Решение № 135 от 30.5.2025 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 286/2025 г.

Производство по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК. Делото е образувано по жалба с вх. № 14473/22.04.2025 г. депозирана от „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, представлявано от управителя И. П., действащо чрез пълномощника си адв. Д. С. при САК против постановление от 04.04.2025 г. по изп. дело № 20248760400853 по описа на ЧСИ Д.З., с рег. № 876, с район на действие района на ОС - Шумен, с което помощник ЧСИ В. В. е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по възражение на длъжника с вх. № 10506/24.03.2025 г.. Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и неправилен. Сочи, че не били взети предвид възраженията му. Счита, че възнаграждението следва да бъде намалено до предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004г., а именно - 200 лв. за образуване на изпълнително дело. В случая не се наблюдавали усложнения по отношение страните или движението на изпълнителното дело, не били прилагани различни изпълнителни способи. Изпълнителното дело било образувано за събиране на парично вземане по изпълнителен лист № 113/02.08.2024г., издаден въз основа на въззивно осъдително решение № 137/16.05.2024г. по в.т.д.№ 20233001000084 на АС – Варна, по силата на който жалбоподателят е осъден да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, сумата общо от 65 026, 45лв. Излага, че по банковата сметка на ВКС било внесено обезпечение по реда на чл.282, ал.2 от ГПК, в размер на 65 026, 45лв., съобразно осъдителния диспозитив на въззивното решение и въз основа на внесената гаранция било постановено определение по реда на чл.282, ал.2 от ГПК, с което изпълнението било спряно на основание чл.432, ал.1 т.4, предл.1 от ГПК. Сочи, че с оглед ТР № 6/23.10.2015г. по т.д.№ 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в случай на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК, гаранцията била предназначена да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание. Тя подлежала на връщане при условията на чл.282, ал.4 респ. чл.282, ал.5 ГПК, след приключване на делото пред ВКС и на освобождаване в полза на кредитора. С оглед изложеното счита, че по изпълнителното дело е съществувала сигурност по отношение на успешното удовлетворяване на взискателя. Освен първоначалната молба, с която бил сезиран съдебният изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия по същество, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Посочването на способ за изпълнение било условие за редовност на молбата и не повишавало фактическата сложност на делото /ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС./ Молбата се явявала действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а не съставлявала действие за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Доколкото в случая адвокатското възнаграждение многократно надвишава сумата от 200 лева, като същото включвало и такова по водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, без такива в действителност да са били извършвани, счита че същото следва да се намали до 200 лв. Моли съдът да отмени постановлението, като намали разноските за адвокатско възнаграждение до посочения размер. Сочи и съдебна практика. В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК, е постъпило писмено възражение от „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, чрез пълномощника му адв. Е. Д. при САК, в което взема становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие, а по същество за нейната неоснователност. Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК /съобщението за постановлението, с което е отказано намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение е изпратено до длъжника чрез пълномощника му, по ел. поща и е връчено редовно на 08.04.2025 г., на която дата е извършено и потвърждение на връчването - чл.44, ал.3, т.3 от ГПК/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, съдът намира жалбата и за основателна, поради следното: Приложеното изп.д. № 20248760400853 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. № 876 е образувано на 19.08.2024г. по молба на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, действащо чрез пълномощника си адв. Е. Д. при САК, с приложен към нея изпълнителен лист № 113/02.08.2024 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение по в.т.д. № 20233001000084 на АС – Варна, по силата на който „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, представлявано от управителя И. Й. П. е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/, регистрирано в ТР раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище и адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К. С., сумата от 65 026.45 лв., от които главница в размер на 60 209.68 лв., представляваща дължимата до 10.02.2019 г., месечна вноска и съставляваща част от дължимото възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510, договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. и сумата от 4 816.77лв., представляваща неустойка за забава върху посочената месечна вноска, ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба – 10.02.2022г. до датата на окончателното заплащане на месечната вноска. С молбата си за образуване на изпълнително дело, взискателят е поискал ЧСИ да връчи на длъжника ПДИ, като на осн. чл.18 ал.1 от ЗЧСИ, го е упълномощил след справка за банковите сметки на длъжника, да запорира същите, както и след справка в НАП относно активи на длъжника и при наличие на такива, да пристъпи към изпълнение и срещу тях, като събере и разноските по изпълнението. На длъжника „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД е връчена покана за доброволно изпълнение на 21.08.2024г., като на същата дата по делото е постъпила молба от същия, с искане за спиране на изпълнителното дело, тъй като с Определение № 2285/20.08.2024 г. по ч.т.д.№ 1793/2024г. на ІІ т.о. ТК на ВКС, на основание чл. 282, ал.2 от ГПК, е спряно изпълнението на въззивното осъдително решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. В определението е посочено, че дължимото съгласно чл.282, ал.2 т.1 ГПК парично обезпечение, равняващо се на присъдената сума, е внесено по сметката за обезпечения на ВКС на 20.08.2024 г. в размер на 65 026, 45лв.. На 21.08.2024 г. ЧСИ е постановил спиране на делото, на основание чл.432, ал.1 т.4 от ГПК, като е изпратил съобщение до взискателя и длъжника. С молба вх. № 06888/24.02.2025г. длъжникът „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД е поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено към внесената по сметка на ВКС гаранция, която покрива главницата, както и част от начислените лихви, като в случай, че взискателя има необезпечено вземане, не възразява да бъде наложен запор на вземането по банковата сметка на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД открита в „Тексимбанк“ АД. Постъпила е и молба с вх. № 08325/10.03.2025г. от взискателя по делото, с която е поискал, след възобновяване на производството да бъдат събрани и направените от него разноски по изпълнението, в размер на 4 381.06 лева, въз основа на приложените към молбата доказателства за заплащането им. С постановление от 10.03.2025 г. ЧСИ е приел разноските за адвокатско възнаграждение и е уведомил длъжника за заплащането им. На 24.03.2025г. длъжникът е депозирал възражение срещу постановлението за разноски, с искане размера на адвокатското възнаграждение да бъде намален до 200лв. С обжалваното пред настоящата инстанция постановление от 04.04.2025г. помощник ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя. За да постанови отказа си за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, помощник ЧСИ е изложил мотиви, че задължението не е платено в срока за доброволно изпълнение от длъжника, както и, че предвид материалния интерес от 99 215.71лв., съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираното възнаграждение от 4381, 06лв. с ДДС, надвишавало незначително размера на възнагражденията предвидени в чл.10 т.1 и т.2 от Наредбата. Постановлението е връчено на длъжника, чрез процесуалния му представител по ел. поща на 08.04.2025г., с оглед на което така подадената на 22.04.2025г. жалба срещу него, не е просрочена, каквито възражения са изнесени от взискателя, с депозирания отговор на частната жалба. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е уредено изрично в чл.79 от ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която е приложима както в исковото така и в изпълнителното производство предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Това искане следва да бъде отправено до съдебния изпълнител, а актът, с който съдебният изпълнител се произнася подлежи на съдебен контрол пред съда. При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Доколкото наредбата не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право /Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C[1]438/22/, остават актуални и намират приложение разясненията по т.3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд. Посочените в наредбата адвокатски възнаграждения могат да служат само като ориентир, но не са с обвързващ характер за съда. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие/, възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително производство е в размер на 200 лв., а съгласно т.2 на същия текст за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2. При съобразяване на материалите по изпълнителното дело, настоящият състав намира, че възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни и следва да се присъди възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдв.С, а именно в размер на 200 лв., за действията по образуване на изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая единственото процесуално действие извършено от представителя на взискателя е подаването на молбата за образуване на изпълнително дело. С оглед разпоредбата на чл.426, ал.2 от ГПК, нередовна е молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ, в какъвто смисъл е ТР № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. Следователно действието по подаване на молба за образуване на изпълнително дело, която задължително трябва да съдържа посочване на изпълнителен способ, съставлява действие по образуване по делото, а не съставлява действие за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действие с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая, с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, взискателят е посочил способ на изпълнение - налагането на запор на наличните банкови сметки на длъжника, а при установяване на други активи на дружеството да се пристъпи към изпълнение срещу тях. Следва да се отбележи, че на следващия ден след образуване на изпълнителното дело на 19.08.2024г., с определение № 2285 от 20.08.2024 г. по ч.т.д. № 1793/2024 г. на ВКС, изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение, послужило за издаване изпълнителния лист е било спряно, на основание чл.282, ал.2 ГПК, като съдът е констатирал, че по банковата сметка за гаранции на ВКС е бил внесен целия размер на присъдената парична сума от длъжника „В и К“ ООД, именно сумата по изпълнителния лист – 65 026, 45лв.. Спирането на изпълнителния процес означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила, заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне. Спирането е пречка да се предприемат изпълнителни действия от съдебния изпълнител, както и не могат да се превеждат суми на взискателя. След спирането съдебният изпълнител няма право и не е длъжен да извършва изпълнителни действия. Действията извършени въпреки забраната са опорочени. Основанията за спиране са посочени в чл.432 от ГПК, като в случая изпълнението е било спряно съгласно чл.432, ал.1, т.4 ГПК. В мотивите към ТР № 6/23.10.2015г. по т.д.№ 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че обезпечението по чл.282, ал.2 или ал.3 от ГПК, следва да е достатъчно да гарантира удовлетворяване на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение от страна на касатора е свързано с охрана на интереса на другата страна, в чиято полза е налице постановеното невлязло в сила осъдително въззивно решение. С оглед целта на обезпечението следва да се приеме, че за взискателя е съществувала сигурност от успешното му удовлетворяване, респ. готовност от страна на длъжника да изпълни задължението си при постановяване на негативно за него решение. Настоящата инстанция приема, че в случая настоящото изпълнително производство, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, както по отношение на страните, така и по отношение движение на делото и удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист. Преценката следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото прана помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. На съда е служебно известно, че се касае за множество идентични дела /7бр./ между едни и същи страни, съответно не съществува затруднение в установяване на длъжника и неговото имущество, респ. събиране на присъдените вземания. Както се посочи по-горе по тези дела длъжникът е депозирал гаранции по сметка на ВКС, в размер на присъдените суми, съответно са постановени определения по чл.282, ал.2 от ГПК за спиране изпълненията на въззивните осъдителни решения. Поради това не е налице затруднение у взискателя относно установяване на имущество на длъжника, което да послужи за погасяване на вземането, съответно липса на готовност на длъжника да погаси същото след отпадане на основанията за спиране. При наличието на множество идентични дела срещу един и същи длъжник е налице възможност вземанията по всички изпълнителни листи да се съберат в рамките на едно изпълнително дело, където веднъж да се установи имуществото на длъжника, а не да се водят многобройни идентични дела, по които изначално е ясно, че ще се установи едно и също имущество /едни и същи банкови сметки/. Горното от една страна сочи на ниска фактическа и правна сложност на делото, а от друга – за генериране на допълнителни и ненужни разноски за сметка на длъжника. Не на последно място следва да се отчита, че в случая става въпрос за длъжник – юридическо лице, който освен, че има банкова сметка, е и с високата степен на обществена значимост. В случая за взискателя е била налице изначална възможност да се удовлетвори и от внесената гаранцията от длъжника по сметка на ВКС. Изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е било спряно, съответно налице е била внесена гаранция в размер на претендираната сума по сметка на ВКС за удовлетворяване на кредитора, който незабавно може да се удовлетвори от тази сума, поради което нуждата от извършване на процесуално представителство по чл.10, т.2 от Наредбата не е било налице. Предвид изложеното и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като и че участието на процесуалния представител на взискателя е било само при неговото образуване, съдът намира, че постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване на възнаграждението на процесуалния представител на взискателя от 4 381, 06лв. до 200 лв. - само за образуване на изпълнително дело, следва да бъде отменено. Жалбата против атакуваното постановление се явява основателна, поради което следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното, съдът