Решение № 537 от 18.10.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 617/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът Е. Л. Б., твърдят, че е бил привлечен като обвиняем по ДП № 18/2019 г. по описа на ОСлО при ВТОП с постановление от 22.06.2022 г. за престъпление по чл. 288, пр. 2 НК за това, че на 28.04.2018 г. на околовръстния път на гр. Бяла Черква, община Павликени в качеството си на орган на власт – ВПД Началник на РУ Павликени, осуетил наказателно преследване като дал устно разпореждане на подчинените му служители от РУ Павликени – Андриан Недков Недев на длъжност мл. автоконтрольор и Николай Йорданов Йорданов на длъжност мл. автоконтрольор, което същите възприели като пряка заповед с невъзможност да се противопоставят, а именно да не обработват възникнало на околовръстния път на гр. Бяла Черква към 18, 50 часа на същата дата ПТП с участие на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ВТ 4153 КВ, управляван от Венцислав Стоянов Иванов от гр. Павликени, и да не изясняват обстоятелствата и причините за неговото настъпване, включително да не изпробват водача на автомобила за употреба на алкохол, с цел да избави Венцислав Стоянов Иванов от наказание за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Била му взета мярка за неотклонение „подписка“ и му бил проведен разпит като обвиняем. По-късно с постановление от 02.12.2022г. на РП Велико Търново това наказателно производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК, което постановление било отменено от съда. С постановление от 07.04.2023 година на РП Велико Търново наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, без преди това да са предприети указаните от съда действия относно издирването на свидетел-очевидец. Така продължилото 10 месеца неоправдано и необосновано наказателно производство и провеждането на множество процесуално следствени действия се отразили неблагоприятно във всички аспекти на неговия живот. Изпитвал чувство на неудобство с оглед узнаването на това производство от колегите му при връчване на призовките, адресирани до него. Отразило се и върху неговата психика – нарушение на съня, развил тревожност, загубил концентрация и станал неефективен при изпълнение на работата си. Чувствал се несигурен и притеснен от шушуканията и говоренето на хората, че използвал служебното си положение. Станал затворен и ограничил социалните контакти. Това наложило да потърси медицинска помощ – провел срещи с психиатър и му била предписана определена терапия с оглед констатираното психично разстройство. В края на март 2023г. отново потърсил лекарска помощ, който констатирал изразен депресивен синдром, данни за диссомния и социална дисфункция. В обществото и заобикалящата го среда всички гледали на него с презрение. Всичко описано се явявало причинена неимуществена вреда от незаконосъобразна и незаслужена прокурорска репресия. Предвид изложеното моли съда да ги призовем с ответника - Прокуратура на Република България и след като докаже твърденията си да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди с оглед неоснователното му привличане като обвиняем в размер на 50 000 лв., както и 500 лв. – имуществена вреда – платено адвокатско възнаграждение за обжалването на постановлението за спиране на наказателното производство. Ответната страна - Прокуратура на Република България в срока по чл. 131 от ГПК е представила писмен отговор. Счита предявения иск за допустим, но оспорва изцяло неговата основателност. Счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е влязло в сила и ищецът нямал правен интерес от предявяването на иска. Оспорва твърденията на ищеца да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди. Не се доказвала причинно следствена връзка между влошеното му здравословно състояние и образуваното наказателно производство. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответствало на критериите по чл. 52 ЗЗД. Оспорва размера на претендираното обезщетение за претърпените имуществени веди – претърпяна загуба, вследствие заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство. Направено е възражение, че този размер е надвишава предвидения минимален размер на възнаграждението по Наредба № 1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Навежда твърдения, че наказателното производство е продължило 10 м. в рамките на разумния срок.Предвид това моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат Р. Р.. Поддържат предявените искове. Ответника – Прокуратура на република България се представлява в съдебно заседание от прокурор от ОП Велико Търново. Оспорва предявените искове. В хода на устните състезания се застъпва тезата, че искът е недоказан, поради това, че не са доказани твърдените в исковата молба неимуществени вреди – разстройство на психическото здраве и причинно следствена връзка с воденото и в последствие прекратено наказателно производство. Съдът, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: С постановление за образуване на досъдебно производство по общия ред за разследване от следовател от 13.06.2019 година на прокурор при Районна прокуратура Свищов е образувано досъдебно производство № 18/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Велико Търново за това, че на 28.04.2018 година в град Павликени, област велико Търново в качеството си на полицейски орган – временно изпълняващ длъжността „началник на РУ – Павликени при ОД на МВР Велико Търново-спомогнал на лице извършило престъпление – Венцислав Стоянов Иванов от гр. Павликени да избегне и бъде осуетено спрямо него наказателно преследване по чл. 343б, ал. 1 от НК без да се е споразумял с Иванов преди извършването на престъплението – престъпление по чл. 294, ал. 1 от НК. С постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка на неотклонение пот 22.06.2022 година на следовател при ОСлО при ОП Велико Търново ищецът Е. Л. Б. е привлечен като обвиняем за това, че на 28.04.2018 година около 19: 00 часа на околовръстния път на гр. Бяло черква, община Павликени, в качеството си на орган на властта – ВПД Началник на РУ Павликени, осуетил наказателно преследване като дал устно разпореждане на подчинените му служители на РУ Павликени – Андриан Недков Недев на длъжност мл. автоконтрольор и Николай Йорданов Йорданов на длъжност мл. автоконтрольор, което същите възприели като пряка заповед с невъзможност да се противопоставят, а именно да не обработват възникнало на околовръстен път на гр. Бяла Черква, общ Павликени към 18: 50 часа на същата дата ПТП с участието на Фолксваген Пасат с рег. № ВТ 4153 ВК, управляван от Венцислав Стоянов Иванов от гр. Павликени и да не изясняват обстоятелствата и причините за неговото настъпване, включително да не изпробват водача на автомобила за употреба на алкохол, нарушение на задълженията им по чл. 99 от Инструкция № 812з-749/20.10.2014. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контролна пътното движение, издадена от МВР, с цел да избави Венцислав Стоянов Иванов от наказание, което му се следва по закон за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК- спомогнал на лице извършило престъпление – Венцислав Стоянов Иванов от гр. Павликени да избегне и бъде осуетено спрямо него наказателно преследване по чл. 343б, ал. 1 от НК без да се е споразумял с Иванов преди извършването на престъплението – престъпление по чл. 288, пр. 2 от НК. Със същото постановление спрямо Б. е взета мярка за неотклонение „подписка“ състояща се в поемането на задължение, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. На 13.07.2022 година е проведен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем по ДП № 18/2019г. по описа на ОСлО при ОП Велико Търново. Провеждани са редица следствени действия, като междувременно са издавани постановления за продължаване срока на разследване. С постановление от 02.12.2022 година на прокурор при РП Свищов/явяваща се наблюдаваща прокуратура/ наказателното производство е спряно на основание 244, ал. 1, т. 3 от НПК. Това постановление е обжалвано от ищецът Б., като жалбата е подадена чрез пълномощник адв. Р. Н. Р.. С определение № 20 от 17.02.2023 година постановено по ЧНД № 78/2023 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, постановлението за спиране на наказателното производство е отменено, поради това, че не е налице посоченото основание за спиране и делото е върнато на прокурора за ново произнасяне по реда на глава осемнадесета от НПК. За осъществената правна защита и съдействие във връзка с обжалването ищецът Б. е заплатил на адв. Р. възнаграждение в размер на 500 лева, видно от представеното заверено по реда на ЗАдв. копие от договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022г. Плащането е извършено в брой. С постановление от 07.04.2023 година на прокурор при РП Велико Търново наказателното производство, образувано като ДП № 18/2019г. на ОСлО при ВТОП /преписка № ТСО -301/2019 на ВТРП/, е прекратено, а мярката за неотклонение, взета по отношение на Б. като обвиняем е отменена. Това постановление в последствие е потвърдено от ОП Велико Търново. Видно от представеното и прието като доказателство по делото постановление от 11.12.2023 година на прокурор Катерина Лещакова – прокурор при Апелативна прокуратура Велико Търново постановление от 23.05.2023 година от Окръжна прокуратура Велико Търново, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура Велико Търново за прекратяване на досъдебно производство № 18/2019 година по описа на ОСлО при ОП Велико Търново, преписка № ТОС-301/2019г. по описа на РП Велико Търново. При тези обстоятелства наказателното производство е продължило от датата на образуването му 13.06.2019 година до датата на прекратяването му през 2023 година - близо четири години, а ищецът е имал качеството на обвиняем до датата на постановление за прекратяване – 07.04.2023 год. Наказателното производство, по което на ищецът Е. Б. е бил привлечен като обвиняем с обвинение да е извършил престъпление по чл. 288, пр. 2 от НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не съставлява престъпление. В мотивите на престъплението прокурорът е приел, че няма осъществен и състав на престъпленията по чл. 294, ал. 4, пр. 3 вр. чл. 294, ал. 1 от НК, както и по чл. 387, ал.1 от НК. Видно от влязлото в сила на 04.06.2020 година решение по гр.д. № 913/2019г. по описа на РС Левски бракът на ищеца с Уляна Стефанова Б.а е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Видно от представеното копие, заверено по реда на Закона за адвокатурата и неоспорено от страните, на амбулаторен лист № 23109203FBBA от 19.04.2023 година ищецът Б. е посетил д-р Александър Лалчев – специалист психиатър и му е поставена диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, като данните от анамнезата сочели за тревожност, депресивитет, вегетативна симптоматика и социална дисфункция с флуктуация на симптомите и връзка със стрресогенни фактори. Обективното състояние, установено при прегледа е отразено в документа като „психомоторно напрежение, богата вегетативна симтоматика, изразен депресивен синдром. Данни за диссомния и социална дисфунция. Имало данни за новополбучен диабет и хипертония. Предписана е терапия. Видно от Епикриза, издадена от УМБАЛ „СОФИЯМЕД“, Клиника по ендокринология, ищецът Е. Б. е бил на лечение в клиниката за периода от 11.10.2021 година до 14.10.2021 година и му е поставена окончателна диагноза Е66.8 Метабиолитен синдром. Затлъстяване трета степен. 111.9 Артериална хипертония, Е78 Дислепидемия, R73.0 Предиабет. Е79Хиперурикемия. Язва на дванадесетопръстника. От показанията на разпитаните свидетели – Спасимир Ганчев Александров и Владислав Митков Петров – и двамата работещи в РУ МВР Павликени и близки приятели на ищеца, се установява, че след образуване на наказателното производство са започнали проблемите на Б. както в обществения му живот, така и в семейството. Наказателното производство било образувано във връзка с изпратени материали, в резултат на една дисциплинарна проверка по отношение на ищеца като служител на РУ Павликени. Тогава е изпълнявал длъжността Началник на РУ. И двамата свидетели сочат в показанията си, че след като Б. бил привлечен като обвиняем поведението му спрямо тях се променило – започнал да страни от тях и от колегите си, не желаел и не общувал с тях, изглеждал подтиснат и странял от хората. Сочат, че бил ходил на психиатър. Станал раздразнителен, притеснявал се. Свидетелят Александров сочи, че преди това ищецът бил весел и общителен човек, а след това се затворил в себе си, отказвал да се събира с хората, отказвал покани за гостуване. В града започнало да се говори, че бил корумпиран, че ще го уволнят, че извършил нещо нередно в службата. Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявен е искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, чрез който се иска реализиране отговорността на Държавата за дейност на правозащитните органи, в случая Прокуратура на Република България, като се претендира обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди като пряка и непосредствена последица. Искът е процесуално допустим. Подаден е от надлежно процесуално легитимирано лице против процесуално легитимиран правозащитен орган на държавата – ПРОКУРАТУРА на Република България. Сезиран е компетентният съд съобразна правилата на родовата и местната подсъдност за разглеждането на този иск – чл. 7 от ЗОДОВ. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила, което прави неоснователно и възражение на ответника, че на това основание искът е недопустим. По основателността на исковете. По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди: Разгледана по същество претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дейността на правозащитните органи е частично основателна. Съгласно чл. 2 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в изрично изброените случаи от т. 1 до т. 7 на чл. 2, ал. 1 от закона. В конкретния случай се търси обезщетение за причинени вреди, вследствие обвинение в извършено престъпление, при което наказателното производство е прекратено, поради това че деянието не е престъпление /конкретното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното от обвиняемия деяние не е престъпление/. Спрямо ищецът Б. е водено наказателно преследване, привлечен е като обвиняем и същият е има качеството на лице, което има право да търси отговорност по чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършването на умишлено престъпление по чл. 288, пр. 2 от НК. Наказателното производство е продължило близо четири години. Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 22.06.2022 година и му е била взета мярка за неотклонение „подписка“ и това е продължило 10 месеца. Наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е престъпление и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ е основание за ангажиране на отговорността на прокуратурата, която е повдигнала и поддържала това обвинение и е ръководила разследването. Воденето на това наказателно производство са засегнали психическото и физическо здраве на ищеца, което се изразява в настъпилото смесено тревожно депресивно разстройство с обективно изразени психомоторно напрежение, диссомния, и социална дисфункция. Ищецът е изпитвал чувство на неудобство сред близки и колеги, самоизолирал се е и избягвал да контактува с хората; изпитвал негативни емоции и срам. Настъпил е дисбаланс и в личните взаимоотношения на ищеца с близки, приятели и роднини. В хода на наказателното производство спрямо Б. като обвиняем е била взета марка за неотклонение „подписка”, което е ограничаване правото му на свободно предвижване и местоживеене. Това състояние на психиката дори и да не е довело до болестно състояние и необходимостта от провеждането на специално лечение, е достатъчно да се приеме, че ищецът е претърпял увреждания, съставляващи неимуществени такива. Воденото наказателно производство е причинило обичайните за всеки човек негативни изживявания и огорчения, стрес и тревога, неудобство не само пред близки и познати, а и сред колегите и в обществото. Към момента на привличането му като обвиняем е заемал длъжност в системата на МВР, включително е изпълнявал и ръководни функции и воденото против него наказателно преследване засегнало и доверието спрямо като професионалист. Образуваното дисциплинарно производство спрямо Б. не може да не бъде отчетено, но факта че е бил обвинен за извършено престъпление, което наказателно производство в последствие е прекратено е основният, който е засегнал значително неимуществената сфера, като е причинил психически страдания, негативни емоционални изживявания – притеснение, срам, чувство на неудобство и потиснатост, притеснение относно бъдещето му като служител на МВР и личност. Неоснователни се явяват възраженията на ответника за недоказаност на иска и наличието на причинно следствена връзка между воденото и прекратено наказателно производство спрямо ищеца и сочените от него неимуществени и имуществени вреди. От събраните в хода на производство писмени и гласни доказателства се установява, че именно в периода на привличането му като обвиняем ищецът е променил своето психическо и емоционално състояние в негативна насока. В този период се е влошило и физическото му здраве, независимо от обстоятелството, че е имал здравословни проблеми и преди това. Независимо, че по делото не е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, то от писмените доказателства – медицинска документация и разпитаните свидетели се установява какви промени в психичното и емоционално състояние са настъпили и има ли засягане на физическото здраве. Предвид изложеното по-горе съдът намира, че ищецът вследствие на прекратеното наказателно производство е претърпял увреждания от неимуществен характер и му се следва обезщетение за тези вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл отговорността на държавата е обективна. В конкретния случай ищецът е претърпял неимуществена вреда, която съдът, преценявайки всички описани по-горе обстоятелства по делото в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗС, по справедливост определя, че следва да бъде поправена с обезщетение в размер на 25 000 лева. Така мотивиран съдът намира, че искът за присъждане на неимуществени вреди чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗОДОВ е основателен и доказан до размера на 25 000 лв. и следва да бъде уважен в тази му част, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2023 год. – стабилизиране на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, след като е изтекъл седмодневния срок за обжалването му по чл. 243, ал. 4 от НПК, приемайки за дата на връчването му 7.04.2023 година, предвид липсата на изрични данни относно това. От датата на стабилизиране на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство ответникът е в забава. За горницата над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лв., искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан. По отношение на претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за защита при обжалване на постановлението за спиране на наказателното производство, претендирани в размер 500 лева – платен адвокатски хонорар, съдът го приема за основателен по следните съображения: Ищецът обосновава тази своя претенция с плащането на договорено адвокатско възнаграждение са осъществено процесуално представителство и защита по частното наказателно дело, образувано по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК – ЧНД № 78/2023 година по описа на РС горна Оряховица. Претендира се обезщетение за имуществени вреди като претърпяна загуба равняваща се на платеното адвокатско възнаграждение 500 лв. Доказано е по несъмнен начин, че е било постановено спиране на наказателното производство, като постановлението е обжалвано по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК от ищеца, в качеството му на обвиняем по ДП № 18/2019г. на ОСлО при ВТОП, като в производството е представляван от адв. Р., на която е заплатил възнаграждение в размер на 500 лв. Направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение се явяват намаляване на имуществото на ищеца, което несъмнено съставлява претърпяна загуба, която е в пряка причинно следствена връзка с воденото спрямо него наказателно производство, по което е бил обвиняем и е ползвал адвокатска защита. Съдът следва да уважи изцяло този иск. Неоснователно е възражението на ответника, че искът е неоснователен по размер, поради това, че платеното възнаграждение било над минималния, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година относно минималните адвокатски възнаграждение. Обезщетението за причинените имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло, като се присъди и законна лихва с начална дата 14.04.2023 година, съобразно изложените по-горе мотиви в тази насока. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената ДТ. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Отправеното от ищеца искане за присъждане на разноски, направени във връзка с предявения срещу ответника иск, е основателна и съдът следва да осъди ответника да му заплати 10 лв. – държавна такса, платена за образуване на делото. С оглед частичната основателност на предявеният иск срещу ответника и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Прокуратура на Република България следва да бъде осъдена да заплати на адв. Р. Н. Р. – АК – Плевен адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ по предявения иск, съразмерно с уважената част от иска, а в размер от 2368 лв. Водим от изложените съображения, съдът