Решение № 356 от 28.2.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 427/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 21 и чл. 32 от ПМС № 114/08.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС № 114). Образувано е по жалба на Ж. И. Г. от град Шабла, [улица], уточнена с допълнителна молба от 17.09.2024 г., срещу Решение № 03-РД/2588/30.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (погрешно в уточнителната молба е посочено 03.05.2024 г.), с което на основание чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 21, т. 1 и т. 3 от ПМС № 114 е отказано да бъдат предоставени средства от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) на кандидата Ж. И. Г. с подадено предложение за изпълнение на инвестиция с референтен № BG-RRP-6.004-3329 по процедура чрез подбор на предложения № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ за предоставяне на средства за изпълнение на инвестиции от крайни потребители по Механизма за възстановяване и устойчивост. В жалбата и в уточняващата я молба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради липса на материална компетентност, неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Основното възражение се свежда до неправилност на извода на административния орган, че не са спазени критериите за допустимост по раздел 11 „Допустими кандидати“, т. 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване по процедурата, тъй като кандидатът няма регистрация като земеделски стопанин за стопанските 2021/2022 и 2022/2023 години. Твърди се, че Ж. И. Г. е продължила селскостопанската дейност на съпруга си Г. М. Г. след неговата смърт, поради което на 04.04.2023 г. е подала заявление до ДФ „Земеделие“ за настъпили форсмажорни обстоятелства и документи за регистрация по Наредба № 3/29.01.1999 г. Сочи се, че е налице противоречие в практиката на административния орган по отношение на кандидатите, тъй като от една страна ДФ „Земеделие“ приема настъпилите форсмажорни обстоятелства във връзка със заместване на починалия ЗП по подаденото от него заявление за подпомагане по мерки за ДПП, а същевременно не допуска кандидатстването на жалбоподателката по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Счита се, че като наследник на стопанството на съпруга си тя отговаря на условията за допустимост на кандидатите, поради което неправилно е отказано финансиране на проектното ѝ предложение. По тези съображения се иска обявяване нищожността на оспореното решение или евентуално неговата отмяна, както и присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът – изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска нейното отхвърляне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на административния акт, в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Със Заповед № РД09-1030/27.09.2023 г. на министъра на земеделието и храните е открита процедура чрез подбор на предложения № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ за получаване на средства за изпълнение на инвестиции от крайни получатели по Механизма за възстановяване и устойчивост, финансирана по Компонент „Устойчиво селско стопанство“, инвестиция C6.I1 „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“, компонент „Устойчиво селско стопанство“ от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и са утвърдени насоки за провеждане на процедурата, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение, заедно с приложенията към тях. Заповедта и утвърдените с нея документи са публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие“. Не е спорно, че на 19.12.2023 г. Ж. И. Г. е подала чрез ИСУН проектно предложение за изпълнение на инвестиция с референтен № BG-RRP-6.004-3329 по процедура чрез подбор на предложения № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ за предоставяне на средства за изпълнение на инвестиции от крайни потребители по Механизма за възстановяване и устойчивост. Проектното предложение предвижда закупуване на земеделска техника включително прикачен инвентар и специфично оборудване. Не е спорно и това, че със Заповед № 03-РД/598/08.02.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, изменена с четири последващи заповеди на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, представени на CD по делото, е определен състав на оценителна комисия за оценка на получените предложения за изпълнение на инвестиции по процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“. В процеса на проверка на проектното предложение председателят на оценителната комисия е изпратил уведомително писмо до Ж. И. Г. за констатирани липси и нередовности в подадените от нея документи. Посочено е, че в т. 5 „Кандидат с история като земеделски стопанин“ от критериите за оценка към формуляра за кандидатстване са заявени 20 точки – „Кандидатът има регистрация като земеделски стопанин за следните четири стопански години – 2019/2020, 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023“, а при извършена справка в регистъра на земеделските стопани чрез ЕГН и УИН е установено, че жалбоподателката няма регистрация за тези стопански години. Съгласно т. 2, б. „а“, т.11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване към датата на подаване на ПИИ кандидатите трябва да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3/29.11.1999 г. за стопанските години 2021/2022 и 2022/2023, поради което заявителката не може да получи точки по този критерий. С писмото е изискана обяснителна записка относно констатациите на оценителната комисия. Не се спори, че в отговор Ж. И. Г. е уведомила органа, че е поела земеделското стопанство на съпруга си Г. М. Г. след смъртта му на 29.03.2023 г., като на 04.04.2023 г. е подала заявление до ДФ „Земеделие“ за настъпили форсмажорни обстоятелства и документи за регистрация по Наредба № 3/29.01.1999 г. На подаденото от кандидата предложение за изпълнение е извършена оценка по критериите за административно съответствие и допустимост. Работата на оценителната комисия е обобщена в оценителен доклад, одобрен от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Неразделна част от този доклад е Списък на отхвърлените и предложените за отхвърляне предложения за изпълнение (т. ІІІ), в който под № 55 фигурира предложението на жалбоподателката. Като мотив за отхвърляне на предложението е посочено, че за него не са спазени условията за допустимост по т. 10 и т. 11.1 от Условията за кандидатстване. На 30.05.2024 г. е издадено обжалваното в настоящото производство Решение № 03-РД/2588 на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 21, т. 1 и т. 3 от ПМС № 114 е отказано на жалбоподателката предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). От фактическа страна в акта е прието, че е налице несъответствие с критериите за допустимост на кандидата. Изложени са съображения, че заявителката е регистрирана като земеделски производител през 2023 г. и не поддържа регистрация като земеделски стопанин за стопанските години 2021/2022 и 2022/2023, поради което не отговаря на условията за допустимост по раздел 11, т. 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“, т. 2, б. „а“ от Условията за кандидатстване. Не е оспорено обстоятелството, че на 04.04.2023 г. Ж. И. Г. е подала в ДФ „Земеделие“ заявление за настъпили форсмажорни обстоятелства и документи за регистрация по Наредба № 3/29.01.1999 г. предвид смъртта на съпруга си Г. М. Г. и наследяването на неговото стопанство, но е прието, че съгласно разясненията от УО не са предвидени изключения и специфични случаи по отношение на допустимостта на кандидатите по раздел 11 от Условията за кандидатстване. В отговор на Запитване № 71 от 13.10.2023 г. относно възможността за приемане на историята на земеделски производител на починало лице е посочено, че лице, регистрирано като земеделски производител от месец март 2023 г., не би отговорило на изискването на т. 2, б. „а“ от раздел 11.1 от Условията за кандидатстване, ако няма регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/29.01.1999 г. Направено е заключение, че по силата на чл. 5, ал. 7 и ал. 8 от ПМС № 114 разясненията са задължителни за всички кандидати и са публикувани на интернет страницата на структурата за наблюдение и докладване (СНД) и в информационната система на Механизма, поради което за проектното предложение на Ж. И. Г. не са спазени условията за допустимост по раздел 11, т. 11.1 от Условията за кандидатстване. Решението е изпратено на кандидата чрез ИСУН на 03.06.2024 г. и е отворено на 04.06.2024 г. Жалбата срещу него е подадена на 07.06.2024 г. В хода на производството жалбоподателката е потвърдила, че е поела земеделското стопанство на починалия си съпруг, който е бил регистриран като земеделски стопанин, като на 04.04.2023 г. е подала заявление за регистрация и е получила УРН. От неоспорените ѝ от ответника твърдения в жалбата се установява, че тя е заместила наследодателя си в подадено от него заявление за подпомагане по мерките за ДПП за кампания 2023. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предмет на обжалване в настоящото производство е отказ за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) № 2021/241. Правилата за предоставяне на средства на крайните получатели по Механизма са уредени в ПМС № 114. По силата на чл. 21 от ПМС № 114 ръководителят на структурата за наблюдение и докладване (СНД) издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на средства от Механизма в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 19, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 3 от ПМС № 157 от 07 юли 2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции (ПМС № 157), Министерството на земеделието и храните е определено за СНД по инвестиция C6. I1 „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход за селското стопанство“. На основание § 1, т. 4 от ДР на същото постановление „Ръководител на структура за наблюдение и докладване“ е ръководителят на ведомството или организацията, в чиято структура се намира структурата за наблюдение и докладване. В чл. 8, ал. 2 от ПМС № 157 (изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2022 г., в сила от 30.08.2022 г.) е предвидено, че ръководителите на ведомствата по чл. 3, ал. 1, т. 3, в рамките на които е създадена структура за наблюдение и докладване, могат да възложат на друго ведомство - второстепенен разпоредител с бюджет към тях, дейности и/или функции на съответната структура за наблюдение и докладване, а в случая на Министерството на земеделието - на Държавен фонд „Земеделие“, дейности и/или функции на съответната структура за наблюдение и докладване. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗПЗП регламентира, че министърът на земеделието и храните и министърът на финансите подписват споразумение във връзка с изпълнението на проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ по компонент „Устойчиво селско стопанство“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Според ал. 2 на същия член министърът на земеделието и храните може с договор да възложи на ДФ „Земеделие“ функции по изпълнението на проекта по ал. 1, а на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - да издава актове по неговото изпълнение. В съответствие с тези разпоредби с Договор № РД50-305 от 20.12.2023 г., представен на CD по делото, министърът на земеделието и храните е възложил на ДФ „Земеделие“ дейностите и функциите на Структура за наблюдение и докладване, отговорна за изпълнението на инвестиция C6. I1 „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход за селското стопанство“, а на изпълнителния директор на фонда - да издава актове по изпълнението на тези дейности. Според публично достъпната информация, публикувана на сайта на ДФ „Земеделие“, с протоколно решение по т. 4, подточка 3 от заседание на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 07.05.2024 г. за изпълнителен директор на фонда е определена И. И., която е и издател на акта. Процесното решение е подписано с валиден КЕП от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП организира и ръководи дейността на фонда и го представлява. С оглед на това отказът е издаден от материално компетентен орган. Обжалваното решение отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, като в него са изложени фактическите и правните основания за издаването му. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата чрез подбор е проведена според правилата на утвърдените от ръководителя на СНД Условия за кандидатстване и ПМС № 114. След изтичане на крайния срок за подаване на предложения е назначена комисия за оценка и класиране на предложенията по процедурата. На основание чл. 17 от ПМС № 114 и раздел 18, т. 1 от Условията за кандидатстване оценката на проектните предложения е извършена в един етап по критерии за административна допустимост и оценка на качеството. Спазени са разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от ПМС № 114 и раздел 18, т. 5 от Условията за кандидатстване, като на кандидата е изпратено уведомление за констатираното несъответствие с изискванията за допустимост съгласно раздел 11 от Условията за кандидатстване и му е дадена възможност за писмени обяснения. Подаденото проектно предложение е разгледано от помощната комисия, като му е извършена оценка съобразно критериите за административна допустимост. Въз основа на резултатите от оценката е изготвен оценителен доклад, одобрен от ръководителя на СНД, в който е включен и списък на предложените за отхвърляне предложения съгласно чл. 18, ал. 1, т. 4 от ПМС № 114. Оспореното решение обаче не съответства на материалния закон. Отказът за предоставяне на финансова помощ е мотивиран с обстоятелството, че не са спазени условията за допустимост по раздел 11 от Условията за кандидатстване. В случая не се спори, че през стопанските години 2019/2020 – 2022/2023 (посочени в т. 5 от критериите за оценка към формуляра за кандидатстване) съпругът на жалбоподателката Г. М. Г. е бил регистриран земеделски стопанин, който е кандидатствал за подпомагане по мерките за директни плащания за кампания 2023. След смъртта му на 29.03.2023 г. Ж. И. Г. е поела изцяло стопанството му като негов законен наследник. На 04.04.2023 г. жалбоподателката е уведомила ДФЗ за настъпилото форсмажорно обстоятелство съгласно чл. 13 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за директни плащания и е подала заявления за регистрация по реда на Наредба № 3/29.01.1999 г. и на Наредба № 105/26.08.2006 г., встъпвайки като заявител в подаденото от наследодателя си заявление за подпомагане по мерките за директни плащания. При това положение Ж. И. Г. се явява универсален правоприемник на починалото физическо лице и е придобила всички негови права и задължения, включително правото му да кандидатства и да получава помощи като регистриран земеделски стопанин съгласно чл. 6 от Наредба № 3/29.01.1999 г. Действително при регистрацията си в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3/29.01.1999 г. тя е получила регистрационен номер по ЕГН, но това не означава, че е налице новорегистриран земеделски стопанин. В случая се касае за промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/29.01.1999 г., подлежаща на вписване по реда на чл. 11, във вр. чл. 12 от същата наредба, а не за заличаване на вписан земеделски стопанин и съответно регистрация на нов земеделски стопанин. В този смисъл е и практиката на ВАС по сходни казуси – решения на тричленни и петчленни състави по адм. дела №№ 3036/2018 г., 1173/2020 г., 1008/2018 г., 6359/2020 г., 1633/2018 г., 1009/2018 г., 9292/2019 г., 983/2019 г., 4599/2019 и др. Обстоятелството, че в разясненията относно Условията за кандидатстване е прието, че е налице новорегистриран земеделски стопанин, който не отговаря на условията за допустимост на кандидатите, не води до друг по-различен извод. Действително съгласно чл. 5, ал. 7 от ПМС № 114 разясненията са задължителни за всички кандидати, но не и когато те противоречат на самите Условия за кандидатстване и на приложимите нормативни актове по процедурата. Направеното в тях ограничително тълкуване относно кръга на възможните бенефициери не съответства нито на правилата за регистрация на земеделските стопани, нито на общия режим на наследяване по закон, поради което не следва да се прилага. Няма спор, че в Условията за кандидатстване не са предвидени изключения и специфични случаи по отношение на допустимостта на кандидатите, но това не е и необходимо, когато стопанството се наследява, защото допустимостта произлиза от самата същност на универсалното правоприемство. Правната теория и съдебната практика са единодушни, че ефектът на общото правоприемство се изразява точно в това – правоприемникът да встъпи на мястото на своя праводател във всички правни и фактически отношения и да поеме всички негови права и задължения с изключение на правата и задълженията, които са свързани с личността на наследодателя. Възможността за придобиване на земеделското стопанство по наследяване ведно с всички произтичащи от това права и задължения не е изключена от европейския законодател (чл. 34 от Регламент (ЕС) 1307/2013, чл. 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, чл. 27 от Регламент (ЕС) 2021/2015). След като жалбоподателката е встъпила в подаденото от починалия кандидат заявление за подпомагане по мерките за директни плащания за текущата кампания 2023, то тя е поела както задълженията, така и правата и фактическите отношения, свързани с това заявление, част от които е наличната регистрация като земеделски стопанин съгласно чл. 7 от ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999 г. и следващите се от нея права на финансиране по чл. 6 от същата наредба, видно от съдържанието на чл. 8, § 3 и § 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014. В случая наследодателят е имал регистрация като земеделски стопанин за предходните стопански 2021/2022 и 2022/2023 години. След вписване на промените в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/29.01.1999 г. физическото лице универсален правоприемник е встъпило в правата на своя праводател и не е изгубило качеството на регистриран земеделски стопанин за стопанските години преди настъпване на правоприемството. Жалбоподателката не е новорегистриран земеделски стопанин, а универсален правоприемник на земеделския стопанин Г. М. Г., с вписани през 2023 година промени в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3/29.01.1999 г. В това си качество тя отговаря на критерия за допустимост по раздел 11, т. 11.1, подточка 2, б. „а“ от Условията за кандидатстване, с оглед на което неправилно и незаконосъобразно ръководителят на СНД е отказал да ѝ предостави финансови средства по Механизма поради несъответствието ѝ с този критерий. Позовавайки се само на разясненията, без да издири действителния смисъл на приложимите материалноправни разпоредби, административният орган е постановил един незаконосъобразен по същество акт. Обжалваното решение не е съобразено и с целта на закона. Процесната финансова помощ е част от Фонда за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство, компонент „Устойчиво селско стопанство“ на Националния план за възстановяване и устойчивост. Фондът предвижда предоставяне на своевременна целева подкрепа на българските земеделски производители под формата на безвъзмездни средства за бързо възстановяване от последиците от COVID-19 пандемията, преодоляване на проблемите, които възпрепятстват конкурентоспособността и устойчивостта на аграрния сектор и ускоряване на неговата адаптация към климатичните промени, екологизацията на производството, цифровата трансформация, подобряване на генетичните ресурси. Процесната процедура по направление „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ има за цел предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на земеделските стопани за реализация на целеви инвестиции, за закупуване на материални и нематериални активи за прилагане на дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда и смекчаване на последиците от климатичните промени, въвеждащи иновативни производствени и цифрови технологии, технологии за производство и организация в селското стопанство, за автоматизиране на работните процеси. Съгласно НПВУ по отношение на това направление се прилага режим на държавна помощ в съответствие с чл. 14 от Регламент (ЕС) 702/2014. Както в този регламент, така и в заменилия го Регламент (ЕС) 2022/2472 чл. 14 попада в обхвата на раздел 1 „Помощ в полза на МСП, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство, преработката на селскостопански продукти и търговията със селскостопански продукти“. В случая няма спор, че жалбоподателката е продължила земеделската дейност на съпруга си, пряко свързана с дейностите по първично селскостопанско производство, видно от заявените за отглеждане култури, и като негов универсален наследник попада в кръга на правоимащите лица за подпомагане съобразно целите на предвидената финансова помощ. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което следва да го отмени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по предложението при спазване на дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да се присъдят разноски по делото в размер на 10, 00 лева, представляваща платена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът