Решение № 288 от 23.8.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 354/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от Н. гр. С.•• срещу „П.“ ООД /н./, ЕИК ••, седалище и адрес на управление: гр. С.З.••; И. И. П. - временен синдик на „П.“ ООД и „К.“ АД /н./, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление гр. С.•• относно установяване несъществуването на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ) на приети вземания в производството по несъстоятелност на „К.“ АД с правно основание: чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ във връзка с ал. 6, изречение второ от ТЗ.

С определение № 615/14.09.2023г. съдът на основание чл. 694 ал. 4 изр. 1 от ТЗ е конституирал като страна по делото временния синдик на длъжника “П.” ООД – И. И. П.. С разпореждане № 1447/11.10.2023г. съдът е конституирал по делото назначения постоянен синдик В. П. М. и разпоредил да му се връчи препис от исковата молба.

Посочено е в исковата молба, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за Н. (ЗНАП), Н. представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП изпълнителният директор представлява държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР- 39/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Н., г-н С.Х. - директор на дирекция „Държавни вземания” в Централно управление на Н. е оправомощен да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор.

Изложено е, че производството по несъстоятелност срещу „П.“ ООД е открито с Решение № 260006/09.08.2022г., постановено по в. т. д. № 150/2018 г. по описа на Апелативен съд - П., вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20220809164454 по партидата на дружеството.

В ТРРЮЛНЦ под № 20221021165005 по партидата на „П.“ ООД са обявени изготвени от синдика на дружеството списък на приетите и списък на неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от Търговския закон.

Сочи, че в списъка на неприетите вземания синдикът на дружеството е включил предявено от „К.“ АД вземане в размер на 219 610, 50 лв., представляващо законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г. за периода от 20.01.2015 г. до 09.08.2022 г., присъдена със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З. и вземане в размер на 6 182, 87 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З., ведно със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното му изплащане.

С възражение на „К.“ АД, с вх. № 263690/31.10.2022 г. по описа на Окръжен съд С.З., е било поискано включване в списъка на приетите вземания на кредиторите на „П.“ ООД на посочените по-горе неприети вземания на банката.

С Определение № 260273/24.08.2023г. постановено по т. д. № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З., съдът по несъстоятелността е изменил списъка на приетите вземания на кредиторите на „П.“ ООД и е включил вземанията на „К.“ АД в списъка на приетите вземания, като с определението си съдът по несъстоятелността е определил поредност на удовлетворяване на тези вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Заявява, че видно както от молба за предявяване с вх. № 263236/12.09.2022 г. по описа на Окръжен съд С.З., подадена от „К.“ АД по т. д. № 310/2016 г. по описа на съда, така и от възражението на банката с вх. № 263690/31.10.2022 г. по описа на Окръжен съд С.З., подадено от кредитора срещу изготвения списък на неприети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20221021165005 по партидата на „П.“ ООД, „К.“ АД не е претендирало предявените вземания, посочени по-горе, като обезпечени и не е претендирало привилегирована поредност на удовлетворяването им.

Изложени са доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 685, ал. 2 от ТЗ към молбата за предявяване на вземания кредиторът следва да посочи основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, които претендира, както и да представи писмени доказателства за своите твърдения.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.6, ал. 2 от ГПК, намираща приложение по силата на чл. 621 от ТЗ, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Твърди, че в конкретния случай в своята молба кредиторът не е претендирал наличието на каквито и да било обезпечения, даващи право на привилегировано удовлетворяване на неговите вземания.

Счита, че в тази връзка при разглеждането на възраженията срещу списъка на неприетите вземания, съдът е следвало да се произнесе във връзка с направените от кредиторите искания и оспорвания относно предявените вземания, но е ограничен до направените от кредитора твърдения в молбата за предявяване с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса, установен от цитираната по-горе разпоредба на ГПК. Сочи, че ТЗ не предвижда възможност синдикът или съдът да приемат непретендирани от кредитор привилегии или обезпечения.

Посочено е, че в Определение № 260273/24.08.2023 г. постановено по т.д. № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З., съдът по несъстоятелността е определил привилегията по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, но без да сочи конкретните обстоятелства и обезпечения, въз основа на които е приел привилегированата поредност на тези вземания.

Заявено е от ищеца, че с оглед изложеното, в законоустановения срок и на основание чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ във връзка с ал. 6, изречение второ от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предявява иск за установяване несъществуване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на приетите с Определение № 260273/24.08.2023 г. постановено по т.д. № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З. вземания на „К.“ АД срещу „П.“ ООД в размер на 219 610, 50 лв., представляващо законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г. за периода от 20.01.2015 г. до 09.08.2022 г., присъдена със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З. и вземане в размер на 6 182, 87 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З., ведно със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното му изплащане.

Посочва, че предвид факта, че вземането на „К.“ АД в размер на 219 610, 50 лв., представляващо законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г., начислена за периода от 20.01.2015 г. до 09.08.2022 г., както и вземането в размер на 6 182, 87 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З., са възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу „П.“ ООД, за същите следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т.8 от същия закон, а за вземането за законна лихва върху юрисконсултското възнаграждение, начислена от 09.08.2022г. до окончателното му изплащане, следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, а не приетата от синдика такава по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Изложено е, че възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор е изрично посочена както в разпоредбата на чл. 694, ал. 6, изречение второ от ТЗ, така и в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. По смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред“ следва да се има предвид производството по разглеждане на иск по чл. 694 от същия закон, с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност. Сочи, че в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 185/10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г. по описа на ВКС, ТК, 1-во ТО.

Моли, да се постанови решение, с което да се установи липса на поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, респективно да се установи поредност на удовлетворяване по т. 8 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ на вземания, предявени от „К.“ АД, ЕИК •• по т. д. /н/ № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З., а именно - вземане в размер на 219 610, 50 лв., представляващо законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г. за периода от 20.01.2015 г. до 09.08.2022 г., присъдена със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З. и вземане в размер на 6 182, 87 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З., както и да се установи поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ по отношение на начислената върху юрисконсултското възнаграждение законна лихва от 09.08.2022 г. до окончателното му изплащане, които вземания са включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника - „П.“ ООД, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20221021165005 по партидата на несъстоятелното дружество с Определение № 260273/24.08.2023 г. постановено по т. д. № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З.. Моли, да се присъдят всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правна помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника „П.“ ООД, с който моли да се приеме подадената искова молба за основателна и доказана, тъй като не са налице привилегии, които да обосновават определения от съда ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ досежно посоченото прието вземане на „К.“ АД /н./.

Моли да се имат предвид следните фактически и правни доводи:

Посочено е, че предявените по реда на чл. 685 от ТЗ вземания на „К.“ АД /н./ съответно в размер на 219 610, 50 лв., представляващо законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г. за периода 20.01.2015 г. - 09.08.2022 г., присъдена със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5354/2015 г. по описа на PC- С.З. и вземане в размер на 6 182, 87 лв. представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч.гр.д. № 5354/2015 г. по описа на РС-С.З., са включени в изготвения списък на неприети вземания от временния синдик на „П.“ ООД по реда на чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

Заявено е, че същевременно вземането за главница с правно основание същите договор за кредит и договор за встъпване в дълг в размер на 765 868.49 лв., е прието от временния синдик и е включено в изготвения списък по реда на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ с посочване на реда на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, като „К.“ АД /н./ не е подало възражение по чл. 690 от ТЗ срещу определения ред на удовлетворяване на вземането за главница.

Сочи, че при внимателен прочит на молбата за предявяване на вземанията на „К.“ АД /н./, прави впечатление, че никъде не се твърди, предявените за приемане вземания с правно основание договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г., в това число и вземането за законна лихва да са предмет на особен залог или друго обезпечение, което да обоснове правно определянето на ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ. Твърди, че към молбата на „К.“ АД /н./ не са представени и писмени доказателства в този смисъл, от които да може да се установи съществуването на учредено обезпечение или привилегия, въпреки че дори и да беше така, съдът не може сам да разширява обхвата на търсената защита, в случая от молителя-кредитор по чл. 685 от ТЗ, което би било в разрез с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.

Посочено е, че след подаденото възражение по реда на чл. 690 от ТЗ, с определението от 24.08.2023 г., постановено по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е включил вземанията на „К.“ АД /н./ в размер на 219 610, 50 лв. и в размер на 6 182, 87 лв. в списъка с приети вземания, като е определил поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Заявява, че основанието за определения ред на удовлетворяване е общо посочено, а именно „....тъй като всички договори са обезпечени с договори за особен залог на вземания и следователно представляват обезпечени вземания.“ Счита, че в случая, съдът недопустимо, евентуално неправилно е приел непретендирана привилегия/обезпечение за посочените вземания на „К.“ АД /н./, за които в преклузивния срок не се сочат доказателства.

При разглеждане на подаденото възражение от „К.“ АД /н./, съдът по несъстоятелността е следвало да се ограничи единствено до направените искания от кредитора, за които са ангажирани своевременно относими доказателства.

Ответникът заявява, че с настоящия отговор не взема становище относно съществуването на вземането на „К.“ АД /н./, а само относно определения от съда ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1.

Посочва, че относно съществуването на приетите вземания на „К.“ АД /н./ е предявен нарочен установителен иск по чл. 694, ал.1 от ТЗ, който ще се разгледа в рамките на образуваното т.д. № 346/2023 г. по описа на ОС-С.З.. Моли, да се уважи подадената от Н. искова молба като основателна и доказана, като се установи липсата на поредност по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, респективно да се установи поредност по чл.722, ал. 1, т.8 от ТЗ на приетите вземания на „К.“ АД /и./, а именно: вземане в размер на 219 610, 50 лв., представляващо законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г., за периода от 20.01.2015г. до 09.08.2022г., присъдена със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч.гр.д. № 5354/2015 г. по описа на РС-С.З. и вземане в размер на 6 182, 87 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч.гр.д. № 5354/2015 г. по описа на РС-С.З.. В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К.“ АД (в н.), с който счита, че предявеният иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ е недопустим по следните съображения:

Посочено е, че в исковата молба се твърди, че вземанията на „К.“ АД /н/, произтичащи от договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г., а именно - сумата от 219 610, 50 лева, законна лихва върху главница за периода от 20.01.2015г. до 09.08.2022г., и сумата от 6 182, 87 лева, юрисконсултско възнаграждение, присъдени със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 5354/2015г. по описа на Районен съд С.З., са включени от съда в списъка на приетите вземания като обезпечени с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

Сочи, че ищецът твърди, че „К.“АД/н/ не е предявила тези вземания като обезпечени, а също така и във възражението по чл. 690, ал. 1 от ТЗ против списъка на неприети вземания също не е твърдяла, че е обезпечен кредитор по отношение на тези вземания, но съдът с определение № 260273/24.08.2023г. по т.д. № 310/2016г., нарушавайки принципа на диспозитивното начало и заявеното от банката като кредитор, се е произнесъл извън заявеното искане, като е включил в списъка на приетите вземания посочените по-горе две вземания като обезпечени с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Посочено е, че Н. счита, че са налице предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ за установяване несъществуване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на процесните вземания на „К.“АД/н/.

Счита, че с оглед изложените от ищеца твърдения относно релевантните факти, предявеният отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ е недопустим.

Заявява, че самият ищец твърди, че банката е предявила вземанията си, произтичащи от договор за банков кредит от 29.01.2008г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008г. като необезпечени, а също така и във възражението по чл.690, ал.1 от ТЗ срещу неприемането на процесните вземания не е поискано от съда да бъдат включени в списъка на приетите вземания като обезпечени, а съдът е допуснал грешка, като уважавайки възражението, е включил тези вземания в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

Сочи, че от изложеното е видно, че твърденията на ищеца се отнасят до допусната от съда очевидна фактическа грешка и не се дължат на действия и претенции на банката.

Намира, че отстраняването на такава грешка обаче не се осъществява в рамките на исковото производство по чл. 694 от ТЗ, а по реда на чл. 247 от ГПК, като ищецът може да сезира съставът, постановил определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, с искане по чл. 247 от ГПК, което не е ограничено със срок.

Ето защо, счита, че предявеният иск с правно основание чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ е недопустим, тъй като твърденията на ищеца сочат за допусната от съда очевидна фактическа грешка, която е предмет на друго производство.

Счита, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и на друго основание. Посочва, че ищецът иска от съда да признае за установено несъществуването на поредност на удовлетворяване на вземанията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

Излага аргументи, че съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 6 от ТЗ, установителният иск може да бъде с предмет и обезпечението или привилегията на вземането.

Посочва, че установителен иск по чл. 694 ал.1 - ал.3 от ТЗ с предмет поредност на удовлетворяване на определено прието вземане е недопустим, тъй като поредността на удовлетворяване по чл.722, ал.1 от ТЗ се определя от наличието на обезпечения или привилегии като права на кредитора и именно тези права могат да бъдат предмет на иска. Посочено е, че поредността на удовлетворяване е последица от установеното наличие на права на кредитора, които му дават право на предпочтително удовлетворяване и не представлява субективно право, което да бъде предмет на иска по чл. 694 от ТЗ. Сочи, че законодателят изрично е определил в чл. 694, ал. 6 от ТЗ предмета на установителния иск, предявен от кредитор или от длъжника - вземанията на кредиторите, обезпеченията и привилегиите, т.е. само права.

Според ответника, предмет на установителен иск, съгласно чл.124, ал.1 от ГПК, може да бъде съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, като съществуването или не на факти от правно значение може да бъде предмет на установителен иск само в предвидените от закона случаи, съгласно чл.124, ал.4 от ГПК.

Счита, че в конкретния случай ищецът е предявил недопустим иск, тъй като негов предмет не е несъществуването на определено обезпечение - в случая заложно право на кредитора, нито привилегия на кредитора, която да му дава право на предпочтително удовлетворение, а съдът е сезиран с искане за установяване несъществуването на реда за удовлетворяване на вземането по чл.722, ал.1 от ТЗ, но такъв предмет на иска не е предвиден по чл. 694 от ТЗ.

Ето защо, счита, че предявеният иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т.2 от ТЗ е недопустим, поради което моли съдът да прекрати производството по делото.

По основателността на исковете е изложено следното:

В случай, че съдът приеме, че искът е допустим, счита, че искът по чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ, предявен от „Н., е неоснователен.

Заявява, че съобразно изложените от ищеца твърдения, „К.“АД/н/ не е предявила процесните вземания като обезпечени, нито във възражението по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е поискала съда да включи тези вземания като обезпечени, а съдът е допуснал грешка при постановяване на определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ.

Моли, да се отхвърли иска като неоснователен и да му се присъдят направените деловодни разноски.

По делото е постъпило становище по исковата молба от адв. В. П. М. – синдик на „П.“ ООД, в което сочи, че в производството по несъстоятелност на „П.“ ООД списъците с приети и неприети вземания са съставени от временния синдик - И. П.. Заявява, че е избран впоследствие за постоянен синдик след одобряване на списъците от съда по несъстоятелността. В тази връзка и доколкото не е участвал във фазата по разглеждане и приемане на предявените вземания на кредиторите на несъстоятелността, не разполага със съответните документи и не може да прецени поредността по чл. 722 от ТЗ на процесните вземания на К. АД /н./.

Също така сочи, че се е запознал с отговора на исковата молба на К. АД /н./, в който са наведени възражения за недопустимост на иска, в това число е изложена тезата, че в случая се касае за явна фактическа грешка в определението на съда по несъстоятелността, постановено по чл. 692 от ТЗ (Определение № 260274/ 24.08.23г. по т.д. № 310/2016г. по описа на ОС-С.З.).

Заявява, че действително, ако е допусната явна фактическа грешка при определяне поредността на удовлетворяване по чл. 722, ал.1 от ТЗ на процесните вземания на К. АД /н./, то е налице специален ред в ГПК за отстраняването й по реда на чл. 247 от ТПК.

Счита, че в този случай не се налага да се води иск по чл. 694 от ТЗ, като същият е недопустим. Заявява, че ако се приеме същия за допустим, то той се явява и неоснователен.

Моли, да се остави иска без разглеждане като недопустим и да се прекрати настоящото производство. В случай, че се приеме иска за допустим, моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

От твърдените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба, съдът намира, че в случая е предявен иск по чл. 694 ал. 3 т. 2 във вр. с ал. 6, изр. 2 от ТЗ. Ищецът цели за установи, че процесните вземания на втория ответника са приети в одобрения списък на приетите вземания на кредиторите на “П.” ООД /н./ с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, без по отношение на тях да са налице предвидените в посочената разпоредба обезпечения.

Вторият ответник “К.” АД /н./ навежда довод за недопустимост на предявения иск и прави искане за прекратяване на производството по делото поради следното: На първо място счита, че в случая е налице очевидна фактическа грешка в определението, с което е одобрен списъка на приетите вземания, която следва да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК. Към това становище се присъединява и синдика на дружеството – длъжник.

Съдът намира, че това възражение е неоснователно, поради следните съображения:

Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната от съда воля и отразената такава в писмения текст на съдебния акт. Ето защо, за да се прецени налице ли е такава грешка следва да се провери от една страна какво е отразено в писмения текст на съдебния акт, в случая определение № 260273/24.08.2023г., постановено по т. д. № 310/2016г. по описа на Окръжен съд С.З. и по – конкретно в диспозитива му и от друга страна дали то съответства на формираната от съда воля в мотивите.

С молба вх. № 263236/12.09.2022г./с куриерска пратка от 09.09.2022г./ кредиторът “К.” АД /н./ в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ е предявил вземанията си от длъжника “П.” ООД, произтичащи от търговски сделки, подробно описани в молбата. В раздел ІІІ от молбата кредиторът е предявил процесните вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 29.01.2008г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008г. Видно от молбата по отношение на тези вземания кредиторът не е посочил обезпечения и привилегии.

Страните не спорят, че вземанията за главница по посочените договори са включени в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ, а процесните вземания за законна лихва и юрисконсултско възнаграждение са включени в списъка на неприетите вземания. По отношение на последните кредиторът “К.” АД /н./ е подал възражение по реда на чл. 690 от ТЗ, което е било предмет на разглеждане в производството по чл. 692 от ТЗ. В това производство е постановено определение № 260273/24.08.2023г., постановено по т. д. № 310/2016г. по описа на Окръжен съд С.З.. Видно от мотивите на определението съдът по несъстоятелността е приел, че кредиторът “К.” АД /н./ моли тези вземания да бъдат включени с поредност на удовлетворяване чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ. След това съдът приема, че възражението е основателно и процесните вземания следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания, с поредност на удовлетворяване чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, тъй като всички договори са обезпечени с договори за особен залог на вземания и следователно представляват обезпечени вземания. Видно от диспозитива на определението съдът по несъстоятелността е допуснал промяна в списъка на приетите вземания на кредиторите на “П.” ООД /н./, обявен в ТР на 21.10.2022г., като е включил в списъка на приетите вземания, както следва:

• сумата 219 610, 50 лева, представляваща законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008г. за периода от 20.01.2015г. до 09.08.2022г., присъдена със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015г., издадени по ч. гр. д. № 5354/2015г. по описа на Районен съд С.З.;

• сумата 6182, 87 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015г., издадени по ч. гр. д. № 5354/2015г. по описа на Районен съд С.З., ведно със законната лихва от 09.08.2022г. до окончателното й изплащане, с поредност на удовлетворяване на тези вземания по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ.

От изложеното следва, че е налице пълно съответствие между формираната от съда воля в мотивите на определението и изразяването й, обективирано в диспозитива на съдебния акт. Затова е недопустимо чрез поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда, защото по реда на чл. 247 от ГПК не могат да се поправят грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля. Поправянето на ОФГ не може да замести неправилно формираната воля на съда. Такива грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването на съответния съдебен акт. В случая съгласно чл. 692 ал. 6 от ТЗ определението, с което се одобрява списъка на приетите от синдика вземания, не подлежи на обжалване. Следователно остава процесуалната възможност за предявяване на установителен иск по реда и сроковете на чл. 694 от ТЗ.

Другото възражение на ответника “К.” АД /н./ за недопустимост на иска е, че съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 6 от ТЗ, установителният иск може да бъде с предмет обезпечението или привилегията на вземането, а ищецът оспорва приетата поредност на удовлетворяване на вземанията по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ. Съдът намира и това възражение за неоснователно, тъй като в предвидената в чл. 722 ал. 1 от ТЗ поредност на удовлетворяване на вземанията са обективирани именно възможните обезпечения или привилегии на вземанията на кредиторите.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

На първо място следва да се посочи, че искът е предявен в срока по чл. 694 ал. 6 от ТЗ, тъй като определението за одобряване на списъка на приетите вземания е обявен в ТРРЮЛНЦ на 25.08.2023г., а исковата молба е постъпила в съда с вх. № 10959/12.09.2023г. /с пощенско клеймо от 08.09.2023г./ Съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

Всъщност страните не спорят, че по отношение на процесните вземания не са налице обезпечения или привилегии. Такива не са посочени нито в молбата за предявяване на вземания, нито във възражението по чл. 690 от ТЗ. Страните не спорят, че вземането за главница по посочените договори е прието в списъка на приетите вземания като необезпечено. Следователно процесните вземания за законна лихва върху тази главница и юрисконсултско възнаграждение, присъдено в заповедното производство няма как да бъдат вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, тъй като липсват доказателства за наличието на каквито и да е било обезпечения по отношение на същите. Следва да се приеме, че процесните вземания като възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност са приети, но необезпечени вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ, а по отношение на начислената лихва върху юрисконсултското възнаграждение – по чл. 722 ал. 1 т. 9 от ТЗ.

Ответникът “К.“ АД /н./ дължи държавната такса за настоящото съдебно производство, поради което и на основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ следва да бъде осъден да заплати от масата на несъстоятелността в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 2257.93 лева.

Ответникът “К.“ АД /н./ следва да заплати на ищеца Н. сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.З. в настоящия състав