Решение № 1211 от 4.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4906/2023 г.

Предявени са искове от Д. Л. Т., Н. Л. Н. и Н. В. Б., както следва: срещу Е. К. К., Й. И. С. и „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД - за прогласяване нищожността на Саморъчно завещание от 25.03.1985г. съставено от И. Ц. Б., починал на 11.11.1991г., поради противоречие със закона, на основание чл. 21, ал. 2 ЗН; срещу Й. И. С. - за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици, както следва: Д. Л. Т. и Н. Л. Н. – всеки на по 1/6ид.ч. и Н. В. Б. – на 2/6ид.ч., по наследяване, като наследници по закон – низходящи на И. Ц. Б., починал на 11.11.1991г. и В.И.Т., починала на 18.09.1991г., те придобили го по време на брака, в режим на семейна имуществена общност /СИО/ чрез покупко продажба по реда на чл. 55 ЗПИНМ /отм./, обективирана в н.а. № 137, том II, дело 271/63г. от 08.02.1963г., а в евентуалност по давност, чрез владение осъществявано за периода от 1991г. до предявяване на иска, на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № •••••••, в жилищна сграда в гр.София, ул. •••••••, с площ 62.40кв.м., ведно със зимнично помещение, със съответни идеални части от сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е изградена, и за предаване владението за всеки от ищците върху собствените му идеални части от същия имот, с правно основание чл. 108 ЗС; срещу Е. К. К. и „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици, както следва: Д. Л. Т. и Н. Л. Н. – всеки на по 1/6ид.ч. и Н. В. Б. – на 2/6ид.ч., по наследяване, като наследници по закон – низходящи на И. Ц. Б., починал на 11.11.1991г. и В.И.Т., починала на 18.09.1991г., те придобили го по време на брака, в режим на семейна имуществена общност /СИО/ чрез покупко продажба по реда на чл. 55 ЗПИНМ /отм./, обективирана в н.а. № 137, том II, дело 271/63г. от 08.02.1963г., а в евентуалност по давност, чрез владение осъществявано за периода от 1991г. до предявяване на иска, на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № •••••••, в жилищна сграда в гр.София, ул. •••••••, с площ 62.40кв.м., ведно със зимнично помещение, със съответни идеални части от сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е изградена. В исковата молба ищците твърдят, че като наследници по закон на дядо си И. Ц. Б., починал на 11.11.1991г. и баба си В.И.Т., починала на 18.09.1991г., са собственици по наследяване общо на 4/6ид.ч. или Д. Л. Т. и Н. Л. Н. – всеки на по 1/6ид.ч. и Н. В. Б. – на 2/6ид.ч., от недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № •••••••, в жилищна сграда в гр.София, ул. •••••••, с площ 62.40кв.м., ведно със зимнично помещение, със съответни идеални части от сградата и правото на строеж върху дворното място. Наследодателите придобили имота по време на брака си, в режим на СИО чрез покупко продажба по реда на чл. 55 ЗПИНМ /отм./, обективирана в н.а. № 137, том II, дело 271/63г. от 08.02.1963г. В евентуалност твърдят, че придобили идеалните части от имота по давност, чрез владение осъществявано за периода от 1991г. до предявяване на иска. Излагат, че бракът между на И. Ц. Б., починал на 11.11.1991г. и В.И.Т., починала на 18.09.1991г., е прекратен чрез развод с решение от 10.12.1964г., с което СИО върху придобитият в режим на СИО имот: АПАРТАМЕНТ № 22, била трансформирана в обикновена съсобственост при равни квоти. Впоследствие И. Ц. Б., починал на 11.11.1991г. сключил брак със З.Е. Б.а, в чиято полза преживе съставил Саморъчно завещание от 25.03.1985г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 13.12.1991г. Твърдят, че завещанието е нищожно поради противоречие със закона, т.к. с него наследодателят завещал на съпругата си цялото си движимо и недвижимо имущество, включително процесният АПАРТАМЕНТ № 22, като в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗН я задължил да запази имуществото, без да го продава, завещава или преотстъпва на трето лице и след смъртта и имуществото да бъде наследено от неговите внуци. Твърдят и, че завещанието е нищожно и не е породило правни последици, т.к. завещателят е бил собственик само на 1/2ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 22, а собственик на останалата 1/2ид.ч. е била бившата му съпруга В.И.Т., починала на 18.09.1991г., след прекратяване на СИО. Твърдят и, че завещанието е нищожно и на друго основание: т.к. З.Е. Б.а не заявила намерение да приеме завещаното имущество – не е декларирала имота и не е предприела действия по вписване на завещанието по партидата му в имотен регистър; протокола за обявяването му е невалиден, т.к. липсва година на съставянето му. Считат, че З.Е. Б.а не е придобила собствеността върху завещаният имот: АПАРТАМЕНТ № 22 по силата на нищожното завещание, поради което и наследниците и Д.Е.С. и Р.Е.С. не са придобили собствеността върху него по наследяване, като наследници на сестра си З.Е. Б.а така, както е удостоверено с н.а. № 71/08.07.2016г. Не е придобил собствеността върху имота и Е. К. К., по силата на сделката покупко продажба с прехвърлители Д.Е.С. и Р.Е.С., обективирана в н.а. 53/08.07.2016г. За н.а. 53/08.07.2016г. твърдят и, че е нищожен, т.к. не е подписан от прехвърлителите Д.Е.С. и Р.Е.С., които не са се явили пред нотариуса лично при подписването му. Твърдят, че Й. И. С. - последващ приобретател на имота: АПАРТАМЕНТ № 22, по силата на покупко продажба с прехвърлител Е. К. К., обективирана в н.а. № 117/06.12.2019г. не е придобила собствеността върху него, т.к. праводателят и не е бил собственик на същия. Й. И. С., като несобственик не е могла да обременява имота: АПАРТАМЕНТ № 22 с вещни тежести – законна ипотека в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, поради което същата не може да се противопостави на ищците, като действителни собственици. Твърдят и, че Й. И. С. без основание владее процесния имот. Ответницата Й. И. С. възразява, че ищците не са собственици на идеални части от процесния имот на заявеното основание, защото сама е собственик на същия по силата на покупко продажба, т.к. Саморъчно завещание от 25.03.1985г. е действително и праводателят и З.Е. Б.а е придобила имота на валидно правно основание. Възразява, че АПАРТАМЕНТ № 22 е придобит в режим на лична собственост от И. Ц. Б., починал на 11.11.1991г., като след разтрогване на брака с В.И.Т., починала на 18.09.1991г., е останал едноличен собственик на същия. Така по силата на Саморъчно завещание от 25.03.1985г. З.Е. Б.а е придобила изцяло собствеността върху него. В евентуалност възразява, че З.Е. Б.а е придобила собствеността върху имота по давност, чрез владение осъществявано от смъртта на И. Б. – 1991г., до смъртта си на 05.01.2012г. Така сестрите и – наследници по закон Д.С. и Р.С. придобили собствеността по наследяване, за което е съставен к.н.а. С последвалите, действителни прехвърлителни сделки Й. И. С. придобила имота по силата на покупко продажба, от праводатели - собственици. В евентуалност възразява, че е собственик на 1/3ид.ч. от имота по силата на покупко продажба, т.к. праводателят и З.Е. Б.а е придобила същата по наследяване, като преживяла съпруга на И. Ц. Б., починал на 11.11.1991г., независимо от съставеното завещание. В евентуалност възразява и, че е придобила имота по давност, чрез владение осъществявано първоначално от З.Е. Б.а за периода от смъртта на И. Б. – 1991г., до смъртта си на 05.01.2012г., към което присъединява владението упражнявано след смъртта и от Д.С. и Р.С. за периода от смъртта на З. Б.а на 05.01.2012г. до предаване владението на Е. К. К. на 08.07.2016г. по силата на сделката покупко продажба, към което присъединява владението упражнявано от Е. К. К. за периода от 08.07.2016г., когато установил владение върху имота до 06.12.2019г., когато го продал на Й. К.а, от когато и до предявяване на иска последната го владее, с което го е придобила по давност. Ответника Е. К. К. оспорва иска с възражения идентични с изложените от Й. И. С.. Възразява, че упражнявал добросъвестно владение върху процесния имот за периода от 2016г., когато придобил имота по силата на покупко продажба, до 2019г., присъединявайки владението на приобретателите си, когато го продал на Й. И. С., след което последната продължила да го владее. Ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД оспорва иска с възражения идентични с изложените от Й. И. С. и Е. К. К.. Възразява, че учредената за обезпечаване на кредита получен от банката от Й. И. С. законна ипотека върху процесният АПАРТАМЕНТ № 22 е породила действие, т.к. Й. И. С. е собственик на последния. Поискали са привличане на трето лице помагач на страната на ответниците – нотариус Р. С. Б.. Третото лице помагач на страната на ответниците - нотариус Р. С. Б. изразява становище за неоснователност на исковете по съображения идентични с изложените от ответниците Й. И. С., Е. К. К. и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи: Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява следното: Видно от н.а. № 137, том II. дело 271/1963г. от 08.02.1963г., процесният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № •••••••, в жилищна сграда в гр.София, ул. •••••••, с площ 62.40кв.м., ведно със зимнично помещение, със съответни идеални части от сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е изградена, е придобит на 08.02.1963г., чрез покупко продажба по реда на чл.55-г от ЗПИНМ, от И. Ц. Б., по време на брака му с В.И.Т., сключен на 15.07.1951г., съгласно акт за женитба № 694/15.07.1951г. издаден от СГНС, прекратен с развод с решение от 10.12.1964г. по гр.д. № 2903/1964г. на СГС. В.И.Т. е починала на 18.09.1991г., а И. Ц. Б. е починал на 11.11.1991г. Видно от приетите удостоверения за наследници от брака на И. Ц. Б., поч. на 11.11.1991г. и В.И.Т., поч. на 18.09.1991г. са родени низходящи: дъщеря С. И. Н.а, починала на 23.08.1990г., заместена от низходящи - Д. Л. Т. и Н. Л. Н., и син В.И. Б., починал на 31.07.1998г. Наследник на последния е низходящ - Н. В. Б.. Или ищците в производството Д. Л. Т., Н. Л. Н. и Н. В. Б. са наследници по закон на И. Ц. Б., поч. на 11.11.1991г. и В.И.Т., поч. на 18.09.1991г. Другите двама наследници на В.И.Т., поч. на 18.09.1991г. - Ц.Д. Г.-Т. и П.Н.Й. – преживяла съпруга от последващ брак на вторият и съпруг и дъщеря от последващият брак на вторият съпруг не са страни в производството. След развода с В.Т. И. Ц. Б. е сключил брак със З.Е. Б.а, прекратен със смъртта му настъпила на 11.11.1991г. От брака не са родени деца. Съгласно удостоверение за наследници на И. Ц. Б. негови наследници по закон са: З.Е. Б.а – преживяла съпруга, дъщеря С. И. Н.а, починала на 23.08.1990г., заместена от низходящи - Д. Л. Т. и Н. Л. Н., и син В.И. Б., починал на 31.07.1998г., чиито наследник по закон е низходящ - Н. В. Б.. Преживе И. Ц. Б. е съставил Саморъчно завещание от 25.03.1985г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 13.12.1991г. на V Нотариус при СРС по нот. дело Nº 523/1985г. по молба на З.Е. Б.а от 13.12.1991г. Съгласно завещанието И. Ц. Б. е завещал на съпругата си З.Е. Б.а, както следва: „цялото си движимо и недвижимо имущество състоящо се от едностаен апартамент на ул. ••••••• и вила с дворно място в с.Галиче, което да притежава след моята смърт до края на живота си, без да има право да го продава, завещава или преотстъпва на друго лице под каквато и да е форма. След смъртта на З.Е. Б.а, същото да бъде наследено от внуците и внучките ми.“. З.Е. Б.а е починала на 05.01.2012г. Съгласно удостоверение за наследници нейни наследници по закон са двете и сестри - Д.Е.С. и Р.Е.С.. Съгласно к.н.а. № 71/08.07.2016г. Д.Е.С. и Р.Е.С. са придобили собствеността по наследяване, като наследници по закон на З.Е. Б.а, върху процесния апартамент, безспорно идентичен с описания по н.а. № 137, том II. дело 271/1963г. от 08.02.1963г., а именно: АПАРТАМЕНТ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КК № 68134.513.290.1.14, в гр. София, с административен адрес: гр.София, район Сердика, ул. •••••••, със застроена площ от 62, 40кв.м., предназначение - жилище, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор по КК № 68134.513.290, съседни самостоятелни обекти: 68134.513.290.1.13; 68134.513.290.1.15; 68134.513.290.1.11, заедно с прилежащото му зимнично помещение Nº 16 с площ 4, 19кв.м., таванско помещение Nº 24 с площ 6, 56 кв.м., заедно с 3, 55 % идеални части от общите части на сградата, представляващ по документ за собственост: АПАРТАМЕНТ Nº ••••••• етаж в блока на ул. „•••••••, състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура от 62, 40кв.м., при съседи на апартамента стълбище, И. С.Б., ул. „•••••••", двор и Г. и М.И., заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ Nº 16 с площ 4, 19кв.м., при съседи: от две страни - коридор, ул. „Клокотница", стълбище и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ Nº 24 с площ 6, 56кв.м., при съседи: коридор, Б. и М.И., двор и Т. и В.А., заедно с 3, 55 % идеални части от общите части на сградата, включително портиерското помещение, построена върху държавна земя, сьставляваща парцел XI и XII, квартал 75а, местност Банишора по плана на гр.София и идеални части от правото на строеж върху горепосочената държавна земя. С покупко продажба обективирана в н.а. № 72/08.07.2016г. Д.Е.С. и Р.Е.С. са прехвърлили собствеността върху апартамента на Е. К. К.. С покупко продажба обективирана в н.а. № 114/06.12.2019г. Е. К. К. е прехвърлил на Й. И. С. собствеността върху процесния имот. Върху имота е учредена законна ипотека в полза на „Уникредитбулбанк“ АД, за вземане срещу Й. И. С.. Спорно е нищожно ли е Саморъчно завещание от 25.03.1985г. поради противоречие със закона, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗН. Имотът АПАРТАМЕНТ № •••••••, в жилищна сграда в гр.София, ул. •••••••, е придобит от И. Ц. Б. на 08.02.1963г. – по време на действие на 3ЛС, в сила през периода от 09.09.1949г. до 22.03.1968г., съгласно който придобитото по време на брака имущество е при режим на имуществена разделност. С обнародването на последвалият го СК/22.03.1968г. е въведен за пръв път института на семейната имуществена общност /СИО/. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от СК/1968г., правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузите при заварени бракове. Бракът между И. Ц. Б. и В.И.Т. е прекратен с развод преди влизане в сила на СК/1968г, следователно чл. 103 от СК/1968г. не намира приложение спрямо имуществените им отношения. При това положение следва да се приеме, че И. Ц. Б. е придобил процесния имот със сделката в н.а. № 137, том II. дело 271/1963г. от 08.02.1963г. в режим на имуществена разделност или същият представлява негово лично имущество. В.И.Т. не е имала права върху имота по време на брака си с И. Ц. Б., след прекратяването му и след смъртта на последния, по наследяване. Така със Саморъчно завещание от 25.03.1985г. И. Ц. Б. е извършил разпореждане за след смъртта си с имот – изцяло лична собственост. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗН урежда хипотезите, при които завещателят посочва в завещанието няколко лица, които желае да бъдат призовани към наследяване или завет последователно, в определен от него ред, като ал. 2 изрично забранява фидеикомисарната субституция и наследникът по завещание не може да бъде задължен да запази и предаде след своята смърт на трето лице завещаното имущество било чрез вменяване на задължение за наследника да завещае имуществото на посочено от наследодателя лице, било чрез вменяване на задължение за наследника да не извършва приживе разпореждания с това имущество с цел то да бъде придобито след смъртта му от негов наследник по закон. Фидеикомисарната субституция представлява юридическа конструкция, посредством която наследодателят изразява в завещанието си воля кое лице да придобие наследственото имущество след смъртта на определения от него наследник по завещание. В процесното Саморъчно завещание от 25.03.1985г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 13.12.1991г. е налице точно такава хипотеза, като завещателят е посочил след смъртта на З.Е. Б.а завещаното и имущество да бъде наследено от внуците му. Със завещанието завещателят на практика вменява задължение на наследника по завещание да не прехвърля полученото по завещанието от нея имущество на другиго, а да го запази и предаде след смъртта си на внуците му. В този смисъл завещателното разпореждане е направено в нарушение на забраната, регламентирана в чл. 21, ал.2 от ЗН, съгласно която наследодателят не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице. Предвид изложеното завещанието се явява нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради противоречие със закона /Решение № 308/1991 г. по гр. д. № 1346/1990 г., ВС, I ГО; Решение № 1068 от 21.11.1985 г. по гр. д. № 723/1985 г., ВС, IVг.о., които макар и постановени по ГПК (отм.); се възприемат и в новата практика на ВКС/. Поради установената нищожност на завещанието поради противоречие със закона – чл. 21, ал. 2 ЗН, не следва да разглежда останалите основания за нищожност на същото въведени с исковата молба. За пълнота следва да се отбележи, че същите не биха могли да обосноват извод за нищожност. Следователно З.Е. Б.а не е придобила правото на собственост върху завещаното имущество, въз основа завещателното разпореждане обективирано в Саморъчно завещание от 25.03.1985г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 13.12.1991г. При това положение съдът приема, че искът предявен срещу Е. К. К., Й. И. С. и „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД - за прогласяване нищожността на Саморъчно завещание от 25.03.1985г. съставено от И. Ц. Б., починал на 11.11.1991г., поради противоречие със закона – чл. 21, ал. 2 ЗН е основателен и подлежи на уважаване. По иска с правно основание чл. 108 ЗС предявен срещу Й. И. С. и положителните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявени срещу срещу Е. К. К. и „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД: Т.к. съобразно вече изложените мотиви И. Ц. Б. е придобил процесния имот - АПАРТАМЕНТ № •••••••, в жилищна сграда в гр.София, ул. •••••••, със сделката обективирана в н.а. № 137, том II. дело 271/1963г. от 08.02.1963г. в режим на имуществена разделност или същият представлява негово лично имущество, след смъртта му същият е придобит в равни части от наследниците му по закон - З.Е. Б.а – преживяла съпруга – 1/3ид.ч.; Д. Л. Т. и Н. Л. Н. – наследници по заместване, низходящи на дъщеря С. И. Н.а, починала на 23.08.1990г. – 1/3ид.ч.; син В.И. Б., починал на 31.07.1998г., с низходящ син - Н. В. Б. – 1/3ид.ч. Следователно ищците са собственици общо на 2/3ид.ч. от процесният имот - АПАРТАМЕНТ № •••••••, в жилищна сграда в гр.София, ул. ••••••• по наследяване. З.Е. Б.а, починала на 05.01.2012г., като преживяла съпруга е придобила по наследяване 1/3ид.ч. от процесния имот. Така наследниците и по закон Д.Е.С. и Р.Е.С. са придобили същата 1/3ид.ч. на валидно правно основание – наследяване. На валидно правно основание, от собственик са придобили собствеността върху тази 1/3ид.ч. последващите приобетатели по сделката обективирана в н.а. № 72/08.07.2016г., с която Д.Е.С. и Р.Е.С. са прехвърлили собствеността върху апартамента на Е. К. К., а последния със сделката обективирана в н.а. № 114/06.12.2019г. е прехвърлил собствеността на Й. И. С. или последната се легитимира като собственик на 1/3ид.ч. от процесния имот по силата на покупко продажба обективирана в н.а. № 114/06.12.2019г. При това положение следва да се приеме, че Й. И. С. е собственик на имота до размер на 1/3ид.ч. от същия, т.к. праводателят и е бил собственик. Д.Е.С. и Р.Е.С., като наследници по закон на Й. И. С., са придобили собствеността върху 1/3ид.ч. от имота по наследяване. Произвели са вещноправен ефект до размер на 1/3ид.ч. и сделките по н.а. № 72/08.07.2016г., с който Д.Е.С. и Р.Е.С. са прехвърлили собствеността върху апартамента на Е. К. К. и по н.а. № 114/06.12.2019г., с която Е. К. К. е прехвърлил собствеността на Й. И. С.. Въз основа заключението на в.л. по приетата СГЕ съдът приема н.а. № 72/08.07.2016г. за автентичен документ, подписан от сочените като негови автори лица - Д.Е.С. и Р.Е.С. - прехвърлители. Така Й. И. С. е собственик на 1/3ид.ч. от процесния имот на твърдяното правно основание – покупко продажба обективирана в н.а. № 114/06.12.2019г. За установяване на въведеното от ответниците възражение за придобИ.е на собствеността върху имота по давност са разпитани свидетели. За ищците – Л. С. Н. и С.И.Б., и за ответниците – В.Г.Н. и Н.Л.Д.-Г.. От показанията на св.Л. С. Н. се установява, че е бил съпруг на С. – дъщеря на И. и В.. Познавал З. Б.а и И. Б. от когато се оженили. Те живеели в София, в апартамент на ул. „•••••••. След смъртта на И. виждал З. по няколко пъти месечно, защото имал ключ от жилището и ходела да и помага. И. му дал ключа, когато ходели двамата със З. на село нещо ако се наложи да съдейства, да помага. Д., Н. и Н. му били деца и често ходели сами или с него в имота при З.. След смъртта на З. още имал ключ, но ходел по рядко да посещава леля Д. и леля Р.. Помагал им – те събирали хартия за вторични суровини, пазарувал им, плащал сметки. Не знаел в какво качество живеят там. От него не били искали разрешение да живеят в апартамента. Те му дали ключа и искали да идва и да им помага. От З. узнал, че имала завещание от дядо И. за апартамента. След смъртта му не казвала, че е собственик, но казвала, че наследява апартамента докато е жива да го ползва. Дядо И. и казал, че след нейната смърт да остане на внуците имота, като ги цитирал по имена – децата на свидетеля и детето на неговият шурей. Р. и Д. били сестри на З.. Д. била по възрастната и към 2017г починала. Р. починала една две години след нея. Двете не заявявали да са собственици на имота. Живели там през цялото време. Леля Р. я дали някъде преди смъртта и. Казвали, че според З. в този живот няма вечност и, че щели да го завещаят на свидетеля този имот. От показанията на св. С.И.Б. се установява, че е съсед – на една площадка с апартамент на ул. „•••••••. Познавал З. и И., които живеели с него. След смъртта на И. З. живеела в апартамента. Тя не споделяла с него дали е собственик. Тогава бил малък и нямало такива разговори. Не бил близък и с И.. Не знаел дали е оставил завещание на З.. Не бил виждал внуци и роднини на З. и И. да посещават имота, като изключи децата. Познавал Д. и Р.. След смъртта на З. те живеели в апартамента. Синът на И. имал ключ, който носел на шията си и влизал в апартамента. Веднъж, преди около пет години, като излизал видял пред неговата врата руса жена. Сега, след години смята за възможно това да е била внучката му Д.. Познавал Е. бегло. Знаел, че той и преди това родителите му живеели във входа. Й. С. познавал като съсед от около две три години. З. имала коксартроза на двете стави и не можела да става. Затова дошла сестра и Д. от Перник да я обслужва. После дошла другата сестра Р. и Д. починала. Последната сестра я изпратили в старчески дом. Свидетелят влизал в апартамента да помага за смяна на крушка и подобни, а съпругата му ходела да оказва медицинска помощ. След смъртта на сестрите апартамента стоял известно време заключен и се появил Е.. Той имал ключ и водел клиенти да го оглеждат до момента, когато сключил сделка с Й.. Докато Е. го предлагал за продажба там живеела жена му, а след сделката и до сега в апартамента живеела Й.. Свидетелят познава от внуците - Д.. Децата се казвали С.И В.. Не познава бащата на Д., внучката на И. Б.. Не знаел кой е плащал таксите за входа по времето, когато в апртамента живеели Д. и Р., както и дали Е. е плащал такси. От показанията на свидетеля В.Г.Н. се установява, че живее във входа, в който живее и Й. С. от 2012г., в апартамент на долния етаж спрямо апартамента и. Бил домоуправител на блока 2015-2016г. Водел домовата книга. В нея били вписани Д. и Р., и Е.. В апартамента на Й. преди нея живеели две баби – сестри. Там ги заварил пред 2012г., когато се нанесъл в апартамента си. Посещавал ги във връзка със събиране на такси за блока и други решения. Не забелязал някой друг да ги посещава докато живеели там освен Е. К., който имал апартамент във входа. Често го срещал в общите части на сградата – на седмица поне един два пъти. Д. познавал от разговор за това дело веднъж миналата година. След като починала Д. там останала Р.. После разбрали, че тя е отишла в старчески дом и апартамента е собствен на Е. К.. Той му правел ремонт. Така разбрали, че го е придобил. Ползвал го до края на 2019г., после там и до сега живеела новата собственичка Й.. От показанията на свидетеля Н.Л.Д.-Г. се установява, че живеела в апартамент в сградата на ул. „Клокотница“ № 30 от 1999г., когато се омъжила. От тогава там живеели три възрастни жени – Д. и З., а по късно, след смъртта на З. дошла Р. – тяхна сестра. Те имали нужда от помощ и съвет и свидетелката ги посещавала. Пред нея никога сестрите Д. и Р. не били казвали, че са собственици на имота. Те плащали режийните си редовно. Е., който бил техен съсед започнал ремонт на апартамента и така разбрали, че го е купил. Само него виждала да посещава сестрите веднъж – два пъти в седмицата. Не познавала Д. и Н.. По късно Е. продал имота на Й.. В настоящия случай, за установяване възражението на ответницата Й. И. С. за придобИ.е на собствеността върху имота по давност по предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 108 ЗС, в нейна тежест е да установи главно и пълно, че като собственик на 1/3ид.ч. от имота е придобила останалите 2/3ид.ч. от същият по давност, чрез присъединяване владението на праводателите си, към датата на предявяване на иска. Възражението, че имота в цялост е придобит по давност от праводателят и З.Е. Б.а преживе, чрез владение осъществявано от смъртта на И. Б. – 1991г., до смъртта си на 05.01.2012г. е неоснователно, т.к. З. Б.а не се е позовала на давността и няма как правата и да се признаят в настоящият процес на Й. И. С., която не е неин наследник /така ТР № 4/17.12.2012 г. на ВКС, тълк. д. № 4/2012г., ОСГК/. Й. И. С. следва да установи, че е завладяла правата на ищците, като намерението и е намерило външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата им като собственици и съответно е придобила техните 2/3ид.ч. след изтичането на десетгодишният давностен срок. Към момента на възникване на съсобствеността със смъртта на И. Б. – 1991г., фактическата власт се е упражнявала от З. Б.а, която е била държател на правата на другите съсобственици – ищците. След смъртта и фактическата власт е упражнявана в идентично качество последователно от Д.С. и Р.С., Е. К. и Й. И. С.. За да започне да тече в тяхна полза придобивна давност е необходимо да докаже, че чрез явни действия са отрекли правата на съсобствениците си, т.е. че явно са завладели техните идеални части. Подобни доказателства по делото не са ангажирани. Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (аnimus), т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Владението е законно, когато съдържа 6 признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена (чл. 68 и сл. ЗС). Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. С Определение № 351/27.06.2018 г. по гр. д. № 15/2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение се приема, че за да промени държанието във владение като предпоставка за придобИ.е по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота (interversio possessionis), която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. При липса на действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, промяната в намерението за упражняване на фактическа власт е скрита, а следователно владението е опорочено и не настъпват последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС. (в този смисъл - Решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г. на ВКС). Само ако държателят промени намерението си и превърне държането си във владение, в негова полза тече придобивна давност, като в този случай е налице завладяване, за което е необходимо промяна в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго само за себе си, да намери външна промяна чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, владението да не е установено по скрит начин, а да се манифестира намерението спрямо останалите и волята му да достигне до тяхното знание. (в този смисъл Определение № 251/10.05.2018 г. по гр. д. № 3559/2017 г. на ВКС, и Определение № 351 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 15/2018 г. на ВКС). Владението е по-широко понятия от непосредственото обитаване на имота, като в конкретния случай не са ангажирани доказателства, чрез които може да се направи извод, че Й. И. С., респ. праводателите и са упражнявали фактическа власт върху процесния имот през твърдения период с намерение за своене. Настоящият състав споделя разбирането, изразено в решение № 31 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 5276/2014 г. на ВКС, 2 г. о., според което владението е явно тогава, когато фактическата власт се осъществява по начин, който дава възможност на всеки заинтересован да научи за действията на владелеца. Съдът намира показанията на разпитаните свидетели за обективни и безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира изцяло. Намира обаче, че тези, единствено ангажирани в насока установяване на възражението за давност гласни доказателства са недостатъчни за да установят, че ответницата, респ. праводателите и са извършили действия, достигнали до знанието на ищците, които да заявяват по изричен и несъмнен начин волята им като ползващи имота да го своят включително идеалните части на ищците, както и, че са демонстрирали спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено владение по отношение на съсобствениците си – ищците по отношение притежаваните от тях 2/3ид.ч. Свидетелят Л. Н. посещавал имота докато бил обитаван от сестрите З., Д. и Р.. Не му е било известно на какво основание Д. и Р. живеят там. За З. знаел, че живее там до смъртта си, след което имота остава за внуците на И. Б.. От показанията на останалите свидетели С.И.Б., В.Г.Н. и Н.Л.Д.-Г. идентично не сочат за наличие на действия на ответницата или праводателите и насочени към ищците и достигнали до знанието им, заявяващи волята им да завладеят имота. Не са налице данни и З., Д. и Р. да са заявявали или демонстрирали и пред съседите си, че са собственици на имота. Същите съдържат единствено данни за ежедневието им като обитаващи имота – нуждата им от помощ за бита и по повод заболявания и нужда от лекарства и лекарска помощ, липсата на посетители с изключение на Е. и спорадично и рядко ищците, плащането на битови сметки. Следва да се отбележи, че плащането на битови сметки, както и плащането на данъци за имота са действия на управление и не обосновават извод за наличие на намерение за своене. Свидетелските показания не съдържат и данни при редките контакти на З., Д. и Р. с ищците да е имало демостриране на воля за своене от страна на последните. По изложените аргументи направеното от Й. И. С. възражение за придобивна давност по отношение притежаваните от ищците 2/3ид.ч. от процесния имот се явява неоснователно. С оглед изложеното, съдът намира, че ищците се легитимират като собственици на 2/3ид.ч. от процесния недвижим имот на твърдяното основание – наследяване, като наследници на И. Б., той придобил го по силата на покупко продажба по реда на ЗПИНМ в режим на лична собственост. Не е спорно и съдът въз основа гласните доказателства приема за установено, че ответницата Й. И. С., като собственик на 1/3ид.ч. от процесния имот упражнява фактическа власт върху него в цялост, без наличие на правно основание за упражняваната фактическа власт върху собствените на ищците 2/3ид.ч. от него. При това положение предявеният срещу нея ревандикационен иск се явява основателен до размер на 2/3ид.ч. от имота, до който следва да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да предаде владението им на ищците, съобразно притежаваните от всеки идеални части от имота. Поради вече изложените мотиви основателни са и положителните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявени срещу срещу Е. К. К. и „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, до размер на притежаваните в собственост от ищците 2/3ид.ч. от процесният имот. Поради изхода от спора по иска с правно основание чл. 108 ЗС основателно е искането за отмяна на к.н.а. № 71/08.07.2016г., с който Д.Е.С. и Р.Е.С. се легитимират като собственици на процесния имот по наследяване, като наследници по закон на З.Е. Б.а, до размер на притежаваните от ищците 2/3ид.ч. За останалата 1/3ид.ч. акта е действителен и не подлежи на отмяна. По разноските: Съобразно изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на ищците. Претендираният размер е 7300.00лв., от които 5600.00лв. за защита от адвокат. Като съобрази предмета на спора и извършените процесуални действия съдът намира, че претендираните разноски за адвокатска защита са съответни на правната и фактическа сложност и извършените действия. Затова възражението за прекомерност е неоснователно. Поради изложеното в полза на ищците следва да се присъдят разноски в цялост – 7300.00лв. Водим от горното, съдът