РЕШЕНИЕ

№ 145

гр. Враца, 28.04.20 2 1г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI състав, в публично заседание на 22.04.20 2 1г. / двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа/ година в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА при секретаря Даниела Ванчикова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №122 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба на л/св. Д.О.И. ••• против МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Началника на Затвора-Враца да се произнесе по депозирани от него молби на 9.02. и 18.02.2021г. В жалбата се твърди, че отказа е незаконосъобразен и се прави искане да се задължи органа да се произнесе по направеното искане с молбата, за което се излагат съображения.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата и моли за решение, с което да се задължи Началника на Затвора-Враца да се произнесе по молбата му. Излагат се съображения в подкрепа на направеното оспорване.

Ответникът, чрез представен по делото писмен отговор счита жалбата за недопустима, неоснователна и недоказана по изложени в същия съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.02.2021г. с молба № М-566/09.02.2021г. до Началника на Затвора-Враца, Д.И. е поискал първоначалния му режим да бъде заменен със следващия лек и да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип за доизтърпяване на наказанието. С последваща молба от 18.02.2021г. Д.И., чрез ГДИН до Началника на Затвора-Враца повторно е поискал първоначалния му режим да бъде заменен със следващия лек и да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип за доизтърпяване на наказанието. В молбите се посочва, че същия е изтърпял повече от ¼ от присъдата. По така депозираните молби не е налице произнасяне от Началника на Затвора-Враца.

От Началника на Затвора-Враца е представена справка за л/св. Д.И. рег.№ 1254/15.03.2021г. Представен е и запис на СД на диск във вр. с проведена среща и разговор на 9.02.2021г. с И., който запис на диска не се оспорва от същия, както и че такава среща е била проведена.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.58, ал.1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. В случая липсва изрично произнасяне по молбите на жалбоподателя от 09.02. и 18.02.2021г., които са с идентично съдържание, поради което е налице формиран мълчалив отказ от ответника, подлежащ на оспорване в настоящото производство. Жалбата е депозирана на 10.03.2021г. от надлежна страна и в срок, с оглед датите на подаване на молбите и непроизнасяне на органа в съответния срок, поради което същата се явява допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.2 АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно правилото на чл.66, ал.1 ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.

Съответно, в чл.66, ал.2 ЗИНЗС е уредена процедурата, според която, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Съгласно чл.64, ал.1 ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието- чл.64, ал.2 ЗИНЗС. В заповедта за преместване началникът на затвора се произнася и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл.65 ЗИНЗС.

Видно от законовата регламентация, в правомощията на началника на затвора, изцяло по негова преценка е замяната на режима на изтърпяване на наказанието на конкретно лишено от свобода лице, с по – лек такъв, както и по преместването. Разпоредбата на чл. 66, както и на чл.64 от ЗИНЗС задължава началника на затвора да разгледа молбата и да се произнесе с мотивирана заповед. Преценката следва да е на база на дадени становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа (СДВР) и заместник-началника по режимно-охранителната дейност относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

В конкретния случай видно от данните по делото ответникът не се е произнесъл с мотивирана заповед по подадената от жалбоподателя молба, съгласно горепосочените разпоредби. Същите задължават началника на затвора да се произнесе с мотивирана заповед, след като е налице депозирана молба от л/св. лице, като спази предвидената в закона процедура. Тоест производството по замяна на режима в местата за лишаване от свобода, както и по преместването приключва с издаване на индивидуален административен акт по чл.66, ал.2 и чл.64, ал.2 ЗИНЗС. Двете производства са различни и независими едно от друго, но след като е депозирана такава молба органа дължи произнасяне по всяко едно от тях. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице формиран мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 АПК. В тази насока и възражението на ответника, че не следва да се произнася с изричен акт е неоснователно.

Възражението на ответника, че зам. началника на режимно- охранителна дейност към момента изпълнява функциите на началник на затвора и няма как да бъде дадено становище е обстоятелство ирелевантно към предмета на делото. Същото е въпрос свързан с организацията на работа на затвора, за която отговаря началника, като по преписката липсват и доказателства, че длъжността е свободна и не е възложена на друго лице.

Не се споделя и възражението, че на жалбоподателя при проведена среща на 9.02.2021г. е обяснен подробно реда за смяна на режима и преместването, което се доказва от приложения по делото запис на СД. Този факт е без значение, тъй като чл.64 и чл.66 ЗИНЗС изискват произнасяне от ответника с мотивирана заповед, а не чрез провеждане на разговор с лицето.

С оглед изложеното съдът приема, че е формиран мълчалив отказ на началника на затвора, който е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. В ъпроса не може да бъде решен от съда вместо административният орган на който единствено е предоставено правомощието за произнасяне по молбите.

Предвид това и на основание чл.173, ал.2 АПК преписката следва да се върне на органа за изрично произнасяне по подадените молби от жалбоподателя с мотивирана заповед, за което следва да се определи 14 дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт. По изложените мотиви и жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи.

Водим от горното, Административен съд - Враца, VІ-ти състав