Решение № 11 от 7.1.2021 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1760/2020 г.

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „БИ Т. 2018“ЕООД, област Пловдив, обшина Пловдив, гр.

Пловдив, район Южен, ул. „А.Е.“ ••••••••, представлявано от Ц. П. М. против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 27/07.10.2020г. на директора на РИОСВ Пазарджик с което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева на основание чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО.

С жалбата се заявява материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща законов или процесуален представител.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, изразява становище за законосъобразност на обжалваното НП.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Дружеството - жалбоподател извършва дейности по третиране на отпадъци, разрешени с издадено Решение № 07-ДО-370-00/13.01, 2020г. от директора на РИОСВ-Пазарджик на площадка в с. Говедаре, местност „Горни лозя”, УПИ XIV - 6, 7, 24, 293, 305, 549, 551, 553 и УПИ XV в кв. 107 по плана на стопански двор І-север.

Според условие по т. 17 на издаденото разрешение за дейности с отпадъци дружеството следва „да не се допуска извършване на дейности с отпадъци, неупоменати в настоящето разрешение“.

Според условията по т. 3.1.1, б. „а”, „б", „в” и в т. 13 било необходимо: „Площадката за съхраняване на излезлите от употреба моторни превозни средства да отговаря на следните изисквания: Да е с непропусклива повърхност, да разполага със съоръжения за събиране на разливи, утаители и съоръжения за обезмасляване, да разполага с необходимите съоръжения за третиране на води, включително на дъждовни води, в съответствие със Закона за водите (ЗВ) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му“; а „Опасните отпадъци да се съхраняват в добре затварящи се съдове и/или на закрита/ покрита с навес площадка с непропусклива настилка“.

На 19.02.2020г. на площадката била извършена проверка от инспектори при РИОСВ Пазарджик - свидетелките К. и П.. На площадката те констатирали: 16 бр. излезли от употреба превозни средства ( ИУМПС), които не съдържали течности или други опасни компоненти и представлявали отпадък с код 16 01 06, съгласно приложение № 1 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците (Обн. ДВ, бр. 66/2014г.). С посоченото Решение на дружеството не била разрешена дейност по приемане и съхраняване, обозначена с код R13 по смисъла на приложение № 2 към §1, т. 13 от ДР на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на отпадък с код 16 01 06. Поради това св. П. приела, че не е изпълнено поставеното условие в т. 17 на издаденото разрешение за дейности с отпадъци, тъй като а площадката са извършвани дейности с отпадъци, неупоменати в разрешението.

Констатирани били също 5 бр. излезли от употреба превозни средства, които съдържали опасни компоненти (двигатели и скоростни кутии) и представлявали отпадък с код 16 01 04•, съгласно приложение № 1 от Наредба № 2. Същите се съхранявали в зона (в УПИ XIV - 6, 7, 24, 293, 305, 549. 551, 553), покрита с трошено-каменна настилка, която не била непропусклива, а и липсвало съоръжение за третиране на води, вкл. дъждовни. Излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) с код 16 01 04• следвало да се съхраняват на онази част от площадката, която била изградена върху УПИ XV, тъй като била изцяло покрита с твърда настилка, с изградено съоръжение за третиране на площадковите води, вкл. дъждовни (каломаслоуловител). Начинът на съхранение на посочените ИУМПС бил в противоречие с условие, поставено в цитираните горе т. 3.1.1, б. „а”, „б", „в” и в т. 13 на издаденото разрешение за дейности с отпадъци.

Инспекторите констатирали също, че дружеството няма въведена в действие компютърна информационна система съгласно изискванията чл. 22, ал. 2 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС). Липсата на такава система съставлявало и неизпълнение на условие в т. 10 на издаденото разрешение за дейности с отпадъци, съгласно което „Отчитането и контролът на издадените удостоверения по образец, съгласно чл. 19, ал. 3 от НИУМПС и поддържането на информация за наличните и изходящи количества ИУМПС следвало да става чрез въведена в действие компютърна информационна система съгласно изискванията чл. 22, ал. 2 от НИУМПС“.

При горните констатации и на 10.04.20г. св.П. съставила против дружеството и в присъствието на неговия надлежно упълномощен представител ( л.8) процесния акт за нарушение на чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО. Същият бил надлежно предявен и с връчен препис, а въз основа на него издадено НП.

То се атакува с доводи относно неговата процесуална и материално-правна изправност.

Възразява се на първо място за липсата на компетентност на органите, постановили АУАН и НП, но възражението е неоснователно предвид предоставените със ЗУО правомощия на директора на РИОСВ по чл. 157, ал.4 вр. Ал.2 вр. Чл. 136, ал.2 т.4 ЗУО и делегираните от директора на експертите на осн. Чл. 157, ал.2 ЗУО и по заповед РД 08- 17/28.01.19 – л. 10 по делото.

Актът не е съставен в присъствието на свидетели, които са присъствали на установяване на нарушението. Наистина, по делото е установено, че на проверката е присъствала и инсп. К., но тя не е свидетел по акта като такъв на установяване на нарушението. В акта са посочени двама свидетели - на неговото съставяне – Д. А. и св. С. А.. Изискването на чл. 40, ал.1 от ЗАНН е съставянето на акта да стане в присъствието на свидетели– присъствали при извършване на нарушението или на неговото установяване, а при липсата на такива чл. 40, ал.3 допуска възможността това да стане в присъствието на други двама свидетели. В случая безспорно е наличието на свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението, който е и момента на неговото извършване – инсп. К., която не е посочена в акта. Посочването в него на лица, които са свидетели на съставянето на акта не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не засяга правото на защита на нарушителя. Той, доколкото е търговец – физическо лице, е присъствал чрез представителя си на самото съставяне на акта, който му е бил надлежно предявен и от който му бил надлежно връчен препис, с което е изпълнена процедурата по чл. 43 ЗАНН и с това правото на защита на нарушителя е гарантирано в предвидения от закона обем.

Констативният и санкционният акт са издадени от компетентни органи в рамките на предоставената им материална и териториална компетентност; спазени са процедурите по съставяне, предявяване, връчване; актовете имат съдържание, което съответства на поставените изисквания с чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението се изразява, както е описано, в неизпълнение на конкретно посочени условия по даденото с процесното Решение разрешение за дейности с отпадъци. Посочените в акта и в НП условия по т. 17; 3.1.1, б.“а“, „б“ и „в“ и т.13, както и т.10 от Решението действително касаят посочените отпадъци, които административните органи са назовали по вид и съответни характеристики, вкл. класифицирайки ги чрез посочване техния код. Нормата на чл. 136, ал.2 т.4 от ЗУО, която е приета като нарушена, препраща към Решението за разрешение за дейности с отпадъци, а Решението съдържа посочените в акта и в НП условия.

Изрично в АУАН и НП се съдържат твърдения относно наличието на площадката на конкретно посочени ( вид, брой и съответни характеристики) вещи, с което се опровергава твърдението за липса на обстоятелства относно приетото „приемане и съхранение“ на определен вид отпадък. Изрично са посочени видовете отпадък не само по вид и присъщи им характеристики, но и според тяхната надлежна за целта ( като отпадък) класификация ( както всъщност са представени и с Решението) по коректно цитирания нормативен източник – Наредба 2 за класификация на отпадъците.

Предвид горното, двата административни акта са процесуално изправни.

По същество- нарушението е напълно доказано от детайлните и убедителни показания на свидетелката П., които са потвърдени от протокола от проверката, подписван с отразените в него еднозначни на тези в акта и НП констатации от присъствалите упълномощени лица, вкл. и това, което е присъствало при съставяне и предявяване на акта – Т. Г. ( л. 8).

Установи се, че при на процесната площадка на нея били налични:

1. 16 бр. излезли от употреба превозни средства ( ИУМПС), които не съдържали течности или други опасни компоненти и които по Приложение № 1 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците отпадък са отпадък с код 16 01 06 и за които с Решението на л. 22 и сл. на дружеството не била разрешена дейност по приемане и съхраняване, обозначена с код R13 по смисъла на приложение № 2 към §1, т. 13 от ДР на ЗУО R 13 ( според която „Съхраняването е дейност по оползотворяване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им ) на отпадък с код 16 01 06 Наличието на този отпадък съставлява неизпълнение на поставеното условие в т. 17 на издаденото разрешение за дейности с отпадъци, тъй като „на площадката са извършвани дейности с отпадъци, неупоменати в разрешението“ ( виж на л. 38).

2. 5 бр. излезли от употреба превозни средства, които съдържали опасни компоненти (двигатели и скоростни кутии), които съгласно Приложение № 1 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците със съставляват отпадък с код 16 01 04• и които били съхранени в зона (в УПИ XIV - 6, 7, 24, 293, 305, 549. 551, 553), покрита с трошено-каменна настилка, която не била непропусклива, а и липсвало съоръжение за третиране на води, вкл. дъждовни. Съхранението на този отпадък, по този начин, е противоречие с поставено условия по т. 3.1.1, б. „а”, „б", „в” и т. 13 на издаденото Решение за разрешение за дейности с отпадъци, които предвиждат: „Площадката за съхраняване на излезлите от употреба моторни превозни средства да отговаря на следните изисквания: Да е с непропусклива повърхност, да разполага със съоръжения за събиране на разливи, утаители и съоръжения за обезмасляване, да разполага с необходимите съоръжения за третиране на води, включително на дъждовни води, в съответствие със Закона за водите (ЗВ) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му“; както и „Опасните отпадъци да се съхраняват в добре затварящи се съдове и/или на закрита/ покрита с навес площадка с непропусклива настилка“. в цитираните горе.

Част от площадката -изградена върху УПИ XV била изцяло покрита с твърда настилка, с изградено съоръжение за третиране на площадковите води, вкл. дъждовни (каломаслоуловител) и именно тя била подходяща, предвид коментираните условия, за съхранение на този вид отпадък, но той не бил съхранен на нея, а на друга, част, разположена в другото УПИ и покрита с пропускливата трошено-каменна настилка, без съоръжение за третиране на води, вкл. дъждовни 3. В дружеството не била въведена в действие компютърна информационна система, което е самостоятелно условие в т. 10 на издаденото разрешение за дейности с отпадъци: „Отчитането и контролът на издадените удостоверения по образец, съгласно чл. 19, ал. 3 от НИУМПС и поддържането на информация за наличните и изходящи количества ИУМПС следвало да става чрез въведена в действие компютърна информационна система съгласно изискванията чл. 22, ал. 2 от НИУМПС“.

Обстоятелството, че установените на място МПС били излезли от употреба се отрича в жалбата с неубедителни и напълно недоказани възражения. Напълно безспорно е, че обект на проверката е процесната площадка, за която е издадено процесното Решение за разрешение за извършване на с дейности с отпадъци и конкретно такива относно излезли от употреба МПС ( виж на л. 25), а не ремонтни по отношение на повредени МПС ( каквито твърдения се излагат в жалбата), но с код 16 01 04 • ( различни от установените с посочения код 16 01 06 ( отсъства в разрешението ). В протокола от проверката ( виж на л.4 и сл.) изрично също е отразено, че проверяваният обект е площадка за съхранение на опасни и неопасни отпадъци, като сред констатациите са открити 30 бр. излезли от употреба МПС без опасни компонентни, за част от които ( половината) е отразено, че съдържат само метали, но другата част и стъкла, седалки, брони, но не са с опасни компоненти ( двигатели, скоростни кутии, акумулатори и др.). Протоколът е подписан от присъствалите на място служители на дружеството, стопанисващо площадката, единият от които Г. е негов надлежен пълномощник в рамките на АН- производство пред администрацията ( л. 8). Освен това на място не са правени възражения, че част от откритите МПС са били годни за употреба след съответните ремонти дейности; такива не са правени и при съставяне и предявяване на акта. Те се правят едва в хода на съдебния контрол, когато при липсата на тези вещи и абсолютната невъзможност да бъдат персонифицирани, такава проверка е напълно невъзможна ( на топи етап).

Предвид горното, нарушението е несъмнено установено, че описаните фактически констатации обосновават изводите в акта и в НП – налице е неизпълнение на условията по издаденото Решение за разрешение за дейности с отпадъци, което правилно е квалифицирано по чл. 136, ал.2 т.4 от ЗУО, която норма е санкционна, но съдържа и състава на нарушението. Наложената имуществена санкция е в минимално предвидения размер 7000 лева.

Обсъждането горе налага потвърждаване на НП и присъждане в тежест на дружеството- търговец на претендираните ( в минимален размер) разноски за юрисконсултско възнаграждение– 80 лева, в хипотезата на чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл. 144 от АПК вр. Чл. 78 ГПК и чл. 32, ал.3, пр.2 ГПК и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ вр. Чл. 37 ЗПП.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд: