Решение № 7 от 8.1.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1682/2025 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е НП №.....г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с което на ’’КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД, ЕИК 206328575, със седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе” №032016, на основание чл.79, ал.4, във вр. чл.75а, ал.5 вр. ал.2 пр.2 от Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция /ЗТМТМ/ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 4000 лева, за нарушение по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ. М. К. /...../, в качеството си на управител на дружеството жалбоподател ’’КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД, не се явява лично в съдебно заседание. С подадената писмена жалба, по същество моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сходно становище изразява и адв. адв. П. С. Д., упълномощен като повереник на дружеството жалбоподател. От депозираното писмено становище се установява, че според повереника, обжалваното НП следва да се отмени поради недоказаност и поради допуснати процесуални множество нарушения в хода на административнонаказателното производство, най-вече свързани със сроковете за съставяне на АУАН и НП. Претендира и присъждане на разноски. Представителя на въззиваемата страна оспорва изцяло подадената жалба, като е на становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Извършената в периода от 01.04.2025г., 14.04.2025г. до 24.04.2025г. проверка, спрямо дружеството жалбоподател ’’КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД, била инициирана във връзка с постъпил в ДИТ Стара Загора сигнал от ОД на МВР Кърджали. Проверката била възложена на Й. Х. Й., като в нея взела участие и св. Б. Б. Г., двамата служители в ДИТ Стара Загора. Във връзка с проверката, още на 02.04.2025г. била поискана справка от ОД на МВР Стара Загора, с искане да бъде предоставена информация за статута и основанията от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, поради които са били издадени разрешения за пребиване на двадесет и девет лица. Със същото писмо, била поискана и справка затова, дали на въпросните лица са били издавани разрешения за работа в България. На 02.04.2025г. била поискана и справка от Агенция по заетостта, като отново бил приложен списък с имена и лични данни на двадесет и осем лица. На 01.04.2025г. на дружеството ’’КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД била изпратена призовка на осн. чл. 45, ал.1 от АПК, с която им било указано да се явят на 14.04.2025г. и да представят трудовите досиета на лицата, посочени в поименен списък, както и документи относно тяхното пребиване в България, графици за работа, присъствени форми, ведомости за заплати, както и други документи уреждащи вътрешните трудови отношения в дружеството. Получаването на призовката било потвърдено на 01.04.2025г., получена от Л.П.П., пълномощник с пълномощно с рег. №.... В хода на извършената проверка, както и при анализа на постъпилите материали, включващи и трудовото досие на М. Ч., св. Й. Х. Й. установил, че лицето е гражданин на трета държава-Република Турция, като същия има ЛНЧ •••••••••• и притежава разрешение за „продължително пребиване“. Освен това се установило, че същото лице е назначено в дружеството с трудов договор №.....г. за изпълнение на длъжността „шофьор, товарен автомобил /международни превози/“. При проверката били проверени представените - трудов договор №.....г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с входящ №.....г.; допълнително споразумение №.....г. към трудов договор №..... г.; разрешение за пребиваване №.....; заповед за командировка №.....г.; заповед за командировка №.....г.; заповед за командировка №......г.; разчетно - платежна ведомост за месец януари 2025 г.; разчетно - платежна ведомост за месец февруари 2025 г.; писмо №......г. до Областна Дирекция на МВР -Стара Загора; писмо №.....г. от Областна Дирекция на МВР -Стара Загора; писмо №.......г. до Агенция по заетостта; писмо №.......г. от Агенция по заетостта; писма от ДО МВР Кърджали 3бр.- № ВХ.....г.; №ВХ.....г. и №.....г.; призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК до „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК" ООД за извършване на проверка; протокол за извършена проверка №.....г. Предвид събраните в хода на проверката доказателства, св. Й. Х. Й. заключил, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД в качеството си на работодател е сключил на 05.09.2024г. в гр. Стара Загора трудов договор №.....г. с чужденеца-гражданин на трета държава (Република Турция) М. Ч., дата на раждане: ..... г., ЛНЧ •••••••••• продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал.1, т. 10 от ЗЧРБ, без на М. Ч. да е разрешен достъп до пазара на труда. За така констатираното нарушение, от страна на св. Й. Х. Й. бил съставен АУАН...г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, като препис от съставения акт бил връчен срещу подпис на присъстващия пълномощник. В срока по 44, ал.1 от ЗАНН, срещу акта не били депозирани писмени възражения, като въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП. Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелката Б. Б. Г. и свидетеля Й. Х. Й.. Разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна на повереника, съдът намира жалбата за допустима и за неоснователна. Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено. Безспорно се установява от доказателствата, че на 05.09.2024 г. дружеството ’’КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД в качеството му на работодател е назначило на работа чрез сключването на трудов договор на длъжност „шофьор“ М. Ч., който е бил със статут на продължително пребиващ чужденец, пенсионно осигурен и без право но достъп до пазара на труда. Безспорно е и това, че със заповед за командироване, същия е бил командирован, както и другите документи които установяват, че на М. Ч. са изплатени командировъчни пари за посочената командировка, както и заплата. С тези действия от страна на дружеството работодател „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД е бил осъществен състава на нарушението по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ. На М. Ч. като работник е била възложена чрез издадени заповеди за командировка конкретна задача, като изпълнявайки същата, той е бил допуснат и до пазара на труда. С това дружеството е реализирало състава на горното нарушение. Това се установява категорично от показанията на св. Б. Б. Г. и Й. Х. Й. от събраните писмени доказателства- трудов договор, платежни ведомости, отчетни форми за явяване на работа, писмо от с-р „Миграция“. Отговорността на ’’КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД ЕИК 206328575 е ангажирана на основание чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ за извършено нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 от същия закон. Цитираният текст на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ предвижда, че право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. Според чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Съответно в чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ, е предвидено, че наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. Тълкуването на цитираните разпоредби налага да се приеме, че субектът на процесното нарушение може да бъде само физическо или юридическо лице, което има качеството на работодател, а изпълнителното деяние, което трябва да бъде осъществено, за да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, е предоставяне на работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В настоящия случай, съставът на процесното административно нарушение е осъществен от обективна страна – ангажирана е отговорността на работодателя ’’КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК” ООД ЕИК 206328575, който е предоставил достъп до пазара на труда в Република България на турския гражданин М. Ч., притежаващ разрешение за "продължително пребиваване" до... г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ, въпреки забраната по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, чрез сключения между тях трудов договор, с който чуждият гражданин е бил назначен на длъжност "шофьор, товарен автомобил /международни превози/". Обсъжданото трудово правоотношение (ТПО) е възникнало на 05.09.2024 г., но е продължило да съществува до датата на съставяне на процесния АУАН. Тоест, чужденецът е предоставял работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ, без да е имал право на достъп до пазара на труда в РБ до съставянето на АУАН. По делото безспорно се установява, че е бил осъществен състава на нарушението по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, който текст забранява достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от ЗЧРБ. От своя страна чл. 24, ал.1, т. 10 от ЗЧРБ на каквото основание е издадено разрешението на продължително пребиваване на М. Ч. сочи, че същият е получил право на пенсия съгласно законодателството на Република Турция и разполага с достатъчно средства за издръжка в страната, поради което и нямат право на достъп до пазара на труда. Санкцията по установеното нарушение е била правилно определена съгласно чл. 75а, ал.5, вр. ал.2 от ЗТМТМ, който предвижда да се наложи имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20000 лв. на работодател - юридическо лице, което е приело на работа чужденец при условията на чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ, който няма право на достъп до пазара на труда. По отношение на наложената имуществена санкция от 4000 лева, съдът намира, че при нейното определяне АНО се е съобразил изцяло с текста на чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението, като е отчетено, че по време не проверката са установени няколко други нарушения на трудовото законодателство от страна на санкционираното дружество. Същата е оразмерена в размер към минимума предвиден в закона и за съда не е налице възможност да я намали. Крайният извод на съда е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. НП съдържа ясно и недвусмислено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, т. е. налице са както фактическите, така и правните основания, послужили като основание за неговото издаване. По идентичен казус се е произнесъл Административен съд Стара Загора в свое Решение № 5067/17.12.2025 година по к.а.н.дело № 1138/2025 година. Съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид доколкото от санкционираното лице, чиято е доказателствената тежест, не се сочат никакви доказателства за обратното. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да се потвърди. При този изход на делото се явява основателно искането на представителя на ДИТ гр. Стара Загора за присъждане на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната 5 помощ. Според последната разпоредба, по административни дела, предвиденото възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. Същите следва да се определят в размер от 100лв., т.е. към минимума но над него, с оглед факта, че делото е със средна сложност в сравнение със другите дела от съответния вид и след отчитане и на изразходвания времеви ресурс от пълномощника на АНО. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ гр. Стара Загора. Мотивиран от горното, съдът