Решение № 7702 от 6.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 485/2025 г.

Производството е по реда на чл.40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във вр. с чл.145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. М. А. против мълчалив отказ по негово заявление рег. индекс ВСС-9116/18.12.2024г. на Висшия съдебен съвет (ВСС). Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост, а по същество – неоснователност на жалбата. След като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, съдът в настоящия състав на приема следното от фактическа и правна страна. Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес от оспорването в законоустановения за това срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред административния орган е образувано по заявление ВСС-9116/18.12.2024г. на ВСС (л.5 от делото), в което жалбоподателят е направил следното искане „Моля, на основание ЗДОИ съдебно удостоверете – спазен ли е чл.166 ЗСВ (съдиите да се освобождават от длъжност след приключване на възложените дела)“. Представено е писмо изх. № ВСС-9116/30.12.2024г. на главния секретар на ВСС, с което до председателя на Административен съд [област] град, с копие до жалбоподателя, е изпратено негово заявление за достъп до обществена информация относно приключването на делата, разпределени на съдия Л. П. преди нейното повишаване в длъжност „Съдия“ във Върховен административен съд. Посочва се в писмото, че ВСС не разполага с исканата информация, в която му част писмото има характера на решение по поискания достъп до обществена информация. Съгласно чл.2 ЗДОИ, такава е всяка информация, свързана с обществения живот в [държава] и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Произнасянето по постъпили заявления за такава до ВСС е възложено на главния му секретар с чл.25 от представените Вътрешни правила, приети с решение на Пленума на ВСС с протокол № 16/23.9.2021 г. С горепосоченото писмо главният секретар е уведомил заявителя, че не разполага с търсената информация. В производството пред съда не бяха представени доказателства за противното. Съобразно задължението си по чл.32, ал.1 ЗДОИ, субектът по чл.3 от същия закон е препратил искането до адресат, за който е приел, че има данни за местонахождението на търсената информация. Ето защо, не може да се приеме, че е налице мълчалив отказ по заявлението. Ирелевантни са изявленията на жалбоподателя относно причините, поради които намира, че тази информация му е необходима и поради това те не следва да се обсъждат. Предвид изложеното и като прецени на основание чл. 168, ал. 1 от АПК изцяло законосъобразността на оспорения акт съдът в настоящия състав намира, че решението е постановено от компетентен орган и в установената форма. При това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като съществени са само онези, които, ако не биха били допуснати, изходът от производството би бил различен. В случая не е налице основание, годно да обоснове такъв извод. Решението е в съответствие с матералноправните разпоредби и целта на закона. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 АПК следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 100 лeва съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Сумата е дължима на ВСС, който е юридическо лице съгласно чл.16, ал.2 от ЗСВ. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът