тази насока обоснован е изводът на Районния съд, че тъй като е служебно известно обстоятелството, че приложимите за процесния период са Общите условия от 2016 г., които са публикувани на 11.07.2016 г. освен в един централен ежедневник /вестник "Монитор"/ и в един местен ежедневник /вестник "19 минути"/, влезли в сила на 10.08.2016 г., поради което не следва да се ангажират доказателства по прилагането им по делото. Според въззивната инстанция това е така и предвид нормата на чл.155 от ГПК, още повече, че по делото, ответникът не твърди да е упражнил правата си по чл.150 ал.3 пр.1 от ЗЕ, съгласно които правила в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. На следващо място, ищцовото дружество е извършило доказване на факта, че ответникът И. А. М. е собственик по силата на Нотариален акт от 26.09.2007г. на основание покупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост /на л.15 по делото/. Предвид на това и се налага изводът, че е възникнало облигационно отношение с дружеството, тъй като ответникът М. е потребител на топлинна енергия, тъй като сградата, в която се намира жилището, е топлофицирана и е налице присъединяване към абонатната станция. В тази насока е и приетата СТЕ, изготвена от в.л. инж. •••••••••. Със заключението са направени констатации, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес – ••••••••, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция /АС/. Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца “•••••••” ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Сградата се топлозахранва от една абонатна станция. През исковия период АС в СЕС е от индиректен тип с пластинчати подгреватели тип Брутерм 250/100 kW. Топлинните загуби от работата на съоръжението за единица време, указани от производителя „•••••••” АД са: за зимен период – 358, 57 W/h; за летен период – 325, 84 W/h. В ищцовото дружество има съхранени документи за периодичните проверки на топломера с електронен блок тип 2WR4 в абонатната станция /АС/ съгласно Наредбата за средствата за измерване които подлежат на метрологичен контрол и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години. Вещото лице е въвело данни за обект, находящ се в гр. ••••••••, , че стойността на доставената топлинна енергия за периода м.май 2018 г. – до м. април.2020 г. е в размер на 3948, 31 лв., а обезщетението за забавено плащане е в размер на 427, 62 лв. Изводите на експертизата не се оспорени, поради което и въззивният съд счита за правилен извода на Районния съд, че тези суми са дължими от потребителя. Досежно сумите в размер на 58, 49 лв. – такса дялово разпределение, ведно със законната лихва, и сумата в размер на 10, 79 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, обаче, въззивната инстанция намира, че са основателни възраженията на жалбоподателката за недължимост. По делото е подадена Молба с вх.№ 84062/24.10.2022г. от „••••••••“ ЕООД /на л.79/, с която е посочено, че след извършената в базата данни справка се е констатирало, че не извършва услугата дялово разпределение за процесния период по отношение на топлоснабдения имот на ответника с абонатен № 145581, и е направено искане за изменение на Определение № 7742/15.07.2022г., постановено на осн. чл.140 от ГПК за тези обстоятелства. Независимо от това, въззивният съд също счита, че жалбоподателката дължи тези суми, защото не е оспорен размера им. По делото не е била назначавана ССЕ, която да направи съответната проверка по документите и да да дае заключение по повдигнатите въпроси. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, обосновано Районният съд е приел, че е неоснователно, тъй като заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е входирано на 24.06.2021 г., а при броенето на тригодишния давностен срок за вземането подлежи на отчитане и чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), съгласно която разпоредба за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не тече. Относно вземането за главница за м. май 2018 г. давността също не е изтекла. Решението в обжалваните части се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. Разноски. Съобразно правния резултат И. А. М., ЕГН- ••••••••••, ще бъде осъдена да да заплати на „••••••••••, сумата в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по делото. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.