Решение № 73 от 13.3.2020 г. на Административен съд - Видин по дело № 29/2020 г.

Производството е по чл. 268, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по жалба на Б.В.И. •••, чрез адв.-пълномощник Н.Г., против Решение № 284/03.01.2020г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх.№ С190005-137-0010390/21.11.2019г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин. Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Иска се от съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно и да разпореди на надлежното длъжностно лице отписване от данъчно-осигурителната му сметка на задължението му като погасено по давност. Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Сочи, че неправилно жалбоподателят се позовава на ТР № 2/2017г., тъй като в случая вземането не е погасено по давност, като излага подробно съображенията си за това. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират се и разноски за производството. Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, че по отношение на жалбоподателя е образувано изпълнително дело /ИД/ № 5120002165/2012г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново за установени публични вземания въз основа на Изпълнителен лист от 06.03.2012г., издаден от Окръжен съд Видин, за 5000 лв глоба и 226лв+45лв разноски, или 271 лв разноски за производството. До длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК за заплащане на дължимите по- горе вземания и лихва с изх.№ 2165-000001/31.10.2012г. Същото е връчено на длъжника на 08.11.2012г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 2165/2012/00005/07.01.2013г. за горните задължения е наложен запор върху посочените в постановлението движими вещи-лек автомобил и ремарке за товарен автомобил. Постановлението също е връчено на длъжника на 09.01.2013г. С Разпореждане изх.№ 2165/2012/00008/28.04.2015г. в производството по изпълнителното дело е присъединено и друго вземане по наказателно постановление в размер на 20 лв. С възражение /искане/ вх.№ 14875/11. 11.2019г. жалбоподателят е поискал отписване на задълженията си по давност. С разпореждане изх.№ С190005-137-0010390/21.11.2019г. Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Видин, е прекратил събирането на публичното задължение в размер на 20 лв /допълнително присъединеното/ поради погасяването му по давност, но не и по отношение на останалите публични задължения. С процесното решение Директорът на ТД на НАП-Велико Търново е оставил без уважение подадената от задълженото лице жалба и е потвърдил разпореждането в обжалваната част. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, в срока по чл.268, ал.1 от ДОПК-жалбата е подадена чрез пощенски оператор/куриерска служба/ на 16.01.2020г., а решението е съобщено на 09.01.2020г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Видно от данните по делото е, че публичните вземания–предмет на образуваното изпълнително производство, са „глоба“ в размер на 5000 лв по влязла в сила присъда на наказателен съд и разноски в размер на 271 лв по същата тази присъда. По отношение на наложеното наказание „глоба“ са приложими давностните срокове по чл.82 от НК, а не чл.82 от ЗАНН, тъй като изпълнителното основание е присъда, но разпоредбите по отношение на погасяването на изпълнението на наложеното наказание „глоба“ са идентични по съдържание. Разпоредбите на чл.82 от НК и чл.82 от ЗАНН относно давността са специални по отношение на разпоредбите на ДОПК, поради което следва да намерят приложение по отношение на публичните задължения с характер на „глоби“ по влезли в сила присъди/решения на съда или наказателни постановления. Съгласно чл.82, ал.1, т.5 от НК във вр. с ал.2 от НК наложеното наказание „глоба“ не се изпълнява ако са изтекли две години, считано от деня, когато присъдата е влязла в сила. Съгласно ал.3 давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. При образувано изпълнително производство за събиране на „глобата“ срокът на абсолютната давност, разписан в чл.82, ал.4 от НК /идентична е и разпоредбата в ЗАНН/, обаче не се прилага. В горния смисъл е категорично разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК. Предвид гореизложеното, докато за обикновената давност са приложими специалните норми на наказателните закони, то за абсолютната следва да намерят приложение разпоредбите на ДОПК при образувано изпълнително производство по този ред. В случая няма категорични данни за датата на влизане в сила на присъдата-изпълнителното основание, послужило за образуване на изпълнителното производство-същата е постановена на 03.02.2012г., а ИЛ е издаден на 06.03.2012г., но за събиране на публичните вземания по нея е образувано изпълнително производство, по което първото извършено действие, прекъсващо давността е съобщението за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК, връчено на длъжника на 08.11.2012г., когато е прекъсната двугодишната давност съгласно чл.82, ал.3 от НК и е започнал да тече нов двугодишен период. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки, като правната последица от налагането на обезпечителни мерки /независимо от техния вид/ е изрично разписана в закона. Видно от постановление за налагане на обезпечителни мерки от 07.01.2013г., връчено на длъжника на 09.01.2013г., за горните публични вземания на длъжника са наложени обезпечителни мерки-запор върху ППС, като съобразно върнатите уведомления от с–р „Пътна полиция“ до публичния изпълнител обезпечителните мерки са наложени на 10.01.2013г., поради което считано от тази дата е спрял да тече и новият двугодишният период за погасяване на задължението по давност. Съобразно разпоредбата на чл.171, ал.2 във вр. с чл.82, ал.2 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични задължения. Съгласно чл.82, ал.2 от НК началният моменти за абсолютната давност е влизане в сила на присъдата, с която са установени публичните задължения. Разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК изрично изключва прилагането на абсолютната давност по чл.82, ал.4 от НК при образувано изпълнително производство, но не и началният момент, от който започва да тече давността. В горния смисъл е и цитираното от жалбоподателя ТР №2/2017г., като в същото изрично е посочено, че решението касае обикновената изпълнителска давност, не и абсолютната такава. Тези разпоредби, обаче касаят единствено приложението на института на давността само по отношение на наказанието "глоба". За другите публични вземания се прилагат нормите на ДОПК, уреждащи давността, вкл. и относно обикновената давност. Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба с изтичането на 10- годишен давностен срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В случая с налагането на обезпечителните мерки е спряно изтичането на давността по отношение на вземанията, за които е наложен запор, като не е изтекъл нито двугодишният, нито петгодишният срок за погасяване на задълженията по давност. Не е изтекла и приложимата по отношение на всички вземания абсолютна давност от 10 години по чл.171, ал.2 от ДОПК. Предвид горното обжалваното решение, с което е потвърдено разпореждането на публичния изпълнител, с което същият е отказал прекратяване събирането на публичните задължения поради изтекла погасителна давност, като е приел, че давността не е изтекла, е законосъобразно. Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и са мотивирани. В обжалвания акт-решението на директора на ТД на НАП-Велико Търново, са изложени подробни мотиви, обосноваващи извода на административния орган, че задълженията на жалбоподателя не са погасени по давност, като същите съответстват в пълнота и на възприетите от съда съображения. Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, като същото следва да бъде определено в размер на 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, издал обжалвания акт, по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК и §.1, т.6 от ДР на АПК. Водим от горното и на основание чл.268 от ДОПК Съдът