Решение № 7589 от 5.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5309/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. В. Т. срещу Решение №58/14.03.2024г. на Националното бюро за правна помощ /НБПП/, обективирано в Протокол №3 от заседание, проведено на 14.03.2024г. С жалбата се твърди, че решението е постановено при пълна липса на компетентност /от незаконен състав от шест членове, вместо от нечетен брой членове, арг. чл.33, ал.6 от Закона за правна помощ /ЗПП//, неспазване на установената форма – липсват мотиви и не е посочено от кога тече срокът на наказанието, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се оспореното решение да бъде отменено като нищожно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител – адв. А. Ж.. Пълномощията на адв. Ж. са оттеглени след приключване на съдебното следствие с молба, подадена от М.Т. на 25.02.2025г. Ответникът – Националното бюро за правна помощ с писмен отговор оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.На 03.02.2025г. е представен втори писмен отговор. Софийска градско прокуратура не участва в производството. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: С решение от 22.11.2023г., постановено по дисциплинарно дело /д.д./ № 27/2023г. дисциплинарният съд /ДС/ на Софийска адвокатска колегия е признал адвокат М. В. Т. за виновна за извършени нарушения по чл.40, ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, чл.4 от Етичния кодекс на адвокатурата и по чл.132, т.10 от ЗА и на основание чл.132, ал.3 във вр. с чл.133, ал.1, т.1 и т.2 от ЗА й е наложил дисциплинарни наказания „глоба“ в размер на три минимални работни заплати и „порицание“. Решението е оспорено от М. Т. и въз основа на жалба е образувано д.д. № 18/2023г. по описа на Висшия дисциплинарен съд /ВДС/ на Адвокатурата в [държава]. С решение от 09.02.2024г. ВДС е увеличил размера на дисциплинарното наказание „глоба“ от три минимални работни заплати на шест минимални работни заплати и е потвърдил наказанието „порицание“. На 14.03.2024г. е проведено заседание на Националното бюро за правна помощ, за което е съставен Протокол №3 от същата дата. В протокола е посочено, че на заседанието са присъствали: председателят на НБПП, зам. председател на НБПП, двама членове на НБПП, директорът на дирекция „Правна помощ“ на НБПП и главен юрисконсулт в НБПП. В резултат на служебно извършената справка на интернет страницата на НБПП се установява, че първите 4-ма от участвалите в заседанието лица са членове на НБПП. В протокола по т.1 от дневния ред „Разглеждане на заявления за вписвания в НРПП и заличавания от НРПП“ е записано, че е изслушан доклад от Н. И. – председател на НБПП относно постъпила преписка № 24-203-1125/19.02.2024г., образувана по писмо на Адвокатски съвет при САК, с което НБПП е уведомено за решението от 22.11.2023г., постановено по д.д. № 27/2023г. на ДС на Софийска адвокатска колегия и решението от 09.02.2024г. на ВДС.Проведено е явно гласуване и с резултат: „за“ – 4 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма, е прието Решение № 58, с което на основание чл.33, ал.6, т.1 от ЗПП е заличена за срок от три месеца от Националния регистър за правна помощ адвокат М. Т., член на САК, вписана в НРПП под № 2461. Решение №58/14.03.2024г. на НБПП е съобщено на М. Т. на 26.04.2024г.. Жалбата е подадена на 15.05.2024г. в АССГ. Със заявление от 23.07.2024г. М. Т. е заявила желанието си да бъде вписана в Националния регистър за правна помощ. С Решение № 250 от 30.09.2024г. НБПП е вписало в НРПП М. Т.. ПРАВНА СТРАНА Жалбата е допустима. Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето /чл.149, ал.5 от АПК/.Представените доказателства, в уверение на това, че М.Т. с решение от 30.09.2024г. отново е вписана в НРПП не обосновават липса на правен интерес от оспорване на Решение №58/14.03.2024г. на НБПП. М.Т. е адресат на оспорения акт, който е неблагоприятен за нея, поради което има правен интерес от оспорването му. Оспореното решение е постановено от компетентен орган /арг. чл. 33, ал.6 от ЗПП/. Численият състав на НБПП, съгласно чл.11, ал.1 от ЗПП, е петима членове – председател, зам.председател и трима членове. В заседанието на 14.03.2024г. са присъствали четирима от тях – председател, зам.председател и двама членове. Следователно налице е бил необходимия кворум. Решението е взето при явно гласуване с 4 гласа „за“, тоест при необходимото мнозинство съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗПП, според която решенията на НБПП се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му. В ЗПП не е предвидено изискване за [жк], формиран от нечетен брой членове, поради което твърдението в жалбата, че решението е взето от некомпетентен орган е неоснователно. Решението съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, ясни мотиви и разпоредителна част. В мотивната част на решението са посочени решенията на ДС и на ВДС, които са част от административната преписка. Разисквания във връзка с наложените дисциплинарни наказания не са в компетенциите на НБПП, поради което правилно в решението не са изложени мотиви в тази насока. Тъй като срокът за заличаването от регистъра е законово определен членовете на НБПП чрез изказвания или становища не може да го променят. Следователно за значимите обстоятелства са посочени мотиви, респ. формата е спазена. В оспореното решение е посочено, че е взето на основание чл.33, ал.6, т.1 от ЗПП. Съгласно посочената разпоредба Националното бюро за правна помощ заличава от регистъра вписан адвокат: в случаите по ал.5, т.1 /когато е наложено дисциплинарно наказание/ - за срока на лишаване от право да упражнява адвокатска професия, а при по-леко наказание - за срок три месеца. Безспорно наказанията „глоба“ и „порицание“ са по-леки от лишаването от право да се упражнява адвокатска професия. Следователно правилно е определен срокът за заличаване от регистъра на вписан адвокат – три месеца. Основание за заличаването от регистъра е наложено дисциплинарно наказание. В случая с решение от 22.11.2023г., постановено по д.д. № 27/2023г. ДС на Софийска адвокатска колегия е наложил на жалбоподателката дисциплинарни наказания, а с решение от 09.02.2024г. ВДС е увеличил размера на наказанието „глоба“ и е потвърдил наказанието „порицание“, респ. налице е влязло в сила решение за наложено дисциплинарно наказание. За реализиране на дисциплинарната отговорност на адвокатите са регламентирани специални правила в Глава тринадесета от ЗА, включително относно възможността за обжалване на издадените актове от съответните органи. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗА дисциплинарният съд се произнася с решение, с което налага дисциплинарно наказание на адвоката или го оправдава, а според чл.141, ал.1 от ЗА решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от обявяването му чрез дисциплинарния съд до Висшия дисциплинарен съд, който се произнася с решение. За решението на ВДС, постановено в контролно производство /като процесното/ не е предвидена възможност да се обжалва. Възможност за обжалване на актовете на Висшия дисциплинарен съд е предвидена в чл.130, ал.2 от ЗА, но само за решения, постановени като първа инстанция, пред ВКС. В случая не е налице тази хипотеза. Подведомствеността на административните съдилища е определена в чл.128, ал.1 от АПК. Решението на ВДС не попада в нито една от изброените хипотези, тъй като не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, не е общ административен акт по чл.65 от АПК или нормативен административен акт по чл.75 от АПК. Общата клауза за обжалваемост по чл.120, ал.2 от Конституцията на [държава] също не намира приложение. Законосъобразността на решенията на ДС и на ВДС не може да бъде предмет и на косвен контрол, както в настоящото производство, така и в производството пред НБПП. От значение е единствено обстоятелството, че е налице наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателката, което НБПП е следвало да вземе предвид при постановяване на решението си. Заличаването от Националния регистър за правна помощ към Националното бюро за правна помощ е последица от дисциплинарното наказване на жалбоподателката. При контрола за законосъобразност съдът преценява съответствието на административния акт със закона, а при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на "правно нищо", на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. В българското законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл.146 от АПК. Тъй като в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - тоест порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии, кога един порок води до нищожност. Само с разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК се указва, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесния акт. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. В случая оспореният акт е издаден от компетентен орган. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление, т.е. на невъзможност да се установи истинската воля на административния орган. В случая административният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, с нормативно определените реквизити. В решението на НБПП са изложени фактически и правни основания. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. В случая не е допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила, водещо до липса на волеизявление. Волеизявление е налице, освен това е точно и ясно. Нарушенията на материалния закон поначало касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност. Поради това, нищожен на това основание би бил само акт, който е изцяло лишен от законова опора - акт, който не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. В случая решението на НБПП е издадено на основание конкретно посочена правна норма от ЗПП, относима към правния спор. Дори превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност. От изложеното следва, че оспореното решение на НБПП не е нищожно. С молба от 31.01.2025г. жалбоподателката твърди, че на 29.01.2025г. е подала молба с приложен болничен лист за отлагане на насроченото за 30.01.2025г. заседание по делото. Въз основа на изготвен доклад от съдебния деловодител на състава се установява, че в резултат на кибер атака на 27.01.2025г. Единната деловодна информационна система е престанала да функционира и имейлите към и от съда са били блокирани до 05.02.2025г.По тази причина молба от жалбоподателката фактически не е получена и съответно не е докладвана. С молбата от 31.01.2025г. жалбоподателката не е представила болничния лист, не е поискала събиране на нови доказателства или възобновяване на съдебното следствие. На 30.01.2025г. съдът е обявил съдебното следствие за приключено и е дал ход на съдебните прения.В това заседание жалбоподателката е представлявана от упълномощен от нея адвокат – адв. Ал.Ж.. Съгласно чл.139, ал.1 от АПК Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Посочената разпоредба изисква кумулативна невъзможност за явяване в съдебно заседание както на страната, така и на пълномощника й. Следователно дори да е докладвана молбата, ведно с болничния лист невъзможността жалбоподателката да се яви в съдебно заседание не е основание делото да се разгледа след като в заседание се е явил упълномощеният представител. В този смисъл твърденията за грубо нарушение на процесуалните правила и норми, поради това, че съдебното заседание на 30.01.2025г. е проведено в отсъствие на М.Т. е неоснователно. При този изход на спора неоснователна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски. Неоснователно е и искането за присъждане на разноски за юрисконсултска защита в полза на ответника, тъй като в настоящото производство процесуално представителство не е осъществено. Отговорът, писмата и други документи не са изготвени или представени от упълномощен представител на ответника. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, СЪДЪТ