Решение № 6473 от 25.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 893/2025 г.

Административен съд - София-градI Отделение25.02.2025 г.докладчик Камелия Серафимова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО НА С. М. ЗУБЕЙР - [държава] срещу Решение №13190/17.12.2024 година на Председател на ДАБ към МС на РБ, в частта, в която е отказано на С. М. З. да се събере на територията на РБ със своя брат- М. М. З. и със своята сестра М. М. З.- граждани на Сирия. На основание чл.138, ал.1 АПК, препис от решението да се изпрати на СТРАНИТЕ. Решението подлежи на касационно обжалване В 14 ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРЕПИС ОТ СЪЩОТО ПРЕД ВАС НА РБ. Съдия:

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 6473

София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град - I отделение, 9 състав, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КАМЕЛИЯ СЕРАФИМОВА При секретар АНЖЕЛА САВОВА като разгледа докладваното от съдия КАМЕЛИЯ СЕРАФИМОВА административно дело № 20257010700893 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото административно производство е по реда на чл.145-178 АПК, вр.с чл.34 от ЗУБ.

Образувано е по жалба на С. М. ЗУБЕЙР- [държава] срещу Решение №13190/17.12.2024 година на Председател на ДАБ към МС на РБ в частта, в която е отказано на С. М. З. да се събере на територията на РБ със своя брат М. М. З. и със своята сестра М. М. З.. Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че обжалваното решение е издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК- при допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и е направен необоснован извод за липса на основания да се събере със своя брат и своята сестра, които не могат да ес грижат сами за себе си поради заболяване. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание, оспорващият- С. М. ЗУБЕЙР редовно и своевременно призован, се явява и с помощта на преводач от арабски език Д. Т. поддържа жалбата си. Наред с това, същата се поддържа от адвокат Б. К., определена от САК за процесуален представител на оспорващия до приключване на производството с влязло в сила решение.

Ответникът по оспорването- Председател на ДАБ към МС на РБ, редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт Х. редовно упълномощен, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Дирекция „ Социално подпомагане“ Красно село- Отдел“ Закрила на детето редовно и своевременно призована не изпраща представител, но е постъпило Писмо, в което е посочено, че оспорващият вече е пълнолетен и функциите на ДСП са до навършване на пълнолетие.

Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, при условията на чл.142, ал.1 АПК, вр. с чл.188 ГПК, прие за установено следното:

С Решение №20264/07.12.2023 година на Председател на ДАБ е отказано предоставянето статут на бежанец на С. М. З.- непридружен непълнолетен – [държава], но е предоставен хуманитарен статут на оспорващия.

На 06.08.2024 година оспорващият депозирал Молба до ДАБ, с която пискал да се събере със своето семейство- баща му З. М. М., роден на 10.12.1969 година в Хасака, [държава] – [държава], Т. Х. М. Б. А. – майка, родена на 15.12.1976 година в Хасака, [държава], М. М. З.- сестра, родена на 20.05.2002 година в Хасака, [държава], [държава] и М. М. З. – брат, роден на 30.06.2004 година в Мшерфа, [държава].

На 21.10.2024 година с оспорващия е проведено интервю в присъствието на преводач от арабски език и на адвокат Костова, определена от САК за процесуален представител на оспорващия, на което оспорващият посочил, че иска да се събере със семейството му- баща, майка, брат и сестра, които живеят в [населено място], като само баща му работил като шофьор, а брат му и сестра му са болни, като сестрата му е много слаба и не трябва да яде хляб, а брат му също има астма и страда от сърце, и като се нервира губи съзнание, чуват се постоянно по телефона, а в РБ е отседнал при брат му, който има закрила и поискал да се събере със семейството си в РБ.

На 27.11.2024 година до Председател на ДАБ към МС на РБ е депозирано Становище от Интервюиращ орган при ДАБ към МС на РБ, в което е предложено да се разреши на оспорващия да се събере с майка си и баща си и да се откаже да се събере на територията на РБ със своя брат и със сестра му.

На 17.12.2024 година Председател на ДАБ издал оспореното Решение № 13190, с което разрешил на оспорващия да се събере на територията на РБ със своя баща З. М. М. и със своята майка Т. Х. М. Б. А. и отказал на оспорващия да се събере със своя брат и сестра.

Решението е връчено на оспорващия на 10.01.2025 година в присъствието на преводач и на адвокат Костова- определена от САК за процесуален представител на оспорващия.

С Решение от 08.01.2025 година Председател на НБПП назначил адвокат Б. Е. К. – А. за процесуален представител в производствата пред ДАБ и пред съда до приключване на производствата с влязло в сила решение.

По делото са приложени всички събрани в хода на административното производство доказателства.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспореното Решение №13190/17.12.2024 в обжалваната част на Председател на ДАБ към МС на РБ, с която е отказано на оспорващия да се събере с брат си М. М. З. и със сестра си М. М. З. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, /така наречените условия за редовно действие на административните актове./При преценката, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспореното решение в обжалваната част е издадено от компетентен орган-това е Председател на ДАБ към МС на РБ, на когото изрично по силата на чл.34, ал.2 от ЗУБ е предоставено право да дава разрешение за събиране на семейството.

Между страните няма спор, а и от приложените по делото доказателства е видно, че лицето М. Т. заема длъжността- Председател на ДАБ към МС и е заемала същата и към датата на издаване на Решението в обжалваната част.

Спазени са изискванията на чл.59 АПК за форма.Решението съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му- чл.34, ал.1 от ЗУБ.

При издаването на Решението Председател на ДАБ към МС на РБ е спазил процесуално- правните разпоредбите на ЗУБ.

От събраните доказателства е установено, че оспорващият е с предоставен хуманитарен статут в РБ от 07.12.2023 година, като на дата 06.08.2024 година е депозирал молба за събиране със семейството му - неговия баща, майка, брат и сестра му / пълнолетни/. След регистриране на молбата, с оспорващия е проведено интервю, в което той посочил, че желае да се събере със семейството си – неговите родители, брат и сестра му, които са пълнолетни и страдат от заболявания и родителите му се грижат за тях.

Интервюто е проведено в присъствието на преводач от арабски език и тестът му е преведен на разбираем за него език, подписал е протокола от проведеното интервю, като оспорващият е настанен при неговия брат в [населено място] и на адвокат Костова, порделена от САК за процесуален представител.

Административният орган е анализирал приложените от оспорващия доказателства и на тази плоскост не е налице допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на решението, твърдяно от оспорващия.

При издаването на решението, ответникът по оспорването е спазил и материално правните разпоредби на ЗУБ.

В чл. 34 от ЗУБ е посочено, че чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на [държава], при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната, като председателят на Държавната агенция за бежанците дава разрешение за събиране на семейството. Семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 КРБ. С разпоредбата на чл. 8, § 1 ЕКПЧ също е визирано правото на зачитане на семейния живот, като в § 2 са посочени предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право от страна на държавата. Специалният закон ЗУБ също съдържа редица разпоредби - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Председателят на ДАБ/ както и Заместник- председател на ДАБ при делегирани правомощия/ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. От своя страна, в §1, т.3. от ДР на ЗУБ "Членове на семейството" са съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца, а по б. "в" на същата разпоредба членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.Председателят на Държавната агенция за бежанците разрешава събирането на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец с предоставена международна закрила с родителите му или с друг пълнолетен член на семейството му или с лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, когато родителите му са починали или са в неизвестност.

Неоснователно е твърдението на оспорващия, че брат му и сестра му не могат да се грижат сами за себе си, въпреки, че са пълнолетни, тъй като и двамата страдат от заболявания, които не им позволяват да се грижат сами за себе си, защото заболяванията им не могат да се характеризират като животозастрашаващи и в страната им на произход се осъществява лечение на територията на [държава], и представените писмени доказателства както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство по никакъв начин не води до извод, че те не могат да се грижат сами за себе си в [държава] и да се налага да живеят в едно домакинство с оспорващия/ който вече е пълнолетен, още повече, че те не попадат в легалното определение за членове на семейството, което да доведе до извод, че те следва да се съберат с пълнолетния вече техен брат, намиращ се на територията на РБ, като според легалната дефиниция на семейство, посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, братът и сестрата на оспорващия не попадат в кръга на лицата от тази категория и соченото нарушение на чл. 6а от ЗУБ, на Директива 2013/33/ЕС и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, за преценка на най-добрия интерес на непълнолетни деца не е налице.

Следва да бъде посочено още, че в Директива 2003/86/ЕО от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството са въведени други изисквания за събиране на семейството, настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушение на нормите на Директивата. Държавите от ЕС са свободни да разрешават при определени условия събирането на семейството със роднини по първа пряка линия (баща и майка на чужд гражданин), неомъжени или неженени деца на възраст над пълнолетие. По смисъла на Директивата „събиране на семейство“ означава влизане и пребиваване в държава-членка на членове на семейството на гражданин на трета страна, пребиваващ законно в тази държава-членка, с цел да се съхрани единството на семейството, независимо дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на това лице.Държавите-членки могат със закон или подзаконов нормативен акт да разрешат влизането и пребиваването по смисъла на настоящата Директива, при условие че са спазени изискванията на глава IV за следните членове на семейството-родственици от първа степен по пряка възходяща линия на кандидата или неговия съпруг, когато те се намират на тяхна издръжка и не се ползват с необходимата семейна подкрепа в страната на произход. Разгледано в аспекта на Директивата братът и сестрата на оспорващия не попадат в тези категории, при което законосъобразно е отказано на оспорващия да се събере на територията на РБ с тях. Нещо повече, посочените болести- високо кръвно и бронхиална астма на брата и поднорменото тегло на сестрата и необходимостта от специални грижи/ посочени в медицинските документи в превод от арабски език не може да доведе до извод, че същите не могат да се грижат сами за себе си и следва да се съберат на територията на РБ със своя вече пълнолетен брат. Освен това високото кръвно налягане и бронхиалната астма не са животозастрашаващи болести, които възпрепятстват лицата да не могат да се грижат сами за себе си.В контекста на всичко изложено дотук, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение отговаря на изискванията за редовно действие на административните актове и предпоставя отхвърляне на предявената срещу него жалба.

Страните не са заявили претенция за присъждане на разноски.

ВОДЕН от гореизложеното, Административен съд София-град

Цитирани разпоредби

23