Решение № 219 от 21.8.2024 г. на Районен съд - Дупница по дело № 200/2024 г.

Производството по ЗАНН е от наказателен характер и съдържа задължителни форми за участие на уличеното и привлечено към административно наказателна отговорност лице. Императивната разпоредба на чл. 40, ал.1 от ЗАНН изисква присъствие на нарушителя при съставяне на АУАН с цел участието му още при образуване на производството. Правото на възражение в седмодневен дневен срок от връчването е следваща във времето процесуална форма на участие на вече привлеченото към отговорност лице, чрез повдигане на административно обвинение. Участието му като лице, уличено в извършване на административно нарушение се осигурява от разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН и спазването на това правило не се санира от последващото връчване на акта за установяване на административно нарушение. Смисълът е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя, а в негово отсъствие само ако е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В тази връзка съдът констатира, че разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН е приложена, без да са налице законовите предпоставки за това. По делото липсват доказателства, установяващи, че нарушителят е поканен за съставяне на акта именно да се яви на 26.09.2023 г. на която дата е съставен процесният АУАН. Целта на съставянето на акта в присъствие на нарушителя, актосъставителя и свидетели, тоест при участието на посочените в чл. 40, ал.1 от ЗАНН лица, първо при съставянето му, така и при подписването му, гарантира правото на защита на нарушителя. Така нарушителят непосредствено възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето му, от една страна, и верността на посочените в акта обстоятелства, от друга страна. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя извън хипотезите на чл.40, ал. 2 ЗАНН води до нарушаване правото на защита в пълен обем и води до единствената правна възможност да бъде отменено. Тези нарушения на процесуалните правила според настоящия съд не подлежат на саниране по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Неслучайно законодателят е дал императивното изискване в ал.1 от чл. 40, а в ал.2 на същия член е дал изключението, което също е строго определено. Като поканата към нарушителя по чл. 40, ал.2 от ЗАНН следва да е изрична и конкретна. Липсата на подобна покана, води до незаконосъобразност, тъй като по този начин нарушителят не е уведомен за започнала административнонаказателна процедура спрямо него. Така изготвеният АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му. АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. При така констатираното неспазване на чл. 40 от ЗАНН се извежда извода за съществено нарушение на административнонаказателната процедура и то още при нейното начало, което само на това основание обосновава отмяна на НП, без да се разглежда същото по същество. Нарушението е съществено, тъй като НП не е административен акт, а има правораздавателен характер по причина, че с него се разрешава въпроса за носене на административно наказателна отговорност. Предвид гореизложеното и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН след, като установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно и доказано по размер, поради което същото следва да бъде уважено. Реализираните разноски от страна на жалбоподателя „Моят кредит“ ЕООД, с ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, представлявано от С. И. А. - управител, в случая следва да бъдат намалени, тъй като е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнагараждения възнаграждението, което следва да бъде възстановено на жалбоподателя е в размер на 500.00 (петстотин) лева и такива се следват при отмяна на обжалваното наказателно постановление. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът