Решение № 1295 от 11.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1370/2025 г.

Производството е по реда на чл.294 ГПК и се развива след отменително Решение № 1268/15.05.2025 г. по к.гр.д. № 2854/2022 г. на III г.о. на ВКС, с което е отменено постановеното Решение № 1570/19.12.2022 г. по гр.д. № 515/2022 г. по описа на САС в частта му по предявените от „Технологичен център - Институт по микроелектроника“ /ТЦ - ИМЕ/АД /н/ срещу ЧСИ И. Т. Ч. - № ••• от РКЧСИ с правно основание чл.441 ГПК, във вр. с чл.74 ЗЧСИ и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 714 012, 04 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ЧСИ Ч. по изп.д. № 522/2016 г. по неговия опис, изразяващи се в начислени такси по т.20 и по т.26 от ТТРЗЧСИ, които разноски по изпълнението са разпределени на 15.11.2017 г. в полза на ЧСИ Ч. от продажбата на два ипотекирани в полза на „ОББ“АД имота на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 15.10.2020 г. до окончателното й заплащане, както и на сумата от 135 878, 10 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 12 229 028, 71 лв. за периода 11.08.2018 г. - 19.09.2018 г. и сумата от 150 140, 87 лв., обезщетение за забава на плащането на сумата от 714 012, 04 лв. за периода 20.09.2018 г. - 14.10.2020 г. Поради отмяната на посоченото предходно решение на САС делото е върнато на настоящата инстанция със задължителни указания относно провеждането на последващи процесуални действия, изразяващи се разглеждане /по поредността на предявяването им/ на евентуалните искове срещу ЧСИ И. Ч. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД – за заплащане на исковите суми от неоснователно обогатяване, както и исковете (ако са налице процесуалните условия за това) за заплащане на тези суми (разгледани също по поредността на предявяването им) срещу втория, евентуален ответник ЧСИ Р. Ч.а по чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ за ангажиране на деликтната й отговорност от противоправни изпълнителни действия във връзка с приемане архива на предпочитания ответник, вкл. по изп. д. № 522/2016 г. и изплащане на сумите от проданта на двата ипотекирани в полза на „ОББ“ АД имоти, в сметката на масата на несъстоятелността на „ТЦ – ИМЕ“ АД (н), респ. по претенции по чл. 55, ал. 1 предл. 1 и чл. 59 ЗЗД – за заплащане на горните суми от неоснователно обогатяване. Указано е в решението на касационната инстанция, че с отмяна на въззивното такова и постановяване на ново решение по съществото за отхвърляне на главния иск против първия ответник в обратен смисъл, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на съединените с него евентуални искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, респ. чл. 59 ЗЗД (по реда на тяхното предявяване) срещу този ответник, а при тяхното отхвърляне – по предявените обективно съединени искове срещу втория ответник ЧСИ Р. Ч.а, съответно с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, респ. чл. 55, ал.1, предл. 1 и чл. 59 ЗЗД, по които претенции въззивният съд не се е произнесъл. Така е възстановена висящността на спора по евентуално съединените искове срещу предпочитания ответник, респ. ако те бъдат отхвърлени - и исковете срещу втория (евентуален) ответник. Затова новия състав на САС следва да се произнесе по посочените искове по реда на предявяването им, както и по исканията за разноски за всички инстанции. В изпълнение на тези указания настоящият състав приема предметът на настоящето въззивно производство да се изчерпва с произнасянето по предявените в условието на евентуалност искове против двамата ответници - ЧСИ И. Ч. и ЧСИ Р. Ч.а, при което съобрази следното: По отношение на тези искове въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на „Технологичен център Институт по микроелектроника - /ТЦ-ИМЕ/“ АД (в несъстоятелност), чрез назначения му синдик А. М. насочена против Решение № 266058/11.10.2021 г., постановено по гр.д. № 11082/2020 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с която са били отхвърлени предявените от въззивника в условието на евентуалност против ЧСИ И. Ч. искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и иск по чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 000 031, 01 лв., ведно с лихва за забава, с която ответникът се обогатил неоснователно, както и в частта му, с която на основание неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и евентуално по чл.59 от ЗЗД, както и в частта, с която са били отхвърлени предявените искове от въззивника против ЧСИ Р. Ч.а, при условията на евентуалност по отношение на исковете против предпочитания ответник ЧСИ И. Ч., с правно основание чл. 55 от ЗЗД и иск по чл. 59 от ЗЗД и чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ имащи за предмет заплащане на сумата 1 000 031.01 лева. Поддържано е във въззивната жалба, в посочената му част първоинстанционното решение да е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива е превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в нарушение на материалния закон, както и да е необосновано. Твърди се предпочитаният ответник ЧСИ И. Ч. без основание да си е разпределил общо сумата от 714 072, 04 лв. за такси по т.20, т.26 и т.31б“д“ ТТРЗЧСИ, защото същите не му се следват в този ред на удовлетворяване. Неговото вземане за такси по изп.д. № 522/2016 г. по описа му било с частноправен характер и можело да се удовлетвори единствено в процедурата по несъстоятелност, след предявяването му и евентуално приемане по смисъла на чл.693 ТЗ, с разпределения по чл.722 ТЗ в производството по несъстоятелност. По така изложените съображения като правен резултат е поскА. отмяна на обжалваното решение в частта му, с която предявените в условието на евентуалност искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД против ЧСИ Ч. са били отхвърлени и по съществото на спора - уважаването им. При внимателно запознаване с въззивната жалба решаващият състав не констатира да са налице изрични и конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение в частта му, касаеща ответника ЧСИ Р. Ч.а, независимо че е поискА. отмяна и на тази отхвърлителна част от решението. В отговорите по въззивната жалба двата въззиваеми са оспорили основателността на доводите, развити в нея и поддържат правилност на обжалваното решение. ЧСИ Р. Ч.а е подала частна жалба по реда на чл.248 ГПК срещу постановеното от първоинстанционния съд Определение № 276364/06.12.2021 г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата й по реда на чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му относно разноските. По подробно изложени в същата съображения се иска от настоящата инстанция да отмени/измени определението в частта му, с която искането на жалбоподателката за присъждане в нейна полза на сторените по делото разноски в пълния им претендиран размер от 25 836, 37 лв., представляващи реално извършени такива в хода на производството за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител. След запознаване с данните по първоинстанционното дело решаващият състав приема следното: СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно и субективно съединяване искове от „Технологичен център Институт по микроелектроника - /ТЦ-ИМЕ/“ АД (в несъстоятелност), чрез назначения му синдик А. М. против ЧСИ И. Ч. и ЧСИ Р. Ч.а, като предмет на настоящето въззивно производство са единствено кондикционните искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД против първия предпочитан ответник и по чл.441 ГПК, във вр. с чл.74 ЗЧСИ, както и по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД против втория ответник, доколкото с отменителното решение касационната инстанция е разрешила спора по предявения иск с правно основание чл.441 ГПК, във вр. с чл.74 ЗЧСИ против ЧСИ И. Ч.. Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че пред първия ответник - ЧСИ И. Ч., е било образувано изп.дело № 522/16 г. въз основа на изпълнителен лист на взискателя Софийски районен съд за събиране на държавна такса от длъжника, сега ищец. Присъединени взискатели по делото са били НАП и ОББ АД - последната в качеството й на ипотекарен кредитор. Принудителното изпълнение по делото било насочено по отношение на няколко имота на длъжника, два от които ипотекирани в полза на ОББ АД. След провеждане на принудителното изпълнение с постановления на ЧСИ Ч. имотите били възложени на купувачите, спечелили търговете. От продажбата на обезпеченото в полза на ОББ имущество / и на двата имота/, постъпила сума в размер на 14 677 200 лв. с ДДС. От същата ЧСИ Ч. превел в полза на бюджета ДДС в размер на 2 446 200 лв. Твърдяло се, че срещу ищцовото дружество било открито производство по несъстоятелност, считано от 01.11.2017 г., с решение на СГС от 07.06.2018 г. по т.д.№ 2000/15 г., вписано в ТР. С разпореждане от 15.11.2017 г. ЧСИ Ч. извършил разпределение на остатъка от сумата от продажбата на двата имота - 12 231 000 лв., както следва: 1/ За разноски: 436 068 лв. за ЧСИ Ч. - такса за опис по т.20 от ТТРЗЧСИ; 277 944, 04 лв. за ЧСИ Ч. - пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ; 60 лв. за ЧСИ Ч. – обикновена такса по ТТРЗЧСИ и 6 000лв. за вещо лице – допълнителни разноски по т.31 б.“д“ от ТТРЗЧСИ; 2/ За данъчни задължения: 1971, 29 лв. дължим данък върху недвижими имоти, продадени на публична продан; 3/ За вземания, обезпечени с ипотека: 11 508 956, 67 лв. за ОББ; 4/ За други публични задължения: за СРС – 0 лв.; 5/За други публични задължения: за НАП - 0 лв. Това разпределение било, както следва: на отдел Сердика била преведена сумата от 1 971, 29 лв.; за ЧСИ Ч. е удържА. сумата от 714 072, 04 лв. и на вещото лице е преведена сумата 6 000 лв. След многобройни покани, по сметката на масата на несъстоятелността ЧСИ Р. Ч.а превела сумата 11 508 956, 67 лв. - ЧСИ Ч.а приела архива на ЧСИ Ч.. Поддържано е последният незаконосъбразно да е разпределил за себе си такса за опис по т.20 от ТТРЗЧСИ в размер на 436 068 лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 277 944, 04 лв. по изп.д. № 522/16 г., защото посочените били частни вземания на ЧСИ, който следвало да ги предяви в производството по несъстоятелност по реда на чл.685 и сл. от ТЗ, наред с остА.лите кредитори на ищеца, а не да се удовлетвори преди тях, вкл. и преди ипотекарния кредитор ОББ АД. Затова и сумата от общо 714 012, 04 лв. била задържана неправомерно /разб. - без наличие на правно основание/ от ЧСИ Ч. и следвало да му бъде върната. Освен посоченото действие същия ЧСИ извършил и други незаконосъобразни такива в хода на изп.дело - не бил събрал предварително таксата за опис на недвижимите имоти. Предвид на тези съображения е поискано ЧСИ И. Ч. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 000 031, 01 лв., от които главница 714 012, 04 лв., състояща се от такса по т.20 от ТТРЗЧСИ в размер на 436 068 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 277 944, 04 лв., удържани незаконосъобразно от продажбата на два имота на ищеца, ипотекирани в полза на ОББ АД, заедно с мораторната лихва в размер на 135 878, 10 лв., изчислена върху сумата 12 229 028, 71 лв. считано от 11.08.2018г. /датата на срока за превод по покана към ЧСИ вх.№ 4540/7.08.2018 г./ до 19.09.2018 г. /датата на която е преведена част от дължимата сума в размер на 11 508 956, 67 лв./, ведно с мораторната лихва от 150 140, 87 лв., изчислена върху непреведената главница от 714 012, 04 лв., считано от 20.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда, и ведно със законната лихва върху претендираната главница от 714 012, 04 лв. от подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, както и разноските по делото. Твърди се и че горепосочената сума ответникът ЧСИ Ч. е получил при начална липса на основание, поради което и следва да я върне на ищеца. В условието на евентуалност поддържа обогатяването на ответника да е настъпило без каквото и да е основание и да е за сметка на ищеца, поради което и да му се дължи връщане на сумата, с която ЧСИ Ч. се е обогатил, до размера на обедняването. В условието на евентуалност и в случай, че предявените искове бъдат отхвърлени предявява в условието на евентуалност същите и срещу втория ответник - ЧСИ Ч.а. В отговора по исковата молба ответникът ЧСИ И. Ч. оспорва предявените искове по основание. Като не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно образуването и развитието на изп.д. № 522/2016 г. по неговия опис, поддържа с действията си в хода на това изп.дело, вкл. разпределение и усвояване на сумите за дължими такси по ТТРЗЧСИ да не се е обогатил неоснователно - без основание и за сметка на ищеца. Твърди изпълнителното производство се е развило по реда на ДОПК и събраното по него не е следвало да се предава в производството по несъстоятелност, както и че таксите и разноските се събират по реда, регламентиран в ЗЧСИ и Тарифата към него, поради което по отношение на тях ЧСИ не може да се явява кредитор на масата на несъстоятелността. Допълва, че извършеното от него разпределение е потвърдено от министъра на финансите в частта на таксите, а че взискателят в изпълнителното производство е ВСС, публичен взискател, който е освободен от заплащането на авансови такси. Поради това той не е събрал авансова такса. Освен сумите по изпълнителното производство били събрани много преди открИ.е на производството по осребряване, поради което приложима била разпоредбата на чл.193 ал.1 от ДОПК. По отношение на разпределената на ипотекарния кредитор ОББ АД сума е пояснил, че синдикът на ищцовото дружество го уведомил, че вземането на ипотекарния кредитор е прието и списъкът на кредиторите е окончателно одобрен от съда на 07.08.2018 г. На същата дата влязло в сила решение на ВКС по гр.д. № 5015/17 г., с което той е бил лишен от правоспособност за срок от 2 години, в резултат на което и ЧСИ Ч. не е можел да извършва никакви изпълнителни действия, вкл. да се разплаща по банкови сметки от тази дата. След като делото е било поето от ЧСИ Ч.а, тя е разпоредила извършването на превода на останалата част от разпределението в размер на 11 508 956, 67 лв. В отговора си по исковата молба ЧСИ Р. Ч.а също оспорва предявените искова по основание. Поддържа тя да не е извършвала никакви действия по изпълнението по изп.д. № 522/2016 г. по описа на ЧСИ Ч., а след решението на ВКС, с което последният бил лишен от правоспособност за срок от 2 години, на 16.08.2018 г. комисия от СГС извършила запечатване на служебния му архив, като със заповед на Министъра на правосъдието от 05.09.2018 г. архивът му е предаден на нея на 12.09.2018 г. След получаване на архива, ЧСИ Ч.а е започнала работа по изпълнителните дела и с разпореждане от 17.09.2018 г. е продължено изпълнителното производство по изп.дело № 522/16 г., заведено с нов номер - 20189250402644. На 19.09.2018 г. останалата от разпределението сума от 11 508 956, 67 лв. била преведена по сметката на масата на несъстоятелността. При така твърдяното поддържа тя не е извършвала незаконосъобразни действия по изпълнението. Акцентира, че в исковата молба не се посочват нейни изпълнителни действия, които според ищеца да са довели до нейното обогатяване без основание за негова сметка. Третото лице помагач ЗД „Евроинс“ АД не е заявило становище по исковете. Третото лице помагач ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е оспорило предявените и поддържа неоснователност на същите. Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като съобрази задължителните указания, дадени с Решение № 268/15.05.2025 г. по к.д. № 2854/2023 г. на ВКС и извърши самостоятелна служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното: Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Разгледани по същество оплакванията за неправилност на същото в частта му, касаеща предявените кондикционни искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД срещу двамата ответници, както и по чл.441 ГПК, във вр. с чл.74 ЗЧСИ против втория ответник решаващият състав намира несъстоятелни. Страните не са спорили по релевантните за предмета на производството факти, установими и от ангажираните писмени доказателства, а именно: Въз основа на възлагателно писмо от 07.09.2016 г. Софийски районен съд /СРС/, в чиято полза е бил издаден изпълнителен лист от 26.01.2016 г. по гр.д.№ 53178/15 г. на СРС по реда на чл.417 от ГПК срещу Технологичен център - Институт по микроелектроника АД за сумата 1 578 039, 95 лв., представляваща държавна такса, на основание чл.57 ал.6 вр. ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност, е възложил събирането на посоченото вземане на ЧСИ Ч.. Възлагането е извършено на основание чл.3 ал.2 от Споразумение за сътрудничество, сключено между Висш съдебен съвет /ВСС/ и Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, подписано на 1.07.2015 г. от надлежно упълномощено лице - началник отдел „Финанси, имущество и човешки ресурси“ при ВСС, при спазване условията на постигнатото между ВСС и Камарата на ЧСИ споразумение - към възлагателното писмо на СРС са били приложение изпълнителния лист, уведомлението за доброволно изпълнение, изпратено от СРС до ТЦ-ИМЕ АД, връчено на 07.06.2016 г. при условията на чл.50 ал.2 от ГПК. Според условията на споразумението за тези изп.производства авансови такси не се събират, поради което и такава не е внесена от СРС. По повод на горното ЧСИ И. Ч. е образувал пред себе си изп.д. № 522/2016 г. с постановление от 03.10.2016 г. с взискател - СРС и длъжник ТЦ - ИМЕ АД, и е разпоредил уведомяването на НАП за започнатото принудително изпълнение и извършване на справки за имущественото състояние на длъжника. На последния на 19.10.2016 г. са изпратени съобщения за доброволно изпълнение и за налагане на запор върху установени 6 бр. МПС, както и възбрана върху 10 бр. недвижими имоти и насрочен опис и оценка на имотите за 28.10.2016 г. Съобщенията са връчвани при условията на чл.50 ал.2 от ГПК. Срещу посоченото имущество на длъжника е проведено принудително изпълнение, вкл. чрез опис, оценка и продажба на два недвижими имота - УПИ № ХV-1416 в м.“Задгарова артерия“ и УПИ № ХІV-1416, оценени съответно на 11 386 371, 11 лв., и 12 839 410, 16 лв. от назначеното по изп.дело вещо лице П. /без ДДС/ - и двата имота ипотекирани в полза на „ОББ“АД. На вещото лице е било определено възнаграждение в размер на 6 000 лв. За насоченото срещу тези имоти принудително изпълнение ЧСИ Ч. е уведомил ипотекарния кредитор на 11.11.2016 г. Ведно с описа на двата имота УПИ № ХІV-1416 и УПИ № ХV-1416 в м.“Задгарова артерия“, ЧСИ е обявил търг с тайно наддаване от 01.12.2016 г. до 28.12.2016 г. при определена начална цена за наддаването – 11 386 371, 11 лв. за първия и 12 839 410, 16 лв. за втория имот. Поради липсата на купувачи е проведен втори, а с разпореждане от 04.04.2017 г. ЧСИ Ч. е насрочил и трети търг с тайно наддаване на посочените имоти, при първоначална продажна цена 50% от първоначалната тръжна цена на първия търг - съответно 6 419 705, 08 лв. без ДДС за УПИ № ХІV-1416 и 5 693 185, 55лв. за УПИ № ХV-1416. За търговете са уведомени ипотекарните кредитори, страните по изпълнението, наложилите предходни възбрани върху имотите КОНПИ /за УПИ № ХІV-1416 и УПИ № ХV- 1416/, а ОББ АД е уведомена на 20.04.2017 г. за насрочения трети търг на същите УПИ. На 02.05.2017 г. след отваряне на наддавателните предложения за имотите, за купувач на УПИ № ХV-1416 са обявени Универсален пенсионен фонд „ЦКБ-Сила“, Професионален пенсионен фонд „ЦКБ - Сила“ и Доброволен пенсионен фонд „ЦКБ-Сила“ /единствен наддавач, внесъл задатък/ предложили цена от 5 751 000лв. За купувач на УПИ № ХІV-1416 е обявен Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ /единствен наддавач, внесъл задатък/, предложил цена 6 480 000 лв. С разпореждане от 09.05.2017 г. ЧСИ е присъединил държавата като взискател по делото със вземане от 36 084 251, 56 лв. Обявените за купувачи на горепосочените имоти внесли изцяло дължимата цена и данъци, поради което и с разпореждане от 09.05.2017 г. ЧСИ Ч. е разпоредил на основание чл.253 от ДОПК за тези два имота да се издадат постановления за възлагане. Така с постановление от 11.05.2017 г. ЧСИ Ч. е възложил върху купувачите УПФ „ЦКБ-Сила“, ППФ „ЦКБ -Сила“ и ДПФ „ЦКБ-Сила“ УПИ № ХV-1416 за сумата 6 901 200 лв. с ДДС, а с друго такова от същата дата - върху купувача УПФ „Съгласие“ УПИ № ХІV- 1416 за сумата 7 776 000лв. с ДДС. Междувременно по жалба на длъжника срещу ЧСИ Ч. е започнала проверка от Министъра на правосъдието, която не е установила нарушения. Длъжникът, както и КТБ АД /н/, като негов кредитор по договор за заем, са подали и жалби срещу действията на същия ЧСИ и пред Директора на ДТ на НАП с оплаквания ЧСИ да действа като публичен изпълнител за събиране на публично задължение, както и с оплаквания извършените публични продани от 02.05.2017 г. да са на силно занижени и по- ниски от пазарните. По тях Директорът на НАП София се е произнесъл, както следва: С Решение № ПИ-330/04.07.2017 г. по жалбите на длъжника ТЦ-ИМЕ АД срещу насрочените и извършени продани на имоти и възлагането на тези имоти, като същите са оставени без уважение. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила на 25.08.2017 г. /връчено е на длъжника на 17.08.2017 г. С Решение № ПИ-306/12.06.2017 г., с което е оставил жалбата на КТБ АД без разглеждане, което, след обжалването му, е било потвърдено с решение № 6677/13.11.2017г. по адм.№ 7922/17 г. по описа на Административен съд София-град. Аргументите за това както на Директорът на НАП София, така и на съда са, че КТБ няма право на жалба срещу процедурата по осъществяване на публична продан, тъй като не е кредитор с обезпечено вземане. За постъпилите от проданта на двата посочени по-горе имота суми ЧСИ Ч. е извършил разпределение с разпореждане от 15.11.2017 г., както следва: 1/ за разноски на ЧСИ Ч. - общо 714 072, 04 лв., от които 436 068 лв., такса за опис на имотите по т.20 от ТТРЗЧСИ, пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събрА.та сума по делото в размер на 277 944, 04 лв., 60 лв. обикновена такса по ТТРЗСЧИ и 6 000 лв. за вещото лице инж.П., като допълнителни разноски по т.31 б.“д“ от ТТРЗЧСИ; 2/за данъчни и митнически задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски – 1 971, 29 лв. – дължим данък върху недвижимите имоти, които са продадени на публична продан; 3/ За вземания, обезпечени с ипотека – 11 508 956, 67 лв. на ипотекарния кредитор ОББ АД. Разпореждането е връчено на страните по делото, вкл. и на длъжника ТЦ-ИМЕ АД /н/ чрез синдика М. на 17.11.2017 и не е обжалвано, като е влязло в сила на 27.11.2017 г. Последното, предвид че с решение от 01.11.2017 г. по т.д. № 2000/2015 г. на СГС, ТО, длъжникът по изпълнението - „ТЦ–ИМЕ“ АД е обявен в неплатежоспособност, с начална дата 31.12.2014 г., и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност. С определение от същата дата за временен синдик на дружеството е назначена А. М.. Решението и определението са обявени в ТР на 02.11.2017 г. С последващо решение № 1145 от 07.06.2018 г. по същото т.д. съдът по несъстоятелността е обявил „ТЦ – ИМЕ“АД в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприето му, както и правомощията на органите на управление, лишил е длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановил започване осребряването на имуществото му. С писмо от същата дата - 07.06.2018 г. синдикът е възразил пред ЧСИ Ч. относно задържане на сумата, заделена въз основа на извършеното разпределение за взискателя ОББ АД, в общ размер от 12 229 028, 71 лв., и е поканил същия да преведе тази сума по сметката на масата на несъстоятелността. На същото ЧСИ Ч. е отговорил на 21.06.2018 г., че производството се води по ДОПК и искането й да се преведе в масата по несъстоятелността събрА.та в изпълнението сума противоречи на закона. С последващо писмо от 06.08.2018 г., получено при ЧСИ Ч. на 07.08.2018 г., синдикът М. го е уведомила, че с определение № 4006/31.07.2018 г. по т.д. № 2000/15 г., обявено в ТР на 01.08.2018 г., съдът по несъстоятелността е одобрил списъците с приети вземания на кредиторите на „ТЦ - ИМЕ“АД /н/ и е поискала е в 3 дневен срок от получаване на покА.та, ЧСИ Ч. да преведе по сметката на несъстоятелността всички събрани от него суми в полза на обезпечените кредитори. След получаване на писмото ЧСИ Ч. е изготвил протокол на 08.08.2018 г., с което го е докладвал и по същество приел искането на синдика за основателно. Отбелязал е, че с решение от 07.08.2018 г., постановено по гр.д. № 5015/17 г. на ВКС, ІІІ г.о. са му отнети правата да упражнява дейността на ЧСИ за определен срок, поради което не може да извършва абсолютно никакви действия, вкл. и да се разплаща по банковите си сметки. Затова е оставил без движение искането на синдика и е разпоредил същото да се докладва на приемащия архива му съдебен изпълнител, който ще има правомощието да извърши плащането. Протоколът е връчен на синдика по електронна поща на 10.08.2018 г. Пред първоинстанционния съд е представено Решение № 45/07.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 5015/17 г. на ВКС, ІІІ г.о., видно от което ЧСИ И. Ч. е лишен от правоспособност на ЧСИ за срок от две години за допуснати дисциплинарни нарушения по три изпълнителни дела, сред които не е процесното. Със заповед № СД-04-89/31.08.2018 г. на Министъра на правосъдието служебният архив на ЧСИ Ч. е прехвърлен на ЧСИ Р. Ч.а, а самото предаване е осъществено на 12.09.2018 г. На 17.09.2018 г. с нарочно разпореждане ЧСИ Ч.а е продължила изпълнителното производство по изп.дело № 522/2016 г. на ЧСИ Ч. под нов № 2644/18 г., на 19.09.2018 г. разпоредила сумата от 11 508 956, 67 лв. да се преведе на посочената от синдика М. сметка по несъстоятелността. Междувременно ПОК“Съгласие“АД - купувач на имот УПИ № ХІV-1416 подал жалба до Министъра на правосъдието, по повод на която на ЧСИ Ч. е извършена финансова проверка от финансов инспектор, за преценка оплакванията с оглед загубената от посочения ЧСИ правоспособност дали заплатената от пенсионния фонд сума в размер на 7 776 000 лв. по специалната негова сметка е управлявА. правилно, има ли разпореждания със средствата и в чия полза са направени. По жалбата е била разпоредена проверка, приключила с доклад на нарочно назначен финансов инспектор, според констатациите на който при извършените по изп.дело № 522/16 г. плащания ЧСИ Ч. не е начислил и платил на съответната страна в изпълнителния процес полагащата се сума от лихва по чл.4 и чл.6 от Наредба №6/30.05.2006 г. за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалната сметка на ЧСИ при условие, че заделената за масата на несъстоятелността сума е престояла по специалната сметка на ЧСИ почти 11 месеца. При тези констатации Министърът на правосъдието е внесъл искане за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Ч. и налагане на дисциплинарно наказание за това, че не е начислил и платил лихва върху паричните средства по специалните си сметки. Последното е отхвърлено от Дисциплинарната комисия към Камарата на ЧСИ с решение от 25.01.2021 г., според мотивите на което към момента, в който ЧСИ Ч. е могъл да извърши превод на сумата 11 508 956, 67 лв. – след одобряване на окончателния списък на приетите от синдика взимания с определение от 31.07.2018 г. на съда по несъстоятелността, същият е бил лишен от права с решение на ВКС от 7.08.2018 г. Ето защо и обективно не е могъл да извърши превод на главницата и не може да бъде отговорен за това, че не е наредил и платил лихвата върху тази сума. Както вече се посочи по-горе - с Решение № 1268/15.05.2025 г. по к.гр.д. № 2854/2022 г. на III г.о. на ВКС произнасяйки се по същество по предявените от ТЦ - ИМЕ АД /н/ срещу ЧСИ И. Ч. с правно основание чл.441 ГПК, във вр. с чл.74 ЗЧСИ и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 714 012, 04 лв. като обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия на ответника по изп.д. № 522/2016 г. изразяващи се в начислени такси по т.20 и по т.26 от ТТРЗЧС и лихвите върху таксите. По арг. от чл.297 ГПК посоченото решение е задължително за всички съдилища в страната, а за настоящия състав, с оглед спецификата на казуса - разрешен е с влязло в сила съдебно решение спорът по един от предявените в условието на обективно съединяване между страните по делото осъдителен иск против първия предпочитан ответник, разрешаването на спора по предявените в условието на евентуалност исковете по чл.55, ал.1, пр.1 и по чл.59 ЗЗД против този ответник и по чл.441 ГПК, във вр. с чл.74 ЗЧСИ против евентуалния ответник следва да се съобрази и с мотивите на посоченото решение, доколкото същите са произнесени при отчитането на едни и същи факти, осъществени между едни и същи страни. В случая не е приложима нормата на чл.290, ал.3 във вр. с ал.2 ГПК, предвид че не се касае за съдебна практика по идентични казуси, а за един и същ казус. Ето защо не само даденото разрешение относно отсъствието на противоправност на поведението на първия въззиваем - ЧСИ И. Ч., изразяващо се в разпределението на суми от постъпленията от приключилата публична продан на собствените имоти на въззивното дружество, ипотекирани в полза на ОББ АД, , вкл. в негова полза, като такси по т.20 и т.26 от ТТРЗЧСИ, се явява задължително за настоящия състав. Такова е и разрешението по въпроса, за който е допуснато касационно обжалване - намира ли приложение разпоредбата на чл.638, ал.1 ТЗ в хипотезата на започнало преди открИ.ето на производството по несъстоятелност на длъжника принудително изпълнение върху неговото имущество за събиране на публични вземания от ЧСИ, но който е възложено това, съгласно чл.2, ал.2 и ал.3 ЗЧСИ по реда на ДОПК. Отрицателният отговор на този въпрос е обоснован с разбирането, че извършеното разпределение от 15.11.2017 г. по процесното принудително изпълнение не попада в изключението на чл. 193 ДОПК и ЧСИ Ч. не е бил длъжен да го спре, вкл. че действията му, изразяващи се в разпределение на суми за дължими разноски (такси) по изпълнението в негова полза не са противоправни - т.е. не са извършени в нарушение на която и да е правна норма, вкл. и на чл. 255 ДОПК. Това разбиране е основано на стриктното и задължително тълкуване на приложимия материален закон, че ЧСИ винаги има право на възнаграждение, дори когато действа като публичен изпълнител за събиране на публични вземания по реда на ДОПК, защото то овъзмездява положения от него труд и е частно вземане /арг. от т.11 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Основано е на ясно разписаното правило, установено от чл.78, ал.1 ЗЧСИ е, че дължимите по изпълнението в полза на ЧСИ такси се събират за извършването на изпълнителни действия и/или други действия, а размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с КЧСИ. Поради тази нормативна рамка липсва основание за извод, че ЧСИ не начислява такси по провежданото изпълнение, вкл. за опис по т. 20 ТТРЗЧСИ и пропорционална такса по т. 26 от същата в случаи като процесния, защото законът не дава различно разрешение на повдигнатия въпрос при провеждане на принудително изпълнение по реда на ГПК и при възлагане събирането на публични вземания по реда на ДОПК. Прието е в отменителния акт на касационната инстанция и даденото разрешение е задължително за настоящия състав, че аргументи за противен извод /така, както се поддържа от синдика на въззиваемото дружество/ отсъстват, защото разликата във вида на вземанията, които се удовлетворяват по реда на принудителното изпълнение, не може да обоснове извод в насока във втория случай такси да не се дължат. Затова и като е реализирал имущество на длъжника с открито производство по несъстоятелност при условията на чл. 193, ал. 1 ДОПК, ЧСИ Ч., действайки като публичен изпълнител по възложено събирането на публични вземания по реда на ДОПК, правилно е разпределил получените от реализацията на това имущество средства при спазване правилата именно на ДОПК. Същите са приложими спрямо всеки един етап от принудителното изпълнение - описа на имотите, тяхната продажба, обявяването на купувачи, внасяне на цената и възлагането им, като няма нито житейска, нито правна логика спрямо извършването на разпределението от 15.11.2017 г. и в частност – разпределението на суми в негова полза като разноски (такси) по изпълнението, да се прилагат правилата на ТЗ, вкл. при съобразяване, че разпределението е извършено след датата на решението по чл. 630 ТЗ. Предвид изложеното този състав на САС приема обжалваното първоинстанционно решение в частта му, с която предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД против ЧСИ И. Ч. е отхвърлен, за правилно. Теорията и практиката са се обединили в разбирането, че за да бъде уважен основателен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД то ищецът следва да се докаже даването на престация, а ответникът от своя страна следва да установи наличие на основание, на което да я задържи. Началната липса на основание е налице тогава, когато още към момента на извършване на престацията - "даването", изобщо липсва облигационна или друг вид правно релевантна връзка между субектите в правоотношението. В процесния казус се е поддържало от ищеца-въззивник с разпределението от 15.11.2017 г. ЧСИ Ч. да е разпределил без основание в своя полза сумите за начислените от него такси по т.20 и т.26 от ТТРЗЧСИ, защото те представлявали част от масата на несъстоятелността му и ЧСИ следвало да се удовлетвори за това вземане като предяви своето вземане на общо основание в универсалното производство по несъстоятелност. Както вече се посочи обаче, в случая принудителното изпълнение е проведено по реда на чл.193 ДОПК срещу имуществото на несъстоятелния длъжник преди открИ.е производството по несъстоятелност по отношение на същия, като цитирА.та норма е специална по отношение тези на ТЗ касателно принудителното изпълнение при несъстоятелност срещу имущество на длъжника, върху което преди открИ.ето на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания е срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания. Текстът на чл.193, ал.1 ДОПК е пределно ясен и не може да се тълкува по друг начин, освен че в посочената хипотеза, каквато се установи безсъмнено да е и настоящата, такова имущество се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на ДОПК, независимо че в неговия ход е открито производство по несъстоятелност срещу длъжника. В случая не е налице хипотезата на чл.193, ал.4 ДОПК, доколкото имуществото на длъжника е реализирано /осребрено/ преди открИ.ето на производството по несъстоятелност, като единствено разпределението на постъпилите от него суми е извършено след тази дата. Решаващият състав изцяло споделя и се присъединява към даденото разрешение с отменителния акт на касационната инстанция, че в тези случаи на ЧСИ, на който законосъобразно е възложено събирането на публични вземания по реда на чл.81 ЗЧСИ /в редакцията й към релевантния момент/, се дължат на общо основание съответните такси за извършените от него изпълнителни действия, като е без правно значение дали в резултат на същите публичното вземане е удовлетворено или не - възнаграждение за труда на ЧСИ се дължи във всички случаи. Когато, както в казуса, действията по принудително изпълнение са довели до осребряване на имуществото на длъжника, ЧСИ дължи извършването на всички последващи съдопроизводствени действия - вкл. да възложи имуществото на спечелилия го купувач и да извърши разпределение на постъпилите суми, като начисли следващите се по изпълнението такси и разноски, които винаги са за сметка на дължника. И макар вземането за дължимите нему такси и разноски да е частно такова, то следва да се удовлетвори именно при разпределение постъплението от осребреното при проведеното принудително изпълнение по реда на ДОПК имущество на длъжника по реда на чл.255 ДОПК, а не като предяви своето вземане в процедурата по несъстоятелност на длъжника. След като за проведеното принудително изпълнение приложимите правила са на ДОПК /субсидиарно - ГПК/, то няма основание да се приеме за състоятелен доводът на въззивника, че спрямо описа на имотите, тяхната продажба, обявяването на купувачи, внасяне на цената и възлагането на имота, изпълнителните действия на ЧСИ предпочитан ответник се подчиняват на реда и условията на ДОПК, а спрямо извършването на разпределението от 15.11.2017 г. и в частност – разпределението на суми в негова полза като разноски (такси) по изпълнението, доколкото е след датата на решението по чл. 630 ТЗ - редът на ТЗ. За приложението на такъв двойствен режим спрямо едно и принудително изпълнение аргументи не могат да се почерпят нито от ДОПК, нито от ТЗ. По тези съображения решаващият състав приема, че А.лизът на приобщените доказателства не установяват наличието на посочените по-горе елементи от фактическия състав на хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В случая не е налице даване /престиране/ от страна на въззивника-ищец в полза на ЧСИ Ч. при липса на основание, а е осъществена в цялост законоустановена процедура по принудително реализиране /осребряване/ на имущество на въззивника-публичен длъжник по реда на ДОПК, за което на ЧСИ Ч. се следват съответните такси, при зачитане привилегията за покрИ.е на разноските по принудителното изпълнение, дадена от чл.255 ДОПК. Осъществяването на тази процедура не е ощетила масата на несъстоятелността така, както се поддържа от синдика на несъстоятелния длъжник, доколкото е регламентирА. от закона при преценен баланс между интереса на публичния взискател, дължника, срещу когото след отпочване на принудително изпълнение по реда на ДОПК е открито производство по несъстоятелност, както и неговите кредитори. Изложеното предпоставя правилност на обжалваното решение в частта му, с която предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ЧСИ И. Ч. е отхвърлен. То е такова и в частта му, с която е отхвърлен и предявения в условието на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД срещу същия ответник. Основателността на предявения в производството иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД предполага установеност в кумулативна даденост на следните елементи: 1/ увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго; 2/ липса на друга възможност за защита на обеднелият; 3/обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група факти като връзката между тях да е причинно - следствена. При наличие на посочените предпоставки неоснователно обогатилият се дължи да върне на обеднелия само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях. А.лизът на установените по делото факти в случая обосновават извод за отсъствие на всеки един от посочените елементи, предвид изложените вече съображения досежно дължимостта на начислените с разпределението от 15.11.2017 г. такси на ЧСИ Ч. за извършените от него действия по принудително изпълнение, в резултат на които е осребрено имущество на въззивника-длъжник, при спазване на установените от това правила на ДОПК. Затова и като правилно, първоинстанционното решение в отхвърлителната му част касателно исковете по чл.55, ал.1, т.1 и чл.59 ЗЗД срещу предпочитания ответник ЧСИ Ч. следва да се потвърди. Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие на отхвърляне на тези искове решаващият състав следва да се произнесе и по правилността на обжалваното решение и в частта му, касаеща произнасянето на СГС по предявения в условието на евентуалност иск по чл.441 ГПК, във вр. с чл.74 ЗЧСИ срещу ЧСИ Р. Ч.а. Следва изрично да се подчертае, че във въззивната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в посочената му част. Предвид на това решаващият състав съобрази дадените в т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения по приложението на чл. 269, изр. 1 ГПК, съобразно които посочената правна норма изрично урежда служебните задължения на въззивния съд единствено в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение, позволяващи му да се произнесе и в необжалвА.та част. По отношение преценката за правилността на обжалвания пред него съдебен акт служебният контрол е ограничен само в пределите на посоченото във въззивната жалба. Изключение от забрА.та за служебна проверка на правилността на обжалваното решение на първостепенния съд е допустимо единствено при нарушение на императивна материалноправна норма - порок, който може да бъде констатиран от въззивната инстанция и без да е бил изрично заявен като основание за предприетото обжалване, но който решаващият състав не установи да е налице в казуса. При спазване на тези указания решаващият състав намира, че в частта му по предявеният иск против ЧСИ Р. Ч.а първоинстанционното решение е правилно. При постановяването му СГС не е допуснал нарушение на императивна материално правна - материално правните норми на чл.441 ГПК, във вр. с чл.74 ЗЧСИ и на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД са приложени в съответствие с изяснения по-горе техен смисъл във връзка с разрешения спорен въпрос досежно законосъобразността на проведеното принудително изпълнение спрямо имуществото на въззивника-длъжник по реда на чл.193 ДОПК, вкл. в частта му, изпълнението на разпределението от 15.11.2017 г. Само за изчерпателност следва да се добави, че според твърденията на въззивника- ищец противоправните действия на ЧСИ Р. Ч.а се изразявали в това, че същата не е превела на 19.09.2018 г. по сметката на несъстоятелността сумата от 714 012, 04 лв., а само разликата между получената от осребряване на имуществото му по реда на ДОПК сума от 12 229 028, 71 лв. със сумата от 714 012, 04 лв. При приетото за установено по-горе е безсъмнено, че след приемане на архива от кантората на ЧСИ Ч., ЧСИ Р. Ч.а е извършила едно единствено действие по изп.д. № 552/2016 г., преобразувано при нея под № 2644/18 г. - превела е в масата на несъстоятелността сумата, която е била разпределена за тази сметка съобразно влязлото в сила разпределение от 15.11.2017 г. /същото не е било обжалвано и от самия длъжник- въззивник/. Последното действие в никакъв случай не се явява противоправно, т.к. е изцяло съобразено с нормите на чл.193, ал.1 - ал.4 ДОПК според тълкуването им, изложено по-горе. Чрез същото действие ЧСИ Ч.а не е причинила имуществени вреди на въззивника- ищец, който отнапред е знаел, че според извършено от разпределение от осребряване на имуществото му в масата на несъстоятелността ще се върне единствено сумата от 11 508 956, 67 лв., а сумата от 714 012, 04 лв. е разпределена за предпочтително удовлетворение на разноските по принудителното изпълнение по реда на чл.255 ДОПК /той не е обжалвал разпределението/. Чрез това си действие същата не се е обогатила без основание, защото не тя е получила таксите и разноските по изпълнението в изпълнението, поради което не дължи връщането им, вкл. с лихвата за забава. В обобщение на изложеното като правилно, в обжалвА.та му пред настоящата инстанция част първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло. По частната жалба на ЧСИ Р. Ч.а против Определение № 276364/06.12.2021 г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата й по реда на чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му относно разноските. Решаващият състав намира същата основателна. Безсъмнено се установява от ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства, че единствено и само ЧСИ Р. Ч.а е претендирала разноски по развилото се пред СГС производство, като своевременно е представила списък на последните и доказателства за извършването им. От последните се налага единствено тя да е сключила договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество “Г., Ф. и Т.“, както и лично с адв.Г., намиращ се в договорни отношения с дружеството. Горният извод следва и от факта, че в издадените две фактури въз основа на този договор - 5014/03.05.2021 г. и 5115[4.09.2021 г., като задължено лице е посочена единството ЧСИ Р. Г., която с две платежни нареждания - съответно от 28.04.2021 г. и 17.09.2021 г. е заплатила дължимите се по тези фактури и договора като адвокатско възнаграждение суми в общ размер от 25 836, 37 лв. с ДДС. А.лизът на така представените доказателства опровергават изводът на първоинстанционния съд заплатената в полза на адвокатското дружество сума да е от двамата ответници, поради което и разноски на ЧСИ Ч.а се следват само в половината от този размер и доводите в частната жалба в тази насока са състоятелни. Ето защо и като е приел противното, СГС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила - не е ценил наличните доказателства относно дължимото и заплатено възнаграждение от въззивницата ЧСИ Р. Ч.а по отделно и в съвкупност, респ. - достигнал е до неправилния извод същите да установяват заплащане на осъществена в полза и на двамата въззивници правна помощ. Доказателства за последното категорично липсват - ЧСИ И. Ч. нито е претендирал разноски по делото пред СГС, нито е представял доказателства за извършването им. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и по съществото на спора възлагане в тежест на ищеца пред първоинстанционния съд на сторените от ответницата ЧСИ Р. Ч.а разноски по делото в пълния им претендиран размер от 25 836, 37 лв. с ДДС /адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС/. Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на масата на несъстоятелността на въззивника следва да се поставят и сторените по делото разноски от въззиваемите за платените от тях възнаграждения на процесуалните им представители, съобразно приложените списъци по чл.80 ГПК и доказателствата към тях за всеки един от тях както по настоящето производство, така и в производството по к.д. № 2854/2023 г. по описа на ВКС, вкл. производството пред въззивния съд, развило се по в.гр.д. № 515/2022 г. Според представения списък по чл.80 ГПК от ЧСИ Р. Ч.а, същата е направила и претендира разноски в размер на 25 836, 37 лв. пред първоинстанционния съд, както и в размер на 5 000 лв. за производството пред въззивния съд по в.гр.д. № 515/2022 г. За първите, както се посочи по-горе, са налице безсъмнени доказателства да са договорени и реално платени от въззивницата по банков път. Доказателства за заплащане на разноските за производството по в.гр.д. № 515/2022 г. по описа на САС също са налични по делото, поради което решаващият състав приема, че претендираните като сторени разноски с дължат на въззивницата в пълния им размер. Т.к. този въззивник не претендира разноски по настоящето производство решаващият състав намира, че не следва да се произнася по въведеното възражение за прекомерност на такова възнаграждение от страна на въззивника-ищец, чрез синдика му. Въззиваемият ЧСИ И. Ч. е представил списък с разноски, според който претендира такива, както следва: 1/ за производството по гр.д. № 11082/2020 г. в размер на 25 836, 37 лв.; 2/ за производството по в.гр.д. № 515/2022 г. в размер на 8 000 лв. и за производството пред ВКС - 10 000 лв. държавна такса и 19 377, 28 лв. за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Следва да се посочи, че по делото липсват доказателства ЧСИ Ч. да е претендирал разноски и да е ангажирал доказателства за извършени такива по гр.д. № 11082/2020 г. по описа на СГС, поради което и такива не му се следват. За производството пред касационната инстанция този въззивник е сторил разноски в размер на 10 000 лв. и доказателства за това са налични на л.235 от касационното дело. Спорил е и разноски за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адв.А. Т. от САК в размер на 19 377, 28 лв., пратени по банков път /л.274 - л.276 от касационното дело/. При така наличните доказателства за извършването посочените разноски в общ размер от 29 377, 28 лв. се дължат на въззивника ЧСИ Ч., защото са направени във връзка и по повод повдигнатия от въззивника-ищец спор. Решаващият състав намира несъстоятелни възраженията на въззивника, чрез синдика му, за прекомерност на така платеното възнаграждение, доколкото същото е за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, за производство по реда на чл.290 ГПК, в което е даден отговор на значим за правото въпрос. Отделно от това производството се отличава и със своята фактическа и правна сложност, доколкото за разглеждане са поставени предявени в условието на обективно съединяване три отделни иска против ЧСИ Ч. и три срещу втория ответник - ЧСИ Ч.а. Следва да се съобрази още, че всеки един от исковете е осъдителен и цената му е над половин милион лева. За производството по в.гр.д. № 515/2022 г. по делото са налице доказателства да са извършени такива в размер на 5 000 лв., поради което и само до този размер се дължат на въззивника ЧСИ И. Ч.. Той също не претендира разноски за пред настоящата инстанция, каквито и не му се присъждат. Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,