РЕШЕНИЕ

№ 5013

гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330114310 по описа за 2022 година Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против К. Д. Д., ЕГН ••••••••••, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в •••••••••••••••, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът извършващ дялово разпределение, е разпределил топлинна енергия, за отопление на имота, за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 956.27 лева, през периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 130.37 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2019 г. - 23.02.2022г.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 2562/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, I бр. състав, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно със законна лихва от дата на депозиране на заявлението – 24.02.2022 г. и разноски.

Срещу заповедта постъпило в срок възражение, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението - 24.02.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, е депозирал писмен отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Излага съображения, че ищцовото дружество използва посредник в лицето на „НЕЛБО“ ЕАД за събиране на начислените суми за използване на топлинна енергия от абонатите на „ЕВН Топлофикация“, което означавало, че информацията, на която се позовавал ищецът, се подавала от „НЕЛБО“ ЕАД.

Твърди, че за изясняване на размера на дължимите суми е провеждал многократни разговори със служители на „НЕЛБО“ ЕАД, от които е искал обяснение за формирането на всички суми, които считал за нереални. В тази връзка внасял жалби, заявления, молби и възражения по повод определените му, като окончателни такси, които са претендирали.

Счита, че не дължи претендираните с настоящата искова молба от ищеца, суми, тъй като е заявил в „НЕЛБО“ ЕООД, в началото на 2022 г., че няма задължения към ЕВН. Сочи също, че неколкократно е внасял заявления, че процесното жилище е необитаемо от 2017 г. и не се консумира топлинна енергия. Тъй като от „НЕЛБО“ му обяснили, че отчитането се извършва служебно, ответникът през всеки отоплителен сезон уведомявал за липса на присъствие в жилището и съответно на консумация на топлинна енергия, тъй като радиаторите били изключени. Твърди също, че е подавал многократно жалби, както до „НЕЛБО“ /от 09.12.2020/, така и до „ЕВН Топлофикация“ /от 31.08.2020 г., от 07.04.2021 г./, с които е оспорвал служебното начисляване на топлинна енергия, предвид обстоятелството, че в имота не се живее. Подал също до ЕВН, с копие до „Нелбо“, молба – декларация от 22.04.2021 г., че в процесния имот не се живее. Твърди също, че по негово искане, представител на отчетното дружество „НЕЛБО“ посетил на 09.07.2021 г. процесния имот, за да отчете уредите и да се сравнят показателите, за което му бил издаден талон за отчет на уреди от 09.07.2021г.

Ответникът твърди още, че на 16.09.2021г. и на 14.03.2022г. по банков път е извършил плащания на ищеца.

Счита, че не дължи претендираните суми за изразходвана топлинна енергия, тъй като не ставало ясно как са формирани същите, а и освен това същите не били отчетени за изразходвана топлинна енергия. Не оспорва единствено дължимостта на таксите, свързани с общите части.

С оглед на гореизложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът К. Д. Д., ЕГН ••••••••••, е ••••••••• в хода на процеса, на ••••••••• г. С определение № 4193/06.04.2023 г. на съда, са конституирани, на мястото на •••••••••ия ответник К. Д. Д., неговите •••••••••, а именно: С. Б. Д. и Ц. К. Д.. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2535/2022 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.02.2022 г. срещу К. Д. Д., за следните суми за начислена топлинна енергия: 956.27 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в •••••••••••••••, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., както и сумата от 130.37 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2019 г. до 23.02.2022 г., ведно със законна лихва от 24.02.2022 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане.

Срещу заповедта е постъпило в срок възражение, поради което и съдът е дал указания за предявяването на установителните искове. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, предвид отговора на ответника, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че К. Д. Д. е собственик на апартамент ••, находящ се в •••••••••••••••. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 2330/23.02.2023 г./.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в •••••••••, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.

Ответникът К. Д. Д., ЕГН ••••••••••, е ••••••••• в хода на процеса, на ••••••••• г. С определение № 4193/06.04.2023 г. на съда, са конституирани, на мястото на •••••••••ия ответник К. Д. Д., неговите •••••••••, а именно: С. Б. Д. и Ц. К. Д.. Без значение за изхода на спора е, че имотът е бил съсобствен, по силата на наследяването. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/ е дължал начислените суми.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е бил титуляр на вещното право на собственост на имота, за периода, през който се твърди да е начислена ТЕ, при което е имал качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за БГВ, за сградна инсталация, за отопление и за услуга разпределение.

Основният, спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията, е дали в имота за процесния период, е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия през процесния период, съответно дали се дължат претендираните за тази енергия, суми.

Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, на вещото лице инж. В. Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че през процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в •••••••••••••••, е работила през целия процесен период, като е подавала топлоенергия за отопление и БГВ, т.е. сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана. Вещото лице установява, че в имота на ответника, през процесния период, всички 2 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет, но поради системното неосигуряване на достъп, ТЕ за отопление от същите е начислявана по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. Установява също, че в имота са монтирани средства за дялово разпределение на топлинна енергия – 1 бр. индивидуален водомер за топла вода, за БГВ, като същото е техническо изправно и отговаря на изискванията на чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, във вр. с чл. 52 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице установява още, че водомерното устройство системно не е отчитано, поради неосигурен достъп и начисленията са ставали на база един брой лице по 140 л./ на денонощие. Според вещото лице, за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването за отопление на 2 броя отоплителна тела тип радиатор и за 1 брой водомер за БГВ – на 1 броя лица по 140 л./денонощие, поради неосигурен достъп за отчет. Вещото лице установява, че за имота през процесния период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 8, 39776 МWh, в т.ч. 2, 72969 МWh за отдадена сградна инсталация, 1, 30986 МWh за отопление и 4, 34041 МWh за БГВ. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено.

Обстоятелството, че абонатната станция, свързваща процесния имот, е работила и подавала топлоенергия, се доказа пълно и главно от техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно изготвена. Според разпоредбата на § 1 т. 3 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите.

Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3 (Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването). Съобразявайки изискванията на Наредбата и приложената към нея Методика за дялово разпределение на топлинната енергия, вещото лице е заключило, че дружеството за топлинно счетоводство е разпределило правилно съответната на отопляемия обем на жилището на ответника, отнесен пропорционално към обема на сградата, топлинна енергия за т.нар. сградна инсталация. С оглед посочената разпоредба и доколкото се установява, че абонатната станция, обслужваща сградата на ответника през периода е работила, съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е изправна страна по него, която може да претендира насрещно реално изпълнение, респективно, че ответникът дължи определените суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Независимо от това, купувачът в сграда – етажна собственост, дори и в случаите на спряно топлоподаване към отоплителните тела в имотите, остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата – чл. 11, ал. 5 от Общите условия. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Съгласно Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по отправено преюдициално запитване, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Приема се също така, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Съгласно чл. 18, ал. 3 от Общите условия, купувачът в СЕС е длъжен да има средства за дялово разпределение на топлинната енергия в имота си – индивидуални топломери или индивидуални разпределители, монтирани на всички отоплителни тела, както и водомер за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота му. Същият е длъжен да осигурява на продавача при необходимост, свързан с изпълнение на задълженията му достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дялово разпределение в своя имот – чл. 13, т. 3 от Общите условия.

Съгласно чл. 25 от Общите условия, в случаите, когато уредите не са отчетени поради неосигуряване на достъп от купувача, разпределението на топлинната енергия за отопление се извършва от търговеца, съгласно чл. 70, ал. 4 (от Приложения по чл. 61, ал. 1 от НТ).

От техническата експертиза, се установява, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ, поради неосигурен достъп.

Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено.

Следователно, съдът приема, че ответникът дължи начислените му суми за отопление, отдадена от сградна инсталация и за услуга за разпределение, които са в общ размер на 297.58 лева за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., според справката на ищеца, както и според заключението на съдебно – счетоводната експертиза по делото.

Относно претендираните суми за топлинна енергия за отопление и за БГВ, съдът намира, че същите не се дължат за процесния период, поради следното:

По делото като писмени доказателства са приети – възражения и жалби /л.31-38/, депозирани от ответника до „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и до „Нелбо“ АД, във връзка с начислените суми по посочени фактури за процесния имот, поради неосигурен достъп до жилището.

По делото като писмени доказателства са приети и изисканите от „Нелбо“ АД, както и от ищеца „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД - /л.93-151/, преписи от молби, отчетни карти за процесния период, констативни протоколи за неосигурен достъп, справка дялово разпределение, отговори на депозирани възражения и становища.

От всички, приети по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот от 2017 г. е необитаем, като многократно от страна на ответниците са подавани молби, възражения, жалби и т.н. за извършване на отчитането на намиращите се в имота му топломери и водомер.

По делото са събрани и гласни доказателства средства, чрез разпита на свидетеля А.Е.Н. /по искане на ответниците/. Същият е •••••••••г на Ц. Д. – Н. и •• на С. Д.. Свидетелят установява, че познава К. Д., откакто се запознал с неговата •••••••••га, тогава •••••••••, през 2017 година, и оттогава са в близки семейни отношения – тъст и ••. Сочи, че ответниците притежават жилище в •••••••••, в което е ходил през 2017 година, тъй като •••••••••та му е живеела в началото там. Сочи, че от края на 2017 г. тя живее при свидетеля и в процесното жилище на ••••••••• не живее никой. Твърди още, че К. Д. се е обръщал многократно към „Нелбо“ и към „Топлофикация“ за неплатени сметки, при което няколкократно били подавани жалби и водене на разговори с лица запознати, специалисти и длъжностни лица в двете институции. Било заявявано няколкократно, че в жилището не живее никой, тъй като свидетелят и •••••••••гата му не живеят а там, а ••••••••• му - живеят на село. Свидетелят сочи, че е виждал такива жалби, които са подавани, защото му е помагал, включително с изготвянето на самата жалба, както и, че същите са входирани, но ответна реакция е нямало. Сочи, че радиаторите в процесното жилище са били изключени от крана, което е било заявявано от К. Д. няколкократно на представители на „Нелбо“. Сочи, че впоследствие, след няколкократно подаване на жалби, било констатирано с протокол, че няма потребление и уж няма да има взимане – даване с тях, но продължили нещата по старому. Свидетелят твърди, в периода 2019 г. – 2021 г., многократно са се обръщали към „Нелбо“ да отчетат уредите им, за да се установи, че няма потребление в имота. Свидетелят сочи, че не е отказан достъп, но може и да не бил осигурен достъп, когато е бил дадения период, защото те не живеят там. Свидетелят предполага, че К. Д., когато е бил отчетния период или ден е бил наличен в имота.

Съдът кредитира показанията като ясни, конкретни, непосредствени, последователни, подробни и непротиворечиви, а и кореспондират на другите събрани доказателства.

Съгласно чл. 25 от Общите условия, в случаите, когато уредите не са отчетени поради неосигуряване на достъп от купувача, разпределението на топлинната енергия за отопление се извършва от търговеца, съгласно чл. 70, ал. 4 (от Приложения по чл. 61, ал. 1 от НТ). Според чл. 30, ал. 2, купувачите, неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, могат да поискат срещу заплащане съгласно ценоразписа на Търговеца, допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки /обща и индивидуални/ в тримесечен срок от датата по чл. 30, ал. 2.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че ответникът многократно е възразявал относно количествата доставена и начислена топлинна енергия за отопление и БГВ и е настоявал за допълнителен отчет, но същият не е извършен, поради бездействието на топлинния счетоводител. Ето защо, съдът намира, че начислените му суми за топлинна енергия за отопление и БГВ са недължими.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са частично основателни, само относно начислената и дължима топлинна енергия за сградна инсталация и услуга разпределение, които са в общ размер на 297.58 лева за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., според справката на ищеца, както и според заключението на съдебно – счетоводната експертиза по делото, както и обезщетение за забава за периода от 02.07.2019 г. – 23.02.2022 г. в размер на 80.02 лева, определена от съда, на основание чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкутарор.

Тези главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, като за разликите над посочените суми до пълните претендирани размери, претенциите ще бъдат отхвърлени.

Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда.

Относно разноските: Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ, депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 400 лева, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрисконсултско възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.

За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 199.80 лева, а за заповедното производство – 26.06 лева, по съразмерност.

Ответникът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 550 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство, от които по съразмерност на ответника се дължат 358.87 лева.

Така мотивиран, съдът