РЕШЕНИЕ

№ 439

Благоевград, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Благоевград - VII състав, в съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДИМИТЪР ДУМБАНОВ При секретар ЕЛЕНА ФИЛИПОВА и с участието на прокурора КОСТАДИН ПРЕШЕЛКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ДУМБАНОВ административно дело № 20237030700897 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл. 156-161 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ Образувано е по жалба на „С.т.“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано и управлявано от Б. П. П., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица]партер, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000120006964-091-001/ 18.11.2021 г., издаден съвместно от екип ревизори: Ф. С. Й. - началник на сектор при ТД на НАП - София и Т. Н. В. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), потвърден с Решение № 210/ 07.02.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), в частта с която са:

• установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 190 306. 87 лв. и начислени лихви за забава в общ размер 46 560. 63 лв. за данъчни периоди м. 05.2018 г., м. 10. 2018 г. и от м. 12.2018 г. до м. 12.2019 г.;

• установени задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в общ размер на 16 821. 95 лв., както и начислени лихви за забава в общ размер на 2 863. 91 лв. за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. Твърди се в обстоятелствената част на жалбата, че фактическите и правни изводи и основания за облагане, изложени от ревизиращите органи в оспорената част на ревизионния акт са несъстоятелни. Излагат се съображения, че обжалваният ревизионен акт е издаден в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице за установяване на задължения за корпоративен данък по ЗКПО и по ЗДДС за процесните периоди.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на жалбата фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № Р-22000120006964-091-001/ 18.11.2021 г., издаден съвместно от екип ревизори: Ф. С. Й. - началник на сектор при ТД на НАП - София и Т. Н. В. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията), в частта, в която е потвърден с Решение № 210/ 07.02.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Национална агенция за приходите.

С жалбата се претендират съдебни разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по пълномощие оспорва основателността на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В производството, като контролираща страна е допусната Окръжна прокуратура - Благоевград. Участващият прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата, пледирайки за нейното отхвърляне.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Дружеството жалбоподател „С.т.“ ООД, е със седалище - [населено място] и се представлява от управителя Б. П. П.. Търговската си дейност осъществява чрез предоставяне на услуги, като диспечерски пункт, покупко-продажба на употребявани МПС, резервни части и консумативи за МПС, продажба на безалкохолни напитки и др., като за извършваната дейност не се изисква лицензионен и разрешителен режим. Дружеството е предоставяло услуги като диспечерски пункт през 2017 г., а през 2018 г. и през 2019 г. основните приходи са реализирани от продажбата на безалкохолни напитки, бира, минерална вода и др. Осъществявало е дейността си чрез клона си в [населено място], на адрес: [улица] четири наети обекти в [населено място] и един в [населено място], общ. Дупница. Счетоводното обслужване на „С.т.“ ООД се осъществявало от Счетоводна къща „И.-РБ“ ООД, чийто управител и съдружник е Б. П. (л. 909 – 918 от делото).

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000120006964-020-001/ 16.11.2020 год., издадена от Ф. Й., началник на сектор „Ревизии“, при ТД на НАП София. (л. 68 от делото), с която е възложено извършването на ревизия на „С.т.“ ООД, [ЕИК], [населено място] за установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год. и задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год. Заповедта е връчена по електронен път в ИС „Контрол“ на 05.01.2021 год. (л. 70 от делото). Извършването на ревизията е възложено на Т. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, ръководител на ревизията и на И. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София. С въпросната заповед на основание чл. 114, ал. 1 от ДОПК, е определен три месечен срок, считано от датата връчване на заповедта за извършване на ревизията. Заповедта за възлагане на ревизията е изменена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000120006964-020-002/ 01.04.2021 год., с която е определен нов срок за завършване на ревизията до 05.05.2021 год. (л. 71 от делото) Заповедта е връчена по електронен път на 02.04.2021 год. В последствие е издадена Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22000120006964-020-003/ 29.04.2021 год., с която е определен нов срок за завършване на ревизията до 04.06.2021 год., която е връчена по електронен път на 05.05.2021 год. Горепосочените заповеди за изменение на ЗВР са издадени от Ф. Й., началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София. (л. 68 – 79 от делото) В хода на ревизията от органите по приходите е съставен Ревизионен доклад № Р-22000120006964-092-001/ 15.09.2021 год., връчен по електронен път на ревизираното дружество на 28.09.2021 год. Към административната преписка е приложено възражение (л. 182 от делото) подадено от страна на ревизираното дружество по реда и в срока на чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу предложението за установяване на задължения, направено с РД. Същото е прието за неоснователно с РА. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-22000120006964-091-001/ 18.11.2021 год. от Ф. Й. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Т. В., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията - органи по приходите при ТД на НАП - [населено място] /л. 15 – 36 от делото/.

Констатациите, анализа и изводите посочени в РА, са обосновани от ревизиращият екип, приемайки следното:

В частта по данъчното облагане по ЗКПО.

Органите по приходите не са установили несъответствия между декларираните от оспорващото дружество обороти в СД за ДДС и декларираните приходи по ОПР на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., съпоставяйки същите. За 2018 г. данъчно задълженото лице (ДЗЛ) е подало годишна данъчна декларация (ГДД) № 0100И0308592/01.04.2019 г. със счетоводен финансов резултат - печалба в размерна 78 616. 97 лв., формиран данъчен финансов резултат-печалба от 4 451. 21 лв. и деклариран корпоративен данък в размерна 445. 12 лв. Декларираните приходи възлизали на 263 580. 46 лв., а разходите на 184 963. 49 лв. Приходите на дружеството били сформирани основно от продажба на стоки в размер на 128 000. 00 лв., осчетоводени по счетоводна сметка 702 (приходи от продажба на стоки), приходи от други продажби и приход от отписани задължения в размер на 130 000. 00 лв., осчетоводени по счетоводна сметка 791 (отписани задължения). За 2019 г., ДЗЛ е подало ГДД № 0100И0400057/30.06.2020 г. със счетоводен финансов резултат печалба в размерна 98 306. 35 лв. и формиран данъчен финансов резултат - загуба от 371 697. 63 лв., деклариран корпоративен данък 00. 00 лв. Декларираните приходи възлизали на 1 681 642. 12 лв., а разходите на 1 583 335. 77 лв. Приходите на дружеството били сформирани основно от продажба на стоки в размер на 1 028 000. 00 лв., осчетоводени по счетоводна сметка 702 (приходи от продажба на стоки), приходи от продажби на услуги, приходи от други продажби, приходи от лихви и от приходи от отписани задължения в размер на 627 000. 00 лв., осчетоводени по счетоводна сметка 791 (отписани задължения). Ревизиращите органи са приели, за 2018 г., ДЗЛ е осчетоводило по дебита на счетоводна сметка 691 (отписани вземания) със счетоводна операция от 30.12.2018 г. сума от 35 000 лв. срещу к-т на 402 (доставчици по аванси) с основание фактура № 0000000030/20.01.2009 г. с доставчик „Дейниъл“ ЕООД, а през 2019 г. е осчетоводило по същата сметка следните операции на обща стойност 501 534. 17 лв., както следва:

• от 07.01.2019 г. - 157 000 лв. срещу к-т на сметка 483 (разчети по предстоящи плащания) с основание договор № 0000000002/15.12.2013 г. с „Т.“ ЕООД;

• от 13.02.2019 г. - 14 800. 00 лв. срещу к-т на сметка 229 (други предоставени заеми) с основание договор № 0000000001/02.01.2013 г. с „И.“ ЕООД;

• от 13.02.2019 г. - 14 800. 00 лв. срещу к-т на сметка 229 (други предоставени заеми) с основание договор № 0000000002/26.06.2013 г. с „И.“ ЕООД;

• от 18.02.2019 г. - 58 674. 90 лв. срещу к-т на сметка 229 (други предоставени заеми) с основание договор № 0000000001/05.11.2009 г. с „В.г.“ ООД;

• от 14.03.2019 г. - 14 000. 00 лв. срещу к-т на сметка 229(други предоставени заеми) с основание договор № 0000000001/29.12.2014 г.с „Е.В.“ ЕООД;

• от 16.05.2019 г. - 76 165. 15 лв. срещу к-т на сметка 498 (други дебитори) с основание договор за цесия № 0000000002/30.12.2010 г. с „В.г.“ ООД;

• от 11.07.2019 г. - 34 000. 00 лв. срещу к-т на сметка 411(клиенти) с основание фактура № 0000000148/21.09.2010 г. с доставчик „Б. и. 2000“ ЕООД;

• от 11.07.2019 г. - 23 252. 97 лв. срещу к-т на сметка 411 (клиенти) с основание фактура № 0000000145/17.09.2010 г., с доставчик „В.г.“ ООД;

• от 11.07.2019 г. - 2 138. 00 лв. срещу к-т на сметка 411 (клиенти) с основание фактура № 0010000125/15.11.2011 г., с доставчик с „В.г.“ ООД;

• от 11.07.2019 г. - 16 463. 81 лв. срещу к-т на сметка 411 (клиенти) с основание фактура № 0010000070/11.08.2010 г., с доставчик „Р. о.“ ООД;

• от 11.07.2019 г. - 20 552. 54 лв. срещу к-т на сметка 411 (клиенти) с основание фактура № 0100000281/30.04.2014 г., с доставчик „Р. О.“ ООД;

• от 31.12.2019 г. - 3 300. 00 лв. срещу к-т на сметка 411 (клиенти) с основание фактура № 0000000045/30.01.2008 г. доставчик „Д.“ ЕООД;

• от 31.12.2019 г. - 66 386. 80 лв. срещу к-т на сметка 411 ( клиенти) с основание фактура № 0000000103/05.04.2010 г. с доставчик „Р. Т.“ ЕООД.

От публикувания ГФО на „Р. Т.“ ЕООД за 2017 г. се установява, че съставител на отчета е Б. П.. От публикувания счетоводен баланс към 31.12.2017 г. се установило, че липсва отразено задължение към „С.т.“ ООД по фактура № 0000000103/05.04.2010 г. Такива вписвания липсват и в балансите на това дружество от 2010 г. до 2016 г., включително. Всички те са съставени от Б. П. - управител и съдружник в Счетоводна къща „И.-РБ“ ООД, явяващ се управител и съдружник и в „С.т.“ ООД. В тази връзка, видно от вписванията в Търговския регистър собственик и управител на „И.“ ЕООД е Б. П. – управител и на „С.т.“ ООД. На „И.“ ЕООД са отписани две вземания за предоставени заеми от страна на ревизираното дружество на по 148 000. 00 лв. за периода от 02.01.2013 г. и от 26.06.2016 г. От публикувания ГФО на „Р. О." ООД за 2017 г. се установява, че съставител на отчета е отново Б. П., като управител на Счетоводна къща „И.-РБ“ ООД. От прегледа на публикувания счетоводен баланс към 31.12.2017 г. се установило, че също липсва отразено задължение към „С.т.“ ООД по фактура № 0100000281/30.04.2014 г. в размер на 20 552. 54 лв., а то е отписано от ЗЛ като вземане. Такива вписвания липсват и в балансите на това дружество от 2014 г. до 2016 г., включително. Всички те са съставени отново от Б. П. - управител и съдружник в Счетоводна къща „И.-РБ“ ООД, явяващ се управител и съдружник и в „С.т.“ ООД. „Е.В.“ ЕООД също се обслужвало от Счетоводна къща „И.-РБ“ ООД и съставител на ГФО по чл. 92 от ЗКПО от 2016 г. до 2019 г. е отново Б. П.. В хода на ревизията не са представени данни как са формирани вземанията на „С.т.“ ООД от „Техноринг“ ЕООД, от „Робани офис“ ООД, както и тези от „В.г.“ ООД, като те всички са отписани от ДЗЛ.

Органите по приходите констатирали, че ДЗЛ не е съхранявало първични документи, които да обосновават направените счетоводни записвания по сметка „отписани вземания“. От счетоводния регистър за отписаните вземания се е извличала единствено информация относно вида на документа, номера, датата, името на контрагента и размера на сумата по различните вземания. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ДОПК, както и събраните в хода на ревизията данни за свързаност на ЗЛ с част от длъжниците, данни за общото им счетоводно обслужване и отсъствието на идентични задължения в публикуваните ГДД, органите по приходите извършили корекции на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО в посока увеличение на счетоводните резултати за 2018 г. и за 2019 г., а от там и са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО, както следва:

• за 2018 г. установен данък в размер на 3 838. 30 лв. и лихва за забава в размер на 1 038. 84 лв.;

• за 2019 г. установен данък в размер на 12 983. 65 лв. и лихва за забава в размер на 1 825. 07 лв.;

В частта по данъчното облагане по ЗДДС е прието следното:

От прегледа на счетоводната документация органите по приходите констатирали наличието на договор за цесия, сключен на 23.05.2019 г. между „Р.т.“ ЕООД и „С.т.“ ООД (л. 270 от делото). По силата на договора „Р.т.“ ЕООД е прехвърлило на РЛ свои вземания в общ размер на 410 506. 68 лв., както следва:

• от „Е.В.“ ЕООД вземане в размер на 57 016. 66 лв., придобито на основание договор за цесия от 16.05.2019 г. и на 126 206. 88 лв., придобито въз основа на договор за заем и начислени лихви;

• от „Dalkas International I.K.E.“, със седалище [населено място], РГърция вземане в размер на 70 813. 78 лв., придобито на основание договор за цесия от 16.05.2019 г. и - от „Р.“ ЕООД вземане в размер на 156 469. 36 лв., придобито въз основа на договор за заем и начислени лихви.

По силата на договора за цесия от 23.05.2019 г., „С.т.“ ООД се съгласило да придобие посочените вземания от „Р.т.“ ЕООД срещу прихващане на съществуващо задължение на последното дружество към ЗЛ в размер на 410 506. 68 лв., произтичащи от фактури с № 1000000025/ 26.05.2015 г., № 1000000026/ 26.05.2015 г., № 1000000027/ 27.05.2015 г., № 1000000028/ 27.05.2015 г. и № 1000000030/ 31.08.2015 г. Извършени са счетоводни операции в резултат на което вземанията по сметка 402 (доставчици по аванси) са намалели. От данните от счетоводния регистър към 01.01.2017 г. и към 31.12.2017 г. по дебита на сметка 402 (доставчици по аванси) по партидата на „Р.т.“ ЕООД, ревизиращите констатирали, че салдото по сметката е 501 166. 67 лв. Прието е, че за получените авансови плащания в размер на 410 506. 68 лв. на базата на сключения договор за цесия и извършено прихващане, задълженията на „Р.т.“ ЕООД към „С.т.“ ООД са отпаднали, въпреки, че са извършвани авансови плащания в размер на тази сума, за които РЛ е приспаднало данъчен кредит в размер на 82 101. 33 лв.

От служебно извършена проверка в информационните масиви на НАП било установено, че „Р.т.“ ЕООД не е издавало кредитни известия към „С.т.“ ООД за корекция на начисления ДДС по фактурите за получени авансови плащания. Прието е, че за данъчен период м. 05.2019 г. РЛ е следвало да коригира при хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС размера на ползвания данъчен кредит в размер на 82 101. 33 лв.

На 30.12.2018 г. „С.т.“ ООД е извършило счетоводна операция, като по дебит на сметка 691(отписани вземания) е отразена сумата 35 000. 00 лв. срещу кредит на сметка 402 (доставчици по аванси) с посочено основание фактура № 0000000030/20.01.2009 г., издадена от „Д.“ ЕООД.

При служебно извършена проверка в информационните масиви на НАП било установено, че РЛ е приспаднало данъчен кредит в размер на 7 000. 00 лв. през данъчен период м. 01.2009 г. Прието е, че за данъчен период м. 12.2018 г., РЛ е следвало да коригира при хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС размера на ползвания данъчен кредит в размер на 7 000. 00 лв.

На 30.12.2018 г., „С.т.“ ООД е извършило счетоводна операция, като по дебит на сметка 401(доставчици) е отразена сумата 85 000. 00 лв. срещу кредит на сметка 402(доставчици по аванси) с посочено основание Протокол за прихващане от 30.12.2018 г.(л.282-гърба на делото). От последния се установявало, че към 31.12.2018 г., „С.-БГ“ ООД дължи на РЛ 85 000. 00 лв. по фактури за авансови плащания, които са прихванати.

От служебно извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че РЛ е приспаднало данъчен кредит в размер на 17 000. 00 лв. през данъчен период м.12.2018 г. Прието е, че за данъчен период м. 12.2018 г. РЛ е следвало, но не го е сторило, да коригира при хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС размера на ползвания данъчен кредит в размер на 17 000. 00 лв.

На 31.03.2019 г. „С.т.“ ООД е извършило счетоводна операция, като по дебит на сметка 401(доставчици) е отразена сумата 62 500. 00 лв. срещу кредит на сметка 402 (доставчици по аванси) с посочено основание Протокол за прихващане от 31.03.2019 г.(л.278). От последния се установявало, че към 31.03.2019 г. „С.-БГ“ ООД дължи на РЛ 62 500. 00 лв. по фактури за авансови плащания, които са прихванати. (л.278-гърба на делото).

При служебно извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че РЛ е приспаднало данъчен кредит в размер на 12 500 лв. през данъчни периоди м.01 - м.03.2019 г. Прието е, че за данъчен период м. 03.2019 г. РЛ е следвало да коригира при хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС размера на ползвания данъчен кредит в размер на 12 500. 00 лв.

На 30.04.2019 г. „С.т.“ ООД е извършило счетоводна операция, като по дебитна на сметка 401 (доставчици) е отразена сумата 100 886. 76 лв. срещу кредит на сметка 402 (доставчици по аванси) с посочено основание Протокол за прихващане от 30.04.2019 г. (л.276 от делото). От последния се установявало, че към 30.04.2019 г. „С.-БГ“ ООД дължи на РЛ 100 886. 76 лв. по фактури за авансови плащания, които са прихванати. (л.276-гърба от делото).

При служебно извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че РЛ е приспаднало данъчен кредит в размер на 20 177. 35 лв. през данъчни периоди м.03 - м.04.2019 г. Прието е, че за данъчен период м. 04. 2019 г. РЛ е следвало да коригира при хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС размера на ползвания данъчен кредит в размер на 20 177. 35 лв.

На 31.07.2019 г. „С.т.“ ООД е извършило счетоводна операция, като по дебитна на сметка 401 (доставчици) е отразена сумата 57 448. 20 лв. срещу кредит на сметка 402(доставчици по аванси) с посочено основание Протокол за прихващане от 31.07.2019 г. (л.265-гърба). От последния се установявало, че към 31.07.2019 г. „С.-БГ“ ООД дължи на РЛ сумата от 57 448. 20 лв. по фактури за авансови плащания, които са прихванати. (л. 266 от делото).

При служебно извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че РЛ е приспаднало данъчен кредит в размер на 11 489. 64 лв. през данъчни периоди м.03-м.07.2019 г. Прието е, че за данъчен период м. 07.2019 г. РЛ е следвало да коригира при хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС размера на ползвания данъчен кредит в размер на 11 489. 64 лв.

На 31.10.2019 г. „С.т.“ ООД е извършило счетоводна операция, като по дебитна на сметка 401 (доставчици) е отразена сумата 119 317. 24 лв. срещу кредит на сметка 402 (доставчици по аванси) с посочено основание Протокол за прихващане от 31.10.2019 г. (л.263-гърба от делото). От последния се установявало, че към 31.10.2019 г. „С.-БГ“ ООД дължи на РЛ 119 317. 24 лв. по фактури за авансови плащания, които са прихванати. (л. 264 от делото).

При служебно извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че РЛ е приспаднало данъчен кредит в размер на 23 863. 45 лв. през данъчни периоди м.07 - м.09.2019 г.Прието е, че за данъчен период м. 10.2019 г. РЛ е следвало да коригира при хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС размера на ползвания данъчен кредит в размер на 23 863. 45 лв.

На 31.12.2019 г. „С.т.“ ООД е извършило счетоводна операция, като по дебитна на сметка 401(доставчици) е отразена сумата 80 875. 58 лв. срещу кредит на сметка 402 (доставчици по аванси) с посочено основание Протокол за прихващане от 31.12.2019 г. (л. 261 от делото). От последния се установявало, че към 31.12.2019 г. „С.-БГ“ ООД дължи на РЛ 80 875. 58 лв. по фактури за авансови плащания, които са прихванати. (л.261-гърба на делото).

При служебно извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че РЛ е приспаднало данъчен кредит в размер на 16 175. 11 лв. през данъчни периоди м. 09 - м.12.2019 г. Прието е, че за данъчен период м.10.2019 г. РЛ е следвало да коригира при хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС размера на ползвания данъчен кредит в размер на 16 175. 11 лв.

Ревизионният акт е връчен по електронен път на 24.11.2021 год. Същият е бил обжалван от задълженото лице по реда на чл. 152 от ДОПК с жалба (л. 103 от делото) и допълнително жалба (л. 80 от делото) В срокът по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, решаващият орган за разглеждане и произнасяне по жалбата по същество е постановил Решение № 210/ 07.02.2022 год., с което е потвърдил Ревизионен акт № Р-22000120006964-091-001/ 18.11.2021 г., издаден от Ф. С. Й. - орган, възложил ревизията и Т. Н. В. - ръководител на ревизията, в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди: м. 05.2018 г., м. 10.2018 г. и от м 12.2018 г. до м. 12.2019 г. и по ЗКПО за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г., оставяйки без разглеждане жалба вх. вх. № 53-03-3051/ 01.12.2021 г. по регистъра на ТД на НАП София в останалата част, като недопустима, прекратявайки производството в тази му част.

Решението е връчено на ревизираното дружество на 10.02.2022 год. по електронен път. (л. 67 от делото) Жалбата срещу решението е подадена на 23.02.2022 год., вх № 53-04-175.

По делото като доказателства са приети писмени такива, съставляващи административната преписка по издаване на оспореният административен акт. От страна на жалбоподателя не се ангажираха допълнителни такива извън представените пред ревизиращия екип в рамките на процесното административно производство.

В допълнение по отношение на писмените доказателства, съдът констатира, че жалбоподателят не е оспорил истинността на документите изготвени и приложени от административния орган, съставляващи част от административната преписка.

По делото са назначени съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, заключенията по които са приети от съда, като компетентно и безспристрастно дадени.

Фактите по спора, становищата на страните, събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства и въз основа на тях правните изводи на съда по материалната законосъобразност на ревизионния акт са както следва:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от лице, имащо правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред съобразно изискванията на чл. 156, ал. 2 ДОПК.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността на процесния акт. Спазени са процесуалните правила за започване, извършване и приключване на ревизионното производство. Ревизираното лице е надлежно уведомявано за съответните процесуални действия и издадените актове в хода на ревизията, събирани са относимите доказателства, чрез допустимите способи и доказателствени средства.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периодите, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР, РД и РА са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява от представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният Ревизионен акт № Р-22000120006964-091-001/18.11.2021 год., е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС). Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената форма, съгласно чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионния доклад е неразделна част от ревизионния акт и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на ревизионния доклад са и мотиви на ревизионния акт. Видно от приложеното копие на процесния ревизионен акт, същият е подписан с електронен подпис.

В разглеждания случай спорен е въпросът имали ли са основания органите по приходите да установят допълнителни задължения по ЗДДС и по ЗКПО на РЛ за процесните периоди, като за конкретните размери на данъците и начислените лихви не се спори.

Според съда, оспореният ревизионен акт е материално-правно законосъобразен. Същият е издаден в съответствие със събраните доказателства, спрямо които правилно е приложен материалния закон.

Относно установените задължения по ЗКПО:

На основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО са извършени корекции в посока увеличение на счетоводните финансови резултати за 2018 г. и 2019 г. Според чл. 77, ал.1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. В конкретния случай ревизираното лице е осчетоводило по д-т на счетоводна сметка 691 /Отписани вземания/ в размер на 501 534. 17 лв. за 2019 г, и 35 000., 00 лв.за 2018 г, , като по този начин са намалени счетоводните финансови резултати. Този факт е потвърден и в ССЕ, изслушана при второто разглеждане на делото, като на стр. 5 и стр. 6 от същата експертът е отбелязал, че приключването на сметка 691 „Отписани вземания“ с посочената сума от 501 534. 17 лв. за 2019 г. и със сумата от 35 000. 00 лв. за 2018 г. е станало за сметка на намалението на печалбата на текущата година. т.е. намелен е данъчният финансов резултат. От ревизираното лице са изискани всички документи удостоверяващи основанията за отписване на посочените вземания. В конкретния случай от страна на ревизираното лице са представени справки декларации, хронологии на счетоводни сметки, с които се цели по косвен път да се докаже съществуването на въпросните вземания. Следва обаче да се има предвид, че представените доказателства представляват вторични документи, които дори и да отразяват информация от първичните документи, каквито са договор, фактура и т.н. не могат да ги заместят. В допълнение по отношение на правния статут на същите следва да се посочи, че представените счетоводни записвания, по своята същност и съдържание не установяват на какво основание са възникнали тези вземания, предприемани ли са действия за тяхното събиране, както и дали са образувани изпълнителни производства, предприемани ли са действия по принудителното им събиране и т.н. Липсват каквито и да е първични документи, които да обосноват някаква връзка с извършените счетоводни записвания, касаещи отписаните вземания. Липсата на първични документи се установява и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Посоченият факт за липса на оригинали на първични счетоводни документи е потвърден от вещото лице - счетоводител на стр. 3 от заключението, както и изрично експертът е отговорил на поставения въпрос при разпита в о.с.з. на 28.09.2022 г., /при първото разглеждане на делото/ когато заявява: „... Всичко, което съм работила е на база счетоводни регистри, които са ми предоставени, но първични документи не съм видяла, както съм посочила на стр.З“ В тази връзка и с оглед на гореизложеното, според съда застъпената теза от страна на ревизираното дружество, че с приемането на декларациите по ЗДДС от страна на приходната администрация се потвърждава автентичността и съдържанието на декларацията и данните за процесиите Фактури е несъстоятелна и правно неиздържана. С даването на съответния входящ номер от страна на приходната администрация се удостоверява единствено подаването на конкретна справка декларация по ЗДДС, но не и нейното съдържание. Затова съществува данъчен контрол чрез проверки или ревизии, които чрез способите на събиране на доказателства, посочени в ДОПК проверяват и анализират данните, посочени в подадените декларации. Правен абсурд е да се твърди, че щом е декларирана някога Фактура, то значи е налице задължение и като изтече определено време дружеството има основание да го отпише. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч (отм.) счетоводният документ е дефиниран като хартиен или технически носител на счетоводна информация, който може да се класифицира като първичен, вторичен и регистър. В този смисъл първичният счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, вторичният съдържа преобразувана информация, изведена от първични счетоводни документи, а регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Един от основните носители на счетоводна информация, класифициран като първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира продажбата на суровини, материали, стоки, продукти, активи или услуги към получателя е фактурата. Тя е и основният документ, който поражда облагаем приход за нейния издател - пряко по ЗКПО или косвено по ЗДДС.

По смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, за да бъде признат за данъчни цели, счетоводният разход следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Чл. 26, т. 2 от ЗКПО пояснява, че разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, не се признават за данъчни цели. Последните, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗКПО са квалифицирани като данъчна постоянна разлика, с която при определяне на данъчния финансов резултат на предприятието, счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода се увеличава.

Понятието „разход“ представлява намаляване на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изтичане или намаляване на активи, или понасяне на пасиви, което води до намаляване на собствения капитал, различно от това, което е свързано с разпределение към участниците в собствения капитал. За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан е дейността, в обичайни за този вид размери, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна или данъчна времена разлика.

На основание императивните разпоредби на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ДОПК и чл.42, ал. 1, т.1 от ЗСч. е налице задължение от ревизираното дружество да съхранява документите необходими за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани. Съгласно горепосочените разпоредби ревизираното дружество е бил длъжно да съхранява документи обосноваващи отписаните от него вземания през 2018 г. и през 2019 г. и съответно осчетоводяването им в разход за съответната година, което в конкретния случай не е сторено.

С. З. за счетоводството (ЗСч), предприятията имат задължението да осъществяват своето счетоводно отчитане на основата на документалната обоснованост на стопанските операции. При съставянето на документите следва да се спазват изискванията на действащото законодателство, а лицата, които съставят и подписват счетоводните документи, носят отговорност за достоверността на информацията, съдържаща се в тях. Т.е. всяко данъчно задължено лице следва да бъде гарант, че информацията, съдържаща се в издадения от него документ отразява точно действителна стопанска операция.

Предвид липсата на първични счетоводни документи, от които да се направят изводи за съществуването на вземането, вида му, началото на неговата изискуемост и др. не може да се направи извод за обоснованост на взетите счетоводни операции по отписване на вземанията.

При това положение обосновано според съда, административния орган е приложил последиците по чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Последната предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани, а при липса на такива не може да бъде установено дали отчетените разходи, свързани с отписаните вземания изпълняват особените изисквания на чл. 47, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ДОПК документи за данъчно-осигурителен контрол се съхраняват 5 години, считано от изтичане на давностния срок за погасяване публичното задължение, с което те се свързват. Следователно за ДЗЛ е съществувало задължението към момента на извършване на ревизията да съхранява първичните документи, свързани със счетоводните записвания, въз основа на които са отписани вземанията на дружеството през 2018 г. и 2019 г. В този смисъл е и Решение № 5355/20 на ВАС по адм.д.№ 6/20.

Доводът на оспорващото дружество, че с изтичането на петгодишния давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо е достатъчно и единствено условие, при наличието на което отписването на вземането следва да бъде признато за данъчни цели, е необоснован. Тълкуването на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО следва да се извърши във връзка с разпоредбата на чл. 34 от ЗКПО. Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл.2-ро от ЗКПО отписването на вземания, като несъбираеми не се признава за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие, че в същата или в предходната година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. Не случайно в нормата се използва понятието „несъбираемо“, а не „несъбрано“. И това е така тъй като ДЗЛ е длъжно да положи необходимите усилия, за да събере вземанията си, доколкото такава е и икономическата логика и едва ако това не е възможно, то би имало право да ги отпише, с което да намали и финансовия резултат, съответно подлежащия на внасяне корпоративен данък. В действителност законът не предвижда ред, как следва да се реализира това, респективно с какви документи следва да разполага данъчно задължения субект, но несъмнено е необходимо лицето по безспорен начин да установи, че вземането е несъбираемо и при наличието на предвидените в чл. 37 от ЗКПО предпоставки да ги отпише, което в случая не е сторено. Представените доказателства не обосновават извод, че вземанията на оспорващото дружеството са несъбираеми по смисъла на чл. 34 от ЗКПО. Ето защо органите по приходите, като извършили корекции на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО в посока увеличение на счетоводните резултати за 2018 г. и за 2019 г.с неправилно отписаните вземания, а от там и са установили задължения за корпоративен данък по ЗКПО, съответно в размер на 3 838. 30 лв. и лихва за забава в размер на 1 038. 84 лв. за 2018 г.и в размер на 12 983. 65 лв. и лихва за забава в размер на 1 825. 07 лв. за 2019 г., са съобразили изцяло закона.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта, като според ал. 2 лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. Тълкуването на тези разпоредби налага извода, че предприятието е длъжно да съхранява първичните счетоводни документи, свързани е определянето на данъчните му задължения и съответно с възможностите за черпене на благоприятни последици. В случай, че то не изпълни тези си задължения, органите на приходната администрация могат да упражнят правомощията си като откажат признаването на разхода за целите на данъчното облагане. Също така следва да се отбележи, че по пътя на насрещното доказване не са ангажирани данни, които да са обосновани със счетоводни записвания, направени въз основа и на първични счетоводни документи и на доказателства, които в логическа и хронологическа връзка установяват връзка, респективно относимост на извършените разходи с основание отписани вземания. Разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Изискванията към документалната обоснованост по смисъла на ЗКПО по отношение на отчетените от задълженото лице счетоводни разходи са регламентирани в чл. 10 от ЗКПО. При липса на документална обоснованост не може да бъде установено дали отчетените разходи свързани с отписани вземания изпълняват особените изисквания на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО.

Представянето на доклад за инвентаризация не може да замести доказателствената празнота на липсващите първични счетоводни документи. Още повече, че не са налице признания от страна на длъжниците на ревизираното дружество за съществуването на посочените вземания. Същите може да се били платени преди това, може да са били оспорени или да са били развалени договорите. Ревизираното лице следва да докаже законосъобразността на ивършената счетоводна операция - отписване на вземанията, тъй като с посочените по-горе суми се намалява финансовият резултат за съответната година, т.е. размерът на декларираната печалба е намален, а от там се намалява и размерът на декларирания данък за внасяне.

Относно установените задължения по ЗДДС:

Жалбоподателят оспорва РА в тази част, като излага аргументи, че актът е необоснован и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материално-правните разпоредби и на процесуалните правила. Твърди, че не са налице предпоставките визирани в чл. 78, ал. 4 от ЗДДС, поради липса на основание за разваляне на доставките. В тази връзка отбелязва, че по преписката не са събрани доказателства за изразена воля за разваляне на доставките по смисъла на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, поради което незаконосъобразно от ревизиращите е презюмирано, че доставчикът няма да изпълни облагаеми доставки в бъдеще.

В хода на ревизионното производство са установени фактури за осъществени авансови плащания към „Сън такси“ ООД от страна на „С.-БГ“ ООД, за които оспорващото дружество е ползвало данъчен кредит.

Съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, ал. 3 и ал. 4 се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането). Визираната разпоредба е аналогична с нормата на чл. 65 Директива 2006/112/ЕО, която представлява отклонение от правилото на чл. 63 Директива 2006/112/ЕО и като такова трябва да се тълкува стеснително. На първо място, за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане. При условие че са осъществени авансови плащания за все още неопределени точно доставки, те не подлежат на облагане с ДДС. В този смисъл е и Решение на съда на ЕС от 31.08.2018 г. по съединени дела С-660/16 и С-661/16. Съгласно диспозитива на това решение, членове 65 и 167 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главните производства правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, свързан с плащането на аванс, не може да бъде отказано на потенциален купувач на въпросните стоки, когато този аванс е платен и получен и когато към момента на плащането всички релевантни елементи на бъдещата доставка са били известни на въпросния купувач и доставката на тези стоки тогава е изглеждала сигурна. Това право обаче може да бъде отказано на въпросния купувач, ако бъде установено с оглед на обективни елементи, че към момента на плащане на аванса е знаел или не е можел логично да не знае, че осъществяването на доставката е било несигурно. Т.е. имайки предвид целта на авансовото плащане като израз на намерението на страните по една доставка /независимо от нейния предмет/, доставката да бъде извършена, плащането на аванс не е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, 3 и 4, но по силата на закона представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка, но приспадането на данъчен кредит зависи от това дали плащането е свързано с реално осъществена облагаема доставка съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като т. 2 от цитирания текст има предвид възникнало в последствие данъчно събитие по облагаема доставка. Фактурата, издадена за авансово плащане не преклудира необходимостта от преценка за наличие на последващо извършване на облагаема доставка по смисъла на чл. 69 от ЗДДС.

Въз основа на извършения анализ на събраните в хода на ревизията доказателства ревизиращите са приели, че задължението за извършване на облагаеми доставки то „С. - БГ“ ООД в полза па „С.т.“ ООД във връзка с процесиите фактури за авансови плащания са отпаднали, тъй като е налице задължение за връщане на авансите от получателя им. Поради това правилно и законосъобразно са счели, че данъчният кредит за авансовите плащания следва да се коригира на основание чл. 78 ЗДДС в данъчни периоди: м. 12.2018 г., м. 03.2019 г„ м. 04.2019 г., м. 05.2019 г., м. 07.2019 г, м. 10.2019 г. и м. 12.2019 г., в които задълженията са отписани или прихванати. В случая е приложима нормата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС (в редакцията на текста, Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), съгласно която регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с правилника за прилагане на закона, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие.

Правилно е прието според съда от ревизиращите, че по процесните авансови плащания удостоверени чрез въпросните фактури издадени от „С. – БГ“ ООД, не се доказва, че последният е фактически доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, поради което и жалбоподателят неправомерно е ползвал право на данъчен кредит по същите. Действително в случая, дружеството-жалбоподател не е представило доказателства, удостоверяващи развалянето на договорите по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника-изпълнител, но от събраните в хода на административното производство доказателства, в частност Договор за цесия и протоколи за прихващане, недвусмислено сочат подлежащи на връщане авансово заплатени суми поради отпаднало основанието за тяхното превеждане. От разпоредбите на чл. 68 ЗДДС е безспорно, че правото на приспадане на данъчен кредит, както при обичайните сделки, така и при авансовите плащания е обусловено от реалното изпълнение на договорените доставки. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на ответника е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. За упражняване на това право не е достатъчно притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, нито само извършено плащане, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени или да предстои реалната доставка. Такива доказателства не са ангажирани от жалбоподателя, като не се доказа реалното осъществяване на процесните доставки. Както бе посочено по-горе, като основание за възникването на правото на данъчен кредит се сочи разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, предвиждаща изискуемост на данъка при извършено цялостно или частично авансово плащане. При авансово плащане възниква право на приспадане на данъчен кредит единствено при бъдещо сигурно възникване на данъчно събитие. Към момента следва да е сигурна и обособена насрещната престация, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит ( т. 28 от решението по дело С-549/11). При липса на доставка въобще следва да се преодолеят последиците от данъчното събитие по чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, тъй като облагаеми са доставките, а не плащането (вж. т. 26 от решението на СЕС по дело С-520/10).

Предвид гореизложеното, съдът приема, че изводът на ревизиращия орган за липса на доказателства за извършени реални последващи доставки във връзка със заплатените авансови плащания, въз основа на които са издадени процесиите фактури, и по които ревизираното лице е ползвало право на данъчен кредит в общ размер на 190 306. 87 лв., е правилен и законосъобразен. Последният води до заключението за законосъобразно установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 190 306. 87 лв.

Законосъобразни са изводите и във връзка с начислената лихва за забавено плащане на ДДС за данъчни периоди: м. 05.2018 г.; м, 10.2018 г.; м. 01.2019 г.; м. 02.2019 г.; м. 06.2019 г.; м. 08.2019 г.; м. 09.2019 г.; м. 11.2019 г. За същите не са определяни допълнителни задължения за ДДС, а единствено лихви за забава поради закъсняло плащане на декларираните със СД по ЗДДС резултати. В случая е приложима нормата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, съгласно която за неплатени в законноустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Както бе посочено по-горе в разглеждания случай не е спорен въпросът касаещ установените от ревизиращия орган конкретни размери на данъците и начислените с РА лихви.

По така изложените съображения, съдът намира процесния РА в оспорената част, потвърден с решението на горестоящия административен орган, за правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с административнопроизводствените правила, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения – при интерес от 100 000 до 500 000 лв. – 8 650. 00 лв., плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. В случая материалният интерес като база за определяне на дължимото претендирано възнаграждение е в размер на 256 607. 00 лева, включващо установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 16 821. 95 лева и начислените лихви за забава в размер на 2 863. 91 лева, както и установеното задължение по ЗДДС в размер на 190 306. 87 лева и начислените лихви за забава в размерна 46 560. 63 лева. В случая възнаграждението за една инстанция, по аргумента на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, съгласно която възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане е в размер на 14 914. 29 лева, изчислено съгласно цитираната по-горе норма. Ответникът чрез процесуалният представител по пълномощие претендира заплащане на възнаграждение за настоящето дело в размер на 14 912. 13 лева, включително и за предходното разглеждане от първоинстанционния съд в размер на 5 095. 53 лева, както и за касационната съдебна инстанция в размер на 14 912. 13 лева или общо в размер на 34 919. 79 лева, които следва да бъдат присъдени изцяло в претендирания размер.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд – Благоевград,