Решение № 53 от 22.5.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 35/2024 г.

С присъда №26001 от 28.11.2023г. по НОХД №321/2020г. Ямболският окръжен съд е признал подсъдимата Т. Д. С. – със снета по делото самоличност, неосъждА., ЕГН ••••••••••, за НЕВИНОВНА в това на 11.12.2018 г. в гр.Сливен, в отделение „Акушерство и гинекология“ при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ АД - Сливен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирА. дейност - упражняване на медицинска професия - лекар, със специалност акушер-гинеколог, представляваща източник на повишена опасност да е нарушила чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения, като не спазила медицинските стандарти за качеството на оказА.та медицинска помощ, утвърдени с Наредба № 12/21.07.2014 г. за медицински стандарт „акушерство и гинекология“, издадена от Министерството на здравеопазването (Обн. ДВ бр. 66/14 г.) - § 1.19 б. "А" и б. "В" от Наредбата: „Ръководене на раждането" е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането, посредством непрекъснато и комплексно диагностично обхващане и своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика; т. 1 и т. 1.6 от глава XV от Наредба № 12/21.07.2014 г. - в случай на акушерска спешност, представляваща непосредствена заплаха за живота на майката или плода, причинена от анте-и интрапартална асфиксия на плода да не е спазила всички правила при мониторирането на раждането, неправилно и несвоевременно да е диагностицирала родилката, като приложила метода на Кристелер по травматичен начин, довел до причиняване на черепно-мозъчна травма на плода, с което да е причинила смъртта на плода на Г. Д. Ж. от гр. Сливен, поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАЛ по предявеното й обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК. Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените граждански искове от Г. Д. Ж. и П. Ж. Ж. против подсъдимата Т. Д. С. в размер на по 150 000 лв., представляващи обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва за двата иска, считано от датата на увреждането 11.12.2018 г. до окончателното изплащане. Постановил е веществените доказателства - оставени на съхранение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен: 31бр. парафинови блокчета и 31 бр. микроскопски препарати от аутопсията на новородено бебе/дете № 1189 на Г. Ж., извършена на 12.12.2018 г.; резерви от аутопсията на новородено бебе/дете № 1189 на Г. Ж., извършена на 12.12.2018г. и допълнително изработени хистологични материали от резервите от аутопсията на новородено бебе/дете № 1189 на Г. Ж., извършен на 12.12.2018г., да се унищожат след влизане на присъдата в сила. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил направените по делото разноски на досъдебното и съдебното производство да остА.т за сметка на държавата, а разноските направени от гражданските ищци и частни обвинители да останат за тяхна сметка. Недоволни от така постановената присъда са остА.ли прокурорът от ОП - Сливен, частните обвинители и граждански ищци - П. Ж. Ж., чрез повереника адв. М. М. от БлАК и Г. Д. Ж. чрез повереника адв. П. А. от САК. В протеста се навеждат доводи, че подс. С. е нарушила чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, т.1.19, б.“А“ и б.“В“ от Наредба № 12 /21.07.2014г. за медицински стандарт „акушерство и гинекология“, т. 1 и т.1.6 от Глава ХV от Н№12/2014г., като по този начин е осъществила инкриминираното деяние, а съдът оправдавайки я е нарушил материалния закон. Претендира отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна по повдигнатото и предявено обвинение по чл.123, ал.1 от НК. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Пл. Ж. – адв. М. от БлАК твърди, че присъдата е неправилна и незоконосъобразна. Моли за нейната отмяна и постановяване на нова осъдителна, с която подс. С. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.123, ал.1 от НК и й се наложи наказание около средния размер предвиден в закона, а гражданският иск да бъде уважен изцяло. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г. Ж. - адв. Пл. А., също навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира неговата отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда, с която подс. С. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.123, ал.1 от НК и й се наложи наказание около средния размер предвиден в закона, а гражданският иск да бъде уважен изцяло. С протеста и въззивните жалби не се правят доказателствени искания. В допълнителен протест прокурорът изразява несъгласие с мотивите на съда да не приеме заключенията по двете комисийни експертизи – първоначална и допълнителна, като непочиващи на обективните данни по делото, а представляващи теоритични постановки и изводи на базата на настъпилия резултат. Навежда довод, че структурата на черепните кости на детето е била нормална, а счупването им се дължи на травматично приложения метод Кристелер от подсъдимата. Твърди, че изводите на повторната СМЕ назначена от съдебния състав съвпадат с почти всички отговори на разглежданите от комисийната експертиза въпроси и най- вече, че е налице релативно тесен таз на родилката, спрямо размера на главата на плода, което е стА.ло клинично демонстративно в хода на раждането. Поддържа аргументите досежно допуснатите от подсъдимата нарушения и използването на метода на Кристелер по травматичен начин, довел до причинаване на черепно – мозъчна травма на бебето и смърт. Постъпило е писмено становище от защитата на подс. С. - адв.А. М. от САК по протеста и писменото допълнение към него, както и по въззвините жалби на частните обвинители и граждански ищци и техните повереници. Защитата твърди, че в обстоятелствената част на ОА липсва ясно и пълно изложение на фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимата в неговото осъществяване, поради което обвинението е неясно и вътрешно противоречиво. Споделя доводите на съда да не кредитира двете комисийни експертизи, които намира за неправилни, необосновани и противоречиви. Позовава се на повторната СМЕ и най- вече на особеното мнение на д-р Х., който единствен е акушер гинеколог в състава на вещите лица, че най - верояно счупването на черепа е настъпило спонтанно в хода на раждането, при преминаване на главата през бодловидния израстък, намиращ се в стеснението на таза, както и на единодушното становище на тримата експерти, че няма обективни данни, от които да се определи времето / момента на счупването на черепните кости на плода. Позовава се и на обстоятелството, че при изслушването на експертите в съдебно заседание на 03.11.23г. стр. 10 от протокола, д-р Б. е заявила, че променя заключението си в посока становището на д - р Х., тъй като няма специалност по АГ. Навежда довод, че според д-р Х. подсъдимата правилно е избрала прийома Кристелер, като най- бърз, достъпен и метод на първи избор в конкретния случай, както и правилните действия по извършената епизиотомия - оперативно разширяване на мекия родилен път. Сочи, че прилагането на форцепс е потенциално травматичен за главата на плода, а за цезаровото сечение е било необходимо време за подготовка, участие на анестизиолог и най – вече при глава на тазовото дъно и вече врязваща е следвало да се приложи методът „Заванели“ - избутване на главата на плода обратно през стеснението на таза, което допълнително би навредило на плода. Твърди, че към момента на деянието 11.12.2018г. в националното ни законодателство не съществува медицински стандарт „Акушерство и геникология“ и нормата на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ е обективно неприложима, поради което отговорността на подс. С. не може да бъде ангажирА. въз основа на правилата от Наредба №12/21.07.2014г. за утвърждаване на медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“, които към датата на инкриминираното дение не са съществували в правния мир. Моли съда да приеме протеста и допълнението към него, както и въззивните жалби на частните обвинители за неоснователни и да потвърди присъдата. Защитата на подс. С. в лицето на адв. А. С. от АК – Сливен също намира протеста и допълнението към него за неоснователен, а присъдата за правилна и законосъобразна. Позовава се на повторната СМЕ и най- вече на убедителното и мотивирано становище на д - р Х., с което остА.лите две вещи лица са изразили съгласие при изслушването му в съдебно заседание по въпросите от компетентността на акушерството и гинекологията. Навежда довод, че посоченото заключение съвпада изцяло с изводите на колективната СМЕ на д –р Ч. и д – р С. кредитирА. от съда. Посочените две експертизи според защитата са единодушни по въпроса за причината за смъртта на бебето – остро хироксично състояние -асфиксия с преждевременно продишване, преди края на раждането /в родовите пътища/ и аспирация на околоплодни води и слуз, с остро настъпила дихателна недостатъчност, като на фона на непосредствената и основна причина за смъртта е получена и ЧМТ, която се е насложила в генезата на смъртта, но не е основната, водеща причина. Споделя становището на д-р Х., че според медицинската документация Кристелер е извършен, когато главата на бебето е била на изхода на таза, т.е. към момента на неговото приложение вероятно счупването на костите е било вече факт. Моли съда да кредитира заключението на д-р Х., че не е налице пелвиофетална диспропорция, когато главата на плода е преминала с най- голямата си обиколка плоскостта на входа на таза. Позовава се на заключението, че екипът водещ раждането не е могъл да предвиди случилата се фрактура, което не е често срещано при прилагане на метода Кристелер и вероятно се е случила преди да бъде осъществен този метод, поради което няма причинна връзка между поведението на д-р С. и настъпилата смърт на бебето, тъй като същата с поведението си е спазила правилата на добрата медицинска практика по медицинския стандарт по Акушерство и гинекология. Моли съда да кредитира и заключението на колективната експертиза на д-р Ч. и д-р С. досежно обстоятелството, че детето е страдало от интраутеринна, по време на бременността асфиксия, тъй като установените при аутопсията изменения на вътрешните органи не е възможно да настъпят в рамките на 5 минути - от падането на тоновете до раждането, а плодът е страдал по- дълго време. Позовава се и на СМЕ за преглед и освидетелстване на живо лице, съгласно която не са установени видими травматични увреждания в областта на корема и други части на тялото, което навежда на извод, че при упражнен от подсъдимита натиск, то той не е бил упражнен със значителна сила. По отношение на комисийната СМЕ моли съда да не кретира заключението, като вътрешно противоречиво освен това, че бебето е било мъртво родено. Моли съда да не кредитира и допълнителната комисийна СМЕ, в която се застъпва тезата, че ЧМТ е водеща в генезата на асфиксията и настъпилата вътреутробна смърт, т.е. тя е непосредствената причина за бързата смърт на детето. Навежда довод, че подсъдимата не е допуснала пропуски при мониториране на родовия процес, като е спазила разпоредбите на ЗЗ и дори отменените стандарти по АГ и добрата медицинка практика. Моли съда да потвърди присъдата, а протеста и въззивните жалби на частните обвинители да остави без уважение, като неоснователни. Подсъдимата и нейният защитник съпруг – д-р Д. С. са депозирали възражение против протеста и допълнението към него, като оспорват всички направени доводи за грешка при мониторираране на родовия процес, че не е диагностицирала комплексно и своевременно родилката, за неправилен избор на родоразрешение чрез метода „Кристелер“ и травматичното му прилагане, както и причиняване на ЧМТ на плода, като излагат подробни аргументи в подкрепа на становището си. Молят съда да кредитира повторната СМЕ, както е направил и ЯОС, която е обосновА. и правилна, още повече, че вещите лица са изразили съгласие с д-р Х. по акушерските въпроси в съдебно заседание. Молят за потвърждаване на оправдателната присъда. В пледоарията си по същество пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – гр. Бургас заяви, че поддържа въззивния протест и жалба и моли за тяхното уважаване. Коментира заключенията на извършените две комисийни ексрептизи, така и заключението по назначената пред първата инстанция комплексна експертиза, като по отношение на последната заявява, че тя на практика е съставна част от две заключения това на д-р Б. и д-р Г. от една стрА. и особеното мнение на д-р Х. акушер - гинеколог от друга, въз основа на което решаващият съд е изградил своите правни изводи. Оспорва мотивите на съда, че при изслушването на последното експертно заключение не става ясно, в каква насока точно е променила д-р Б. своето заключение, а на д-р Г. изобщо не е дадена думата, освен когато първоначално е заявила, че поддържа заключението. Навежда довод, че решаващият съд е отчел само особеното мнение на д-р Х., което противоречи на всички остА.ли специалисти дали заключение както на ДП, така и в съдебно заседание, като го счита за противоречиво и неясно. Твърди, че особеното мнение на д-р Х. не съдържа нито едно конкретно заключение - ясно и определено, като навсякъде в него, вкл. и в съдебно заседание при защитаване на заключението си не дава категорични отговори, а само вероятности и предположения. Сочи, че в случая следва да се кредитират изцяло заключенията както на комисийните, така и на повторната съдебномедицинска експертиза като правилни и обосновани, които обосновават доказаност на предявеното на подсъдимата обвинение за извършено престъпление по чл.123 от НК. Твърди, че неправилно и в противоречие с добрата медицинска практика и утвърдените стандарти по акушерство и гинекология, подсъдимата е допуснала грешка при воденето на родовия процес и въпреки данните за размерите на таза на родилката и размерите на плода, които са били реално установими и предварително предвидими за промяна на тактиката на водене на раждане в случай на спешност, сочещи на несъответствие между бебешката глава и костния таз, е завършила раждането по естествен път с използване метода на „Кристелер“, като приложението му в конкретния случай е било високо рисково за плода, а от друга е бил приложен по травматичен начин, довел до причиняване на черепно-мозъчна травма на бебето и смърт. Излага съображения, че при преценка на разгръщащата се картина - неефективни слаби контракции, както и спадането на жизнените показатели на бебето, подсъдимата е следвало да избере подходящ метод за раждане и да направи преценка, че в случая е налице силно притискане на главата на бебето в костния таз на раждащата жена и методът на „Кристелер” няма как да се приложи без травми при наличието на несъответствие между таза и плода. Твърди, че подсъдимата е следвало да направи възможно най-ранна, бърза и навременна адекватна преценка да се премине към спешно оперативно раждане, в каквато насока са СМЕ от ДП. Позовава се на СМЕ от ДП и заключението на д-р Р., че ЧМТ е стА.ла причина за активиране на дихателния център и продишване преди изгонване на плода от родовите пътища, че асфиксията е съпътстваща и причинена от механичното подпомагане на раждането – прилагане на „Кристелер” и предизвикА.та в резултат на това родова черепно-мозъчна травма, поради което не е налице несъответствие в причината за смъртта относно двете експертизи. Позовава се на допуснато при постановяване на оправдателната присъда нарушение на материалния закон, като с оглед на правилното му приложение, моли съда да отмени присъдата на Окръжен съд - Ямбол, постановена по НОХД № 321/2020 г. и да постанови нова присъда, с която да признае за виновна и осъди подсъдимата Т. Д. С. по повдигнатото и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК, като й наложи наказание в размер на три години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, а на основание чл. 160, ал. 1, вр. чл.37, ал. 1, т. 7 НК да наложи лишаване от право да упражнява лекарска дейност за срок равен на лишаването от свобода. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г. Ж. – адв. А. заявява, че изцяло се присъединява към критичния А.лиз направен от обвинението по отношение на заключението на д-р Х. и респективно, А.лизът на комисийните експертизи, които са категорични за причините на смъртта на бебето, както и по отношение на неправилния избор за прилагане метода на „Кристелер”.Твърди, че особеното мнение на д-р Х. е неясно и се позовава на вероятности. Сочи, че подсъдимата не е предвидила несъответствията между размерите на таза на родилката и главата на бебето, няма мониторинг на раждането, при раждането не присъства неонатолог, което е в разрез с добрата медицинска практика. Позовава се на показанията на пострадалата Ж., че методът - „Кристелер” е приложен грубо и непрофесионално, в резултат на което са се счупили черепните кости на плода, поведение, което представлява по своята същност небрежност, прераснала в престъпна самонадеяност, поради което подсъдимата следва да понесе своята отговорност. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови осъдителна такава. Предоставя на съда да определи размера на наказанието. Моли съда да уважи гражданския иск на Г. Ж.. Претендира и направените разноски по делото. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец П. Ж. - адв. М. също моли съда да отмени присъдата на Ямболския окръжен съд като неправилна и незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон. Сочи, че нормата на чл. 123, ал. 1 НК е бланкетна и трябва да бъде запълнена със съдържание в друг нормативен акт, какъвто е Стандарта за акушерство и гинекология, който заедно с добрата практика при конкретното раждане, е бил нарушен от подс.С.. Твърди, че ако подсъдимата в началото на раждането е измерила със съответния уред наречен тазомер тазовия отвор на родилката, би стигнала до извода, че главата на бебето е прекалено голяма и раждането не може да бъде извършено по естествен път, при което тя е следвало да осигури анестезиолог, неонатолог и да се извърши оперативно раждане. Сочи, че когато подсъдимата е започнала да прилага метода на „Кристелер”, вече е било късно за друг вид раждане, а именно оперативно. Навежда довод, че другото нарушение на добрата медицинска практика е липсата на неонатолог към момента на раждането. Позовавайки се на експертните заключения твърди, че по отношение на родилката Г. Ж., от стрА. на подсъдимата, е приложен по-много груб начин методът на „Кристелер”, за да се счупят костите на черепа на бебето и е съвсем логично асфиксията да настъпи вследствие голямото страдание, което е понесло бебето при удара на черепа му с голяма сила, такава, която да може да позволи костите да се счупят в тазовите кости на майката. Твърди, че при този силен удар бебето съвсем рефлекторно е продишало и е настъпила асфиксия. Изказва мнение, че всичко това не би се случило, ако е бил извършен мониторинг на родилката – да се преценят физиологичните особености на майката и плода, задължение пренебрегнато от водещия раждането – подсъдимата С.. Моли съда да отмени оправдателната присъда и да постановите нова, с която да я признае за виновна за това, че е извършила престъпление по чл.123, ал.1 НК, като й наложи справедливо наказание. Моли съда да уважи предявения граждански иск и присъди направените по делото разноски. Частните обвинители и граждански ищци се присъединяват към казаното от техните повереници. Защитата на подсъдимата – адв. С. изразява несъгласие с възраженията срещу оправдателната присъда. Твърди, че прокурорът превратно цитира изказаното от д-р Х. в съдебно заседание, за което той е заявил в съдебно заседание, че се дължи на техническа грешка, като е казал, че действително такива фрактури не са често срещани, като погрешно е записано в първоначалното му заключение, че са често срещани. Сочи, че превратно се тълкуват свидетелските показания на д-р М. – неонатолог от вещите лица по комплексната и по допълнителната комисийна експертизи, като са приели, че неонатологът е извикан 5 минути след раждането. Твърди, че още при влошаване на тоновете, д-р С. е казала на присъстващите други медицински лица в залата да извикат неонатолог и такъв е извикан по телефона от родилна зала, като д-р М. е дошла непосредствено след раждането и това е установено от присъстващите – акушер ж., д-р Д., от д-р С.. Изразява несъгласие с твърденията на частните обвинители и граждански ищци, че тазът на родилката бил тесен. Сочи, че наблюдението на бременната е осъществено още от женската консултация, където е измерен и е насочена за нормално раждане, като размерите на таза й са били нормални. При приемането в болницата също са мерени размерите на таза месец преди раждането, предходният ден преди раждането, при приемането й в родилно отделение отново са мерени размерите и те са такива, каквито са били и размерите при второто й раждане в друга болница. Сочи, че размерите на таза на родилката са абсолютно нормални, както и размерите на бебето, както са заявили всички медицински специалисти и е налице съответствие между размерите на главата на плода и размерите на таза. Твърди, че от данните по делото се установява, че раждането е протекло абсолютно нормално за първораждаща жена и не е имало момент, когато бебешката глава да е заседнала - остА.ла дълго време в едно и също положение в родилните пътища. Оспорва заключението на първоначалната комисийна експертиза досежно невярно приети от тях обстоятелства - липсата на мекониално оцветени води след раждането, базирали изводите си единствено и само въз основа на настъпилия резултат, докато задните околоплодни води са били мекониално оцветени, като по плода е имало също зацапване от мекониум, което е установено от аутопсионния протокол, а и се вижда и от снимките, които са направени от вещите лица по време на аутопсията. Навежда довод, че подсъдимата е постъпила така, както е преценяла към момента въз основа на обективните данни, с които е разполагала, защото когато тя е застъпила на смяна, раждането е било в ход, главата на бебето вече е била навлязла с много голям сегмент във входа на таза и не е имало забавяне на бебешката глава във входа. Сочи, че в момента, в който е приела родилката, тя е осъществявала прегледи непрекъснато, на 30 минути е наблюдавала хода на раждането, разкритието, детските сърдечни тонове, които са възприемани от всички присъствали в родилната зала. Твърди, че мониторингът е осъществяван от д-р С., като е наблюдавала и разкритието, хода на главата, наблюдавала е дилатацията на шийката, контракциите, детските сърдечни тонове, които е слушала с акушерски монитор и се е намесвала своевременно, когато са възникнали проблеми. Навежда довод, че при падането на детските сърдечни тонове в 9.20 часа, детската глава е преминала отдавна стеснението на таза, като се позовава на твърдението на вещото лице д-р Х., че „когато детската глава премине с най-голямата си обиколка през стеснението на таза, не може да се говори за пелвеофетална диспропорция”, което е аксиома в акушерството и гинекологията. Твърди, че вещите лица от софийската експертиза и сливенската експертиза са единодушни, че се случва спонтанна фрактура по време на раждането, но тя не става причина за смъртта на бебето, тя си заздравява без никакво лечение. Навежда довод, че причината за смъртта на бебето е асфиксията - преждевременното продишване преди да завърши процесът на раждане, продишване и вдишване на околоплодни води, което е довело до страдание на плода и са започнали да падат детските сърдечни тонове. Сочи, че д-р С. се е намесила адекватно, като е виждала, че детската глава вече врязва и прорязва, т.е., че детето се ражда. Сочи, че подсъдимата се е намесила своевременно, като е разпоредила на акушер ж. да направи срез за разширяване на мекия родов кА.л и много елегантно, както е казал св.д-р Д. - присъствал на раждането, много внимателно е приложила метода „Кристелер” и той се е отдал лесно, в съответствие с контракциите, като бебето се е родило бързо. Сочи, че подс. С. не е могла да предполага за случилата се фрактура, че това е причина за страданието на бебето, защото най-честата причина за страданието на плода по време на раждане, е притискане на пъпната връв. Моли съда да кредитира повторната съдебномедицинска експертиза, защото тя е единодушна, тъй като представените предварително писмени заключения са само предварителното мнение на експертите, но в съдебна зала, при изслушването на експертите и обсъждане на тези медицински въпроси, всички са били единодушни. Твърди, че такова счупване на костите е рядка казуистика, но то не е водещата причина за смъртта на бебето. Сочи, че причината за смъртта е асфиксия и белег за това са мекониално оцветените води. По отношение на „Окситоцина” заявява, че това е препарат, който подпомага процеса на раждане, в каквато насока е заключението на д-р Х. и д-р Б. се е съгласила с него, като е заявила, че към момента на назначаването му не е имало никакви белези за страданието на плода, т.е. не е имало белези той да е бил противопоказен, поради което е било адекватно да бъде назначен този препарат, за да подпомогне самото раждане. Моли съда да кредитира показанията на д-р Д., който е присъствал на раждането и е заявил, че методът „Кристелер” е приложен много елегантно, като по учебник, както и на акушерката св.ж. - медицински лица, които не са заинтересовани, нито предубедени, а имат компетентността да свидетелстват по начин, по който да подпомогнат съда в неговите правни изводи. Моли съда да кредитира повторната съдебномедицинска експертиза, защото тя напълно съответства в крайните си изводи направени и приети в съдебно заседание, съответства и на колективната съдебномедицинска експертиза извършена от д-р Ч. и д-р С., които са медици с много голям стаж и имат квалификация и се базират изцяло върху правилна оценка на находките, които същите лекари са установили. Позовава се на предубеденост на варненската експертиза, която превратно е тълкувала събраните доказателства, приемала е за установени факти, които не са се осъществили и не е могла да мотивира в съдебно заседание своите изводи. Моли съда да приеме последната СМЕ, която единодушно е приела, че бебето е починало от асфиксия и че към момента, когато е приложен „Кристелер”, най-вероятно травмата вече е била факт. Твърди, че подсъдимата не е можела да предполага, не е можела да знае за нейното осъществяване, т.к. не е имало медицински индикации за това. Твърди, че избраният метод е бил най-правилният – методът на първи избор. Моли да не се кредитира заключението на варненската експертиза в изводите, че е следвало да бъде извършено цезарово сечение и че моментът за това е бил пропуснат, защото тези вещи лица не са казали, кога е бил този момент, кога е имало медицински индикации, за да се премине към друг метод на раждане. Моли да се кредитира заключението на повторната експертиза и по - специално заключението на акушер-гинекологът, който е заявил, че това е възможно да се случи, но ще наложи избутване на бебешката глава, на целия плод обратно по родовите пътища на майката и това би било много травматично както за плода, така и за майката и тогава, този метод би бил обвиняван за случилата се фрактура. Всички остА.ли методи за подпомагане на раждането в случая са били по-бавни, защото са налагали да се сформира екип, да се извика анестезиолог. Това, което е следвало да направи водещият раждането, е да подпомогне най-бързото раждане на плода, за да не страда повече плодът и това е методът на първи избор. Сочи, че „Кристелер” е метод, който е залегнал в Стандарта по акушерство и гинекология, алгоритъма за раждане, който е утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването за тази болница, за това лечебно заведение и там „Кристелер” е метод, който се посочва като помощен метод подпомагащ раждането. Твърди, че подсъдимата е спазила абсолютно всички условия описани и в алгоритъма на раждането и в стандарта за приложението на „Кристелер” и е спазила правилата на добрата медицинска практика. Тя не е била наясно за случилата се преди това фрактура и не може да бъде обвинявА. за това. Диспропорция не би могла да бъде причина за счупването на черепните кости, т.к., ако би имало диспропорция, бебето би остА.ло дълго време в едно и също положение и нямаше да напредне раждането с такива нормални темпове. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда на Окръжен съд-Ямбол като единствено справедлива. Защитата на подсъдимата адв. М. заявява, че категорично се присъединявам към казаното от първия защитник. Оспорва твърдението в протеста, че изводите на вещите лица по първите две експертизи почива върху някакви писмени или гласни доказателства по делото. Оспорва извода за функционално тесен таз, резистентни родови пътища, за необходимост от предприемане на секцио, но пропуснат момент, за настъпила вторична родова слабост, пелвеофетална диспропорция, като сочи, че тези изводи не са подкрепени от някакви данни от медицинската документация. Твърди, че в заключенията никъде не е взето предвид, че до 9.15 часа, когато е регистриран първият спад в детските сърдечни тонове на 100 удара в минута, до този момент няма никакви отклонения в хода на раждането. Не е коментирано, къде се е намирала главата на плода в този момент и било ли е правилно да се предприема секцио, какви са били възможностите в този момент съобразно разположението на детската глава. Твърди, че изводите на цитирА.та експертиза са необосновани и неправилни. Сочи, че същата променя своите изводи. Това, което се казва в основната, вече се разсъждава по друг начин в допълнителната, без вещите лица да посочат някакви нови доказателства, които са възприели, да дават обяснения за тази настъпила промяна в изводите. По отношение на коментара на частното обвинение смята, че поверениците навеждат твърдения за факти, каквито не са вменени с обвинителния акт, че д-р С. не била измерила таза, т.е. не била мониторирала. Заявява, че това не е влизало в задълженията на д-р С., тъй като тя е застъпила на работа в един много по-късен момент и за това тя е следвало да върви и да се довери на отразеното в медицинската документация, още повече, че до 9.15 ч. няма отклонение в родовия процес, който е вървял в абсолютно нормални темпове – както по отношение слизане на предлежащата част на главата на плода, така и по отношение на разкритието. Оспорва твърдението, че „Кристелер” бил забранен метод, като това обстоятелство не се сочи в обвинителния акт и не е заявено от нито едно от вещите лица, които са били изслушани. Твърди, че в заключението на основната комисийна експертиза има едно противоречие по отношение на момента, кога е трябвало да се вземе решение за оперативно родоразрешение - веднъж в първия период на раждането, после във втория, поради което заключението не следва да се счита за правилно, обосновано и небудещо съмнение. Сочи, че твърденията за грубо приложен „Кристелер” не намират никаква подкрепа в доказателствената съвкупност. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като извърши преценка не само на доказаността на фактическото обвинение, но и на годността на дадената правна квалификация и съотнасянето на твърдените пропуски към медицински стандарт, който не е действал към инкриминирА.та дата, защото е имало към този момент законодателна празнота и не е имало действащ стандарт, като прокуратурата е могла да си запълни бланкета на чл. 123 НК с посочване на други норми, разпоредби, включително длъжностна характеристика, вътрешни правила – всичко друго, но не и нещо, което не съществува в правния мир. Защитникът С. заявява, че възраженията срещу протеста на прокурора е изложил в писменото си възражение. Твърди, че подсъдимата е наблюдавала непрекъснато родилката, с помощта на специализанти и акушерки, които постоянно са при родилките – слушат тонове с монитор, правят записи, мери се тазът задължително. Другото - с ултразвук се измерва бебешката глава и тези размери не са давали повод за съмнение. С тях подсъдимата се е запознала предварително. Оспорва становището на повереника - адв. М., че тя не си направила труда да се запознае или нямала интелектуални възможности да сравни тези два показателя. Заявява, че семейството им е съсипано, подсъдимата е болна от рак и психически съсипА., стресирА., със страхова невроза, изпаднала в депресия, като още не се е възстановила. Изразява несъгласие с това, че не е диагностицирала комплексно и своевременно родилката, както и, че е неправилен изборът на родоразрешение с метода „Кристелер”, който в България е легитимен и е изпълнен както трябва, изискванията са спазени – кога се прилага, как се прилага и че при асфиксия в изхода на таза – правилно е избран. Този метод, който се описва с избутване на главата при напреднало раждане, практически никой не го прави на този напреднал етап от раждането, в който се е намирала главата и който е доказан от свидетели безспорно. Заявява, че методът „Кристелер” не е приложен травматично, което е установено от показанията на свидетелите и от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице от д-р Ч., че няма никакви травматични увреди по тялото на родилката. Твърди, че даже да е имало приложен натиск, той е бил допустим и пропорционален за този метод. Сочи, че черепно-мозъчната травма е линейна фрактура, неусложнена. Твърди, че не отговаря на истината, че черепно-мозъчната травма била причина за смъртта на плода. При нея няма разместване на костни фрагменти, няма увреждане на подлежащото мозъчно вещество, няма масивен кръвоизлив, който може да доведе до смърт чрез пристискване на мозъка. Сочи, че в колективната експертиза е описано конкретно, че кръвоизливът е извънчерепен, в меките тъкани и, че той не може да причини смъртта на плода. Няма разкъсване на мозъчни структури. При такива случаи има тежки, драстични вътремозъчни промени. Това, че има фрактура, не значи, че тя е довела до смъртта. Позовава се на извода, че причината за смъртта е асфиксията, т.н. недостиг на кислород, което е друго състояние от черепно- мозъчната травма. То не е рядко в акушерството. Твърди, че в допълнителния протест има предубеденост във вината на подсъдимата от стрА. на наблюдаващия прокурор. Още в ДП не е осигурено равноправно участие на подсъдимата – тя не е разпитвА. като свидетел наред с другите още първите месеци, а е разпитА. директно като обвиняема няколко месеца след това, а през това време са правени въпросните експертизи – първоначалната- колективната, експертизата на живо лице, без да имат нейните показания. Сочи, че това е нарушение. В личната си защита подсъдимата заявява, че съжалява за случилото се, че не е виновна за това, което се е случило. Твърди, че е действала по правилата на добрата медицинска практика. Съжалява, че резултатът не е бил такъв, какъвто са очаквали, но това е било непредвидимо и непредотвратимо. Моли съда да потвърди присъдата на Ямболски окръжен съд. Прокурорът в реплика на двамата защитници заявява, че никъде в комисийните експертизи не е отразено, кой е моментът да се пристъпи към цезарово сечение. Позовава се на мнението на д-р Е. Д., дадено в съдебно заседание от 14.04.2022 г., в което тя казва, че още към момента на включването на „окситоцина“, който е бил включен заради неефективни контракции, е следвало да се премине към оперативно родово решение. Повереникът адв. А. заявява, че споменатото и установено по делото второ раждане, е направено с оперативно цезарово сечение, като едва тогава е имало измерване с тазомер и е установено, че тазът е под нормалните граници и такъв документ е представен по делото. Сочи, че за медицинската практика и доброто прилагане на „Кристелер” – обвинението в Окръжен съд- Ямбол е представило доказателства за неприключило ДП спрямо д-р С., само 5 месеца преди това отново във връзка с използване на метода „Кристелер”, където този път починалата е майката. По отношение на „окситоцинът“ заявява, че още тогава е трябвало да се премине към оперативно изваждане на плода, защото в тези случаи теорията е категорична, а и практиката, че при това подаване на „окситоцин“, в случая има обратния ефект – то връща родовата дейност, както е и стА.ло - майката е престА.ла да има контракции. В реплика адв. М. заявява, че по отношение заявеното от вещото лице Д., цитирано от прокурора, в записа в история на бременността и раждането са отразени неефективни напъни, а не неефективни контракции, като разликата е абсолютна. Твърди, че за да се пристъпи към секцио трябва да има причини, които не са били налице. В последната си дума подсъдимата С. моли да бъде потвърдена присъдата на Ямболския окръжен съд, с която е оправдА., тъй като не е виновна. Сочи, че е действала според правилата на добрата медицинска практика. Въззивният протест е подаден от прокурора, а въззивните жалби са подадени от поверениците на частните обвинители и граждански ищци, които податели имат право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.2 и ал.6 от НПК и в 15-дневния срок за атакуване, предвиден в чл.319, ал.1 от НПК, поради което както протестът, така и жалбите са процесуално допустими. Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза и провери атакувА.та присъда по оплакванията на прокурора и по тези на поверениците на частните обвинители, както и служебно изцяло съгласно чл.314, ал.1 от НПК, прие, че протестът и въззивните жалби са неоснователни. Бургаският апелативен съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в протеста на първоинстанционната прокуратура и в жалбите на поверениците на частните обвинители и граждански ищци, извърши собствена проверка и преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея установи изложената по- долу фактическа обстановка, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и неговата несъставомерност от обективна и субективна стрА.. А.лизирайки всички доказателствени източници, настоящата инстанция установи от фактическа стрА. следното: Безспорно е установено по делото, че подсъдимата Т. П.- С. е родена на...г.в гр.Сливен, българска гражданка, живее в гр.Сливен, с висше медицинско образование, акушер - гинеколог, неосъждА.. Същата притежава диплома за завършено висше медицинско образование № 455/18.10.1982г., както и специалност „акушерство и гинекология“. С трудов договор № РД 12- 77/1.06.2012г. е назначена на длъжност началник „Акушеро- гинекологично отделение“ в МБАЛ „Иван Селимински“ АД- гр.Сливен, каквато длъжност е изпълнявала и към инкриминирА.та дата. Наред с осъществяване на ръководните функции като началник отделение, тя е включвА. в работните графици и е работела като акушер - гинеколог в отделението. От длъжностната й характеристика /л.80-83, т.І, ДП/ е видно, че освен ръководни функции по планиране, организиране и провеждане на лечебно - диагностична, консултативна и експертна дейност съгласно утвърдените медицински стандарти по акушерство и гинекология и съществуващата нормативна уредба, че същата е длъжна да участва и в лечебно диагностичния процес и терапията на пациентите. Според т.2.4 и т.2.5 от раздел 6 й е вменено задължение да участва в лечебно-диагностичния процес, да следи състоянието на болните и при нужда да извършва промяна в терапията и поведението на болния. Да извършва консултативно и лечебно - диагностична дейност в повереното й звено на територията на болницата. Гражданските ищци и частни обвинители Г. и П. Ж.и, живеели първоначално на съпружески начала, а на 23.06.20218г. сключили и граждански брак. През м.март 2018г. Г. Ж. установила, че е бременна с помощта на тест за бременност, което било потвърдено от свидетелката д-р С.В. – М. - акушер гинеколог към Медицински център „Амброз паре“ гр.Сливен. За Г. Ж. на.. бременността е първа. Д-р М. определила вероятен термин на раждане 08.12.2018г., като провеждала и ежемесечните прегледи на бременната. Бременността протичала нормално, без усложнения, били извършвани периодично необходимите изследвания на жената и плода. В 21 гестационна седмица е направено и ехографско изследване в гр.Стара Загора на 4D ехограф, при който не били открити отклонения от нормалното развитие на плода. В началото на м.ноември 2018г. по преценка на д-р М., Г. Ж. постъпила за три дни за наблюдение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр.Сливен, тъй като било констатирано забавяне на сърдечната дейност на плода до 120 удара в минута. В 36 гестационна седмица при преглед на 3D ехограф от д-р Илиев е потвърдено нормалното развитие на плода на Ж.. При навлизането в деветия месец на бременността прегледите на бременната били провеждани от д-р М. два пъти седмично. На 07.12.2018г. Ж. била прегледА. в МБАЛ „Д-р Ив.Селимински“ АД, гр.Сливен от д-р Д., тъй като д-р М. била в отпуск. Същият я уверил, че всичко е нормално, както и че ако до 10.12.2018г. няма признаци за раждане, следва да постъпи в болницата. Съгласно дадените й лекарски препоръки Г. Ж. отишла сутринта на 10.12.2018г. за постъпване в отделение по „Акушерство и гинекология“ на болницата. Била приета от св.д- р Н.С., която извършила първичен преглед на бременната и попълнила данните при приемането /л. 40 и 96, т.1, ДП/. При прегледа с ултразвук свидетелката е установила нормално състояние и развитие на плода, с приблизителни размери около 3500 гр., нормално количество на околоплодни течности, запазен околоплоден мехур, разкритие 1.5 см., главичката на бебето била прилепнала към таза. Размерите на таза били както следва: D.sp 26, D.cr 29, D.tr 32 и C.ext 21, детските тонове 144 удара в минута и ръст на бременната 150 см. На бременната били назначени бускулизин и витамин В1, а дежурната акушерка в отделението св.Р.ина ж. й поставила абокат, след което я настанила в болнична стая. Нощна смяна от 19.30часа на 10.12.2018г. до 7.30ч. на 11.12.2018г. в отделението постъпили св.д-р Д. и св.Н.В. - акушерка. В 4 часа на 11.12.2018г. след обаждане от Г. Ж., св.В. констатирала изтичане на околоплодните й води, наличие на контракции в период от 5 - 6минути и 138-140 удара в минута на ДСТ на плода. Д-р Д. извършил вагинален преглед на Ж., като констатирал разкрие около 4-5см., след което тя била преместена в предродилна зала. В 6.30 часа родилката била прегледА. от св.д-р Д.Г., която пристигнала в отделението по спешност за друга родилка. Установен бил нормален ход на раждането, главата на бебето се намирала в среден сегмент в хода на таза, не било установено несъответствие между размера на таза и главата на бебето, детските сърдечни тонове били с нормална честота. Около 7.20 часа на смяна постъпили подсъдимата д-р Т. П.- С. и акушер Р. ж., след което Г. Ж. им е предадена като пациент. При измерване на детските сърдечни тонове в 7.30 часа и в 8 часа те са били 144 удара в минута, а контракциите през 2-3 минути. По време на процеса на раждането до Г. Ж. са били подсъдимата д-р С. и акушерката ж.. Д-р Д. също присъствал, тъй като остА.л след нощно дежурство, но не е взел участие в родилния процес. В 8.30 часа разкритието е било пълно, главата на бебето с голям сегмент във входа на таза, а детските сърдечни тонове ясни и ритмични. В 9 часа детските сърдечни тонове също били ясни и ритмични 136 удара в минута, родилката напъвала. Подсъдимата д-р С. установила, че напъните на родилката са краткотрайни и неефективни и затова назначила на същата да бъде включена стимулираща капелна инфузия Окситоцин - 8-10 капки в минута. При всяка контракция акушерката ж. подпомагала напъните с ръка във влагалището. В 9.15часа подсъдимата установила, че разкритието на св.Ж. е пълно, започнала активно да напъва за раждане, главата на бебето била разположена на тазовото дъно, като в този момент е регистриран спад на детските сърдечни тонове - 100 удара в минута, които не са се възстановили след контракция. Подсъдимата извършила преглед на родилката и установила, че главата на бебето е със завършена вътрешна ротация и се намирала на изхода на таза. Тогава взела решение, че раждането трябва да бъде завършено по най - бързия начин, като поставила кислородна маска на Ж. с цел насищане бебето с кислород и наредила да бъде преведена в родилна зала. В 9.20часа детските сърдечни тонове паднали на 80 удара в минута, бебешката главичка се намирала на изхода на таза, като врязвала, подавала се, но не излизала напълно. Тогава подсъдимата взела решение раждането да завърши в спешен порядък прилагайки „прийома на Кристелер“, като едновременно с това наредила на акушерката ж. да направи левостранна епизиотомия /срез за разширяване на мекия родов кА.л/, което да улесни раждането. Също така казала на родилката, че ще й помогне да роди, както и да й съобщи когато има напъни. Подсъдимата приложила метода на Кристелер два пъти, натискайки с предмишницата си дъното на матката / под диафрагмата/ с цел при напън плода да не се връща обратно и това да подпомогне раждането. Първия път методът бил неуспешен, но при второто прилагане на Кристелер в 9.25 часа св.Г. Ж. родила мъртъв плод от женски пол с тегло 3590 гр. При раждането пъпната връв на плода бил с единични пулсации, с мекониални околоплодни води и без дишане. Свидетелката ж. прекъснала пъпната връв, след което веднага заедно с подсъдимата занесли бебето в реанимационната част на залата на реанимационната маса и започнали да го реанимират. Подсъдимата подавала кислород с кислородна маска, а св.ж. правила сърдечен масаж. По делото не е установено, кой точно е повикал неонатолога д-р М., тя пристигнала след около 30 сек./до 1мин.след раждането. При първоначалния преглед д-р М. установила, че пъпната връв е без пулсации, без сърдечни тонове, няма спонтанно дишане, бледо, в пълна прострация, без двигателна активност. Пристъпила към провеждане на реанимационни мероприятия - аспирация, обдишване и сърдечен масаж. След това пренесли бебето в „Интензивен сектор“, неонатологът поставил бебето в затоплен кувьоз, интубирала го и продължила с реанимацията, но въпреки тези дейности по реанимирането монитора нито веднъж не регистрирал сърдечна дейност и дишане. В 10 часа сърдения масаж е преустановен. Междувременно подсъдимата се върнала при родилката, помогнала й да изроди плацентата, след което под упойка възстановила, чрез зашиване влагалището и перинеума. Г. Ж. след като излязла от упойка попитала подсъдимата за състоянието на бебето си и тя й съобщила, че за съжаление не са успели да го спасят. Според колективната съдебномедицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р Тома Ч. /съдебен лекар/ и д-р Й. С. /клиничен патолог/ след аутопсия на трупа на новороденото бебе е установено, че се касае за доносено жизнеспособно бебе от женски пол, починало по време на раждането вследствие на интрапартална асфикция и остра дихателна недостатъчност. Като вероятна причина за интрапарталната асфикция се сочи забавянето на израждането на бебето, поради слаба родова дейност и аспирация на околоплодни води преди раждането му. При аутопсията е установен кръвоизлив под меките черепни покривки, който обхваща дясната теменна област, цялата дясна слепоочна област и предните части на дясната тилна област, с наличие на кръвни съсиреци. При опипване с ръка е установено, че костите на мозъчния череп особено в теменната и слепоочната области са изключително меки. Установена е и линейна фрактура в дясната половина на главата, в теменно слепоочната област, с криволичещ ход и направление отпред назад и леко наляво. Теменната и слепоочната кости са тънки с дебелина около и под един милиметър. Кръвоизлива под меките черепни покривки е получен по време на раждането, като сам по себе си не е в състояние да доведе до настъпването на смъртта на бебето. Той е под меките черепни покривки и не ангажира мозъка и мозъчните обвивки, т.е. извън черепната кухина. Получен е по време на раждането, при преминаването на главата през по- тесните участъци на родовите пътища на майката през тазовия отвор. Този кръвоизлив е получен интрапартално, т.е.по време на раждането на плода, като в това време плодът все още е имал сърдечна дейност, макар и неефективна. Повторната съдебномедицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р И. Б. /съдебен лекар/, д-р Л. Х. /акушер гинеколог/ и доц.д-р Р. Г. /неонатолог/ потвърждава заключението на първоначалната СМЕ относно причината за смъртта на новороденото. Според вещите лица причината за смъртта на бебето на Г. Ж. е остро хипоксично състояние /асфикция/ с преждевременно продишване, преди края на раждането /в родовите пътища/ и аспирация на околоплодни води и слуз, с настъпила остра дихателна недостатъчност. На фона на непосредствената и основна причина за смъртта, в хода на раждането е получена и закритата черепномозъчна травма - линейно счупване на костите на черепа вдясно слепоочно - теменно, която се е насложила в генезата на смъртта. Смъртта е настъпила в процеса на раждането и бебето е мъртвородено. Счупването на черепните кости на бебето е причинено от интензивно притискане и надпределна /надвишаваща физиологичните възможности/ деформация на черепа по време на раждането, във вътрешните повърхности на елементи на костния таз на раждащата жена. Според вещите лица при навлизането на главата на бебето в костния таз се регистрират бързо спадащи по честота детски сърдечни тонове, поради това притискане. Притискането на главата в костния таз е довело до остър компресионен /от притискане/ синдром в черепната кухина, който е довел до остро хипоксично състояние /обедняване на кръвта и тъканите с кислород/. Последното се е явило като стимул за преждевременно продишване в родовите пътища при незавършено раждане, с аспирация на околоплодни води. Този извод се прави от вида на околоплодните води - първоначално при спукването на околоплодния мехур са регистрирани изтичащи бистри околоплодни води. След раждането на бебето са установени мекониално оцветени задни околоплодни води, т.е. било налично освобождаване на тазовите резервоари и съответно мекониум, което е пряко следствие от остро хипоксично състояние и се е случило в рамките на протичащото раждане. Счупването на костите на черепа се наслагва в генезата на смъртта. Обосновано и законосъобразно решаващият съд е кредитирал заключенията на двете съдебномедицински експертизи, че причина за смъртта на новороденото е остро хипоксично състояние /асфикция/ с преждевременно продишване, преди края на раждането /в родовите пътища/ и аспирация на околоплодни води и слуз, с настъпила остра дихателна недостатъчност. Правилна е преценката, че заключенията са компетентни и са изготвени на база на установеното при аутопсията на трупа на бебето и ИЗ на родилката. Съдът е А.лизирал заключенията по изготвените по делото СМЕ и обосновано не е кредитирал заключенията на първоначалната и допълнителната комисийни съдебномедицински експертизи изготвени от вещите лица проф.д-р Р. /съдебен лекар/, д-р Е. Д. /акушер гинеколог/, д-р Р. А.а /неонатолог/ и д-р Л.П. /обща клинична патология/, според които основната причина за настъпването на смъртта на бебето е черепномозъчната травма, която е довела до много бърза прогресия на мозъчния оток с тонзинално вклиняване с притискане на центровете на дишането и сърдечната дейност. Сама по себе си черепномозъчната травма може да предизвика асфикция и смърт. Описаното тонзинално вклиняване и мозъчен оток противоречи на отразеното в аутопсионния протокол, като в съдебно заседание вещите лица са посочили, че правят този извод на база на снимковия материал, който съдът правилно не е приел за обоснован, за да го кредитира. В съдебно заседание вещото лице д-р П. /л.476, нохд/ е посочила, че ако е имало тежко страдание преди черепномозъчната травма /околоплодната течност/ е щяла да има мекониално съдържимо, защото тежката хипоксия по време на раждането ще доведе до свръхподвижност на чревния тракт на бебето, което да доведе до отделяне на мекониум в околоплодната течност и в аспириращото съдържимо ще присъстват мекониални частици. Правилна е преценката на съда, че това твърдение на вещото лице не почива на събраните доказателства и най - вече на отразеното в аутопсионния протокол, а същото е основно, за да се приеме, че новороденото е починало в резултат на черепномозъчна травма, а не от асфикция. Правилно съдът е посочил, че по отношение на факта, че бебето е мъртвородено няма противоречие, тъй като и четирите съдебномедицински експертизи приемат това обстоятелство. Съдът правилно е приел за установено по безспорен и несъмнен начин, кредитирайки заключението на съдебномедицинската експертиза изготвена от вещите лица д-р И. Б. /съдебен лекар/, д-р Л. Х. /акушер гинеколог/ и доц.д-р Р. Г. /неонатолог/, че не е налична аномалия в развитието на костите на черепа на бебето. Те са с нормална макроскопска и хистологична структура за новородено, с началните белези на минирализация и вкостяване, които осигуряват необходимата пластичност на костите и на черепа като цялостна структура така, че да може да се деформира без функционална и органична увреда, при преминаване през родовите пътища. По отношение на регистрираното в лабораторните изследвания отклонение в антителата, показващи наличие на цитомегаловирусна инфекция при майката, по клинични данни не е регистрирА. симптоматична изява на заболяване, т.е. касае се за лабораторно, имунологично регистриране на отговор на организма спрямо инфекциозния агент, което не е задължително да е придружено с налична клиника и каквито й да е отклонения. Установени са понижени стойности на витамин Д в кръвта на родилката на 18.12.2018г. Съдът е споделил заключението на СМЕ, че е възможно при наличен дефицит на бременната жена, същия да е провокиран и подсилен поради факта, че необходимите вещества се пренасочват в необходимите количества към развиващия се плод, което е специфичност на баланса между майката и плода с изтегляне на равновесието към плода и има биологични ползи от развитието му. Според вещите лица не са налице отклонения в развитието на костната структура на плода, което е релевантно към предмета на доказване. Този извод за нормално развита костна структура на плода е направен и в заключението на първоначалната и допълнителната комисийна съдебномедицинска експертизи изготвени от вещите лица проф.д-р Р. /съдебен лекар/, д-р Е. Д. /акушер гинеколог/, д-р Р. А.а /неонатолог/ и д-р Л.П. /обща клинична патология/. Правилно решаващият съд е кредитирал заключението единствено в тази му част, като кореспондиращо със заключението на СМЕ изготвена от вещите лица д-р Б., д-р Х. и доц.д-р Г.. Заключението е изготвено на основание хистологично изследване на черепната кост, при което прецизно морфологично са описани находките обосноваващи нормален строеж на костите. Правилно съдът не е кредитирал заключението на СМЕ изготвена от вещите лица д-р Ч. и д-р С. в тази част, тъй като същите обосновават заключението си за меките черепни кости на бебето със своето субективно усещане за мекота и тънкост при пипане, а не на основание хистологично и морфологично изследване. По делото не е спорно, че при приемането на родилката за раждане на 10.12.2018г., при снемане на А.мнеза, преглед и насочване за естествено раждане не е допуснато нарушение от лекарския екип. Като правилно е преценено, че с оглед разположението на бебето, размера на таза на родилката /преценен за нормален/ и размера на бебето, Г. Ж. следва да роди по естествен начин. ОбосновА. е преценката на съда, че измерването на размера на таза на родилката - D.sp 26, D.cr 29, D.tr 32 и C.ext 21 е правилно определен за нормален с посочените стойности, които се потвърждават и от медицинския екип израждащ второто дете на Г. и П. Ж.и – видно от история на бременност и раждане /л.271, нохд №321/20г./. Против подсъдимата Т. С. е предявено обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, затова че на 11.12.2018г. в гр.Сливен, в отделение „Акушерство и гинекология“ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД- Сливен, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирА. дейност - упражняване на медицинска професия- лекар, със специалност акушер - гинеколог, представляваща източник на повишена опасност, нарушила чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, като не спазила медицинските стандарти за качеството на оказА.та медицинска помощ, утвърден с Наредба №12/21.07.2014г. за медицински стандарт „акушерство и гинекология“, издадена от Министерството на здравеопазването /обн.ДВ бр.66/14г./ параграф 1.19 буква “а“ и „в“ от наредбата: „Ръководене на раждането“ е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането, посредством непрекъснато и комплексно диагностично обхващане и своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика; т.1 и т.1.6 от глава 15 от Наредба №12/21.07.2014г.- в случай на акушерска спешност, представляваща непосредствена заплаха за живота на майката или плода, причинена от анте и интрапартална асфикция на плода не спазила всички правила при мониторирането на раждането, неправилно и несвоевременно е диагностицирала родилката, като приложила метода на Кристелер по травматичен начин, довел до причиняване на черепно - мозъчна травма на плода, с което е причинила смъртта на плода на Г. Д. Ж. от гр.Сливен. Решаващият съд е А.лизирал обстойно и задълбочено събраните по делото доказателства, като въз основа на изложената по-горе и напълно изяснена фактическа обстановка, е направил обоснован и законосъобразен правен извод, че подс.С. не е осъществила състава на престъпление по чл.123, ал.1 НК нито от обективна нито от субективна стрА.. За да бъде осъществен съставът на посоченото престъпление е необходимо да бъде установено по категоричен начин, че деецът поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирА. дейност, представляваща източник на повишена опасност, по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия, че е налице пряка и непосредствена причинноследствена връзка между поведението на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Законосъобразно решаващият съд е приел, че медицинската професия е правнорегламентирА. дейност, тъй като основните правила регламентиращи правата и задълженията при осъществяване на медицинската дейност са уредени в нормативните актове. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от Закона за здравето, медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления „Медицина”, „Дентална медицина”, „Фармация” и „Здравни грижи”. С оглед спецификата на различните заболявания и тяхното голямо разнообразие, в действията си лекарите, фелдшерите и другите лица от медицинския персонал следва да се ръководят освен от нормативно закрепените правила, така също и от трайно установените от медицинската наука и добрата медицинска практика правила, относими към съответното заболяване и стандарт за неговото лечение. Тези правила поотделно и в своята съвкупност имат за цел да осигурят оптимално ефективното упражняване на лекарската професия и наред с това да обезпечат достъпа до медицинска помощ на нуждаещите се от нея лица. Законосъобразно е становището на първата инстанция, че лекарската професия по своята същност и характерни особености представлява източник на повишена опасност. Това е така, защото тя крие висок риск за здравето и живота на човека, когато е налице конкретно заболяване, защото и най - малкото незнание или немарливо изпълнение на тази дейност създава опасност за живота и здравето на много хора, с оглед присъщите функции на лекаря да се грижи, опазва и спасява човешкия живот. При осъществяване на своята професия лекарят извършва различни дейности - снема А.мнеза, извършва преглед, назначава изследвания, поставя диагноза, предписва и ръководи лечението, проследява състоянието на болния и набелязва мерките, които следва да се предприемат за неговото лечение. С тях той въздейства пряко върху човешкия организъм, като си служи с лечебни, диагностични и други методи, изследвания, манипулации и процедури, някои от които нарушават А.томическата цялост на организма или въздействат върху неговите жизнените процеси и функции. Тези особености на лекарската професия я определят като източник на повишена опасност, от което произтичат трудностите и рисковете при нейното упражняване. От обективна стрА. състава на престъплението по чл.123, ал.1 НК убийство при професионална непредпазливост изисква да е извършено определено действие или да е допуснато бездействие, които да са елемент от упражняването на правно регламентирА. дейност или занятие, представляваща източник на повишена опасност. Лекарската професия безспорно е такава дейност и занятие, поради което подс.С. в качеството си на лекар, акушер - гинеколог в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен може да бъде субект на престъплението убийство, поради професионална небрежност или непредпазливост. С обвинителния акт против подсъдимата са вменени следните нарушения: допускане на пропуски при мониторирането на родовия процес и въпреки настъпилите отклонения от нормалния ход на раждането- несъответствие между бебешката глава и костия таз, раждането е завършено по естествен път с използване на прийома на „Кристелер“, чието приложение от една стрА. в конкретния случай е било високорисково за плода, а от друга е бил приложен по травматичен начин, довел до причиняването на черепно - мозъчна травма на бебето и смърт. Според обвинението при компетентно проследяване от стрА. на подсъдимата е можело да се пристъпи към оперативно родоразрешаване - Цезарово сечение, но този момент е бил пропуснат. Недооценяването на конкретния случай в първия период /периода на разкритието/- съответствие между големината на плода и костния таз на родилката и пристъпването към стимулация на втори период /периода на изгонването/ с Окситоцин и прийом на Кристелер, приложен по травматичен начин е основното неправилно действие /грешка/ на екипа водел раждането. Правилна е преценката на решаващия съд, че така вменените нарушения и неправилни действия на подсъдимата са общи, като не се сочи конкретно и точно, в кой момент се приема, че е настъпило отклонението от нормалния ход на раждането изразяващо се в несъответствие между бебешката глава и костия таз, както и грешно взетото решение за стимулиране с Окситоцин. За да се приеме, че екипът водещ раждането в първия му период на разкритието не е допуснал нарушение в преценката си за наличие на условия за раждане по нормален път е отчетено на първо място, че между размера на костния таз и размера на плода е налице съответствие, т.е. костния таз на родилката е с нормални размери, като е отчетено и разположението на плода и теглото му около 3500-3600 гр., съответстващо на размера на таза. Тези налични обективни данни за съответствието между таза и размера на плода в следващия период - изгонващия вече са преценени като наличие на „релативно тесен таз и резистентност на родовите пътища на майката“, с което подсъдимата е следвало да съобрази метода на раждането. Това становище е изразено в заключенията на първоначалната и допълнителната комисийна съдебномедицинска експертизи изготвени от вещите лица проф.д- р Р. /съдебен лекар/, д-р Е. Д. /акушер гинеколог/, д-р Р. А.а /неонатолог/ и д- р Л.П. /обща клинична патология/, без обаче да се посочи, на какво основание е прието това несъответствие. В съдебно заседание д-р Д. е посочила, че са приели наличие на релативно тесен таз на родилката, тъй като бебето се е родило с фрактура. За да се вмени обаче това обстоятелство, като допуснато нарушение от стрА. на подсъдимата следва да са налице някакви обективни данни, които тя в качеството си на водещ раждането е следвало да прецени, а не да й се вмени като нарушение настъпилият резултат. В обвинителния акт се сочи, че при компетентно проследяване от стрА. на подсъдимата е можело да се пристъпи към оперативно родоразрешаване - Цезарово сечение, а този момент е бил пропуснат, без да се сочи, в кой момент подсъдимата е следвало да вземе решение за Цезарово сечение и дали обективно е могло да се пристъпи към оперативно родоразрешение. Съдът с основание не е кредитирал заключението на първоначалната и допълнителната комисийна СМЕ, тъй като направените изводи и заключения не почиват на обективните данни от медицинските документни на родилката и аутопсията на трупа на плода, а представляват изводи на база на настъпилия резултат – след като бебето се е родило мъртво от това следва, че водещия раждането е допуснал някакво нарушение. В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена повторна съдебномедицинска експертиза от вещите лице д-р И. Б. /съдебен лекар/, д-р Л. Х. /акушер гинеколог/ и доц.д-р Р. Г. /неонатолог/, заключението по която е подписано от д-р Х. с особено мнение по отношение правилността на действията на подсъдимата. По отношение причината за смъртта на бебето на Г. Ж. вещите лица са категорични, че тя е в резултат на остро хипоксично състояние /асфикция/ с преждевременно продишване, преди края на раждането /в родовите пътища/ и аспирация на околоплодни води и слуз с настъпила остра дихателна недостатъчност. На фона на непосредствената и основна причина за смъртта, в хода на раждането е получена и закрита черепномозъчна травма – линейно счупване на костите на черепа в дясно слепоочно-теменно, която се е насложила в генезата на смъртта. Смъртта е настъпила в процеса на раждането и бебето е мъртвородено. В този смисъл е и заключението на първоначалната съдебномедицинска експертиза изготвена от вещите лице д-р Ч. и д-р С., което правилно е кредитирано от съда като обективно и компетентно. Съгласно експертното заключение счупването на черепните кости на бебето е причинено от интензивно притискане и надпределна /надвишаваща физиологичните възможности/ деформация на черепа по време на раждането, във вътрешните повърхности на елементи на костния таз на раждащата жена. При навлизане на главата на раждащото бебе в костния таз са регистрирани бързо спадащи по честота детски сърдечни тонове именно поради това притискане. Притискането на главата в костния таз е довело до остър компресионен синдром в черепната кухина, който е довел до остро хипоксично състояние /обедняване на кръвта и тъканите на кислород/. Последното се е явило стимул за преждевременно продишване в родовите пътища при незавършено раждане, с аспирация на околоплодни води. Причината за счупването на костите на главата на раждащия се плод е интензивен натиск и деформация на черепа, надвишаваща пластичните и еластични качества на черепните кости, т.е.надвишаваща физиологичните способности за деформация на черепа. Възможностите на черепните кости на доносен зрял плод са изключително големи и свързани с необходимостта от физиологична деформация на черепа при раждането. Такъв натиск е бил осъществен в костния таз. Въпреки измерванията, сочещи че няма отклонения в размерите на таза на Г. Ж., както и преценката за размера на плода, показващи, че няма диспропорция между размерите на костния таз и най - големия размер на главата, клиничните данни от мониторираните жизнени показатели - детски сърдечни тонове, по време на раждането, показват, че при навлизане на главата в костния таз е било налично притискане, оказващо влияние на сърдечната честота на плода. Експертизата е категорична, че няма основание да се приеме, че е налична аномалия в развитието на костите на черепа на бебето. Те са с нормална макроскопска и хистологична структура за новородено, с началните белези на минирализация и вкостяване, които осигуряват необходимата пластичност на костите и на черепа като цялостна структура така, че да може да се деформира без функционална и органична увреда, при преминаване през родовите пътища /когато няма данни за абсолютна или относителна пелвио- фетална диспропорция/. Експертите сочат, че в случая предвид клиничните данни и аутопсионната находка, следва да се направи извод, че все пак е имало несъответствие между размерите на вътрешния таз и главата на плода, което е стА.ло клинично демононстративно в хода на раждането. За наличието на такова несъответствие се изхожда от резултата - счупване на черепните кости, като за същото не би могло да се вмени във вина на подсъдимата, тъй като същата като лекар прави своите изводи на базата на обективните данни- размер на таза и размер на плода. Тези два обективни показателя не са дали основание подсъдимата да допусне, че въпреки нормалния размер на таза на родилката и размера на плода при преминаване през стеснението на таза през бодловидните израстъци главата на бебето ще получи надпределна деформация. Според вещото лице д-р Л. Х. не може с категоричност да се установи момента на получаване на фрактурата на черепа на бебето, но същата може да се обясни с механизма на раждането. При спускане и ротация на главата на плода, същата среща проминиращите към кухината на малкия таз бодловидните израстъци на седалищната кост, като най- тесния участък на таза са именно шиповете spinae, заедно с тъй нар.levator ani, разположен между срамната кост и кръстина, обуславят вътрешната ротация на бебешката глава при физиологично раждане, след като главата се ориентира със стреловидния шев в правия диаметър, по този начин тя преминава през плоскостта на стеснението на таза и се озовава на изхода на таза, следва дифлексия - завъртане около една точка наречена хипохлиум, врязва – почва да се подава през вулвата като все още се връща назад към таза, прорязва, подава се през вулвата, без да се връща и се ражда главата. Според експерта именно срещата на главата на плода с тези израстъци е вероятната причина за получаване на фрактурата. При получаване на фрактурата при преминаване на главата през стеснението на таза се е образувал хематомът, който допълнително е утежнил асфикцията на плода, чрез компресия на мозъка отвътре. Според вещото лице д-р Х., което се споделя и от вещите лица д-р Б. и доц.д-р Г., Г. Ж. правилно е била насочена за нормално раждане, въпреки ръста й 150см., тазът й преценен като таз с нормални размери, а позицията на плода като благоприятно за нормално раждане. В процеса на самото раждане не е имало съмнение за наличие на пелвиофетална диспропорция и никой не е изказвал съмнение за такава. При преминаването на детската глава през плоскостта на стеснението на таза, обикновено има физиологично забавяне на сърдечната честота на плода, дължащо се на притискане на главата в стените на таза. При този етап на раждането костите на главата конфигурират /възсядат/ една с друга и позволяват преминаването на главата през стеснението на таза, след което в плоскостта на изхода на таза тоновете се възстановяват. Най - вероятен момент на фрактура на черепните кости е именно преминаване през стеснението на таза, като според експертното заключение е възможно и наслагване с притискане на пъпната връв. Вследствие на това счупване след преминаване през стеснението, най - вероятно поради образувалия се хематом и притискане от него на мозъчното вещество, вече отвътре в черепната кухина детските сърдечни тонове не са се възстановили. При невъзстановяване на детските сърдечни тонове се препоръчва бързо завършване на раждането според акушерските условия. В конкретния случай методът на Кристелер е бил най - бърз и достъпен метод на първи избор. Извършена е епизиотомия, която облекчава травмата върху главата на плода, чрез разширяване на мекият родилен път. Прилагането на изходящ форцепс би отнело време за подготовка и ако се беше случило този метод щеше да бъде обвиняван за настъпилата фрактура. Извършването на Цезарово сечение в конкретния момент би било още по - времеемко и би наложило избутване на главата от влагалището към таза и утробата на пациентката /по обратния път през стеснението/, което допълнително би навредило на плода. В заключение според вещото лице акушер- гинеколог д-р Х. методът на Кристелер е приложен от подсъдимата правилно и е бил подходящ в конкретната акушерска ситуация. При А.лизиране на конкретните действия на подсъдимата, състоянието на родилката и бебето, следва да се приеме, че в 9 часа когато е назначена и включена стимулираща капелна инфузия Окситоцин са били налице всички условия за това и това действие е правилно. В съдебно заседание вещите лице д-р Б. и д-р Г. споделят становището на особеното мнение на д-р Х. за правилно взето решение за прием на Окситоцин, като същият в съдебно заседание е уточнил на л.828 от н.д., че към момента на назначаването му не е имало клинични данни за сърдечносъдови нарушения. Вещото лице д-р Б. на същата страница е заявила, че променя заключението си в тази насока - досежно правилността на избрания от подсъдимата метод в конкретната ситуация, предвид обстоятелството, че е било твърде късно за предприемане на друго действие. Същата е приела аргументацията на д-р Х. по отношение прилагането на окситоцин за по валидна от нейната, поради което не поддържа своето заключение в тази част - л.832 от н.д. В 9.15 часа е регистриран за първи път спад на ДСТ - 100 удара в минута, които не са възстановени след контракция, като в този момент бебешката глава се намирала на изхода на таза, от което вещото лице д-р Х. прави извод, че вероятно счупването на черепните кости вече е било факт. Експертът д-р Х. е посочил, че такова счупване от акушеро - гинекологична гледна точка е казуистика - изключително рядко, като от данните по делото не би могло да се потвърди с категоричност налице ли е или не причинна връзка между уврежданията и настъпването на смъртта. Този извод на експерта сочи, че счупването на черепните кости е стА.ло преди прилагане на метода Кристелер, като последният е бил приложен правилно, като най - бърз и достъпен и е метод на първи избор с оглед постигане на бързо завършване на раждането. В съдебно заседание при изслушването му на л. 830 от н.д. същият е заявил, че изводът за момента на счупването на черепните кости на плода е предположение, като д-р Б. на същата страница е заявила, че „не може да се твърди, че има обективни данни, които да дадат основание за обосновано заключение, в кой точно момент е стА.ло счупването.“, както и коя е причината за настъпилия механизъм. В 9.20 часа, когато детските сърдечни тонове паднали на 80 удара в минута, бебешката главичка се намирала на изхода на таза, като врязвала, подавала се, но не излиза напълно, подсъдимата взема решение раждането да завърши в спешен порядък прилагайки „прийома на Кристелер“, като едновременно с това наредила на акушерката ж. да направи левостранна епизиотомия /срез за разширяване на мекия родов кА.л/, което да улесни раждането. В 9.25 часа се ражда мъртво бебе. Когато главата е на изхода на таза при възникване на отклонение от детската сърдечна честота се препоръчва бързо завършване на раждането в зависимост от акушерските условия. Когато главата е на изхода на таза извършването на Цезарово сечение се извършва по метода на Заванели – главата се избутва обратно през родилния кА.л, което би било травматично за плода, тъй като главата следва да премине отново през стеснените участъци на костния таз. На това основание вещите лица от повторната тройна СМЕ в показанията си на съдебното следствие считат, че методът на Кристелер е приложен правилно, като метод на първи избор, като прилагането на изходящи щипци Форцепс би отнело време за подготовка и също би било травматично за главата на бебето. По съображения изложени по - горе извършването на Цезарово сечение при глава на бебето на изхода на таза не би могло да се осъществи. Вещото лице д-р Х. е зявил, че са спазени правилата за добрата медицинска практика по действащия стандарт по „Акушерство и гинекология“, тъй като от ИБР е видно, че по време на раждането са извършвани прегледи и наблюдения и при наличието на появили се отклонения са предприети действия за връщането му в норма, д-р С. е извършвала от застъпването си на работното място в 8.00 часа прегледи и наблюдения на родилката, отразени в медицинската документация, през най - голям интервал от 30 минути и е предприемала действия, като се е намесвала адекватно в родилния процес. Екипът водещ раждането не е могъл да предвиди случилата се фрактура, което не е често срещано при прилагане на метода Кристелер /в с.з. на л. 831 от н.д. вещото лице е посочило, че на стр.4 от заключението – особено мнение, е налице техническа грешка, като е записано „което е често срещано явление, вместо не е често срещано явление“/ и вероятно тя се е случила преди да бъде осъществен, поради което не намира причинна връзка между поведението на подсъдимата и настъпилата смърт на бебето. Подсъдимата не е могла да знае, според експерта, за случващата се фрактура на черепа на плода, която е изключително рядка патология, а и да е била наясно, не би следвало да предпочете друг метод в конкретния случай и ситуация. В тази насока е и заключението на първоначалната съдебномедицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р Ч. и д-р С., което съдът правилно е кредитирал, като обективно и компетентно. А.лизирайки и съпоставяйки особеното мнение на д-р Х. със становището на остА.лите експерти, които са изразили съгласие с него при изслушването им в съдебно заседание съдът обосновано и законосъобразно е приел, че с прилагането на метода на Кристелер при възникнала акушерска спешност подсъдимата не е нарушила посочените нормативни правила, тъй като този метод е приложен адекватно и навременно. Съдът правилно е приел за безспорно доказано, че действията на подсъдимата по ръководене на раждането са били правилни и съобразени с наличните условия в ръководеното от нея отделение. По делото е установено по безспорен начин, че неонатологът д-р М. е пристигнала от 30 сек. до 1 минута след раждането, не е присъствала на раждането, но това няма отношение към настъпилия резултат, тъй като бебето на Г. Ж. е родено мъртво и не е имало шанс да оцелее при оказване на навременна медицинска помощ. По отношение на вменените нарушения на Наредба № 12 /21.07.2014 г. съдът правилно е приел, че същата е била в сила по време на инкриминираното деяние, тъй като Наредба № 19/22.12.2014г. за утвърждаване на медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“ на МЗ е отменена с решение № 11894/7.11.2016г. на ВАС, в сила от 14.03.2017 г. и от тази дата е възстановено действието на отменената Наредба №12/21.07.2014г. със същото наименование и сходно съдържание, т.е.нарушеното правило на поведение не е отменено. За да приеме, че подсъдимата не е осъществила състава на престъпление по чл.123, ал.1 от НК съдът с основание е кредитирал показанията на свидетелите д-р Д. и акушерката Р.ина ж., които са присъствали в родилната зала и са очевидци на действията на подсъдимата. Показанията на свидетелите напълно кореспондират с обясненията на подсъдимата, като същите в последователност описват състоянието на родилката, на бебето и действията на подсъдимата. По отношение на приложения метод Кристелер св. Д. е заявил, че след като сърдечните тонове на плода са паднали под 100 се наложило да се приложи посочения метод, като подсъдимата го приложила по фин начин и след два фини натиска бебето се родило мъртво. Същият свидетел сочи, че до една минута след това е пристигнала неонатоложката д-р М.. Обяснил е още, че когато е приложен методът главата на бебето се врязвала, като прилагането на този метод е бил животоспасяващ за плода. Същият свидетел сочи още, че когато преглеждал пациентката не е имало данни за тесен таз. Свидетелката С. – специализант, приела Г. Ж. е заявила, че премерила теглото на плода на ултразвук, бил измерен тазът на родилката, като размерите му са били нормални, направила вагинален преглед, като главата на бебето е била прилегнала към тазовия вход, тоновете на бебето са били в норма. В тази насока са и показанията на св. Г. прегледала родилката преди подсъдимата и установила, че главата на бебето е в среден сегмент в хода на таза, не е установила несъответствие между размера на таза и главата на бебето, детските сърдечни тонове са били с нормална честота. Същата е заявила учудване за счупването на черепните кости, тъй като Кристелер се прилага с натиск върху фундуса на матката, там където се намира седалището на плода и крачетата, под ребрата на родилката. Същата сочи, че не е имало случай на счупване на черепните кости при прилагане на процесния метод. Свидетелката В., следила бременността на Г. Ж. твърди, че методът Кристелер се прилага в последния период на раждането, когато главата на плода врязва или прорязва и се прилага при неефективни напъни от стрА. на родилката. Същата е пояснила, че ако главата на бебето е по - голяма от тазовите размери няма да достигне до положение да врязва или да прорязва в период на изгонване. Свидетелката е посочила, че счупването на черепните кости се получава при компресия на главата на плода, а по медицинските закони не може при прилагане на Кристелер да се стигне до счупване на черепните кости, защото при прилагането му няма никаква компресия на главата на бебето, че този метод се прилага с натиск върху фундуса на матката, за да подпомогне контракциите. А.лизът на посочените показания дава основание да се приеме за правилен извода на решаващия съд да кредитира същите, както и тези на свидетелите Н.Ш., Н.В. и Ю.Б. дадени в хода на съдебното следствие и показанията на св.К. М. дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в хода на съдебното следствие. Свидетелките Ш. и В.- акушерки нощна смяна преди раждането на Ж. са наблюдавали същата и са слушали детските сърдечни тонове, които са били нормални, ясни и ритмични, следили са и честотата на контракциите, като родилката е била включена на монитор. Свидетелката ж. - акушер по време на раждането свидетелства, че при приемането на родилката тазът й е бил измерен с тазомер, като размерите е отразила лично в акушерски статус, л.96, т.1 от ДП, и е посочила това при предявяването на история на бременност и раждане. Същата е отразявала ДСТ и маточните контракции, а прегледът бил отразен от д-р С.. В показанията си изброените свидетели сочат, че подсъдимата е добър професионалист, с дългогодишен стаж и много човечна. Правилна е преценката, че показанията на посочените свидетели са непротиворечиви и кореспорнидащи както помежду си, така и с приложените по делото медицински документи, история на бременност и раждане на Г. Ж. от 10.12.2018г. и от 14.02.2020г., а така също и с последната СМЕ и най- вече с особеното мнение на д-р Х., както и с обясненията на подсъдимата. Настоящата инстанция А.лизира и обясненията на подс. С. като съобрази двояката им функция на доказателствено средство наред с остА.лите доказателствени средства, а така също и като средство за защита. Тези обяснения са последователни и непротиворечиви, кореспондиращи както с показанията на свидетелите имащи отношение към процеса на бременността и раждането на Г. Ж., така и със съдебномедицинските експертизи изготвени от вещите лица д-р Ч. и д-р С. и от д-р Б., доц.д-р Г. и д-р Х. изготвили последната СМЕ. Същата последователно съобщава данни от последния етап от раждането на Ж. и дейността осъществявА., както от нея самата, така и от акушерката ж.. Съобщава за ясните и ритмични сърдечни тонове, както и краткотрайните и неефективни напъни, което я мотивирало да назначи система с окситоцин към 9.00 часа, лекарство, което засилва маточните контракции, акушерката подпомагала напъните с ръка във влагалището, при напън главичката врязвала, сърдечните тонове са следени с фетален монитор. Същата съобщава, че към 9.15 ч. са регистрирани ДСТ под 120, което я накарало да прегледа отново родилката и да вземе решение за вагинално раждане, тъй като не е имало време за секцио. При прегледа установила, че разкритието е пълно, пукнат околоплоден мехур, главата на плода е била в изхода на таза със завършена вътрешна ротация и врязвала при напъни. Превели са родилката в родилна зала, подала кислород на родилката за насищане на бебето с кислород, в 9.20 тоновете са паднали на 80 удара в минута. Същата е обяснила, кое я мотивирало да избере метода Кристелер, като съответстваш на ситуацията в момента, поради необходимост от спешно родово разрешение, като междувременно било извършено срязване на меките тъкани за улесняване на раждането. Методът Кристелер се отдал лесно, като при две последователни натискания при две последващи контракции бебето се родило, но за жалост мъртво и въпреки предприетите реанимационни дейности включително и от повикания веднага неанотолог, но без ефект. Обосновано съдът е кредитирал показанията на Г. Ж., П. Ж., П. Г. и П.К., в които същите обясняват за нормалното развитие на бременността, трепета в който родителите са очаквали раждането на първата си рожба и смазващата новина за мътвороденото им дете. Съдът е коментирал и проблема в комуникацията между родителите на починалото бебе и лекарите, като последните очевидно не са намерили подходящия начин за съобщаването на смъртта на бебето им. Съдът е изложил своите аргументи, защо не кредитира заключенията на първоначалната и повторната комисийна съдебномедицинска експертизи изготвени от вещите лица проф.д-р Р. /съдебен лекар/, д-р Е. Д. /акушер гинеколог/, д-р Р. А.а /неонатолог/ и д-р Л.П. /обща клинична патология/, които настоящата инстанция споделя. Решаващият съд е изложил и съображенията си за кредитирането на заключенията на съдебномедицинските експертизи изготвени от вещите лица д-р Ч. и д-р С. и от д-р Б., доц.д-р Г. и д-р Х.. По изложените по - горе съображения съдът обосновано е приел, че подсъдимата Т. С. не е осъществила от обективна стрА. инкриминираното й престъпление по чл.123, ал.1 НК, тъй като не е допуснала описаните в обвинителния акт действия и бездействия. Поради липса на обективен състав на престъплението, правилно и съобразено с трайната съдебна практика първоинстанционният съд не е изложил правни съображения досежно субективната стрА. на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, предвид обективна несъставомерност на поведението на подсъдимата, поради което въззивната инстанция също не коментира въпроса за вината. Правилно съдът е заключил, че А.лизът на кредитираните доказателства по делото дават основание да се постанови присъда, с която подс. Т. С. е призната за невиновна, в това че на 11.12.2018г.в гр.Сливен, в отделение „Акушерство и гинекология“ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД- Сливен, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирА. дейност- упражняване на медицинска професия- лекар, със специалност акушер- гинеколог, представляваща източник на повишена опасност да е нарушила чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, като не спазила медицинските стандарти за качеството на оказА.та медицинска помощ, утвърден с Наредба №12/21.07.2014г. за медицински стандарт „акушерство и гинекология“, издадена от Министерството на здравеопазването / обн.ДВ бр.66/14г./ параграф 1.19 буква“а“ и „в“ от наредбата: „Ръководене на раждането“ е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането, посредством непрекъснато и комплексно диагностично обхващане и своевременно възприе3мане и прилагане на адекватна акушерска тактика; т.1 и т.1.6 от глава 15 от Наредба №12/21.07.2014г.- в случай на акушерска спешност, представляваща непосредствена заплаха за живота на майката или плода, причинена от анте и интрапартална асфикция на плода, да не е спазила всички правила при мониторирането на раждането, неправилно и несвоевременно е диагностицирала родилката, като приложила метода на Кристелер по травматичен начин, довел до причиняване на черепно- мозъчна травма на плода, с което да е причинила смъртта на плода на Г. Д. Ж. от гр.Сливен, и на основание чл.304 НПК оправдА. по предявеното й обвинение по чл.123, ал.1 НК. Относно приетите за съвместно разглеждане граждански искове: С определение постановено в разпоредително съдебно заседание на 20.07.2021г. по делото са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от Г. Ж. и П. Ж. против подсъдимата С. за сумите от по 150 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Правилна е преценката на съда, че гражданските искове са допустими, тъй като са предявени от лица имащи право да търсят обезщетение за вреди причинени им от инкриминираното престъпление по чл.123, ал.1 НК. Същите са родители на починалото новородено бебе и са от кръга на лицата имащи право на обезвреда. Съдът след като е признал подсъдимата Т. С. за невиновна по предявеното й обвинение по чл.123, ал.1 НК, като е приел, че същата не е извършила престъплението описано в обвинителния акт и че не е виновна за смъртта на бебето на Г. Ж., правилно е приел, че не са налице условията за носене на отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД, тъй като по аргумент на противното подсъдимата не е длъжна да поправя вреди, които не е причинила. Предвид изложеното съдът обосновано и законосъобразно е отхвърлил приетите за съвместно разглеждане граждански искове против подсъдимата, като неоснователни. По гореизложените съображения въззивната инстанция прие, че решаващият съд законосъобразно и обосновано е признал подсъдимата за невинна в извършване на вмененото й престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Постановената оправдателна присъда не противоречи на цитирА.та материалноправна норма и е постановена в съответствие с процесуалната разпоредба на чл.304 от НПК, тъй като в настоящия случай не се установи, че подсъдимата с деянието си е причинила смъртта на бебето. Предвид изложените съображения Бургаският апелативен съд намира оправдателната присъда за правилна, обосновА. и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена. Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд