Решение № 3652 от 11.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 401/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 17881/01.11.2023 г. по гр.д. № 67163/2022 г. по описа на СРС, 62 състав са отхвърлени предявените от И. И. Ф. срещу Комисия за защита на потребителите иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно уволнението на И. И. Ф., за което са издадени Решение № 679/19.09.2022 г. на МС на Република България и заповед № КВ- 779/20.09.2022 г. на Министър-председателя на Република България и неговата отмяна и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната му работа като неоснователни. И. И. Ф. е осъден да заплати на Комисия за защита на потребителите на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 780 лева - разноски по делото. Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 348966/05.12.2023 г., подадена от И. И. Ф., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че производството по делото е образувано по негова жалба до ВАС против Решение № 679/19.09.2022 г. на Министерски съвет на Република България за освобождаване на председателя и членовете на Комисията за защита на потребителите и за определяне на състава на КЗП и издадената въз основа на него Заповед № КВ-779/20.09.2022 г. на Министър-председателя на Република България за освобождаването му като председател на КЗП. След неправилно прекратяване на делото пред ВАС с Определение № 10857/29.11.2022 г. по адм.д. № 10738/2022 г. по описа на ВАС била подадена молба от ищеца, в която са изложени съображения за неправомерност на прекратяване на правоотношението и е уточнен ответника. Исковете били квалифицирани като такива по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда, но съдът неправилно ги е отхвърлил, тъй като погрешно е намерил за приложима разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от ЗА, която давала право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по целесъобразност и без да излага мотиви за това. Неправилно съдът приел, че по отношение на ищеца можело да се приложи тази разпоредба като не била отчетена мандатността на неговото правоотношение, като погрешно е отказано да приложи разпоредбата на чл. 165, ал. 8 от ЗЗП, която според въззивника е специална по отношение на чл. 19 а от ЗА. Не била съобразена разпоредбата на чл. 165, ал. 8 от ЗЗП, в която са дефинирани императивно и изчерпателно основанията за предсрочно прекратяване на правомощията на член на КЗП и която била специална по отношение на чл. 19а от ЗА. Неправилно съдът приел, че основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение е 19а от ЗА, въпреки че в Решението на МС и Заповедта на Министър-председателя било посочено като основание чл. 165, ал. 2 от ЗЗП. Посоченото от съда основание не фигурирало в акта, с който е освободен въззивника, въпреки че е обвързан от избраното от работодателя основание за прекратяване на трудовоправната връзка. В случая, съдът бил обвързан от посоченото правно основание – в случая чл. 165, ал. 2 от ЗЗП – отмяна на назначението. Като е възприел основание за прекратяване на трудовото правоотношение и не е преценил дали са налице предпоставките за законосъобразност на избраното от работодателя основание за освобождаване, съдът бил постановил неправилен акт. Посочва, че дори да се приеме, че първоинстанционният съд е имал възможност за преценка относно приложимостта на основанието по чл. 19а, ал. 2 от ЗА в процесния случай, то тази негова преценка била погрешна, тъй като неправилно в първоинстанционното решение бил разрешен въпросът за съотношението между чл. 165, ал. 8 от ЗЗП и чл. 19а, ал. 2 от ЗА. Поддържа, че ако се приеме, че членовете на КЗП са членове на колегиални органи по смисъла на чл. 19а, ал. 1 от ЗА, то правата по трудовите правоотношения се отнасят до тях само ако не противоречат или не са несъвместими с тяхното правно положение, т.е. доколкото няма различна специална законова регламентация относно правоотношенията, които възникват със заемането на съответната длъжност. Такава изрична уредба се съдържала в чл. 165 от ЗЗП, която се явява специален закон по отношение на чл. 19а от ЗА, както и да се съобрази, че в чл. 165, ал. 8 от ЗЗП са предвидени основания за предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивникът посочва, че предсрочното прекратяване на мандата му като председател на КЗП и на състава на КЗП в цялост е незаконосъобразно, поради нарушаване на техния мандат. Неправилно районният съд не е обсъдил този въпрос за въведения принцип на мандатност по отношение на членовете на КЗП. Излага доводи за това, че съдът погрешно не бил взела предвид, че принципът на мандатност представлява изключение от общия принцип на назначаване на служителите от администрацията, предвиден в ЗА – безсрочност на правоотношението със съответния орган. Изключението било в две насоки – ограничаване на времето за заемане на съответната длъжност и несменяемост по време на мандата. Принципът на мандатност е напълно несъвместим с правилото на чл. 19а от ЗА. При прекратяване на мандатът следвало да са налице предвидените в закона основания. Поддържа, освен това, че актовете, с които е прекратено трудовото правоотношение са немотивирани. Цитираната разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗЗП касае назначаването, а не и за освобождаването на членове на комисията. Недоказани останали твърденията, че в административната преписка, предхождаща уволнението се съдържали данни за наличието на основания за освобождаване на членовете на КЗП. Посочва, освен това, че основанието, което се съдържа в доклад на Министър – председателя, че на ищеца липсвало висше образование, не било посочено в актовете на МС и на Министър председателя. На следващо място, не било налице и такова основание, тъй като била представена диплома, удостоверяваща притежаването на образователна степен магистър. Нещо повече, такава информация не била изисквана от ищеца, нито от КЗП, нито от МС или Министър – председателя преди прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място, въззивникът поддържа, че при постановяване на съдебното решение съдът е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл по всички доводи, наведени от ищеца, както и недопустимо е преквалифицирал основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. На последно място, посочва, че решението е и необосновано. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на Решението на МС и Заповедта на Министър-председателя, с която ищецът е освободен от длъжността Председател на КЗК, да бъде признато за незаконно и отменено трудовото правоотношение, както и ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 375833/29.12.2023 г., подаден от въззиваемия Комисия за защита на потребителите, с който поддържа, че решението е правилно. Поддържа, че са неоснователни доводите на въззивника, че актовете, с които е прекратено правоотношението с него, са немотивирани. Заявява, че независимо, че в решението и заповедта разпоредбата на чл. 19а ЗА не била посочена изрично, но доколкото не било нужно мотивирането им, то било очевидно намерението на компетентния орган да приложи този текст. Поддържа, че правилно районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 165, ал. 8 от ЗЗП не изключва приложението на разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от ЗЗП, като редът по ЗА бил специален по отношение на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ставало въпрос за преценка на целесъобразност на назначението. Неоснователно било и съображението, че бил нарушен принципът на мандатността. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 67163/2022 г. по описа на СРС, 62 състав е образувано по искова молба, подадена от И. И. Ф., с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда против Комисия за защита на потребителите (КЗП). Ищецът твърди, че с Решение № 331 на Министерски съвет от 25.05.2022 г. (т. 4) е избран нов състав на КЗП за следващ 5-годишен мандат, като е определен за Председател на Комисията, като със Заповед № КВ- 362/27.05.2022 г. на Министър – председателя на Република България е назначен на длъжността за срок от 5 години, с което бил изпълнен регламентирания в чл. 165, ал. 2 от ЗЗП ред за назначаване. Поддържа, че от този сложен фактически състав по назначаването произтича и е възложен за указания в закона срок и публичноправния мандат на член на колегиален орган и негов председател, а също и орган на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА. Твърди, че е освободен от поста Председател и член на КЗП с Решение № 679/19.09.2022 г. на Министерски съвет на Република България, въз основа на което Министър – председателят е издал и Заповед № КВ- 779/20.09.2022 г. Поддържа, че прекратяването на мандата се извършва само с решение на МС и издаването на заповед въз основа на него не е предвидено. Освен това, посочва, че в чл. 165, ал. 2 от ЗЗП не е предвидено основание за прекратяване на договора. Поддържа, че в конкретния случай, следва да се преценяват специалните основания за прекратяване на правоотношението, а не тези, предвидени в КТ, както и в ЗА, спрямо които ЗЗП се явява специален. Поддържа, че актовете, с които е прекратено правоотношението му като член на КЗП и неин председател са нищожни, тъй като в чл. 165, ал. 2 от ЗЗП не е предвидено основание за прекратяване на мандата на членовете на Комисията. Моли актът, с който е прекратено трудовото правоотношение да бъде обявено за незаконно и да бъде отменено и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Комисия за защита на потребителите, който оспорва предявените искове. Заявява, че Решение № 679/19.09.2022 г. на Министерски съвет на Република България и издадената Заповед № КВ-779/20.09.2022 г. на Министър – председателя на Република България са законосъобразни. Поддържа, че съгласно чл. 19а, ал. 1 от ЗА правоотношенията на лицата, заемащи определени длъжности, между които и посочените в чл. 19, ал. 4 членове на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя неговата преценка, като прекратяването на правоотношението настъпва с издаване на решение на МС за освобождаване на лицето. Като основание за прекратяване на правоотношението е посочен чл. 165, ал. 2 от ЗЗП, като на това основание И. Ф. бил назначен. Посоченото основание не било определящо за законосъобразността му. Поддържа, че в чл. 19а, ал. 2 от ЗА било въведено специално основание за прекратяване на правоотношението с членовете на колегиалните органи, което изключвало приложението на основанията, предвидени в КТ, а чл. 165, ал. 8 от ЗЗП била приложима само за отделните членове на комисията, а такива ограничения не били въведени при чл. 19, ал. 2 от ЗА. Очевидно било намерението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 19, ал. 2 от ЗА, за което не било нужно излагането на мотиви, като този ред бил специален по отношение на прекратяване на трудовото правоотношение с определен кръг длъжностни лица. В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че с Решение № 331/25.05.2022 г. на МС на Република България и издадена въз основа на него заповед № КВ-362/27.05.2022 г. на Министър – председателя ищецът е заел длъжността Председател на КЗП, като трудовото правоотношение е прекратено с Решение № 679/19.09.2022 г. на МС на Република България и издадената въз основа на него Заповед № КВ-779/20.09.2022 г. на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията. Съдът е приел, че уволнението е законосъобразно, тъй като основанието, предвидено в чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията е специално и е по целесъобразност, поради което и не следва да се прави преценка на мотивите, така както се изисква от КТ и е отхвърлил предявените искове. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното: Съгласно чл. 165, ал. 2 от Закона за защита на потребителите Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, като тя е колегиален орган към министъра на икономиката и индустрията с регионални звена на територията на страната. В разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Кодекса на труда е предвидено, че за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по- горестоящия спрямо работодателя орган и трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Задължителното тълкуване на разпоредбата, дадено с Тълкувателно решение № 1/2012 г., по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК, определя, че в случаите, когато трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 от Кодекса на труда, ответник по исковете е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Следователно и с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от Закона за защита на потребителите и чл. 61, ал. 2 от Кодекса на труда правоотношението на ищеца като Председател на КЗП е възникнало с Комисията. По отношение на това дали спорът следва да бъде разгледан като трудов спор или административен, въпросът е разрешен с Определение № 1602/12.06.2023 г. по гр.д. № 822/2023 г. на Смесен състав на ВКС и ВАС, с което като компетентен да разгледа предявените искове е определен гражданския съд – Софийски районен съд, като е посочено, че правоотношението е възникнало на основание чл. 19а от Закона за администрацията, а специалния закон – Законът за защита на потребителите, не съдържа специална уредба, която да дефинира възникналото правоотношение като трудово или служебно, но с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда смесеният състав определя, че се касае за трудово правоотношение. Следователно законосъобразността на уволнението следва да бъде преценено с оглед разпоредбите на Кодекса на труда и специалните закони – Закон за администрацията и Закон за защита на потребителите. Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията и като се съобрази непротиворечивата съдебна практика на ВКС, следва по делото да се провери единствено дали заеманата от ищеца длъжност попада в обхвата й и дали прекратяването на трудовото правоотношение е извършено от компетентен орган. Съдът няма правомощие, при решаване на възникналия във връзка с уволнението спор, да обсъжда мотивите на съответния орган по назначението, тъй като извън съдебна проверка остава целесъобразността на оспорения акт. В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за администрацията е предвидено, че орани на изпълнителната власт се считат председателите на държавните агенции; държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителните агенции; ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. С оглед чл. 165, ал. 1 Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и е колегиален орган към министъра на икономиката и индустрията, който съгласно чл. 162 от Закона за защита на потребителите провежда и координира държавната политика в областта на защитата на потребителите. Следователно и като се съобразят правомощията на Комисията, предвидени в чл. 165, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, тя е орган на изпълнителната власт, на който е възложено осъществяване държавни функции в областта на защита на потребителите и съответно по отношение на него са приложими правилата, предвидени в чл. 19а от Закона за администрацията Съгласно чл. 19а, ал. 1 от Закона за администрацията министър- председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник- министрите, посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители, заместник областните управители, кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение, включително и възможността трудовото правоотношение да бъде прекратено без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Неоснователни са доводите на въззивника, че разпоредбата на чл. 165, ал. 8 от Закона за защита на потребителите, която изрично посочва основанията за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на Комисията е специална норма по отношение на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията и изключва нейното прилагане. (В този смисъл е и Определение № 5954/19.12.2024 г. по к.гр.д. № 2225/2024 г. по описа на ВКС, ІV ГО, с което не е допуснато до касационно обжалване решение на СГС по въпроси, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение на член на Комисията за защита на потребителите) Следователно и въз основа на приложимите разпоредби следва да се извърши преценка на законосъобразността на уволнението, извършено с оспорените актове - Решение № 679/19.09.2022 г. на МС на Република България и издадената въз основа на него Заповед № КВ-779/20.09.2022 г. От събраните по делото доказателства се установява, че актовете, с които е прекратено трудовото правоотношение с ищеца са постановени от органа по назначението, така както е предвидено в чл. 165, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, както и че заеманата от ищеца длъжност – Председател на Комисия за защита на потребителите попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. Правилно първоинстанционният съд е приел с оглед разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията, че органът по назначението не дължи излагане на мотиви относно фактическите основания за уволнението, доколкото същите не могат да бъдат предмет на съдебен контрол. Законът изрично е дал възможност на органа по назначението, в конкретния случай Министерски съвет, да прекрати правоотношението с ищеца по своя преценка. По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 933 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд като съобрази направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до размера на минималната работна заплата за 2024 г. Предвид на изложеното, съдът