Решение № 3860 от 27.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8601/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 20040069/ 03.06.2022 г. по гр. д. № 57 809/2018 г. по описа на СРС, 138 с-в, е признато за установено по предявения от „Райфайзенбанк (България)“ АД / с правоприемник ОББ АД/ срещу С. С. К. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, че С. С. К. дължи на банката сумата от 9908, 60 евро - непогасена главница по Рамков договор № 0811120288683100 от 30.12.2014 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard Gold, ведно със законна лихва от 28.02.2018 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14109/2018 г. по описа на СРС, 138 с-в. В производството са приети за съвместно разглеждане, както следва: насрещни осъдителни искове за осъждане на банката да заплати на С. С. К. на основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2665, 96 евро, представляваща стойността на неразрешени платежни операции, извършени от банката през периода от 30.05.2017 г. до 30.06.2017 г. по кредитна карта MasterCard Gold, ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 280 евро - мораторна лихва за периода от 29.11.2017 г. до 29.11.2018 г.; отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че С. С. К. не дължи на ответника сумата от 53, 30 евро - начислени такси за извършени неразрешени платежни операции по кредитна карта MasterCard Gold, и сумата от 212 евро - начислени такси за неуспешни опити за извършване на неразрешени платежни операции по кредитна карта MasterCard Gold. С решението „Райфайзенбанк (България)“ АД / с правоприемник ОББ АД/ е осъдено да заплати на С. С. К. по насрещните искове на основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 665, 96 евро - стойността на неразрешени платежни операции, извършени от банката през периода от 30.05.2017 г. до 30.06.2017г. по кредитна карта MasterCard Gold, ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 271, 04 евро - мораторна лихва върху главницата за периода от 29.11.2017 г. до 29.11.2018 г., като искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над сумата от 271, 04 евро до пълния предявен размер от 280 евро. Също така е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от С. С. К., че той не дължи на банката сумата от 53, 30 евро - начислени такси за извършени неразрешени платежни операции по кредитна карта MasterCard Gold, а е отхвърлен предявеният от С. С. К. против банката иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 212 евро - начислени такси за неуспешни опити за извършване на неразрешени платежни операции по кредитна карта MasterCard Gold. Подадена е въззивна жалба вх. № 25050793/01.07.2022 г. от ответника по насрещните осъдителни искове ОББ АД против решението в частта, с която е осъден да заплати на С. С. К. сумата от 2 665, 96 евро - стойността на неразрешени платежни операции, извършени от банката през периода от 30.05.2017 г. до 30.06.2017 г. по кредитна карта MasterCard Gold, ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 271, 04 евро - мораторна лихва върху главницата за периода от 29.11.2017 г. до 29.11.2018 г. Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че се дължат горепосочените суми. Излага, че автентичността на трансакциите е доказана в хода на извършената проверка. След блокиране на кредитната карта банката е изискала от банката на търговеца в Баку, Азърбейджан счетоводни документи във връзка с трансакциите. Получили са от чуждестранната банка копие от личната карта на картодържателя и копие /ксерокопие/ от процесната кредитна карта. За извършване на процесните преводи е достатъчно във виртуалния ПОС терминал да се въведе номер на картата и последните три цифри, изписани на гърба на картата с курсив – CVC2. Въззивникът твърди, че е изпълнил задълженията си да предостави сигурна карта и да извърши проверка; спазил е добрата банкова практика, което било установено и от Помирителна комисия за платежни спорове към КЗП. По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия и ищец по насрещните искове С. С. К.. Въззиваемият и ищец оспорва въззивната жалба. Излага, че преводите не са разрешени или извършени от него. Сочи, че живее в чужбина – Великобритания, и не е губил кредитната си карта, както и не е предоставял на което и да било лице извън компетентните органи личната си карта. Последната не се използва активно, понеже въззиваемият живее в Обединеното кралство. Оспорва да е наредил преводите към азърбейджански търговец. Заостря вниманието на съда относно обстоятелството, че извършването на седемте успешни неавторизарани трансакции в периода 30.05.2017 г. – 30.06.2017 г. е предшествано от множество неуспешни опити за превеждане на суми, провалени поради липса на наличност. Опитите са извършени през минути и за различни суми, които намаляват по размер. Според въззиваемия лицето/лицата, които неправомерно и по неизвестен начин са се снабдили с фотокопие на картата му и на личната му карта, са се опитвали по този начин да налучкат наличността по сметката, понеже тя не им е била известна. Излага, че банката не е провела надлежно обследване по случая и не е проверила автентичността на платежните операции. С определение № 11024/20.09.2023 г. по настоящото дело на осн. чл. 227 ГПК на мястото на заличеното в хода на процеса „Кей Би Си Банк България“ ЕАД е конституирано ОББ АД – правоприемник поради вливане на Кей Би Си Банк България ЕАД /с предишно наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД/. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Предмет на въззивната проверка е решението в частта относно уважените насрещни осъдителни искове, предявени от С. С. К. против ОББ АД /като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД/ с пр. осн. чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2665, 96 евро - стойността на неразрешени платежни операции, извършени от банката през периода от 30.05.2017 г. до 30.06.2017 г. по кредитна карта MasterCard Gold, ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 271, 04 евро - мораторна лихва за периода от 29.11.2017 г. до 29.11.2018 г. Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на Рамков договор № 0811120288683100 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standart/Visa Gold/Mastercard Gold/ Billa Visa Classic от 30.12.2014г. /л. 9 и сл./, сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в качеството на кредитор и С. С. К. в качеството на картодържател, банката е издала и предала на физическото лице международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standart с номер 5257•••••••, отчитана по сметка IBAN BG 96 RZBB •••••••••••••08. Съгласно чл. 1 от договора банката е предоставила на картодържателя ПИН код, който той се е задължил да запомни, след което да унищожи листа, на който му е предаден /чл. 11, 9 от договора/, както и да го пази таен при въвеждане на банкомати /чл. 11, 10 от договора/. Съгл. чл. 106 и чл. 109 от договора е вменено задължение на картодържателя да използва картата само лично, да я пази с грижата на добър стопанин, както и да пази в тайна придадения й ПИН код. Уговорено е в чл. 128, че по см. на чл. 53 от Закона за платежните услуги и платежните системи / Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., отм. отм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г./ се счита, че картодържателят е проявил груба небрежност, ако е съхранявал картата заедно с документ, съдържащ записан ПИН или ако е давал картата на друго лице или е допускал картата да бъде използвана от друго лице. Съгл. чл. 28 и чл. 134 банката е длъжна да изготвя в края на всеки отчетен период електронно извлечение, а се смята че картодържателят е узнал за неразрешена трансакция най-късно с получаване на месечното извлечение. В случай на неразрешена трансакция картодържателят е длъжен да подаде писмено възражение, както и уведоми незабавно банката при съмнение за одобряване и осчетоводяване на операция без разрешение на държателя /чл. 122, б. „б“ от договора/. От своя страна банката е длъжна незабавно да блокира картата при получено съобщение по телефона за изгубена или използвана по неправомерен начин карта /чл. 76, б. „а“ от договора/. Съгласно чл. 76, б. „е“ от договора банката може да блокира картата и без искане при възникнало съмнение за неправомерно използване на картата. Предоставената на картодържателя К. карта може да бъде използвана за усвояване на кредитния лимит по следния начин: заплащане на стоки и услуги на ПОС терминал, заплащане на стоки и услуги чрез виртуален ПОС терминал / чл. 16, б. „б“/, теглене на пари от банкомат, както и справочни операции. Съгласно чл. 18 е необходимо въвеждането на ПИН за авторизация на операция при теглене на пари от банкомат и разплащания чрез ПОС терминал. В случаите на плащания чрез виртуален ПОС терминал по чл. 16, б. „б“ от договора операцията се разрешава /авторизира по следния начин: картодържателят предоставя в платформата на търговеца име, номер на картата, срок на валидност и последните три цифри от гърба на картата /или CVV2, CVC2/. С въвеждане на тези данни, които са видни от самата карта и са отпечатани на нея, операцията се счита за разрешена. Не е необходимо въвеждането на ПИН. Съгласно уговореното в договора в тези случаи не се изисква и предоставяне на лична карта или друг документ за самоличност. Страните не спорят, а и се установява от представените писмени доказателства /извлечение, представено на картодържателя във връзка с рекламацията му на л. 63, извлечение, представено от банката ответник по иска по реда на чл. 190 ГПК на л. 196/, а и от заключението на неоспорената в тази част съдебно-счетоводна експертиза /л. 120 – л. 146/, че действително в процесния период 30.05.2017 г. - 30.06.2017 г. с процесната банкова карта са извършени и осчетоводени 7 на брой трансакции „плащане при търговец в чужбина“ – Баку, Азърбейджан, при които са теглени суми от 250 щ.д. или 500 щ.д. Представеното от ищеца по иска извлечение обективира данни за извършени 7 на брой операции, които напълно съвпадат по момент на извършване, основание и заплатена сума с тези съгласно извлечението, предоставено от ответника на осн. чл. 190 ГПК. Тези трансакции са установени и от вещото лице, което дава заключение, че без да се изисква въвеждане на ПИН, а единствено чрез набиране на номера на картата и CVV2, CVC2/ последни три цифри на гърба на картата/ операциите са разрешени от определено лице, което е разполагало с тези данни, и съответно банката е изпълнила преводите. Общата стойност на трансакциите е претендираната сума от 2 665, 96 евро. Не е спорно, а и се установява също така, че на 03.07.2017 г. след запознаване с наличността он лайн по сметката ищецът е установил за извършването на неразрешените от него преводи и на същия ден /03.07.2017 г./ е уведомил по телефона банката за това с искане картата да се блокира. Също така не е спорно, че в сроковете, предвидени по договора, картодържателят е подал формуляр за рекламация /л. 62/, с който е заявил, че при положение, че картата се намира у него, то друго лице и наредило трансакциите без негово знание. По проведената от банката проверка се е установило /л. 157 и сл./, че за извършване на трансакциите пред чуждестранния търговец са представени данните от картата и фотокопие от личната карта на ищеца. Банката е отказала да възстанови сумата по доводи, че е извършила проверка, резултатите от която са показали, че лицето, наредило операциите в полза на търговец в Баку, разполага с номера на картата и преснимана л.к. на картодържателя. По случая е изготвено Помирително предложение на комисия при КЗП /л. 47/, според което банката е извършила действия в обхвата на добрата банкова практика. Според становището, което не обвързва съда при извършване на неговата независима преценка на фактите, банката е положила усилия да анализира операциите и се е обосновала. Развито е в предложението, че е възможно данните за картата да бъдат прихванати без знанието на картодържателя чрез зловреден софтуер или вирус тип „Троянски кон“. Приетото в Помирителното предложение, че ищецът не е опазил личната си карта и кредитната карта от преснимане и по този начин е допуснал неопазване на защитните характеристики на платежния инструмент, не обвързва съда. Тези обстоятелства подлежат на самостоятелна преценка в хода на настоящото производство въз основа на представените доказателства и наведените твърдения от страните. По този начин при липса на спор относно извършването чрез кредитната карта на 7 на брой осчетоводени трансакции „плащане при търговец в чужбина“ – Баку, Азърбейджан, за исковия период 30.05.2017 г. до 30.06.2017 г. на стойност 2 665, 96 евро; при липса на спор, че картодържателят своевременно е уведомил банката за това и е поискал блокиране на картата, то спорът между страните е съсредоточен около това дали оспорените от ответника трансакции са автентични, т.е. дал ли е платецът съгласие за изпълнението им. В случая приложим е Закон за платежните услуги и платежните системи /Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., отм. отм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г./. Според чл. 51, ал. 1 ЗПУПС /отм./ платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Съгласието за изпълнение на платежна операция или на поредица от платежни операции се дава по ред и начин, уговорени между платеца и неговия доставчик на платежни услуги – чл. 51, ал. 3 ЗПУПС /отм./. Ползвателят на платежни услуги е длъжен да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване и след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани защитни характеристики, включително да не записва каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент - чл. 53, т. 1 и т. 3 ЗПУПС /отм./. Според чл. 54, ал. 1 ЗПУПС /отм./ картодържателят осигурява недостъпност на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за лица, различни от ползвателя на платежни услуги, който има право да използва платежния инструмент. Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗПУПС /отм./ когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 53 – чл. 56, ал. 3 от закона. В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Следователно в тежест на банката е да ангажира категорични доказателства, че операциите са наредени от картодържателя, респ. че последният е проявил груба небрежност при използване на платежния инструмент, като не е изпълнил задължението си по чл. 53, т.3 ЗПУПС – след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани защитни характеристики. В случая ищецът навежда, че живее във Великобритания и в исковия период картата е била постоянно в негово държане, като той не е разрешавал разплащания към чуждестранен търговец в Баку, Азърбейджан. Ищецът оспорва да е предоставял ксерокопие на личната си карта и каквито и да било данни относно номера на кредитната картата и кода CVV2, CVC2, поради което не е авторизирал трансакциите на обща стойност 2 665, 96 евро. Сочи, че извършването на седемте успешни неавторизирани трансакции в периода 30.05.2017 г. – 30.06.2017 г. е предшествано от множество неуспешни опити за превеждане на суми, провалени поради липса на наличност. Неуспешните опити били извършени през минути и за различни суми, които намаляват по размер. Според ищеца лицето/лицата, които по неизвестен начин са се снабдили с фотокопие на картата му и на личната му карта, са се опитвали по този начин да познаят наличността по сметката, понеже тя не им е била известна. Ответникът оспорва иска по доводи, че е при нареждането на сумите е въведен номерът на картата и кода CVV2, CVC2/ всички те са отпечатани картата/, както и е предоставено на банката на получателя от Азърбейджан ксерокопие на личната карта на картодържателя. Поради това преводите били надлежно разрешени. Сочи, че е извършил проверка по случая. Други оспорвания не са наведени. Съдът намира, че банката ответник не е доказала по несъмнен начин автентичността на платежните операции и именно картодържателят ищец да е наредил трансакциите по установения за това ред – все обстоятелства, чието доказване по несъмнен начин законът вменява на банката в качеството й на издател на картата и страната по правоотношението, която предоставя услуга по сигурно разплащане с карта. Според чл. 56, ал. 3 ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца. При извършване на трансакция с виртуален ПОС терминал, каквито са седемте процесни трансакции, се изисква единствено въвеждане на номера на карата и на код, отпечатан на гърба й. Не се изисква въвеждане на ПИН. Поради това в случая не би могло да се приеме / а и не са наведени подобни твърдения в срока по чл. 131 ГПК/, че платецът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента или че е проявил груба небрежност във връзка с неизпълнение на задълженията си по чл. 53 ЗПУПС. Защитната теза на ответника се свежда до това, че е извършил проверка, в хода на която се установило, че лицето, наредило преводите, е знаело номера на кредитната карта и другите кодове, отпечатани на нея, както и че е представило ксерокопие на личната карта на картодържателя. С въвеждането на номера на картата и н а кода CVV2, CVC2 операцията по чл. 16, б. „Б“ от договора за плащане чрез виртуален ПОС терминал се счита за одобрена. Според договора не се изисква предоставяне на лична карта. Поради това обстоятелството, че чуждестранният търговец на продавача от Баку се е снабдил по неустановен по делото начин с ксерокопие от личната карта на картодържателя, не установява автентичността на операцията. На следващо място, в случая установените факти във връзка с успешното осъществяване на седемте трансакции водят на извода, че лицето, което е наредило сумите, не е било осведомено относно наличността по сметката. Поради това лицето се е опитвало чрез последователно заявени преводи за намаляващи по размер суми в рамките на кратък период от време да налучка каква е наличността и да я нареди в полза на търговец в Баку. Видно от извлеченията първо са заявени и успешно наредени два превода от 250 щ.д. и от 500 щ.д.; след това са заявени неуспешни преводи поради липса на наличност за суми от 2500 щ.д., 1500 щ.д. и 1 100 щ.д. докато се стигне до сумата от 500 щ.д., успешно наредена. Следват пет неуспешни заявени превода за сумата от 600 щ.д. и произволно определени по-малки от нея суми от по 499 щ.д., 400 щ.д. и т.н. След това са успешно осъществени останалите 4 превода. Съдът намира, че самият начин на извършване на преводите е проява на целенасочено разпореждане със средства от наредител, който не е запознат с наличността по сметката и заявява различни суми в опит да отгатне наличността. Съгл. чл. 57, ал. 1 ЗПУПС банката е длъжна да възстанови на картодържателя стойността на неразрешената платежна операция от 2 665, 96 евро ведно с обезщетението за забава от 271, 04 евро за периода от 29.11.2017 г. до 29.11.2018 г. Ищецът е изпаднал в забава съгл. чл. 57, ал. 2 ЗПУПС считано от м. 07.2017 г. Решението следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваните части. На въззиваемия се дължат разноски за заплатени в брой 600 лв. –адвокатски хонорар. Така мотивиран, Софийски градски съд