Решение № 4743 от 27.11.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 860/2025 г.

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е по жалба от В. Я., [ЛНЧ], гражданка на Украйна, с настоящ адрес в гр. Стара Загора, против Заповед № ЗСПД/Д-СТ/5850 от 24.07.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, с която е отказано отпускане на месечна помощ за дете по чл.10а, ал.3 от ЗСПД. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до издаването й при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се направения от административния орган извод, че тъй като лицето не е със статут на постоянно пребиваващ чужденец и не отговаря на дефиницията за семейство съгласно §1, т.1 от ДР на ЗСПД, е извън кръга от лица, имащи право на семейни помощи за деца. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед. Ответникът – Директор на Дирекция “Социално подпомагане” Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба по делото изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за установено следното: Административното производство по издаване на оспорената заповед е инициирано от жалбоподателката В. Я. с подадено Заявление – декларация с рег.№ ЗСПД/Д-СТ/5850/ 18.07.2025 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД относно детето А. Я., записано в трети клас за учебната 2025/ 2026г. В заявлението е отбелязано, че заявителката е баба на А. Я. и е декларирано, че детето не е настанено за отглеждане извън семейството и живее за постоянно в страната. Приложено е копие от издадена на заявителя В. Я. регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825260367 със срок до 04.03.2026г., в която като придружаващи деца под [възраст] възраст е вписано детето А. Я. с дата на раждане: [дата]. и [ЛНЧ]. Приложено е и пълномощно за дадено съгласие от майката на детето грижите за него на територията на Република България да се поемат от баба му В. Я.. Със Заповед № 3СПД/Д-СТ/5850/ 24.07.2025г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10б, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД на В. Я. е отказано отпускане на еднократна помощ по чл.10, ал.3 от ЗСПД за детето А. Я.. От фактическа страна отказът е обоснован с това, че съгласно чл.3, т.5 от ЗСПД право на семейни помощи имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България е страна, а в случая заявителката няма статут на постоянно пребваващ и освен това не отговаря на дефиницията за „семейство“ съгласно §1, т.1 от ДР на ЗСПД и не е настойник или попечител на детето. Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на адресата на 30.07.2025г., от надлежна страна, за която оспореният индивидуален административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. Оспорената Заповед № 3СПД/Д-СТ/5850/ 24.07.2025г на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. По делото не съществува спор, че жалбоподателката и нейната внучка са украински граждани, на които е предоставена временна закрила и съгласно чл.39, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ имат право да останат на територията на Република България до 04.03.2026г. Не спорно и че в Р.България детето не е придружавано от родителите си, а от своята баба по майчина линия, която е упълномощена от майката да полага всички необходими грижи за детето на територията на нашата страна. Д. А. Я. е записано като ученик в трети клас в училище в гр.Стара Загора. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В чл.10а, ал.3 ЗСПД е регламентирано, че при условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето. В нормата на чл. 3 ЗСПД е очертан кръгът от лица, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Действително жалбоподателката не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези на правоимащи лица, доколкото не съдържа специални правила за чужденци с предоставена временна закрила, но разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД допуска възможността правата на чуждите граждани за получаване на помощите да е уредено в международен договор или в друг закон. В чл. 39, ал.1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците изрично е регламентирано, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, които се финансират от държавния бюджет, съгласно чл. 5 от ЗСПД /Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на Република България/. Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето. Следователно именно по силата на друг закон – Законът за убежището и бежанците и по-конкретно по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, както и на чл. 2, ал. 6 от ЗСП, жалбоподателката като лице, полагащо грижи за малолетното дете А. Я. на територията на Република България, има право на социално подпомагане – в случая и на разглежданите семейни помощи за деца по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗСПД. Извършеното от административния орган тълкуване на правилото от чл. 3, т. 5 от ЗСПД не съответства и на разпоредбата на чл. 28, § 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно посочената разпоредба държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е посочено, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила /какъвто е и настоящия случай/, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, като съгласно § 2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения. Република България като държава членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. Не може да се приеме за пречка да бъде отпусната заявената еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД и соченият от административния орган факт, че заявителката и детето не са семейство по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗСПД. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях, а помощта по чл.10а ЗСПД се отпуска за покриване част от разходите в началото на учебната година. Следователно целта на конкретната помощ е да подпомогне отглеждането на детето от лицето, полагащо грижи за него, като осигури по-добри възможности за подготовката му за началото на учебната година. С оглед конкретиката на случая неприложима е сочената в заповедта хипотеза на чл.10а, ал.3 от ЗСПД, тъй като В. Я. не е настойник на малолетната А. Я.. Детето обаче живее заедно с баба си и тя е единственият възрастен на територията на Република България, който полага непосредствени грижи за него, в т.ч. и за обучението му, поради което и същата може да претендира предоставяне на семейна помощ по чл.10а ЗСПД за отглеждане на детето. Едно от основните права, признати от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.), е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3 че държавите – страни по Конвенцията в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В този контекст следва да се тълкуват разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, тъй като те целят именно подпомагане на родителите или лицата полагащи непосредсвена грижа при осигуряване на правото на жизнен стандарт на детето чрез предоставяне на материална помощ. Ето защо постановения в случая отказ за изплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД с аргумент, че лицето е чужд гражданин, който нямат статут на постоянно пребиваващ в страната и не отговаря на дефиницята за „семейство“ по см. на §1, т.1 от ДР на ЗСПД, се явява материално незаконосъобразен и постановен в несъответствие с целта на закона да бъдат подпомогнати семействата при отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. №ЗСПД/Д-СТ/5850 от 18.07.2025 г. при съобразяване с дадените в настоящето решение указания по прилагане на материалния закон. Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК във връзка с чл.10, ал.6 от ЗСПД, съдът