Решение № 9986 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2100/2024 г.

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 91 от ЗУБ. Образувано е по подадена жалба от С. В. Р., срещу Решение № 10793 от 14.10.2024г. на председателя на държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отхвърлена молбата на Р. за предоставяне на международна закрила. Жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител оспорва решението като незаконосъобразно. Развива подробни съображения за допуснати нарушения на материалния закон – чл. 8, ал. 5, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУБ. Намира, че оспореното решение е и немотивирано, като извършва анализ на разпоредби от европейското законодателство, вкл. Директива 2004/83/ЕО. Акцентира върху съдебната практика на Съда на Европейския съюз и ЕСПЧ. Намира, че са налице както предпоставките на чл. 8 от ЗУБ, така и тези на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. С тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната със задължителни указания по тълкуването на закона. Ответникът - председателят на държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице сочените в жалбата отменителни основания. Сочи, че при издаване на решението са обсъдени всички факти и обстоятелства, свързани с положението на жалбоподателя. Развива съображения в насока за липсата на предпоставките на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ. Извършва анализ на предпоставките по Директива 2004/83/ЕО, като намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 4, пар. 5, б. „в“ и „д“ от Директивата. Обсъжда актуална информация относно статута на „Свидетелите на Йехова“ в Руската Федерация. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна: На 14.11.2023г. жалбоподателят С. Р. (гражданин на Руската Федерация) и съпругата му Е. Р. – през ГКПП Аерогара – София, пристигнали на територията на Република България (от Република Германия). На същата дата било издадено разпореждане от И. К. – к.о. при ГКПП Аерогара – София (на л. 157 – л. 158 от делото), с което на основание чл. 64 от ЗМВР разпоредил на С. Р. да се яви до 10: 00 часа на 15.11.2023г. в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. На 21.11.2023г. Р. подал молба до Държавна агенция за бежанците (на л. 156 от делото), с която пискал да получи международна закрила в Република България. На 23.11.2023г. отново била подадена молба със същото искане (на л. 155 от делото), с посочване на адрес на територията на Република България – в [населено място] и телефонен номер за връзка. На същата дата бил изготвен и регистрационен лист по подадената молба (на л. 152 от делото), като на Р. били връчени указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България (на л. 146 – л. 151 от делото). От Р. била подадена и молба-декларация да му бъде разрешено да пребивава по време на производството на адрес в [населено място] (за което получил нужното разрешение с Решение № 11 от 29.03.2024г. на и.д. директор РПЦ – София – териториално поделение на ДАБ при МС – на л. 92 от делото). Във връзка с регистрираната молба от административния орган започнала проверка на обстоятелствата, като на основание чл. 58, ал. 10 от ЗУБ било изискано становище от директора на специализирана дирекция „М“ към ДАНС, по което постъпил отговор от 18.01.2024г. (на л. 102 от делото), че не са налице възражения от агенцията да бъде предоставена закрила на Р. – в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. С оглед проверката по отношение на С. Р. била издадена регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство по разглеждане на молба за международна закрила № 826086250, с първоначален период на валидност – 23.08.2024г. – 23.11.2024г. По негова молба-декларация от 30.10.2024г. (на л. 54 от делото) регистрираният му настоящ адрес в регистрационната карта бил променен (видно от копие на л. 12 от делото) на такъв в [населено място], [жк], бл. 104В, ап. А3, считано от 04.11.2024г. На 04.12.2023г. било проведено интервю със С. Р., документирано в протокол (на л. 109 – л. 113 от делото), в което посочил, че напуснал Руската Федерация през 2019г., като пребивавал 4 години в Турция, след което в Тунис и накрая пристигнал в Република Германия. Оттам, чрез миграционната служба, бил изпратен в Република България, тъй като имал българска виза. Изложил като аргумент за исканата закрила, че е член на религиозната организация „Свидетели на Йехова“, която е преследвана на територията на Руската Федерация – от 2017г. Пред интервюиращия орган Р. разказал за проблеми с властите, като посочил, че след 2017г. той нямал лично проблеми, но негови приятели, членове на религиозната организация, били преследвани. Обяснил, че като последовател на тази религиозна организация искал да чете „Библията“, да я обсъжда с други вярващи, но знаел, че ако го направи на територията на Руската Федерация, има риск за него. Впоследствие, на 10.04.2024г., С. и Е. Р. подали нова молба до Държавна агенция за бежанците (на л. 86 – л. 87 от делото), в която развили съображения за обстановката в Руската Федерация след 2017г. по отношение на „Свидетелите на Йехова“. Още веднъж отправили искане молбата им за международна закрила да бъде удовлетворена. Приложили 2 бр. удостоверения (на л. 84 – л. 85 от делото), издадени от председателя на „Свидетелите на Йехова в България“, с които той удостоверил, че Е. Р. е част от организацията, считано от покръстването й на 22.02.1997г., а С. Р. – от 08.04.2000г. Във връзка със случая по преписката била предоставена (от С. и Е. Р. с нова молба на л. 63 – л. 64 от делото) и информация от отдела за публична информация при Свидетелите на Йехова в България, ведно с извадки от печатни източници (на л. 66 – л. 82 от делото), видно от която на 20.04.2017г. Руският Върховен съд обявил Свидетелите на Йехова за екстремистка организация, наредил незабавното прекратяване на дейността им и конфискувал цялото им имущество. След тази дата били извършвани множество полицейски акции и претърсвания на домове на Свидетели на Йехова, включващи и арести на членове на организацията, а впоследствие и присъди с налагане на наказания „Лишаване от свобода“. По молбата на Р. била изготвена и приложена към преписката справка от 08.04.2024г. от дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците (на л. 47 – 52 от делото), в която се съдържа информация за „Свидетелите на Йехова“. Във връзка с отношение на властите в Руската Федерация към „Свидетелите на Йехова“ е посочено, че според годишния доклад на „Свидетелите на Йехова“ за периода септември 2021г. – август 2022г. има 93 наказателни присъди, 39 нови дела, включващи 101 обвиняеми, 60 души са в предварителен арест, като 239 домове са претърсени. Множество членове на организацията били осъдени на дълги присъди затвор по обвинения в участие в екстремистка организация. От обявяването на организацията за „екстремистка“ в периода 2017г. – 2022г. били извършени 1874 обиска на членовете й. На 30.01.2024г. (според информация от „Ройтерс“) четирима „Свидетели на Йехова“ били осъдени на по седем години затвор по обвинение за координиране на екстремистки дейности. През 2023г. 790 членове на организацията били обвинени криминално или разследвани за своята вяра, а 147 – осъдени. По преписката била изготвена и приобщена и справка от 14.03.2024г. (на л. 36 – л. 46 от делото) относно актуалната обществено-политическа обстановка в Руската Федерация. Във връзка с всички събрани материали по преписката било дадено становище от младши експерт в отдел „ПМЗ – кв. Овча купел“, РПЦ – София, да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Р.. При събраните по преписката материали от председателя на Държавна агенция за бежанците било издадено Решение № 10793 от 14.10.2024г., с което било отказано предоставянето на жалбоподателя на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този извод, административният орган приел, че липсват основателни опасения от преследване на Р., както и опасения за сигурността и правата му по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил, че липсват достатъчно правдоподобни и добре аргументирани твърдения в полза на търсещия международна закрила. Акцентирано е на обстоятелството, че Р. е напуснал Руската Федерация две години след като Свидетелите на Йехова били официално забранени. Посочено е, че след като е бил задържан през 2015г. – 2016г. е било логично в полицията вече да има сведения за него и да са предприети действия спрямо него след 2017г. Наведено е, че майка му и дъщеря му живеят в Руската Федерация, но няма данни да са били притеснявани. Изложени са съображения в насока, че жалбоподателят не е представил нито един документ, удостоверяващ религиозната му принадлежност в държавата на произход. Направен е извод, че самото участие в религиозна общност не е достатъчно за предоставяне на закрила, като е било необходимо да се докажат конкретни заплахи по отношение личността на търсещия закрила. Относно информацията за Свидетелите на Йехова в Русия се посочва, че е правдоподобна и общоизвестна, но не сочи към въздействие върху личната бежанска история на Р.. Отхвърлена e и възможността за приложение на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като според административния орган не са събрани доказателства, че Р. е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Обсъдена е и липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С тези доводи е постановен посоченият отказ. Така постановеното Решение е обжалвано пред настоящата инстанция и се явява предмет на делото. В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е приета като писмено доказателства справка (на л. 167 – л. 170 от делото), представена от ответника, от която се потвърждава, че от 2017г. Свидетелите на Йехова са забранени в Русия поради „екстремистка“ дейност, руското седалище на групата е ликвидирано, както и всички 395 местни религиозни организации. В справката е посочено, че според изявление на правителството на Руската Федерация нямало пречка Свидетелите на Йехова да изповядват индивидуално ученията си. В посочената справка се потвърждават и данните за преследване на Свидетели на Йехова на територията на Руската Федерация, като през 2023г. са идентифицирани 836 преследвания, в сравнение с 486 през 2022г., 385 лица очакват присъда, 353 лица са осъдени (от които 108 са в затвор). От справката се установява, че според различни източници съдилищата осъждат лица за дейности, които представляват нормална религиозна практика и за извършване на основни дейности на религиозни организации. Цитират се и две оправдателни присъди на „Свидетели на Йехова“, но с извода, че значително по-често биват признавани за виновни и осъждани на затвор, вкл. и с продължителност на лишаването от свобода 8 години, а в ареста са подложени на мъчения и им е отказвана медицинска помощ. От анализа на представените от жалбоподателя писмени доказателства, веществени доказателства (снимки) и свидетелски показания на водените от него свидетели, се установява, че жалбоподателят Р. заема длъжността „старейшина“ в организацията „Свидетелите на Йехова“, което означава, че има повече правомощия от останалите членове, както и задължения да помага на другите „братя“ и „сестри“ (както се наричат помежду си членовете на организацията). От показанията на св. Клоков се установява, че в периода 2015г. – 2016г. в качеството си на член на организацията жалбоподателят бил задържан и отвеждан в полицията. Установява се, че след 2017г. започнали преследвания на всички членове на „Свидетелите на Йехова“, а основно заплашени били „старейшините“, като преследването се изразявало в задържане в арестни помещения, или под домашен арест, изпращане в изправителни колонии с общ режим, условни наказания, принудителна работа за 2-3 или повече години. Семейството на св. Клоков (също член на „Свидетелите на Йехова“) напуснало (както и жалбоподателя) Руската Федерация, но се установило на територията на Република България. От показанията на св. Р. се установява, че през 2011г. тя също станала обект на нападение при опит да проповядва по домовете (което било обичаен начин за популяризиране на религиозното течение). Установява се, че Р. бил задържан за по няколко часа. Потвърждава се, че той е „старейшина“ в организацията от 2013г. и е подложен на по-голям риск от преследване. От показанията й се установява, че у семейството е формиран страх от завръщане в Руската Федерация, тъй като на територията на Република Германия им било заявено, че руските власти ще бъдат уведомени за това, че търсят „убежище“. В същата насока са и обясненията на жалбоподателя Р., който посочва също, че сред задълженията му е постоянно да проповядва, да споделя убежденията си и да коментира сред хората как трябва да живеят всички според разбиранията на „Свидетелите на Йехова“. Съдът кредитира в пълнота така събраните доказателства, като по отношение на гласните доказателствени средства (вкл. показанията на св. Р., анализирани през призмата на чл. 172 ГПК вр. чл. 144 АПК) следва да се посочи, че не са оспорени от страните и са логични и последователни, като спомагат за установяване на обективната истина. Фактът, че свидетелката Р. е съпруга на страна в производството не може да игнорира показанията й, още повече, че те съответстват на всички останали доказателствени източници, вкл. служебните справки, направени от ответника за ситуацията в Руската Федерация по отношение на „Свидетелите на Йехова“. Ето защо при формиране на фактическите си изводи съдът ползва показанията на свидетелите в пълнота. При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК: Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ. Същото е съставена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и изложение на фактическите и правните основания за издаването му по смисъла на чл. 73 и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. С оглед изложеното, съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Съдът не намира, че решението противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели закрепени в ЗУБ. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 58 – чл. 75 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав констатира, че решението е издадено в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните: Във връзка с горното не се приемат доводите в жалбата, че решението само по себе си е немотивирано. Същото съдържа мотиви и в него са обсъдени (през призмата на вътрешното убеждение на административния орган) необходимите обстоятелства по чл. 73 и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Т.е. изложени са мотивите, които са послужили за вземане на решението. Основният въпрос по делото е дали тези мотиви съответстват на материалния закон и в тази връзка - дали направеният отказ е законосъобразен (впрочем и самите доводи в раздел II от жалбата, макар да са квалифицирани като основания за „липса на мотиви“, се свеждат до твърдения за неправилни изводи на административния орган, т.е. за неправилни мотиви). Следователно спорните въпроси по делото се свеждат до това (според предвидената в чл. 73 от ЗУБ поредност) дали са били налице предпоставките за произнасяне в смисъла, вложен в чл. 75, ал. 1, т. 1 – чрез предоставяне на статут на бежанец, или са били налице предпоставките за отказ – чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, а в случай на отказ: дали са били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 75, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, или за отказ по чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. С оглед предвидената в чл. 73 от ЗУБ поредност, на първо място съдебният състав следва да извърши преценка дали от събраните по преписката и в настоящото производство доказателства, анализирани през призмата на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ, се установява необходимост от предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя. Предоставянето на хуманитарен статут е обвързано от отказ да се предостави статут на бежанец по смисъла на чл. 73, изр. 2 от ЗУБ, поради което предпоставките за този статут ще бъдат разгледани единствено ако се достигне до извод, че на жалбоподателя не може да бъде предоставен статут на „бежанец“. Предпоставките за предоставяне статут на „бежанец“ са предвидени в чл. 8 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. С оглед съображенията на жалбоподателя, изложени в хода на производството (вкл. пред административния орган), на преценка в настоящото производство подлежи фактът дали са доказани основателните му опасения от преследване (нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост – арг. от чл. 8, ал. 4 от ЗУБ), основано на религия, което е пречка Р. да се завърне в родната си държава – Руската Федерация. На първо място настоящият съдебен състав намира за доказано по делото (по начина, предвиден в чл. 8, ал. 2 от ЗУБ) обстоятелството, че Р. е член – „старейшина“ в рамките на религиозната организация „Свидетели на Йехова“. В тази връзка не се споделят изложените съображения в обжалваното решение, че от него не са ангажирани достатъчни доказателства за този факт. Според чл. 75, ал. 3 от ЗУБ когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни. Настоящият случай е именно такъв, тъй като самият административен орган е установил факта, че с решение на Върховния съд в Руската Федерация от 2017г. организацията „Свидетелите на Йехова“ е обявена за екстремистка и е постановено закриване на юридическото лице, което е регистрирано във връзка с организацията. Следователно обективно не могат да съществуват доказателства (с оглед липсата на правен субект, който би могъл да ги издаде след закриването на юридическото лице) от държавата на произход на жалбоподателя, които да удостоверяват принадлежността му към религиозната организация. Въпреки това – той по достатъчно убедителен начин е доказал членството си в нея, както с удостоверение от регистрираната в Република България организация, така и със свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които се кредитират в пълнота от съда (както беше посочено по-горе). При това положение на преценка подлежи обстоятелството дали са налице основателни съмнения, че при завръщане на територията на Руската Федерация жалбоподателят Р. може да бъде преследван, чрез нарушаване на основните му права, с действия по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, които са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Във връзка с горното на първо място следва да се отбележи като напълно доказан фактът, че членовете на организацията „Свидетелите на Йехова“ са подложени на преследване от Държавата (по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 2 от ЗУБ), чрез полицейски или съдебни мерки (обиски, задържания, домашни арести, поправителен труд), които са дискриминационни сами по себе си (единствено поради принадлежността им към тази религиозна група), а така също подложени и на наказателно преследване или наказания (по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 3 от ЗУБ), които са непропорционални или дискриминационни – отново единствено поради принадлежност към групата. В такава насока са всички обстоятелства, установени както от административния орган в хода на проверката по ЗУБ, чрез изготвените справки от дирекция „Международна дейност“, така и от съда в хода на съдебното дирене – чрез предоставените допълнителни медийни материали и разпита на свидетелите Клоков и Р.. В приложената към административната преписка справка са изложени множество факти (посочени при установяване на фактическата страна по делото), насочващи към извод, че след 2017г. властите в Руската Федерация разследват, задържат, затварят, измъчват, физически малтретират хора и изземват имуществото им поради техните религиозни убеждения или принадлежност и членство в групи, определени като „екстремистки“, сред които и „Свидетели на Йехова“. В справката се съдържа подробен анализ на случаите на образувани наказателни производства срещу членове на организацията, постановени присъди, вкл. с налагане на продължителни наказания „Лишаване от свобода“, като в периода 2017г. – 2022г. са извършени 1874 домашни обиска и около 790 членове на групата са криминално обвинени, или са разследвани за своята вяра, вкл. за участие в религиозни служби. Представената по делото нова справка от административния орган по никакъв начин не оборва тези данни. Точно обратното – макар в нея да се съдържа декларативно изявление на правителството на Руската Федерация, че „Свидетелите на Йехова“ не са забранени, то данните и в тази справка са категорични, като през 2023г. са идентифицирани още 836 „Свидетели на Йехова“, които са били подложени на наказателно преследване, като според различни източници се задържат и осъждат лица, които извършват нормална религиозна практика и основни дейности на религиозни организации. На този фон цитираните в справката 2 случая на постановени оправдателни присъди, представляват информация за редки изключения и не могат да променят генералния извод, че членовете на „Свидетелите на Йехова“ са подложени на „преследване“ по смисъла, вложен в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, с осъществяване на действия по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Впрочем горните факти в пълна степен се потвърждават от постановеното от ЕСПЧ решение от 07.09.2022г. по дело вх. № 32401/10 - Taganrog LRO и други срещу Р., по което съдът е приел (т. 3 от решението), че е допуснато нарушение на чл. 9 от ЕКПЧ „Свобода на мисълта, съвестта и религията“, тълкуван във връзка с чл. 11 от ЕКПЧ „Свобода на събранията и сдружаването“, чрез разпускане на съответната организация в [населено място], а така също и на чл. 10 от ЕКПЧ „Свобода на изразяване на мнение“, чрез обявяването на „Свидетелите на Йехова“ за екстремистка организация. По същия начин (в т. 4 от решението) е обявено, че са допуснати нарушения на чл. 10 и чл. 11 от конвенцията, във връзка с чл. 9 от конвенцията, чрез съдебното преследване на отделни жалбоподатели – членове на „Свидетелите на Йехова“ и разпускане на организацията в [населено място]. По т. 5 от решението на ЕСЧП са констатирани нарушения на чл. 10 вр. чл. 9 от ЕКПЧ чрез отнемане на разрешението за разпространение и наказателното преследване за разпространение на възгледите на организацията чрез нерегистрирани медии. Разпускането на административния център на „Свидетелите на Йехова“ в Руската Федерация е определено като нарушение на чл. 9 вр. чл. 11 от ЕКПЧ – т. 7 от решението. По т. 8 от решението е прието като нарушение на чл. 9 от ЕКПЧ наказателното преследване срещу лица, които продължават да изповядват тяхната религия, а така също и като нарушение на чл. 5 от ЕКПЧ - действията по отношение на жалбоподателя Кристенсен – по арестуването му на 25.05.2017г. по обвинение, че продължава дейността на „екстремистка“ организация, задържането му под стража със съдебен акт от 21.06.2017г. и налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години на 09.02.2019г. за извършено деяние „продължаване на дейността на екстремистка организация“ – т. 109 и т. 110 от мотивите на съдебното решение (по данни от съдебното решение – т. 113 от мотивите към 01.09.2021г. са били повдигнати обвинения на 559 членове на „Свидетели на Йехова“). Наред с това от ЕСПЧ е прието, че са допуснати нарушения и на правото на собственост по смисъла на чл. 1 по протокол № 1 към ЕКЧП – т. 9 от решението. Изводът е, че в съдебната практика на ЕСПЧ по категоричен начин са установени действия на държавните органи в Руската Федерация, които са довели до нарушаване на основни права и свободи по чл. 5, чл. 9, чл. 10, чл. 11 от ЕКПЧ и чл. 1 по протокол № 1 от ЕКПЧ. Следователно са налице достатъчно доказателства (вкл. признати със съдебен акт на ЕСПЧ), че на територията на Руската Федерация се осъществяват действия от органи на държавата (по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 1 от ЗУБ), които водят до нарушаване на основните права на човека и тези нарушения са достатъчно тежки по своето естество (т.е. налице е „преследване“ по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ), изразяващи се в полицейски и съдебни мерки и наказателно преследване, основани единствено на дискриминационна основа – поради принадлежност към организацията „Свидетели на Йехова“. С оглед изложеното е налице необходимост от произнасяне и по въпроса дали дейността по преследване на „Свидетелите на Йехова“ на територията на Руската Федерация води до опасност за жалбоподателя Р., в лично качество, при евентуалното му завръщане в държавата. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е положителен, като изложените в обжалваното решение доводи, че липсва лична заплаха по отношение на него, са неубедителни. Тук следва да се обърне внимание, че напълно относима към настоящия случай е Директива 2004/83 от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Според тълкуването на чл. 2, буква „в“ от Директивата (която норма е транспонирана в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ), дадено в съдебната практика на Съда на Европейския съюз, в Решение на съда (голям състав) от 05.09.2012г., по съединени дела С-71/11 и С-99/11, ECLI: EU: C: 2012: 518, в т. 2 от диспозитива на решението, „член 2, буква в) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че опасението на молителя от преследване е основателно, след като предвид личното му положение компетентните органи приемат, че е обосновано да се счита, че след завръщането си в страната на произход то ще извършва религиозни действия, които го излагат на реален риск от преследване. При оценката на молбата за получаване на статут на бежанец на лично основание посочените органи не следва да очакват от молителя да се откаже от своите религиозни действия“. Т.е. в случая нямат съществено значение обстоятелствата, на които административният орган е обърнал внимание, а именно: че в периода 2017г. – 2019г. не са налице данни Р. да е бил преследван в Руската Федерация, макар да е бил известен на властите с оглед задържания през 2015г., или – че семейството му пребивава в Руската Федерация и не е било подложено на преследване. Тези обстоятелства нямат отношение към преценката дали опасенията на жалбоподателя от бъдещо преследване са основателни. По делото са събрани достатъчно данни, че такива опасения са основателни – от една страна с оглед приетите статистики, установяващи постоянното увеличаване на броя на преследваните лица, от друга страна с оглед неговото качество на „старейшина“ в организацията, а така също и с оглед възприетото от ЕСПЧ в решение от 07.09.2022г. по дело вх. № 32401/10 - Taganrog LRO и други срещу Русия. Освен това по делото са събрани доказателства (вкл. чрез разпита на свидетелите и обясненията на жалбоподателя), че „Свидетелите на Йехова“ проповядват своите религиозни убеждения чрез опити да ги направят публично достояние на останалите граждани, които не са последователи, вкл. чрез посещения по домовете им и разговори за разбиранията на „Свидетелите на Йехова“ на публични места. Самият жалбоподател – с оглед неговото качество в йерархията на организацията, е задължен да извършва такива публични „проповеди“, както се посочва и от него (и е посочено в интервюто пред административния орган). При това положение няма как да се изисква от него (съобразно цитираното решение на СЕС) да се откаже от своите религиозни действия. С оглед установената актуална ситуация на територията на Руската Федерация, настоящият съдебен състав приема за установено твърдяното основателно опасение, че ако жалбоподателят се върне в държавата и извършва религиозни действия, той ще бъде подложен на преследване (вкл. полицейски мерки и наказателни действия) от властите, което преследване ще се основава на неговите религиозни разбирания. При това положение са налице всички предпоставки, вкл. изведени и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, които позволяват да се направи извод, че жалбоподателят Р. е чужденец – граждани на Руската Федерация, по отношение на който са налице основателни опасения от преследване, основани на религия (членството му в религиозната организация „Свидетелите на Йехова“), които обосновават нежеланието му да се завърне в нея. Това означава, че са налице всички предпоставки по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ да му бъде предоставен статут на „бежанец“ на територията на Република България. Постановеният от административния орган отказ на жалбоподателя да бъде предоставен статут на „бежанец“ е незаконосъобразен, поради което решението следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на основание чл. 85, ал. 5 от ЗУБ със задължителни указания по прилагането на закона и предоставяне на статут на „бежанец“ по чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. По арг. от чл. 85, ал. 5 от ЗУБ и чл. 174 от АПК на административния орган следва да бъде определен едномесечен срок за издаване на административния акт по чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 73 от ЗУБ в настоящото производство не следва да се разглежда възможността за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като на ответника не се дължат, а от жалбоподателя не са поискани. С оглед разпоредбата на чл. 91 от ЗУБ, която препраща към правилата на ГПК и тъй като делото е решено в полза на страна, освободена от заплащане на такси и разноски (с изключение на разноските за експертиза, каквито не са правени в производството – арг. от чл. 92 от ЗУБ), то с оглед приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (арг. от пар. 1, т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на Административен съд Бургас сумата от 50 лв., представляваща направени в производството разноски – възнаграждение за преводач. Така мотивиран, съдът