Решение № 5205 от 12.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6985/2021 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20000079 от 04.01.2021 г. СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 16557/2020 г. е осъдил ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати на „А.“ ООД на основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.498, ал.3 КЗ сумата в размер на 3 244, 12 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „Рено“, модел „Каджар“ с рег.№ ••••••• в резултат на реализирано на 23.02.2019 г. ПТП в с.Богомилово, О. С.З., на кръстовището на ул.“9-ти септември“ и ул. „Първи май“, по вина на водач на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.04.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 3 244, 12 лв. до пълния предявен размер от 3 933, 57 лв., както и предявения от „А.“ ООД против О. С.З. в условията на евентуалност иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 689, 45 лв., представляваща неуважената част от предявената главна искова претенция за сумата от 3 933, 57 лв.-неизплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „Рено“, модел „Каджар“ с рег.№ •••••••, в резултат на реализирано на 23.02.2019 г. ПТП в с.Богомилово, общ. С.З., на кръстовището на ул. „9-ти септември“ и ул. „Първи май“.С решението е оставен без разглеждане предявения от „А.“ ООД в условията на евентуалност иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 689, 45 лв. до сумата от 3 933, 57 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „Рено“, модел „Каджар“ с рег.№ •••••••, в резултат на реализирано на 23.02.2019 г. ПТП в с.Богомилово, О. С.З., на кръстовището на ул. „9-ти септември“ и ул. „Първи май“. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца- „А.“ ООД в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за сумата над 3 244, 12 лв. до пълния предявен размер от 3 933, 576 лв. с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че при ремонтирането на увредения автомобил са вложени части, описани във фактура № 2200024243/10.06.2023 г., които са собствени на „А.“ ООД.Излага доводи, че съдът не е отчел изричното изявление на вещото лице, че частите, описани във втората фактура, са вложени в ремонта, но не са включени в първата фактура.Излага доводи, че стойността на ремонта на автомобила, който е на 1 година и 3 месеца при официалния оторизиран сервиз е на стойност 7 910, 02 лв., но ищецът претендира само действително направените разходи за ремонт.Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск до пълния претендиран размер.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба- ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД оспорва същата, без да излага конкретни доводи. Постъпила е въззивна жалба и от ответника- ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от „А.“ ООД срещу него иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 3 244, 12 лв., в частта, с която е отхвърлен предявения от „А.“ ООД иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу О. С.З. за сумата от 689, 45 лв. и в частта, с която е оставен без разглеждане иска на „А.“ ООД срещу О. С.З. /съгласно уточнителна молба от 29.09.2021 г./.Въззивникът твърди, че в посочената част решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и е необосновано.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил направените с отговора на исковата молба възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на О. С.З..Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът не дължи плащане по фактура № 2200024243/10.06.2023 г. на стойност 689, 45 лв. доколкото същата е издадена след извършване на ремонта и посочените в нея части не са били включени в подлежащите на подмяна авточасти, но неправилно е приел, че ищецът е продал същите на ответното дружество.Оспорва и извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на О. С.З. в качеството й на възложител по договор за снегопочистване, зимно поддържане и опесъчаване на пътищата в с.Богомилово.Поддържа становище, че на основание чл.8, ал.3 ЗП общинските пътища са публична собственост, като с разпоредбата на чл.31 ЗП на О.та като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите си по нея МПС, а съгласно чл.167, ал.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.Поради изложеното въззивникът счита, че О.та е имала задължение да отстрани растителността, която е ограничавала видимостта и за двамата водачи.От събраните доказателства е установено, че в района на ПТП е имало снежна покривка с височина 3 см, както и северен вятър, пътната настилка е била заледена и хлъзгава, но на процесния участък на 23.02.2019 г. не е извършено опесъчаване/обработване, нито има данни да са поставени пътни знаци за хлъзгавост, забранено изпреварване, опасност от снегонавявания, ограничение на скоростта или някаква маркировка.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения срещу него иск, като осъди втория ответник-О. С.З. да заплати на ищеца претендираната сума, а при условията на евентуалност-да намали размера на присъденото обезщетение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по въззивната жалба-„А.“ ООД оспорва същата.Твърди, че наведените оплаквания са неоснователни.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част, а в случай че отмени решението в тази част-да осъди втория ответник-О. С.З. да заплати претендираната сума.Претендира разноски. Ответникът-О. С.З. оспорва въззивната жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД.Твърди, че първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства и правилно е приел, че причина за настъпване на ПТП е противоправното поведение на водача на лек автомобил „Пежо 307“, който е следвало да осигури предимство на автомобила, движещ се по главния път.Излага доводи, че независимо от метеорологичните условия отговорността на О.та не следва да се ангажира.Твърди, че снегопочистването в конкретния участък от пътя се осъществява на основание договор 2160 от 12.11.2018 г. между О. С.З. като възложител и съответния изпълнител.Моли съда да потвърди обжалваното решение. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.49 ЗЗД.Ищецът-„А.“ ООД че на 23.02.2019 г. в с.Богомилово на кръстовището на ул. „9-ти септември“ и ул. „Първи май“, при движение по главния път на селото /ул. „9-ти септември“/ в посока от с.Кирилово към гр.С.З. е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Рено“, модел „Каджар“ с рег.№ •••••••, собственост на ищеца и управляван от З.П.Х. и лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ••••••• РВ, управляван от А.Ш.А., който се е движел по ул. „Първи май“ и се е падал вдясно от „Рено Каджар“.Пътната настилка е била заледена и неопесъчена.Ищецът твърди, че лекият автомобил марка „Рено“, модел „Каджар“ се е движел по главния път на селото с предимство, като внезапно отдясно от път без предимство в движението се е включил лекият автомобил „Пежо 307“ непосредствено пред движещия се по главния път автомобил „Рено“, модел „Каджар“, чиито водач не е успял да спре и се е блъснал в изскочилия пред него автомобил.В резултат на ПТП на притежавания от ищеца автомобил са причинени щети, изразяващи се в повредени детайли и части, констатирани в опис от 26.02.2019 г. и допълнителен оглед от 07.03.2019 г.Автомобилът е отремонтиран от ищеца, като разходите по възстановяването му възлизат на 6 250, 81 лв., която сума е формирана от заплатените на сервиз „ФБ А.“ ЕООД 5 561, 36 лв. по фактура № 2000032785/30.03.2019 г. и фактура № 2200024234/10.06.2019 г.-689, 45 лв.При ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ••••••• РВ е заведена щета № 0801-000777/2019-01.На 26.06.2019 г. застрахователят е извършил частично плащане по претенцията в размер на 2 317, 24 лв.С писмо изх.№ 2293/18.06.2019 г. застрахователят е уведомил ищеца, че признава само 50% от сумата по фактура № 2000032785/30.03.2019 г., като е направил възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Рено“, модел „Каджар“ поради липса на знак за предимство.Ищецът твърди, че кръстовището, на което е станало ПТП, е между главен и второстепенен път и на такова място задължително се поставя знак от О.та за предимство за движещите се по главния път и знак за движение без предимство или стоп за идващите от второстепенните пътища.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати сумата от 3 933, 57 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ••••••• РВ за щетите, нанесени на лек автомобил марка „Рено“, модел „Каджар“ с рег.№ ••••••• от ПТП от 23.02.2019 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност-при частично или пълно отхвърляне на иска срещу първия ответник, да осъди О. С.З. да му заплати сумата от 3 933, 57 лв. или сумата, за която е отхвърлен иска срещу първия ответник. С отговора на исковата молба ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е признал съществуването на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ••••••• РВ по силата на застрахователна полица BG/30/118002459969, валидна от 20.08.2018 г. до 20.08.2019 г., но е оспорил иска с твърдения, че вина за настъпилото произшествие има и водачът на лек автомобил „Рено“, модел „Каджар“, който е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и със заплащането на сумата от 2 317, 24 лв. ответникът е изпълнил задължението си за обезщетяване на вредите по автомобила.Твърди, че в пътния участък не е имало пътна маркировка, която да указва на З. Х., че шофира по път с предимство на кръстовището, а за водача на лек автомобил „Пежо 307“ не е имало знак „Б2“, поради което на основание чл.48 ЗДвП Х. е бил длъжен да пропусне МПС марка „Пежо“, модел „307“, който се е приближавал от дясната му страна.Излага твърдения, че водачът Х. е нарушил и нормите на чл.47 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП.По отношение на фактура № 2200024234/10.06.2019 г. е заявил, че не дължи плащане, тъй като не е в договорно отношение с ищеца и няма причина да бъде записан като клиент.Освен това чрез доставката на авточастите от страна на ищцовото дружество, явяващо се и собственик на увредения автомобил, въз основа на представената фактура не може да се докаже размера на претърпените вреди, както и на кого са платими.При условията на евентуалност твърди наличието на съпричиняване от страна на О. С.З. поради състоянието, в което се е намирал пътния участък в района на ПТП, който е бил непочистен, неопесъчен, образувало се е заледяване.Премахването на заледения участък е част от поддръжката на пътя, която дейност включва осигуряването на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазването на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата /& 14, т.14 от ДР на ЗП/. Ответникът-О. С.З. е оспорил предявения срещу него иск.Излага доводи, че не е изяснено къде конкретно се е случило събитието.Твърди, че в представения двустранен констативен протокол за ПТП е обозначен знак „Стоп“, с който водачът на автомобил „А“ е следвало да се съобрази.Сочи, че е допустимо да има неурегулирани с пътни знаци кръстовища, за които важи предимството на движещия се по главния път. Видно от представеното свидетелство за регистрация част I собственик на лек автомобил „Рено Каджар“ с рег.№ ••••••• е собственост на „А.“ ООД. В представения по делото двустранен констативен протокол е отразено, че на 23.02.2019 г. в 08, 30 ч. в с.Богомилово, общ. С.З. е настъпило ПТП, като лек автомобил марка „Рено“, модел „Каджар“ с рег.№ •••••••, собственост на „А.“ ООД и управляван от З.П.Х., движейки се по път с предимство, е бил ударен от идващият отдясно /на кръстовище/ лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ••••••• РВ, управляван от А.Ш.А., като водачът не е спрял на знак „Стоп“.Наличието на знака е отразено на схемата.Водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Каджар“ е подписал протокола със забележка, че няма вина за ПТП, а водачът на лек автомобил „Пежо 307“ се е подписал, че признава вината си за ПТП. Видно от преписката по образуваната в ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД щета застрахователят е описал щетите по лек автомобил марка „Рено“, модел „Каджар“ в опис-заключения от 26.02.2019 г. и 07.03.2019 г. В преписката се съдържат и две фактури, издадени от ищцовото дружество съответно № 2000032785/30.03.2019 г. за платен на „ФБ А.“ ЕООД ремонт по щета на автомобил рег.№ ••••••• на стойност 5 561, 36 лв. и № 2200024234/10.06.2019 г. за части за същия автомобил на стойност 689, 45 лв. с клиент „А.“ ООД.Във фактурата е посочена дата на данъчното събитие- 05.03.2019 г.Застрахователят е уведомил ищеца, че ще заплати 50% от калкулираното във фактура № 2000032785/30.03.2019 г. обезщетение, т.е. 2 317, 23 лв., тъй като вина за процесното ПТП има и водачът на увредения автомобил-З. Х. поради факта, че водачът на л.а. „Рено“, модел „Каджар“ не е имал знак, указващ път с предимство на кръстовището.По отношение на фактура № 2200024234/10.06.2019 г. е изразил становище, че с оглед липсата на договорни отношения между „А.“ ООД и ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД дружеството не намира основание да изплати застрахователно обезщетение за посочената в нея сума. Представени са и протокол за експедиране на артикули, издаден на 05.03.2019 г. от „А.“ ООД с нова локализация-Фулда България-С.З. и протокол за вложени авточасти при ремонт на автомобил „Рено Каджар“ с рег.№ •••••••, в който са описани резервните части, посочени във фактура № 2200024234/10.06.2019 г. В писмо на НИМХ от 23.02.2019 г. е отразено, че около 08, 30 ч. в района на с.Богомилово, О. С.З. температурата на въздуха е била минус 4, 5°С; облачно; височина на снежната покривка около 3 см; северен вятър със скорост 9 м/сек; без валеж. В писмо изх.№ 10-11-12338/26.10.2020 г. О. С.З. е уведомила съда, че няма изготвен генерален план за организация на движение за с.Богомилово и не разполага с достоверни данни за състоянието на пътната маркировка и пътни знаци на кръстовището на ул. „9-ти септември“ и ул. „Първи май“. Видно от информация за обстановката на територията на О. С.З. към 08, 30 ч. на 23.02.2019 г. пътният участък от разклона на Републикански път II-6602 /източните покрайнини на с.Богомилово/-с.Богомилово-с.Кирилово-с.Елхово- с.Сладък кладенец, е без ограничения. Видно от договор № 2160/12.11.2018 г. О. С.З. е възложила на „Трейс- пътно строителство“ АД като изпълнител извършването на свой риск срещу възнаграждение на услуги за зимно поддържане и снегопочистване на пътна мрежа IV-ти клас и част от Републиканската пътна мрежа III-ти клас в О. С.З. през експлоатационния период на 2018-2020 г., представени в приложение № 1 към техническата спецификация. От заключението на АТЕ на вещото лице К.Г. е установено, че процесното ПТП е настъпило по следния начин: на 23.02.2019 г. около 08, 20 ч. по път 6602-главния път през с.Богомилово, обл.С.З. се е движил л.а. „Рено Каджар“ с рег.№ •••••••, управляван от З. Х. в посока към Ст.Загора.От дясната му страна в главния път навлиза движещия се по второстепенния път, обозначен със знак Б2 „Спри!Пропусни движещия се по пътя с предимство“ лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ••••••• РВ, управляван от А.А., който не е пропуснал движещия се по главния път автомобил и е навлязъл в пътното платно на главния път, при което е настъпил удар в предната му лява врата с предната част на лек автомобил „Рено“ по предната му дясна част в зоната на предната броня вдясно и десния фар и при приплъзването на л.а. „Пежо“ са увредени и части по цялата предна част на л.а. „Рено“.Описаните в двустранния констативен протокол и в описите на ответното дружество, извършило огледа щети по л.а. „Рено Каджар“, са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и последица от него.Стойността на щетите възлиза на 7 910, 02 лв. с ДДС.Автомобилът е възстановен в автосервиз на ищеца-ФБ „А.“ ЕООД, различен от тези на официален представител.Сервизът е направил отстъпка на цени за нови части, както и по-ниска разценка на сервизния час.За стойността на ремонта са издадени две фактури: № 2000032785/30.03.2019 г., издадена от „ФБ А.“ ЕООД на „А.“ ООД с основание-ремонт по щета на автомобил рег.№ ••••••• на стойност 5 561, 36 лв. и № 2200024234/10.06.2019 г. на обща стойност 689, 45 лв. за продажба на нови части за автомобил.Фактурата е издадена след отремонтирането на автомобила в сервиза.Посочените части като наименование и бройки съответстват на увредените части и не са включени в предложените части за подмяна при издаване на фактура № 2000032785/30.03.2019 г.При представяне на пълен комплект за извършения ремонт от вложени при ремонта нови части и дейности, от които да е видно, че частите, фактурирани с фактура № 2200024234/10.06.2019 г., са вложени при ремонта, стойността ще се завиши на 6 250, 81 лв. Стойността на ремонта на л.а. „Рено“ при средни пазарни цени при наличие само на фактура № 2000032785/30.03.2019 г. е 5 561, 36 лв.Автомобилът е на 1 година и 2 месеца от първа регистрация и при възстановяването й се влагат само части от официален вносител.При влагането на резервни части от алтернативни доставчици стойността на ремонта ще стане-по първи вариант-5 041, 75 лв., по втори вариант-5 731, 20 лв.По делото липсват данни за хоризонталната и вертикална маркировка на мястото на ПТП.Към момента на удара скоростта на движение на л.а. „Рено Каджар“ е била от порядъка и не по-висока от 50 км/ч.Вещото лице е установило, че водачът на посочения автомобил е имал обективната възможност да възприеме навлизащия л.а. „Пежо 307“ от разстояние около 25 метра.Причината за настъпване на ПТП е навлизането на водача на л.а. „Пежо 307“ с управлявания от него автомобил в пътното платно на главния път през с.Богомилово в момент, когато по него се е движил и приближавал л.а.“Рено Каджар“.Опасната зона за спиране на л.а. „Рено“ при скоростта му на движение е 38 метра.При сравняване на отстоянието на л.а. „Рено“ от мястото на удара /25 м/ с опасната зона за спиране /38 м/ се установява, че л.а. „Пежо 307“ е попадал в опасната зона за спиране на л.а. „Рено“, т.е. ударът за водача на л.а. „Рено“ е бил непредотвратим, тъй като водачът на посочения автомобил не е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на удара чрез екстрено спиране.Първоначалният контакт е настъпил между предната лява врата на л.а. „Пежо“ и предната дясна част на л.а. „Рено“.При удара двете МПС са били разположени с надлъжните си оси приблизително под 90° едно спрямо друго.В съдебно заседание вещото лице е заявило, че ако ПТП е станало на заледен път, опасната зона ще се увеличи най-малко двойно и повече и изводът, че водачът на л.а. „Рено“ не е имал техническа възможност да спре, е по-категорично изразен.Посочената стойност на щетите от 7 910 лв. представлява стойността на възстановяването на автомобила по средни пазарни цени.Частите по втората фактура, която е издадена след извършване на ремонта, са необходими за ремонта, като съгласно представения протокол са вложени, но не са включени в първата фактура. Разпитаният по делото свидетел А.А. твърди, че си спомня за ПТП, станало през м.02.2019 г. около 7, 30-8, 00 ч. сутринта при управление на л.а. „Пежо 307“ в с.Богомилово, О. С.З..Твърди, че е карал по една къса улица, която не е главна.По пътя е имало лек сняг и скреж.Твърди, че е излязъл на кръстовище с главен път, огледал се е, намалил е без да спира и излизайки на главния път не е видял шофьора и автомобилите са се ударили.Видимостта му към главния път е била възпрепятствана от чимшири.Заявява, че на улицата, от която той е идвал, не е имало пътни знаци, но се усеща, че се стига до главен път.Свидетелят е трябвало да пресече главния път и да продължи направо.Ударът е настъпил в неговата шофьорска врата.Другият шофьор също не е могъл да реагира и да спре, защото е било заледено, не е могъл и да го види, тъй като той е в сянката на храстите.Свидетелят твърди, че е бил почти спрял, а другият шофьор е карал с около 40-50 км/ч, не повече.Улицата, по която се е движел другият автомобил, е с посока от с.Кирилово към гр.С.З..След предявяване на свидетеля на карта на местопроизшествието от Гугъл мапс същият е заявил, че произшествието е станало на кръстовището на ул. „Първи май“, по която той се е движел, и главния път.Свидетелят не е погледнал дали на пътя, по който се е движел другият водач, е имало пътни знаци.Не са спорили за вина за ПТП, свидетелят е признал вината си, тъй като е излизал от второстепенен на главен път. Разпитаният по делегация свидетел З. Х. твърди, че е участвал в ПТП през м.02.2019 г. около 8, 00-9, 00 ч. сутринта в с.Богомилово.Твърди, че е управлявал автомобил „Рено Каджар“ и се е движел в посока от с.Кирилово към с.Богомилово, пътят е бил заледен.На влизане в с.Богомилово е карал по главния път и от дясната му страна е излязла кола, която той не е могъл да види поради липса на добра видимост, която кола той е ударил в шофьорската врата.Твърди, че автомобилът е излязъл от уширение пред кметството на селото /а не улица/, което съединява двата главни пътя в селото.Свидетелят е карал на главен път, няма спомен дали е имало пътни знаци за предимство.Предната броня на автомобила му е била откачена, имало е щети по предния капак, фаровете и детайли от предницата.Колата му е била транспортирана с пътна помощ.Свидетелят е потвърдил подписа си на водач „Б“ в двустранния протокол за ПТП.Пътната настилка е била асфалт, той е имал перфектна видимост напред, а водачът на другия автомобил е изскочил, без да направи опит да спре.Имало е храсти от дясната страна, която допълнително е попречило на свидетеля да го види.Пътният участък не е бил почистен и опесъчен, имало е лека поледица, но не и сняг.Свидетелят е забелязал движещия се автомобил „Пежо 307“ максимум на 5 метра, всичко е станало за една секунда и той не имал възможност да направи никаква маневра, единствено е натиснал спирачки, но те не са задействани заради поледицата.Заявява, че се е движел в дясната страна на пътя със скорост не повече от 40 км/ч.Другият водач не е имал време за реакция.Първоначалният удар е бил в лявата врата на автомобил „Пежо 307“, а при свидетеля-в предната броня. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е приел, че причина за настъпване на процесното ПТП е противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Пежо 307“, който не е осигурил предимство на автомобила, който се е движел по пътя с предимство, поради което са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на първия ответник.Приел е, че въпреки липсата на данни за пътните знаци и маркировка в с.Богомилово от събраните по делото доказателства-свидетелските показания на водачите на двата автомобила, отразеното в двустранния констативен протокол за ПТП, заключението на авто-техническата експертиза обуславят наличието на противоправно поведение на водача на застрахования в ответното дружество лек автомобил и че не е оборена презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.По отношение размера на обезщетението съдът е кредитирал заключението на вещото лице в частта, в която е посочено, че разходите за нови части и труд за възстановяване на лекия автомобил възлизат на 5 561, 36 лв., като се е мотивирал с обстоятелството, че фактура № 2200024243/10.06.2019 г. на обща стойност 689, 45 лв. е издадена след отремонтирането на автомобила в сервиза и посочените в нея части не са включени в предложените такива за подмяна при издаване на фактура № 2000032785/30.03.2019 г. и е уважил иска за 3 244, 12 лв. при съобразяване на обстоятелството, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2317, 24 лв. от ответника. Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380. За да са налице предпоставките за уважаване на иска, е необходимо наличието на правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника, както и предпоставките на чл.45 ЗЗД- противоправно виновно поведение на застрахования, вреди и причинна връзка между тях и поведението на делинквента. Настоящият съдебен състав също счита, че са налице предпоставките на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Пежо 307“.Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, отправянето на претенция от ищеца към застрахователя, както и извършено плащане от ответника на сумата в размер на 2 317, 24 лв.От събраните доказателства-двустранен констативен протокол, авто-техническа експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че ПТП е настъпило на кръстовище на главен и второстепенен път, като водачът на л.а. „Пежо 307“ не е осигурил предимство на движещия се по главния път автомобил. Съдът намира за неоснователно възражението на първия ответник за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил.Разпоредбата на чл.48 ЗДвП определя правилата за преминаване през кръстовища на равнозначни пътища, а процесното ПТП е реализирано на кръстовище на главен и второстепенен път, поради което в случая правилото за предимство на идващия от дясната страна автомобил е неприложимо.Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗП участъците от републиканските и общинските пътища в границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат ограничени връзки с уличната мрежа и движението по тях се осъществява с предимство.Поради изложеното несъстоятелен е и доводът за нарушение на нормата на чл.47 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.Следва да се добави, че от заключението на приетата АТЕ е установено, че ударът за водача на л.а. „Рено“ е бил непредотвратим.Не е доказано по безспорен начин, че водачът на посочения автомобил е нарушил и разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, както и че поведението му е в причинна връзка с настъпилите вреди.Съпричиняването на вредата не може да почива на предположения и изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.Необходимо е приносът на пострадалия да е конкретен и установен по делото при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса /решение № 50016 от 09.03.2023 г., т. д. № 2691/2021 г., II ТО на ВКС; решение № 171 от 10.10.2013 г. по т.д. № 629/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./.За пълнота на изложението следва да се добави, че ответникът не е провел пълно доказване и на наличието на противоправно поведение на служители на О. С.З., които да са причина за настъпване на процесното ПТП.Не се установи липсата на маркировка и пътни знаци, както и неопесъчаването на терена да са допринесли за настъпване на произшествието. Съгласно разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл.400, ал.1 КЗ/. Настоящият съдебен състав счита, че от заключението на приетата АТЕ е установено, че стойността на щетите по средни пазарни цени възлиза на 7 910, 02 лв. с ДДС.Ищецът претендира стойността на разходите за извършен ремонт на увредения автомобил съгласно представените фактури № 2000032785/30.03.2019 г. за сумата от 5 561, 36 лв. и № 2200024234/10.06.2019 г. на стойност 689, 45 лв. /или 6 250, 81 лв./ след приспадане на извършеното частично плащане от ответника в размер на 2 317, 24 лв. или сумата от 3 933, 57 лв. От приетата АТЕ и от поясненията на вещото лице в съдебно заседание е установено, че описаните във фактура № 2200024234/10.06.2019 г. части са необходими за ремонта, като съгласно представения протокол са вложени, но не са включени в първата фактура.При това положение съдът счита, че размерът на обезщетението следва да се определи при съобразяване на сумите и по двете фактури, тъй като общата им стойност е под размера на действителната стойност на вредата.От значение за определяне на размера на обезщетението е обстоятелството дали частите са били вложени при извършване на ремонта, а не датата на издаване на фактурата, респ. обстоятелството, че ответникът е посочен в нея като клиент. Поради изложеното искът правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу първия ответник се явява основателен и за сумата от 689, 45 лв. С оглед основателността на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу втория ответник първоинстанционното решение следва да се обезсили в частта, с която е отхвърлен предявения от „А.“ ООД против О. С.З. в условията на евентуалност иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 689, 45 лв., представляваща неуважената част от предявената главна искова претенция, като недопустимо. Настоящият съдебен състав счита, че в частта, с която е отхвърлен предявения от „А.“ ООД евентуален иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу О. С.З. за сумата от 689, 45 лв. и в частта, с която е оставен без разглеждане иска на „А.“ ООД срещу О. С.З. с правно основание чл.49 ЗЗД /съгласно уточнителна молба от 29.09.2021 г./, въззивната жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД следва да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес. Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с която е уважен иска на „А.“ ООД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД за сумата от 3 244, 12 лв.В частта, с която е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 3 933, 57 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на първия ответник в размер на 63, 97 лв. решението следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което искът и в тази част се уважи. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД следва да бъде осъден да заплати на „А.“ ООД сумата от 1 121, 11 лв.-разноски за първата инстанция, както и 25 лв.-разноски за ДТ за въззивната инстанция или общо 1 146, 11 лв.Съдът счита, че разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция не следва да се присъждат на въззивника-ищец, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, нито друг двустранно подписан документ, в който да е обективирано съгласие на страните за договорен размер на възнаграждението и начина на плащането му.При определяне на размера на разноските за първата инстанция съдът съобрази, че ответникът не е инициирал производство по чл.248 ГПК. Водим от горното съдът