Решение № 156 от 22.5.2025 г. на Районен съд - Разлог по дело № 1001/2021 г.

Производството по настоящото гр. д. №1001/2021 г. по описа на Рг.РС е образувано по ИМ, предявена от „ОТПФ.Б.“ЕАД, ЕИК•, с адрес г.С., р.„О.“, б.“К.А.Д.“№19, е.2, представлявано от И.Г.Д.-М. – ИД, ч/з юрк. Р.М.М., против В.Б.П.-Б., с ЕГН•, г.Р., у.“С.С.К.М.“№6, с която е предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.92, във вр. чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.430 от ТЗ, за признаване за установено със силата на присъдено нещо по отношение на ответника В.Б.П.- Б., с ЕГН•, съществуването на вземания на „ОТПФ.Б.“ЕАД, за който са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 11.10.2018 г. и ИЛ от 11.10.2018 г. издадени по ч. гр. д. №1124 от 2018 г. по описа на Рг.РС, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ от 10.11.2014 г. включващи сумата от 494.76 лева - изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва в/у нея, считано от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 273.46 лева - договорна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., сумата от 17.99 лева - санкционна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г. и сумата от 227.99 лева – заемни такси. В ИМ се твърди, че на 10.11.2014 г. м/у „Б.ДСК“ЕАД като кредитор, и В.Б.П., с ЕГН•, като кредитополучател, е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ, по силата на който „Б.ДСК“ЕАД е предоставила на В.Б.П. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 1000.00 лв., с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21, 95% годишно или 0, 06% на ден. В горепосочения договор е определена месечна падежна дата, а именно всяко 20-то число от текущия месец. Неразделна част от Договора е Погасителен план, изчисленията по които са направени при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло в срок от 1 г. и ще се погасява на 12 равни месечни вноски, като разходите остават неизменни до края на срока, както и че кредита ще се издължава да края на срока на Договора. Сочи се, че на 18.12.2017 г., срокът на действие на договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ, сключен м/у страните по делото на 10.11.2014 г. е изтекъл. От този момент с изтичането на срока на договора е настъпила и изискуемостта на цялото задължение. Твърди се, че на 05.09.2018 г., кредитът вече е изискуем на краен падеж, но сумите по него са останали непогасени, поради което Кредиторът „Б.ДСК“ЕАД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съд. ред, подавайки Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, с/у кредитополучателя. В този смисъл е образувано и приложеното към настоящото дело ч. гр. д. №1124 по описа на Рг.РС за 2018 г., по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Б.ДСК“ЕАД, Заповед за изпълнение и ИЛ за общата сума от 1014, 20 лева, от които сумата от 494.76 лева - изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва в/у нея, считано от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 273.46 лева - договорна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., сумата от 17.99 лева - санкционна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г. и сумата от 227.99 лева – заемни такси. В ИМ се посочва, че на основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и ИЛ по ч. гр. д.№1124/2018 г. по описа на Рг.РС, по молба на “ОТПФ.Б.”ЕАД, с/у длъжникът В.Б.П./Б., с ЕГН•, е образувано ИД №1166/2018 г. по описа на ЧСИ-Г.Ц., peг.№702 на КЧСИ, с район на действие Бл.ОС. На 13.12.2019 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания, „Б.ДСК“ЕАД е прехвърлила на от „ОТПФ.Б.“ЕАД, вземането произтичащо от сключения м/у „Б.ДСК“ЕАД и В.Б.П., с ЕГН•, като кредитополучател, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ – сключен на 10.11.2014 г. Видно от приложенията към ИМ, ищецът по силата на изрично пълномощно предоставено от „Б.ДСК“ЕАД, е уведомил писмено длъжника/ответника за прехвърлянето на горепосоченото вземане. Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да постанови решение, с което да установи със силата на присъдено нещо по отношение на ответника В.Б.П.-Б., с ЕГН•, съществуването на вземания на „ОТПФ.Б.“ЕАД, за който са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 11.10.2018 г. и ИЛ от 11.10.2018 г. издадени по ч. гр. д. №1124 от 2018 г. по описа на Рг.РС, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ от 10.11.2014 г. включващи сумата от 494.76 лева - изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва в/у нея, считано от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 273.46 лева - договорна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., сумата от 17.99 лева - санкционна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г. и сумата от 227.99 лева – заемни такси. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не е представен писмен отговор. В СЗ ищецът се представлява от ст. юрк. Р.М., която изразява мотивирано становище по съществото на делото. В СЗ ответницата се представлява от назначения особен представител - адв. Н.С. от АК-Б., който оспорва иска по съображения за ненадлежно съобщаване на цесията. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: М/у В.Б.П., с ЕГН•, в качеството й на кредитополучател, и „Б.ДСК“ЕАД в качеството на кредитор, е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ, по силата на който „Б.ДСК“ЕАД е предоставила на В.Б.П. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 1000.00 лв., с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21, 95% годишно или 0, 06% на ден. В горепосочения договор е определена месечна падежна дата, а именно всяко 20-то число от текущия месец. Неразделна част от Договора е Погасителен план, изчисленията по които са направени при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло в срок от 1 г. и ще се погасява на 12 равни месечни вноски, като разходите остават неизменни до края на срока, както и че кредита ще се издължава да края на срока на Договора. Погасителният план съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските м/у различните неизплатени суми, като е посочено лихвен процент, р-рът на погасителната вноска, датата на плащане, каква част от същата представлява главница и каква лихва, наред с горното - посочени са общо дължими вноски, общо дължима лихва и размер на главницата. В чл.1, ал.1 от Договора е уговорено, че кредитната карта се издава и ползва при спазване на Условията за този вид кредит и Общите условия по договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Б.ДСК, който представляват неразделна част от договора и са приети от ответника с подписването им. В чл.25, ал.2, Глава VII, „К.“ от Общите условия е уговорено, че срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на картата, като съгласно чл.17, ал.1, Глава V, банката е издала горепосочената кредитна карта със срок на валидност 3 г. В чл.84, ал.1, Глава ХХ, „Срок на договора. Прекратяване. Срок на валидност на картата“ от Общите условия е уговорено, че договора се сключва със срок на действие, съвпадащ със горепосочения срок на валидност на картата. На 18.12.2017 г., срокът на действие на договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ, сключен м/у страните по делото на 10.11.2014 г. е изтекъл. От този момент с изтичането на срока на договора е настъпила и изискуемостта на цялото задължение. На 05.09.2018 г., кредитът вече е изискуем на краен падеж, но сумите по него са останали непогасени, поради което Кредиторът „Б.ДСК“ЕАД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съд. ред подавайки Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, с/у кредитополучателя. По делото е приложено ч. гр. д. №1124 по описа на Рг.РС за 2018 г., по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Б.ДСК“ЕАД Заповед за изпълнение и ИЛ за общата сума от 1014, 20 лева, от които сумата от 494.76 лева, за изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва в/у нея, считано от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 273.46 лева - договорна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., сумата от 17.99 лева - санкционна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г. и сумата от 227.99 лева – заемни такси. На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и ИЛ по ч. гр. д. №1124/2018 г. по описа на Рг.РС, по молба на “ОТПФ.Б.”ЕАД, с/у длъжникът В.Б.П./Б., с ЕГН•, е образувано ИД №1166/2018 г. по описа на ЧСИ-Г.Ц., peг.702 на КЧСИ, с район на действие Бл.ОС. На 13.12.2019 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания „Б.ДСК“ЕАД е прехвърлила на от „ОТПФ.Б.“ЕАД, вземането произтичащо от сключения м/у „Б.ДСК“ЕАД и В.Б.П., с ЕГН•, като кредитополучател, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ – сключен на 10.11.2014 г. По делото е приложено Уведомително писмо от „ОТПФ.Б.“ЕАД, адресирано до ответника В.Б.П., с което я уведомяват, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.12.2019 г., „Б.ДСК“ЕАД е прехвърлило на „ОТПФ.Б.“ЕАД, всички свои вземания с/у нея, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ от 10.11.2014 г., като няма данни уведомлението да е получено преди подаване на ИМ. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е допустим и основателен. Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, е съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. По делото се установи, че в полза на ищеца „ОТПФ.Б.“ЕАД, с/у ответницата В.Б.П., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и ИЛ за общата сума от 1`014, 20 лева, от които сумата от 494.76 лева - изискуема главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ сключен на 10.11.2014 г., ведно със законната лихва в/у нея, считано от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 273.46 лева - договорна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., сумата от 17.99 лева - санкционна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г. и сумата от 227.99 лева – заемни такси.

Кредитната карта е била изискуема на краен падеж. Датата на настъпване на изискуемостта е 18.12.2017 г., като заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено след настъпилата изискуемост. Ищецът „ОТПФ.Б.“ЕАД е придобил вземанията по посочения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта по силата на сключен с „Б.ДСК“ЕАД, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.12.2019 г. От момента на постигане на съгласие м/у страните по договора за цесия, новият кредитор /цесионер/ придобива вземането на стария кредитор /цедент/. За да произведе действие цесията спрямо длъжника, на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор, но е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД. Представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД /Решение №114/07.09.2016 г. по т. д. №362/2015 г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай цедентът „Б.ДСК“ЕАД е упълномощило цесионера „ОТПФ.Б.“ЕАД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, видно от приложеното по делото пълномощно. Не се установява преди образуване на настоящото дело, ответницата да е била надлежно уведомена за цесията. Въпреки това съдът приема, че цесията е породила своето действие по отношение на нея, предвид следното: към ИМ по настоящото дело са приложени договора за цесия, пълномощно и уведомително писмо до длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. Получаването на уведомлението за цесия в рамките на исковото производство с връчване на приложените към ИМ доказателства, едно от които е и самото уведомително съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, има правно значение и следва да бъде зачетено от съда. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към ИМ, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В настоящия случай ИМ и доказателствата към нея са връчени на ответницата по реда на чл.47 от ГПК – ч/з залепване на уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес на лицето. В двуседмичен срок от залепване на уведомлението, същата не се е явила в съда за да получи книжата, поради което по силата на чл.47, ал.5 от ГПК, книжата се считат за връчени. Получаването на уведомлението като част от приложенията към ИМ е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Установената в чл.47, ал.5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се считат за надлежно връчени. Редовното връчване на книжата по посочения процесуален ред предхожда назначаването на особен представител на ответниццата, поради което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на ИМ и доказателствата към нея, които доказателства включват и уведомлението за извършената цесия. В подкрепа на тези изводи на съда е и следната съд. практика – Решение №46/2.02.2017 г. по т. д. №572/2016 г., I т.о., ВКС; Решение №114/07.09.2016 г. по т. д. №362/2015 г. на ВКС, II т.о.; Решение №123/24.06.2009 г. по т. д. №12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение №3/16.04.2014 г. по т. д. №1711/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение №78/09.07.2014 г. по т. д. №2352/2013 г. на ВКС, I т.о./. В случая безспорно е налице активна материална легитимация на ищеца, произтичаща от договора за прехвърляне на вземания. Цесията е проявила своето действие съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, по отношение на длъжника/ответник с получаването на приложеното към ИМ уведомление респ. с доказателствата по делото, което е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право, с оглед на което следва да бъде съобразен при решаването на делото съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Както вече беше отбелязано, налице е и изрично упълномощаване на цесионера от страна на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/, да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Връчване на уведомлението за цесията в хода на исковото производство, в това число с ИМ, има действие спрямо длъжника /решение №114/07.09.2016 г. по т. д. №362/2015 г. на ВКС, II т.о./. Предвид гореизложеното, съдът приема че м/у „Б.ДСК“ЕАД и „ОТПФ.Б.“ЕАД, е сключен валиден договор за цесия на вземанията по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ, която цесия е породила действие по отношение на ответницата по делото П.-Б., поради което ищецът може да претендира от нея изпълнение на задълженията й по договора за кредит. Във вр. с горното, съдът следва да се произнесе относно основателността на претенциите относно р-ра на вземанията, чиято дължимост се иска да бъде установена. От представения по делото договор за кредит се установява, че ответникът в качеството му на кредитополучател, е получил в заем от кредитора от 1`000.00 лв. Усвояването на сумата се установява от приетата по делото ССчЕ. Следователно за ответника е възникнало задължение да върне падежиралите по договора вноски за главница и възнаградителна лихва, съгласно приложения към него погасителен план. От приетата по делото ССчЕ, безспорно се установи и обстоятелството, че към датата на изготвянето й /07.04.2025 г./ от страна на ответницата П.-Б. по посочения договор за заем, са налице дължими суми, както следва: главница от 494, 76 лева; договорна лихва от 273, 46 лева; лихва за забава от 17, 99 лева, такси и разноски по кредита - 227, 99 лв. С иска по чл.422, вр. чл.415 ГПК, и чл.86 ЗЗД, се претендира установяването дължимостта на именно на горепосочените вземания в р-ра, в който са установени и от ВЛ. Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК, както и в хода на делото, не е навела правопогасяващи възражения за погасяване на дълга ч/з плащане, респ. не е ангажирала такива доказателства по делото, за което тя носи тежест на доказване в производството. Предвид изложеното и с оглед установените от експертизата р-ри на непогасените задължения за процесния период, съдът счита че следва да бъде уважен изцяло предявения установителен иск за установяване дължимостта на вземането за главница от 494, 76 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (05.09.2018 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и договорна лихва от 273, 46 лева; лихва за забава от 17, 99 лева, включително дължимостта и на такси и разноски по кредита от 227, 99 лв. По разноските: При този изход на спора по делото, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК. Право на разноски има ищецът, който своевременно е претендирал такива, като на същия следва да се присъдят разноски в исковото производство сумата от 175.00 лв. – държавна такса; 400.00 лв. – възнаграждение за особен представител; 775, 44 лв. – възнаграждение за изготвяне на ССчЕ; 100.00 лева – юрк. възнаграждение. В заповедното производство сумата от 50.00 лв. – юрк. възнаграждение и 25.00 лв. – държ. такса. Водим от горното, съдът