Решение № 1757 от 10.10.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 374/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 83, ал. 6 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба на А. Б. В., [населено място], общ. Р. против Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие с рег. № 328000-2730 от 31.05.2024г., издаден от Началника на РУ Р. към ОДМВР – Перник. В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен поради противоречие с материално-правните разпоредби на закона и допуснато процесуално нарушение. Твърди, че повече от 20 г. притежава законно въпросното късо огнестрелно оръжие, представил е всички изискуеми документи и като земеделски производител оръжието му е необходимо както за самоотбрана, така и за служебни цели с цел защита на имота и живота му от престъпни нападения. Излага доводи за липса на мотиви към отказа на административния орган. Твърди, че не му е дадена възможност да отстрани констатираните от органа непълноти в заявлението. Претендира се да се отмени изцяло като незаконосъобразен Отказ № 328000-2730 от 31.05.2024г., издаден от Началника на РУ Р. към ОДМВР – Перник. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Б. Б. от АК – Перник. Поддържа жалбата, иска отмяна на оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Ответникът – Началник на РУ Р. към ОДМВР – Перник, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт В., в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата. Изразява становище, че оспорваният административен акт е мотивиран, обоснован, издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на административно производствените правила, в съответствие с целта на закона. Излага съображения, че административният орган няма задължение да събира доказателства за наличието на основания и факти, които не се сочат от самия заявител. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Административен съд - Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: С. З. вх. № 328000-2098/25.04.2024 г. А. Б. В., с постоянен адрес [населено място], община Р. е поискал от началника на РУ – Р. при ОД на МВР Перник да му бъде продължен срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и ловно огнестрелно оръжие - пистолет "ТТ“ кал 7, 62х25 № Ш32293 и ловна пушка „Байкал/ИЖ“, кал. 12, № 12510. Като мотиви за исканото разрешение лицето е посочило, че пистолетът му е необходим за самоотбрана, а ловната пушка му е необходима за лов. Към заявлението са приложени копие на предходно Разрешение № 20140058889, валидно до 10.06.2024г., удостоверение за преминал технически преглед на оръжието, декларация по чл. 87, ал.1, т. 4 от ЗОБВВПИ, вносна бележка за платена такса, диплома за завършено образование служебна бележка от стрелкови комплекс, билет за лов и членска карта на ловно сдружение. Видно от удостоверение на НСС от 19.04.2024 г., справка за съдимост № 240425005000185464/25.04.2024г. и карта за предварителен медицински преглед, А. В. не се води на диспансерно наблюдение, не е осъждан и към 18.04.2024г. срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства. В докладна записка № 328р-4686/13.05.2024г. на инспектор „КОС“ е посочено, че лицето не е криминално проявен, за същия няма въведени данни за криминалистически регистрации, не поддържа контакти с лица от АКК на [населено място] и региона. В докладна записка № 328р-4694/13.05.2024г. е отразена извършена проверка на А. Б. В., че е създал условие за съхранение на оръжието, срещу него няма налагани мерки по ЗЗДН през последните 3 години, не приема наркотични вещества и се държи нормално в обществото. В докладна записка № 328р-5242/27.05.2024г. на инспектор „КОС“ е посочено, че са подадени необходимите документи съгласно нормативната база и се предлага да бъде издадено разрешение за късо и ловно огнестрелно оръжие. Въз основа на събраните по преписката доказателства е постановен Отказ с рег. № 328000-2730 от 31.05.2024г., издаден от Началника на РУ Р. към ОДМВР – Перник, с който на заявителя се отказва издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Постановено е огнестрелното оръжие - пистолет „ТТ“ кал. 7, 62х25 № Ш32293 и боеприпасите към него да бъдат предадени съгласно чл. 213а ЗОБВВПИ в „КОС“, РУ Р.. Отказът е получен от заявителя на 06.06.2024 г. Жалбата е подадена на 12.06.2024г. до Административен съд – Перник. По делото е разпитан свидетел – К. Х. К.. Свидетелят заявява, че познава А. В. от близо 50 г., от както се помни. Посочва, че живее в края на селото. В. е земеделски производител. Няма противообществени прояви. В селото стават кражби, случва се да разбиват къщите на хората. Крадат главно селскостопанска продукция. На А. В. конкретно не знае да е разбивана къщата, но са му крали нафта. На поставения въпрос дали в селото, в което живеят, стават често престъпления и кражби, свидетелят сочи, че годишно са около една до три кражби. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган – началник РУ-Р. към ОД на МВР Перник, в рамките на неговите правомощия по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма, с изложени фактически и правни основания и при спазване на процедурата, визирана в закона. Съгласно чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ, за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подават заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение. В конкретния случай се касае за процедура по заявление за подновяване на издадено вече разрешение, която съобразно нормата на чл. 87, ал.3 от ЗОБВВПИ протича по реда на процедурата, определена за първоначално издаване на съответното разрешение. Процесното заявление за издаване на такова разрешение по чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ е подадено до Началника на РУ Р. при ОДМР Перник, в района на което е и постоянният адрес на жалбоподателя. Обжалваният отказ е издаден именно от Началника на РУ Р., поради което се явява валиден административен акт, издаден от компетентния за това орган Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона. Административният орган мотивира отказа с това, че изтъкнатия мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв сам по себе си и в производството не са събрани такива доказателства, които по несъмнен начин да удостоверяват този мотив. Не може да бъде споделено поддържаното в жалбата основание за порочност, изразяващо се в това, че заявителят има издадено разрешение от 20 г. и досега същото винаги е подновявано. В тази насока трябва да бъде посочено, че: Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от цитираните документи. Независимо от употребената в закона терминология "подновяване на разрешението", процедурата се извършва като при първоначалното издаване на разрешение, предвид препратката на чл. 87, ал. 3 от закона към чл. 83 от ЗОБВВПИ, който регламентира реда за издаване на разрешението. В този смисъл, дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение или в хипотеза на подновяване на разрешението, лицето следва да докаже необходимостта от притежаването на оръжие, т. е. тежестта на доказване на съществуването на подобна необходимост е на жалбоподателя От своя страна, чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ предвижда, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. От посочената и относима правна регламентация следва, че съответното физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Ето защо законът не предвижда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издадено разрешение за предходен период, т. к процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, в т. ч. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. Да се приеме обратното означава, че издаваното на разрешение не е обвързано със срок, което е в противоречие с чл. 84, ал. 2 от закона и същото е недопустимо доколкото притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото и за това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, без да съществува законов ангажимент за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. В тази връзка факта, че оспорващият е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението, защото разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително. Същата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение, което следва от систематичното й тълкуване – намира се в раздел "Общи положения" на главата четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия". Същото автоматично пренасяне е неприложимо и когато предходното разрешение е издадено за самоотбрана, т. к. издаващият го орган е длъжен да прецени наличието на изискуемите от закона предпоставки към момента на разглеждане на заявлението. Поради това и факта, че не се касае за отнемане на разрешението, то не органа следва да мотивира и доказва отпадналата необходимост, а заявителя трябва да обоснове и установи безспорно и категорично нуждата си от оръжие за самоотбрана, за да му се издаде исканото разрешение. В посочения смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 9212 от 25.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6553/2024 г., VII о., Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2021 г., VII о.; Решение № 5142 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2021 г., VII о; Решение № 294/11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 12377/2015 г., Решение № 13460/05.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12551/2017 г.; Решение № 17616/20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3250/2019 г./и други. С оглед на разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на исканото разрешително. Разбира се, задължение на органа е, да извърши проверка за верността на сочените факти в подкрепа на заявената цел. От заявлението на А. В. е видно, че той е заявил цел за самоотбрана. Дали и с какво ще обоснове основателността на заявената цел е въпрос на преценка на самия заявител. Ако органът установи, че заявената цел не е доказана, той е длъжен да издаде отказ, а не да предоставя на заявителя възможност да обоснове целта си. Не е била налице каквато и да е неяснота или несъответствие по отношение на заявената от В. цел за носене и съхранение на огнестрелното оръжие, поради което за органа не е било и налице задължение за прилагане на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Следва да се отбележи, че в това производство, административният орган не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя от исканото разрешение. Настоящият съдебен състав счита, че освен посочването на една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и основателността й, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага притежаването на оръжие. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, както и тази на чл. 58, ал. 1, т. 10 от с. з., изискващи не просто посочване в заявлението на причина за необходимостта от притежаване на оръжие, а и същата да е основателна. Очевидно е, че обосноваването на въпросната основателност следва да бъде осъществено от заявителя и горното може да стане само чрез представяне на доказателства в тази насока. В конкретния случай, жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи основателността на посочената от него причина за продължаване срока на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова. По отношение на твърденията на заявителя за потенциална опасност от набези и кражби на имущество от собствения му имот следва да се има предвид, че заплахата от действия с такъв характер върху имущество принципно съществува хипотетично за всеки гражданин в това село и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, която необходимост да е актуална към датата на издаване на разрешителното за притежаване на оръжие. По отношение на наведените едва с жалбата твърдения, че лицето е земеделски производител и оръжието му е необходимо именно с оглед на тази дейност, тоест служебни цели, следва да се посочи, че съгласно чл.6, ал.1 от ЗОБВВПИ, огнестрелното оръжие може да има предназначение за граждански или за служебни цели. Касае се за нормативно въведено разграничение на хипотезите - носене на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие, при това само на юридически лица и на еднолични търговци. Доколкото жалбоподателят не е обосновал необходимост от носене на оръжие за граждански цели, нито е подадено заявление по чл.81, ал.2 от ЗОБВВПИ, предполагащо необходимостта му от носене на оръжие за служебни цели, съдът приема, че административният орган е приложил правилно закона, респ. обжалваният отказ съответства на приложимия материален закон. Предвид гореизложеното, оспореният отказ е законосъобразен административен акт, като издаден от компетентен орган, при наличието на законовите материалноправни предпоставки, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен с целта на закона, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора следва да се уважи своевременно заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, при съобразяване с характера на спора и разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, определя на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Същите следва да се изплатят в полза на ОДМВР – Перник, юридическото лице (арг. от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР), в чиято структура се намира представляваният едноличен административен орган – началник на РУ – Р. към ОДМВР – Перник. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник