Решение № 11415 от 19.10.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 1729/2022 г.

Производството е по реда на чл. 318 - чл. 329 от ГПК. Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от жената против мъжа, без да е заявена претенция за произнасяне по въпроса за вината, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с небрачен иск по чл. 53 от СК за фамилното име на съпругата след развода. Поддържа се, че взаимоотношенията между страните са трайно нарушени от години, което е довело до пълното и необратимо изчерпване на брачната им връзка. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна. Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено от фактическо и правна страна следното: Г. А. Д. и Е. В. Д. са сключили граждански брак на 08.05.1994 г. в гр. София, като при сключването му съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Д., видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0200/08.05.1994 г. на Столична община, район „Оборище“. Страните имат едно пълнолетно дете от брака – Гергана Г.ева Д., с ЕГН ••••••••••, което се установява от направена служебно справка по делото за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Гергана Г.ева Д. – дъщеря на страните, се установява, че между тях съществува неразбирателство от години, като същите са разделени. Между съпрузите няма брачна връзка и липсва взаимна обич и уважение. Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати, без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината, доколкото такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите. Според чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака, като нито един от тях не е заявил искане за издръжка след развода, както и за ползване на семейното жилище, поради което и съдът не дължи произнасяне по тези въпроси. Съпругата, за която се установи, че при сключване на брака е променила фамилното си име, като е приела да носи фамилното име на съпруга си, изрично е заявила желание след развода да продължи да носи брачното си фамилно име, поради което и следва да бъде постановено тя след прекратяване на брака да носи фамилно име – Д.. По разноските: Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, платената първоначална държавна такса следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила. Предвид изхода на делото, всяка една от страните следва да заплати по сметка на СРС по 25, 00 лева - окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл. 6, т. 2 от Тарифата. Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ