Решение № 22973 от 3.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4715/2025 г.

Производството е по реда на чл. 10а, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба на МД М. Р., роден на [дата]., гражданин на [държава], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, офис 16, чрез адв. Г. Г., срещу Отказ рег. № DOH250000167V от 15.04.2025 г. за издаване на виза за краткосрочно пребиваване (виза вид „С“), издаден от завеждащ консулска служба към Посолството на Република България в [населено място], Катар.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на отказа поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Поддържа, че към заявлението е приложил всички изискуеми документи и надлежно е обосновал целта на пребиваването – полагане на сезонна работа въз основа на валидно сключен трудов договор с „ВЕСТ“ ЕООД, ЕИК, КК Слънчев бряг, при спазване на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Намира отказа за немотивиран и постановен при неправилно приложение на Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) и в нарушение на Всеобщата декларация за правата на човека, приета с Резолюция 217А (ІІІ) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г., приета с декларация на Народното събрание от 18.12.2008 г. Претендира за отмяна на отказа и присъждане на разноски.

Ответникът завеждащ консулска служба към Посолството на Република България [населено място], Катар - МВнР, не взема становище по жалбата.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – София град, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че кандидатът е подал заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване (виза вид „С“) до Посолството на Република България в [населено място], Катар, като за основание посочил: сезонно разрешително за работа за 90 дни, с еднократно влизане и пребиваване на територията на Република България от 01.06.2025 г. до 28.08.2025 г. Всички разходи по време на престоя се поемат от „ВЕСТ“ ЕООД, [населено място].

Към заявлението са приложени две декларации от 17.02.2025 г. от управителя на „ВЕСТ“ ЕООД, [населено място], за спазване на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 1-2 от ЗТМТМ по отношение на 35 чуждестранни граждани, сред които и жалбоподателят МД М. Р., на които е подсигурено подходящо жилище в КК Слънчев бряг, община Несебър, област Бургас, както и че предложените условия на труд и заплащане на гражданите на [държава] не са по-неблагоприятни от условията за български граждани.

Приложена е декларация вх. № РКЗ-10-00-0732 от 24.02.2025 г. до Агенция по заетостта за краткосрочна заетост, регистрирана в Агенция по заетостта (АЗ) на основание чл.32 от ЗТМТМ за 35 броя чужди граждани (по приложен списък) с рег. № С3-00567 от 05.03.2025 г. Представен е трудов договор от 17.02.2025 г. с работодател „ВЕСТ“ ЕООД, КК Слънчев бряг, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 от КТ и чл. 24, ал. 2 от ЗТМТМ за длъжността „работник кухня“ с месторабота КК Слънчев бряг, хотел „Цезар Палас“, Класически ресторант „Цезар“ за срок от 90 дни, от 01.06.2025 г. до 28.08.2025 г. Работодателят е приложил длъжностна характеристика на длъжността „работник кухня“, Удостоверение № РК-19-14691 за категория Четири звезди на Хотел „Цезар Палас“, издадено на 22.05.2021 г. и Удостоверение № РК-19-16284 за категория Четири звезди на Класически ресторант „Цезар“, издадено на 05.08.2024 г., издадени от Министерството на туризма. Представена е и извадка от сайта на туристическа агенция, съдържаща самолетни билети в посока България и за връщане към Доха за посочените по-горе начална и крайна дати на престоя на жалбоподателя.

Получено е писмо от Държавна агенция „Национална сигурност“ № М-6066 от 22.05.2025 г., с което се уведомява Съда, че ДАНС не е изразявала становище по заявлението за издаване на виза тип „С“, подадено от жалбоподателя.

Постановен е оспореният Отказ рег. № DOH250000167V от 15.04.2025 г. за издаване на виза за краткосрочно пребиваване (виза вид „С“), издаден от завеждащ консулска служба към Посолството на Република България в [населено място], Катар. От фактическа страна отказът е обоснован с това, че предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна и че налице са основателни съмнения за напускането територията на държавите членки преди изтичането на визата. Направено е позоваване на т.10 и т. 13 от Приложение VІ на Визовия кодекс с идентични фактически мотиви.

Липсват данни в преписката за връчване на оспорения акт, поради което следва да се приеме, че жалбата, по която е образувано настоящето съдебно производство, е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, срещу подлежащ на оспорване пред съд акт по чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ и от лице, чиито интереси той засяга неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, в настоящото производство съдът проверява законосъобразността на оспорения акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на законоустановената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби, относно издаването му.

По силата на чл. 9г, ал 1 от ЗЧРБ оправомощени от ръководителя на съответната структура длъжностни лица в МВнР, в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина и в органите за граничен контрол могат да вземат решения за издаване, за отказ за издаване, за анулиране и отмяна на визи, а в службите за административен контрол на чужденците - за анулиране и отмяна на визи, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

Със Заповед № 95-00-26 от 16.01.2025 г. на министъра на външните работи, в съответствие с чл.34, т. 1 и 2 от Визовия кодекс и чл. 9г, ал.1 от ЗЧРБ, са оправомощени консулските длъжностни лица в задграничните представителства на Република България да вземат решения за отказ за издаване на виза, и е възложено на ръководителите на дипломатическите и консулски представителства да определят с писмена заповед консулски длъжностни лица, които да съставят, подписват и връчват формулярите по образец. Със Заповед № 9 от 10.03.2024 г. на Посланика на Република България в Посолството в [населено място], Катар, на основание чл.34, ал.1 и ал.2 от Наредбата за реда и условията за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НРУИВОВР) Г. М. П., в качеството му на Завеждащ консулска служба (ЗКС), е определен за консулско длъжностно лице, което да съставя, подписва и връчва формуляри по образец – откази за издаване, анулиране или отмяна на виза. Предвид издаването на оспорения отказ от Г. П. съдът приема, че актът е издаден от компетентен административен орган.

Отказът е издаден на Стандартен формуляр – Приложение VІ към чл. 32, ал. 2 от Визовия кодекс, според който кандидатът се уведомява за решението за отказ и за мотивите, на които се основава, чрез стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI. Формулярът съдържа в 17 точки основанията за отказ, като в случая са отбелязани тези по т.10 и т. 13 - предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна и че са налице основателни съмнения за напускането на територията на държавите членки преди изтичането на визата.

Според съда, така изложените мотиви не съответстват на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото недопустимо не съдържат посочване на правното основание за отказ. Изложеното, освен нарушение на формата по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, навежда и съществено процесуално нарушение съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото препятства правото на защита на засегнатото лице да разбере мотивите на засягащия го негативен за него акт, респ. да организира защитата си срещу него, както обосновано е посочено в жалбата.

По силата на чл. 14, ал. 1 от ЗЧРБ виза за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена на чужденец, който има намерение да премине транзит през територията на Република България или да пребивава краткосрочно на нейна територия за срок до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. Изискванията за това са посочени в чл.14, ал.5 ЗЧРБ: визата за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена за многократно влизане и със срок на валидност до 5 години, когато чужденецът:

1. притежава валиден пътен документ, който му дава право да влезе на територията на Република България, издаден е в рамките на последните 10 години и е със срок на валидност най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на Република България, освен при извънредни обстоятелства или хуманитарни причини;

2. е обосновал целта и условията на планирания престой и това, че разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой на територията на Република България, така и за завръщането си в страната на произход или за транзита към трета страна, в която е гарантирано неговото приемане, или че е в състояние законно да придобие тези средства.

В идентичен смисъл са изискванията на вторичното съюзно законодателство. Съгласно чл. 21, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) при разглеждане на заявление за издаване на единна виза се проверява дали кандидатът изпълнява условията за влизане, посочени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, като по-специално се преценява дали кандидатът представлява риск за незаконна имиграция или за сигурността на държавите-членки, както и дали възнамерява да напусне територията на държавите-членки преди изтичане на визата, за която кандидатства. Разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации (чл. 21, пар. 7 от Визовия кодекс).

Съгласно чл. 32, пар. 1, б. „б“ от Визовия кодекс издаването на виза се отказва, ако са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи, представени от кандидата, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените изявления или намерението му да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на визата, за която кандидатства.

Както се посочи, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК визираните законови разпоредби, или други основания по чл.10, ал.1 от ЗЧРБ, не са посочени в оспорения отказ – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Съставянето на отказа на бланка – формуляр по образец не е основание за нарушение на формата на акта, още повече, че самата бланка предоставя възможност за излагане на „Допълнителни забележки“, в които, в случая, са преповторени основанията по т. 10 и т. 13 от формуляра. Последният не отговаря и на изискванията за излагане на фактически мотиви, доколкото от него не става ясно коя точно информация не е надеждна. Не е конкретизирано кои точно документи или кои направени от кандидата декларации не са надеждни съобразно изискването на чл. 21, пар. 7 от Визовия кодекс. В допълнение не са предоставени мотиви за наличието на миграционен риск, твърдян от отказващия орган.

В тази връзка следва да се отбележи, че към заявлението за издаване на краткосрочна виза са приложени документи, доказващи целта и условията на планирания престой - сезонно разрешително за работа за 90 дни, с еднократно влизане и пребиваване на територията на Република България от 01.06.2025 г. до 28.08.2025 г., като всички разходи по време на престоя се поемат от „ВЕСТ“ ЕООД, КК Слънчев бряг. Посочените цел и условия са подкрепени с приложените документи – регистрация рег. № С3-00567 от 05.03.2025 г. на Агенция по заетостта и трудов договор от 17.02.2025 г. с работодател „ВЕСТ“ ЕООД, КК Слънчев бряг, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 от КТ и чл. 24, ал. 2 от ЗТМТМ за длъжността „работник кухня“ с месторабота КК Слънчев бряг, хотел „Цезар Палас“, Класически ресторант „Цезар“ за срок от 90 дни, от 01.06.2025 г. до 28.08.2025 г. Представени са и самолетни билети за посочените по-горе начална и крайна дати на престоя на жалбоподателя, т.е. за движение в двете посоки, което оборва доводите на органа за миграционенн риск. Още повече, че съгласно писмото на ДАНС, няма предоставено становище по заявлението на жалбоподателя.

Приложените към заявлението документи удолетворяват изискванията на чл. 14, ал. 5, т. 2 от ЗЧРБ, което обосновава и материална незаконосъобразност на оспорения отказ по смисъла на чл. 146, т. 4 от ЗЧРБ.

Дължима е отмяна на акта на основание чл. 172, ал. 2 АПК и връщане на преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящето решение.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдат сторените разноски за държавна такса в размер на 10 лв., както и сума в размер на 140 лв. за превод на документи, които имат характер на разноски по производството по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 587 лв. (300 евро). В приложеното към жалбата пълномощно от 24.04.2025 г. в полза на адв. Г. М. Г. е вписано, че е договорено възнаграждение в размер на 300 евро, платимо по банков път, но не са ангажирани доказателства за неговото заплащане (банкови документи), поради което съдът приема, че същите разноски н еса доказани, респ. разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат.

Водим от горното, Административен съд София – град, I отделение, 69-и състав,