Решение № 1207 от 19.11.2025 г. на Административен съд - Видин по дело № 306/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.40 и чл.41 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на д-р М. П. Г. срещу Решение №45/16.09.2025 г. на директора на Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ Брегово, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по подадено заявление. Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като не бил мотивиран и не бил съобразен с обществения интерес. Посочва, че исканата информация касае финансовата дейност на училището и следва да бъде публично достъпна. Ответникът – директорът на училището, чрез адв. Р. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че част от поисканата информация не съществува в искания от заявителя вид, а друга вече е публикувана на сайта на училището. Твърди, че Г. е подал множество идентични заявления, което създава административна тежест и показва злоупотреба с права по смисъла на чл.6 от ЗДОИ. От доказателствата по делото се установява, че: На 03.09.2025г. Г. е подал заявление за достъп до обществена информация, с което е поискал: копия от годишните финансови отчети и придружаващите ги документи за последните три години; вътрешните правила за финансово управление и контрол; информация относно назначаването на финансов контрольор. С Решение №45/16.09.2025 г. директорът е отказал достъп, като е посочил, че част от исканата информация (финансовите отчети) е публикувана в Информационната система на Министерството на образованието и науката, останалата част не е обособена и изисква създаване на нова информация, което не е задължение по ЗДОИ и не е налице надделяващ обществен интерес, тъй като се касае за вътрешнослужебни документи; Заявителят е подал общо 13 заявления за достъп в рамките на една година, повечето с идентично съдържание. Представените по делото разпечатки показват, че училището действително е публикувало финансови отчети на интернет страницата си преди постановяване на отказа. Жалбата е допустима, но неоснователна. Относно характера на поисканата информация Съгласно чл.10 и чл.11 от ЗДОИ, задължение за предоставяне възниква само за налична обществена информация. В случая, част от исканите данни не съществуват в обобщен вид и биха изисквали допълнителна обработка и създаване на нов документ, което излиза извън обхвата на закона (чл.2, ал.5 ЗДОИ). Следователно отказът в тази част е законосъобразен. Относно наличието на обществен интерес ЗДОИ допуска презумпция за надделяващ обществен интерес само когато се касае за прозрачност при управлението на публични средства (§1, т.6 от ДР). В случая обаче жалбоподателят не е посочил конкретен повод или факт, който да поражда съмнение за злоупотреба или конфликт на интереси, нито е обосновал връзка между исканите данни и конкретен обществен въпрос. Ето защо административният орган правилно е приел, че не е налице надделяващ обществен интерес. Относно твърдението за злоупотреба с право - подаването на многобройни идентични заявления, насочени към едно и също учреждение и по сходен предмет, представлява неразумно упражняване на правото на достъп, което затруднява функционирането на администрацията. В подобни случаи отказът по чл.6, ал.1 ЗДОИ е допустим, когато е налице очевидно несъразмерно търсене на информация. Относно мотивите на акта Оспореното решение съдържа конкретни правни и фактически основания, изисквани от чл.38, ал.2 ЗДОИ, поради което не може да се приеме за немотивирано. Съдът приема, че директорът на училището е изяснил всички относими факти, действал е в рамките на своите правомощия и не е нарушил материалния закон.Жалбата следва да бъде отхвърлена. На основание чл.143, ал.4 АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, Административен съд Видин,