Решение № 4578 от 7.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 712/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на И. Д. Заместник-Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Е. Г., против Решение № 86/17.06.2024 г., постановено по АНД № 317 по описа за 2024 година на Районен съд – Свиленград. В касационната жалба са развити доводи за постановяване на обжалваното решение при неправилно прилагане на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че районният съд развил три различни групи мотиви, които взаимно се изключвали, което правело акта му на практика немотивиран. В първата група били изложени доводи за отмяна на наказателното постановление (НП) поради неправилно приложен материален закон, като съдът счел, че следвало да се приложат разпоредбите не на Закона за митниците (ЗМ), а на Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон (ВЗ), издадена от Министъра на финансите (Наредбата). Този извод на съда бил неправилен, като в тази връзка се излагат подробни съображения относно изменението на ВЗ с ДВ бр. 82 от 29.09.2023 г., въз основа на които се счита, че на основание чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) Наредбата следвало да бъде считана за подзаконов нормативен акт, който загубил сила едновременно с частичното отменяване на закона, за прилагането на който бил предназначен, съобразно обсега на отменяването. Ето защо в НП деянието било правилно квалифицирано, тъй като било извършено пренасяне през границата на страната на стоки с търговски характер и количество, които не били декларирани по надлежния ред, а и до този извод съдът стигал във втората група мотиви. Будело недоумение наличието и на трета група мотиви за незаконосъобразност на наложената на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ мярка „отнемане в полза на Държавата“ на предмета на нарушението. Сочи се, че тази разпоредба била императивна и обвързвала във всички случаи разпореждането със стоки при доказано извършено нарушение „митническа контрабанда“. Като една от мерките за разпореждане със стоките при неизпълнение на задължение, тя се явявала мярка за неспазване и неизпълнение на митническото законодателство по смисъла на чл. 198, параграф 1, буква „а“ от Регламент 952/2013, която целяла да не се допуснат на територията на Съюза стоки, които не са декларирани пред митническите органи. В т. 3 от решението по дело С-393/19 се посочвало, че правото на собственост не било абсолютно и можело да търпи ограничения, които трябвало действително да отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес, каквито били приетите решения в националното законодателство. Цитираните от районния съд решения на Съда на Европейския съюз били неотносими към настоящия случай, а публично известно било становището на генералния адвокат по съединени дела С-717/22 и С-372/23 на СЕС, според което национална правна уредба можела да предвижда конфискация на стоките като допълнителна санкция, налагана на лицата, които са извършили административно нарушение, като не са изпълнили задълженията, предвидени в митническото законодателство. Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 86/17.06.2024 г., постановено по АНД № 317 по описа за 2024 година на Районен съд – Свиленград, и да се постанови друго, с което да се потвърди НП № BG2023/1000-3859/НП от 13.03.2024 г. на И. Д. Заместник-Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, като се претендират и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Й. А. А., чрез процесуалния си представител – адв. Т. К. от АК - Хасково, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение и да му се присъдят разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира обжалваното решение за правилно, с оглед на което предлага да бъде оставено в сила. Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. С Решение № 86/17.06.2024 г. по АНД № 317/2024 г. Районен съд – Свиленград е отменил НП № BG2023/1000-3859/НП от 13.03.2024 г., издадено от И. Д. Заместник-Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, с което на Й. А. А., на основание чл. 233, ал. 1 ЗМ, е наложено административно наказание глоба в размер на 4 312, 10 лева (пункт I), и се отнема в полза на Държавата от него, на основание чл. 233, ал. 6, във връзка с чл. 233, ал. 1 ЗМ златни пръстени проба 585 (14kt) – 8 броя – 21.50 грама; златни синджири проба 585 (14kt) – 1 брой – 10.60 грама; златни гривни проба 585 (14kt) – 1 брой – 3.60 грама; златни обици проба 585 (14kt) – 5 (чифта) – 23.00 грама, с митническа стойност 4 312, 10 лева (пункт II). За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че по делото било спорно дали откритите златни изделия, собственост на жалбоподателя, следвало да се декларират писмено, а не устно, както ги декларирал и дали същият бил правно задължен да ги декларира писмено, въпреки че били под 60 грама. В тази връзка е коментирал измененията, настъпили във ВЗ с ДВ бр. 82/2023 г., влезли в сила към датата на извършване на настоящото нарушение, както и разпоредби от Наредбата, като е направил извод, че доколкото цитираната наредба не била отменена и уреждала специален ред при внасяне на процесните златни изделия, следвало да се приеме, че в случая бил приложим специалният нормативен акт, а именно Наредбата, а не общия такъв – ЗМ. При това положение е счел, че неправилно административнонаказващия орган (АНО) приложил общите разпоредби на ЗМ, вместо специалните на Наредбата, поради което е отменил обжалваното НП изцяло. Изложил е и доводи, че НП било незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на нарушението, визирана в пункт II, поради противоречие на правото на ЕС - чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, поради което на основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС следвало да не се приложи националната разпоредба – чл. 233, ал. 6 ЗМ. При условията на алтернативност е изложил пространно и допълнителни правни съображения за незаконосъобразност на НП в частта по пункт I. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съображенията за това са следните: При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод. Оплакванията на касационния жалбоподател, че атакуваният съдебен акт бил постановен при допуснати на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Съгласно чл. 1, т. 4 ВЗ в редакцията до изменението му с ДВ бр.82 от 29.09.2023 г. с този закон са се уреждали и сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, тяхното пренасяне през границата на страната и преработката им, а след това изменение в предметния му обхват се включват само „сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие и преработката им“, т.е. пренасянето през границата на страна на изделията с и от благородни метали е отпаднало от него. Със същото изменение на закона изцяло е отменен чл. 14а от същия, озаглавен „Пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна“, който в ал. 1 е предвиждал, че пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина, определени с наредбата по чл. 14г. Последната разпоредба, озаглавена „Наредба по прилагане на режимите за деклариране пред митническите органи“ и предвиждаща, че Министърът на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, 14б и 14в, също е отменена. Такава наредба е посочената в ревизираното решение Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. Вярно е, че съгласно чл. 4 от Наредбата пренасянето през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от тях не се декларира до следните размери: (т. 2) бижута и аксесоари от сплави на златото или платината общо до 60 грама без оглед на съдържанието на златото или платината, както и че в чл. 5, ал. 1 от същата е предвидено, че пренасянето през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над размерите, посочени в чл.4, …, за или от трета страна се декларира по реда на чл. 9, а в чл. 9, ал. 1 е посочено, че лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация … по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на … чл. 5 …, и че утвърденият от министъра на финансите образец на декларация се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“. Следва да се има предвид обаче, че с § 24 от Закона за изменение и допълнение на ВЗ, обн. в ДВ бр. 82 от 2023 г. е предвидено, че „В ЗМ се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, ал. 2 думите „и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях“ се заличават“, като до посоченото изменение чл. 2 ЗМ има следната редакция: ал. 1 – „Лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, при пристигане и напускане на митническата територия на Съюза през граничните контролно-пропускателни пунктове подлежат на митнически контрол.“ Ал. 2 – „Контрол се извършва и при пренасянето през държавната граница на страната на парични средства и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях съгласно Валутния закон, както и за спазването на други изисквания или ограничения, установени в законодателството във връзка с пренасянето през държавната граница на стоки, доколкото същите са под митнически надзор.“ От друга е необходимо да се съобрази и че съгласно чл. 13, ал. 1 ЗНА, актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването, а съгласно ал. 2 на с.з., новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. В Закона за изменение и допълнение на ВЗ, обн. в ДВ бр. 82 от 2023 г., липсват подобни разпоредби, поради което основателно се твърди от касатора, че с отмяната на нормата от ВЗ, в изпълнение на която е издадена, Наредбата е загубила сила съобразно обсега на отменените норми от закона, за прилагането на които е издадена. Следователно, неправилно е становището на въззивния съд, че в случая са били нарушени разпоредби от Наредбата и същата е била приложимият специален нормативен акт, който следвало да дерогира общия закон. А оттам е погрешен е изводът му, че административнонаказателната отговорност на наказаното лице следва да се ангажира за неизпълнение на задължения, уредени в подзаконов нормативен акт, загубил сила към момента на извършване на деянието. На следващо място според настоящата инстанция е налице неяснота в АУАН и в НП защо златните изделия, за които жалбоподателят е декларирал, че си е купил за лично ползване, са преценени като такива в търговско количество. В тази връзка правилно и обосновано от събраните по делото гласни доказателства е прието от районния съд, че златните накити представляват негови лични вещи и са били закупени за лична употреба, респективно за неговото семейство и роднини за подаръци. Следва да се сподели и изводът на въззивната инстанция, че количеството златни изделия от различен вид – съответно 8 броя пръстени, 5 чифта обеци, 1 брой синджир и 1 брой гривна, с общо тегло 58, 70 грама нямат търговски характер и попадат под предвидената в чл. 4, т. 2 от Наредбата горна граница от 60 грама, при която до изменението на ВЗ златните изделия не са подлежали на деклариране, включително при пренасянето им през границата от трета страна. Ето защо е следвало митническите органи, респ. АНО да посочат ясно и недвусмислено въз основа на какви обстоятелства и нормативна уредба приемат, че златните изделия са в търговско количество, имат характер на стоки по смисъла на чл. 233, ал. 1 ЗМ, респективно подлежат на деклариране (и по кой ред), и пренасянето им през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи осъществява състава на нарушението митническа контрабанда. Вярно е, че в НП е отбелязано, че недекларираната стока не попада в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“, предвидена в чл. 1, т. 21, буква „б“ от Делегиран Регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, но това не е надлежно мотивиране. Това е така, защото съгласно посочената разпоредба „стоки с нетърговски характер“ означава: стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: i) имат случаен характер; и ii) се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. В случая липсва обосноваване от фактическа страна внесените златни изделия да се внасят с търговска цел, за да се приеме изводът, че са подлежали на деклариране като стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, съгласно чл. 158 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. При липса на доказано административно нарушение, неоснователен е и доводът на касатора за потвърждаване на НП в неговия пункт II относно отнемането на изделията в полза на държавата. За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че в случая не е налице липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК поради излагане на три различни групи мотиви, които взаимно се изключвали. Действително от районния съд е проявена разточителност на аргументацията, която е напълно излишна, но липсва вътрешно противоречие в нея, доколкото изрично е посочил, че жалбата е неоснователна, като е изложил ясни и конкретни съображения за това, като именно те се явяват водещи при постановяване на решението му. Останалите аргументи са дадени в условията на евентуалност, в случай че не се възприемат горните му изводи. Относно оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция, по-горе съдът даде отговор на същото. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че крайният извод на контролирания съд за отмяна на процесното НП е правилен, макар и по различни от изложените в мотивите му съображения. Ето защо в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и че касационният ответник е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, единствено в негова полза следва да се присъдят такива, а именно сумата от 500 лева за платено адвокатско възнаграждение съобразно представения и неоспорен договор за правна помощ. Своевременно заявеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно, тъй като размерът му е справедлив и обоснован, защото е съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, така и с осъществената от упълномощения адвокат защита по него. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът