Решение № 303 от 19.2.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 684/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба ОТ: инж. П. А. И. с адрес: [населено място] [улица] / e-mail: pet.1952@[интернет адрес]. ПРОТИВ: Решение № 17 / 21.10.2024 г. постановено по АНД № 32 / 2024 г. на Районен съд гр. Трън. Касаторът, счита решението за неправилно поради, което моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени, обжалваното наказателно постановление, тъй като не било извършено административно нарушение. Счита, че районният съд неправилно приел, че жалбоподателя не бил изпълнил всички работни операции при промишления дърводобив и не е изработено. Констативните протоколи от проверките № 144042/05.01.2024 г. и № 144355/07.01.2024 г., били изготвените тенденциозно само във връзка с писмо вх.№ 00068/04.01.2024 г. на ИАГ на които той не бил призован да присъства от проверяващите, паради което били юридически неиздържани и невалидни поради което не можели да му вменят извършаване на административно нарушение. В срока по 213а, ал. 4 от АПК не е депозиран отговор от другата страна. В съдебно заседание касаторът, редовно призован се явява лично подържа депозираната касационна жалба и моли да бъде отменено обжалваното решение, по съображенията подробно изложени в жалбата и депозираното преди дата на съдебното заседание писмено становище с подробни съображения по съществото на делото, като моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, оспорва депозираната касационна жалба и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна при подробно изложени съображения, и моли да бъде оставено в сила решението на районният съда. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник, дава заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното: Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон по следните съображения: Предмет на проверка от районният съд е било Наказателно постановление № 80/14.08.2024 год. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с което на жалбоподателя П. А. И. - [ЕГН] на осн. чл. 275 ал.1, т.2 от “Закона за горите” е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение на по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, във вр. чл.62, ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите вр. с чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ. За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че П. А. И., в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика на 02.01.2024г. издал протокол за освидетелстване на сечище № 0736603/02.01.2024г. в землището на [населено място], отдел 313, подотдел „ю“ имот КВС № 55453.131.27, като в протокола не била отразена площта, на която е извеждана сечта, не са отразени количествата действително добита дървесина, както и наличната дървесина в сечището или на временния склад. При извършена проверка на 05.01.2024г. от служители на РДГ Кюстендил на въпросния обект било констатирано, че в имот КВС № 55453.131.27 в по-голямата част от площта на имота е изведена сеч и дървесината е налична в сечището. От събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Р. Д. Д., А. Й. А. и Н. Б. О. - съставител на КП вх.№ КП1-00056/08.01.2024г. серия ПК07 бланков № 144042/05.01.2024г. и свидетели по съставяния АУАН, се потвърдили направените от тях констатации, относно обстоятелствата, че в землището на [населено място], общ.Трън, отдел 313, подотдел „ю“, частна горска територия в обект КВС № 55453.131.27, съгласно протокол за освидетелстване на сечище № 0736603/02.01.2024г. съставен от П. А. И. е констатирано състояние на обекта, което се различава коренно от описаното в КП, а именно че сечта в имота е изведена (дърветата по позволително за сеч са отрязани) и дърветата се намират наредени на фигури в сечището, а не както е описано в Протокол № 0736603 от 02.01.2024г., че „В имота не е работено. Остава преходен за 2024г.“ Свидетелите Н. Б. О. и А. Г. Б. извършили проверка на 05.01.2024г. на сечище находящо се в землището на [населено място], общ.Трън, отдел 313, подотдел „ю“, частна/горска територия в обект КВС № •••. И.. О. съставила КП серия ПК07, бл.№ 144042 от 05.01.2024г. В сечището по позволително за сеч № 0750578/03.01.2024г. горските инспектори установили, че не е отразена площта, от която са изведени дърветата, както и не са отразени действително добитата дървесина, както и наличната дървесина в сечището. Дървета на място имало, повечето отсечени дървета не били извозени. Установили, че фирмата, на името на която е издадено позволителното за сеч ги рязала. В момента на проверката нямало дърводобивна дейност в проверения подотдел. Всичко това било установено на място по измерване със служебен GPS уред, за работа с който били обучени горските служители. Установили, че в този обект гората е собственост на частно физическо лице. Позволителното за сеч № 0750578/03.01.2024г. било издадено от инж.П. И. на Б. А. - лицензирания лесовъд към фирма „•••“ ЕООД – [населено място]. Тези констатации били описани в констативен протокол (КП) №КП1-00056/08.01.2024г. серия ПК 07 № 144042 от 05.01.2024г. съставен от А. Г. Б. – главен специалист горски инспектор при РДГ Кюстендил. Констатираното на място не отговаряло на описаното в процесния протокол за освидетелстване на сечище № 0736603/02.01.2024г., съставен от жалбоподателя. Районният съд въз основа на анализ и оценка на приобщените по делото писмени доказателства приел, че не са налице предпоставки за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание – производството е водено от компетентни органи, при съобразяване на изискванията на ЗАНН за форма и реквизити, с посочване на нарушените законови разпоредби, включително санкционната такава, с описание на нарушението достатъчно, пълно и конкретно, с всички елементи от състава му, позволяващо индивидуализацията на деянието като административно нарушение по ЗГ, с наличие на нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП при описанието на административното нарушение и фактите и обстоятелствата по неговото извършване. По същество, въз основа на приобщените по делото в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства в решението приел, че фактическата обстановка, описана в съставения за процесното нарушение акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление е установена по безспорен начин. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и представените с административнонаказателната преписка такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК първоинстанционният съд, след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност приел, че е доказано, че П. И., на 02.01.2024 г., като лице по чл. 235 от ЗГ, е издал документ, в който е отразил неверни обстоятелства, като с извършеното е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, във вр. чл.62, ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите вр. с чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ. Районният съд приел в тази връзка, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по делото не е доказана по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение, засягащо важни обществени отношения, предмет на регулиране със ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. Видът и размерът на наложеното административно наказание решаващият районен съд преценил, като законосъобразни – наложено е предвиденото административно наказание „глоба“, в минимален размер, индивидуализиран правилно. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно. При спазване на принципите, регламентирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е необходимите доказателства, които са относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания. Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от районния съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районният съд правни изводи. Районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административно-наказателното производство е протекло при спазване на процесуалните правила, които го уреждат. Неоснователни са възраженията изложени в касационната жалба срещу изводите на районния съд в обжалваното решение за формална и процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително в частта за описанието на процесното нарушение и конкретно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, в каквато посока се преценява изложеното в жалбата. От районния съд е извършена правилна преценка относно съобразяването на процесуалния закон при издаване на оспореното наказателно постановление, като в решението е даден отговор на доводите, изложени в тази част на жалбата (чл. 339, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН). Мотивите, обосновали тази част на оспорвания съдебен акт се споделят изцяло от касационния състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се извършва препратка към съответната част на първоинстанционното решение. Неоснователни са възраженията изложени в касационната жалба, че в обжалваното наказателно постановление не е посочена конкретно нарушената от наказаното лице законова разпоредба. Както в АУАН, така и в НП, е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, а същата е поставена във връзка със санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Именно това са, отнесено към фактите, нарушени в процесния случай законови разпоредби, а същите правилно са поставени в превръзка и със Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ, сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горските територии извън посочените в т. 1 и 2, с което собственикът на имота има сключен договор за конкретния имот. Според чл. 109, ал. 1 от ЗГ, в срок до 30 след приключване на сечта, лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището. Съгласно ал. 3 на с. чл.109, протокол за освидетелстване на сечището се съставя и в случаите, когато до края на календарната година сечта в насаждението не е приключила. Съгласно § 37, ал. 1 от ДР на ЗГ, изпълнителният директор на ИАГ утвърждава със заповед образци на документи по закона, ако с нормативен акт не е предвиден друг ред. Образците се публикуват на интернет страницата на ИАГ. Според чл. 257, ал 1, т. 2 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съгласно чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии (приета вкл. на основание чл. 196, ал. 3 от ЗГ), лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Със Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ, издадена на основание § 37 от ДР на ЗГ, е утвърден образец (Приложение № 1) на документ по ЗГ – протокола за освидетелстване на сечището по чл. 109 от ЗГ. Заповедта е публикувана и достъпна на интернет страницата на ИАГ ( [интернет адрес] ). От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва, че техни адресати, включително субекти и на административнонаказателна отговорност, са особени категория лица, които по силата на заеманата от тях длъжност или по силата на нормативен акт, имат определени правомощия, както и вменени конкретно задължения. По делото не е формиран спор, че касаторът е лице, упражняващо лесовъдска практика по смисъла на чл. 233 от ЗГ, вписан в регистъра по чл. 235 от ЗГ. Безспорно е установено от доказателствата също, че П. И. е лицето, издало ПОС № 0736603/02.01.2024 г., за освидетелстване на сечище в процесния имот. Следователно същият е както адресат на задължението по чл. 109 от ЗГ да състави протокола за освидетелстване на сечището по издаденото ПС, така и потенциален субект на административнонаказателна отговорност по ЗГ, каквато в случая е ангажирана. Съвкупната преценка на изложените в касационната жалба доводи сочи, че спорът по делото е относно това, дали чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии попада сред визираните в чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ подзаконови актове по прилагането на ЗГ, чието неизпълнение във връзка със Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ, е посочено като основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на П. И.. Безспорно е, че санкционната норма на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е бланкетна – препраща към норми на ЗГ, както и препращаща – към норми на подзаконови актове по прилагането на ЗГ, към решения и предписания, основани на тях. В случая препратката е към Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, издадена на основание вкл. чл. 196, ал. 3 от ЗГ. На свой ред разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, също е бланкетна – препраща към заповедите на изпълнителния директор на ИАГ за утвърждаване на съответните образци, с които заповеди се определят и редът и условията за получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение на документите по ЗГ, които заповеди се издават на основание § 37 от ДР на ЗГ. Такъв акт е и Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ (л. 13 и 14 от АНД), с която е утвърден образецът на протокола за освидетелстване на сечището, а същата е задължителна за изпълнение от лицата, съставящи протоколите по чл. 109 от ЗГ. В този образец ясно е указано, какво следва да бъде отразено в протокола по чл. 109 от ЗГ, включително в частта му, съдържаща таблица, в която следва да се посочи площ, на която е изведена сечта, количествата действително добита дървесина, както и наличната дървесина в сечището или на временен склад. От доказателствата по делото е очевидно, че към момента на съставяне на процесния протокол касаторът е използвал именно така утвърдения образец, т.е. бил е запознат и с посочената заповед утвърждаваща образците на протоколите за освидетелстване на сечището съставящи протоколите по чл. 109 от ЗГ. Следва да се посочи, че тази заповед е обществено известен факт - публикувана е по реда, предвиден в разпоредбата на § 37 от ДР на ЗГ, съответно е публично достъпна на интернет страницата на ИАГ, както е посочено и по-горе, противно на доводите на защитата на касатора, поради което възраженията му в тази насока са неоснователни. Във връзка с изложеното и доколкото по делото не се спори, че процесният Протокол за освидетелстване на сечище № 0736603/02.01.2024 г., съставен от касатора, не съдържа данните за площта, на която е изведена сечта, за количествата действително добита дървесина, както и за наличната в сечището или на временен склад дървесина, обосновано от съставителя му с посочване, че към 02.01.2024 г. „в имота не е работено“, предвид действителното състояние на имота към 05.01.2024 г., когато е извършена проверката от контролните органи на РДГ – Кюстендил, този документ не съответства на изискванията за попълването му съобразно утвърдения образец. Изложеното обуславя осъществен състав на административно нарушение по чл.257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, във вр. със Заповед № 361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ – издаване от страна на касатора, в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, на документ – протокол за освидетелстване на сечище по чл. 109 от ЗГ, в нарушение на условията и реда за неговото попълване, определени със заповедта за определяне на образеца на този протокол. Следва да се посочи, като се вземе предвид вписаното в протокола, че „в имота не е работено“, че протворечи на логиката, с оглед ресуркоемостта на работния процес в горските масиви, в рамките на периодаа от 02.01.2024 г. до 05.01.2024 г., в състоянието на сечището да настъпят промени, представляващи извеждане на сеч в по-голямата част на процесния имот, наличност на дървесината на сечището, включително подреждането ѝ на фигури, в каквато посока са писмените и гласни доказателства, приобщени в хода на съдебното дирене пред районния съд, обосновали на свой ред заключенията по фактите в оспорения съдебен акт. В подкрепа на извода, че в протокола не е отразено обективното състояние на сечището са и доводите на жалбоподателя пред районния съд (които са в пълно противоречие с отбелязването в протокола, че „в имота не е работено“), а именно, че дървесината в сечището е било невъзможно да бъде измерена, т.е. такава е била налична. В случая дори да се допусне хипотетично, че именно такава е била ситуацията на сечището, това обстоятелство е следвало да бъде посочено в протокола като обективна пречка за вписване на част от изискваните в образеца данни, които безспорно се изисква се да бъдат въведени в мерна единица куб. м, вместо невярното – „в имота не е работено“. Не на последно място в подкрепа на изводите, че съдържанието на процесния протокол не отговаря на обективното състояние на сечището към датата на издаването на документа следва да се отчете, че по делото са налице също и данни, че протокола за освидетелстване на сечището е съставен към 02.01.2024 г. от П. И. без да е извършена действително - физическа проверка на място към този момент. В жалбата пред районния съд се сочи, че „ситуацията“ на сечището е констатирана на 26.12.2023 г., или седем дни преди съставяне на процесния протокол. Релевантно към установените по делото обстоятелства е решението и в частта му за липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и касателно вида и размера на наложеното с процесното наказателно постановление административно наказание. Споделят се изводите на първоинстанционния съдебен състав, че нарушението не е маловажно, съответно че наложено е законосъобразно по вид административно наказание „глоба“, в справедлив минимален размер от 300 лв., което се явява съобразено с оглед правилата за определяне на административните наказания, установени в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Решението на Районен съд – Трън, е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Относно разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски има ответника по касационна жалба. При своевременното направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на административнонаказващия орган ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, в полза на административнонаказващия орган – ответник по касационната жалба РДГ – Кюстендил, юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган (чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. § 1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 158, ал. 2 от ЗГ), следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,