Решение № 2801 от 26.4.2022 г. на Административен съд - София-град по дело № 9544/2021 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „Св. Н.“ № 7 чрез адв. А. М. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-29002920007555-091-001/17.06.2021 г., издаден от Р. Г. С. на длъжност началник на сектор – орган, възложил ревизията, и В. С. В. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 1323/225.08.2021 г. на заместник- директор на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ /ДОДОП/ С. при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, в която за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. на жалбоподателя са установени задължения за осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване в размер на 1 519.72 лв. и лихва в размер на 883.48 лв., осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 593.67 лв. и лихва в размер на 345.13 лв. и здравноосигурителни вноски в размер на 1 124.67 лв. и лихви в размер на 655.69 лв. В жалбата са наведени доводи за нищожност на решението, с което оспореният РА е потвърден, тъй като според жалбоподателя последното е издадено от некомпетентен орган. Твърди се и че РА е незаконосъобразен поради издаването му в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, както и поради необоснованост, като детайлно и пространно са изложени аргументи в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. Иска се отмяна на РА и се претендират разноски. Ответникът заместник- директорът на ДОДОП – С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. К. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в решението на заместник- директора на ДОДОП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура не изпраща представител за участие в съдебното производство и не ангажира становище по спора. Административен съд – София – град, III отделение, 46- ти състав след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-290029200075555-020-001/07.12.2020 г. /л. 56 и сл./ е възложено извършването на ревизия та [фирма], ЕИК: [ЕИК] за следните видове задължения по периоди: данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.; ДОО – за осигурители, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.; вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и универсален пенсионен фонд – за осигурите, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Заповедта е връчена електронно на жалбоподателя на 07.12.2020 г. /л. 58/. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-29002920007555-020-002/04.03.2021 г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 07.05.2021 г. /л. 53 и сл./. Заповедта е връчена електронно на жалбоподателя на 08.03.2021 г. /л. 55/. Посочените заповеди са издадени от Р. Г. С. на длъжност началник на сектор към отдел „Контрол“ при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ / ГДО/, оправомощена със Заповед № ГДО-132/13.07.18 г. на директора на ТД на НАП ГДО. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-29002920007555-092-001/20.05.2021 г. /л. 59 и сл./, връчен електронно на жалбоподателя на 20.05.2021 г. /л. 90 и сл./. Жалбоподателят е подал писмено възражение срещу РД /л. 131 и сл./, което е отхвърлено като неоснователно. Ревизията приключва с РА № Р- 29002920007555-091-001/17.06.2021 г. /л. 92 и сл./, издаден от Р. Г. С. на длъжност началник на сектор – орган, възложил ревизията, и В. С. В. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. РА е връчен електронно на жалбоподателя на 17.06.2021 г. /л. 103/. Процесният РА е бил оспорен изцяло на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК пред компетентен орган – директор на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ С. при Централно управление на НАП. Поради отсъствието му жалбата е разгледана от заместник- директора на ДОДОП – С. при ЦУ на НАП, оправомощен съгласно Заповед № ЗЦУ-1891 от 21.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП във връзка със Заповед № ЗЦУ-7335 от 05.08.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за отсъствие на титуляра поради отпуск. Заместник- директорът на ДОДОП се е произнесъл с Решение № 1323/25.08.2021 г. /л. 45 и сл./, с което е потвърдил РА в оспорената част за установените вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и съответните лихви. Решението е връчено по електронен път на жалбоподателя на 27.08.2021 г. /л. 51/. При така установената фактическа обстановка съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДОПК, намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт /АА/, с който се установяват задължения, и имаща правен интерес от обжалването, до компетентния съд и след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Предмет на обжалване в настоящото производство е Ревизионен акт № Р-29002920007555-091-001/17.06.2021 г., издаден от Р. Г. С. на длъжност началник на сектор – орган, възложил ревизията, и В. С. В. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 1323/225.08.2021 г. на заместник- директор на дирекция ДОДОП/С. при ЦУ на НАП. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Оспорваният РА е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената писмена форма, като съдържа всички изискуеми от закона реквизити, при липса на допуснати в ревизионното производство съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните: В ревизионното производство е установено, че през ревизираните периоди от [фирма] са изплащани възнаграждения за работа без трудово правоотношение на физически лица, като от страна на дружеството са подадени справки по чл. 57 от ЗДДФЛ и чл. 73 от същия закон за изплатените доходи. Органите по приходите са проверили досиетата на лицата, работещи без трудово правоотношение, в това число и представените пред ревизираното лице декларации, подписани от съответните лица. В същите изпълнителите декларират обстоятелства във връзка с наличие или липса на осигурителен доход от други източници, респективно неговия размер, наличие или липса на качеството самоосигуряващо се лице и/или пенсионер. При извършената от органите по приходите проверка на декларираните от лицата обстоятелства е установено, че А. К. С., А. С. Б., Б. Г. Б., В. Д. В., В. Г. К., В. Й. Н., Г. С. Г., Д. Е. С., Д. Р. М., Динка Г. К., И. В. П., И. Р. М., М. Л. Ж., М. М. Н., М. А. У., М. В. М., М. А. М., Н. В. Т., Н. Д. Слънчев, П. П. Х., П. С. И., П. А. А., П. А. Т., П. И. П., П. С. К., Р. К. И., Р. Г. Г., Р. И. И., Р. К. К., С. М. З., Т. Г. П., Ф. М. В., Ц. Е. А. и Ц. М. Д. са декларирали през [фирма] обстоятелства, които към датата на изплащане на дохода не отговарят на действителното фактическо положение. Установено е също така, че датите на подписване на декларациите са извън периода на изплащане на доходите. В РД и РА са описани поотделно за всяко лице представените декларации и е извършена съпоставка между датите на подаване на декларациите, датите на изплащане на възнагражденията и декларираните обстоятелства. Подробно са изложени установените разминавания между датите на подаване на декларациите и датите на изплащане на доходите, както и констатираните несъответствия между декларираните обстоятелства и фактическото положение. Посочени са и липсващи реквизити в част от декларациите. Въз основа на така извършената съпоставка органите по приходите са приели, че за изплатените възнаграждения на посочените по- горе 34 лица жалбоподателят не разполага с надлежни декларации, удостоверяващи обстоятелства, по силата на които за него да отпадне задължението за удържане и внасяне на осигурителни вноски върху изплатения доход. С мотив, че към датите на изплащане на възнагражденията не са доказани предпоставките на чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване / КСО/, респективно чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, е установено задължение за внасяне на допълнителни осигурителни вноски от жалбоподателя. Установените задължения са за ДОО в размер на 1 519.72 лв. и лихва в размер на 883.48 лв., за ДЗПО-УПФ в размер на 593.67 лв. и лихва в размер на 345.13 лв. и ЗОВ в размер на 1 124.67 лв. и лихви в размер на 655.69 лв. Ревизираните периоди са от 01.01.2015 г. до