Решение № 308 от 22.5.2023 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1861/2020 г.

Производството е делбено и е във фазата по предявени претенции по сметки между съделителите и извършване на делбата. С Решение №83/26.05.2021г., постановено по гр.д.№1861/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, е допусната съдебна делба между М. Н. М. с ЕГН: •••••••••• и З. Н. М. с ЕГН: •••••••••• на следните техни съсобствени недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.30.11.7 по КККР на гр.Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес: гр. Хасково, бул. •••, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, на едно ниво, целият с площ 88 кв. м., със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с идентификатор №77195.735.30.11.8, под обекта: 77195.735.30.11.1 и над обекта: обект с идентификатор 77195.735.30.11.13, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор № 77195.735.30.11, построена в поземлен имот с идентификатор № 77195.735.30, ведно с мазе на 10.50 кв. м., при съседи - коридор, мазе на Т. Б. и мазе на Т. С. в, ведно с таван 12, 50 кв.м., при съседи - блок, таван на П. И. и таван на Л. И., ведно с 6, 21 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота; 2. сграда с идентификатор 77195.735.30.12 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД- 18- 63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес: гр. Хасково, бул. „•••••, с предназначение на обекта: хангар, депо, гараж, на едно ниво, целият с площ 29 кв.м. по нотариален акт, а по скица - 32 кв.м., от група гаражи, построени въз основа на отстъпеното право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор № 77195.735.30, със стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, със следните обекти: сграда № 77195.735.30.20 и дворно място, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж от имота; 3. 303/345 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.729.551 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18- 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта, засягащо поземления имот 03.11.2020 г., адрес на имота - гр. Хасково, местност Изгрев - запад, площ 345 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, предишен идентификатор - 77195.729.444, номер по предходен план - 4610064, съседи: 77195.729.552, 77195.729.544, 77195.729.572, 77195.729.550, при равни квоти, а именно: 1/2 ид.ч. за М. Н. М. и 1/2 ид.ч. за З. Н. М.. Със същото решение е допусната съдебна делба между М. Н. М. с ЕГН: •••••••••• и З. Н. М. с ЕГН: •••••••••• на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: 4. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.735.200.1.19 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 04.06.2020 г., с адрес: гр. Хасково, бул. •••••, намиращ се в сграда с идентификатор 77195.735.200.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.735.200, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 71, 00 кв.м., прилежащи части: избено помещение, таванско помещение и с 4.37 ид.ч. от ОЧС, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 77195.735.200.1.20, под обекта: 77195.735.200.1.13, над обекта: няма, при квоти 1/3 ид.ч. за М. Н. М. и 2/3 ид.ч. за З. Н. М.. Със съдебното решение е допусната съдебна делба между М. Н. М. с ЕГН: •••••••••• и З. Н. М. с ЕГН: •••••••••• на следните техни съсобствени недвижими имот: 5. сграда с идентификатор 77195.735.200.15 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 05.06.2020 г., с адрес: гр. Хасково, бул. „••••• - гараж № •, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.735.200, със застроена площ: 33 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; и 6. поземлен имот с идентификатор 77195.733.320 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта, засягащо поземления имот 21.12.2015 г., адрес на имота - гр. Хасково, местност Халилово, площ 2898 кв.м. (по скица), а по нотариален акт 3000 кв.м., трайно предназначение - земеделска земя, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята 5, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план - 320, съседи: 77195.733.534, 77195.733.324, 77195.733.323, 77195.733.321, 77195.733.558, 77195.733.319, при квоти 1/4 ид.ч. за М. Н. М. и 3/4 ид.ч. за З. Н. М.. С решението за допускане на делбата съдът е постановил на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, следните делбени имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.200.1.19 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 04.06.2020 г., и сграда с идентификатор 77195.735.200.15 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК- София, с последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 05.06.2020 г., да се ползват от З. Н. М. с ЕГН: •••••••••• до окончателното извършване на делбата, като е осъден да заплаща на М. Н. М. с ЕГН: •••••••••• сумата от 82, 75 лева месечно за ползването на нейните идеални части от тези делбени имоти. В срока по чл.346 от ГПК съделителят З. Н. М. е предявил против съделителката М. Н. М. иск за сумата от 12000лв., представляваща размера на припадащата се 1/3 ид.ч. от общата увеличена стойност на делбения недвижим имот с идентификатор 77195.735.200.1.19 вследствие на извършен ремонт, изразяващ се в СМР, описани в представената преди с.з., проведено на 18.11.2021г., молба. В срока по чл.346 от ГПК съделителят М. Н. М. е предявила против съделителя З. Н. М. иск за сумата от 4000лв., представляваща размера на ½ ид.ч. от стойността, на средствата, които заплатила за болнично лечение, хоспитализация, набавяне на лекарства, заплащане на медицинска помощ и цялостно издържане на общия им наследодател Н. М. Я.. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното: От показанията на свидетеля Д. А. В. /дъщеря на ищцата/ се установява, че през 2015г. здравословното състояние на дядо й /бащата на съделителите/ се влошило и през месец август бил приет в болница в гр.София, където му била направена операция на стойност 3500лв., заплатена от майка й, както и сумата от 900лв. за избор на екип, който да го оперира. За тези суми свидетелката твърди, че са заплатени по банков път за операцията 3500лв. и в администрацията на болницата за избор на екип 900лв. Освен това св.В. твърди, че с майка й заплатили сумата от 1800лв. за ендоскопска тръба в учреждението, в което се продавали медицински инструменти за извършване на дадени операции с вид машини тип лазери. След изписването на дядо й от болницата двете с нейната майка се грижили за него в гр.Хасково. Свидетелката твърди, че дядо й бил подвижен като го изписали от болницата, но се влошил значително като се върнали в гр.Хасково. Първите два дни можел да се движи самостоятелно, но след това вече не. Налагало се закупуване на памперси, на други медицински консумативи /дезинфектанти, марли, лепенки и т.н./, на лекарства, банки с кръв също се купували. Свидетелката заявява, че не си спомня количествата, които са купували. Св.В. също така твърди, че с майка й са разходвали парични средства за пътувания от гр.Хасково до гр.София и обратно, както и докато дядо й бил в болницата, тя ходила по два пъти на ден в болницата, която се намирала на около 15км. от жилището й. От показанията на свидетеля А. А. К. се установява, че за Н. М. се грижила ищцата и дъщеря й /св.В./. Свидетелката К. била в Гърция, когато й казали, че дядо К. е с рак на дебелото черво. После свидетелката разбрала, че трябва да замине за гр.София и да се плащат там операции. Твърди, че предложила на ищцата да й помогне със средства, ако няма възможност, но тя й казала, че има спестявания, които не знае дали ще й стигнат. Св.К. знаела, че операцията била 3500лв. и 800лв. или 900лв. за екип. После ищцата й споменала за пътни, където са ходили и се връщали и разходи за храна – 400лв., 500лв., 600лв. След като се върнали от гр.София след операцията, тъй като ищцата нямала кола, свидетелката й помагала с нейната кола ходили, за да купуват памперси, чаршафи, консумативи от аптеките. Ищцата приготвяла храна за баща си и двете ходили с колата на свидетелката да я занесат. Отделно от това ищцата давала пари и на дъщеря си да пазарува. След смъртта на дядо К. ищцата казала на св.К., че като си направила сметката грубо й излязла над 8000лв. Свидетелката твърди, че той починал в началото или средата на месец септември 2015г., след няма и месец от изписването му от болницата. В своите показания свидетелят Д. Т. Д. твърди, че с ответника се познават от ученици в техникума, т.е. от 1988г.-1989г. и досега били приятели, в близки отношения. Св.Д. много добре познавал семейството му, съпругата и децата на ответника, на които бил кръстник. Твърди, че откакто го познава от 1988г. ответникът живее в това жилище на бул.“•••“ на•-ти етаж. Към 1988г. ответникът живеел в това жилище заедно с баба си и баща си, а за майка му свидетелят знаел, че е починала млада и твърди, че не я познава. Ответникът живял в това жилище заедно с баба си и баща си до 1999г., когато се оженил. Тогава баща му и баба му отишли да живеят в някаква наследствена къща зад общината, като св.Д. предполага, че за да освободят на ответника апартамента, където той заживял със съпругата си и до момента били там вече заедно с двете си деца. Към 1988г. жилището било доста поовехтяло, но ответникът му направил сериозен ремонт, който започнал през месец февруари 2017г. В своите показания свидетелят подробно описва ремонтните дейности, извършвани в жилището на ответника. Св.Д. правил идентичен ремонт малко преди ответникът да започне своя ремонт и затова бил наясно с цените и горе-долу платил същите пари и за неговия ремонт около 30000лв. Твърди, че единствено ответникът е плащал за ремонта на майстори и единствено той закупувал материали. Сестрата на ответника видял само веднъж на погребението на баща им през 2015г. За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша еднолична съдебно-техническа експертиза, допълнителна такава, повторна съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, както и тройна съдебно-техническа експертиза, чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени. В своето заключение от 24.03.2022г. вещото лице Т. М. М. дава изчислените размери на пазарната стойност на допуснатите до делба недвижими имоти, като предлага разпределение на имотите съобразно квотите на съделителите в два реални дяла със съответната сума, която остава за уравняване на дяловете да бъде заплатена от ищцата на ответника. В допълнително възложеното й заключение вещото лице визира, че претендираните от ответника строително-монтажни работи са констатирани в апартамент №•, находящ се в гр.Хасково, бул.“••••• като определя стойността им по цени към момента на извършване на 23990, 56лв. без ДДС и 26742, 13лв. с ДДС върху материалите. Вещото лице сочи, че стойността на апартамента към настоящия момент с извършените в него подобрения и ремонтни работи възлиза на 70070лв., а неговата стойност без извършените подобрения /във вида преди извършване на строително- монтажните дейности/ е 51460лв. В допълнително депозирано след изслушване на свидетелските показания заключение вещото лице определя стойността на претендираните от ответника строително-монтажни работи на 27351, 20лв. без ДДС и 30400, 08лв. с ДДС върху материалите. Съответно стойността на апартамента към момента с извършените в него подобрения и ремонтни дейности на 70070лв. и стойността без извършените подобрения и ремонтни работи на 49370лв. В заключението на вещото лице С. Д. С. се определят следните пазарни стойности на допуснатите до делба имоти: 80460лв. на СОС с идентификатор 77195.735.30.11.7, с административен адрес гр.Хасково, бул.“•••• 16500лв. на сграда с идентификатор 77195.735.30.12 – гараж, с административен адрес гр.Хасково, бул.“•••, 72540лв. на СОС с идентификатор 77195.735.200.1.19, с адрес гр.Хасково, бул.“•••••, и 13590лв. на сграда с идентификатор 77195.735.200.15 – гараж, с адрес гр.Хасково, бул.“•••• В депозираното от вещото лице Д. Е. К. заключение действителната пазарна цена на поземлен имот с идентификатор 77195.733.320 в местност „Халилово“ с площ 2898кв.м. е определена на 56900лв., а на 303/345 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.729.551 в ж.к.“Изгрев“ /местност „Изгрев-Запад“/ съответно на 13900лв. Назначената по делото тройна съдебно-техническа експертиза определя пазарната стойност на допуснатите до делба имоти, както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.30.11.7 – 77740лв.; сграда с идентификатор 77195.735.30.12 – 17123лв.; 303/345 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.729.551 – 13899лв.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.200.1.19 – 73720лв.; сграда с идентификатор 77195.735.200.15 – 11904лв.; поземлен имот с идентификатор 77195.733.320 – 18696лв. При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Между страните не съществува спор, че съделителят З. Н. М. обитава един от допуснатите до делба имоти, където живее заедно със своето семейство и се грижи за неговото запазване и увеличаване на стойността му. Както от свидетелските показания, така и от депозираната по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че претендираните от съделителя З. Н. М. са направени и тяхното наличие е констатирано в жилището, което той ползва заедно със съпругата си и двете им деца. В този смисъл съдът намира за доказана по основание претенцията по сметки на съделителя З. М.. Същата несъмнено намира своето правно основание в чл.30 ал.3 от ЗС, която законова разпоредба гласи, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В случая по безспорен начин се установява наличието на съсобственост върху делбения имот между страните по делото, както и извършването на ремонти по същия, поради което така заявената претенция по сметки е допустима, разгледана по същество, същата се явява частично основателна. От една страна съдът кредитира заключението на вещото лице М., в което се сочи, че стойността на този делбен имот се е увеличила със сумата от 20697, 96лв., представляваща 75% от действителната стойност на извършените строително-монтажни работи, възлизаща на 27597, 28лв. От друга страна съдът кредитира и показанията на св.Д., който подробно описва извършените от съделителя З. М. подобрения и ремонтни дейности в делбения имот, находящ се на бул.“•••••. Несъмнено съдебната практика е трайна и непротиворечива относно разрешението на въпроса коя от двете стойности следва да се присъди – дали тази, с която се увеличава стойността на делбения имот, или тази, която е разходвана от съделителя за извършените подобрения в имота. Не съществува спор и между страните в настоящото производство, че следва да се вземе предвид по- ниската от двете стойности и именно в случая това е тази, с която се увеличава стойността на делбения имот. Ето защо, съдът приема, че съделителката М. М. следва да заплати на съделителя З. М. сумата от 6899, 32лв., представляваща стойността, с която се е увеличила стойността на допуснатия до делба апартамент, находящ се на бул.“•••• съответстваща на притежаваната от нея квота в съсобствеността на този имот, а именно 1/3 ид.ч. Иска в останалата част до пълния предявен размер от 12000лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. По отношение на предявената претенция по сметки от съделителя М. М. против съделителя З. М. съдът намира за основателни направените от процесуалния представител на последния възражения за недопустимост, като изцяло в тази насока е произнасянето на различни състави на ВКС, например в цитираните от адв.Г. определение на състав от 4-то г.о. по ч.гр.д.№2105/2008г. по описа на ВКС и определение на състав от 1-во г.о. по ч.гр.д.№719/2009г. по описа на ВКС. В тези съдебни актове на ВКС се приема, че е недопустима претенция по сметки в делбеното производство, касаеща заплащане на разходи за гледане и издръжка на наследодателя. Според касационната инстанция, тези претенции нямат пряка връзка с предмета на делбата, тъй като не са част от отношенията между съделителите по повод прекратяване на съсобствеността между тях. Приема се, че в делбеното производство могат да бъдат предявени, с оглед общността на правата, правоотношения, произхождащи от сметките във връзка с направените необходими разноски за запазване на вещта или подобренията, както и получените доходи от имотите. Поради личния характер на исковете за издръжка и гледане, в настоящия случай иска за заплащане на разходите по лечението на наследодателя и неговото обгрижване, тези искове не са свързани с ликвидиране на съсобствеността, възникнала между страните в резултат на наследяването. Ето защо, така предявения иск за неоснователно обогатяване, с оглед заплатените единствено от съделителя М. М. разходи за лечение, пътни разходи и такива за храна, медикаменти и други грижи, полагани от нея за наследодателя преди да почине, следва да се отхвърли като недопустим, тъй като не се касае до пряко свързани разходи със запазването на наследствените имоти, тяхното поддържане, подобряване и съответно с ликвидиране на съсобствеността между наследниците. За пълнота следва да се отбележи, че освен недопустима тази претенция се явява и неоснователна, тъй като от представените по делото писмени доказателства, касаещи лечението на наследодателя на страните се установява извършването на оперативно и друго лечение на същия в болнично заведение, но не се установяват извършени заплащания на тези медицински услуги. От гласните доказателства по делото се установява, че въпреки липсата на писмени документи, установяващи извършвани плащания, такива все пак са направени от дъщерята на наследодателя, но липсват данни за съответните размери на извършените разходи. Също за пълнота следва да се отбележи, че и двете свидетелки, разпитани в тази връзка по делото сочат само приблизителни стойности на извършваните разходи, които им е съобщила всъщност ищцата. Св.В. твърди, че сумите за операция и избор на екип в болницата са заплащани по банков път, но в тази връзка липсват данни по делото. Наред с това по делото се представят доказателства за наличие на банкови сметки на името на наследодателя на страните, поради което в тази насока могат да се правят изводи за наличие или липса на средства за поемане на разходите по неговото лечение в болницата и след това. Въпреки че претенцията за неоснователно обогатяване, предявена от ищцата против ответника, остана недоказана и неоснователна, поради гореизложените съображения и цитираните съдебни актове на ВКС същата следва да се отхвърли като недопустима, тъй като тези искове са от личен характер и страните по тях следва да водят същите в отделно исково производство, различно от делбеното. Съдът счита, че при извършване на делбата процесните недвижими имоти следва да се изключи от делбената маса допуснатия до делба имот, представляващ 303/345 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.729.551 по КККР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, последно изменение на кадастралната карта, засягащо поземления имот от 03.11.2020г., находящ се на адрес гр.Хасково, местност „Изгрев-запад“, с площ от 345кв.м., тъй като същият е бил съсобствен между наследодателя настраните и трето лице, неучастващо в настоящото делбено производство. Съгласно разпоредбата на чл.345 от ГПК, когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците и третите лица не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол. В настоящото производство липсват доказателства за извършването на подобна делба по отношение на имота в местност „Изгрев“, гр.Хасково, както и твърдения в този смисъл, поради което настоящият съдебен състав счита, че този имот следва да се изключи от поделяемата маса и по отношение на него не следва да се извършва съдебна делба. Изцяло в тази насока е трайната и непротиворечива съдебна практика, както на ВКС, така и на съдилищата в цялата страна. По отношение на извършването на делбата на останалите допуснати до такава имоти, съдът намира за основателно направеното искане и от двете страни за разпределение на имотите. Съгласно чл.393 от ГПК, съдът може да извърши делбата като разпредели наследствените имоти между съделителите без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. В настоящия случай е невъзможно съставянето на дялове и тегленето на жребий, поради различните квоти на двамата съделители в съсобствеността на отделните недвижими имоти, допуснати до делба. В същото време не съществува спор между страните относно упражняването на фактическа власт от всеки от тях върху отделните жилищни обекти и гаражите към тях, поради което в дял на всеки от двамата съделители следва да се постави имота, който фактически ползва и владее и към момента. Още един аргумент за разпределение на имотите в дялове на всеки от съделителите е наличието на извършени подобрения на значителна стойност от ответника З. М. в жилището, в което живее от години със своето семейство. При тези данни по делото в дял на ищцата М. М. следва да се поставят следните допуснати до делба недвижими имоти, а именно апартамент, находящ се на адрес гр. Хасково, бул. „••••, и гаража, находящ се адрес гр. Хасково, бул. „••••. Съответно в дял на ответника З. М. следва да се поставят апартамента, находящ се на адрес гр. Хасково, бул. "••••••, и гаража, находящ се адрес гр. Хасково, бул. •••••. Доколкото ответникът притежава по-голям дял в съсобствеността на допуснатите до делба имоти, то в негов дял следва да се постави и поземления имот, находящ се в местността „Халилово“. Досежно пазарната стойност на делбените имоти съдът счита, че следва да се вземат предвид дадените оценки от вещите лица по назначената тройна съдебно- техническа експертиза, доколкото същите са най-актуални, предвид факта, че проучването на пазара и съответно дадените цени са най-близки времево до постановяване на настоящия съдебен акт. Наред с това съдът кредитира депозираното заключение от тройната експертиза, тъй като същото е обосновано и обективно дадено. Вещите лица са проучили подробно пазара на недвижими имоти и са извършили съответните задълбочени анализи на същия, за да достигнат до визираните в заключението стойности на делбените имоти. Достатъчно детайлни, подробни и обосновани са също така заключенията на едноличните експертизи, но доколкото е изтекъл значителен период от време от депозирането им, то същите не могат да гарантират такава актуалност на цените на имотите. С оглед квотите на съделителите в съсобствеността на допуснатите до делба имоти и разпределението на същите в два дяла, то следва извода, че стойността на дела на ищцата, включващ жилищния имот на бул.“••••• и гаража на същия адрес, възлиза на 94863лв. Същевременно стойността на дела на ответника, включващ жилищния имот на бул.“•••• и гаража на същия адрес, както и поземления имот в местността „Халилово“, възлиза на 104320лв. Съобразно квотите на съделителите в делбените имоти, допуснати до делба, определени с решението по допускане на делбата и с оглед дадените пазарни оценки на всеки един от тези имоти стойността на дела на ищцата от делбената маса възлиза на 79654, 83лв., а този на ответника възлиза на 119528, 16лв. Предвид получената разлика в притежаваните от съделителите квоти в съсобствеността и получените реално с разпределението на отделните делбени имоти в дял на всеки от тях се получава разлика, която съответно следва да се уравни със заплащане на пари от ищцата на ответника. С оглед гореизложените съображения и получените стойности на дяловете, на които имат право и реално получените от страните за уравняване на дяловете на двамата съделители следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 15208, 17лв. Съобразно стойността на дела си страните ще следва да бъдат осъдени да заплатят и съответната държавна такса по сметка на Районен съд-Хасково, а именно ищцата следва да заплати сумата от 3186, 19лв., а ответникът сумата от 4781, 13лв. Разноските в производството по допускане и извършване на съдебната делба следва да останат за всяка от страните както са направени. В същото време в производството по сметки следва да се присъдят и направените от съделителя З. М. разноски, а именно сумата от 1539, 15лв., съобразно уважената част от предявената от него искова претенция и с оглед отхвърляне изцяло на претенцията, предявена от съделителя М. М.. От своя страна всеки от предявилите претенция по сметки следва да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса върху отхвърлените размери на претенциите или ищцата сумата от 160лв. и ответника сумата от 204, 03лв. Мотивиран от горното, съдът