Решение № 152 от 26.3.2009 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 5/2009 г.

Р Е Ш Е Н И Е № 152 26.03. 2009 год., гр. Пазарджик В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Пазарджишки окръжен съд, Търговско отделение в публично заседание на 17 март 2009 год. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Т. При участието на секретаря Л.Ч., като сложи на разглеждане гр.д. № 5 по описа на съда за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Ищците М. М. Б. ЕГН •••••••••• и Н. Ц. Б. ЕГН •••••••••• / след допуснатата корекция на имената в съд. заседание на 17.03.2009 год./ – и двамата от гр.Пазарджик ул. „ Стефан Караджа „ № 17 вх.Б ет.7 със съдебен адрес в гр. Пазарджик ул. „ Хан Кубрат „ № 47 – адв. Ж. и Х., в исковата си молба против ответника П.М.М. ЕГН •••••••••• •••„ Деветнадесета „ № 7 твърдят, че на 23.12.2005 год. по пътя Пловдив – Пазарджик към 1.30 часа при управление на МПС Ауди А-4 с рег. № РА 61 19 АМ ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на дъщеря им П. Н. П. ЕГН ••••••••••.Срещу ответника е образувано наказателно производство – НОХД № 1573/2006 год. по описа на Пловдивски окръжен съд, приключило със споразумение.Вследствие на това, на ищците са причинени значителни по размер неимуществени вреди – болки и страдания, тъй като по нелеп начин са загубили близък човек – тяхната дъщеря. Молят да бъде осъден ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.12.2005 год. до окончателното й плащане.В съд. заседание на 17.03.2009 год. е направено увеличение на иска, като за всеки от ищците се претендира сумата 25 000 лв. или общо 50 000 лв. Представят доказателства.Претендират и разноски по делото. Ответникът П.М.М. оспорва иска Твърди, че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Освен това, чрез защитата си е на становище, че ищците не са от кръга на наследниците на пострадалата и на тях не се дължи обезщетение за неимуществени вреди. По делото са представени следните доказателства: НОХД № 12573/2006 год. по описа на ОС Пловдив; Удостоверение за родство до първа степен; Споразумение по НОХД № 1573/2006 год.; Протокол № 205/1.12.2006 год. по НОХД № 1573/2006 год.; Приложено е и НОХД № 1573/2006 год. по описа на Пловдивски окръжен съд. От събраните по делото доказателства, които съдът прецени поотделно и в съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235. от ГПК, приема следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 22.12.2005 год. към 19 часа пострадалата П. Н. П. приключила работата си в офиса и заедно със С. С. и П.М., с лекия автомобил на последния Ауди А-4 с рег № РА 61 19 АМ, решили да отидат до гр. Пловдив и да се почерпят за успешно приключена сделка от нея. Компанията употребила алкохол. Към 1.30 часа през нощта на 23.12.2005 год. решили да се върнат в Пазарджик. Автомобилът управлявал ответникът.До него на предната дясна седалка седнала пострадалата, а отзад – С. С.. Пътят бил чист, на места с влажно покритие, със заснежени банкети.Видимостта била добра. Ответникът наближил седми километър по пътя от Пловдив към Пазарджик. Управлявал със скорост около 106 км/ч.Вследствие високата скорост, автомобилът напуснал дясното платно, подхлъзнал се, преминал през лявото платно с плъзгане, поради високата скорост и продължил със странично плъзгане към крайпътните заснежени ниви, намиращи се в ляво от пътя, завъртял се и се ударил в крайпътно дърво с дясната си страна, завъртайки се на ляво около вертикалната ос, след което спрял.Пострадалата П. изпаднала вън от купето и попаднала под автомобила. В резултат на ПТП – то пострадалата получила множество тежки телесни увреждания, изразяващи се в счупване на ребра и напречно счупване на гръдната кост; плътни кръвонасядания по задната повърхност на белите дробове, рани, кръвонасядания, счупване на лявото бедро, охлузвания – тежка гръдна травма, довела до дихателна и сърдечно-съдова слабост и мозъчен кръвоизлив, което причинило смъртта й. Образувано е сл.д. № 1869//2005 год. по описа на ОСС гр. Пловдив.Срещу ответника е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура Пловдив и е образувано НОХД № 1573/2006 год. по описа на Пловдивски окръжен съд. Ответникът е обвинен в това, че на 23.12.2005 год. към 0.2 часа в зоната на 7-ми километър по път І-8 в посока от Пловдив към Пазарджик, при управление на МПС Ауди А-4 с рег. № РА 61 19 АМ със скорост около 106 км/час в пияно състояние – с 2, 12 промила на хиляда етилов алкохол в кръвта, е нарушил правилата за движение по чл. 5 ал.2 т.3 от ЗДвП, чл. 20 ал. 1, чл.20 ал.2 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П.Н. П. – престъпление по чл. 343 ал.3 пр.първо буква „б” във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК.Процесът е завършил със споразумение по реда на чл. 384 ал. 1 от НК.Наложено му е наказание от три години лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок от четири години и е лишен за същия период от право на правоуправление на МПС. При така установената фактическа обстановка, съдът приема ОТ ПРАВНА СТРАНА: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Ищците претендират заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 23.12.2005 год. до окончателното й плащане. Ищците са родители на пострадалата П. П., видно от удостоверението за съпруг и родство до първа степен № 000054/20.11.2008 год., представено по делото. Безспорно установено е, че по вина на водача – ответника П.М., е предизвикано ПТП, при което е загинала дъщерята на ищците. Пострадалата П. П. е била на 36 години.Живели са с нея в едно домакинство. Нелепата й смърт е била много голям удар за тях.Загубили са своята опора, нейната помощ и подкрепа. Те са разчитали на нея, тъй като тя ги е подкрепяла и финансово, въпреки че имала свое семейство. Свид. Б.пояснява, че е научила за катастрофата от родителите на П..Те били съкрушени и дълго време не могли да възприемат случилото се. От тогава са изминали три години, но смъртта й е постоянна тема за разговор между нея и ищцата. Самата ищца е почти рухнала психически, на лекарства и на успокоителни. Бащата на П. се затворил в себе си, не говорил много. Живеят само със смъртта на дъщеря си и не могат да преодолеят шока.Преживяват много голяма мъка, която им тежи и досега. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля Б.. Свидетелят, който е син на ищците потвърждава, че родителите му са приели много тежко смъртта на сестра му. Тя живеела в едно домакинство с тях, купувала им дрехи, лекарства, плащала сметките на дома.За майка си казва, че тя е била много зле, живота за нея сякаш е свършил. Навсякъде в къщата има снимки на сестра му и майка му по цял ден ги гледа и нищо не я радва, казва, че за нея няма повече живот.Той самият се преместил да живее със семейството си при родителите си, за да е близо до тях и да ги развлича колкото може, но не успява.Баща му също го понася много тежко, понякога почва да плаче и не е адекватен. Свид. С., който е бил третият човек в колата твърди, че на връщане от Пловдив пострадалата е седнала да управлява автомобила, но той заспал веднага, тъй като не бил спал и предната нощ и не разбрал кога са се сменили с ответника. Събудил се едва когато вече били катастрофирали. Твърди, че П. е била без предпазен колан и това е предизвикало изпадането й от колата.Свидетелят потвърждава, че са употребили алкохол и тримата, като П. пила само една малка ракия, защото щяла да кара на връщане.Когато намерили П. под автомобила, тя вече е била мъртва. Задълженията, възникнали от непозволено увреждане, са насочени към репариране на вредите в правната сфера на пострадалия, респ. на неговите наследници.В конкретния случай ответникът, за да носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД, трябва да е действал виновно и противоправно и вредоносния резултат да е в причинна връзка с неговите действия. Всички тези обстоятелства са изяснени по НОХД № 1573/2006 год. по описа на Пловдивски окръжен съд..В постигнатото споразумение е прието, че ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата и по този начин е предизвикал по непредпазливост смъртта на П. П.. Като се има предвид установените факти съдът намира, че предявените искове са доказани по основание.Ответникът е предизвикал с виновното си поведение ПТП, което е довело до смъртта на пострадалата. С оглед разпоредбата на чл. 383 ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има сила на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.В случая са налице условията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на водача на лекия автомобил за причинените неимуществени вреди на ищците. Отношенията между ищците и ответника се преценяват въз основа отговорността за непозволено увреждане.Причинителят на вредите отговаря само за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното от деликвента деяние.Безспорно, в резултат от извършеното от ответника на ищците са причинени неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени, тъй като те са от кръга на най-близките роднини. Неоснователно е твърдението на защитата на ответника, че на ищците не се дължи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не са преки наследници на пострадалата.В този смисъл цитира решения на ВС № 3794 от 9.11.1959 год. на Іг.о. и № 931/1960 год., според което, когато дадени вреди са от пасивното поведение на пострадалия, не се дължи обезщетение.С постановления № 4/23.12.2.1968 год. и № 5/24.11.1969 год., които са от един по-късен период и не са загубили значението си и понастоящем, е възприето становище, че кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини, като низходящи, възходящи и съпруга, а така също отглеждано, но неосиновено дете или лице, което съжителства на съпружески начала с починалия.Освен това, при причиняване на смърт са от значение възрастта на починалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение, както и всички други обстоятелства, обуславящи тези вреди.Това обезщетение следва да се определи по реда на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, съдът взема предвид характера и степента на уврежданията, наличието на трайни последици от същите, възрастта на пострадалия.Кръгът на лицата, имащи право на обезщетение, се определя от близките родствени връзки – това е майката и бащата на пострадалата П. П..Те са претърпели морални страдания, поради загубата на своя дъщеря. Ищците освен материална поддръжка, са загубили и моралната си опора в живота. Смъртта на дъщеря им е неочаквана и ненавременна и е довела до продължителни морални страдания от загубата. С оглед на казаното и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че претърпените неимуществени вреди следва да се определят, като се вземе предвид и степента на съпричиняване в случая. Безспорно вина за настъпилото ПТП има само ответникът – водач на автомобила, който е нарушил правилата за движение.Що се отнася до гражданскоправните последици, следва да се отчете и приноса на пострадалата.Решавайки да се качи в автомобила, след като знае, че водачът е употребил алкохол, тя е поела риска от увреждане.Поведението на пострадалата е в причинна връзка с увреждането, което се е оказало несъвместимо с живота й/ в този смисъл решение № 160/25.02.1981 год. по н.д. № 21/81 год. на ІІІ-то н. отд. на ВС /При оценка на обстоятелствата съдът приема, че ответникът и пострадалата са допринесли в равна степен за настъпване на вредите, чието обезщетяване се претендира, поради което приема предявените искове за основателни и доказани за размера 10 000 лв. за всеки един от ищците или общо за 20 000 лв. и тази сума не е прекомерно завишена, тъй като се касае за млад човек, чийто живот е прекъснат неочаквано и нелепо, като последиците от това са много тежки. При това положение основателни и доказани са и акцесорно предявените искове за заплащане на законната лихва.Вземанията за непозволено увреждане са лихвоносни, тъй като са парични.Лихвата при непозволено увреждане представлява допълнение към обезщетението и представлява компенсаторна лихва.Тя следва да се начислява от датата на увреждането – 23.12.2005 год. до окончателното й плащане. В тежест на ответника ще следва да се възложи дължимата ДТ по делото, тъй като ищците са освободени от заплащане на такси и разноски по делото – чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, в размер 800 лв. В тежест на ответника ще следва да се възложат и направените от ищцата по делото разноски в размер 600 лв. – адв.хонорар на адв. Ж. и Х... Водим от гореизложеното, Пазарджишки окръжен съд