Решение № 4179 от 1.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5310/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 3468 от 27.02.2024 г. на СРС по гр. д. № 50869/2023 г. по описа на СРС, 177 състав са уважени предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 28, ал. 3, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Менпаур България“ ООД, ЕИК 175110216, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Филип Кутев“ №14Б, представлявано от управителя А.Х., действащ чрез адвокат Г. С. Я. от АК Благоевград, със съдебен адрес: гр. София, ул. „••••••••• срещу „Мундус Сървисиз“ АД, ЕИК 203855825, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Искърско шосе“ №7, Търговски център Европа, сграда 8, представлявано от изпълнителните директори Х.З.Д. и Д. М.И., с което ответникът е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумите, както следва: сумата от 4085, 39 лева – възнаграждение за предоставени посреднически услуги по търсене, подбор и предоставяне на кандидат за работа – М.Г. – на ответника по сключен между страните Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 11.03.2022 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 796, 65 лева – неустойка за неизпълнение на Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 11.03.2022 г. за периода от 23.02.2023 г. до 05.09.2023 г. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сума в размер на 213, 42 лева – държавна такса, 5 лева – такса за обезпечителна заповед, 200 лева – депозит за експертиза и 1065, 84 лева – адвокатско възнаграждение. В срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба срещу решението е подадена от ответника „Мундус Сървисиз“ АД, ЕИК 203855825, който обжалва решението на СРС като незаконосъобразно поради нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно поради нарушение на материалния закон и необсновано, поради което се иска неговата отмяна. Основният спорен между страните въпрос е относно обхвата на задълженията на посредника по сключения между тях договор, изпълнението на които обуславя получаване от страна на посредника на възнаграждение съобразно уговорените размери. Въззивникът смята, че за правилно разрешаване на спора е необходимо тълкуване действителната воля на страните, вложена при сключване на договора. Излагат се съображения, че мотивите на съда в частта относно действителните уговорки, постигнати между страните, са непълни, неизчерпателни и неясни, като от формулировките на съда може да се направи именно противоположния смисъл, че сключването на трудов договор с кандидата е от значение за дължимостта на възнаграждението. В резултат на непълния анализ на уговорките, постигнати между страните при съобразяване разпоредбата на чл.20 ЗЗД, т.е. тълкуването им в тяхната съвкупност и взаимовръзка, неправилни са и останалите изводи на първоинстанционния съд относно удовлетворяване интереса на клиента, респ. дължимост на възнаграждението на посредника. Излага подробни съображения, включително цитирайки клаузи от сключения договор, за да обоснове, че за клиента е налице интерес от сключване на трудов договор с предложения кандидат, а не единствено установяване на комуникация и констатиране на годността на последния да заеме конкретната длъжност, доколкото целта на клиента е именно запълване на свободните места с подходящи кадри. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба, че при възприетото тълкуване е налице възможност за упражняване дейността на ищеца в противоречие с добрите нрави и обичаите в практиката, доколкото му позволява да получи възнаграждение за неопределен брой кандидати, одобрени от неопределен брой компании, клиенти на ищеца. Оспорва оставянето без уважение на възражението за прихващане, доколкото същото почива на неправилните предходни констатации. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което изцяло да отхвърли претенциите срещу ответника. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Менпаур България“ ООД, ЕИК 175110216, с която въззивната жалба се оспорва като недоказана и необоснована, а обжалваното решение поддържа като правилно и законосъобразно. Правилно в обжалваното решение е прието, че исковете са доказани по основание и по размер. Оспорва възраженията, направени с въззивната жалба, че сключването на трудов договор между клиента и предложения кандидат, защото това противоречало и на същността на трудовото правоотношение, доколкото страни по сключвания трудов договор са единствено работодателя и работника или служителя. Последното би означавало и утежняване на посредническата дейност със задължения и функции, които не са й присъщи, съобразно възприетото от законодателя. Твърди, че въззивникът се позовава на превратно тълкуване на закона, което не може да послужи като сериозен аргумент за обосноваване на поддържаната от ответника теза. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски. Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното: Производството е образувано по искова молба от „Менпаур България“ ООД, ЕИК 175110216 с искане ответникът „Мундус Сървисиз“ АД, ЕИК 203855825 да бъде осъден да му заплати сумата от 4085, 39 лева – стойност на дължимо възнаграждение по договор за посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 796, 65 лева – неустойка за неизпълнение на договора за периода от 23.02.2022 г. до 05.09.2023 г. Ищецът твърди, че с ответника били сключили Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 11.03.2022 г. и Търговска оферта № 1000007275/08.03.2022 г. Ищецът извършил коректно възложените му посреднически услуги по търсене и подбор на персонал и представил няколко кандидати, подходящи за търсените позиции, като за извършените услуги относно г-жа М.Г. за позицията "Координатор ключови клиенти" /квалифицирана роля/ издал фактура № 0000021986/15.02.2023 г. на обща стойност 4 085, 39 лв., в това число - данъчна основа в размер на 3 404, 49 лв., и ДДС в размер на 680, 90 лв., със срок за плащане 22.02.2023 г. Кандидатът провел комуникация с представител на ответника и уговорил условия за започване на работа, но впоследствие не бил сключен трудов договор. Ищецът счита, че въпреки това ответникът следвало да му заплати сумата от 4085, 39 лева, което не било сторено. Тъй като ответникът бил и в забава, дължал неустойка в размер на 0. 1% от неизплатеното задължение за всеки ден забава. Тази сума възлизала на 796, 65 лв. за периода от 23.02.2023 г. до 05.09.2023 г. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати тези суми. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва фактите на сключване на договора, представянето на кандидата М.Г., както и факта, че между нея и ответника не бил сключен трудов договор. Твърди, че веднага след отказа на Георгиева да заеме длъжността бил изпратил имейл до ищеца с искане за анулиране на процесната фактура. Счита, че съгласно договора, дължал възнаграждение единствено ако между него и представения от ищеца кандидат се стигне до сключване на трудов договор. Прави възражение за прихващане с насрещно свое вземане към ищеца. Твърди, че с фактура № 19968 от 30.03.2022 г. заплатил на ищеца сумата от 900 лева, които следвало да бъдат приспаднати от следваща фактура, съгласно договора, но това не било сторено. На следващо място твърди, че заплатил на ищеца сумата от 6398, 40 лева по фактура № 20722 от 29.07.2022 г. за наемането на друг служител – Н.Т.Д.. Последният работил за ответника от 01.08.2022 г. до 17.10.2022 г., след което напуснал. Ответникът поискал от ищеца да изпълни поетата гаранция съгласно договора, но това не било осъществено. Поради това ответникът счита, че ищецът му дължи сумата от общо 7298, 40 лева и прави възражение за прихващане с тях. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски. В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си. Ответникът не изпраща представител и не взима становище. На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: между страните са безспорни фактите, че между тях са сключени Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 11.03.2022 г. и Търговска оферта № 1000007275/08.03.2022 г., че ищецът представил на ответника кандидат М.Г., че между нея и ответника така и не възникнало трудово правоотношение, както и че между нея и ищеца не е сключван писмен договор за посредничество. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира, че същото е правилно. Съображенията за това са следните. Договорът за изработка е уреден като неформален - за валидното му сключване не е необходимо волеизявленията на страните да са оформени в документ. За безспорни в отношенията между страните е обявено, че между тях са сключени Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал № 2692 от 11.03.2022 г. и Търговска оферта № 1000007275/08.03.2022 г., че ищецът представил на ответника кандидат М.Г., както и че между нея и ответника така и не възникнало трудово правоотношение. Спорът е концентриран върху това дали сключването на трудов договор с предложен кандидат е предпоставка за възникване на правото на посредника да получи възнаграждението си по договора за посредничество. В конкретния случай с оглед твърденията на ищеца че е лице, регистрирано по закон да предоставя посреднически услуги по заетостта по см. на чл. 27, ал. 2, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗН3/и че между страните е сключен договор за предоставяне на посреднически услуги, изразяващи се в търсене, подбор и представяне на кандидати за назначаване на работа, се налага извод, че отношенията между страните /посредник и бъдещ работодател/ са предмет на договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа, който договор намира своята изрична правна регламентация в чл. 28 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 23 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Съгласно чл. 26 от ЗНЗ посредническите услуги по заетостта включват информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите, като в чл. 27, ал. 1 от ЗНЗ е закрепено, че право на подобни услуги имат, както работодателите, така и лицата, които търсят работа. Съгласно чл. 28, ал. 2 и ал. 3 ЗНЗ посредническата дейност по наемане на работа, извършвана от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3, включва предоставяне на посредническите услуги по чл. 26, т. 1, 2, 4 и 5 в съвкупност или поотделно, за което се сключва посреднически договор с лицата, търсещи работа, или работодателите, търсещи да наемат работници или служители. Законът определя посредническата дейност като възмездна – съгласно чл. 28, ал. 7, т. 1 от ЗНЗ същата се извършва срещу заплащане от страна на работодателите. Въз основа на чл. 28, ал. 8, т. 1 ЗНЗ е приета Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. В чл. 23, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че посреднически договор се сключа с търсещите лица и с работодателите, а ал. 2 урежда съдържанието на посредническия договор между посредника и търсещото работа лице, съгласно която разпоредба договорът съдържа данни за посредника, включително за лицето, упълномощено да подпише договора от името на посредника, и за търсещото работа лице; права и задължения на лицата по т. 1; срок на договора; финансовите условия за предоставяне на посредническата услуга съгласно изискванията на чл. 4; условия за предсрочно прекратяване на договора; 6. отговорност на лицата по т. 1 при неизпълнение; други условия. Същият сам по себе си не е годен източник на облигационно правоотношение (правопораждащ го факт), тъй като не съдържа съществените елементи на сделката конкретното възлагане на подбор на персонал - за изпълнение на какви трудови функции, брой подлежащи на наемане от възложителя лица, изисквания за притежавани професионални качества, образование и квалификация и т. н., съответно размер на дължимото за извършване на подбора при определените параметри, възнаграждение. Този договор има значението на общи условия, които да съставляват част от договорното съдържание на сключваните между страните сделки, но всяка от тях се счита за сключена след заявка от страна на клиента и приемането от посредника, т. е. възлагането на конкретен подбор на персонал изисква оферта и приемане по смисъла на чл. 14 ЗЗД. Договорът за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа е разновидност на изработката и за да се приеме, че такъв договор е сключен следва да бъде доказано отправянето на заявка и приемането, респ. отправянето на ново предложение (контра-оферта) и неговото приемане от клиента. По дефиниция, извлечена от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение между тях. Съглашението предполага да са налице взаимни, противоположни по посока (насрещни) и припокриващи се по съдържание волеизявления на страните, насочени към пораждане на правни последици, чието съдържание е определено от волеизявленията. Договорът е източник на (поражда) правоотношението в момента на сключването му, т. е. при постигане на съгласие на страните относно съществените му елементи. Установява се от приетия като доказателство по делото препис от процесния договор, че съгласно чл. 1 от същия предметът му включва задължението на "Менпауър България" ООД в качеството му на посредник да предостави на "Мундус Сървисиз" АД като клиент посреднически услуги по наемане на работа въз основа на заявка оферта срещу договорено възнаграждение. В раздел I, чл. 3 трети от договора е дефинирано, че посредническите услуги включват търсене, подбор и представяне на кандидати за работа от страна на посредника за назначаването им на работа от страна на клиента. Съгласно раздел I, чл. 5 посредникът осигурява гаранция, съгласно която се задължава да предложи еднократно алтернативен кандидат под условието плащанията по съответната фактура да са извършени. В раздел III, чл. 3 от договора е предвидено, че посредникът има право на възнаграждение и в случай, че клиентът откаже да приеме на работа предложен кандидат, но впоследствие сключи споразумение със същия в период от 12 месеца, считано от датата, на която кандидатът първоначално е бил представен на клиента, както и в случай, че трето лице, ползващо се с референции от клиента, сключи подобно споразумение с кандидата в същия срок. В процесната хипотеза спорно е тълкуването на клаузата на т. 3, вр. т. 1 от Раздел I от договора за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа досежно предмета на процесния договор и възложената на посредника дейност. Видно от представената по делото търговската оферта, представляваща неразделна част от договора, в офертата в табличен вид са посочени подробно етапите, включени в методологията по подбор на персонал. В същата таблица е предвиден срок от пет работни дни от получаването на списъка със селектираните кандидати, в който клиентът предоставяна посредника обратна връзка за тях. Като финален етап е посочено фактуриране и пълно плащане за всеки одобрен кандидат според условията на офертата. Представена е издадената от ищеца фактура № 0000021986/15.02.2023 г. за лицето М.Г., като до ответника е изпратена покана за заплащане на сумите. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС задължение на съда е винаги когато счита, че определена договореност между страните, от която произтича задължение, чието неизпълнение се твърди, е неясна, да извърши тълкуване на спорната клауза, тъй като дори и когато не е напълно определена, престацията може да бъде определима, чрез прилагане на този метод. Тълкуването съставлява способ за установяване на точния смисъл на поетите с договор задължения и се дефинира като подчинено, зависимо, производно мислене, което трябва да се съобразява със своя предмет и да съдейства за разкриване на съдържанието му, т. е. то винаги е дейност по установяване точния смисъл на предмета на тълкуване. Този способ е приложим във всички случаи, когато съдът констатира неясни, двусмислени уговорки, но също така съдът е длъжен да приложи тълкуване и когато, макар и разбираеми от външна страна, уговорките са предмет на спор между страните. Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД изрично определя критериите, по които се осъществява тълкуването на договорите. От тези критерии се извежда, че меродавна е изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение. При осъществяване на такава дейност по тълкуване винаги следва да се търси общата воля на страните – изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, със закона, обичаите, практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване на договорно установени права и задължения, съдът е задължен да изясни изявената воля, като не я подменя, тъй като чрез тълкуване не може да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли, нито да бъдат освобождавани от задължения, които доброволно са поели. Критериите, регламентирани от нормата на чл. 20 ЗЗД, са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като неизявената воля е правно ирелевантна. За установяване действителната воля на страните досежно конкретния предмет на процесния договор следва да се имат предвид изрично уговорените между страните задължения на ищеца по процесния договор, респ. офертата, в която е посочено, че цената включва извършване на предварителен подбор, провеждане на интервюта и тестове, оценка на професионалния опит и качества на кандидатите според длъжностната характеристика и критериите, предоставени от клиента; представяне профил на кандидата, отразяващ кариерното му развитие, както и експертна оценка на компетенциите и уменията от консултант на ищеца; допълнително консултиране относно представените кандидатури. В същия смисъл са и посочените етапи на описаната в търговската оферта методология на ищцовото дружество за постоянни назначения – анализ на нуждите на клиента, подробен профил на длъжността, решение на Менпауър, начало на проекта, изразяващо се в подписване на търговска оферта и договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа, търсене на подходящи кандидати, предварителна селекция, оценка на кандидатите (интервюта, тестове, референции, извършвани от ищеца), представяне на кандидати, провеждане на интервюта от клиента с одобрени кандидати, избор на подходящ кандидат – до 5 дни след получаване на списъка от селектирани кандидати, фактуриране и плащане на цената – за всеки одобрен от клиента кандидат и съобразно условията на търговската оферта. Следва да се имат предвид и уговорените в офертата условия за плащане – клиентът заплаща възнаграждение за всеки подбран от ищеца кандидат срещу издадена фактура. Посочените уговорки следва да се тълкуват систематично и логически и с клаузата на т. 5 от Раздел I от договора, съгласно която посредникът осигурява гаранция съобразно търговската оферта "при условие, че плащанията по съответната фактура са извършени в договорените срокове", в който случай посредникът поема ангажимент да предложи еднократно алтернативен кандидат, без клиентът да заплаща допълнително за това. Съгласно офертата гаранционният период е едномесечен и важи еднократно, като дължимостта на възнагражденията за подбраните от Менпауър кандидати не е обвързана с извършването на услугите по гаранцията. От съдържанието на т. 5 от Раздел I от договора и допълващия я текст на офертата се установява, че дължимостта на възнаграждението е била обвързана с "подбран" от посредника кандидат, като заплащането на последното не е обвързано с извършване на услугата по гаранцията, чието извършване съгласно т. 5 от договора е обвързано именно с плащането по издадената за подбрания кандидат фактура. Така направените уговорки, преценени поотделно и в съвкупност, при съобразяване на гореизложените принципни правни положения относно тълкуване на волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, налагат извод, че заплащането на възнаграждението на посредника не е обусловено от назначаване на кандидата, а от одобрението на кандидата и съгласуване волите на клиент и кандидат за заемане на предложената позиция. Същевременно така уговорен предметът на процесния договор кореспондира и с разпоредбата на чл. 26 от Закона за насърчаване на заетостта, регламентираща кръга на посредническите услуги, предоставяни от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, сред които е и ищцовото дружество. Въззивният съд намира за неоснователни релевираните във въззивната жалба доводи досежно обусловеност на уговореното възнаграждение от сключването на трудов/граждански договор между клиента и одобрения кандидат. Подобен извод не следва от съдържанието договореностите между страните, обективирани в договора за предоставяне на посреднически услуги, нито се ангажират други доказателства в тази насока. Видно от съдържанието на клаузата на т. 5 от Раздел I, тълкувана във връзка с търговската оферта, е, че страните се уговорили едномесечен гаранционен срок, в който посредникът поема ангажимент да осигури на клиента еднократно и безплатно алтернативен кандидат. Обвързаността на последния от поетото договорно задължение е обусловена от извършено от страна на клиента плащане по издадената фактура за подбран от "Менпаур България" ООД кандидат, каквото в процесния случай безспорно не е извършено. Следователно предложението на посредника да осигури следващ подходящ кандидат и предприетите в тази насока действия представляват изпълнение на договорно предвидено задължение, поради което добросъвестността на посредника не следва да се тълкува в негова вреда. При това положение и предвид безспорното по делото обстоятелство, че клиентът е одобрил предложения му кандидат М.Г., настоящият състав приема за установено по делото изпълнението от страна на ищеца на задълженията му по процесния договор, с оглед на което е налице основание за изплащане на уговореното с последния възнаграждение. По делото е представена и приета неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза. Установява, че процесната фактура е била осчетоводена от ищеца и от ответника. Била е включена в съответните дневници за покупки и продажби, като за нея е бил ползван данъчен кредит от страна на ответника за месец февруари 2023 г., като през месец ноември 2023 г. е била коригирана и развалена от същия. Основателността на иска за неустойка предполага наличието на главно задължение, наличието на съглашение за неустойка във връзка със забавеното изпълнение на главното задължение и изпадане на длъжника по главното задължение в забава. Съгласно Раздел III, т. 5 от процесния договор в случай на забава от страна на клиента при заплащане на дължимото по договора възнаграждение последният дължи неустойка в размер на 0, 1 % от неизплатеното възнаграждение за всеки ден забава. Периодът на забава се установява от самата фактура, в която като падежна дата е посочен 22.02.2023 г. Вещото лице е посочило, че неустойката за периода от 23.02.2023 г. до 05.09.2023 г. включително е в размер на 796, 65 лева. Ето защо и с оглед кредитираното заключение на вещото лице предявеният иск следва да се уважи изцяло като основателен и доказан. Поради изложените мотиви и предвид, че становищата на двете инстанции съвпадат, настоящия състав намира, че решението, постановено от СРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора на въззиваемата „Менпаур България“ ООД, ЕИК 175110216 следва да се присъдят направените в хода на делото разноски. Своевременно е направено искане в тази насока, като са представени и доказателства за реалното им плащане – фактура и платежно нареждане за заплатена сума от 840 лева. Предвид, че е доказано реално заплащане на сумата, за която е издадена и фактура, като се взема предвид действията осъществени от процесуалния представител на ищеца, броя проведени заседания и сложността на делото, съдът намира, че на въззиваемия следва да се присъдят разноски в пълния претендиран размер. По изложените мотиви, Софийският градски съд.