Решение № 43 от 2.7.2025 г. на Районен съд - Луковит по дело № 133/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Ц. П. П., ЕГН ••••••••••, с адрес в •••, срещу Наказателно постановление №11- 1742 от 16.12.2022 г., издадено от А.А.Д., на длъжност Началник ••• - Русе, към Главна дирекция ••• при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на жалбоподателя, на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 7 от ЗРА и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата следните риболовни уреди: един брой телескопична въдица, черна на цвят с макара - сива, марка MIFINE както и един брой малоразмерен мрежен уред тип „парашут" с размери 120 х 120 см. с размер на окото 40 мм. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено в нарушение на нормите на ЗАНН, ЗРА, както и подзаконовите нормативни актове. Твърди се, че описаната в акта е неправилно е била преценена от наказващия орган. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Явява се неговият процесуален представител адв. Р. М., който поддържа жалбата. Наказващият орган - Началник на •••, гр. Русе към Главна дирекция ••• при ИАРА се представлява от гл. юрисконсулт И. П., който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от следното от фактическа страна: Н а 26.11.2022 г. свидетелите И. Ц. Ц. и С. Ц. Ш. – служители на длъжност „Рибарство и контрол“ при ИАРА, извършвали обход със служебен автомобил на землището на с. Ъглен. Около 14.30 часа приближавайки моста над водите на река Вит, находящ се край с. Ъглен в местността „Дупката“, служителите забелязали няколко лица, намиращи се на левия бряг по посока на течението на реката. Забелязали също, че единият от тях използвал въдица със закачен маломерен мрежест уред тип „парашут“, който замятал и вадил от коритото на реката. Служителите наблюдавали случващото се и след няколко минути слезли към брега, за да извършат проверка на лицето извършващо риболов. На местото до брега установили, че лицето, което преди това забелязали да борави с въдицата е жалбоподателят Ц. П. П.. За извършеното нарушение служителят И. Ц. Ц. в присъствието на свидетеля С. Ц. Ш., съставил на жалбоподателя Ц. П. АУАН № В 0029616/ 26.11.2022г., в който приели, че нарушителят е извършил следното: на 26.11.2022г. в 14.30 часа лови риба с един брой въдица с монтиран маломерен мрежест уред тип „парашут“, който е забранен за използване на риболовен уред. Ц. П. контролира въдицата заедно с парашута потопени във водата, боравейки с тях със съзнателни действия, като потапя и изважда парашута от водата, за да улови риба. Тези действия на П. представляват извършено нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 7 от Закона за рибарството и аквакултурите. Не било установено да е уловена риба. Актът бил подписан от жалбоподателя, който дал следните обяснения: „За първи път и се мъчих да извадя изгубен железен живарник. На основание чл. 41 от ЗАНН с акта за установяване на нарушението са иззети следните вещи: един брой телескопична въдица, черна на цвят, един брой макара, сива на цвят, марка MIFINE, както и един брой малоразмерен мрежен уред тип „парашут" с размери 120 х 120 см. с размер на окото 40 мм. Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган Началника на отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав" към ГД „Рибарство и контрол" при ИАРА, издал обжалваното Наказателно постановление № 11-1742 от 16.12.2022 г., с което на жалбоподателя Ц. П. П., на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева, за извършено административно нарушение на чл. 35, ал.1, т.7 от ЗРА, изразяващо се в това, че „На 26.11.2022 г. при извършена рутинна проверка и след проведено наблюдение от служителите на ИАРА - Ловеч, на река „Вит“ /рибностопански обект по чл. 3, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА)/, в землището на с. Ъглен, община Луковит, в 14.30 часа е установено лицето Ц. П. П., да извършва риболов с един брой въдица, потопена във водата в работно положение, с монтиран към нея маломерен мрежен уред тип „парашут". Парашутът е забранен за използване в обекти по чл. 3, ал.1 ЗРА риболовен уред, като П. контролира въдицата, заедно с парашута, боравейки чрез съзнателни движения /потапяне и изваждане/, с цел улов на риба. На основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на средството на нарушението, а именно: един брой телескопична въдица – цвят черна, един брой макара – цвят сива, марка MIFINE, както и един брой малоразмерен мрежен уред тип „парашут" с размери 120 х 120 см. с размер на окото 40 мм. Иззетите риболовни уреди са оставени на съхранение за отговорно пазене в отдел „ РК - Централен Дунав " - офис Ловеч. Изложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, описани в протокола за проведеното съдебно заседание - Наказателно постановление №11-1742 от 16.12.2022г. връчено лично на 20.03.2023г.; Писмо374000-1813 от 10.03.2023г. в едно със заверени копия на приложения; заверени копия на Трудов договор № 132 от 13.12.2021г.; Служебна бележка вх. № 7-1842-1 от 17.03.2023г.; Писмо с изх. № 11-00423 от 14.06.2023г. на Началник отдел РК „Централен Дунав“. Горната фактическа обстановка се потвърждава и от извършения в хода на делото разпит на свидетелите И. Ц. Ц. и С. Ц. Ш., които посочват по категоричен и несъмнен начин, че на посочената в обжалвания акт дата са наблюдавали, как лицето Ц. П. П. е използвал маломерен мрежест уред тип „парашут“, който е потапял и вадил няколко пъти във водите на река Вит, по точно при „Дупката“, край моста при с. Ъглен. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, непротИ.речиви и логични. Двамата не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя и дори не са го познавали, като не извличат и ползи от твърденията си. При това положение липсват основания за съмнение в техните показания, респ. следва да бъдат счетени за обективни и достоверни. В хода съдебното следствие беше извършен и разпит на свидетелят Хино Иванов Хинов. В съдебно заседание свидетелят заяви, че към момента на проверката извършена от служителите на ИАРА се е разхождал по моста находящ се в местност „Дупката“ в с. Ъглен, заедно със своя зет - жалбоподателя П. и своите деца, като забелязали, че в реката имало железен живарник без улов в него. Свидетелят твърди, че е отишъл до своя автомобил паркиран наблизо до моста, за да взема въдица, на която е монтиран парашут и да изтегли живарника от реката. че след като известно време не успял да закачи живарника неговият зет се опитал да направи същото, но също без успех. Съдът намира показанията на свидетеля за недостоверни и дадени угоднически, с цел оневиняване на жалбоподателя, с който са близки отношения. Същите не кореспондират с възприетото от служителите на ИАРА, доколкото от техния разпит се установява, че при проверката не са установили да е имало живарник в реката. С оглед на това, съдът не кредитира с доверие показанията на този свидетел. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване и изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи. Съдът намира, че в случая актът за установява на нарушението е съставен от компетентно, съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗРА длъжностно лице - свидетелят С. Ц. Ш., а наказателното постановление е издадено от компетентния съгл. чл. 91, ал. 4 от ЗРА орган, видно от приложените заверено копие от Заповед № РД-09-406/01.04.2022г. на министъра на земеделието. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискуемите съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта за установяване на нарушението и в наказателното постановление пълно и точно са описани както нарушението, така и датата, мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл. 35, ал. 1, т. 7 от ЗРА е правилна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение. Нормата на чл. 35, ал. 1 т. 7 от ЗРА въвежда забрана за извършване на стопански и любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 от закона с маломерни мрежени уреди тип "парашут". В настоящия случай е констатирано и се потвърждава от гласните доказателства, че жалбоподателят Ц. П. П. на посочената дата и място е извършвал любителски риболов с въдица - телескоп с макара, на която бил монтиран маломерен мрежен уред тип "парашут". Легалното определение на понятието „риболов“ е дадено в § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, съгласно който текст риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Безспорно риболовът, осъществяван от жалбоподателя е "любителски", предвид средството, с което е извършван - въдица, и отговаря напълно на легалната дефиниция на "риболов- любителски" в § 1, т. 27 от ДР на ЗРА. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят хвърлял и изваждал от водата въдица, на която е монтиран маломерен мрежен уред тип "парашут". Установеното нарушение се доказва от събраните по делото доказателства – най-вече показанията на служителите на ИАРА, които са категорични, обективни и убедителни. Нарушението е констатирано непосредствено от контролните органи на ИАРА въз основа на личните им наблюдения и актът за установяване на административно нарушение е съставен веднага при констатиране на нарушението. Установените с акта обстоятелства са потвърдени от свидетелите Ш. и Ц.. В хода на съдебното производство жалбоподателят ангажира гласни доказателства – показанията на свидетеля Хино Иванов Хинов, които обаче съдът оцени като недостоверни. Съгласно санкционната норма на чл. 73, ал. 1 от ЗРА, който лови риба в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 7 ЗРА се наказва с глоба от 1000 лв. до 2000 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА в случаите по чл. 73 от същия закон рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. Правилен е извода на наказващия орган за извършено от страна на жалбоподателя нарушение по смисъла чл. 35, ал. 1, т. 7 от ЗРА. Също правилно е санкционирал жалбоподателя с административно наказание, определено в минималния размер, визиран в разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗРА, а именно глоба в размер на 1000 лева, както и на основание чл. 90, ал. 1 от същия закон, е постановил отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението - описаните по-горе телескоп с макара и монтирания към нея малоразмерен мрежен уред тип "парашут". В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Нарушението е формално и за извършването му не е необходимо да настъпи вредоносен резултат. Единствено с факта на неговото установяване се предполага и настъпването на неблагоприятни правни последици за установения обществен ред и това е достатъчно да се обоснове налагане на предвиденото административно наказание. Самият факт, че законодателят е предвидил един сравнително висок минимален размер на предвидената санкция, сочи на извода, че поначало този вид административни нарушения са с по-висока степен на обществена опасност. Тези обстоятелства изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН и административно- наказващият орган правилно е преценил, че случаят не е маловажен. По разноските: При така развилото се производство, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. АНО е бил представляван в производството от юрисконсулт, който е представил писмено становище по същество и се е явил в съдебното заседание, където е участвал в хода на процеса, като е направил своевременно искане за присъждане на разноски. На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, като съобрази фактическата и правна сложност на делото. Воден от горе изложените съображения, съдът