Решение № 284 от 20.4.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 799/2023 г.

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от Г. К. М., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „••••• чрез адвокат Атанаска Богоева против С. Р. М., ЕГН •••••••••• гр. Благоевград, у••••• С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата С. Р. М., ЕГН •••••••••• да заплати на ищеца Г. К. М., ЕГН •••••••••• сумата от 1 300, 00 лева /по 100 лв. месечно/, представляваща наем за времето от 11.03.2022 г. /влизане в сила съдебното решение по гр. д. № 4/2021 г. на БРС/ до 12.04.2023 г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска /13.04.2023 година/ до окончателното й изплащане, за ползване на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 04279.616.91.5.12/ нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно, точка, пет, точка, дванадесет/ с предназначение - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, който обект се намира на етаж 4 /четири/ в сграда с идентификатор 04279.616.91.5 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно, точка, пет/, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.616.91 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г на ИД на АК, няма данни за последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, находящ се в Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград, с адрес: ••••• /едно/-Б, ет.4 /четири/, ап.12 /дванадесети/, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ: 119.02 кв.м, / сто и деветнадесет цяло и две стотни квадратни метра/, заедно с прилежащи части: МАЗЕ №13 /тринадесет/ с площ от 13.10 /тринадесет цяло и десет стотни/ квадратни метра, както и заедно с 6.63% /шест цяло шестдесет и три процента/ ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Иска се съда да осъди ответницата С. Р. М., ЕГН •••••••••• да заплаща на ищеца Г. К. М., ЕГН •••••••••• наем в размер на 100, 00 лв. месечно, считано от 13.04.2023 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна сума, за ползване на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 04279.616.91.5.12/ нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно, точка, пет, точка, дванадесет/ с предназначение - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, който обект се намира на етаж 4 /четири/ в сграда с идентификатор 04279.616.91.5 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно, точка, пет/, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.616.91 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г на ИД на АК, няма данни за последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, находящ се в Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград, с адрес: ••••• /едно/-Б, ет.4 /четири/, ап.12 /дванадесети/, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ: 119, 02 кв.м. / сто и деветнадесет цяло и две стотни квадратни метра/, заедно с прилежащи части: МАЗЕ №13 /тринадесет/ с площ от 13.10 /тринадесет цяло и десет стотни/ квадратни метра, както и заедно с 6.63% /шест цяло шестдесет и три процента/ ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Твърди се в исковата молба, че страните са бивши съпрузи, като брака им бил прекратен с решение, постановено по гр. д. № 4/2021 год. по описа на PC- Благоевград, влязло в законна сила на 11.03.2022 год., по силата на което семейното им жилище, което е лична собственост на ищеца било предоставено за ползване на ответницата, като същото представлявало САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 04279.616.91.5.12 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно, точка, пет, точка, дванадесет/ с предназначение - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, който обект се намира на етаж 4 /четири/ в сграда с идентификатор 04279.616.91.5 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно, точка, пет/, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.616.91 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г на ИД на АК, няма данни за последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, находящ се в Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград, с адрес: ••••• /едно/-Б, ет.4 /четири/, ап.12 /дванадесети/, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ: 119.02 кв.м. / сто и деветнадесет цяло и две стотни кваратни метра/, заедно с прилежащи части: МАЗЕ №13 /тринадесет/ с площ от 13.10 /тринадесет цяло и десет стотини/ квадратни метра, както и заедно с 6.63% /шест цяло шестдесет и три процента/ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Твърди се, че след прекратяването на брака семейното жилище с площ от 119.02 кв.м, се ползва изцяло от ответницата и малолетното им дете, като нуждите на детето от голяма жилищна площ към настоящия момент не са големи, предвид ниската му възраст и същите на практика се припокриват изцяло с ползваната от ответницата площ. Независимо от горното, се твърди, че за последните години, след прекратяване на брака ищецът единствено продължава да заплаща дължимите се за жилището местни данъци и такси, като ответницата въобще не се интересува и не участва в тези разноски. Сочи се, че в съдебната практика е прието, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 СК, възниква наемно правоотношение - чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК, като наемното правоотношение по дефиниция е възмездно, като с решението за развод по искане на някой от съпрузите съдът следва да определи и размера на наема - чл. 57, ал. 2, изр. 1 СК. Тъй като се касае за акт на съдебна администрация и като се има предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 3 СК, пропускът това да бъде сторено може да бъде отстранен впоследствие с предявяването на самостоятелен иск, както е в настоящия случай. Сочи се, че наемното правоотношение възниква с влизането в сила на бракоразводното решение в частта за ползването на семейното жилище, от който момент се дължи и заплащането на наемната цена, а същата, дори да не е определена с това решение, е определяема и е равна на средния месечен пазарен наем за имот от вида на този, представляващ семейно жилище. В настоящия случай се твърди, че ползването на семейното жилище е предоставено въз основа на съдебното решение по бракоразводното дело, като в този смисъл - задължението за заплащане на наем възниква от момента на влизане в сила на решението, което в настоящия случай е станало на 11.03.2022г., поради което от 11.03.2022 г. за ищеца се твърди, че е възникнало вземане за наем за ползването на собствения му недвижим имот от страна на ответницата. Посочва се, че наемът възлиза в размер на по 100 лв. месечно, като за времето от 11.03.2022 г. /влизане на решението в сила/ до 12.04.2023 г. /предявяване на иска/ дължимата сума възлиза в размер на общо 1 300 лв. Предвид факта, че ответника продължава да се ползва от собствения му недвижим имот, същата му дължи наемна цена и за времето след предявяване на иска, за което също се претендира по 100 лв. месечно. Твърди се, че с нотариална покана peг. № 11113, Том 3, Акт 158 от 02.11.2022 г. на нотариус Искра Кутева, peг. № 241 на НК, с район на действие, PC-Благоевград, получена от ответницата на 04.11.2022 г, поканил ответницата доброволно да му заплаща наем за неползването на собствената му част от описаното по-горе жилище, представляващо негова лична собственост, но въпреки поканата, ответницата и до момента не му е изплатила доброволно никакви суми, поради което се сочи, че за ищеца е налице правния интерес да предявя настоящия иск. С Разпореждане № 944/12.05.2023г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответницата с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответницата е връчено лично на ответницата на 19.05.2023 година. Видно от материалите по делото в указания на ответницата едномесечен срок от получаване на съобщението на 09.06.2023 г. е депозиран писмен отговор, с който се оспорва частично предявения иск, а именно оспорва се иска за заплащане на наем за минал период, а именно оспорва се претендирания наем за минал период за периода от 11.03.2022 г. /влизане в сила съдебното решение по гр. д. № 4/2021 г. на БлРС до 12.08.2022 година /датата на придобиване правото на собственост върху жилището от ищеца/, в частта му за 5 месеца, общо в размер на 500/петстотин/ лева и прави искане същият да бъде отхвърлен. Не се оспорва заплащане на месечен наем в размер на 100 лева. Претендират се и сторените в производството разноски. Не се оспорва, че бракът между страните е прекратен с решение, постановено по гр. д. № 4/2021 год. по описа на PC-Благоевград, влязло в законна сила на 11.03.2022 год., по силата на което процесното семейно жилище било предоставено за ползване на ответницата и непълнолетното им дете А. Г. М.. Твърди се, че към 11.03.2022 г /датата на влизане на бракоразводното решение в сила/, процесното жилище не било лична собственост на ищеца, а на ••••• чрез което е построено, като ищецът е придобил правото на собственост върху жилището едва на 12.08.2022 г, когато се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, построени върху държавна земя от ••••• № 140, том 1, peг. № 2540, дело № 118 от 2022 г., вписан в СП С ВХ. РЕГ. № 4749 от 12.08.2022 г. /чл. 35, ал.2 Закон за жилищните кооперации/. Не се оспорва размера на претендирания месечен наем в размер на 100, 00 /сто/ лева месечно. Оспорва се претендирания наем за минал период за периода от 11.03.2022 г. /влизане в сила съдебното решение по гр. д. № 4/2021 г. на БлРС до 12.08.2022 година /датата на придобиване правото на собственост върху жилището от ищеца/, в частта му за 5 месеца, общо в размер на 500/петстотин/ лева., и прави искане същият да бъде отхвърлен. Твърди се, че за този период от време претенция за заплащане на наем от страна на ищеца е неоснователна, тъй като същият не е бил собственик на процесното жилище. Не се оспорва искането за заплащане на наем след 12.08.2022 г. до 12.04.2023 г. /датата на завеждане на иска/. Не се оспорва искането да заплащам наем в размер на 100 лв. месечно, за ползваното от ответницата и детето жилище, считано от 13.04.2023 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна сума. С протоколно определение № 255/09.02.2024 година на основание чл. 232 от ГПК е прекратено производството по гражданско дело №799/2023 година по описа на Районен съд Благоевград в частта, с която се иска да се осъди С. Р. М., с ЕГН •••••••••• да заплати на ищеца Г. К. М., с ЕГН •••••••••• наем за времето от 11.03.2022 година до 11.08.2022 година, както и на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявените искове от Г. К. М., с ЕГН •••••••••• против С. Р. М., с ЕГН ••••••••••, като същите се считат предявени да се осъди С. Р. М. да заплати месечен наем в размер на 300, 00 лв. /триста лева/ за периода от 12.08.2022 година до 12.04.2023 година, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и да се осъди С. Р. М. да заплаща наем в размер на 300, 00 лв. /триста лева/ месечно, считано от 13.04.2023 година до настъпване на основание за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. С протоколно определение № 523/22.03.2024г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявените искове от Г. К. М., с ЕГН •••••••••• против С. Р. М., с ЕГН ••••••••••, като същите се считат предявени да се осъди С. Р. М. да заплати месечен наем в размер на по 226, 00 лв. /двеста двадесет и шест лева/ за периода от 12.08.2022 година до 12.04.2023 година или общо сумата от 1808, 00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и да се осъди С. Р. М. да заплаща наем в размер на 245, 00 лв. /двеста четиридесет и пет лева/ месечно, считано от 13.04.2023 година до настъпване на основание за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като за разликата над 226, 00 лв. месечно до 300, 00 лв. месечно и за разликата над 245, 00 лв. месечно до 300, 00 лв. производството по делото е прекратено, поради оттегляне на исковете в тази им част. В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител – адвокат К., който поддържа депозираната искова молба. Ангажира писмени доказателства, по същество изразява становище, че исковете са доказани и основателни, като се иска уважаването им, претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител – адвокат С., която поддържа депозирания отговор, с който не оспорват размера, а оспорвате претендирания от ищеца период. По същество се изразява становище да се уважат исковете съобразно заключението на вещото лице. Претендират се разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Видно от приложеното по делото Решение № 905205/22.07.2021 година, постановено по гражданско дело № 4/2021 година по описа на Районен съд Благоевград, съдът е прекратил сключения на 20.12.2009г. в гр. Благоевград граждански брак между Г. К. М., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Благоевград, ••••• и С. Р. М., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Благоевград, •••••, с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство; предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето А. Г. М., с ЕГН ••••••••••, на неговата майка и законен представител С. Р. М.; определено е местоживеенето на детето на адреса на майката-гр. Благоевград, •••••; определен е режим на лични контакти на бащата Г. К. М., с ЕГН •••••••••• с детето А. Г. М., с ЕГН ••••••••••; определена е издръжка, която Г. К. М. да заплаща на детето си чрез неговата майка и законен представител. Със същото решение е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Благоевград, ••••• на майката С. Р. М. с ЕГН •••••••••• и детето А. Г. М., с ЕГН ••••••••••. Съдебното решение в частта, касаеща предоставяне на семейното жилище за ползване и определената издръжка на детето А. М. е обжалвано и с Решение № 112/11.03.2022 година е потвърдено от Окръжен съд Благоевград по в.гр.д № 971/2021 година, влязло в законна сила на 11.03.2022 година, а в останалата необжалваема част е влязло в законна сила на 15.09.2021 година. Видно от приложения по делото нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, построени върху държавна земя от ••••• № 140, том I, рег. № 2540, дело № 118 от 2022 година, се установява, че на 12.08.2022 година ищецът Гиеорги К. М. е придобил САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 04279.616.91.5.12/ нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно, точка, пет, точка, дванадесет/ с предназначение - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, който обект се намира на етаж 4 /четири/ в сграда с идентификатор 04279.616.91.5 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно, точка, пет/, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.616.91 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, деветдесет и едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г на ИД на АК, няма данни за последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, находящ се в Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград, с адрес: ••••• /едно/-Б, ет.4 /четири/, ап.12 /дванадесети/, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ: 119.02 кв.м, / сто и деветнадесет цяло и две стотни квадратни метра/, заедно с прилежащи части: МАЗЕ №13 /тринадесет/ с площ от 13.10 /тринадесет цяло и десет стотни/ квадратни метра, както и заедно с 6.63% /шест цяло шестдесет и три процента/ ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като е представена и схема № 15-151604- 14.02.2020година за процесния самостоятелен обект. От приложената по делото покана от Г. К. М., адресирана до ответницата С. Р. М. става ясно, че същата е поканена в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на настоящата покана, да заплати сумата от 2800, 00 лв., представляваща наемната цена в размер на 400, 00 лв. месечно за ползваната част от описаният по-горе обект за времето от 13.03.2022 год. /влизане в сила на съдебното решение/ до 13.10.2022 год., ведно с лихва за забава върху сумата, считано От датата на поканата до окончателното и плащане, а считано от 13.10.2022 год. и до прекратяване на ползването на имота, описан по-горе, следва да заплаща по 400, 00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху сумата при забава в плащанията, представляващи пазарният месечен наем на имота, предоставен за ползване като семейно жилище. Указано й е, че в случай, че не разполага с възможност да заплаща претендираните по-горе суми, следва да освободи недвижимият имот, тъй като в противен случай ще бъдат предприети действия по съдебното им присъждане и респ. принудително събиране на дължимите ми се суми. По делото е допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. П. Т., която е приета по делото като неоспорена от страните. Вещото лице след запознаване с материалите по делото, извършен оглед на място на процесния имот и извършено проучване и информация на какви цени се отдават под наем подобни имоти близки като местоположение до оценявания имот е дало заключение, че месечната пазарна наемна цена на имота към месец август 2022 година е в размер на 452 лева, т.е. за периода от 12.08.2022 година до 12.04.2023 година дължимият наем възлиза в размер общо на 3616 лева. След проведен анализ с агенции за недвижими имоти на наемите към настоящия момент било установено от вещото лице, че има завишение на наемите от порядъка на 8-10 %, поради което вещото лице Т. е дало заключение, че месечната пазарна наемна цена за имота към месец март 2024 година е 490 лева. Вещото лице е посочило, че наемът за ползваната от ответницата жилищна площ от семейното жилище, и респективно този за ползваната от ненавършилото пълнолетие дете се разпределя поравно между тях, тъй като реално апартамента се ползва в неговата цялост, ведно с обзавеждането в него от двама души, поради което е дало заключение, че след разпределение на пазарната наемна стойност на процесното жилище за периода 12.08.2022 г до 12.04.2023 година наемът възлиза в размер на 1808, 00 лева или към 2022-2023 година е в размер на 226, 00 лева за С. М., представляващо 1/2 идеална част от общия наем за апартамента, съответно за 2024 година наемът за ½ идеална част от жилището е в размер на по 245, 00 лева месечно. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение. Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице като обосновано, компетентно и пълно. Въз основа на така приетите факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна относно предявения иск: Предявени са: осъдителен иск с правна квалификация чл. 57, ал. 1 СК за сумата от 1808, 00 лв. /съобразно допуснатото изменение на предявения иск/– наем за ползване на собствения на ищеца имот, представляващ бивше семейно жилище, за периода от 12.08.2022 г. до 12.04.2023 г.; иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК за определяне на наемната цена за ползване на имота от ответницата занапред, считано от 13.04.2023г. По иска с правно основание чл. 57, ал. 1 СК: В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно следните обстоятелства: качеството на страните на бивши съпрузи; предоставянето на ответната страна да ползва жилището като семейно жилище с влязло в сила съдебно решение, в което не е определян от съда наем по чл. 57, ал. 1 СК, нито пък страните са договорили ползването му да е безвъзмездно; че ищеца е собственик на жилището, стойността на наема относно частта, ползвана от ответната страна. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на посочените изисквания, а в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да проведе доказване относно погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо наемната цена за ползването на частта на ответницата от процесния имот за процесния период. По делото е безспорно доказано и е обявено от съда за ненуждаещо се от доказване, че бракът между страните е прекратен с решение, постановено по гр. д. № 4/2021 год. по описа на PC-Благоевград, по силата на което процесното семейно жилище било предоставено за ползване на ответницата и непълнолетното им дете А. Г. М., като в тази му част същото е влязло в законна сила на 11.03.2022 год. Прието е за безспорно установено, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесното жилище от 12.08.2022г., което обстоятелство се установява и от приетия о делото нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, построени върху държавна земя от ••••• № 140, том I, рег. № 2540, дело № 118 от 2022 година. От страна на ответницата не се оспорва и дължимостта на заплащане на наем след 12.08.2022 г до 12.04.2023 г. /датата на завеждане на иска/. Доколкото действително е налице предоставяне ползването на собствения на ищеца имот, представляващ семейно жилище за ползване на ответницата с влязло в сила решение за развод, в което не е уговорено безвъзмездно ползване, както и не е определен наем, то е приложим специалният иск по чл. 57 СК. Съгласно чл.57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл.56, ал.1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение, в настоящия случай е налице хипотезата на чл.56, ал. 2 от СК - между бившите съпрузи, което е възмездно, т.е. – ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го собственик съгласно решението. Според ал.2 на чл.57 от СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата. С решението не е определен наем от съда по чл. 57, ал. 1 СК, както и липсва между страните договореност ползването да е безвъзмезно /като при заем за послужване/, за което няма твърдения и данни по делото, поради което между тях е възникнало наемно правоотношение по силата на закона - чл. 57, ал. 1 СК. Законодателят е предоставил възможност на всяка от страните безсрочно да сезира съда с искане за определяне на наемната цена, ако това право не е упражнено в брачното производство. В съдебната практика се приема, че то може да бъде направено и след неговото приключване с отделен иск /така решение № 96/14.03.2016 г. по гр. д. № 4842 от 2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 199/15.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г. на ВКС, I г. о. и др. /. През исковия период страните по делото са в отношения за наем, възникнали на основание акт на съдебна администрация на семейните отношения /така решение № 392/01.02.2012 г. по гр. дело № 1641/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др. /. С предоставяне на цялото жилище за ползване на съпругата ответница, се ограничават правата на другия съпруг - собственик и с оглед на изричната разпоредба на чл. 57, ал. 1 СК се дължи от съпругата ползвател наемна цена на база средния месечен пазарен наем. Правото на наемна цена за другия съпруг възниква в случая от 12.08.2022г., от която дата ищецът е придобил недвижимия имот. С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 СК не се дължи наем само за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Съдебната практика възприема – решение № 123/04.04.2013 г., постановено по гр. д. № 526/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др., че при определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака, съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие "жилищна площ" - чл. 57 СК. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството /Постановление № 12/1971 г. на Пленума на ВС/. В този смисъл е възприето, че жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, поради което при определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения. С решение № 627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, наемът който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява на половина. До пълнолетието си децата живеят в жилището на родителя- собственик, на когото не са предоставени родителските права, на свое собствено основание, произтичащо от задълженията на този родител да ги обезпечи с жилище, без да дължат наем. Това тяхно право се основава на родствената им връзка със собственика, който като родител също е длъжен да полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание, независимо, че родителските права са предоставени на другия съпруг /ТР №46 от 1.IV.1965г. по гр.д.№22/65г., ОСГК/. Съпругът - несобственик на жилището, комуто то е предоставено поради обстоятелството, че по силата на съдебното решение след прекратяване на брака той ще упражнява родителски права, обаче дължи наем за онази част от жилищната площ, която той лично ползва. Това следва от факта на прекратяване брака и от факта, че бившите съпрузи престават да са членове на едно и също семейство. Наемното отношение за неговата част от жилищната площ възниква по силата на решението за предоставяне жилището на съпруга - несобственик. Размерът на наема в такъв случай ще се определя в зависимост от ползваната площ извън тази на децата /ТР №46 от 1.IV.1965г. по гр.д.№22/65г., ОСГК/. Доколкото съдът е предоставил ползването на семейното жилище на съпругата и детето, то съпругата дължи наем на съпруга за частта от жилището, която тя ползва, но не и за ползваната от непълнолетното дете жилищна площ. Следователно ответницата дължи наем на ищеца за периода от 12.05.2022г. до 12.04.2023г. за 1/2 идеална част от жилището. По делото се установи от приетото заключение по допуснатата и назначена съдебно- оценителна експертиза, което не е оспорено от страните, че размерът на наема, който дължи ответницата съобразно ползваната от нея жилищна площ от семейното жилище, а именно ½ идеална част за периода 12.08.2022 г. до 12.04.2023 година възлиза в размер на 1808, 00 лева или по 226, 00 лева месечно. В тази връзка предявения иск е изцяло основателен, като върху посочената сума в размер на 1808, 00 лв. ответницата дължи и законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.04.2023 г., до окончателното плащане. По предявения иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК. По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че със съдебно решение е предоставено ползването на семейното жилище на ответницата, както и актуалния размер на средния пазарен наем. При предоставяне ползването на семейното жилище на единия от бившите съпрузи законодателят не е възприел разрешение, при което съдът да се произнася служебно за размера на наемната цена, изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да постигнат съгласие за този размер. Предоставил е възможност на всяка от страните да сезира съда с искане за това, като не е определил срок, в който същото да може да бъде направено. В съдебната практика се приема, че то може да бъде направено както в бракоразводния процес, така и след неговото приключване с отделен иск /в този смисъл – Решение № 199/15.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г. на ВКС, I ГО, и цитираната в него съдебна практика/. Както бе посочено вече, с решението не е определен наем от съда по чл. 57, ал. 1 СК, както и липсва между страните договореност ползването да е безвъзмезно /като при заем за послужване/, за което няма твърдения и данни по делото, поради което между тях е възникнало наемно правоотношение по силата на закона - чл. 57, ал. 1 СК. Щом ползването е възмездно, неползващият съпруг може да иска от съда определяне на наемна цена по отношение на ползващия. По делото не се спори, че правото на ползване на ответницата върху процесния имот не е преустановено и понастоящем. Липсват данни за промяна по въпроса за упражняването на родителските права върху детето от майката и местоживеенето му при нея, поради което съдът приема, че то продължава да ползва апартамента заедно с майка си. В контекста на изложеното съдът намира, че следва да определи на основание чл. 57, ал. 2 СК наемна цена, която ответницата да заплаща на ищеца за продължаващото и в бъдеще ползване на собствения на ищеца имот – бивше семейно жилище, при съобразяване както се посочи и по-горе, че ответницата не дължи наем за ползваната от детето жилищна площ, в случая ½ идеална част. В тази връзка и като взе предвид заключението на съдебно-оценителната експертиза относно актуалната средна пазарна цена на целия имот, възлизаща на 490, 00 лв., съдът счита, че ответницата следва да плаща занапред месечен наем в размер на 245, 00 лв., считано от 13.04.2023 година до настъпване на основанията за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска за ползване на недвижимия имот. Предвид изложеното искът е основателен изцяло. По въпроса за разноските: От страна на ищеца се претендират разноски, съобразно представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски, както следва адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева; държавна такса в размер общо на 548, 00 лв., възнаграждение на вещо лице в размер на 280, 00 лева, или общо в размер на 1428, 00 лв. Предвид обстоятелството, че исковете са уважени изцяло поначало на ищеца се дължат всички сторени разноски. В случая обаче е допуснато изменение на предявените искове в насока намаляването им, поради което на ищеца се дължи държавна такса само до размера на останалите за разглеждане като размер искове, а именно 425, 12 лв. Следователно ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1305, 12 лв. От страна на ответницата, с оглед на обстоятелството, че част от предявените искове са прекратени се претендират сторените в производството разноски за което се представя списък с разноски. В случая делото е прекратено, поради оттегляне на първия предявен иск единствено в частта за периода за наем за времето от 11.03.2022 година до 11.08.2022 година, но е останал за разглеждане за останалия период и в същия размер, като в последствие дори размерът е увеличен, като искът се уважава за сума над първоначално предявения. Отделно от това искане за присъждане на разноски за тази прекратена част не е направено своевременно. Предвид изложеното съдът намира, че на ответницата не се дължат разноски за прекратяване на делото в тази му част. По друг начин стои въпроса във връзка с прекратяване на производството в частта за разликата над 226, 00 лв. месечно до 300, 00 лв. месечно и за разликата над 245, 00 лв. месечно до 300, 00 лв. производството по делото е прекратено, поради оттегляне на исковете в тази им част, в резултат на допуснато изменение на исковете в насока намаляването им. Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно- при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част- ищецът следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част. Изключение от гореописания принцип е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която ако искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, то разноските се възлагат върху ищеца. В чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Безспорно е, че в случая е налице частично прекратяване на производството по делото с оглед допуснатото изменение на исковете чрез намаляването на първоначално заявения размер. Безспорно е също, че това се е наложило поради необходимостта от установяване на конкретния размер на задължението на ответника чрез съдебно-оценителна експертиза. Т. е. не е налице неоснователно оспорване от страна на ответника на тази част от претенцията за главницата, за която е извършено оттегляне на иск. Основателното оспорване от ответника на иска по размер е негово процесуално право и не представлява недобросъвестно процесуално поведение, което да изключва приложението на разпоредбата чл. 78, ал. 4 ГПК, в случай на частично оттегляне на иска. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК съдът приема, че на ответника се дължат разноски и при частично прекратяване на делото, вследствие на намаляване на размера на иска (което се осъществява само чрез оттегляне/ отказ от част от иска), ако същите са поискани своевременно и своевременно са представени доказателства за това, че са действително направени. На ответника се дължат разноски не само, ако производството по делото е изцяло прекратено, а следва да се държи сметка за общия принцип, възприет от законодателя при разпределяне отговорността за разноски, а именно за съразмерност на разноските в зависимост уважената/ респективно- отхвърлената или прекратена част от иска. В случая искането за присъждане на разноски- адвокатско възнаграждение, при частично прекратяване на иска е направено в устните състезания по делото, в съдебното заседание, в което е извършено частичното оттегляне от исковете. Следователно, същото е своевременно заявено. Видно от данните по делото ответницата е сторила разноски в размер на 600, 00 лева- заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за изготвяне на съдебно- оценителна експертиза в размер общо на 280, 00 лева, или в размер общо на 880, 00 лв. Предвид частта от исковете, която е прекратено на ответницата съразмерно се дължат разноски в размер на 210, 87 лв., които ищецът следва да й заплати. Водим от горното, съдът