Решение № 13 от 3.2.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 265/2024 г.

Производството е въззивно по глава двадесет и първа от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат В. И. К. и адвокат Й. Ц. Й., в качеството им на повереници на частните обвинители А. Б. А., действаща лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Д. А. Г. и на Б. А. Г., по жалба от частния обвинител А. Б. А., действаща лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Д. А. Г. и по жалба от адвокат М. М., в качеството му на повереник на частния обвинител И. И. П., срещу присъда № 11 от 27.05.2024год., постановена по НОХД № 144/2024год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия А. Т. (A. T.) - роден на 02.01.1992 г. в Република Турция, турски гражданин, с постоянен и настоящ адрес: с. Никюп, •••••, общ. Велико Търново, със средно образоване, женен, не работи, с ЛНЧ ••••••••••, с лична карта, издадена на 14.08.2023 г. от МВР - Велико Търново, разрешение за пребиваване № ••••••••••, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2023 год. около 15: 20 часа на път III-504, км. 4+300 /с. Самоводене - с. Ресен/, в землището на Община В. Търново при управление на моторно превозно средство от категория „В“ - лек автомобил „БМВ 325И“ с рег. № ЕВ66••••, собственост на Г. Р. А., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движението по пътищата, а именно: на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, като движейки се от с. Ресен, общ. В. Търново към с. Самоводене, общ. В. Търново навлязъл в лентата за насрещно движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в кт/ч, като се движел с превишена скорост - 118, 3 км/ч, при максимално разрешена 90 км/ч за движение извън населено място - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и при ляв завой е загубил контрол върху управлявания от него автомобил - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и телесни повреди на повече от едно лица, както следва:

• причинил смъртта на А. Г. А. от село Ресен, общ. В. Търново, починал на 26.05.2023 г., в 17: 40 часа в гр. В. Търново вследствие на получената при ПТП тежка съчетана механична травма глава - гърди корем - крайници, причинила остра обемна кръвозагуба;

• причинил на И. И. П. от село Ресен, общ. В. Търново тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка коремна травма с разкъсване на държатели на черва с излив на кръв в коремната кухина, с последваща по медицински показатели извършена оперативна лапаротомия - отваряне на корема и резекция на чревни бримки и ретроперитонеален хематом, които са довели до постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около осем месеца, комбинирана с леки телесни повреди, изразяващи се в подкапсулен хематом на далака, травма на нервно коренче на Ес 1-ви прешлен и закрито счупване на 6 - 7-мо ребра, вляво, и охлузвания по лявото коляно и подбедрица, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение около 25 дни.

• причинил на Г. Р. А. от с. Никюп, общ, В. Търново средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, причинила й трайно затруднение в движението на ляв горен крайник, със срок на лечение и възстановяване около четири месеца, комбинирана с леки телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на 2-ро и 3-то ребра, вдясно и мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване и липса на спомен за станалото, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и със срок на лечение и възстановяване 25 дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. чл. 343 ал. 3, пр. 3, буква „б“ пр. 1 във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „б“ пр. 1 и пр. 2 и буква „в“ пр. 1, във вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, му определил наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, чл. 36 и чл. 54 НК намалил с 1/3, и НАЛОЖИЛ на подсъдимия А. Т. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 66 ал. 1 НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1, т. 7, пр. 2 НК ЛИШИЛ подсъдимия А. Т., от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като зачел времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС.

С присъдата първинстанционният съд се разпоредил и с веществетните доказателства, като постановил:

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: запечатан в хартиен плик 1 бр. часовник с означение „Sebago“, с черен циферблат и златисти стрелки, със скъсана метална верижка, поставен в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с етикет за иззети ВД серия Е 02891, с подписи на поемни лица, експерти и разследващ полицай, ДА СЕ ВЪРНАТ на А. Т. (A. T.), след влизане на присъдата в сила и подаване на писмена молба за това.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: лек автомобил марка „БМВ“, модел „325И“ с рег. № ЕВ66••••, скоростна кутия с продуктов етикет с информация 0785106000001 12000483600 от лек автомобил марка „БМВ, модел „325И“ с рег. № ЕВ 66••••, заедно с ключа за същото МПС, поставена в черен полиетиленов чувал, запечатани с етикет за ВД серия Е 04435, предадени на съхранение в „М. база Шереметя“, стопанисвана от ОДМВР - Велико Търново, ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика А. Т. (A. T.), след влизане на присъдата в сила и подаване на писмена молба за това.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ВТ 6750ВС, заедно с ключ за същото МПС, ДА СЕ ВЪРНЕ на наследниците на починалия А. Г. А. след влизане на присъдата в сила и подаване на писмена молба за това.

С присъдата първоинстанционния съд се произнесъл и по въпроса за разноските, като:

ОСЪДИЛ подсъдимия А. Т. (A. T.), да заплати на И. И. П. сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪДИЛ подсъдимия А. Т. (A. T.), да заплати по сметка на Окръжна прокуратура - направените разноски по досъдебното производство в размер на 6656, 50 лв. /шест хиляди шест стотин петдесет и шест лева и петдесет стотинки/, както и 5 лв. /пет лева/ по сметка на Окръжен съд - Велико Търново в случай на служебно издаване на изпълнителен лист при невнасянето им.

С подадената въззивна жалба от адвокат В. И. К. и адвокат Й. Ц. Й., в качеството им на повереници на частните обвинители А. Б. А., действаща лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Д. А. Г. и на Б. А. Г., е заявено оплакване за неправилност на първоинстанционната присъда, заради явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия.

Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е преценил правилно, че от доказателствата по делото е установен баланс между отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, което обосновава извод за налагане на наказание „лишаване от свобода" в размер около средния за съответното престъпление, което наказание подсъдимият следва да изтърпи ефективно.

Твърди се, че наложеното с присъдата наказание не съответства на тежестта на извършеното престъпление, при което е причинена смъртта на наследодателя на частните обвинители А. Г. А., както и телесни повреди /тежка и средна/ на други две лица.

Посочва се, че за да наложи наказание значително под средния размер, първоинстанционният съд очевидно е приел наличието на превес на смекчаващите над отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, което в конкретния случай не отговаря на установените факти. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил тежките последици, които са настъпили за частните обвинители, не е съобразил извършените от подсъдимия множество нарушения на правилата за движение; високата скорост, с която се е движел и която е била близо 30 км над разрешената; факта, че не е съобразил скоростта си с мократа пътна настилка, с наличието на остър завой и с пътните знаци в района на местопроизшествието.

Възразява се, че условното осъждане на подсъдимия А. Т. не е адекватна санкция за извършеното от него престъпление и не може да постигне целите на наказанието, както и да окаже предупредителното и възпиращо въздействие спрямо останалите членове обществото. Настоява се, че в случая условното осъждане е несъвместимо със справедливостта и целите, които трябва да се постигнат с наказанието.

Иска се на основание чл. 337 ал.2 т.1 и т.2 от НПК въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като увеличи наложеното на подсъдимия наказание в размер около средния за извършеното от него престъпление и да отмени постановеното от първоинстанционния съд отлагане на изпълнението на наказанието по чл.66 от НК, като се постанови подсъдимия да изтърпи наказанието си ефективно. Освен това, с тази жалба е отправена молба въззивният съд да присъди на жалбоподателите- частни обвинители, направените разноски за въззивната инстанция, но не са представени и приложени доказателства за направени разноски от тези частни обвинители за производството във въззивната инстанция.

С въззивната жалба, подадена от частния обвинител А. Б. А., действаща лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Д. А. Г., е заявено оплакване за неправилност на първоинстанционната присъда, заради явна несправедливост на наложеното с нея наказание на подсъдимия.

Излагат се съображения, че наказанието от три години лишаване от свобода, което е отложено за срок от пет години, не съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, при което е причинена смъртта на А. Г. А., както и телесни повреди /тежка и средна/ на други две лица.

Посочва се, че за да наложи наказание значително под средния размер, първоинстанционният съд очевидно е приел наличието на превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, а това в конкретния случай не отговаря на установените факти. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил тежките последици, които са настъпили за семейството на частния обвинител, вследствие загубата на техния близък и факта, че са останали без морална и финансова опора в живота си, не е съобразил и извършените от подсъдимия множество нарушения на правилата за движение; високата скорост, с която се е движел и която е била близо 30 км над разрешената; факта, че не е съобразил скоростта си с мократа пътна настилка, с наличието на остър завой и с пътните знаци в района на местопроизшествието.

Възразява се, че условното осъждане на подсъдимия А. Т. не е адекватна санкция за извършеното от него престъпление и не може да постигне целите на наказанието, както и да окаже предупредителното и възпиращо въздействие спрямо останалите членове обществото. Частния обвинител А. А. смята, че условното осъждане за човек, който е отнел живота на друг човек и е нанесъл сериозни травми на още двама пострадали, е несъвместимо със справедливостта.

Иска се въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като наложи на подсъдимия по-тежко наказание- около средния размер за извършеното от него престъпление, което наказание той да изтърпи ефективно. Освен това частния обвинител А. Б. А. моли въззивния съд да й присъди направените разноски за въззивната инстанция, но не са представени и приложени доказателства за направени разноски от този частен обвинител за производството във въззивната инстанция.

С подадената въззивна жалба от адвокат М. М., в качеството му на повереник на частния обвинител И. И. П., е заявено оплакване, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като наложеното с нея наказание е явно несправедливо.

Адвокат М. М. счита, че наложеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия А. Т. е несъразмерно, с оглед извършеното от него деяние и е занижено във връзка с настъпилите особено тежки неблагоприятни последици от същото. Твърди се, че наложеното наказание не съответства на целите на наказанието прогласени в разпоредбата на чл.36 от НК. Излага се, че от събраните доказателства в досъдебното производство, както и от тези събрани в хода на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция, безспорно са били установени действия от страна на подсъдимия, включително превишаване на допустимата максимална скорост на движение на МПС и напускане на пътната лента отредена за движение на управляваното от него превозно средство, които говорят за грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и са следствие на изключително тежка проява на небрежност /груба самонадеяност/ от А. Т., довели до настъпването на изключително тежки последици за пострадалите - смърт и множество телесни увреди.

Адвокат М. М. счита, че специфичната пътна обстановка в района на местопроизшествието (дъжд и мокро пътно платно) е задължавала водача да се движи с по-ниска скорост от разрешената. Посочва се, че в ЗДвП са регламентирани два вида скорост на движение - разрешена /тази по чл. 21 ЗДВП/ и съобразена /тази по чл. 20 ал.2 ЗДВП/, като на водачите е забранено да превишават разрешената, но и при движението си с такава скорост, те не се освобождават от наказателна отговорност, в случай че тя се явява несъобразена с особеностите на пътя, т.е. водачите са длъжни да се движат със съобразена скорост, ако тя е по-ниска от разрешената и с разрешена такава, ако тя е по-ниска от съобразената.

Твърди се, че в конкретния случай подсъдимият А. Т. не е съобразил избора си на скорост на движение с гореописаните особености на пътната обстановка в района на местопроизшествието, а напротив движил се е със 118, 3 км/ч, поради което закономерно и логично е последвал удар между управлявания от него автомобил и този управляван от пострадалия - А. А.. На следващо място адвокат М. М. счита, че по отношение на подсъдимия първоинстанционния съд не е следвало да прилага чл. 66 от НК, а при определяне вида и размера на адекватното наказание на подсъдимия в конкретния случай съдът е следвало да отчете високата степен на обществена опасност на личността на дееца. Излагат се съображения че подсъдимият има чисто съдебно минало, като е неосъждан за престъпление против транспорта или друг вид престъпление, но през време на шофьорския си стаж има констатирани нарушения и следва да се отчете, че същият приоритетно живее в Република Германия и няма данни за нарушенията му там. Посочва се, че няма данни подсъдимият да работи, въпреки че има задължение за издръжка към низходящи. Излага се довод, че подсъдимият не е съдействал на разследващите за изясняване на обективната истина по случая, като се опитал да изгради защитна версия за повреда на скоростна кутия, която наскоро е била ремонтирана и същата повреда е причинила поведението на МПС непосредствено преди настъпването на процесното ПТП, не давал подробни показания в качеството си на свидетел и в качеството си на обвиняем по воденото досъдебно производство, признавал се за виновен и желаел делото да се проведе по съкратена процедура, единствено за да бъде намалено наказанието му е 1/3.

Излагат се съображения, че справедливостта изисква при избора на наказанието измежду предвидените в закона алтернативи да се намери баланса между индивидуалната и генералната превенция, така че това да не бъде възприето като безнаказаност. Адвокат М. М. счита, че при очевиден превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на обстоятелства, какъвто според него има, справедливото наказание не се явява онова, определено при условията на чл. 66 от НК, тъй като наказанието, определено при условията на чл. 66 от НК не би въздействало предупредително върху личността на дееца, да го поправи и превъзпита, като едновременно е това да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове от обществото, предвид многогодишната „война” по пътищата, която се води в страната ни.

Предвид всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, адвокат М. М. счита, че същите не дават основание да бъде приложен чл.66 от НК.

Във връзка с горното адв.М. добавя, че болката, която е изпитал доверителят му (проведена е тежка оперативна интервенция) и продължава да изпитва (ще приема до 200гр. храна на едно ядене до края на живота си), едва ли може да се изкаже с думи, или да бъде описана по някакъв начин и каквото и да бъде наказанието на подсъдимия, то трудно ще заличи последиците от възникналото ПТП за пострадалия И. П.. С оглед изложеното се иска въззивният съд да постанови решение, с което да измените присъдата по НОХД № 144/2024г.. по описа на ОС-гр. Велико Търново, като наложи по тежко наказание на подсъдимия А. Т. за извършеното от него деяние.

В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура-В.Търново изразява мотивирано становище за основателност на подадените въззивни жалби, тъй като според него действително е налице баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Излага съображения, че внимание заслужават отегчаващите отговорността обстоятелства, защото според прокурора те са убягнали от вниманието на първоинстанционния съд или не са откроени в достатъчна степен, а именно фактът, че подсъдимият е управлявал към момента на настъпване на ПТП МПС с по-висока скорост от около 30 км/час, което се явява превишение спрямо разрешената скорост за пътния участък и пътни условия; настъпилите тежки последици от деянието на подсъдимия, които надхвърлят необходимото за неговата съставомерност; фактът, че същият е извършил редица предходни нарушения по ЗДвП; обстоятелството, че в случая ПТП е причинено в резултат нарушаване на три правила за безопасност на движението, постановени по нормативен ред, както и най-вече широката разпространеност в последно време на тази категория деяния, което сочи на изострена обществена чувствителност към подобен род престъпления.

Въз основа на този анализ прокурора от ВТАП прави извод, че обществената опасност както на деянието, така и на дееца е към средната, което е поддържано и от прокуратурата в първоинстанционното производство, но по неизвестни причини не е оспорено чрез протест наложеното наказание, въпреки че според прокурора същото е явно занижено с оглед направения анализ от в пледоарията. Представителят на ВТАП посочва се, че в случая действително се налага увеличение на наложеното наказание лишаване от свобода, което според държавното обвинение не следва да бъде към минимума, а с посочения и обсъден баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да бъде към средния законоустановен размер, а именно от около 6 години лишаване от свобода, с прилагане на съответната редукция по чл. 58а НК и съответно налагащата се отмяна на приложението на чл. 66 НК. По тези изложени съображения представителят на ВТАП предлага въззивния съд да уважи подадените въззивни жалби като увеличи наложеното наказание на подсъдимия лишаване от свобода.

Адвокат В. К., в качеството й на повереник на частните обвинители А. Б. А., действаща лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Д. А. Г. и на Б. А. Г., поддържа подадената от нея и адв.Й. Ц. Й. въззивна жалба, както и жалбата подадена от частния обвинител А. Б. А., действаща лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Д. А. Г.. Счита, че наложеното наказание е явно несправедливо като същото не съответства нито на тежестта на нарушението, нито изпълнява функциите, които следва да има наказанието с оглед специалната и генерална превенция. Излага съображения, че първоинстанционният съд е посочил в мотивите, че определя наказание малко над минималния размер, но не е направил анализ на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, а просто е заявил, че няма превес на отегчаващите обстоятелства. При това положение и с оглед събраните по делото данни, адвокат В. К. изразява становище, че в случая следва да се приеме баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и на подсъдимия да се наложи наказание около средния размер.

Според адвокат В. К. в конкретния случай има три груби нарушения на правилата за движение по пътищата, като подсъдимият се е движил със скорост 118, 3 км/час, по мокър асфалт, навлязъл е в насрещното движение и без никакво съпричиняване от страна на наследодателя на нейните доверители е предизвикал катастрофата, при която е загинал А. А.. Излага се доводи, че в случая приетото от първоинстанционния съд, че подсъдимият се разкайва и се признава за виновен, следва да бъде преценявано много внимателно, тъй като в хода на досъдебното производство той е правил опити да насочи като причина за произшествието евентуална неизправност в автомобила и грешка на лица, които са го отремонтирали малко преди това, поради което адвокат В. К. счита, че това негово разкаяние и съдействие, което първоинстанционният съд съдът приема, не трябва да се приема толкова безрезервно.

Адвокат В. К. счита също така, че първоинстанционният съд неправилно е отложил изпълнението на наказанието, като заявява, че при постоянно увеличаващия се брой на ПТП, при които загиват хора и пострадват много хора, налагането на условна присъда за нейните доверители е просто абсурдно и след като всички говорят, че трябва да има нетърпимост към тези водачи, които самонадеяно нарушават правилата за движение, трябва да се налагат по-строги санкции, а не по този начин, несъобразен с целите на наказанието, да бъде наложена условна присъда.

Моли въззивния съд да измените присъдата, да увеличи наложеното наказание около средния размер и същото да бъде изтърпяно ефективно.

Адвокат М. М., в качеството му на повереник на частния обвинител И. П., поддържа подадената от него въззивна жалба. Солидаризира се напълно с казаното от представителя на Великотърновската апелативна прокуратура и от адвокат В. К. на съдебните прения. Счита, че с оглед събраните доказателства в досъдебното производство и в хода на съкратеното съдебно следствие, наложеното наказание е явно несправедливо. Моли въззивният съд да обсъди подробно изложените съображения, включително и тези, изложени от адв.М. във въззивната му жалба и да наложи по-тежко наказание на подсъдимия, а именно лишаване от свобода без приложение на чл.66 от НК.

Адвокат Ж. Димова, в качеството й на повереник на частния обвинител Г. Р. А., изразява мотивирано становище за неоснователност на подадените въззивни жалби, като счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и наложеното с нея наказание на подсъдимия не е явно несправедливо. Моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

Адвокат М. Я., в качеството му на защитник на подсъдимия А. Т., оспорва подадените въззивни жалби и излага мотивирано становище, че са неоснователни. Излага доводи, че превишената скорост в този размер и в тази величина е призната от подсъдимия, правейки изявление по чл. 371, т. 2 НПК, но превишената скорост е част от състава на престъплението, доколкото тези престъпления са бланкетни и тяхното съдържание е попълнено. Посочва, че безспорно са извършени три нарушения, едно от които е превишената скорост, поради което тя няма как да се изтъква като още едно основание за отегчаване отговорността на неговия подзащитен.

Във връзка с довода на прокурора за извършени от подсъдимия на множество предходни нарушения по ЗДвП, адвокат М. Я. посочва, че подсъдимият е извършил едно единствено нарушение по ЗДвП, както е видно от справката по делото и това нарушение е за липса на застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. това не е нарушение свързано с основните принципи на организацията на движението в Р. България - скорост, предимство и спазване на разпоредбите, свързани с пресичане и преминаване в съседна пътна лента.

На следващо място защитникът на подсъдимия възразява срещу посоченото от представителите на частното обвинение, че в обясненията си в досъдебното производство подсъдимият е посочил че е извършван ремонт на автомобила му и така е направил опит в досъдебното производство да осуети търсенето от него на наказателна отговорност, което според адвокат Я. не е така. Защитникът на подсъдимия твърди, че подсъдимият е споделил какви са неговите спомени непосредствено преди произшествието и изразил опасения, че може да имало нещо, а не че е имало такова. Адвокат М. Я. посочва, че разследването показало, че опасенията на подсъдимия са били неоснователни, поради което процесуалното му поведение показвало как е продължил и се е развил процесът, за да стигне до въззивна съдебна инстанция. Това според адвокат Я. не е опит за осуетяване, тъй като, ако беше такъв, е щяло да има множество други действия. Това според защитника на подсъдимия било споделяне с органите на разследването и правоприлагащите органи какви са спомените на подсъдимия, а от там, ако се било оказало, че е така, са щели да се дирят и други лица, но след като се оказало, че не е така, производството продължило по един абсолютно бърз начин.

Адвокат М. Я. споделя възприетите от първоинстанционния съд обстоятелства свързани със семейното положение на подсъдимия, свързани с данните за неговата личност, които според защитника са изключително положителни, а именно фактите че издържа едно малолетно дете, че по отношение на него няма никакви наказателни производства и същият не е извършил никакви правонарушения на територията на Р. България по време на престоя си в страната, фактът, че има сключен граждански брак с български гражданин и продължава да живее на територията на страната, фактът на неговата млада възраст и фактът на неговото процесуално поведение, и не на последно място фактът, че подсъдимият в малка или голяма степен е претърпял увреждане, което се е отразило на неговото здравословно състояние.

В заключение и с оглед съдебната практика, защитникът на подсъдимия счита, че санкцията, която е наложена на подсъдимия с първоинстанционната присъда е справедлива. Според адвокат М. Я. определянето на наказанието следва да е при баланс между обща и специална превенция и не следва да се дава преимущество на някоя от тях, конкретно на генералната превенция, каквото искане имало обвинението. Защитникът на подсъдимия твърди, че необходимостта от баланс между двата вида превенция налага определяне на едно справедливо наказание от типа и вида на това, което е определил ОС-Велико Търново и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият А. Т. оспорва подадените въззивни жалби. На съдебните прения във въззивната инстанция поддържа казаното от защитника му. Заявява, че ако можел ще си даде единия крак да му отрежат за смъртта на този човек, за да не бил умрял. Посочва, че мястото, където се е случило, при всяко минаване от там вижда паметната плоча, всеки ден минава от там по два пъти и си припомня тази катастрофа, която не искал да се случи. Изразява съжаление, но вече нищо не можел да направи.

В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият А. Т. заявява, че иска въззивният съд да потвърди присъдата.

Частните обвинители В. К. И., Б. Г. А. и повереника им адвокат Р. В. са били редовно призовани за заседанието във въззивната инстанция, но не са участвали в него, като не са посочили уважителна причина за неявяването си. Тези двама частни обвинители и повереника им не са обжалвали първоинстанционната присъда и не са изразили становища във връзка с подадените въззивни жалби, по които е образувано настоящото въззивното производство.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във въззивните жалби, доводите на страните изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното:

Въззивните жалби, въз основа на които е образувано настоящото производство във въззивната инстанция, са подадени в законоустановения срок от лица, които притежават активна процесуална легитимация да обжалват присъдата, съдържанието им отговаря на изискванията на закона и са допустими.

Разгледани по същество, подадените въззивни жалби са основателни.

В първата инстанция по искане на подсъдимия А. Т. (A. T.) и на защитника му адвокат М. Я., производството е протекло по реда на диференцираната процедура на глава двадесет и седма от НПК. При законосъобразно допуснато от съда и проведено съобразно правилата на чл.372 от НПК предварително изслушване на страните, подсъдимият е направил самопризнание по чл.371 т.2 от НПК, като признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С обосновано и законосъобразно определение по чл.372 ал.4 от НПК първоинстанционният съд приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

След законосъобразно проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371 т.2 от НПК, първоинстанционният съд в съответствие с предписанията на чл.373 ал.3 от НПК, в мотивите на присъдата правилно приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовал на направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 от НПК и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Правилно Великотърновският окръжен съд приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. Т. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС от 2014 год. На 26.05.2023 год. подсъдимия А. Т. управлявал МПС от село Никюп в посока град Велико Търново. Автомобилът бил „БМВ“, модел „325И“, с рег. № ЕВ 66••••.Особеното било, ч е е с десен волан. С него пътували съпругата му Галя А., която била седнала на предната лява седалка, до водача, сестра й Г. А., която била седнала на задната лява седалка и св. Серхан Севдов Маринов, който бил седнал на задната дясна седалка. Времето било облачно, като по пътя, в района на с. Ресен, завалял дъжд и асфалтовото покритие станало мокро. След като излезли от населеното място - с. Ресен, А. Т. продължил по път ІІІ-504, /с. Ресен - с. Самоводене /, преминал надлеза над ЖП-линията, и в нарушение на забраната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при управление на МПС, категория „В" извън населено място, да не превишава 90 км/ч, увеличил скоростта на управлявания от него автомобил до 118, 3 км/ч. и така навлязъл в участък от пътя, намиращ се в района на км. 4+300, където, отляво по посока на движението му, се намирало кръстовището с асфалтирания път за местността „Драка баир“. Пътният участък се състоял от две пътни ленти, предназначени за двупосочно движение, с обща ширина 6.5 метра, като в източната посока лентата била с ширина 3.2 метра, с посока на движението от Юг към Север /от с. Самоводене към с. Ресен/. Пътните ленти били разделени със смесена разделителна линия („Двойна смесена линия“- М 5), като непрекъсната била в източната й част, а прекъсната в западната й част. От двете страни на пътя били изградени банкети с ширина 2 м., силно затревени с израснала тревиста растителност, с височина около 0.4 м. Покритието на пътя било от стандартна асфалтова смес с едрозърнеста структура, без дупки и неравности по асфалтовата настилка. В южната посока на движение, тази на Т., предстоял завой наляво, с провисване от 0, 15 мм, на 10 м. Наклонът на пътя на спускане, в посока юг, бил 2%. На разстояние 86 метра северно от края на кривата на завоя, наляво, за движещите се МПС от Север на Юг, върху западния банкет бил поставен пътен знак А 28, „Кръстовище с път без предимство, отляво“. На север от него, на западния банкет били поставени, отгоре-надолу, пътни знаци: В24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и А2 „Опасен завой наляво“. Въпреки предупреждението в последния знак и в нарушение на забраната да се движи с повече от 90 км/ч, при навлизането в завоя подсъдимия продължил да управлява МПС достигайки скорост от 118, 3 км/ч. В резултат, управляваният от А. Т. лек автомобил загубил странична си устойчивост, станал неуправляем, като задната му чат се занесла, а предната се насочила към лентата за насрещно движение. Въпреки описаната загуба на устойчивост на пътното средство, подсъдимия не успял да предприеме действия да възстанови контрола върху автомобила чрез въздействие върху уредите му за управление, като намали своевременно натиска върху педала за газта и като изправи волана и по този начин да отклони предната му част по посока на движението си, и след като приключило занасянето, продължил да го насочва към разделителната двойна смесена линия и по този начин я пресякъл, навлязъл и продължил движението си в лентата за насрещно движение. По това време в тази лента, със скорост от 63 км/ч. се движел л.а.марка „Опел", модел „Зафира“, с рег № ВТ 67••••, управляван от пострадалия А. Г. А.. В автомобила на предната дясна седалка се возел и св. И. И. П.. При създалата се ситуация, водачът на л.а. „Опел", модел „Зафира“ не могъл да реагира на опасността, която възникнала след навлизането на л.а.

„БМВ“ в лентата му за движение, тъй като последното станало в опасната му зона за спиране, която била 56, 2 метра. Реализиран бил удар между двата автомобила, при който в контакт първоначално влезли дясната странична предна страна на л.а. „БМВ" с лявата и челна страна на л.а. „Опел Зафира“, като контактът преминал в процеса на проникване по цялата предна част. След удара л.а. „БМВ" извършил транслация в посока на юг и тройна ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, като се позиционирал с предната си част в посока югозапад, частично върху източния банкет, със задната си дясна част и предна част, върху източната пътна лента и със задно колело върху източния ръб на платното за движение. След удара л.а. „Опел Зафира“ извършил транслация в посока назад, на югоизток и ротация обратна на часовниковата стрелка, като се позиционирал с предната си част на северозапад, извън платното за движение.

В резултат на удара, водачът на л.а. „Опел", модел „Зафира“, с рег № ВТ 67•••• А. Г. А. получил следните травматични увреждания: бразди от вклиняване в големия тилен отвор по основата на малкия мозък; автомобилна механична травма - закрита гръдна травма /счупване на ребра двустранно, с разкъсване на гръдната стена, дълбок мекотъканен хематом, излив на кръв в гръдната клетка, счупване на гръдната кост/; закрита коремна травма - разкъсване на черен дроб и на ляв диафрагмален купол, излив на кръв в коремната кухина, ретроперитонеален хематом; закрито счупване на костите на лява предмишница и на двете бедрени кости, разкъсно-контузна рана по дясната подбедрица, кръвонасядане по лявото коляно и подбедрица, кръвонасядания по лявата предмишница и дясната мишница, охлузна рана на ляв лакът, охлузни рани по пръстите на лявата китка, кръвонасядане с оток по гърба на лявата китка. Същият бил откаран в болницата в гр В.Търново, където починал на 26.05.2023 год., в 17: 40 часа, вследствие на описаната по- горе тежка съчетана механична травма глава-гърди корем-крайници и свързаната с нея остра обемна кръвозагуба.

Видно от заключението на назначената по делото СМЕ за изследване на труп - на трупа на А. Г. А., ИГН ••••••••••, № 47/2023 г. по описа на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов", гр. В.Търново- ОСМ, приложено на л.67-71, т. 2 от ДП, описаните травми са в резултат от удари и притискане с или между твърди тъпи предмети и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени в резултата на претърпяното ПТП, като водач на л.а. Данните от трупа отговарят на смърт в първо денонощие. Смъртта на А. Г. А. се дължи на тежката съчетана механична травма: глава-гърди-корем- крайници, причинила остра обемна кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна, с оглед вида и тежестта на получените травми, дори и при оказана навреме високоспециализирана медицинска помощ. Не е настъпила веднага, видно от аспирацията на белите дробове.

В резултат на удара пътникът в л.а. „Опел", модел „Зафира", с рег № ВТ 67•••• - св. пострадалият И. И. Попов получил следните травматични увреждания: тежка коремна травма с разкъсване на държатели на черва, с излив на кръв в коремната кухина, с последваща по медицински показатели извършена оперативна лапаротомия- отваряне на корема и резекция на чревни бримки и ретроперитонеален хематом, както и подкапсулен хематом на далака, травма на нервно коренче на Ес 1-ви прешлен и закрито счупване на 6- 7 -мо ребра, вляво, и охлузвания по лявото коляно и подбедрица.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза по писмени данни по ДП № ЗМ 557/2023 г. по описа на РУ на МВР В.Търново на телесните увреждания получени от И. И. П., ЕГН ••••••••••, № 172/2023 г по описа на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов", гр. В.Търново- ОСМ, приложено на л. 118-121, т. 2 от ДП, получените травматични увреждания са в резултат от удари и притискане и усукване с или между твърди твърди тъпи предмети и да били получени по начин описан от свидетелите, а именно в купето на л.а., при възникнало ПТП, като пътник на предната дясна седалка. Получената тежка коремна травма с разкъсване на държатели на черва, с излив на кръв в коремната кухина, с последваща по медицински показатели извършена оперативна лапаротомия- отваряне на корема и резекция на чревни бримки и ретроперитонеален хематом е довела до постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около осем месеца, което представлява тежка телесна повреда по смисъла на НК. Получените подкапсулен хематом на далака, травма на нервно коренче на Ес 1 -ви прешлен и закрито счупване на 67 -мо ребра, вляво, и охлузвания по лявото коляно и подбедрица са му причинили в съвкупност и по отделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение около 25 дни и представляват леки телесни повреди по смисъла на НК.

В резултат на удара пътникът в л.а. „БМВ“, модел „325И“, с рег. № ЕВ 66•••• - св. пострадалата Г. Р. А. получила следните травматични увреждания: счупване на лява лъчева кост; закрито счупване на 2-ро и 3-то ребра, вдясно и мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване и липса на спомен за станалото.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза по писмени данни по ДП № ЗМ 557/2023 г. по описа на РУ на МВР В.Търново на телесните увреждания получени от св. Г. Р. А., № 170/2023 г по описа на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов", гр. В.Търново- ОСМ, приложено на л.78-84, т. 2 от ДП, получените травматични увреждания са в резултат от удари, притискане и усукване с или между твърди тъпи предмети и са получени по начина описан от свидетелите по делото, а именно в купето на л.а.а, при възникнало ПТП, като пътник на задната седалка. Счупването на лъчевата кост на лявата ръка е причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник на пострадалата над 30 дни, със срок за лечение и възстановяване около 4 месеца, което представлява средна телесна повреда. Закритото счупване на 2-ро и 3-то ребра, вдясно и мозъчното сътресение, протекло със зашеметяване и липса на спомен за станалото са й причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота и със срок на лечение и възстановяване 25 дни и представляват леки телесни повреди по смисъла на НК.

Видно от заключението на назначената по делото АТЕ от 01.06.2023 г. и от изготвената от ВЛ скица, приложени на л. 125-145, т.2 от ДП:

Произшествието е настъпило в условия на завой, след ляв завой, считано в посока от север на юг, през светлата част на денонощието, при добра видимост, при влажна пътна настилка от средно зърнест асфалт и регулиране на движението с пътни знаци и хоризонтална маркировка, както следва:

Посоките и траекториите на движение на автомобилите се определят на основание установените обективни находки при огледа на местопроизшествието, мястото на автомобилите след преустановяване на движението им, тяхното позициониране и доказателствата по ДП. Лек автомобил „БМВ" се е движил по низходящ наклон от 2%, в посока от север на юг, по траектория, лежаща в полагащата му се за движение западна пътна лента, която траектория, в района на завоя, преминава в източната пътна лента чрез занасяне, по която насрещна пътна лента се движи л.а. „Опел Зафира", достигайки мястото на удара, а след това продължава до мястото, на което автомобилът преустановява движението си, след окончателното изразходване на кинетичната му енергия, напред, надясно и на юг, с три завъртания обратно на часовниковата стрелка, гледано отгоре по вертикалната ос. Лекият автомобил „Опел Зафира се движи по възходящ наклон от 2 %, в посока от юг, към север (към с. Ресен), по траектория, лежаща в полагащата му се за движение източна пътна лента, достигаща до мястото на удара, а след това продължава до мястото, на което автомобилът преустановява движението си, след окончателното изразходване на кинетичната му енергия, назад, надясно и на югоизток.

Мястото на удара лежи по дължината на платното за движение на 51- 52 метра северно от мерната линия на помощния ориентир. По широчината на платното за движение мястото на удара лежи върху източната пътна лента на 1.8-2.00 метра западно от източния ръб на платното за движение.

Скоростите към момента на удара са установени- 108 км/ч за л.а.

„БМВ" и 63 км/ч за л.а. „Опел Зафира". Скоростите преди удара били- 118, 3 км/ч за л.а. „БМВ" и 63 км/ч за л.а. „Опел Зафира" Опасната зона за спиране за л.а. „БМВ" е 190, 1 м. при движение с 118, 3 км/ч, а за л.а. Опел Зафира" е 56, 2 м., при движение с 63 км/ч. При движение с разрешената скорост за пътния участък опасната зона за спиране на л.а. „БМВ" е 117, 3 Радиусът на завоя е изчислен на 210, 1 м., а граничната скорост на странично занасяне е изчислена на 115, 57 км/ч. За да настъпи странично плъзгане на автомобила, в района на завоя, следва скоростта на движение на атомобила да е равна и по-висока от 115, 6 км/ч. и в конкретния случай водачът е управлявал автомобила по кривата на завоя със скорост от 118, 3 км/ч, която е по-висока от 115, 6 км/ч.

Моментът, в който възниква опасност за водача на л.а. „Опел Зафира“, е когато л.а. „БМВ“ започва да губи устойчивост и навлиза в траекторията на л.а. „Опел Зафира“. Тогава л.а. „Опел Зафира“ се е намирал на 14 м. Л.а. „Опел Зафира“ се е намирал на 14 метра от мястото на удара при възникване на опасността за движението и водачът му при създадената ситуация е нямал възможност да преустанови движението на автомобила преди МУ - ударът за него е бил непредотвратим. Водачът на л.а. „БМВ" е могъл да предотврати удара при движение със скорост по-ниска от граничната за странично плъзгане.

Предотвратяването на ПТП е било възможно при движение на л.а.

"БМВ" със скорост, по ниска от граничната за странично занасяне. Като се движи със скорост по-ниска от критичната за преодоляване на кривата, водачът на л.а А. Т. е имал техническа възможност да не допусне занасяне и навлизане в насрещната пътна лента и с това да предотврати произшествието Причина за настъпване на ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е движението на л.а. „БМВ“, управляван от А. Т., със скорост по- висока от граничната скорост, при която настъпва явлението „Загуба на странична устойчивост“, а водачът на автомобила губи контрол върху управлението му и навлиза в траекторията на насрещно движещия се л.а „Опел Зафира“, при което водачът на последния А. Г. А. не е имал техническа възможност да предотврати удара.

Видно от заключението по назначената допълнителна технико- диагностична експертиза от 19.12.2023г., на л. 168-173., т.2 от ДП, след извършеният визуален оглед и изследване на л.а. марка „БМВ", модел „325 И", с рег. № ЕВ 66••••, в състоянието, в което е бил иззет с протокола за оглед на местопроизшествие от 26.05.2023г. и оставен на съхранение в М.база – с.Шереметя“, общ.В.Търново, техническото състояние на силовото предаване и системата за контрол на теглителната сила на л.а. не е в причинно- следствена връзка с ПТП.

При тези правилно приети за установени фактически положения, първоинстанционният съд правилно намерил за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимият А. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. чл. 343 ал. 3, пр. 3, буква „б“ пр. 1 във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „б“ пр. 1 и пр. 2 и буква „в“ пр. 1, във вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като н а 26.05.2023 год. около 15: 20 часа на път III-504, км. 4+300 /с. Самоводене - с. Ресен/, в землището на Община В. Търново при управление на моторно превозно средство от категория „В“ - лек автомобил „БМВ 325И“ с рег. № ЕВ66••••, собственост на Г. Р. А., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движението по пътищата, а именно: на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, като движейки се от с. Ресен, общ. В. Търново към с. Самоводене, общ. В. Търново навлязъл в лентата за насрещно движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, като се движел с превишена скорост - 118, 3 км/ч, при максимално разрешена 90 км/ч за движение извън населено място - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и телесни повреди на повече от едно лица, както следва:

• причинил смъртта на А. Г. А. от село Ресен, общ. В. Търново, починал на 26.05.2023 г., в 17: 40 часа в гр. В. Търново вследствие на получената при ПТП тежка съчетана механична травма глава - гърди корем - крайници, причинила остра обемна кръвозагуба;

• причинил на И. И. П. от село Ресен, общ. В. Търново тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка коремна травма с разкъсване на държатели на черва с излив на кръв в коремната кухина, с последваща по медицински показатели извършена оперативна лапаротомия - отваряне на корема и резекция на чревни бримки и ретроперитонеален хематом, които са довели до постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около осем месеца, комбинирана с леки телесни повреди, изразяващи се в подкапсулен хематом на далака, травма на нервно коренче на Ес 1-ви прешлен и закрито счупване на 6 - 7-мо ребра, вляво, и охлузвания по лявото коляно и подбедрица, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение около 25 дни.

• причинил на Г. Р. А. от с. Никюп, общ, В. Търново средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, причинила й трайно затруднение в движението на ляв горен крайник, със срок на лечение и възстановяване около четири месеца, комбинирана с леки телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на 2-ро и 3-то ребра, вдясно и мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване и липса на спомен за станалото, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и със срок на лечение и възстановяване 25 дни.

От обективна страна, на инкриминираната дата и на посоченото място, при управление на моторно превозно средство от категория „В“ - лек автомобил „БМВ 325И“ с рег. № ЕВ66••••, подсъдимият А. Т. извършил нарушение на правилото за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като при максимално разрешена скорост за движение извън населено място 90 км/ч, се движел с превишена скорост от 118, 3 км/ч., както и нарушение на правилото за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като на платно за движение с две пътни ленти, навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение, без това да е свързано с изпреварване или заобикаляне.

В резултат на извършените от подсъдимия А. Т. нарушения на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, настъпило процесното ПТП, при което: А. Г. А. получил травматични увреждания- тежка съчетана механична травма глава - гърди корем - крайници, причинила остра обемна кръвозагуба, вследствие на които настъпила смъртта му; И. И. П. получил травматични увреждания- тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.1 от НК, изразяваща се в тежка коремна травма с разкъсване на държатели на черва с излив на кръв в коремната кухина, с последваща по медицински показатели извършена оперативна лапаротомия - отваряне на корема и резекция на чревни бримки и ретроперитонеален хематом, които са довели до постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около осем месеца, комбинирана с леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяващи се в подкапсулен хематом на далака, травма на нервно коренче на Ес 1-ви прешлен и закрито счупване на 6 - 7-мо ребра, вляво, и охлузвания по лявото коляно и подбедрица, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение около 25 дни; Г. Р. А. получила травматични увреждания- средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, причинила й трайно затруднение в движението на ляв горен крайник, със срок на лечение и възстановяване около четири месеца, комбинирана с леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1, изразяващи се в закрито счупване на 2-ро и 3-то ребра, вдясно и мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване и липса на спомен за станалото, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и със срок на лечение и възстановяване 25 дни;

В конкретният случай смъртта на А. Г. А. и телесните повреди на И. И. П. и Г. Р. А. са пряка и непосредствена последица от извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като ако подсъдимият не беше извършил тези нарушения, процесното ПТП и общественоопасните последици от него нямаше да настъпят. Ето защо е налице пряка причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимия А. Т. деяние и тези настъпили общественоопасни последици.

От субективна страна първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият А. Т. е извършил деянието виновно, при непредпазлива форма на вината, във вид на небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

С деянието си подсъдимият А. Т. е осъществил квалифицирания състав на престъплението по чл. 343, ал. 4 във вр. чл. 343 ал. 3, пр. 3, буква „б“ пр. 1 от НК, предвид настъпилите от него съставомерни общественоопасни последици. С деянието е причинена смърт на едно лице- на А. Г. А. и телесни повреди на повече от едно лице- тежка телесна повреда на И. И. П. и средна телесна повреда на Г. Р. А.. По изложените съображения, в частта, с която подсъдимият А. Т. е признат за виновен, че е извършил престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. чл. 343 ал. 3, пр. 3, буква „б“ пр. 1 във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „б“ пр. 1 и пр. 2 и буква „в“ пр. 1, във вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, първоинстанционната присъда е правилна и следва да се потвърди.

При извършената служебна проверка на присъдата въззивният съд констатира, че като е признал подсъдимия А. Т. за виновен, че е извършил престъплението като е нарушил и правилото за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно установената трайна съдебна практика (Р. № 64/05.12.2024г. на ВКС по к.н.д. № 886/2024г., 1-во н.о., Р. № 217/11.04.2024г. на ВКС по к.н.д № 1148/2023г., 1-во н.о. и др.), за да е осъществено нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, загубата на контрол трябва да се дължи на друг фактор, извън превишената скорост (напр. заспиване, разсейване, отклоняване на вниманието, неправилно или погрешно боравене с уредите за управление и др.) От приетите за установени от първоиинстанционния съд факти, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са признати от подсъдимия А. Т. с направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК е видно, че в конкретният случай загубата на контрол на подсъдимия върху управлявания от него автомобил се дължи единствено на движението му с превишена скорост от 118, 3 км/ч, която освен, че е в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е била и над граничната скорост на странично занасяне- 115, 57 км/ч, с която подсъдимият е можел безпроблемно да премине с автомобила през левия завой при конкретните условия. Според експертното заключението по АТЕ, изводите на която са възприети от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт и от първоинстанционния съд в мотивите на присъдата, причина за настъпване на ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е движението на л.а. „БМВ“, управляван от А. Т., със скорост по- висока от граничната скорост, при която настъпва явлението „Загуба на странична устойчивост“, а водачът на автомобила губи контрол върху управлението му и навлиза в траекторията на насрещно движещия се л.а „Опел Зафира“. По делото няма данни подсъдимият да е загубил контрол върху управляваното от него моторно превозно средство, поради заспиване, разсейване отклоняване на вниманието, неправилно или погрешно боравене с уредите за управление или друга причина, извън движението му с превишена скорост.

Предвид горното, присъдата следва да се измени, като подсъдимият А. Т. следва да бъде признат за невинен да е извършил нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и да бъде оправдан в тази част на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. чл. 343 ал. 3, пр. 3, буква „б“ пр. 1 във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „б“ пр. 1 и пр. 2 и буква „в“ пр. 1, във вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.

За извършеното от подсъдимия А. Т. престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. чл. 343 ал. 3, пр. 3, буква „б“ пр. 1 във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „б“ пр. 1 и пр. 2 и буква „в“ пр. 1, във вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, законът, който е бил в сила по време на извършване на престъплението е предвиждал наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като разпоредбата чл.343г от НК предвижда налагането и на задължително кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 7 от НК и факултативно кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 6 от НК. Първоинстанционният съд правилно е приложил законът, който е бил в сила по време на извършване на престъплението, който следва да се приложи съгласно правилата на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК, тъй като е по- благоприятен от последвалия закон. След измененията в НК обн. ДВ бр.67/04.08.2023год., за престъплението по чл.343, ал.3 б. „б“ пр.1 от НК /както и за това по чл.343, ал.4 вр. с ал.3 б. „б“ пр.1 от НК/ законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, което е по-тежко наказание от предвиденото в закона, който е бил в сила по време на извършване на престъплението, тъй след изменението минималния размер на предвиденото наказание лишаване от свобода за престъплението е увеличен от три на пет години.

Видно от мотивите на присъдата, при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. Т. първоинстанционният съд е приел, че обществената опасност на деянието е висока, тъй като са накърнени човешкото здраве и живот на три лица. Освен това е посочено, че обществената опасност на деянието в случая се характеризира и с изключително многото такива случаи на територията на Република България, при които се отнема човешки живот, като основните причини за това обикновено са именно превишената скорост, съчетано с несъобразяване на пътната маркировка/която често липсва/, лошите пътища и несъобразяването с това, довеждат до именно тези случаи с тежки последици.

Първоинстанционният съд е приел, че обществената опасност на дееца не е висока, тъй като същият няма противообществени прояви на територията на Република България, не е осъждан, има едно единствено нарушение по ЗДвП, има критично отношение към извършеното и искрено съжалява за настъпилите общественоопасни последици.

Преди редукцията по чл.58а ал.1 от НК, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия А. Т. наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, което е малко над минималния размер, предвиден за извършеното престъпление в закона, който е бил в сила по време на извършването му. За да определи това наказание, първоинстанционният съд е посочил, че се е ръководил от принципа за индивидуализация на наказанието за всеки един конкретен случай, като съобразил степента на обществената опасност на деянието, обществената опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Прието е, че в случая, няма превес на отегчаващи вината обстоятелства, като в тази връзка е посочено, че подсъдимият няма придобити противообществени навици, постоянно неспазване правилата, както за движение по пътищата, така и постановените в държавата закони, не е осъждан за други престъпления или нарушения, а на друга плоскост са смекчаващите вината обстоятелства, които характеризират личността на дееца- не били налице осъждания и противообществени прояви.

Въззивният съд споделя направените от първоинстанционния съд изводи, че в конкретния случай обществената опасност на деянието е висока, а обществената опасност на подсъдимия не е висока, както и че в случая няма превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Първоинстанционният съд обаче не е посочил в мотивите на присъдата по ясен и категоричен начин кои обстоятелства приема за смекчаващи и кои за отегчаващи. От посоченото в мотивите, че в случая няма превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, не става ясно дали според първоинстанционния съд има превес на смекчаващите отговорността обстоятелства или баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. При това положение не е ясно защо първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода малко над минимума предвиден за престъплението.

Във връзка с индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. Т., въззивният съд намира, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, семейното му положение, факта, че има малолетно дете, което трябва да издържа, изразеното съжаление и критично отношение към извършеното.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете значителното превишаване на разрешената скорост за движение с близо 30 км/ч и движението със скорост по-висока не само от разрешената, но и от критичната за преодоляване на завоя, и то при конкретните условия, а именно, валеж от дъжд, мокра пътна настилка и движение в завой, при наличието на предурпредителен знак А2 „Опасен завой наляво“, които обуславят извод, че в конкретния случай извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл.21 ал.1 от НК е изключително грубо. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и наличието на две извършени от подсъдимия нарушения на правилата за движение, с които е извършил престъплението, а именно по чл.21 ал.1 от ЗДвП и по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, въпреки че относителната тежест на това отегчаващо обстоятелство не е висока, тъй като нарушението по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП в конкретния случай е последица от извършеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и това, че в конкретния случай настъпилите общественоопасни последици надхвърлят минимално необходимите, за да е осъществен квалифицирания състав на престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б. „б“ от НК, въпреки че относителната тежест и на това отегчаващо обстоятелство не е висока, тъй като има причинена телесна повреда само на едно лице, която надхвърля минимално изискуемите от закона общественоопасни последици, за да е съставомерно деянието по този текст от закона. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и това, че подсъдимият е наказван по административен ред за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ /управление на МПС, което не е негова собственост, за което няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите/, въпреки че относителната тежест и на това отегчаващо обстоятелство не е висока, тъй като нарушението не е свързано с организацията и безопасността на движението.

Направеното от подсъдимия А. Т. самопризнание по чл.371 т.2 от НПК не следва да се отчита и съобразява като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съгласно чл.373 ал.2 от НПК е основание за определяне на наказанието при привилегированите условия на чл.58а от НК. Съгласно т.7 на ТР № 1/06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ВКС, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай направеното от подсъдимия в първата инстанция самопризнание по чл.371 т.2 от НПК не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. На досъдебното производство подсъдимият А. Т. е давал обяснения, в които не е признавал вината си, излагал е защитна теза, че причина за произшествието е техническа неизправност на управляваното от него МПС и с процесуалното си поведение не е съдействал за разкриване на обективната истина.

От друга страна обстоятелството, че на досъдебното производство подсъдимият А. Т. не е признал вината си и не е съдействал за разкриване на обективната истина, не може да се третира като такова отегчаващо отговорността му, тъй като обвиняемият не е длъжен да признава вината си и да съдейства за разкриване на обективната истина. Съгласно чл.103 ал.1 от НПК, тежестта да докаже обвинението по дела за престъпления от общ характер лежи изцяло върху прокурора и разследващите органи, а съгласно ал.3 на същия член, не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

В същото време липсата на направени самопризнания от страна на подсъдимия в досъдебното производство не е причина да се приеме, че изразените от него в съдебната фаза на производството съжаление и критично отношение към извършеното не са искрени. Въззивният съд намира, че изразеното от подсъдимия в съдебната фаза съжаление и критично отношение към извършеното са искрени, предвид това, че извършеното престъпление, макар и с тежки общественоопасни последици, е непредпазливо, а подсъдимият не е лице с утвърдени престъпни навици.

Широката разпространеност на престъпленията по транспорта с тежки последици и ръста на този вид престъпения, не разкриват особености на конкретното деяние или на дееца, които да завишават степента на обществена опасност на деянието или на дееца, с оглед на което не могат да се съобразяват като отегчаващо отговорността обстоятелство, а следва да се преценяват единствено във връзка със съответствието на наказанието с целите по чл.36 ал.1 от НК.

Липсата на съпричиняване от страна на починалия пострадал А. Г. А. и обстоятелството, че общественоопасните последици са настъпили единствено в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от страна на подсъдимия, не са обстоятелства, които да могат да се съобразяват като отегчаващи при определяне на наказанието на подсъдимия, тъй като не завишават обществената опасност нито на деянието, нито на дееца.

Тежките последици, които са настъпили за частните обвинители А. Б. А., действаща лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Д. А. Г. и за Б. А. Г. от смъртта на починалия А. Г. А., също не представляват отегчаващо обстоятелство, а могат да имат значение единствено във връзка с преценката за основателността на евентуална гражданска претенция срещу подсъдимия за репариране на вреди от деликт. Същото се отнася и за последиците за частния обвинител И. П., посочени в жалбата на повереника му, изразяващи се в болката, която е изпитал и продължава да изпитва и неудобствата и ограниченията в ежедневието му, в резултат на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП.

Посоченото от адвокат М. Я. обстоятелство, че подсъдимият А. Т. също е получил телесни увреждания от предизвиканото изключително по негова вина пътно транспортно произшествие, е без правно значение за индивидуализацията на наказанието.

Според настоящият състав наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и сред тях липсват изключителни смекчаващи обстоятелства, поради което няма основание за приложение на чл.55 от НК. Отделно от това най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението не е несъразмерно тежко, което също изключва възможността за приложението на чл.55 от НК.

Като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и относителната им тежест, въззивният съд намира, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но същият не е значителен и не обуславя определянето на наказание лишаване от свобода малко над минималния размер, предвиден в закона за извършеното от подсъдимия престъпление, както е направил с присъдата си първоинстанционния съд. В конкретният случай, предвид високата степен на обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на дееца, наличния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и с оглед постигане на целите по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция, на подсъдимия А. Т. следва да се определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК между минимума и средата на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода за извършеното престъпление, а именно шест години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК да се намали с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание четири години лишаване от свобода. Размерът на това наказание е повече от три години, поради което не са налице основанията на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението му и подсъдимият следва да изтърпи наказанието четири години лишаване от свобода ефективно, като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС се определи първоначален общ режим за изтърпяването му.

По същите съображения, обуславящи необходимостта от определяне на наказание лишаване от свобода в по-голям размер от определения с първоинстанционната присъда, въззивният съд намира, че законосъобразното и справедливо наказание лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС, което следва да му се наложи на основание чл.343г от НК е в размер на пет години, а не в размер на четири години, каквото е определил първоинстанционния съд с присъдата си.

По изложените съображения, подадените от частното обвинение жалби, съдържащи оплаквания за явна несправедливост на наложеното с първоинстанционната присъда наказание на подсъдимия А. Т. са основателни. Наложените на този подсъдим с присъдата наказания лишаване от свобода и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 пр.2 от НК явно не съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК, като размерите им са неправилно занижени и следва да се увеличат. Неправилно е приложен и чл.66 от НК и приложението му следва да се отмени, като се определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Предвид горното, присъдата на първоинстанционния съд следва да се измени в частта на наложените наказания, както следва:

Размерът на наложеното на подсъдимия А. Т. наказание лишаване от свобода следва да се увеличи от три години на четири години, да се отмени приложението на чл.66 ал.1 от НК и на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да се определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието четири години лишаване от свобода.

На основание чл.59 ал.1 т.1 и т.2 от НК, при изпълнение на наказанието четири години лишаване от свобода, следва да се приспадне времето, през което подсъдимият А. Т. е бил задържан с постановление на прокурора по чл.64 ал.2 от НПК и времето, през което по отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение домашен арест, като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода и два дни домашен арест се зачетат за един ден лишаване от свобода.

Размерът на наложеното на подсъдимия А. Т. наказание лишаване от право да управлява МПС следва да се увеличи от четири години на пет години.

Правилно първоинстанционният съд е приспаднал на основание чл.59 ал.4 от НК времето, през което подсъдимият А. Т. е бил лишен от право да управлява МПС по реда на чл.69а от НПК, поради което в тази част присъдата следва да се потвърди.

В частта за веществените доказателства и в частта за разноските присъдата е правилна и следва да се потвърди.

При извършената въззивна проверка на присъдата, настоящият състав на въззивния съд не намери други основания за отмяна или изменение на присъдата, освен в горепосочените части, в които присъдата следва да се измени, поради което в останалата част присъдата следва да се потвърди.

Направените разноски за преводач в производството във въззивната инстанция, на основание чл.189 ал.2 от НПК, следва да останат за сметка на Великотърновския окръжен съд.

Мотивиран така и на основание чл.337 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 и т.2 от НПК и чл.338 от НПК, Великотърновският апелативен съд