Решение № 3960 от 14.12.2022 г. на Районен съд - Варна по дело № 15216/2021 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. По делото е постановено решение № 3065 от 13.10.2022г., срещу което е депозирана въззивна жалба вх. № 74180/28.10.2022г. от ищцата К. Г. К., чрез адв. Х. Р.. В жалбата е инкорпорирано искане по чл. 250 ГПК, уточнено с уточняваща молба вх. № 78210/14.11.2022г., за допълване на постановеното по делото решение. Изложени са доводи, че в съдебния акт липсва произнасяне по всички искания на ищеца, а именно по искането му за прогласяване нищожността на брачен договор от 13.11.2020г. поради противоречието му със закона, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 3 СК, както и исканията в условията на евентуалност като относително симулативен и прикриващ договор за дарение, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, поради заобикаляне на закона, на осн. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В предоставения на насрещната страна едноседмичен срок за отговор, на осн. чл. 251, ал. 2 ГПК, същата е изразила становище за неоснователност на така депозираната молба. Посочва се, че е налице произнасяне по всяко искане на ищеца, като страната намира, че с молбата е релевирано искане за допълване на решението по непредявен иск, а именно такъв, предявен в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на процесния брачен договор като относително симулативен и прикриващ договор за дарение, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. По допустимостта на молбата: Молбата за допълване на решението е депозирана от процесуално легитимирана страна, в предвидения в чл. 250, ал. 1 ГПК едномесечен срок от връчване на решението, поради което се явява допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество. Производството по делото е образувано по искова молба от настоящия молител за прогласяване нищожността на брачен договор от 13.11.2020г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, вписан в Служба по вписванията – Варна вх.№ •••/13.11.2020г., акт 192, том VІІІ, дело № •••/2020г., в частта с която е осъществено разпореждане с 11/24 ид.части от недвижим имот представляващ апартамент № 80 със ЗП от 61, 45 кв.м., с идентификатор •••, намиращ се в гр. Варна, ул. ••• №11, вх.В, ет.7, ведно с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части и правото на строеж, както и в частта по отношение на ¼ ид.части от лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, рег. № •••, поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал.1, пр.1-во ЗЗД вр. чл. 38, ал.3 СК, евентуално поради заобикаляне на закона осн. чл. 26, ал.1, пр.2-во ЗЗД, евентуално поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД, евентуално поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал.2, изр.1-во, пр.2-ро ЗЗД, евентуално за приемане за установено, че договорът в посочените части е унищожаем поради невъзможност за разбиране и ръководене на действията, на осн. чл. 31, ал.2 ЗЗД. Съдът счита, че не могат да бъдат споделени доводите на молителя, че не е налице произнасяне по предявените от същия искове за прогласяване нищожността на процесния договор поради противоречието му със закона, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 3 СК, както и исканията в условията на евентуалност поради заобикаляне на закона, на осн. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В тази връзка настоящият съдебен състав е изложил подробни мотиви за възприетите от същия правни изводи, съобразно извършената съвкупна преценка на представените от страните доказателства. Волята на съда е намерила външен израз в диспозитивите на финализиращия делото акт, където всяко изложено от ищеца основание за нищожност е обективирано. Наведените доводи в молбата за липса на произнасяне по предявен от ищеца евентуален иск за прогласяване нищожността на брачния договор като относително симулативен и прикриващ договор за дарение, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, съдът намира за несъстоятелни. Ищецът не е навеждал твърдения в нито един момент, че намира брачния договор за относително симулативен и прикрива договор за дарение. Изложени са единствено твърдения в исковата молба, че целта на сключването на договора е осъществяването на завещателно разпореждане с имуществото на наследодателя на страните, с което се цели заобикаляне на закона, които твърдения обаче са коментирани от съда в постановеното решение, като в тази връзка също е налице произнасяне. С решението си съдът не се произнесъл по искане касаещо нищожността на договора като относително симулативен и прикриващ договор за дарение, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, доколкото не е бил сезиран с такова. В съответствие с изложеното, съдът намира молбата за допълване на постановеното по делото решение за неоснователна, поради което и същата следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, СЪДЪТ