Решение № 5460 от 17.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11002/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „КОНСУЛ” ООД срещу Решение № 4100 от 09.09.2024г., постановено от Софийския районен съд, 17-ти състав, по АНД № 20241110204961, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 00000081 – 2024/19.02.2024г. на директора на ГД „Национална полиция“ (ГДНП). Според изложеното в касационната жалба решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи, че НП е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е издаден след повече от три месеца от откриване на нарушителя, както и че не е посочено мястото на извършване на нарушението. Твърди се, че в НП не е посочена санкционната норма, а това е станало за пръв път едва в съдебното решение, а също, че не е посочена по коя от двете точки на чл.46, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ се твърди да е извършено нарушение. Поддържа се, че не е установена съставомерност на нарушение по чл.46, ал.1 вр. чл.41, ал.2 и ал.3 от ЧОД. Изложени са и съображения, че вмененото нарушение разкрива белезите на маловажен случай. Моли се за отмяната на обжалваното съдебно решение и на потвърденото от СРС НП. В проведеното по делото съдебно заседание дружеството се представлява от адв. И., която поддържа касационната жалба и моли тя да бъде приета за основателна. Ответникът в касационното производство – директора на ГДНП не изразява становище по касационната жалба и не се представлява по делото. Участващият по делото прокурор от Софийската градска прокуратура моли за потвърждаване решението на СРС. След като се запозна с касационната жалба и обжалваното съдебно решение и обсъди наведените касационни основания, Административен съд – София град, ХІV касационен състав прие следното: Касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. С потвърденото от районния съд НП, на основание чл. 53, ал.1 и чл. 83, ал.1 от ЗАНН и Закона за частната охранителна дейност, на „КОНСУЛ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 46, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 от Закона за частната охранителна дейност – за това, че до 15.09.2023г. не е подало пред директора на ГДНП декларация, че на 31.08.2023г. е настъпила промяна в обстоятелствата по чл.41, ал.3 от ЗЧОД, а именно – промяна в съдружниците, като е добавено лицето Л. Д. К.. За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, че административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана, тъй като АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, извършването на нарушението е безспорно установено, а наложената имуществена санкция е определена в предвидения фиксиран размер и деянието не представлява маловажен случай. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията за неспазване на тримесечния срок за съставяне на АУАН по чл.34 от ЗАНН. Този довод е бил наведен и пред районния съд, който конкретно и подробно го е обсъдил, като правилно е приел, че този срок е спазен, доколкото нарушението, респективно нарушителят е бил установен в деня на извършената проверка – 26.10.2023г. и считано от тази дата, срокът по чл.34, ал.1, изр. второ ЗАНН изтича на 26.01.2024г. Следователно със съставянето на 22.01.2024г. на АУАН срокът за образуване на административнонаказателно производство е спазен. Основателно е възражението, че в НП не е посочена административнонаказателната разпоредба, която съдържа предвиденото за нарушението наказание, респективно имуществената санкция. Допуснато е процесуално нарушение, което обаче не е съществено, доколкото в АУАН и в НП е посочена разпоредбата, която е нарушена – чл.46, ал.1 ЗЧОД, а съставът на административното нарушение е формулиран като неизпълнение на задължението по чл.46, ал.1 ЗЧОД. С оглед обстоятелството, че в АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.46, ал.1 ЗЧОД съдът приема, че пропускът на наказващия орган да посочи санкционната разпоредба не е накърнил правото на защита на дружеството и не е налице съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Неоснователни са доводите за липса на съставомерно деяние и твърденията, че за касатора не е съществувало задължение да подаде декларация. Съгласно чл.46, ал.1 и ал.2 ЗЧОД лицата, получили лиценз за извършване на частна охранителна дейност, подават декларация до директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, при промяна на: 1. обстоятелство по чл. 41, ал. 2 или 3; 2. регистрацията на едноличния търговец или юридическото лице. Декларацията се подава в 14-дневен срок от настъпването на промяната. Според чл.41, ал.2 ЗЧОД за получаване на лиценз лицата трябва да: 1. са вписани в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в регистър БУЛСТАТ или в съответния регистър по националното законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация [държава]; 2. нямат задължения по смисъла на ДОП, което изискване се прилага и за неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество; 3. нямат задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, за които не е допуснато разсрочване или отсрочване от компетентния орган; 4. притежават образец на служебна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло на охранителния състав; 5. не са в производство/обявени в ликвидация или в несъстоятелност; 6. са внесли определената държавна такса. Ал.3 от същата разпоредба предвижда, че за получаване на лиценз физическите лица, регистрирани като еднолични търговци, собствениците на еднолични дружества с ограничена отговорност, съдружниците в дружества с ограничена отговорност, членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество трябва да: 1. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията; за лицата, които са български граждани, това обстоятелство се установява служебно; 2. не са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер; 3. не страдат от психическо заболяване; 4. не са били през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността членове на управителен или на контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори; 5. не са били през последната една година преди акта на съответния компетентен орган членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на частна охранителна дейност, освен ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред. Чл.46, ал.1 ЗЧОД изисква да бъде подадена декларация при промяна на обстоятелствата по чл.41 ал.2 или ал.3, а в ал.3 са посочени изискванията, на които трябва да отговорят физическите лица, които са собственици, членове на управителен орган или неограничено отговорни съдружници в лицата, които притежават лиценз за частна охранителна дейност. Няма никакво съмнение, че всяка промяна в кръга на тези лица подлежи на деклариране с цел извършване на проверка относно изпълнението на посочените изисквания. Следователно, с вписването на нов съдружник за „Консул“ ООД е възникнало задължение за касатора за подаване на декларация по чл.46, ал.1 ЗЧОД, което е следвало да бъде изпълнено в указания в ал.2 14-дневен срок и след като това не е сторено, е извършено соченото административно нарушение. Правилно районният съд е преценил, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид, поради което не може да бъде преценен като маловажен и наложената за него имуществена санкция е законосъобразно наложена в установения от закона фиксиран размер. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София - град, ХІV касационен състав