Решение № 4573 от 18.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 8044/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Производството е образувано по жалба на Р. В. Г., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. Д. Т. - АК Кюстендил, против Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз-338/02.04.2024г., издадена от старши полицай К. Л. М. към 07 – РУ, СДВР. В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна поради издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона и принципа за пропорционалност. Посочва се, че е налице съществено нарушение при издаването на заповедта за задържане, тъй като в същата не е посочен регистрационен номер на същата, което е нарушение на разпоредбата на чл. 72, ал.2 от ЗМВР. Поддържа, че посоченото в заповедта основание за задържане - чл. 72, ал.1, т. 7 от ЗМВР по никакъв начин не може да релевира нито една от хипотезите свързани със задържане на лице, визирани в ЗМВР. Развиват се доводи за липса на материалните предпоставки за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като от материалите по административната преписка не е инициирано разследване срещу задържаното лице за извършено от него престъпление. Застъпва се още, че е нарушена и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или информация за съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушение. В жалбата се посочва още, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Посочва се освен това, че в заповедта не са посочени и мотиви за задържането на лицето, поради което и това на свой ред води до извода, че заповедта е постановена в несъответствие със закона. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят – Р. В. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна – К. Л. М. от 07 – РУ, СДВР, редовно призован, не се явява, изпраща процесуален представител - юрк. БС.. Постъпило е становище, от което е видно, че се оспорва жалбата в каквато насока са изложени подробни доводи, както и се прави искане за присъждане на направени по делото разноски. Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпращат представител. Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: На 02.04.2024г., в 17.15 часа в гр. София, ..., на публично място, лицето Р. В. Г. е извършил хулиганска проява. С атакуваната Заповед за задържане на лице, с рег. № 3382зз338/02.04.2024г., издадена от старши полицай К. Л. М. към 07 – РУ, СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, за извършено нарушение на чл. 2 от УБДХ, изразяващо се в гореописаните действия, било наредено задържането на жалбоподателя Р. В. Г. за срок до 24 часа. При задържането жалбоподателят е подписал декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР за запознаване с правата на задържано лице. Извършен е и обиск на лицето Р. В. Г., за който е съставен Протокол от 02.04.2024 г. в гр. София в 17: 15 часа, при който е намерен 1 бр. Самсунг 384065090507143, колан, връзки за обувки, слънчеви очила, цигари, ключове, 1 бр. портмоне, за които по делото липсват данни да са били предмет на престъпление. Жалбоподателят бил задържан в 17: 15 часа на 02.04.2024 година и освободен в 17: 15 часа на 02.04.2024 година, т. е. престоят му в помещение за временно задържане, в 07 – РУ, СДВР, е бил 24 часа. Извършено е и доброволно предаване от Р. В. Г. на 2 броя черен на цвят флакон с лютив спрей и червен пипер, за който е съставен Протокол от 02.04.2024г. в гр. София. Жалбоподателят бил задържан в 17: 15 часа на 02.04.2024 година и освободен в 17: 15 часа на 02.04.2024 година, т. е. престоят му в помещение за временно задържане, в 07 – РУ, СДВР, е бил 24 часа. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно: Заповед за задържане на лице, с рег. № 3382зз- 338/02.04.2024г., издадена от старши полицай К. Л. М. към 07 – РУ, СДВР, Протокол за доброволно предаване от 02.04.2024, Протокол за обиск на лице от 02.04.2024г., Декларация за правата на задържано лице от 02.04.2024г., както и от останалия доказателствен материал. Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения в закона ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се поотделно и в своята съвкупност. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Съдът намира жалбата срещу заповедта за задържане за допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на законов съдебен контрол. Жалбата е изготвена в предвидената законова форма и е придружена от необходимите приложения. А на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения, така и за наличието на всички основания за оспорване на процесния индивидуален административен акт, посочени в нормата на чл. 146 от АПК в изпълнение на служебното си начало по отношение тези производства. След извършена служебна проверка съдът установи, че в съдържанието на оспорената заповед не е налично единството от реквизитите, определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т. 1 от цитираната разпоредба, заповедта трябва да съдържа името, длъжността и местоработата на полицейският орган, издал заповедта. В процесната заповед е налице посочване на имената, длъжността и местоработата на полицейският орган, като е налице и съответствие между индивидуализирания като компетентен да издаде заповедта орган и този, който я е подписал. На следващо място, разпоредбата на чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР предвижда изложението както на фактическите, така и на правните основания за издаването, т. е. актът трябва да бъде мотивиран. В оспорената заповед е посочено правното основание за издаване на заповедта, а именно - чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, както и чл. 2 УБДХ наред с което е направено и бланкетно изложение на фактическата обстановка - констатирана хулиганска проява на 02.04.2024г. Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР предполага препращане към друг нормативен акт поради своя бланкетен характер ("в други случаи, определени със закон"), като в случая се касае за нарушение по Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, което препращане е извършено. В УБДХ, обаче, липсва предвидена възможност за задържане на лице за срок до 24 часа от полицейски органи във всеки един момент. В чл. 3, ал. 1 от УБДХ е предвидено, че въз основа на съставения акт и на събраните сведения за личността на нарушителя началникът на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи или оправомощеното от него лице веднага, но не по-късно от 24 часа, когато се налага събиране на допълнителни сведения, извършва следното: а) внася преписката за решаване от районния съдия; б) изпраща преписката за разглеждане от съответната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в случаите на, ал. 4 на чл. 1; в) прекратява преписката, когато не са налице условията за налагане на административно наказание или на мярка за обществено въздействие. Според чл. 3, ал. 2 от УБДХ, в случаите на буква "а" лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено веднага на съдията. Така цитираната нормативна уредба води до извода, че задържане за срок до 24 часа е предвидено в УБДХ, но само и единствено за случаите, когато въз основа на съставен акт преписката следва да бъде внесена за решаване от районния съдия, а лицето не може да бъде представено веднага на съдията. Ето защо съдът счита, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Чл. 74, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР продължава с изброяването на императивно установените изисквания по отношение съдържанието на заповедта, като сочи за задължителен реквизит и данни, индивидуализиращи задържаното лице, както и датата и часът на задържането. От прегледа на обжалваната заповед, се установи, че е налице такова конкретизиране и са посочени данни както за датата, така и за часа на задържането на лицето, както и данни, индивидуализиращи задържаното лице. В оспорения административен акт е посочено, че лицето Р. В. Г., веднага след задържането си е запознато с правата по чл. 72, ал. 3, 4, 5, 6 и чл. 73 от ЗМВР, за което, видно от заповедта, то не е положило подпис, а вместо това процесната заповед е подписана от лицето ИБХ. в качеството му на свидетел поради отказ или невъзможност на задържаното лице да подпише. Видно от Декларацията за запознаване с правата по 72, 73, 74 от ЗМВР, се установява, че същата е подписана лично от задържаното лице Р. В. Г.. С оглед на изложеното, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с изискванията на чл. 72, ал. 2, т. 5 и т. 6 по отношение на задължителните реквизити на процесния ИАА - положени са всички усилия за предявяване на заповедта на задържаното лице, като предвид неговия отказ или невъзможност да я подпише е фингирано връчването му при удостоверяване на това обстоятелство от съответния свидетел. По отношение на правата на задържаното лице, следва да се приеме, че същите са подробно и пълно разяснени с попълнената и подписана декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР лично от задържаното лице. Попълнена е и инкорпорираната в оспорваната заповед разписка за връчване на копие от заповедта, но в същата е отбелязано, че задържаното лице отказва да я подпише, като не е посочен свидетел, който да удостоверява отказа на задържания да получи препис от заповедта. Така изложеното обуславя извода на съда за неспазването на разпоредбата на чл. 74, ал. 7 от ЗМВР, която императивно установява задължение за връчване на копие от заповедта на задържаното лице. На база гореизложеното и на направените в жалбата твърдения за невръчване на заповедта, съдът приема, че действително липсва надлежно връчване на копие от жалбата в законоустановения срок. Невръчването на заповедта представлява грубо нарушение на правото на защита на гражданина, по отношение на който е предприета съответната принудителна административна мярка, т. к същият се поставя в невъзможност да разбере какви са основанията за задържането му, респективно какви са правата му при предприемане спрямо него на съответната мярка. Още повече, копието от оспорваната заповед е в по- голямата си част нечетливо, поради което от него не стават ясни датата, на която е издадена заповедта, органът, който е издал акта, както и фактическите и правни основания, въз основа на които същият е издаден. Изложеното отново е в потвърждение на извода на съда за препятстване правото на защита посредством извършеното нарушение, което е сред основните права на гражданите, установени в Конституцията на Република България. На следващо място, в посочената преписка не се съдържат данни да са били предявявани обвинения при задържането на лицето. Няма данни същият да е имал поведение, с което да е създал пречки или затруднения за разследване на противоправно деяние. Нито ЗМВР, нито Конституцията на РБ или международните правни актове, регламентиращи човешките права, дават право и основание на органите на реда да задържат принудително всяко лице, което им се струва съмнително и за което не са налице проверка и конкретни факти, създаващи индиция за негова съпричастност към престъпно деяние. Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР следва да произтича от изричното предписание на друг закон. Доказването на тези данни е в тежест на административния орган, което не бе проведено успешно в настоящото съдебното производство. Издаването на оспорваната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, с която е разпоредено задържането на жалбоподателя очевидно не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 от ЗАНН. Следва да се посочи и това, че в процесния случай не е доказано и наличието на съмнение за това, че задържаното лице е можело да препятства или затрудни разследването, което съмнение да оправдава налагането на мярката. По изложените съображения съдът намира, че е налице още едно самостоятелно основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Горното сочи и на предприето налагане на мярката в нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, предвид обстоятелството, че лицето е съдействало на органите на реда и не е оказало съпротива по един или друг начин, с което не е дало повод за съмнение, че ще се укрие. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено в целта на закона. Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон, което води до нейната незаконосъобразност. В заключение съдът намира, че процесният ИАА е незаконосъобразен, тъй като не притежава всички необходими реквизити. С издаването на оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на ясни мотиви и фактически условия, въз основа на които е ограничено правото на свобода на жалбоподателя – основно човешко право, защитено от Конституцията на РБ и редица международноправни актове. Още повече, в хода на настоящото съдебно производство, се установи и липса на надлежно връчване на копие от заповедта, което по несъмнен начин представлява грубо нарушение на процесуалния закон и пречка за реализирането на адекватна защита от страна на жалбоподателя. Връченото в неясен момент копие от заповедта, от друга страна, е нечетливо и неразбираемо, което още веднъж препятства възможността за възприемане съдържанието на заповедта от страна на жалбоподателя и нарушава основните му права. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за основателна. В жалбата си против обжалваната заповед процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Т. - АК Кюстендил, е поискал присъждане на направените от него във връзка с настоящия правен спор разноски за адвокатски хонорар, но тъй като по делото не са представени доказателства в уверение на това, а единствено пълномощно за процесуално представителство, то такива не следва да бъдат присъждани.