РЕШЕНИЕ

№ 164

гр. С., 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Евелина Д. Неделчева като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20211870100619 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от "Д•• - О.З." ЕАД срещу А. "П.и." гр. С. ЕИК •••••••• иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 26. 08. 2018 година, по време на движение по път II-82 + 3, 2 км. в района на о.С., водач на лек автомобил марка „Н.“, модел Л., с ДК № СВ••••АТ, преминал през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътя - дупка на пътното платно. В резултат на настъпилото събитие били нанесени имуществени щети по автомобила. За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Прото. за ПТП № 1661410/26. 08. 2018 год. по описа на ОД на МВР С., РУ С.. Към дата на настъпване на произшествието, лек автомобил „Н.“, модел Л., с ДК № СВ••••АТ имал сключена имуществена застраховка "К.+" с "Д•• - О.З." ЕАД, полица № 440217229000•••/1 от 03. 10. 2017 год. валидна от 14. 10. 2017 год. до 13. 10. 2018 година за застрахователна сума 29880 лева. Твърди се в исковата молба, че настъпилите щети по лек автомобил „Н.“, модел Л., с ДК № СВ••••АТ се изразяват в увредени предна лява и дясна лява гуми за възстановяването на които щети ищецът "Д•• - О.З." ЕАД изплатил на собственика на увредения автомобил сумата 170, 40 лева. Твърди се в исковата молба, че посочената сума ищецът изплатил в изпълнение на сключения за същия автомобил договор за застраховка "К.+" и в съответствие с установените като вид и степен щети, "Д•• - О.З." ЕАД, както и че застрахователно обезщетение в размер на 170, 40 лева е изплатено на 07. 12. 2018 година. Твърди се в исковата молба, че на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка "К.+", "Д•• - О.З." ЕАД встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Тъй като пътнотранспортното произшествие било реализирано на участък от път II-82 + 3, 2 км., стопанисван от А. "П.и.", именно този ответник е и стопанин на същия път и отговаря за процесната щета.

Твърди се в исковата молба че ответника А. П.и., била поканена с получено на 08.

2. 2019 година писмо да възстанови на "Д•• - О.З." ЕАД изплатеното застрахователно обезщетение, но до настоящия момент същото не било възстановено. Претендира се в ИМ, че във връзка с изплатеното обезщетение по имуществена застраховка "К.+", на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 49 във вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, се пораждал правният интерес на "Д•• - О.З." ЕАД за предявяване на настоящия иск против стопанина на пътя - А. "П.и.", до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, представляващ сумата от 170, 40 лева, както и обичайните ликвидационни разноски в размер на 15 лв. съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ. Общият размер на задължението на ответника била сумата 185, 40 лева В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да постанови решение, с което да осъди А. "П.и.", БУЛСТАТ: •••••••• съдебен адрес гр. С., ПК 1606, пл."М." № 3, да заплати на "Д•• - О.З." ЕАД с ЕИК •••••••, сумата в размер на 185, 40 лева (хиляда петстотин петдесет и два лева и петдесет и една стотинки) - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от дружеството за причинени имуществени вреди по лек марка „Н.“, модел Л., с ДК № СВ••••АТ, , вследствие на ПТП настъпило на 26. 08. 2018 година, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане. Претендира съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и като такъв го оспорва изцяло както по основание, така и по размер по следните съображения:

Оспорва настъпването на застрахователно събитие, причинено от трето лице, което отговаряло пред застрахователя въз основа на правилата на деликтната отговорност, както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и наличието на неравност на пътя, който следвало да се стопанисва от държавата в лицето на А. "П.и.". Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба, за които се твърди, че са причина за уврежданията, оспорва механизма на ПТП, както и констатациите в прото.а за ПТП, оспорва мястото на настъпване на произшествието. Оспорва вида и размера на претендираните имуществени вреди, както и твърдението, че всички те са в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. В тази връзка оспорва вида и размера на претендиралите имуществени вреди, както и това, че тези имуществени вреди са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Претендираната сума била завишена по размер и не отговаряла на вида и реалната стойност на щетите. Счита също, че между страните по застрахователния договор не били налице достатъчно и обосновани данни, които да пораждат за застрахователя задължение за заплащане на причинените щети. Счита, че не било налице валидно застрахователно правоотношение; не било налице влязло в сила застрахователно покритие; че ищецът не бил спазил собствените си условия, обективирани в застрахователната полица и действащите към момента Общи условия за застраховка К. на МПС и не били налице основания за изплащане на търсеното обезщетение. В условията на евентуалност релевира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възражение за съпричиняване, породено от действията на водача, който не бил контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство в конкретните условия, за да бъде в състояние да предотврати ПТП в случай на възникване на опасност и че движението увредения при процесното ПТП автомобил било осъществявано със скорост, която не позволявала на водача да владее автомобила си и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникнела опасност за движението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

От фактическа страна: Приложен по делото е Прото. за ПТП № 1661410 от 26. 08. 2018 година, от който е видно, че на посочената дата на Път II-82 + 3, 2 км. в района на о.С. е възникнало ПТП, причина за което е че отбелязания като участник № 2 в процесното ПТП лек автомобил „Н.“, модел Л., с ДК № СВ••••АТ попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с размери 0, 8 метра и дълбочина 0, 15 м Като видими щети на МПС са посочени предна лява гума и лява задна гума. Приложена по делото е застрахователна полица № 440217229000•••/1 от 03. 10. 2017 год. за увредения при процесното ПТП лек автомобил „Н.“, модел Л., с ДК № СВ••••АТ.

За възстановяването на настъпилите при процесното ПТП щети ищецът "Д•• - О.З." ЕАД на датата 07. 12. 2018 година изплатил на собственика на увредения автомобил сумата 170, 40 лева.

В показанията си свидетелят П. В. Г. водач на увредения при ПТП лек автомобил „Н.“, модел Л., с ДК № СВ••••АТ сочи, че на 26. 08. 2018 година следобяд пътувал за град С.. Като завил към село Д. о., движейки се със скорост о.о 30-40 километра в част минал през дупка на пътя, която пътя не бил обезопасен, пътя бил дупка не била обезопасена, нито била обозначена и на о.о четири пръста от осевата линия разделяща пътното платно. Полицаите дошли огледали съставили прото. за ПТП, направили на П. В. Г. като водач на МПС тест за алкохол, който бил отрицателен и не се установила употреба на алкохол. В посоката от която управлявания от свидетеля Г. лек автомобил „Н.“, Л., с ДК № СВ••••АТ попаднал в необезопасената и несигнализирана дупка, ръбовете на дупката били остри и те довели до щетата на същия автомобил, изразяваща се в спукани предна лява и дясна лява гуми.

Видно от заключението по изготвената, изслушана и кредитирана от съда съдебна-автотехническа експертиза е, че механизма на осъществяване на процесното ПТП е следния -на 26. 08. 2018 година о.о 16 часа на второкласен път II-82 + 3, 2 км. След като завил за село Д. о. о.С., посочения автомобил Н. Лайв управляван от свидетеля П. Г. попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение в посока град С. и така настъпва ПТП с имуществени щети за лекия автомобил „Н.“, модел Л., с ДК № СВ••••АТ с водач П. В. Г., изразяващи се в увредени до предна лява и дясна лява гуми. Съгласно доказателствата по делото и механизма на настъпване на процесното ПТП кредитираната от настоящия съд автотехническа експертизата приема, че е налице причинно следствена връзка между описаното в прото.а процесно ПТП осъществило се на 26. 08. 2018 година и настъпилите щети по горепосоченото МПС. Всички посочени от ищеца и от застрахователя щети а именно увредени до степен на смяна предна лява гума и задна лява гума са в причинно-следствена връзка от процесното ПТП, причинено самото то от попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка с посочените размери на о.о 10 см. вдясно от осевата разделителна линия на пътното платно.

В тежест на ответника е, а не се установява съпричиняване на ПТП и щетите от него от водача на МПС. Не са установени по делото нито превишена нито несъобразена скорост, както и каквито и да било действия или поведение на водача П. Г. съпричинили процесното ПТП и щетите от него.

В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факти, на които страната основава своите искания или възражения. При положение че ответникът А. „П.и.“ не доказва съпричиняване на ПТП и щетите от него от водача на МПС увредено при същото пътно транспортно произшествие, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема, че няма такова съпричиняване и ПТП и щетите от него са причинени единствено от необезопасената и необозначена, несигнализирана дупка на пътното платно.

От правна страна: Установява се видно от Застрахователна полица-заверено копие, от която е приложено по делото, че процесното МПС марка „Н.“, модел Л., с регистрационен ДК № СВ••••АТ е било застраховано по силата на сключен договор за Автомобилна застраховка "К.+" към "Д•• О.З." ЕАД, застрахователна полица № 440217229000•••/1 валидна за периода 14. 10. 2017 год. - 13. 10. 2018 год. На дата 26. 08. 2018 година свидетелят П. В. Г. управлявал посочения автомобил към град С. по път II-82 + 3, 2 км. в района на село Д. о. о.С. водачът П. В. Г. попаднал при движение на автомобила в дупка на пътното платно, при което били причинени имуществени вреди изразяващи се увреждане до степен на смяна на предна лява гума и задна лява гума. Видно от кредитиранвите от настоящия съд показания на свидетеля П. В. Г. водач на увредения при ПТП лек автомобил Н. модел Л., нямало сигнализиране, нито обезопасяване на процесната дупка на 10 см. в дясно от средата на пътното платно.

Категорично установен е факта на случилото се пътно транспортно произшествие, както и на настъпилите вследствие това ПТП увреждания имуществени вреди по процесното МПС, а така също причинно следствената връзка между тях. Установено е, че към момента на ПТП имало действаща застрахователна полица от страна на ищеца "Д•• О.З." ЕАД, като застраховател за увредения при ПТП лек автомобил марка „Н.“, модел Л., с регистрационен ДК № СВ••••АТ.

В чл. 410 от КЗ е уредено едно специално суброгационно право, като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят изплащайки застрахователно обезщетение, което плащане е станало на 07. 12. 2018 година изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата и възложителя на работата за предотвратяване на вредата. Когато причинител на вредата е лице, на което е възложена някаква работа по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителя за вредите причинени от изпълнителя на възложената работа, при или по повод нейното изпълнение в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1 т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

В случая е установено, че към момента на ПТП имало действаща застраховка пълно К. по застрахователна полица от страна на ищеца "Д•• О.З." ЕАД като застраховател именно за увредения при ПТП лек автомобил марка „Н.“, модел Л., с регистрационен ДК № СВ••••АТ застрахован при ищцовото дружество по Автомобилна застраховка "К.+". Следователно, в случая твърдяното застрахователно събитие от 26. 08. 2018 година е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и собственика на увредения автомобил имуществена застраховка.

Установява се посредством представените в производството по делото доказателства, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 170, 40 лева - представляваща застрахователно обезщетение за репариране на увредените при ПТП предна лява гума и задна лява гума, като вещото лице по кредитираната от съда автотехническа експертиза дава заключение за сумата 212, 76 лева.

Категорично се установява с необходимото пълно доказване, че е налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и вредите по МПС. Настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ отговорност на ответника вследствие от процесното ПТП, са осъществени.

По изложените съображения съдът на основание чл. 410 ал. 1, т. 2 от ОСЪЖДА А. "П.и." ЕИК •••••••• с адрес гр. С. пл. "М." № 3, чрез териториалното им поделение О.п.у. С., да заплати на ищеца "Д••-О.З." ЕАД с ЕИК ••••••• сумата от 170, 40 лева - главница, представляваща изплатено застрахователното обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил марка „Н.“, модел Л., с регистрационен ДК № СВ••••АТ вследствие на ПТП настъпило на 26. 08. 2018 година, сумата от 15 лева ликвидационни разноски по определяне на щетата, както и законната лихва върху сумата 185 лева считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 24. 06. 2020 година до окончателното изплащане на вземането.

По силата на чл. 86 ал. 1 и 2 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху сумата 185 лева считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 24. 06. 2020 година до окончателното изплащане на вземането към момента на завеждане на делото в съда ответникът вече е в забава тъй като още на датата 07. 12. 2018 година е изплатил застрахователното обезщетение и на основание чл. 410 ал.1, т. 2 от КЗ е встъпил в правата на увредения при ПТП срещу ответника като възложител на работата по смисъла на тази разпоредба и на чл. 49 от ЗЗД.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в общ размер 438 лева, от които 50 лева - внесена държавна такса, 220 лева за автотехническа експертиза и 168 лева платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран С.ският районен съд