Решение № 6322 от 24.4.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 52351/2022 г.

Предявен е иск от „ТС“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК •••• срещу „Р-к (България)“ ЕАД, ЕИК ••••, „БС“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ••• и „СХП“ АД, ЕИК ••••• с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК за обявяване нищожността на съдебния акт – заповед за изпълнение, с инкорпорирано разпореждане за незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист, по ч.гр.д. №28036 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 58 състав, тъй като са постановени извън пределите на предоставената на съда компетентност в рамките на заповедното производство, липсват мотиви, не е спазена формата (утвърдена с подзаконов акт образец), волеизявлението на съда е неразбираемо, не може да породи правни последици и липсва надлежно описание и индивидуализация както на вземането, за което е поискано издаване на изпълнително основание, така и на неговото конкретно основание, падеж и какво е съотношението му спрямо цялото претендирано вземане по договорите за банков кредит и анексите към него. Твърди се, че в заповедта за изпълнение липсват мотиви и конкретно посочен документ, от изчерпателно изброените в чл. 417 ГПК. В срока за отговор, ответникът „СХП“ ЕООД е направил възражение за неподсъдност на делото на окръжен съд и за неоснователност на иска. Ответникът „Р-к (България)“ ЕАД също подава отговор в срок и в него прави възражение за неподсъдност на делото на окръжен съд, за разглеждане на делото по общ исков ред и за неоснователност на иска. Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: От фактическа страна не е спорно и по делото се установява от представените доказателства, че по образувано ч.гр.д. № 28036/2015 г. по описа на СРС, Второ ГО, 58 състав на 02.06.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „БС“ ЕООД да заплати на кредитора „Р-к (България)“ ЕАД следните суми: 200 000 евро – част от главница по извлечение от сметка във връзка с договор за банков кредит от 06.02.2007 г. и анекси към него, ведно със законната лихва за периода от 23.05.2014 г. до изплащане на вземането, и 14 221, 32 лв. разноски по делото, а именно: 7 823, 32 лв. държавна такса и 6 398 лв. възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл. 418, ал. 1 ГПК е допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. В заповедта за изпълнение имплицитно са включени и трите акта - разпореждане за издаване на заповед и за допускане на незабавно изпълнение на заповедта, самата заповед за незабавно изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Производството е по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК - за установяване на нищожността на заповед за изпълнение от 02.06.2014 г., издадена по ч. гр. д. № 28036/2015 г.. на СРС, 58 състав.