Решение № 6302 от 11.7.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1101/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на "Топ билдингс" ООД, ЕИК 200785065, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от Ш. А., срещу решение № 234 от 28.03.2025г., постановено по НАХД №246/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 793625-[рег. номер]/19.08.2024 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 от КСО, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО е наложена имуществена санкция [рег. номер]. С касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт, като посочва, че същият е формално законосъобразен, но несправедлив. Според жалбоподателя касационният ответник отрича, че при желание на дружеството да заплати дължимите здравни осигуровки, му е отговорено, че сумите ще бъдат разпределени към стари задължения и това е останало неизяснено. Счита, че не е без значение и затрудненото положение на дружеството и усилията на дружеството за издължаване към фиска. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. Процесуалният представител е депозирал доказателства с писмена молба. Ответникът Заместник директор на ТД на НАП Бургас, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването. Не сочи доказателства. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Районен съд –Бургас е потвърдено наказателно постановление № 793625-[рег. номер]/19.08.2024 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 от КСО, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО е наложена имуществена санкция [рег. номер] За да постанови решението съдът приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, спазени са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, осъществен е състава на административно нарушение и правилно е определен размерът на наложената санкция. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО, според която работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер [рег. номер] 4000 лв. За да наложи имуществената санкция първоинстанционният съд е приел, че касаторът като осигурител не е изпълнил задължението си да заплати вноските за здравно осигуряване, в размер на 74, 64лв, на заетия в предприятието му 1 работник в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, съгласно чл. 7 от КСО, т. е. до 27.05.2024г., като с бездействието си дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. По настоящото дело е представена вносна бележка от 03.06.2025г. за сумата от 77, 54лв., представляваща размера на дължимите вноски за здравно осигуряване, но това обстоятелство не променя извода за съставомерност на деянието, тъй като плащането е извършено почти една година след изтичане на срока. В този смисъл правилно е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, като размерът на наложената му имуществена санкция е правилно определен в минимален размер. Както е посочено в първоинстанционното решение бездействието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, поради висока степен на обществена опасност, а именно неплащането на здравните осигуровки води до прекъснати здравноосигурителни права на осигурените по трудовото правоотношение лица и невъзможност да се ползват през значителен период от време болнична и медицинска помощ. Заплащането на задължението на този етап не може да бъде прието и [жк], което води до извод за маловажност на случая, тъй като вредните последици са настъпили. Вярно е твърдението в касационната жалба, че при наличие на стари задължения сумите ще бъдат разпределени към тях. При висящо изпълнително дело касаторът не може да се възползва от разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, съгласно която при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 169, ал. 8 ДОПК изрично постановява, че след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 4 и 5 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Отделно от изложеното касатора на представя доказателства за плащането на това задължение в предвидения от закона срок, за да се поставя на обсъждане посочената поредност. Като е стигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав