Решение № 626 от 20.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2450/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Образувано е по жалба на Р. Н. Ч., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.8, чрез адв. У., срещу Отказ за подновяване срока на валидност на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана с № 432з-300/29.08.2024г. на началника на Първо РУ - [област] към ОД на МВР - [област], потвърден с Решение № 317000-15923/02.10.2024г. на директора на ОДМВР - [област] (подписано от директора на 25.09.2024г.). В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като административния орган не е разгледал и възприел пълно, обстойно, обективно и безпристрастно всички данни, имащи отношение по случая. Жалбоподателят твърди, че за бивши служители на МВР законодателят е предвидил диференцирани условия при издаването на разрешение, които не изискват доказване на необходимостта от издаване разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, предвид изискванията на чл. 58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Поддържа, че с изменението на чл.87, ал.1 в ДВ бр.13 от 2024г. е създадена нова т.4, която въвежда деклариране на наличието на обстоятелства по чл. 58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ и в този смисъл, законодателят е приел за достатъчно условие именно декларирането на наличие на обстоятелствата, като не е предвидено събиране и представяне на доказателства в тази връзка. Счита, че е незаконосъобразно да се изискват и установяват такива обстоятелства при продължаване на срока на вече даденото по този законов ред разрешение, като в случая същото се подновява/издава на основание чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ и административния орган излиза извън рамките на законовите изисквания, и тълкува разширително своите правомощия. Жалбоподателят поддържа, че няма произнасяне по целесъобразност на горестоящия орган, каквото е поискано с жалбата срещу отказа. Иска се отмяна на оспорения отказ за подновяване срока на валидност на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Съображения по същество са изложени в представени по делото писмени бележки. Ответникът – Началник на Първо РУ - [област] към ОД на МВР - [област], чрез процесуалния си представител юриск. Д.-П. в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По допустимостта: Първоначално жалбата е насочена срещу решението на директора на ОДМВР – [област], но с молба на лист 44 по делото жалбоподателят е уточнил, че обжалва Отказ за подновяване срока на валидност на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана с № 432з-300/29.08.2024г. на началника на Първо РУ - [област] към ОД на МВР – [област]. Оспореният отказ е връчен на Ч. на 30.08.2024 год., видно от отбелязването в акта и е бил обжалван пред горестоящия административен орган с жалба рег. 432000-13236/16.09.2024г. по описа на Първо РУ - [област]. Жалбата е подадена чрез ССЕВ на 13.09.2024г. (лист 14), т.е. в срок. Материалите по преписката, относно постъпилата жалба са изпратени на директора на ОДМВР - [област] с писмо УРИ 432р-18816/18.09.2024 г. (лист 19). С Решение № 317000-15923/02.10.2024г., но подписано на 25.09.2024г., директорът на ОДМВР - [област] отхвърлил като неоснователна подадената от Ч. жалба срещу отказ № 432з-300/29.08.2024г. на началника на Първо РУ- [област]. Жалбата до Административен съд – [област] е подадена чрез административния орган на 18.10.2024г. Доколкото ответникът не ангажира доказателства за връчването на решението на горестоящия орган на Ч. (изрично посочено в молба на лист 47 по делото), то следва да се приеме, че е подадена в срок, от надлежна страна при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съдът намира за установено следното от фактическа страна: Р. Н. Ч. е подал заявление вх. № 432000-11079/29.07.2024г., с искане за подновяване срока на валидност на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към заявлението са приложени: свидетелство за съдимост; медицинско свидетелство, че е психично здрав и не е диспансеризиран; удостоверение – справка от ЦПЗ – [област]; удостоверение за техническа годност на огнестрелно оръжие; декларация по чл.87, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ, в което като обстоятелства за подновяване на разрешението е посочено, че оръжието е необходимо за самоотбрана на бивш служител на МВР. Като мотиви в заявлението е посочена необходимостта от самоохрана и факта, че Р. Ч. е бивш служител на МВР. По преписката са приложени: Писмо от Окръжна прокуратура – [област], според което към 30.07.2024г. не са установени данни за образувани досъдебни производства срещу Р. Н. Ч.; Докладна записка от 07.08.2024г. на полицейски инспектор при 01 РУ – [област] относно извършена проверка по искане на Р. Н. Ч. за подновяване срока на разрешение за закупуване, носене и съхранение на бойно оръжие, съгласно чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ, според която няма постъпили жалби и сигнали срещу Ч. за нарушаване на обществения ред, не са налагани мерки по ЗЗДН, не е настаняван за принудително лечение по глава пета раздeл II от ЗЗ, не контактува с криминално проявени и няма криминални прояви; Констативен протокол за извършена на 01.08.2024г. проверка на каса за бойно оръжие на Р. Н. Ч.; Докладна записка от 07.08.2024г. на разузнавач в с-р „КП“ при Първо РУ – [област], според която Ч. няма регистрирани заявителски материали в централизираните информационни масиви на МВР и няма данни да поддържа контакти или да е свързан с други лица от криминалния контингент. На основание чл.34 от АПК до заявителя е изпратено писмо № 432000-11893/16.08.2024г., с което му е предоставена възможност, в 7 – дневен срок от получаване на уведомлението да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение за закупуване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана, както и да направи писмени искания и възражения. Писмото е връчено на 16.08.2024г. лично на Р. Ч.. В допълнителни мотиви от 20.08.2024г. Р. Ч. отново сочи, че е бивш служител на МВР с 30 години стаж, като в момента работи в ОП „Общинска охрана“, както и да защити собствеността на имота и живота на семейството си и неговия. Ч. е посочил, че има няколко опита за проникване в жилището му, даже когато е почивал в него. На 27.08.2024 г. във връзка с извършена проверка е изготвена Докладна записка от мл. ПИ КОС в Първо РУ - [област], в която е посочено, че на лицето може да му бъде подновено разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Последвало е издаването на оспорения в настоящото производство Отказ за подновяване срока на валидност на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана с № 432з-300/29.08.2024г. на началника на Първо РУ [област] към ОД на МВР – [област]. Според мотивите на отказа, една от основните предпоставки за съхранение и носене на огнестрелно оръжие е посочване на основателна причина за това, въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение, като тази причина следва да бъде посочена в заявлението и доказана от заявителя, съобразно конкретните му твърдения. Началникът на Първо РУ [област] е посочил, че към заявлението на Ч. не са приложени доказателства, които да обосноват по несъмнен начин необходимостта от оръжие за самоотбрана. Посочил е още, че не се сочат данни в заявлението на Ч., които да аргументират необходимост от ползване на лично огнестрелно оръжие за граждански цели съгласно чл. 6 на ЗОБВВПИ от физическо лице. В отказа е изложено още, че след извършена справка в база данни на МВР няма постъпили данни за реални заплахи и извършени нападения срещу лицето, което да налага издаването на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с цел самоотбрана. За да отхвърли жалбата срещу постановения отказ, директорът на ОД на МВР – [област] е приел, че твърдените от Р. Ч. опасности и заплахи остават потенциални като рискове, като обстоятелството, че е бивш служител на МВР не представлява самостоятелно основание за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Според горестоящия орган, законът не създава привилегия за издаването на такова разрешение за държавните служители от Министерството на вътрешните работи с прекратено правоотношение. В решението са изложени мотиви, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Според директора на ОД на МВР – [област], към момента на издаване на отказа не е налице причина, която да обосновава по несъмнен начин необходимостта от подновяване на срока на валидност на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. От страна на жалбоподателя е представена служебна бележка от ОДМВР – [област], според която Р. Н. Ч. е бил служител на МВР от 04.01.1981 г. до 01.12.1999 г., освободен от служба поради пенсиониране и назначен отново в МВР, считано от 03.04.2000г. на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Общинска полиция-[област]“ по допълнителен щат с прекратено служебно правоотношение, считано от 30.11.2011 г. От ответника е представена Заповед № 8121К-12208 от 23.08.2024г. за преназначаване на А. П. К. на ръководна длъжност Началник на Първо РУ – [област] при ОД на МВР – [област]. При така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи: Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83. Оспорения акт е издаден от компетентен орган – началник Първо РУ-[област] към ОДМВР - [област] в рамките на неговите правомощия по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ и в едномесечен срок от подаване на заявлението. Отказът е съставен в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Видно от самия отказ в него са изложени фактически и правни основания. Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и да водят до отмяната на оспорения акт. В хода на административното производство на Р. Ч. е дадена възможност на основание чл.34 от АПК да участва в производството, както и да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение за закупуване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана, както и да направи писмени искания и възражения. Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона. Съгласно чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, което следва да се придружено с подробно описани в нормата документи и удостоверения. Независимо от употребената в закона терминология "подновяване на разрешението", процедурата се извършва като при първоначалното издаване на разрешение, предвид препратката на чл. 87, ал. 3 от закона към чл. 83 от ЗОБВВПИ, който регламентира реда за издаване на разрешението. В този смисъл, дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение или в хипотеза на подновяване на разрешението, лицето следва да докаже необходимостта от притежаването на оръжие, т. е. тежестта на доказване на съществуването на подобна необходимост е на жалбоподателя. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като с изменението на чл.87, ал.1 в ДВ бр.13 от 2024г. е създадена нова т.4, която въвежда деклариране на наличието на обстоятелства по чл. 58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ, в този смисъл законодателят е приел за достатъчно условие декларирането на наличие на обстоятелствата, като не е предвидено събиране и представяне на доказателства в тази връзка. Доказването на необходимостта от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на исканото разрешение, а не само да посочи в декларацията една от изброените в закона цели. В конкретния случай Р. Ч. не установява основателна причина- самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Пред административния орган не са представени доказателства, свързани с опасност за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя и семейството му. Освен посочването на една от предвидените в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и наличието й. Доказването на необходимост от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие свързана със заплахи отправени към жалбоподателя и с опити за проникване в жилището му става с писмени доказателства, а не със свидетелски показания. Следва да се отчете, и че в административното производство и въпреки дадената му възможност Ч. не е поискал събиране на доказателства чрез снемане на сведения от свидетели, а едва в съдебното производство е направил доказателствено искане за разпит на свидетели. В тази връзка в Решение № 4867 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6547/2023 г., VII о. е посочено, че съдът е кредитирал свидетелски показания, каквито доказателства не са събрани от заявителя в административното производство. Наличието на заплаха следва да се установи пред административния орган, който да извърши преценка от необходимостта за самоотбрана. При наличие на заплаха се изисква да бъдат уведомени компетентните органи (в този смисъл Решение № 17617 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2018 г., VII о.). По делото не се установява твърдяното от Р. Ч. основание за подновяване срока на валидност на разрешението. Неоснователни са възраженията, че за бивши служители на МВР, какъвто е и Ч., законодателят е предвидил диференцирани условия при издаването на разрешение, при които не изискват доказване на необходимостта от издаване разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, предвид изискванията на чл. 58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Фактът, че Ч. е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството на служител на МВР с прекратено правоотношение сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешение. Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел "Общи положения" на глава четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия" в ЗОБВВПИ, като разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не изключва приложимостта на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. От разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не могат да се извеждат аргументи, че след като на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели, то задължително следва да му бъде удължаван срокът на разрешението, като в тази норма е посочен компетентния орган и вида на документите, които лицата – служители на МВР с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение. Въпреки дадената възможност на Ч. в хода на административното производство и указаната доказателствена тежест в съдебното производство, същият не ангажира писмени доказателства за заплахи за живота и здравето му, свързани с неговата работа. Дори и да се приеме твърдението на жалбоподателя, че работи в ОП „Общинска охрана“, това обстоятелство отново не обосновава необходимост от подновяване на срока за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие. Потенциалната опасност от посегателства срещу личността и имуществото на лицето, не покриват критериите за наличие на основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и в тази връзка законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Съгласно Решение № 8793 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4258/2024 г., VII о., служебната ангажираност на лицето не може да бъде причина за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за лични цели. Ако работата на субекта крие потенциална и непосредствена опасност за здравето, живота или имуществото, юридическото лице, с което същият има сключен трудов договор, може да поиска издаването на разрешение за служебни цели. За пълнота, макар докладната записка на мл. ПИ КОС в Първо РУ – [област] да съдържа предложение за издаване на разрешение, то административният орган не е обвързан от предложението, направено с цитираната докладна записка, нито от предходно издаденото на Ч. разрешение. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешението, органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки в закона. В насока, че само посочването от заявителя, че е бивш служител на МВР не обосновава нуждата от самоотбрана - наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство е и практиката на ВАС: Решение № 12306 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1706/2023 г., VII о., Решение № 13460 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12551/2017 г., VII о., Решение № 11167 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2021 г., Решение № 13235 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8555/2021 г., VII о. По отношение на възражението, че няма произнасяне по целесъобразност на горестоящия орган, каквото е поискано с жалбата срещу отказа е необходимо да се отбележи, че в случая директорът на ОДМВР – [област] не разполага с оперативна самостоятелност да извършва преценка за целесъобразност, а следва да провери единствено дали са изпълнени изискванията на закона за подновяване срока на валидност на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Отделно от това съдебният контрол е за законосъобразност, а не за целесъобразност. Предвид изложеното съдът счита, че оспорения отказ за подновяване срока на валидност на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана с № 432з-300/29.08.2024г. на началника на Първо РУ -[област] към ОД на МВР – [област] е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта. Отказът е съобразен и с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество граждани. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В полза на ОД на МВР-[област], следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК. Водим от горното, съдът