Решение № 3735 от 4.8.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 397/2025 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на В. И. Я. от [населено място] срещу изричен отказ на кмета на община Сандански по писмо изх. № 94-С-2970 от 18.02.2025 г. (поправена жалба от 13.05.2025 г.). С жалбата (поправена от 13.05.2025 г.) жалбоподателят е изтъкнал, че като наследник на И. Я. е подал искане до кмета на община Сандански за признаване право на собственост върху имот - дворно място в [населено място], кв. 107, стар УПИ ХІV с площ от 1 156, 50 кв.м. Имотът е придобит по наследство и от 2000 г. жалбоподателят полага грижи за него. В отговор на искането е получил писмо изх. № 94-С-2970/18.02.2025 г., което съдържа изричен отказ да бъде заверена подадената молба-декларация. Посоченото в него, че имотът не съществува, не отговаря на КККР на [населено място] за идентичност на имот с [идентификатор] с част от УПИ І в кв. 107 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 15/18.04.1995 г. на ОНС – Сандански, частично идентичен с УПИ ХІV с площ от 1156, 50 кв.м по недействащ план на [населено място], одобрен със Заповед № 3615/27.07.1956 г. Имотът на жалбоподателя съществува и е с [идентификатор], поради което се поддържа становище, че обжалваният отказ е незаконосъобразен. Жалбата е поддържана от пълномощник. Допълнителни съображения са развити в писмено становище. Изтъкнато е, че жалбоподателят е доказал собствеността си – нотариален акт, правата по който е следвало да бъдат зачетени от ответника. Отделно е поддържано, че отказът не съдържа мотиви защо този нотариален акт е отхвърлен и на какво основание не се признава обстоятелствена проверка. Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК, за да се произнесе по заявлението. Ответникът е оспорил жалбата чрез пълномощник. Посочил е, че се е произнесъл по подаденото от жалбоподателя искане за УПИ ХІV в кв. 107 по плана на [населено място] от 1956 г., който не съществува като отделен урегулиран имот по действащия план. Съображенията са доразвити в писмени бележки. В хода на производството са събрани писмени доказателства и въз основа на тях съдът прие следното по фактите: Жалбоподателят е наследник на Г. Я., починал на 11.12.1977 г. П. Г. Я. е закупил недвижим имот – парцел ХІV в кв. 107 по регулационния план на [населено място] с площ от 1 156, 50 кв.м, при граници: парцел ХІІІ, парцел ХІ, парцели І и ІІ в кв. 107 по плана на [населено място] от 1956 г. – [нотариален акт]/1957 г. На 18.09.2024 г. жалбоподателят е подал до кмета на община Сандански заявление вх. № 94-С-2970 за заверка на молба-декларация за признаване правото на собственост по обстоятелствена проверка върху недвижим имот – парцел ХІV в кв. 107 по плана на [населено място], с площ от 1 156, 50 кв.м. В отговор на заявлението е изготвено писмо изх. № 94-С-2970 от 18.02.2025 г., че в кв. 107 по действащия план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-14-03-195/29.12.1984 г. (приложена по делото, включително извлечение от плана за регулация на кв. 107), не съществува УПИ ХІV по плана от 1956 г. (копие от който е представено по делото). В писмото е отразено, че парцел ХІV по плана от 1956 г. е отчужден за нуждите на Министерство на отбраната и на мястото е изграден жилищен блок, а останалата свободна площ съставлява междублоково пространство – пешеходна зона и зона за паркиране. Впоследствие, със Заповед № АБ-63 от 27.05.2005 г., е одобрен план за регулация – изменение по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ за УПИ І в кв. 107, като за [имот номер] е образуван УПИ ХІІ. Писмо изх. № 94-С-2970/18.02.2025 г. е връчено на жалбоподателя на 20.02.2025 г. (известие на л. 39). По делото е представено писмо от 12.01.2024 г. в отговор на молба на жалбоподателя от 20.12.2023 г., подписано от областния управител на област с административен център Благоевград, че в архива на Областна администрация – Благоевград не се съдържат данни за отчуждаване през 1963 г. на УПИ ХІV в кв. 107 по плана на [населено място] от 1956 г. за нуждите на Министерство на отбраната. Представената с жалбата комбинирана скица не е заверена от съответната служба по геодезия, картография и кадастър. При тези факти от значение за преценката по чл. 159 и чл. 146 АПК съдът прие жалбата за допустима, но неоснователна. Жалбата е допустима, доколкото жалбоподателят е заявил исканата административна услуга по заявление вх. № 94-С-2970/18.09.2024 г. и законът му признава право на оспорване на отказа за извършването й - чл. 147, ал. 1 АПК. Отговорът в писмо изх. № 94-С-2970 от 18.02.2025 г., подписано от кмета на община Сандански като компетентен орган, е по съдържанието си изричен отказ за удостоверяване на факти с правно значение по чл. 62, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС), като част от производството по чл. 587 ГПК – изрично е записано, че молбата-декларация за признаване на собственост по обстоятелствена проверка „не може да бъде заверена“. Следователно е индивидуален административен акт - § 8 от ПЗР на АПК. Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК (на 05.03.2025 г.), считан от връчване на писмо изх. № 94-С-2970/18.02.2025 г. на 20.02.2025 г., и отсъстват процесуални пречки по чл. 159 АПК да бъде разгледана. Съгласно чл. 62, ал. 2 ЗОС актовите книги на общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях, като службите "Общинска собственост" са длъжни да удостоверят принадлежността на правото на собственост върху конкретен имот в патримониума на общината – чл. 62, ал. 4 ЗОС. Дали жалбоподателят е собственик на имота е въпрос на нотариалното производство, а не на административното. Затова искането за събиране на гласни доказателства е отхвърлено от съда. В това отношение писмото не съдържа отказ за заверка на молбата-декларация поради непризнаване правото на собственост на жалбоподателя. Отказът е мотивиран с несъществуването на имота по [нотариален акт]/1957 г. в действащия регулационен план на [населено място], а не поради отричане на правата по него, и подробностите за отчуждаване на УПИ ХІV в кв. 107 по плана на [населено място] са посочени именно във връзка с този факт. Този факт е мотивът за обжалвания изричен отказ и оплакването по чл. 146, т. 2 АПК е неоснователно. Доколкото не е задача на кмета по искане по чл. 62 ЗОС да установява факти от значение за охранителното производство по чл. 587 ГПК, с подаване на заявлението от жалбоподателя формално кметът на община Сандански е сезиран надлежно за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 4 ЗОС. Именно последният е компетентен да извърши исканата административна услуга – чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗМСМА, при наличие на материалноправни основания за това. За положителното му произнасяне обаче имотът следва да е съществуващ като самостоятелен обект на собственост. Очевидно в случая от съдържанието на заявлението и на молбата-декларация към него жалбоподателят е поискал удостоверяване по чл. 62, ал. 4, пр. 1 ЗОС за УПИ ХІV в кв. 107 по недействащ регулационен план на [населено място] – от 1956 г. По този план парцел с означението „ХІV“ е нанесен като самостоятелен поземлен имот в собствени регулационни граници, но със Заповед № РД-14-03-195 от 29.12.1984 г. е одобрен нов кадастрален, застроителен и регулационен план на централна градска част на [населено място], по който УПИ ХІV в границите по [нотариален акт]/1957 г. не съществува. Комбинираната скица по делото е изготвена върху одобрената за [населено място] кадастрална карта, но не удостоверява обособяване на свободна площ от УПИ ХІV по плана от 1956 г. в самостоятелен имот по кадастралната карта. Затова е неотносима. От представените извлечения от действащия регулационен план на [населено място] за кв. 107 е видно, че УПИ ХІV в кв. 107 по плана от 1956 г. не съществува като самостоятелен урегулиран поземлен имот и кметът поради това не би могъл да удостовери исканите за него обстоятелства по молбата-декларация на жалбоподателя. Собствеността е субективно вещно право върху конкретен имот, а имотът по заявлението към момента не е обособен самостоятелен имот с определени граници и площ, за да бъде удостоверено по реда на чл. 62, ал. 4 ЗОС дали е общинска собственост или не е. Самото производство по чл. 587 ГПК има за предмет установяване на право на собственост върху конкретен недвижими имот, а не върху свободна площ от земната повърхност, а производството по чл. 62, ал. 4 ЗОС няма за предмет обособяването й като имот. В това отношение ответникът е изпълнил задължението си за идентифициране на имота по заявлението чрез допустимите процесуални способи – чрез справка с действащия регулационен план на [населено място], извадка от който е представена по делото. Едва след установяване, че недвижим имот, като посочения в заявлението УПИ ХІV в кв. 107, не съществува, кметът на община Сандански се е произнесъл, така че отсъстват процесуални и материалноправни основания за отмяна на изричния отказ за удостоверяване на фактите по чл. 62, ал. 4 ЗОС по подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 94-С-2970/18.09.2024 г. Следователно жалбата следва да бъде отхвърлена. Ответникът няма искане за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, във връзка с § 8 от ПЗР на АПК, съдът