Решение № 4716 от 29.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 17740/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление (НП) № 004281 от 20.10.2023г., издадено от И.Б. – и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите (КЗП), упълномощена съгласно Заповед № 670 от 06.07.2023г. на Председателя на КЗП, на основание 83, ал.1 от ЗАНН, чл.55, ал.2 и чл.52, вр. чл.39, ал.2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за нарушение на чл.39, ал.2 от ЗПК на „••••••••••• е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. Срещу така издаденото НП е подадена жалба от „••••••••• ” ЕАД, в която се посочва, че банката не е извършила твърдяното в Наказателното постановление. Твърди се, че процесните заявление не били подадени от лице, което е клиент на банката, а от адв. В., която се представяла като пълномощник на клиента на банката, но това качество не можело да бъде идентифицирано. Обосновава действията си с приложение на ЗАКОНА за мерките за изпиране на пари. До г-жа Н.Д. бил изпратен отговор с Изх.№ 0200/18146 от 23.06.2023г. чрез адв. В. относно липсата на оригинално нотариално заверено пълномощно. Признава се, че отговорът е изпратен на 23.06.2023г., но доколкото тези заявления бил подадени от лице, което не е клиент на баката счита, че не е извършено нарушение на посочения текст от Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Поради това се иска СРС да отмени Наказателното постановление. Пред СРС – 134 състав жалбоподателят „••••••••• ” ЕАД не се представлява лично, депозирана е молба от упълномощен юрк. В.Ц., в която се подържат посочените в жалбата аргументи и иска съдът да отмени Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на разноски в минимален размер. Въззиваемата страна (Комисия за защита на потребителите) не се представлява лично пред СРС – 134 състав, депозирана е молба със становище от упълномощения адв. Каменова, в която оспорва жалбата. Моли да се потвърди процесното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че АУАН и Наказателното постановление съответстват на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им. Твърди се, че е констатирано нарушение на чл.39, ал. 2 от ЗПК, тъй като отговорът до потребителя е изпратен 18 дни по- късно от законоопределения срок. Според адв. Каменова на Дружеството-жалбоподател е наложена минимална санкция, която се явява справедлива. Поради това се иска СРС да потвърди изцяло Наказателното постановление. Адвокат Каменова заявява, че претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвеното по делото становище на юрк. А.Д. Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: В КЗП е постъпила жалба с вх.№ С-03-3665/03.07.2023 г. от Н.Д. срещу „•••••••••" ЕАД. Жалбоподателката посочила, че банката твърди, че тя е изразила съгласие за сключването на Договор за потребителски кредит •••••••• от 14.02.2022 г., както и че била усвоила сумата по същия. За погасяване на задължението била разкрита банкова сметка: •••••••••••••••••••8. По тази сметка била приведена сумата от 8271 лева. Д. в жалбата си твърдяла, че никога и под никаква форма не била изразявала съзнателна воля за сключване на посочения Договор за потребителски кредит. В жалбата се посочва, че след привеждане на сумата, потребителката не е предприемала действия на разпореждане с каквато и да е част от нея. Твърди се, че тя не е знаела за отпускане на същата и не е изразявала съгласие за сключването на този Договор за потребителски кредит. Сумата стояла по сметката, а ежемесечно от Банката теглели суми за покриване на поредната месечна вноска по договора. Д., с цел заличаване на реално несъществуващото задължение от ЦКР, на три пъти се била обръщала в писмен вид към Банката, като отговор получила само на първото запитване- писмо с изх.№ 0200/17408-26.04.23 г. Било заявено, че тя е получила електронния подпис под формата на цифрова парола, изпратена на мобилен номер - •••••••••, а копие от договора била получила на имейл: •••••••••@abv.bg. Тъй като тези твърдения не съответствали на действителността, жалбоподателката депозирала Заявление с вх.№ 0100/11874/03.05.2023 г. В същото настояла несъществуващото задължение да бъде заличено от ЦКР към БНБ, както и да бъде предоставено копие от въпросния Договор за кредит, който се твърдяло че е подписала с еднократен квалифициран електронен подпис. Настоявала да се предоставят доказателства, че еднократния КЕП е изпратен на мобилен номер - •••••••••. На горното заявление не получила отговор, поради което депозирала до банката ново Заявление с вх.№ 0100/12030 - 23.05.2023 г., като на това заявление, получила отговор с Изх. №0200/18146/23.06.2023г. до адв. В. В. с обяснение, че не могат да предоставят поискана информация за трето лице без да бъде предоставено нотариално заверено пълномощно в оригинал на място в банков офис. Във връзка с посочената по- горе жалба до КЗП била разпоредена и извършена проверка и бил съставен Констативен протокол №К-2756608/ 11.07.2023г. от Е. Ц., гл. инспектор в РД София. Съобразно чл.39, ал.2 от ЗПК кредиторът е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено потребителя за решението си по всяко постъпило възражение във връзка с потребителски кредит в срок от 30 дни от получаването му, а в случая проверката установила, че първото оплакване на потребителя датирало от 03.05.2023г., второто от 23.05.2023г., а единствения отговор на банката - от 23.06.2023г. или осемнадесет дни след изтичане на 30-дневния срок за отговор на първото възражение.Св. Е. Ц. (в присъствието на Амелия Милева и Александър Велчев - свидетели при установяване на нарушението) съставила срещу „••••••••• ” ЕАД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 004281 от 13.09.2023г. за нарушение по чл.39, ал.2 от ЗПК, извършено на 06.06.2023г. Актът бил връчен на упълномощено лице на „••••••••• ” ЕАД срещу подпис на 13.09.2023г. Въз основа на цитирания по-горе Акт и при същата фактическа обстановка, като описаната в него, срещу „••••••••• ” ЕАД е издадено атакуваното Наказателно постановление № 004281 от 20.10.2023г., с което И.Б. – и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите (КЗП), упълномощен съгласно Заповед № 670 от 06.07.2023г. на Председателя на КЗП, на основание 83, ал.1 от ЗАНН, чл.55, ал.2 и чл.52, вр. чл.39, ал.2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), наложил на „••••••••••• имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.39, ал.2 от ЗПК Това наказателно постановление е изпратено по пощата на „••••••••••• и видно от известието за доставяне (приложено по делото) е получено от жалбоподателя на 28.11.2023г., след което НП е обжалвано с жалба, входирана в КЗП на 12.12.2023г. Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелката Е. Ц., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК. Съдът дава вяра на наличните по делото писмени доказателства като ги намира за непротиовречиви и допълващи фактическата обстановка. Съдът, също така, се доверява изцяло и на показанията на свидетелката Е. Ц., тъй като те звучат достоверно, непредубедено и намират опора в кредитираните по-горе писмени доказателства, както и в Акт № 004281 от 13.09.2023г. От съвкупната преценка писмените и гласни доказателства съдът прие за безспорно установена описаната по-горе фактическа обстановка. Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното: ОТ ПРАВНА СТРАНА Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество, а разгледана по същество, същата НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Въз основа на приложените по делото Заповеди на Председателя на КЗП съдът установи, че Актът и НП изхождат от компетентни лица. Нарушението се твърди да е извършено на 06.06.2023г. Съдът счита, че нарушението и нарушителят са установени от административно – наказващия орган на 11.07.2023г. (видно от лист 58 от делото – Констативен протокол №К02756608), тъй като тогава е констатирано от проверяващото лице от КЗП извършеното нарушение. Считано от датата на извършване на нарушението (06.06.2023г.) и от датата на установяването на неговия деец (11.07.2023г.) до датата на съставянето на Акта (13.09.2023г.) не са минали срокове, надвишаващи предвидените в чл.34, ал.1 от ЗАНН. От съставянето на Акта на 13.09.2023г. до издаването на Наказателното постановление на 20.10.2023г. е минал по-малко от 1 месец. Поради това съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, установи, че акта има предписаното в чл.42 от ЗАНН съдържание. АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на нарушителя и му е предявен, при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, от оправомощено лице със Заповед №319 ЛС/ 22.04.2015г. на Председателя на КЗП. При проверка на процесното НП, съдът установи задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тук не е необходимо да се повтарят горните съображения, тъй като съдът намира, че съдържанието на НП е идентично със съдържанието на АУАН и не намира данни за процесуални нарушения. НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №670/06.07.2023г. на Председателя на КЗП. Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. По приложението на материалния закон: Разпоредбата на чл. 39, ал.2 от ЗПК гласи, че кредиторът е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено потребителя за решението си по всяко постъпило възражение във връзка с потребителски кредит в срок 30 дни от получаването му.Съгласно сочената разпоредба кредиторите при положение, че има писмена жалба при тях, трябва да се произнесат в определения от закона срок. Нарушението се изразява в бездействие при положение, че в последния ден на срока не са се произнесли, то е осъществено. Настоящия състав на съда установи, че административното обвинение се яви доказано и подкрепено от доказателствената съвкупност, събрана в хода на административнонаказателното производство и в хода на съдебното следствие. Законът задължава кредиторът да се произнесе по всяко постъпило възражение в срок от 30 дни. Съдът намира, а и по това не се спори, че от доказателствата категорично се доказа, че отговорът на подадената молба от 05.05.2023г. е с Изх. № от 23.06.2023г. Доводите на жалбоподателя, че адв. В. не е техен клиент и не е надлежно упълномощено лице, не са основание да не спазят императивния срок за отговор. Следва да се отбележи, че жалбата е подадена от името на Н.Д., която е клиент на банката и би могло да бъде отговорено на самата нея. Нещо повече адв. В. не е била упълномощена и когато е изготвен и изпратен отговора на банката, но въпреки това е сторено. Срокът за отговор не следва да бъде обвързан със съдържанието му, каквото и да е то. Законодателят е дал 30 дневен срок за отговор на всяко възражение, но няма изисквания за неговото съдържание- приемане на възражението, отхвърляне или както в случая се касае за процедурна пречка за отговор по същество. Банката е дължала на своя клиент обяснение за отказа си за отговор както на първото, така и второто негово писмо. И двете писмени молби на г-жа Д. са касаели кредит на нейно име в банката. Поради което, от обективна страна, бе безспорно доказано неизпълненото задължение на кредитора по чл. 39, ал.3 от ЗПК. В допълнение и във връзка с аргументите на жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита, че оплакването на г-жа Д. се отнася до потребителски кредит в „••••••••••• на нейно име и в това качество същата се явява потребител на банката, каквото изискване е заложено в текста, посочен за нарушен. В тази връзка безспорно се установи, че е налице от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.39, ал.2 от ЗПК. Съдът намира, че в случая е неприложима и хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като допуснатото закъснение е от 18 дни, срок който не може да бъде определен като малозначителен предвид обществените отношения които засяга, а именно финансовата сфера и взаимоотношенията банка клиент, където се начисляват лихви за просрочие и такси със срокове в дни. Обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно обществено качество, което има обективна основа и то се изразява в отрицателното въздействие върху конкретния вид обществени отношения, обект на защита. За установяване на обществено опасния характер на деянията поначало следва да бъдат изяснени характерът, начинът и степента на засягане на обекта, специалните качества на дееца и субективните особености на неговата проява. Следвайки стриктно този подход, районният съд приема, че в случая е неприложим чл.9, ал.2 от НК, респ. чл.28 от ЗАНН. За да достигне до този извод съдът съобрази следното: 1) мотивът за подаване на жалбите на г-ж Д. е достатъчно сериозен сам по себе си и търсенето на истината е от особено значение, поради което наложената санкция от 1500 лева се явява съразмерна на извършеното от жалбоподателя; 2) отговорът на „••••••••• ” ЕАД от 23.06.2023г. по същество е могъл да бъде изпратен в отговор и само на първата молба, обстоятелствата и в двата случая са идентични, поради което е било реалистично да бъде отговорено със същия отговор още в срока до 05.06.2023г. 3) липсват доказателства за други нарушения на „••••••••• ” ЕАД. В съвкупност всичко до тук показва, че конкретното деяние изпълва от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.39, ал.2 от ЗПК и правилно е санкционирано от страна на административно – наказващия орган в рамките на определения минимум. Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав реши, че жалбата на „••••••••• ” ЕАД следва да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло по съображения, подробно разгледани по-горе. С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на упълномощения представител на КЗП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ („Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) „••••••••• ” ЕАД следва да заплати в полза на КЗП сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ