Решение № 142 от 9.6.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 346/2022 г.

Производството е по чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27 от Закона за общинска собственост (ЗОбС). Делото е образувано по жалбата на Б. М. В. и Д. М. В., чрез адвокат Т. Д. от АК-[област], срещу Заповед № РД-293/21.10.2022 г., издадена от кмета на [община], с която се отчуждава Проектен имот с идентификатор 44402.12.1086 с площ 698 [жк], при съседи: проектен имот с идентификатор 44402.31.10, поземлен имот от КККР с идентификатор 44402.500.625, проектен имот с идентификатор 44402.12.1085, проектен имот с идентификатор 44402.31.13, проектен имот с идентификатор 44402.12.1087, проектен имот с идентификатор 44402.31.9, проектен имот с идентификатор 44402.31.12, като изменя кадастралната карта за територията на поземлените имоти и отнема площ от 698 кв. м от поземлен имот с идентификатор 44402.12.1012, последно изменение на КР и КР, засягащо поземления имот е от 30.11.2021 г., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване - широколистни гора, вид на собствеността: частна, площ 3000 кв. м. Срещу същата заповед е постъпила жалба и от Д. И. К., Н. К. С. и И. К. И., чрез адвокат Т. Д., по която е било образувано адм.дело №362/2022г. по описа на Административен съд-[област], което е прекратено, а двете жалби са обединени за общо разглеждане и решаване по адм.дело №346/2022г., на основание чл.162 ал.3 от АПК. В жалбите се твърди, че оспорената заповед е нищожна, поради това, че с нея се изменя кадастралната карта и се отнема площ от 698 кв.м от собствения им поземлен имот с идентификатор № 44402.12.1012. Според жалбата кметът на О. Б. не е компетентен да изменя кадастралната карта и кадастралните регистри. по отношение на собствения ни имот. Компетентен да разпореди такава промяна е единствено изпълнителният директор на АГКК [населено място], съответно началника на СГКК [населено място]. На следващо място, разпорежда се отчуждаване на проектен имот с идентификатор № 44402.12.1086, без да е указана, според жаббата, каквато и да е връзка на този проектен имот със собствения им имот с идентификатор № 44402.12.1012. Към оспорената заповед липсвало приложение - графична част, която да индивидуализира проектния имот, предмет на отчуждаване, и доколкото такъв имот не съществува в кадастралната карта в момента, предметът на заповедта практически липсва, според жалбата. При изброените нарушения на изискванията за форма и липсващата компетентност на издаващият орган, жалбоподателите сочат, че целените с административния акт правни последици не биха могли да настъпят, което обуславя нищожност на оспорения акт. При условията на евентуалност, жалбоподателите поддържат, че оспорената заповед е изцяло незаконосъобразна, като издадена в нарушение на чл. 21 ал.1 и 25 ал.2 ЗОС, при липса на необходимите предпоставки, изискуеми от закона, за да бъде законосъобразно отчуждаването. В случая в издадения акт не било посочено, а и липсвали доказателства за това, че общинската нужда не може да се задоволи по друг начин, без да бъде засяга имота им. Считат, че са налице и други технически решения за задоволяване на общинската нужда. На следващо място, според жалбата, за да е допустимо отчуждаването на проектен имот с идентификатор 44402.12.1086, то за същия следва да е налице влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обект - публична общинска собственост или одобрен ПУП, предвиждащ изграждане на обект от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Жалбоподателите твърдят, че в мотивите към заповедта се сочи, че има одобрен ПУП - парцеларен план за обекта, без да се конкретизира с какъв акт и кога е одобрен ПУП. Считат, че въобще липсва влязъл в сила ПУП или одобрен ПУП, . които да предвиждат изграждането на обект публична общинска собственост, поради което отчуждаването с процесната заповед е незаконосъобразно.Твърдят, че като съсобственици на поземлен имот с идентификатор 44402.12.1012, представляващ гора, в горска територия, извън урбанизираната територия, не са получавали заповед на Кмета на О. Б. за одобрение на ПУП, касаещ техния поземлен имот, поради което и не може да бъде налице влязъл в сила ПУП - основание за отчуждаване на части от имота им. За заповед № РД-64/20.09.2009 г. на Кмета на община Б. за одобрен парцеларен план, касаещ имота им, се сочи, че тази заповед не е влязла в сила, защото не е надлежно съобщена, а освен това дори и да беше надлежно съобщена, същата е нищожен административен акт, който не е произвел правно действие. По отношение на Решение № 257/21.04.2022 г. на Общински съвет [община], с което се одобрява проект за изменение на ПУП - Парцеларен план за обект: "Изграждане на улица и транспортен подход към пречиствателна станция за отпадни води" - II-ри етап от км. 0+282, 67 до км.0+564, 29, представляващ част от обект: "Атрактивен маршрут за пешеходен и велосипеден туризъм-алея, алея покрай коритото на река М. А. до язовирната стена на МВЕЦ-[община]"" [населено място], това решение за одобряване на ПУП - парцеларен план, е нищожно, според жалбоподателите, тъй като е взето от некомпетентен орган по чл.129 ал.2 от ЗУТ, а освен това нямало предмет, поради това, че не съществува ПУП-парцеларен план като одобрен от нищожна заповед на кмета от 2009г. На следващо място в жалбата се твърди, че определеното обезщетение в размер на 2792 лв. не съставлява равностойното парично обезщетение и не е определено съгласно изискванията на ЗОС. В това число при определянето му не са спазени правилата на чл.22 ал.8 ЗОС. Освен това, предложеното в Заповедта обезщетение е силно занижено и при определянето му не е съобразено, че процесният имот е с трайно предназначение на територията „горска“ и с начин на трайно ползване „широколистна гора“, поради което не следва да се прилагат методите на оценка за урбанизирани територии и за земеделски земи. За оценка на гори и земи горска територия е приложима Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии (ДВ бр.63 от 2011г., изм. и доп. ДВ бр.99 от 2012г. и ДВ бр34 от 2016г.). Оценката на такива имоти следва да се извърши съгласно чл. 7 ал. 1 - ал. 6 от Наредбата от специалист съгласно § 1 т. 16 от ДР на Наредбата, а именно - лице с висше лесовъдско образование, което притежава удостоверение или диплома за завършен курс за оценка на гори и земи в горски територии, регистрирано в регистър по реда на ЗНО. При извършване на оценката следва да се съобрази обстоятелството, че имотът е в курорт от местно значение, съгласно Списъка по Приложение № 2 към чл. 7 ал. 4 от Наредбата и към определената от ВЛ цена следва да се прибави добавъка по приложение № 3 към чл. 7 ал. 5 от Наредбата според местоположението и категорията на населеното място, в което попада имотът. При изложените оплаквания, жалбоподателите молят да се постанови съдебно решение, с което да се прогласи за нищожна Заповед № РД-293/21.10.2022г. на Кмета на [община], евентуално да се отмени същата като незаконосъобразен административен акт. Алтернативно се предлага, в случай, че не се приемат горните доводи, заповедта да бъде изменена в частта й относно определеното парично обезщетение. В открито заседание за жалбоподателите пълномощникът им адвокат Д. поддържа жалбата, както е предявена.Претендират се и направените разноски по делото по представен списък. Ответникът по жалба - кметът на [община], чрез процесуален представител адвокат С. взема становище, че оспорената заповед не е нищожна и яма основание да се отмени като незаконосъобразна.Единствено в частта за определеното обезщетение, счита, че заповедта следва да бъде изменена по приетото заключение на инж.К.. Заинтересованата страна Е. В., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Административен съд-[област], като взе предвид посочените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Според нотариален акт №94 от 14.10.2011г. по нот.дело №268/2011г. на нотариус №613 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие районен съд-[област], собственици на поземлен имот с идентификатор №44402.12.1012 по КК на [населено място] са М. Б. В. и К. Б. И.. Към момента на издаване на заповедта за отчуждаване, на 21.10.2022г., собственици са техните законни наследници.Съответно жалбоподателите Б. В. и Д. В. са законни наследници на М. Б. В., а жалбоподателите Д. К., Н. С. и И. И. са законни наследници на К. Б. И.. Както е установило вещото лице по назначената и изслушана СТЕ инж.И. М., със Заповед №РД-64 от 20.02.2009г. на кмета на община Б. е одобрен Парцеларен план за транспортен достъп до УПИ I-2838, Пречиствателна станция(ПСОВ), преминаващ през земеделски и горски имоти с кад. №12867, №311, №12868, №12839 и №12942 по Картата на възстановената собственост на землището на с [община], [област]. Процесният имот към онзи момент е представлявал имот с кад.номер 12.867, който е бил записан на Държавно лесничейство.По силата на изработен проект от имот с кратък номер 867 са образувани два имота, единият от които е имот 12.1012, по който проект от Службата по кадастъра е издадена скица на жалбоподателите за снабдяване с нотариален акт и след 2011г. е станало записването им в регистъра. За землището на с Б. е изработена Кадастрална карта през 2010 год., която е одобрена със Заповед РД-18-20/20.04.2010 год. на изпълнителния директор на АГКК. С Решение №257 от 21.04.22г. на Общински съвет [населено място] е одобрен проект за изменение на ПУП-парцеларен план за обект „Изграждане на улица и транспортен подход към пречиствателна станция за отпадни води“ в [населено място] – IІ-ри етап от км 0+282, 67 до км 0+564, 29, представляващ част от обект „Атрактивен маршрут за пешеходен и велосипеден туризъм – алея, покрай коритото на река М. А. до язовирната стена на МВЕЦ-[община]“ [населено място], [област] (лист 81-82 от делото). С приложената към заключението по СТЕ Скица №2 вещото лице е отразило имот с кад.№12.867 и предвидения транспортен подход, съгласно одобрения парцеларен план със Заповед №РД-64/20.02.2009г. на кмета на [община]. На Скица №1 към заключението на СТЕ на инж.М. е отразен имот с идентификатор 12.1012 по КККР на [населено място] и транспортен маршрут към ПСОВ от изменение на ПУП-парцеларен план, одобрено с Решение №257/21.04.2022г. на ОбС-[община] (л.210 от делото). Вещото лице е установило още, че СГКК-[област] е издала на О.-Б. У. за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри №25-184165- 20.06.2022 г. (лист 71 от делото) за поземлени имоти с идентификатори 44402.12.837, 44402.12.839, 44402.12.868, 44402.12.1012, 44402.31.2, 44402.3 13. В Приложението към Удостоверение за приет проект (лист 72-73) е отбелязано, че изменението се състои в заличаване на обекти в КККР, в т.ч. Поземлен имот с идентификатор 44402.12.1012, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 30.11.2021 г., както и нанасяне на нови обекти в КККР, в т.ч. Поземлен имот с проектен идентификатор 44402.12.1087, проектна площ: 1300 кв.м., трайно предназначение на територията: Горска, начин на трайно ползване: Широколистна гора, съседи; Поземлен имот с проектен идентификатор 44402.12.1086 проектна площ: 698 кв.м, трайно предназначение на територията: Горска, начин на трайно ползване: Широколистна гора, съседи; и Поземлен имот с проектен идентификатор 44402.12.1085, проектна площ: 1002 кв.м. С обжалваната Заповед №РД-293/21.10.2022 год. на кмета на Община-[община], на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗОС, чл.104 от Наредба №5 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на О. Б. и в изпълнение на Решение №281/29.07.2022 год.на ОбС-Б. и с цел реализиране на обект - публична общинска собственост от първостепенно значение ”Атрактивен маршрут за пешеходен и велосипеден туризъм - алея от [населено място] до язовирната стена на МВЕЦ-[община]”, [населено място], [област] – ІІ-ри етап (от км.0+282, 67 до км.0+564, 29/, се отчуждава проектен имот с идентификатор 44402.12.1086 с площ 698 кв.м по КК и КР на [населено място]. Според заключението на вещото лице инж.М. одобреният с Решение №257, взето с Протокол №31/21.04 2022 год. на Общински съвет-Б. проект за изменение на Подробен устройствен план-парцеларен план за обект "Изграждане на улица и транспортен подход към пречиствателна станция за отпадни води" - втори етап от км.0+282, 67 до км.0+564, 29, представляващ част от обект"Атрактивен маршрут за пешеходен и велосипеден туризъм-алея, покрай коритото на река М. А. до язовирната стена на МВЕЦ-[община]", [населено място], засяга части от недвижими имоти, в т.ч. ПИ с идентификатор 44402.12.1012. На следващо място вещото лице инж.М. е констатирало, че отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 44402.12.1012 по КККР на [населено място], която съставлява проектен имот с идентификатор 44402.12.1086, е с площ 698 кв. м. Остават две части от имота с проектни идентификатори 44402.12.1085, с проектна площ от 1002 кв.м и 44402.12.1087, с проектна площ 1300 кв.м. Площите им отговарят на изискванията на §2, ал.1 от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗВСВГЗГФ за минимално допустима такава за един дял. С оспорената заповед е определено дължимо обезщетение на собствениците в общ размер 2792 лв. Във връзка с размера на обезщетението е назначена първоначална съдебно-оценъчна експертиза, възложена на вещото лице инж.Е. Я..Посоченото вещо лице е извършило оценка на отчуждавания имот по три метода и претеглената стойност от резултатите по трите метода с теглови коефициенти и получената оценка по този начин е определил като пазарна оценка за обект проектен имот с идентификатор 12.1086 по КККР на [населено място], с площ 698 кв.м, в размер на 2861, 63лв. По повод оспорване на заключението на оценъчната експертиза на инж. Я., съдът е назначил и изслушал повторна съдебно-оценъчна експертиза, възложена на вещото лице инж.Ю. К.. Вещото лице К. е извършил оценка съгласно изискванията на Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии (ДВ бр.63 от 2011 г., изм. и доп. с ДВ бр. 99 от 2012 г. и ДВ бр. 34 от 2016 г.). Оценката е представена като Приложение № 1 към заключението.След изготвяне на Доклад за оценка на проектен имот с идентификатор 44402.12.1086 за определяне стойността на обезщетението при отчуждаване на поземления имот в горска територия, съгласно чл. 1. т. 7 от Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии, последното вещо лице е определило равностойното парично обезщетение за отчуждавания проектен имот в размер на 7470, 00 лв. (седем хиляди четиристотин и седемдесет лева) за площ от 0, 698 дка. Заключението по съдебно-техническата експертиза и заключението по повторната оценъчна експертиза не са оспорени от страните и се възприемат от съда като компетентно изготвени. В рамките на административното производство кметът на община Б. е възложил с писмо изх.№Д-3033 от 28.06.2022г. на експерт-оценител Б. Й. Н. изготвянето на пазарна оценка на отчуждаваните имоти, включително и на процесния проектен ПИ с идентификатор 44402.12.1086 по КККР на [населено място], [област]. Самата оценка е представена на 12.07.2022г. и според нея пазарната стойност на проектен имот с идентификатор 44402.12.1086 е в размер на 2792 лв. общо. При така установеното, съдът направи следните правни изводи: Жалбите са подадени в срока по чл. 27, ал. 1 ЗОбС от надлежни страни и затова са процесуално допустими. При разглеждане по същество на жалбите, съдът прие следното: В настоящия процес съдът е сезиран да се произнесе по жалби срещу заповед на кмета на община Б. с искане за нейната отмяна изцяло като незаконосъобразна или алтернативно да бъде изменен размера на определеното обезщетение за собствениците. Принудителното отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди е регламентирано в Глава трета от Закона за общинската собственост (ЗОС). Съгласно чл. 25, ал. 2 от същия закон, отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – кмета на [община], в кръга на предоставените му правомощия по чл. 25, ал. 2 ЗОС. Неоснователно е оплакването в жалбата, че заповедта е издадена от некомпетентен орган.Със заповедта не се постановява изменение на КК, а както е видно от приложените по административната преписка документи, община Б. е внесла проект в СГКК-[област] с искане за одобрение на проект за изменение на КККР(вх.№01-340406-15.06.2022г.).Искането е внесено от община Б. в качеството й на възложител на проект за изменение на ПУП-парцеларен план за обект "Изграждане на улица и транспортен подход към пречиствателна станция за отпадни води" - втори етап от км.0+282, 67 до км.0+564, 29, представляващ част от обект"Атрактивен маршрут за пешеходен и велосипеден туризъм-алея, покрай коритото на река М. А. до язовирната стена на МВЕЦ-[община]".Съответно от СГКК-[област] е издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №25-184165-20.06.2022г., към което удостоверение неразделна част е графичната част от проекта, внесен на 15.06.2022г. К. У. е издадено Приложение, от което е видно в какво се състои изменението, като следва да се отбележи, както е посочено и в самото Удостоверение, че изменението в КККР ще бъде извършено след представяне на документ за собственост. Спазени са изискванията за писмена форма и съдържание за издаване на административен акт по чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК и чл. 25, ал. 2 ЗОС, като е посочен издателят на заповедта, причината, поради която имота се отчуждава, размерът на обезщетението, индивидуализиран е имота, за отчуждаването на който ще бъде изплатено обезщетението, както е посочена и площта, която се отчуждава. Изложени са фактическите и правни основания за издаването на заповедта. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В конкретния случай отчуждаването на имот с проектен номер 44402.12.1086 по КККР на [населено място] е постановено въз основа на ПУП-парцеларен план за обект "Изграждане на улица и транспортен подход към пречиствателна станция за отпадни води" - втори етап от км.0+282, 67 до км.0+564, 29, представляващ част от обект"Атрактивен маршрут за пешеходен и велосипеден туризъм-алея, покрай коритото на река М. А. до язовирната стена на МВЕЦ-[община]", [община], [област], одобрен с Решение №257, взето с Протокол №31 от проведено на 21.04.2022г. редовно заседание на Общински съвет-[община].Видно от Акт за приключила преписка от 13.06.2022г. на [община], констатирано е, че решението е обявено в ДВ бр.39/2022г. от 27.05.2022г. стр.24 и в срок от 14 дни не са постъпили възражения срещу него, поради което е записано, че решението е влязло в сила на 13.06.2022г. Записано е също, че съгласно чл.61 от АПК, органът е допуснал предварително изпълнение на решението. С подадената жалба, по която е образувано настоящото производство, се навеждат доводи за нищожност на Решение №257/21.04.2022г. на Общински съвет-[община], но в настоящото производство е недопустим косвен съдебен надзор по отношение на други административни актове, освен оспорената Заповед №РД-293/21.10.2022г. на кмета на [община]. При гореизложената фактология, съдът приема, че към момента на издаване на заповедта за отчуждаване, е било налично Решение №257, взето с Протокол №31 от проведено на 21.04.2022г. заседание на ОбС-[община], което е една от предпоставките по чл.21 ал.1 от ЗОС за издаване на оспорената заповед. Нормата на чл.21 ал.2 от ЗОС предвижда, че за изграждането и експлоатацията на обектите по ал. 1 могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или които стават негодни за застрояване или ползване, съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност. Според разпоредбата на чл.21 ал.3 от ЗОС части от имоти могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение. В случая е безспорно установено с приетата съдебно-техническа експертиза, че частите от имот с идентификатор 44402.12.1012 по КККР, които остават неотчуждени, са две части от имота, с проектни идентификатори 44402.12.1085, с проектна площ от 1002 кв.м и ПИ 44402.12.1087, с проектна площ от 1300 кв.м. Площите им отговарят на изискванията на §2, ал.1 от Преходните и Заключителни разпоредби на ЗВСВГЗГФ за минимално допустима такава за един дял. Спазено е изискването на ЗОС тези части да могат да бъдат обособени в самостоятелни имоти, които да се ползват от собствениците им съобразно техния вид, местонахождение и предназначение. Предвид изложените съображения, съдът приема, че заповедта за отчуждаване не страда от пороци, обуславящи нейната отмяна изцяло. Съдът намира, че жалбата е основателна в частта относно определения размер на обезщетението. Разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗОС предвижда, че размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди одобряването на ПУП, с който е предвидено изграждането на обекта публична общинска собственост, и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. В тази връзка съдът възприема неоспореното заключение на вещото лице инж. Ю. К. за определената стойност при отчуждаване на ПИ в горска територия по чл.1 т.7 от Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии в размер на 7470лв. С оглед изложеното, жалбата е основателна досежно стойността на обезщетението за отчуждавания имот с проектен номер 12.1086 до размер на 7470лв., а дадената експертна оценка в рамките на отчуждителното производство пред общината не е съобразена с изискванията на чл. 22, ал.5 от Закона за общинската собственост и затова ще следва да бъде завишено равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот от 2792 лв. на 7470 лв., съгласно заключението на вещото лице К.. По изложените доводи съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената заповед като незаконосъобразен акт в частта за определеното равностойно обезщетение, ще следва да бъде изменена от съда като бъде завишено равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот от 2792 лв. на 7470 лв. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите ще следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за депозити за експертизи, за адвокатски хонорар и внесена ДТ, както следва: внесена от Б. В. ДТ в размер на 20лв., внесени хонорари за адвокат в размер на 1500лв. общо и депозити за експертизи в размер на 1857, 52лв., или общо 3377, 52 лв.; на жалбоподателя Д. И. К. ще следва да се присъди сумата 30лв. за внесени държавни такси. Така мотивиран, Административен съд-[област], в настоящия си състав,