Решение № 6880 от 30.7.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1777/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на В. А. А., ЕГН 8308194720 с адрес гр. Сопот, община Сопот, област Пловдив, [улица], чрез пълномощник адв. С. Д., срещу ОД на МВР – Пловдив за присъждане на сумата в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за период от два месеца, считано от 22.04.2024 г. (т.е. от 22.04.2024 г. до 22.06.2024 г. вкл.), ведно с лихва за забава от датата на увреждането – 22.04.2024 г. до окончателното изпращане на сумата, вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив, а именно: неправомерно оказана спрямо ищеца физическа сила при извършена проверка и задържане на 22.04.2024 г. и нанесени му физически и психически увреждания.

Конкретните твърденията се изразяват в следното:

На 22.04.2024 г. в град Карлово при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], ищецът е бил спрян непосредствено до кръговото кръстовище на входа на града от К. С. и Х. К. – служители на РУ – Карлово при ОД на МВР – Пловдив. Ищецът и останалите двама спътници – Х. Н. П. и С. С. Г. били обискирани до управлявания от ищеца лек автомобил, като държанието на служителите било изключително арогантно, като същите отправяли обиди по адрес на ищеца. Докато стоял прав с поставени ръце върху тавана на автомобила след разпореждане на служителите на РУ – Карлово, полицейският служител К. С. нанесъл на ищеца удар в областта на бъбреците, впоследствие бил заведен в сградата на РУ – Карлово при ОД на МВР – Пловдив за проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества и алкохол, като през цялото време бил обиждан и удрян. Тестът се оказал положителен за употреба на наркотично вещество „кокаин“. След като ищецът поискал да даде кръвна проба, бил отведен до ФСМП Карлово, като на връщане към сградата на РУ – Карлово бил многократно удрян от полицейските служители К. С., Х. К. и А. М. в областта на корема и бъбреците. Съставен му бил АУАН № 6666103/22.04.2024 г. за управление на МПС след употреба на наркотично вещество „кокаин“, бил е задържан също така за срок до 24 часа по ЗМВР със Заповед за задържане на лице с рег. № 281зз-103 екз № от 22.04.2024 г., като в нарушение на чл. 21, ал. 1, предл. 2 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи (първоначално посочено в исковата молба, че е нарушен чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и впоследствие уточнено с молба от 11.09.2024 г. на л. 44) не бил подложен на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние при постъпването му в ареста, не бил и освидетелстван, също в нарушение на чл. 10, ал. 2 от горецитираната наредба, въпреки наличието на следи от насилие върху него, като по този начин е избегнато да бъдат констатирани уврежданията му при постъпването в ареста. Побоят върху ищеца се твърди, че е продължил и в РУ – Карлово, като полицейският служител Х. К. му е нанесъл удари с тъп предмет, наподобяващ палка по двете ръце, след което бил заключен в килията. Полицаят, който отговарял за ареста на ищеца, след като го е видял, че не се намира в добро здравословно състояние, повикал екип на Спешна помощ, като видно от Фиш за спешна медицинска помощ от 22.04.2024 г. с рег. № 1622310 в 16, 00 часа е бил прегледан на място от медицински специалист. Впоследствие при ищеца дошъл заместник – началникът на РУ – Карлово, който след като видял състоянието му, пожелал да го заведе в неговия кабинет за кратко и му предложил вода и кафе, полицейските служители няколкократно искали да се обадят на Спешна помощ, защото не бил в добро здравословно състояние. В 21, 35 часа се сочи, че ищецът бил освободен по заповед на заместник-началника на РУ – Карлово, тъй като не се чувствал добре, с оглед на което не можел да измине целия срок на задържането от 24 часа, като при освобождаването му от ареста отново не бил освидетелстван по реда на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. Доколкото ищецът бил информиран впоследствие, това не бил първият случай на проявено полицейско насилие на територията на РУ – Карлово, за което свидетелстват Решение № 854/10.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2762/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив и Решение № 394/15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 6369/2023 г. по описа на ВАС, Трето отделение. След излизането от ареста в РУ – Карлово ищецът твърди, че си е направил медицински изследвания още на следващия ден – бил е прегледан в СО – Хирургия при УМБАЛ „Св. Г.“ Пловдив от д-р Д. Д. – хирург, във връзка с което му е издаден Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 42479 от 23.04.2024 г., като видно от анамнезата в него, е имал оплаквания от болки в долната коремна половина и в крайниците, като му е била поставена диагноза „контузия на коремната стена (контузия на лакътя)“, назначена му е била консултация в Ортопедия и травматология, като му е било направено изследване от клинична лаборатория, твърди, че болките в корема не са се дължали на прием на лоша храна или спазъм, а на увреждане с твърд тъп предмет. С лист за назначаване на образно-диагностично изследване от 23.04.2024 г. е бил насочен към Отделение по Образна диагностика с вероятна клинична диагноза „Повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза“, в резултат на което му е било направено ултразвуково изследване на корем. Впоследствие е бил прегледан от д-р Д. М. в същото болнично заведение, като видно от съдържанието на Лист за консултация от 23.04.2024 г., обективното му състояние включвало зачервяване и болка в областта на двете лакътни стави, поставена му е била диагноза „контузия на лакътя – билатералис“. Издадено му е било съдебномедицинско удостоверение № 507/2024 г. от д-р Е. Б., в което е отразено, че има болезненост в долния етаж на корема и че по задно-външната повърхност на левия лакът са установени пет охлузвания с точковидна и неправилна форма и размер на най-голямото 8/2 мм, покрити със светлокафява кора над нивото на кожата. Установено е също така, че кожата около тези охлузвания е кръвонаседнала и има бледо син цвят на площ с размер 3/2 мм, както и че по външната повърхност на десния лакът се установяват три точковидни охлузвания със същата характеристика и бледо синкаво кръвонасядане с размер 2/2 мм. В заключение се сочи, че съдебномедицинското удостоверение постановява, че при прегледа му и от представената медицинска документация са установени контузия на коремната стена, контузия на лакътя, охлузвания и кръвонасядания на двата лакътя, както и че описаните травматични увреждания са причинени от механизма на удар или притискане с или върху твърд предмет или неговото потенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали по съобщения от ищеца начин – а именно чрез удари с палка и юмруци в лек автомобил и в стая за разпит в РУ – Карлово. Отразено било също така, че му е била причинена болка. На 08.05.2024 г. се наложило да посети психиатър предвид случилото се, в подкрепа на което твърдение, представя Амбулаторен лист № 184/08.05.2024 г., издаден от д-р Л. К., ведно с изписаните рецепти. Прегледалият го специалист-психиатър посочва, че е установил по време на прегледа, че изпитва страх да излиза на навън и да се среща с когото и да било, направено е заключение, при него се наблюдава хипобулия (симптом на депресивно състояние), както и наличие на страх от преследване, отмъщение и унищожение. В нито един момент по време на спирането му за проверка и задържането му твърди, че не се е държал арогантно, не е обиждал полицейските служители, нито е правил опити да избяга или да се съпротивлява, поради което и използването на белезници и физическа сила намира, че не е било наложително.

Исковите претенции, в т.ч. претендираната сума, както и периода на търпените вреди, а така също и твърдяните като незаконосъобразни действия, първоначално са заявени в исковата молба и впоследствие уточнени с молба от 11.09.2024 г. (л. 43 и сл.). Претендират се и сторените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът – ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуален представител, счита исковите претенции за неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне, алтернативно прави искане за намаляване на размера на претендираните обезщетения. Прави възражение за наличие на основанията на чл. 5, ал. 1, алтернативно ал. 2 от ЗОДОВ. В отговора на исковата молба (л. 70 и сл.) се оспорва представеното съдебномедицинско удостоверение № 507/2024 г., като се посочва, че същото е издадено на 24.04.2024 г. – два дни след задържането на ищеца на 22.04.2024 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, а местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът ОД на МВР – Пловдив са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор. Това е така, защото ищецът е физическо лице, което твърди настъпили неимуществени вреди от незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ответник пък е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. А съобразно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността на действието и/или бездействието, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието и/или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.

По отношение на претенциите, касаещи задържането на 22.04.2024 г. - не е спорно между страните, че на 22.04.2024 г. в 12, 18 часа е заповядано задържането на В. А. А. за срок от 24 часа в помещението за временно задържане на РУ – Карлово, за което е издадена Заповед за задържане на лице рег. № 218-зз-101 от 22.04.2024 г. Заповедта за задържане няма данни да е била оспорена, съответно е влязла в сила, поради което и с исковата молба, предмет на разглеждане в настоящото производство, се претендират вреди следствие от незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив при или по повод изпълнение на административна дейност. Такива (вреди следствие от незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив при или по повод изпълнение на административна дейност) се претендират по отношение на претенциите, касаещи извършената проверка и фактическото задържане на ищеца, осъществени на същата дата - 22.04.2024 г., доколкото не е спорно между страните, че липсва издаден административен акт.

Тук е мястото да се посочи, че терминът „действие“ е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение обаче на термина „действие“, респ. „бездействие“ липсва в посочените нормативни актове. Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства, а се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано по друг начин, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Като доказателства по делото са приети, представени от ищеца:

• Заповед за задържане на лице рег. № 215з-103 Екз № 22.04.2024 г., издадена от Х. З. К., разузнавач при РУ Карлово, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като за лицето има данни, че е извършител на престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК по БП № 178/22.04.2024 г. за това, че на 22.04.2024 г. около 11, 05 часа на път II-64 0 км. + 660 м. срещу бензиностанция „Шел“ управлява лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер] след употреба на НВ – кокаин, установено с техническо средство DRUG TEST 5000 с № ARAM 0008, е задържан за срок до 24 часа В. А. А. в помещение за временно задържане на РУ – Карлово. Представеното от ищеца копие се констатира, че не е в цялост и от него не може да бъде установено кога точно лицето е било освободено (л. 11). По делото няма данни дали така издадената заповед е обжалвана.

• АУАН бл. № 0666103/22.04.2024 г. – нечетлив, връчен на нарушителя на 22.04.2024 г. и подписан без възражения (л. 12-13);

• Фиш за спешна медицинска помощ (СМП) рег. № 1622310/22.04.2024 г., от който се установява, че повикване е било извършено на 22.04.2024 г. в 15, 47 часа, на място екипът е пристигнал в 16, 00 часа и бил освободен в 16, 15 часа. Установява се също така, че лицето В. А. се е оплаквал от болка в корема и парене при уриниране. При допълнителен клиничен преглед е констатирано задоволително общо състояние, корем мек с болка в дясна ингв.... (останалото е нечетливо). Работна диагноза Colica abdominalis. Отразено е, че отказва манипулация с... (също е нечетливо), но след разпита на д-р М. като свидетел по делото (л. 252), се установява, че лицето е отказало инжекция, отразен е също така и отказ от лечение и хоспитализация (л. 14);

• Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 042479 с отразено постъпване на дата 23.04.2024 г. в 17, 16 часа и напускане на същата дата в 18, 27 часа в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, прегледан от д-р Д. Д. – хирург, от който лист се установява, че лицето е постъпило с Анамнеза – побой, РПУ, оплаква се от болка в дясна коремна половина и крайниците. Като обективно състояние е отразено следното: контактен, адекватен, ГКС 15 г., хемодинамично стабилен; глава и шия – без травматични изменения, гръден кош – чисто везикуларно дишане двустранно, без рентгенови и физикални данни за фрактура на ребра, корем – на нивото на гръден кош, мек, слабо болезнен, перисталтика – физиологична, ОДА – консултация с ортопед. Назначени са редица изследвания, в т.ч. му е назначена консултация с ортопед/травматолог, като е констатирано също така, че е без видими травматични промени на паренхимните органи (бел. моя - тимусът, белият дроб, черният дроб, панкреасът, далакът, бъбреците, яйчниците, тестисите и всички жлези в организма) на достъпните за оглед места (л. 15);

• направление за образно диагностично изследване – УЗ на корем с вероятна клинична диагноза – повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза (л. 16), ведно с Резултат от образно-диагностично изследване от отделение по образна диагностика от 23.04.2024 г., в което е отразен проведен УЗ на корем – без видими травматични промени на паренхимните органи на достъпните за оглед места, пик. мехур – празен, не се попада на свободна течност интраперитонеално към момента и заключение: не се установяват ехографски доловими травматични промени в достъпните за оглед коремни органи към момента на изследването, контрола при клинична насоченост (л. 17-18);

• Лист за консултация от д-р Д. Б. М. (ортопед) от 23.04.2024 г., видно от който В. А. е с диагноза: контузия на лакътя – билатералис, по анамнестични данни на пациента – нанесен побой от органите на реда в РПУ Карлово, обективно състояние – зачервяване и болка в областта на двете лакетни стави и назначена терапия – лед, покой (л. 19);

• Резултат от клинична лаборатория от 23.04.2024 г. (л. 20);

• Съдебномедицинско удостоверение № 507/2024 г. издадено от д-р Е. Н. Б. – лекар в Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – Пловдив, на 24.04.2024 г. в амбулаторията на отделението, съгласно което в 09, 32 часа е бил прегледан по негово желание В. А. с предварителни сведения (на освидетелствания), че на 22.04.2024 г. около 14, 30-15, 00 часа в лек автомобил и в стая за разпит в РУ МВР гр. Карлово бил удрян с палка и юмруци от познати лица, представя лист за преглед на пациент в СО при УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив № 42479/23.04.2023 г. – 17, 16 часа с основна диагноза: контузия на коремната стена, контузия на лакти и консултация с ортопед – травматолог: контузия на двата лакътя, УЗД на корем – б.о. По обективни данни: мъж на видима възраст, отговаряща на действителната, със среден ръст и правилно телосложение, костна и мускулна система добре развити, ориентиран за време, място и самоличност, глава, шия и гръден кош – без данни за видими травматични увреждания, корем – без данни за видими травматични увреждания, сочи болезненост в долния етаж на корема, крайници – по задно-външната повърхност на левия лакът се установяват пет охлузвания с точковидна и неправилна форма и размер на най-голямото 8/2 мм, покрити със светло кафява кора над нивото на кожата, кожата около тези охлузвания е кръвонаседнала и има бледо син цвят на площ с размер 3/2 см, по външната повърхност на десния лакът се установяват три точковидни охлузвания със същата характеристика и бледо синкаво кръвонасядане с размер 2/2 см. и заключение: при прегледа на В. А. А. и от представената медицинска документация се установи: контузия на коремната стена; контузия на лакътя; охлузвания и кръвонасядания на двата лакътя. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискате с или върху твърд тъп предмет или неговото тангензиално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения. Било е причинено болка (л. 21).

Това съдебномедицинско удостоверение е оспорено от ответника с твърдения, че същото е издадено на 24.04.2024 г. – два дни след задържането на ищеца на 22.04.2024 г., поради което и внася съмнение относно това доколко констатираните травматични увреждания, са в причинна връзка със задържането на ищеца, защото между задържането и датата на издаването му има времеви период, в който не е ясно какво се е случило.

Тук е мястото да се посочи, че така представеното съдебномедицинско удостоверение представлява официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила. Доколкото обаче констатираните и описани в него травматични увреждания е посочено, че „...е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният...“, същите ще бъдат преценени от съда при съобразяване на всички доказателства по делото, вкл. при изграждане на извод за причинно-следствена връзка. Това е така, защото съдът следва да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка и да съобрази кои от фактите, респ. връзките между тях, свързани с дадените от удостоверението отговори, са предмет на специални знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно-следствена връзка по опитните правила и логиката, при преценка на доказателствения материал, защото от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на съдебномедицинските удостоверения или на основание констатации в тях, съобразно приетите доказателства, вкл. свидетелски показания.

– Амбулаторен лист № 184/08.05.2024 г. за извършена консултация от д-р Л. К. – психиатър, от който се установява, че е поставена основна диагноза: Емоционално нестабилна личност, други остри и преходни психотични разстройства. Като анамнеза е посочено следното: пациент на 40 г., несемеен, няма деца, за момента е безработен, работил до 26.04.2024 г. като строителен работник, не се е застоявал дълго време на едно работно място, има категория С и известно време е работил като професионален шофьор, има проблеми с конфликтни хора, получавал заплахи за живота си, много случки в живота му после показват липсата на способност да оцелява сам, не може да се прецени кога да вярва на хората и е давал пари назаем без да ги връщат, вземал кредити заради други, забърквал се е в истории със съмнителен край, поради неразбиране на опасностите и необмисляне на последиците, родителите неведнъж са били свидетели на житейски пречки, удивително са го използвали недобронамерени хора, от около 2 години е враждебно настроен към несправедливо обвинение, пише срещу полицаите в соц. мрежи, не може да бъде убеден словесно, че враждата е ненужна, страх го е да се срещне с когото и да било. Като обективно състояние е отразено, че е видимо спокоен, всестранно ориентиран, емоц. съответен, на моменти с гневни изблици относно болната тема, хипобулия, мисловно подреден, в съдържание сензитивни мисли, достигащи на моменти до налудно ниво - страх от преследване, отмъщение, унищожение, предстои психологично изследване по сфери – памет, интелект, емоции, воля. Назначена е терапия: платена терапия Levide Tablet 50 mg 30 D. 1 оп. S. 1 х 2 за 0 дни (л. 22);

• 2 бр. рецепти – от 26.04.2024 г., с която д-р Л. К. е предписала Levide 50 mg DS 2 х 1 (при положение, че амбулаторният лист за преглед, с който уж това лекарство му е предписано, е от 08.05.2024 г., поради което и следва да се приеме, че преди да отиде на прегледа на 08.05.2024 г., на 26.04.2024 г. вече му е било предписано медикаментозно лечение с този именно лекарствен продукт). В края на същата тази рецепта е отразено: „ verte!“, което означава „Обърни!“, по делото обаче е представена само първа страница на тази рецепта, поради което и не става ясно какво друго е било предписано на ищеца (л. 23). Следващата рецепта е от 10.05.2024 г., т.е. два дни след като лицето е било на преглед, отново издадена от д-р Л. К. – психиатър, в която е отразено предписано лекарство – Olanzapin 5 mg DS 1 т. вечер, каквото лекарство няма данни да е отразено в амбулаторния лист като предписано на А. (л. 23).

По искане на ищеца, по делото са представени и приети:

• заверено копие (извадка) от Книга за задържаните лица за исковия период, от която се установява, че заповедта за задържане е от 22.04.2024 г., 12, 18 часа, основанието за задържане - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и БП – 178, като задържал лицето е посочен Х. К., като на 22.04.2024 г. в 14, 58 часа същият е бил настанен в помещението за настаняване в добро здравословно състояние и отразен точен час на извършване на медицинския преглед – 15, 57 часа, кар. № 4100, рег. № 1622310 д-р М., ФСМП Карлово, а като служител, присъствал на прегледа, е посочен Б. Б., отразено е също така и че задържаното лице е отказало преглед, настанен е бил в Арест РУ – Карлово, а лицето, което е работило с него е О. К., в 16, 53 часа ищецът е бил изведен до тоалетна, служител, предал лицето за настаняване в помещението – Х. К., а служителят, приел лицето е Б. Б., лицето е освободено на 22.04.2024 г. в 21, 35 часа, а основанието за това – отпадане на необходимостта, разпоредилият освобождаването е Й. Г., К. е извършила фактическото освобождаване, като лицето е било в добро здравословно състояние, а дежурният в ОДЧ – Класаков е положил подпис (л. 174-175);

• Справка УРИ № 28100-14964/13.11.2024 г. от Началник РУ – Карлово при ОД на МВР – Пловдив, в която се посочва, че задържането на лице от органите на МВР е съгласно чл. 72 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, като съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗМВР лицата се настаняват в помещения за настаняване на задържани лица, а съгласно чл. 4 от същата инструкция „задържани лица“ по смисъла на тази инструкция са тези, за които е ограничено правото на свободно придвижване при условията и по реда на ЗМВР и съгласно чл. 5 от същата инструкция в структурите на МВР се обособяват помещения за настаняване на задържани лица, поради което арестните помещения на МВР и в частност РУ – Карлово се водят места за настаняване на задържани лица, а не места за лишаване от свобода. Изхождайки от горното се сочи, че лицето В. А. е бил със статут на задържано лице, а не лишено от свобода, което да налага освидетелстването по реда на чл. 10 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Посочено е също така в справката, че съгласно чл. 21, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на задържаното лице се извършва медицински преглед по негово искане или когато здравословното му състояние налага това, а на лицето В. А. е извършен медицински преглед при задържането му, като при освобождаването му не е направен такъв, тъй като лицето не е пожелало и здравословното му състояние не е налагало извършването на медицински преглед. В подкрепа на изложените твърдения са представени Фиш за СМП рег. № 1622310/22.04.2024 г., Декларация от 22.04.2024 г. – Приложение № 1 към чл. 15, ал. 1, в която А. е декларирал, че желае адвокатска защита, като е отразен и точният част и дата на уведомяване на защитника адв. Г. Г., а именно 14, 45 часа, декларирано е също така, че не желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането, че има здравословни/медицински проблеми – две двойни дискови хернии и проблем с оросяването на крайниците, не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка, не желае медицински преглед и няма необходимост от спазване на режим по медицинско направление (л. 167 и сл.).

Тук е мястото да се посочи, че първоначално в исковата молба се твърди да е налице нарушение на чл. 10 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, а след постъпилата справка, са наведени твърдения за нарушение на чл. 21 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР.

• заверено копие на Фиш за СМП рег. № 1622310/22.04.2024 г. и разпечатка от електронната система на ЦСМП, представени от Директора на ЦСМП – Пловдив, с уточнение, че в информационната система на ЦСМП – Пловдив няма данни за лицето, подало сигнала и телефон за обратна връзка, както и че същите могат да бъдат изискани от Районен център 112 – Кърджали (л. 292 и сл.);

• писма с вх. № 17913/01.11.2024 г. и вх. № 18120/06.11.2024 г. по описа на съда, първото от Бензиностанция Круиз, в което уведомяват съда, че записите на бензиностанцията се съхраняват 20 дни и за съжаление не могат да предоставят записи от 22.04.2024 г., а второто писмо – от Ръководител търговска експлоатация бензиностанция „ШЕЛ“ гр. Карлово, в което уведомява съда, че за посочения период нямат записи, същите се съхраняват месец назад (л. 185-186); писмо вх. № 2396/12.02.2025 г. по описа на съда от „СЕВИ ОЙЛ“ ЕООД, съгласно което на търговски обект (бензиностанция), находящ се в гр. Карлово, [улица], е монтирана система за видеонаблюдение, записите от която се съхраняват до един месец на основание Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент (GDPR), поради което не могат да предоставят записи от камерите на обекта за търсения период (л. 351);

• писмо УРИ 281000-13477/06.11.2024 г. на Началник РУ – Карлово, в което се посочва, че в арестното помещение на РУ – Карлово има монтирана система за видеонаблюдение, като се наблюдават както помещенията със задържани лица, така и прилежащите коридори. Информацията от камерите се записва от цифрово записващо устройство и се съхранява за срок от 14 денонощия, като записването на информационния носител (хард диск) се извършва в цикличен режим, т.е. след запълване на диска, най-старият запис се изтрива автоматично и се замества от най-новия такъв. При извършена проверка на 01.11.2024 г. за наличие на видеозаписи от арестното помещение на РУ – Карлово за периода от 10, 00 часа до 13, 00 часа на 22.04.2024 г. е установено, че такива липсват, поради изтеклия срок за съхранение и заместването им за следващия период (л. 187);

• писмо рег. № 785500-9799/13.11.2024 г. на Директор на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, съгласно което, след извършена проверка в Автоматизираната информационна система за „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътен контрол“ и при осъществен мониторинг на всички налични персонални полицейски камери (бодикамери), зачислени към РУ – Карлово на 22.04.2024 г., не са установени налични (преиндексирани) файлове от извършената служебна дейност на полицейските служители, назначени в наряд на 22.04.2024 г. Посочва се, че съгласно чл. 11, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от МЗ № 8121з-140/08.02.2023 г., всички файлове с аудио и видео информация от АИС ВОДПК се съхраняват за срок от 30 (тридесет) дни в централната компонента или се преиндексират (заключват), след постъпило писмено мотивирано писмо от съответната структура, за срок от 2 години, когато са необходими за провеждането на наказателно или административно производство, след изтичане на този срок автоматично се извършва тяхното заличаване (л. 189);

• писмо изх. № 11-00-1005-/1/ от 09.12.2024 г. от Кмета на Община Карлово, съгласно което от кръгово кръстовище на гр. Карлово в посока гр. Пловдив, на изхода от бензиностанция „Круиз“ е имало поставена камера за видеонаблюдение, вследствие на ПТП камерата е повредена и до момента на изготвяне на писмото, не е заменена с друга. Техническите устройства (NVR) се посочва, че съхраняват записи един (1) месец, след което записите се унищожават автоматично, поради което и за дата 22.04.2024 г. Община Карлово не може да предостави записи (л. 290);

• писмо рег. № 105850-1080/31.12.2024 г. на Началник РЦ 112 – Кърджали, съгласно което за предоставяне на изисканата информация, следва да бъде посочено името на лицето, подало сигнала, час и място, по възможност телефонен номер и задължително за кой конкретен инцидент е необходима информация (л. 297);

• писмо рег. № 292/24 от 18.02.2025 г. от следовател в ОСО – Окръжна прокуратура – Пловдив, с което се представят: Искане за представяне на документи на основание чл. 159 от НПК, изпратено по ел. поща до „Сакса“ ООД с изх. № 292/24 от 26.11.2024 г., относно записи от охранителни камери в бензиностанция „Круиз Карлово“, ведно с отговор по ел. поща от 26.11.2024 г., съгласно който няма записи за посочената дата, записите се пазят не повече от 20-25 дни; Искане за представяне на документи на основание чл. 159 от НПК, изпратено по ел. поща до „Шел България“ ЕАД относно записи от охранителни камерни в бензиностанция „1033 Шел Карлово“ с изх. № 292/24 от 26.11.2024 г. и с изх. № 292/24 от 03.02.2025 г., ведно с отговор от 11.02.2025 г., съгласно който не разполагат с информация, нито има правно основание да изисква такава от „Евгений Ойл“ ЕООД (собственик на обекта) за това има ли устройства за видеонаблюдение на обекта и ако има, за какъв срок се съхраняват видеозаписите и налични ли са записи за търсения период (л. 344 и сл.);

• писмо УРИ 281000-5106/02.05.2025 г. на Началника на РУ – Карлово, в което се посочва, че на 22.04.2024 г. за времето от 15, 30 часа до 16, 00 часа, като отговарящи за задържани лица в РУ – Карлово са служителите мл. експ. Л. Г. Г. – мл. ОДЧ в РУ – Карлово на работа по график рег. № 281р-4966/2024 г. и постови на Пост 1 при РУ – Карлово мл. инсп. Б. Д. Б. полицай в група ППД на РУ Карлово на работа по график рег. № 281р-5393/2024 г. Мл. инспектор Б. Б. е преназначен на работа в 03 РУ гр. Пловдив. Относно телефонен номер, от който е подаден сигнал до ЕЕН 112 на 22.04.2024 г. в периода от 15, 30 часа до 16, 00 часа, е посочено, че полицай Г. твърди, че практиката му е да се обажда от служебен телефон на ОДЧ на РУ Карлово до главна дежурна на ЦСМП гр. Пловдив на [тел. номер] (л. 396).

От ответника са представени и приети по делото:

• административната преписка по издаване на Заповед за задържане на лице с рег. № 281-зз-103/22.04.2024 г., от която се установява, че лицето е било освободено на 22.04.2024 г. в 21, 35 часа, в т.ч. Протокол за личен обиск на лице, декларация – Приложение № 1 към чл. 15, ал. 1, Фиш за СМП рег. № 1622310/22.04.2024 г., 2 бр. разписки за върнати вещи и пари на задържано лице (л. 76 и сл.);

• Справка рег. № 281р-12396/30.09.2024 г. от Началник РУ – Карлово, съгласно която, на 22.04.2024 г. в РУ – Карлово е започнато БП 178/22.04.2024 г. срещу В. А. А., [ЕГН] за това, че на същата дата около 11, 00 часа в гр. Карлово е управлявал лек автомобил Мерцедес, черен на цвят, с рег. № [рег. номер] след употреба на НВ – кокаин, установено с техническо средство DRUG TEST 5000. А. е дал кръвна проба за изследване, изготвената химическа експертиза потвърждава резултата на техническото средство, А. е призован, повдигнато му е обвинение и е задържан първоначално за 72 часа, впоследствие с постоянна мярка „задържане под стража“, тъй като се намира в срока на изпитание на условна присъда за същото деяние – управление на МПС след употреба на НВ. На 22.04.2024 г. се посочва, че А. е бил спрян за проверка от ст. инспектор К. С. и инспектор Х. К., като е бил тестван от мл. ПИ А. М.. При спирането на автомобила на предна дясна седалка се е возела С. С. Г., а на задна дясна седалка Х. Н. П. – и двамата от гр. Карлово, криминално проявени по линия на наркотиците. При спирането и задържането спрямо В. А. не е прилагана физическа сила и помощни средства, не му е нанасян побой. Поводът за спирането на автомобила е била получена оперативна информация за това, че Х. П. държи в себе си наркотично вещество и се придвижва с лек автомобил Мерцедес с рег. № [рег. номер], а не нарочно спиране с цел тестване на А.. В. А. не е обжалвал заповедта за задържане за срок от 24 часа. При попълване на декларацията при задържане е посочил, че желае да се свърже с адвокат, което право му е осигурено и същият се е свързал с адвокат Г. Г. в 14, 45 часа. В. А. е подал жалба в ОД на МВР – Пловдив с вх. № 317000-8770/2024 г. за нанесен побой от служители на РУ – Карлово при задържането му. След извършена проверка, същата е приключила без данни за престъпление от общ характер и е прекратена. След нейното приключване от РП – Пловдив е образувано следствено дело № 292/2024 г. за набедяване срещу В. А. А. – престъпление по чл. 286 от НК, като към момента на изготвяне на справката, делото е на производство и се води от следовател Ипократова (л. 81).

По искане на ответника, по делото са представени и приети:

• писмо № 9150/2024 г. от 07.11.2024 г. на прокурор в Районна прокуратура – Пловдив, съгласно което на 24.07.2024 г. на основание чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на РП – Пловдив е образувано досъдебно производство – сл. дело № 292/2024 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – Пловдив, за това, че през месец май 2024 г. в гр. Пловдив пред надлежен орган на властта – Окръжна прокуратура – Пловдив, е набедил в престъпление К. С., Х. К. и А. М., като знае, че същите са невинни – престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. Към момента на изготвяне на справката, по делото няма лице, ангажирано към наказателна отговорност за престъплението по горепосочената правна квалификация или за друго престъпление от общ характер, респ. не са предприемани мярка за неотклонение и/или други мерки за процесуална принуда. Наказателното производство е в активна фаза на разследване (л. 177);

• писмо № 5114/2024 от 04.11.2024 г. на прокурор в Районна прокуратура – Пловдив, съдържащо справка за хода на производство № 178/2024 г. по описа на РУ – Карлово, първоначално образувано като бързо такова, което с постановление от 29.04.2024 г. на РП – Пловдив, е постановено разследване по общия ред, по което е изготвен обвинителен акт и образувано НОХД № 331/2024 г. по описа на Районен съд – Карлово (л. 179-180);

• писмо № 6151/2024 г. от 05.11.2024 г. на прокурор в Районна прокуратура – Пловдив, съгласно което с Постановление на РП – Пловдив от 22.07.2024 г. е отказано да се образува досъдебно производство и преписката е прекратена на основание чл. 213, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Постановлението на РП – Пловдив е потвърдено с постановления на ОП – Пловдив от 13.08.2024 г., на Апелативна прокуратура – Пловдив от 05.09.2024 г. и Върховна прокуратура, Отдел 02 „Досъдебен“ от 17.10.2024 г. (л 183).

Като свидетели по делото са разпитани:

А. В. А. – баща на ищеца.

Същият заявява, че е баща на В. А. и се намират в добри отношения с него като родител. При задържането му, той му се е обадил по телефона и му казал да отиде в полицейското, че бил задържан, свидетелят отишъл и го попитал кой го е задържал, а той му казал, че е С.. Свидетелят е отишъл в полицейското и потърсил С., пред входа на полицейското му казали да не влиза вътре и не му дали възможност да влезе вътре. В. му се обадил по телефона, че е задържан и повече не са се чували. След това свидетелят отишъл до полицейското управление в Карлово, пред полицейското се видял с охраната, казал, че синът му е задържан и иска да го види, С. го е задържал, иска да види какво е станало, какво е направил, но те не му дали никаква възможност. После чакал отвън, те го изкарали от полицейското да отидат към стаите на КАТ, за да го тестват за наркотици, там го е видял, но не са говорили, полицаите не му дали да говорят. Свидетелят, като го е видял, той е бил уплашен, стресиран. Свидетелят е бил на, може би, метър или и по-малко от метър от него, точно там имало стълби, които да са максимум два метра, влезли там да го тестват и от там тръгнали да го карат в болницата да му взимат кръв, той тогава му казал, че иска вода. Свидетелят е отишъл да му купи вода, отишъл след тях в болницата, в спешното, когато влязъл вътре, една жена го попитала какъв е той. П. С. и Кличев били там и казали, че му е баща, казали, че може да остане там, но свидетелят останал в коридора, а не там, където му взимали кръв. Когато излязъл навън към тоалетната, че искал до тоалетната, свидетелят носел водата и искал да му я даде, тогава С. му се развикал и го избутал, изблъскал го и му казал, че ищецът е арестуван и няма право да му дава нищо, избутал го навън и това е било. В. бил по къс ръкав. На свидетеля му се видял зачервен, като свидетелят показва лявата си ръка малко над лакътя, като посочва, че и той самият бил „...в едно състояние, малко...“. После отишъл да му носи в полицейското храна, вода, дрехи и якето. Полицаите на портала му казали, че трябва всичко да е запечатано и вакуумирано, свидетелят отишъл да му вземе нещата и доста се позабавил, видял, че линейката дошла пред РУ, това е било следобед, но за час, не може да каже колко е било, помислил си, че е станало нещо, но нямало кой да му даде информация, помислил така, защото бил задържан, оттам нататък си мислел, че ще го държат 24 часа, но защо началникът го е пуснал към 21 часа вечерта, не знае. На сутринта е гледал В., че малко се държал в долната част на коремната област, но той е бил уплашен, не искал да каже точно какво е станало, свидетелят го е подпитал оттук оттам, той казал, че не може да се разправя с никой, защото не може да бори с никой. След малко свидетелят пак го питал какво му става, казал му, че са го понабили полицаите, още, когато са го спрели на кръстовището пред бензиностанцията, са го поударили и после в колата са го ударили. Свидетелят не е бил там и не е видял, което той му казал, това казва. Свидетелят е решил, че трябва да го закара на лекар, в „Св. Г.“ чакали пред спешното, когато дошъл редът на ищеца, свидетелят не го пуснали вътре, влязъл при някаква лекарка, какво му е казала, свидетелят не знае. От там му дали за кръв и урина талони, но свидетелят не е влизал с него, после потърсили съдебен лекар, да извадят медицинско, но нямало на деня, защото били закъснели, отишли на другия ден да направят обобщение, пак не пуснали свидетеля вътре, влязъл ищецът и после казал, че съдебният лекар го е прегледал и е писал там, оттам В., когато си бил вкъщи, майка му като чистела, намерила нож под възглавницата, това било след като излязъл от ареста. Първият път, когато го били спрели, е имало и заплахи, но сега, като са го спрели, е имало и заплахи, и побой, свидетелят си мислел, че като го спрат на пътя, трябва да го тестват за алкохол. След като намерили нож под възглавницата, взели да се притесняват, решили, че трябва да заведат В. на психолог, майка му по телефона намерила д-р К. и с кандърми го закарали, ходили един път, после ходили втори път, тя им дала трети час, за да направят някакво изследване с нейна колежка, но те го задържали. Свидетелят е отишъл при прокурорката да пита да го пуснат за прегледа, обещал й, защото се познавали, че вземе ли го, ще го върне, но тя му отказала. Първият път, когато го били спрели, го били заплашвали и това му било само в устата. След като го набили, според свидетеля, бил малко неадекватен. Все със страх бил, търсел камери да купува, да слага, имало разлика между първия и втория път, вторият път бил много стресиран. Ножът под възглавницата го държал, защото го било страх да не го нападнат тези, които са го заплашвали. Ищецът му казал, че двама полицаи са го заплашвали. Първият път не го водили на психиатър. Тогава бил задържан за 24 часа и повече не го били задържали. Първият път нямало такива отклонения. Тогава нямал нож под възглавницата. На заседанията все това казвал, за полицая, който го е заплашвал. На лекарката свидетелят посочва, че е описал ситуацията по начина, по който я описва при сегашния разпит. Преди настоящото дело твърди, че психиатър не ги е търсил, не ги е питал за психичното му състояние, не е искал документи и изследвания. Според свидетеля, бил е позабравил случилото се първия път, но сега са се изострили нещата и свидетелят не знае какво да каже. Не знае дали синът му употребява наркотици, на него той не е давал повод да знае, защото родителят научава последен, свидетелят, ако е знаел, е нямало да допусне това нещо, той е 65години и няма как да го допусне. Посочва, че ищецът е бил задържан на кръговото, там движението е натоварено, има коли и хора. Първият път полицаят, който го е заплашвал е бил Балимезов, който не е тук (в залата), а другият е Кличев, но свидетелят не е бил там, това му е казвал синът му. Първият път той му е казал, че някакво момиче не можели да го разделят, затова са го заплашвали, а за втория случай, не знае за какво го е заплашвал, синът му му е казал, че го е заплашвал, но не е уточнявал за какво и защо. Свидетелят и ищецът живеят заедно. Знае, че синът му е бил осъждан, знае, че пак за наркотици е бил осъждан, но са имали проблем в карловския съд, там са искали тройна експертиза, но не са им допуснали. В момента не знае за какво е задържан ищецът. Знае, че той има две заведени дела в съда в Страсбург за нарушенията в карловския и пловдивския съд, тъй като не може нашите документи да са поправени все едно сме в първи клас. След предявяване на свидетеля на направление за образно диагностично изследване до Отделение по образна диагностика амб. № 5008/23.04.2024 г. на лист 16 по делото, същият заявява, че е виждал този документ и не знае кога е издаден.

С. С. Г. – същата заявява, че не познава В. А.. През април месец са ги задържали с него на влизане в Карлово, полицаи ги спрели, помолили ги да излязат от колата, да си вдигнат ръцете над колата, ако имат забранени неща, да ги изкарат. Свидетелката е била в колата с ищеца, той е шофирал, тя е била до него, а Х. П. бил зад свидетелката. С ищеца не се познавали, за пръв път го виждала, не си спомня той откъде ги е взел, от Карлово е дошъл. Ищецът се познавал с Х. П.. Точно на влизане в Карлово на ШЕЛ бензиностанцията ги спрели полицаите, казали всички да излязат, нямали никакво време за реакция, просто трябвало да излязат от колата всички и да вдигнат ръцете отгоре на капака на колата. Ищецът и Х. П. ги претърсили, а свидетелката не са я претърсили, защото нямало жени, чак в районното я е претърсила жена, като Кличев я е закарал към районното, с тях (с ищеца и Х. П.) не знае какво е станало, предполага, че и тях са ги докарали, защото П. го е видяла след като са го пуснали, но не е видяла какво е станало с тях. Не е казала в карловския съд, че са я обискирали на място, просто са казали (полицаите), че ако някой има нещо забранено, да го извади. Свидетелката няма никаква информация какво се е случило с ищеца. В. е шофирал, тя е била на дясната седалка до В., а Х. е бил зад нея точно. Като излязла от колата, всеки си излязъл от страната на колата и всички си вдигнали ръцете нагоре. Х. също излязъл от нейната страна на колата. Свидетелката е висока 1, 56 см, от нейното място не виждала какво се случва с В., то тогава е била стресова ситуация и тя се чудела какво става, дори не е обърнала внимание, не знае колко полицаи е имало до В., когато е излязъл, поне двама-трима са били и той е бил с ръце на тавана на колата. Свидетелката не познава полицай Мутафчийски, не е забелязала да е дошъл някой с униформа, доколкото си спомня, са били цивилни. Не знае да са имали камери в тяхната кола или по дрехите. Там посочва, че е бензиностанция ШЕЛ и отсреща има някаква друга бензиностанция, но не им знае имената, тъй като не е шофьор и не ги знае, но една срещу друга има две бензиностанции на кръговото точно, като на първата бензиностанция са ги спрели, предполага, че имат камери тези бензиностанции. На различни места са били с В. в районното. Тя след това не е виждала В., тя е била в една стая, нея са я разпитали и са я пуснали, видяла е П., който е бил излязъл, той казал, че няма да остави ищеца и ще види какво ще го правят. Изчакал го пред полицията, после дошли линейки, работи, да му правят тестове, в болница да го водят, само това е видяла и се е прибрала. След като са я пуснали, час - час и половина след това е дошла линейката пред районното. Не е виждала В. да употребява наркотици, твърди, че дори шофирал добре, не знае дали е бил на наркотици, в нейно присъствие не е взимал, тя не би се качила в кола, ако знае, че някой е употребявал наркотици. Не знае дали ищецът е подписвал протокол за взимане на кръв.

А. Г. М. – същият заявява, че не познава ищеца, видял го е в Карлово, когато е било заседанието, дори не си спомня за какво са го викали и тогава поискал да види делото. Твърди, че е ходил в ареста да го преглежда, той е бил с болки в корема. По стандарта за хирургиите при болки в корема посочва, че се изисквало ехографско изследване, ако няма движение на червата – преплитане на червата. При един илеус (бел. моя – чревна непроходимост) заявява, че не може да се стои от болка, самата болка се изписва по лицето. Ищецът е отказал инжекция, като свидетелят не може да отговори каква е причината, той е предложил инжекция, но ищецът отказал, не му е казвал, че пие обезболяващи и за това да е отказал инжекция. Свидетелят няма спомен в колко часа е отишъл да го преглежда, твърди, че е написано в картата. Денонощно работела хирургията в Карлово. Свидетелят не може да отговори на въпроса дали когато пациент посочи, че го боли някъде, специално корема и се даде направление за ехограф, преди да се даде това направление, е задължително лекарят да прегледа корема, по медицински стандарт. Заявява, че му е предложил инжекция, защото се е оплаквал от болки в корема, за свидетеля това е била колика абдоминалис, тя е била болка между червата и е искал да му сложи нещо, за да няма болки. Коликата посочва, че е страдание, което е на червата, причинено от храна, може да бъде от храна, когато се поеме повече целулоза, като същият термин се използва и при новородените, които имат колики. Свидетелят не е видял да има зачервяване от външната страна на коремната стена, той не се е оплакал, че има зачервяване. Обикновено, когато се приемат целулозни храни, посочва, че се получават такива колики. Възрастните хора ги получават от ядене на фъстъци. При удар заявява, че ще се получи много по-силна болка и той няма да може да се изправи, защото вече ще има травма. Свидетелят не може да каже възможно ли е колики да се получат от притискане, тъй като не е хирург.

Й. А. Г. – същият заявява, че познава лицето В. А., тъй като преди да стане Началник Сектор, е отговарял по криминална линия за гр. Сопот, където живее въпросното лице. Била е постъпила при него информация, че употребява наркотични вещества и поради тази причина са го били спрели още колегите преди него, когато имал и осъдителна присъда за това нещо. Посочва, че свидетелят К. С. е бил Началник група 01 и той (свидетелят Г.) му е бил подчинен. Било е 22.04. тази година (2024 г.), около 11 часа – 11, 10 часа, 11, 15 часа преди обяд, тъй като в 12 и нещо часа свидетелят е тръгнал за Пловдив, тъй като е имал работа в дирекцията, обадил му се е колегата С. и му казал, че са спрели на кръговото срещу бензиностанция „Круиз“, В. А., Х. П. и С. Г., били двамата с колегата Кличев, свидетелят е взел един служебен автомобил и отишъл на място, били са спрени точно преди кръговото – това било много оживено кръстовище, намирало се на входа на гр. Карлово и имало голямо движение. Било е през светлата част на денонощието, когато пристигнал на място, заварил тримата извън колата, ищецът е бил до предна шофьорска врата отвън, а те били отсреща до предна дясна и задна дясна врата Х. П. и С. Г., извън автомобила били. Мутафчийски бил дошъл преди него – той е униформен полицай. Не са носили бодикамери в този ден, защото не са се изисквали, използвали се при необходимост, бодикамерите били за патрула, от 01.08.2024 г. задължили всички патрули да имат бодикамери. Заявява, че Мутафчийски е мл. полицейски инспектор, за него бодикамера се ползвала само при необходимост. Три бензиностанции имало там, където са ги спрели - двете бензиностанции със сигурност посочва, че имат камери – „Круиз“ и „Шел“, не е искал от бензиностанциите записи, за да види как е извършено задържането. В ареста твърди, че имало камери. Не е имало нужда да иска да се задържат записите от арестното помещение за времето, в което А. е бил задържан. Твърди, че абсолютно никакъв натиск не е оказван върху В. при задържането му. Свидетелят е наредил пускането на В., разговарял е с него преди пускането, нямало е здравословни причини. Когато свидетелят си тръгвал от работа, го върнал дежурният, било е 17, 40 часа, казал му, че А. искал да разговаря само с него, той се върнал и го качил с него в стаята, взел му кафе и дори му дал цигара, тогава той му казал, че иска да съдейства на полицията, но нито се е оплакал, нито нищо, попитал го дали може по-рано да се пусне, свидетелят му казал, че не знае и ще провери. Вечерта му се обадили, че имало медицински преглед и той им казал да го пуснат. Тестът за наркотици се правел в районното, направили го там, дори свидетелят е бил в стаята, когато излизал резултатът, видял, че тестът му е положителен и след това тръгнал за Пловдив. Тестът бил положителен за употреба на кокаин. За употреба на наркотици посочва, че ходят в районното да им се извърши тест, където си има машина, а за алкохол тестът се прави на място, практиката е такава.

Л. Г. К. – след предявяване на свидетелката на амбулаторен лист и рецепти, находящи се по делото (л. 22-23), същата заявява, че родителите на В. й са се обадили, че има проблем с него, за уговаряне на час. Казали са й, че е трудно да го доведат, защото той се смята за здрав. Това, което са й разказали, й е заприличало на някаква психоза, не я наричали (лекарите) в началото шизофрения, но като неадекватно поведение. Говорили, че има проблем с полицията, че ги предизвикал неразумно, че от тяхна страна е имало действия, тъй като те не са знаели, че той е психично болен и явно са го уплашили словесно и физически. Това, което станало при прегледа, го е отразила в листа. Сега, като си го припомня, предполага, че е имал параноидности, т.е. не е можел да ръководи поведението си. Най-напред е изписала по-слаб антипсихотик, а след това го е изписала стратегически, което говори за поведение, което не може да бъде контролирано от самия човек, т.е. трябва някой от страни да му помогне. Той не е дошъл на контролен преглед, за което съжалява, защото най-вероятно нещата са се развили по-нататък. Това, което е отразила, е че е бил конфликтно зареден срещу „неразбиране на опасностите и необмисляне на последиците“, той най-вероятно се е карал с определени хора и с полицията, най-вероятно се е карал с тях и е писал в социалните медии, т.е. той не може да прецени, ако има някакъв конфликт, по какъв начин и как да се реши. Записала е, че той има страх да излиза навън и да се среща с когото и да било, което всъщност е параноидности. Най-вероятно той си е вярвал на тази вражда, че срещу него има нещо замислено, че ще го наказват по някакъв начин. Записала е „несправедливо обвинение“, като уточнява, че всички думи са й дискретни, защото няма как да напише едно към едно, а листът се дава на пациентите и в повечето случаи, когато са психотични пациентите, не се съгласяват с това, което е написала. Имало е вражда и в него е останало впечатление, че той е несправедливо обвиняван, наказван, заплашван. Предполага, че сигурно й е казвал и по-силни думи, които не е отбелязвала в листа, тъй като не може на 100 % да вярва, че са го заплашили, спрели, били. Всички тези думи говорят, че е имал конфликт с полицаите. Писала е, че в социални мрежи ги е критикувал. И да е споделял, няма спомен за случай на 22.04.2024 г. Предполага, че може да й е разказвал, може и да не й е разказвал за този случай. Просто няма спомен, това не го е отразила. Това, което е описала, се намира в амбулаторния лист. Състоянието хипобулия уточнява, че представлява, че той не работи в момента, че волевите му подтици са занижени. По принцип при шизофренията има хипобулия, т.е. хората нямат идея да започнат работа, да имат някаква визия за бъдещето, да предприемат определени мерки. По-скоро живеят по потока на реката. По-скоро свидетелката би казала, че от статуса най-важното е „на моменти с гневни изблици относно болната тема“, т.е. където и да отчита психичния статус, това е нещо, което й е направило впечатление и е различно от стандарта за този статус, т.е. той е излизал извън рамките на нормалната емоция и гневно е споделял за някои тези. Възможно е да е имало нещо, но просто в момента свидетелката нищо не може да каже. Предложила му е психологично изследване, което не знае дали са направили. Насочила ги е и към психолог. Писала е „съдържание със сензитивни мисли“, което е по-леко състояние на параноидности, т.е. човек изгражда някаква система, която е нереална за ситуацията. Тук е писала „достигащи до моменти налудно ниво. Страх от преследване, отмъщение и унищожение“. - това са силни показатели за интензивен страх, че нещо се е случило с него и че той е ограничил нормалния си ритъм на живот като всички останали, ако не е летално застрашен. Това е, на което свидетелката може да обърне внимание, което е важно и е по-различно от стандарта на нормален статус. Посочила е една дата, че до 26.04.2024 г. е работил като строителен работник. Вероятно е имало нещо. При всяка една изява, когато има психотичен срив, ако сега се приеме, че състоянието е „психоза“, винаги има отключващ фактор, винаги има стрес. Не си е позволила да сложи диагноза „шизофрения“, защото тя трябва да се наблюдава, но втората диагноза, която е „други остри и преходни психотични разстройства“ е прелюдия следващият път да сложи такава диагноза, ако го наблюдава достатъчно дълго време. И другото, което е, лекарството, което му е изписала, уточнява, че е лекарство, което се дава за шизофрения. Психически и физически тормоз, ако за него това е новото нещо в този период, може да е това отключващият фактор. Свидетелката не може да каже дали майката и бащата са споделяли за някакъв нож, те са били много притеснени, възможно е да са й казали, те са били много притеснени, тревога е имало в общуването, когато са й разказали, споменали са й за физическа разправа в полицията. Възможно е според свидетелката той да е направил всички тези неразумни действия. Обикновен човек, който не знае, че това е психоза, може да се ядоса. Свидетелката е назначила психологично изследване и терапия, но той не е дошъл, за да види дали я е провел. Психологичното изследване на памет, интелект, емоция, воля, за да се обективизира до каква степен има нарушение на нормалното му функциониране. Това е психологично изследване, което се прави стандартно. Свидетелката посочва, че ако е бил дошъл втори път, е щяла да е по-точна в момента. Като е бил при нея е бил в състояние на страх. Писала е, че има сензитивни мисли - този човек живее в страх от преследване, отмъщение, унищожение. Написаното от нея, че от около две години е враждебно настроен срещу полицаи в социалните мрежи, й го е споделил В.. Дори да е отделила един час за прегледа, няма как да каже дали е имал от юношеска възраст непълноценност, тъй като в момента и родителите, и той са били много притеснени и е трябвало да реши клиничната картина в момента – какво да дава като лекарство, как да убеди родителите да го наблюдават дали си взима лекарството, как той да спре да пише в социалната среда срещу полицаите, тъй като сам буквално си е „слагал въжето“. Така че е имало една враждебност от негова страна и много голямо притеснение от страна на родителите за него. Буквално те не са знаели какво да направят. Той ги е вършил едни – къде знае, къде не знае. Плюс това е писала, че с „неподходящи хора се забърква“, „не може да прецени кога да вярва на хората“. Параноидно състояние уточнява, че е нереална оценка на действителността, но може да има зрънце истина. При шизофренията има континиуум от 0 до 100% - както има работещи в съдебната система и в полицията с такава диагноза нерегистрирани, така и има такива, на които някой трябва да им стои до главата и да ги контролира.

Х. Н. П. – свидетелят заявява, че миналата година – 2024 г., не си спомня месеца, е бил с лек автомобил мерцедес. В автомобила са били той, В. и още едно момиче – С.. В. е управлявал автомобила. Спрели ги полицаи на околовръстното шосе на влизане в Карлово. Полицаите изкарали свидетеля от автомобила. В. А. полицаите също го изкарали. Свидетелят е имал видимост само към главата на В., защото е бил на капака на колата и той (В.) е бил на капака на колата. Свидетелят е виждал само шията и главата на В.. Свидетелят е бил от другата страна на капака на колата и няма как да види дали към В. е имало някакво насилие, защото му виждал само главата. Имало е полицаи и около свидетеля, и около В.. О. В. не си спомня кои полицаи са били, не помни по имена всичките полицаи, които са били там, помни Х. К., С., други не помни. Д. време стояли с ръце на капака, не си спомня точно определено време. След това ги отделили и всеки го качили в различна кола и ги отвели в полицията. На колата на капака свидетеля са го обискирали. Предполага, че В. са го обискирали. Не е видял дали В. са го обискирали на колата. Имал е далечна видимост към В., когато ги закарали в полицията. Свидетеля са го пуснали на същия ден. Не са го задържали. В. му е казал, след като са го пуснали от двадесет и четворката, че полицаите са го били. Разказал му, че са приложили сила, която не е трябвало. Докато е лежал 24 часа в районното, са приложили сила. Свидетелят не си спомня, когато ги извадили от колата, полицаите дали са го питали В. за стари дела, не е видял С. кой я е обискирал, погледът му бил към В.. След като В. излязъл от двадесет и четворката, той дошъл в дома на свидетеля, казал, че го болят ребра, бъбреци, всичко. Той тогава му разказал и даже минали през аптеката да вземат болкоуспокояващи. Полицаите, които свидетелят цитира, постоянно го тормозели и него, той ги познава.

К. Ц. С. (погрешно посочен в протокола и като Ц.). Същият заявява, че познава В. А. във връзка с работата си. Тази пролет на 22.04.2024 г. около 10.30 часа получил оперативна информация, че лицето Х. Н. П., криминално проявен по линия на наркотиците, държи в себе си наркотични вещества. Информацията е била, че се придвижва с лек автомобил черен мерцедес, комби с регистрационен номер [рег. номер]. С тази цел заедно с колегата Х. К. със служебния автомобил Опел Вектра отишли в края на града срещу бензиностанция „Круиз“ и към 11 часа засекли автомобила да влиза от посока Пловдив - Калово. На кръговото той намалил, почти спрял, спрели до него. Свидетелят се возил на предна дясна седалка, спрели автомобила, водач бил В. А.. На предна дясна седалка се возела С. Г., а на задна дясна бил Х. П.. Свидетелят се насочил към водача, тъй като бил най-близко до него. Разпоредил му да спре. Автомобилът му бил почти спрял с цел включване в движението. К. К. заобиколил и се насочил към задна дясна страна, където бил Х. П.. И на тримата им било разпоредено да излязат от автомобила и да си вдигнат ръцете на тавана на колата с цел да се наблюдават техните движения и евентуално да изхвърлят някакво забранено вещество. На П. му бил извършен обиск на място, не били открити наркотични вещества в него. Преценили, че следва да извършат оглед на автомобила с цел да видят дали не са останали в него наркотични вещества. За това уведомили А., че ще му бъде извършена проверка на автомобила. А. присъствал до тях, когато правили проверка на автомобила. Не са били открити наркотични вещества. По време на проверката свидетелят видял, че ищецът бил силно притеснен, треперели му ръцете и преценил, че следва да се направят тестове за алкохол и наркотици. Бил е заведен от свидетеля с автомобила си до районното управление, като свидетелят се качил при него на предна дясна седалка (свидетелят С. се е качил в автомобила на ищеца). К. Г., който е пристигнал по-късно, закарал, доколкото си спомня, С. Г., или Кличев - някой от двамата закарали до районното управление С. Г. и П.. Казали на А., че ще му бъде извършена проверка за наркотици и алкохол. Същият се качил в неговия автомобил заедно със свидетеля и потеглили към районното управление. Той управлявал автомобила. Мястото, на което е бил спрян, трябвало да се премести автомобила, защото движението било голямо там. А. бил видимо притеснен, нищо друго. Не се е оплаквал, че го боли корема, че някой го е ударил. Нямал е никакви такива искания или забележки. Свидетелят не го е удрял. Стигнали до районното управление. Там колегата Мутафчийски и Кличев завели А. на мястото, където се извършвала проверка за наркотични вещества. Свидетелят не е бил там по време на проверката. От колегата Кличев разбрал, че тестът е бил положителен за наличие на кокаин, а за алкохол е бил отрицателен. Те двамата тръгнали да го карат в поликлиниката за кръвна проба. Свидетелят е тръгнал след тях и като е отишъл, бащата на ищеца е бил там. Свидетелят лично го е помолил да излезе в коридора, да не пречи на лекарите да си свършат работата. След като му била взета кръвна проба и урина, е бил отведен от колегите в районното, след което му била изготвена заповед за задържане и необходимите документи за задържане. Няма спомен да е идвала медицинска помощ. От там-нататък с него е нямал контакт и не знае. Преценил е, че трябва да иде до поликлиниката, въпреки че има двама негови колеги, тъй като е Началник група „КП“. На мястото на спирането, доколкото си спомня, не е извършен личен обиск на В.. Личен обиск е бил извършен в районното управление. В. е бил на шофьорската врата, другите двама били на предна дясна седалка – С. Г., която застанала отвън пред предна дясна врата. От дясната задна страна бил П.. Там (на мястото, където са били спрени) имало бензиностанции „Круиз“, „Шел“ и още една бензиностанция. Свидетелят не може да каже колко време след това е дошъл Мутафчийски. Мутафчийски е младши полицейски инспектор в РУ Карлово. Той е униформен. Обадил му се да дойде с цел обезопасяване на движението, тъй като там било натоварено движението. Мутафчийски не бил длъжен при такива проверки да носи бодикамери, поне свидетелят не знае да е длъжен. Има камери в ареста и в районното управление. Не знае физически кой е завел до ареста А.. Преди да бъде настанен в ареста, не може да каже дали е извикан лекар за преглед. О. К. посочва, че е главен разследващ полицай в РУ Карлово и на 22.04.2024 г. не знае дали той е работил по някакъв начин с В.. Не може да каже дали е изготвял някакви документи. Не е участвал в някакви такива неща, нито му е оказвал съдействие. Смята, че това е медицински център, където не е необходимо да присъстват излишно хора, които нямат работа там, за това казал на бащата да излезе в коридора. Не знае бащата дали трябва да бъде пълномощник, тъй като ищецът е пълнолетно лице, на което трябва да се вземе проба, има си и лекар и техен колега полицай, който стои до него. Часът на заповедта за задържане посочва, че е този, в който пробата е отчела положителен резултат. На ищеца твърди, че му е дадена възможност да се свърже с адвокат още преди да даде кръв. Той многократно си променял мнението – „Ще давам кръв, няма да давам кръв, кое е по-добре за мен, кое е по-лошо за мен“. Имал е възможност, говорил по телефона поне два или три пъти. Когато му взимали кръв, свидетелят е бил в коридора, вътре в стаята не е бил. Не знае дали е подписвал протокола за даване на кръв, не е оглеждал никакви документи. Помни, че лекарката го е питала дали има оплаквания, от какво се притеснява. Той казал, че е притеснен. Тя също му казала, че е нормално да е притеснен, защото е задържан. Свидетелят не си спомня в никакъв случай часа на задържането, той не е попълвал заповедта за задържане и не може да каже. Щом е написан този час, значи е толкова. Той не я е попълвал. Дадена му е (на ищеца) възможност да се обади на адвокат.

Х. З. К. заявява, че познава В. по случай работата си. Спомня си за случая. Било е 22.04.2024 г. в 10, 30, неговият началник К. С. му се обадил и казал, че е получил оперативна информация, че лицето, което е возено от А., ще влязат в Карлово с управлявания от А. мерцедес. Трябвало да проверят тази оперативна информация. Изчакали ги и в 11 часа ги засекли. В. А. да влиза в Карлово заедно с въпросното лице Х. П. и С. Г.. Тя се возела на предна дясна седалка, А. управлявал автомобила, П. бил на задна дясна. Спрели автомобила, разпоредили на лицата да поставят ръцете си върху тавана на автомобила, били извършени проверки и лицата били отведени в РУ. На място не си спомня кой е извършил проверката на А.. Свидетелят е стоял до С. Г. през повечето време. Не я е обискирал, защото няма право. След това свидетелят със служебния автомобил и нея (С.) отишли до районното, където й е бил извършен обиск. Не си спомня кой е съпроводил А. до районното. Задържането на А. не е било на мястото, на което е спрян. Той свободно е влязъл в автомобила, за да бъде съпроводен до районното управление. В районното той е бил без белезници. Бил е съпроводен до районното и е бил заведен за тест за алкохол. Свидетелят не е видял да е оказан физически натиск върху А., не е видял някой да му е нанасял удари, не е чул някой да го заплашва или обижда на място. След като е бил отведен в полицейското управление, го е виждал. Присъствал на извършването на теста за алкохол и наркотици, след това свидетелят изготвил заповедта за задържане, той е бил там, изглеждал нормално при вземането на теста, не се е оплаквал, че нещо го боли. Тестът е бил положителен за употреба на наркотично вещество кокаин, доколкото свидетелят си спомня. Свидетелят, заедно с колегата А. М. съпроводили А. до болницата в гр. Карлово, където му е била взета кръвна проба. Доколкото свидетелят си спомня, бащата на А. е присъствал, но не може да каже дали вътре в стаята, където се е вземала пробата, но със сигурност е бил в коридора, дали е влизал в стаята, не може да каже. На свидетеля А. не се е оплаквал да е имал болки в корема. Не знае след това дали е викана бърза помощ, най-вероятно свидетелят си е тръгнал, тъй като до 17, 30 часа му е работното време - от 4 години е служител в РУ Карлово. На мястото, където е бил задържан А., имало бензиностанции - „Шел“, „Круиз“ и още една бензиностанция, но не е сигурен как се казва. Знае, че бензиностанциите имат камери, които охраняват техния район – вътрешността на колонките, вътрешността на самите бензиностанциите. Не е сигурен дали там има камери на общината. Свидетелят лично е нямал бодикамера на този ден. Не знае дали друг е имал бодикамери. Доколкото знае, в ареста има камери. На 22.04.2024 г. няма спомен О. К. дали е работил с А.. След предявяване на декларацията от 22.04.2024 г. – Приложение № 1 към чл. 15, ал. 1, находяща се на лист 77 по делото, свидетелят заявява, че той е предоставил на ищеца декларацията, лицето си е вписало какво желае, какво не желае. Към всяка заповед за задържане посочва, че има такава декларация. Свидетелят лично не е викал лекар, не знае дали задължително трябва да се извика лекар, когато лицето е посочило, че има заболявания, въпреки, че той е посочил, че не желае лекар. Часът на заповедта на задържане посочва, че е часът, в който дрегерът е показал положителен резултат. След това лицето е съпроводено до болницата, след като е пожелало да даде кръвна проба и е върнато в РУ Карлово. Не знае колегата С. да е отстранил бащата на В. от стаята, в която са му взимали кръвна проба. След като му взели кръвната проба от болницата до ареста не си спомня кой е съпроводил ищеца. Не знае да е преглеждан от лекар преди да е влязъл в ареста А.. А. С. М. – свидетелят посочва, че не е спирал В. за проверка тази година (2024 г.). Викали са го - К. С. му се обадил по телефона, отишъл на място, те били спрели В. със С. и Х. с лек автомобил мерцедес, черен на цвят на кръговото движение по посока Пловдив, срещу бензиностанция „Шел“. Когато свидетелят е отишъл, лицата са били извън колата. Свидетелят не е обърнал много внимание, не си спомня точно кой къде е бил, защото е отишъл и започнал направо да регулира движението, понеже трафикът бил много голям и на такива подробности не е обърнал внимание. Там имало две бензиностанции – „ШЕЛ“ и „КРУИЗ“. Свидетелят е бил униформен и така е отишъл, нямал бодикамера, не бил длъжен да носи бодикамера. На място не са правили тест за алкохол и наркотици. Впоследствие, в районното управление са правили тест за алкохол и наркотици, като причината била, че не бил отишъл за това, т.е. да прави тестове, а да окаже съдействие на колегите за регулиране на движението. За алкохол тестът посочва, че може да се направи на място, а за наркотици - в районното се правел тестът, защото такава била практиката в районното. Ходил с В. в поликлиниката за вземане на кръвна проба. Бащата на В. е бил там при вземане на кръвната проба. Никой не е бутал баща му. Бащата е бил в коридора. Там лекарите нямало как да го пуснат и него вътре. Не си спомня дали е виждал протокола за кръвна проба. Не знае към днешна дата дали В. го е подписал. Никой от тях не е оказвал психически или физически натиск на В.. Свидетелят не е присъствал на друг случай в районното, в който да е оказван психически и физически натиск на други лица.

Л. Г. Г. заявява, че В. е бил задържан. Свидетелят е бил мл. оперативен в районното. Имали видеонаблюдение на ареста. Видял го е, че се търкаля на земята, държал се за корема. Изпратил колегата да види какво става. Той казал, че го боли корема. Свидетелят се е обадил на ЦСМП Пловдив. Те изпратили линейка и това си спомня. Свидетелят е бил на работа, когато пристигнала Бърза помощ. Лекарят е записан в книгата на задържани лица, казвал се д-р М.. Лекарят отишъл при задържания с колегата от Първи пост Б. Б.. След като се върнал колегата от Първи пост, казал, че ищецът се оплаквал, че го боли корема. В книгата се записвал само часът на прегледа, който лекарят е отразил на амбулаторния лист. Не са записали влизането и излизането на лекаря. След влизането свидетелят го е записал. Не може да каже колко време е отнело влизането. След като излязъл лекарят, свидетелят не си спомня дали е казал какво му е на задържания. Колегата от Първи пост присъствал физически при прегледа на задържания от лекаря. Точно този преглед къде се е провел свидетелят не може да каже.

Б. Д. Б. заявява, че е работил като мл. инспектор в РУ Карлово. Познат му е ищецът, но нищо не си спомня. Дори бил преди 3 – 4 дни на дело за същия господин. Когато някой имал нужда от лекар в ареста в Карлово, му махал на камерата, той казвал на дежурния, който се обаждал на спешна помощ. Свидетелят никога не се е обаждал да вика спешна помощ. Казвал на дежурния, че арестантът има нужда от лекар. Не си спомня разговор с В. къде и какво го боли, дори не си спомня случая. Когато въвеждали арестант в ареста, не давали на свидетеля документ, давали му само личните му вещи да ги сложа в шкаф, документите са в този, който го задържа. Не си спомня случая на В.. Преди въвеждане в ареста посочва, че не ги преглежда лекар арестантите. Не може да каже причината, поради която да му е станало лошо, не си спомня изобщо за случая. Свидетелят не е получавал заповед за арестуване, само го конвоирал до ареста. Преди днешния разпит не е разговарял с никой от колегите. Декларацията твърди, че се попълва от този, който го задържа, на свидетеля не му дават тези декларации.

Съдът приема показанията за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението при необходимост и преценени, с оглед на всички други данни по делото и възможната тяхна заинтересованост.

Изготвено и прието по делото е заключение по съдебно-психиатрична експертиза (л. 197 и сл.) от вещото лице д-р Д. А. К. - психиатър, която, след запознаване с приетите по делото доказателства, извършена справка в ЦПЗ Пловдив, извършен преглед на ищеца на 18.11.2024 г. в Затвора Пловдив, справка в медицинската служба за проведени консултации с А., както и за изписване и приемане на медикаменти и провеждано лечение, е установила, че В. А. се представя емоционално и волево нестабилен, неустойчив, без качествени нарушения във волевите актове, леко приповдигнат, маниерен, демонстративен, показва взискателност, претенциозност като на моменти, по преценка тушира с примиреност, според обсъжданото. Набелязват се маркери на повишена самооценка и повишени възможности. Личностните особености се отличават с лека степен на дезадаптивност по отношение на поведенчески изяви в социума – затруднена социална адаптивност и вградимост в широкия социум, адаптиран е според нуждите си в ограничената си битова среда. При него е налице личностова дисхармония в рамките на емоционално нестабилна личност, смесен тип, със следните характеристики – емоционална нестабилност, импулсивност, нарцистични и хистерични черти. В периода от 22.04.2024 г. до 24.04.2024 г. (доколкото за този период е поставена задача на вещото лице) психичното състояние на В. А. е характерно за личността му, не се наблюдава промяна в установеното психично състояние в резултат на описаните събития. Диагностицираното личностово разстройство представлява болест на характера, която има своята динамика – кризи, тревожност, афективни разстройства, психотични декомпенсации с халюцинаторно параноидна картина и др. Към този период няма данни за декомпенсация на психичното му състояние. Във връзка със задържането му на 22.04.2024 г. А. не е имал извънредни психично здравни нужди. При него не е описано състояние на разстройство на адаптацията, следваща хронологично събитията след 22.04.2024 г. При прегледа не дефинира и не описва чувство на вина, срам, наранени чест и достойнство като последица от случилото се. Към датата 22.04.2024 г. е бил със запазена годност да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

Допълнително в открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че за изготвяне на заключението, не е вземала данни от майката и бащата на ищеца, защото това не е задължително, не е разговаряла и с д-р К. при изготвяне на експертизата, тъй като това не е било упоменато при формулиране на въпросите, а и не е необходимо. Заявява, че в момента работи като психиатър в кабинет след 40 години работа в ЦПЗ – Пловдив. Д-р К. посочва, че е изписала на ищеца медикаменти – невролептици. Всеки медикамент в психиатрията в зависимост от дозите посочва, че се използва при различни психиатрични диагнози, като в конкретния случай е бил изписан Левид лазепен в средни дози и напълно аргументирано, съобразно поставената диагноза от д-р К.. Д-р К. заявява, че не е поставила диагноза хипобулия. Диагнозата, която е поставила, е емоционално нестабилна личност и се потвърждава от вещото лице в експертизата. А в психиатричния статус фигурира един симптом хипобулия, което е част от психиатричния статус. Това е нещо, което може да го има в един период от време, в друг да го няма. Този симптом уточнява, че представлява намалена действена активност, не е специфичен синдром. Хипобулията уточнява, че е нещо неспецифично. След като го е писала д-р К., вещото лице го приема като симптом, но не го е наблюдавала. Хипобулията може да се срещне с целия регистър на психиатричните заболявания. Експертът посочва, че е видял амбулаторният лист № 5008 и това го е отбелязала в експертизата. Няма как един лекар да изпрати пациент на образно изследване, каквото е ехографията, без да напише къде да се гледа, поради което има някаква вероятна диагноза. Тъй като е казано, че е нанесен побой, за това е даден лист за ехографско изследване във вероятната област, където е дадена информация, че е нанесен побой - не може да се изпрати здрав човек на ехографско изследване, поради тази причина се пише „вероятни наранявания“. Отразено е в експертизата „за пълнота на медицинската документация“, тъй като е длъжна да опише всички медицински документи. Негативни емоции, според вещото лице, означават преживяванията, които носят неудовлетворение като страх, тревожност, притеснение - нищо определено, като една съвкупност от неприятни изживявания медицинският термин е „негативни“. Посттравматичният стрес посочва, че е заболяване в психиатрията, което фигурира в рубриката Ф41.3 по международната класификация на болестите. Той възниква след преживян тежък стрес и има клинични симптоми, които се диагностицират от психиатър, тъй като е болест и включва поредица от интензивни страхове, афекти, които се отразяват на поведението на съответния индивид и е свързано най-общо казано с нарушение на всички нива на неговото функциониране като личност, в семейството, в трудов и в социален аспект. Това е доказуемо разстройство. В кориците на делото е имало данни за заседание на РС - Карлово и от там са взети показанията само на съпътстващите го хора – момичето и момчето, доколкото те са били свидетели на неговото състояние и основно от медицинската документация. Той е бил посетен от лекар и разбира се от последващата медицинска документация от УМБАЛ „Св. Г.“. Ако има някакво стресово състояние и последствията като разстройство на адаптацията, посттравматичен стрес, това би се описало в тази поредица, особено от медицинските лица. На стр. 6 от заключението се уточнява, че е записан изцяло протокола от разпита на Х. П. и съответно какво точно той е казал – как е бил изведен от задната врата, как В. е бил изведен от предната врата, колко време и как го е виждал. Казва така, че в протоколите, които е прочела, много внимателно никой от свидетелите не е описано някакво емоционално състояние. Те могат да не видят изцяло как е изглеждал В., но емоционалното състояние може да се прецени по много признаци. Коректно са прегледани протоколите и са описани. До извода, че няма причинна връзка между психичното състояние на ищеца с това, което се е случило на 22.04.2024 г., вещото лице е достигнало, след анализ на данните по делото, прегледа, който е проведен, съпоставяне на данните от прегледа, анализа на делото, на медицинската документация, анализ на амбулаторен лист от психиатър - д-р К.. След всичко това е направила своите изводи, като най-голяма тежест за нея е имал прегледът, който е проведен и прегледът от психиатър, който е осъществен две седмици след инцидента. Вещото лице заявява, че не би си променила заключението. Написала е едно пространно интервю, в което е задавала доста въпроси на А.. Направила е справка в мед. служба и е разговаряла с д-р Д. относно неговото състояние. С ищеца също е разговаряла. Д-р Д. е завеждащ медицинската служба (в затвора). Вещото лице е направило справка чрез него за медицинското състояние на В. за лекарствата, които приема. Дали са се виждали и кой го е преглеждал, не би могла да каже. Вещото лице уточнява, че е описала, че има една чувствителност, която е от близо две години спрямо тези лица, които работят в полицията. Това е споделено в прегледа от д-р К., дори имало и други неща, вероятно споделени от родителите му, че не може да се оправя сам, че взема кредити, че излиза винаги ощетен в определени ситуации, което означава, че при него има прекалена чувствителност, подозрителност и тя е насочена към работещите в РПУ и специално към две лица. Това може да обостри и засили негативните преживявания при подекспертния. Писмените данни от д-р К. експертът е взела от тези, които са по делото. Вещото лице заявява, че е със собствен кабинет от 20 години, но от три години е пенсионер и не работи в ЦПЗ - Пловдив.

Това заключение не е оспорено от страните. За прецизност е необходимо да се посочи, че от пълномощника на ищеца са изразени съображения в съдебното заседание, в което е изслушано и прието заключението, но същото нито е оспорено, нито е поискано изготвянето на допълнителна и/или повторна експертиза.

Изготвено и прието по делото е заключение по съдебно-медицинска експертиза (л. 370 и сл.) от вещото лице д-р Д. И. Д. - хирург, който, след запознаване с приетите по делото доказателства и извършен преглед на ищеца на 25.02.2025 г. в 14, 00 часа в МЦ на Затвора Пловдив е установил следното:

На въпроса какъв ефект е имало осъщественото на 22.04.2024 г. полицейско насилие върху здравословното състояние на ищеца, вещото лице е посочило: контузия – увреждане, нараняване от тъп удар. Уврежданията от твърди тъпи предмети посочва, че се получават по механизма на удар, притискане, разтягане и триене. Всички видове увреждания, предизвикани от твърди тъпи предмети могат да бъдат обхванати от понятието тъпа травма. Тя се характеризира със следните видове морфологични изменения: охлузвания, кръвонасядания, рани, напуквания, руптури, счупвания, навяхвания и размачквания. Видно от извършените впоследствие медицински прегледи, В. А. е получил най-общо контузия на меките тъкани на тялото, което му е предизвикало болка. Това е оказало влияние върху физическото му състояние. Ефектът върху психоемоционалното състояние е извън компетенцията на настоящата експертиза.

Според приложените по делото медицински документи (фиш СМП, лист за преглед в КДБ/СО и съдебно-медицинско удостоверение) не са описани видими травматични увреди (охлузване, кръвонасядане, рана) на предната коремна стена. По отношение на лактите в консултативния преглед, извършен от ортопед-травматолог на 23.04.2024 г. в 17, 49 часа е записано „...зачервяване и болка в областта на двете лакетни стави...“. При извършеното съдебно-медицинско освидетелстване на 24.04.2024 г. в 09, 32 часа е установено „...по задно-външната повърхност на левия лакът се установяват пет охлузвания с точковидна и неправилна форма, и размер на най-голямото 8/2 мм, покрити със светло кафява кора над нивото на кожата. Кожата около тези охлузвания е кръвонаседнала и има бледо син цвят на площ с размер 3/2 см. По външната повърхност на десния лакът се установяват три точковидни охлузвания със същата характеристика и бледо синкаво кръвонасядане с размер 2/2 см....“. Описаните от съдебния лекар травматични изменения вещото лице посочва, че са по-пълни и точни, с оглед квалификацията му и естеството на издавания медицински документ, за разлика от специалиста ортопед-травматолог, който извършва преценка от клинична гледна точка, с оглед евентуално лечение.

Ултразвуковата диагностика (ехография) посочва, че е метод за получаване на двумерен образ чрез отражение (ехо) на ултразвуковите вълни на границите между биологичните структури с различен акустичен импеданс. Ехографията е напълно безболезнена и безопасна, визуализираща коремните органи на пациента. С ехограф могат да се изследват плътни коремни органи като далак, черен дроб, бъбреци, жлъчен мехур, панкреас и други. Абдоминалният ултразвук визуализира органите в корема и кръвоносните съдове, които водят до някои от тези органи. Звуковите вълни не преминават добре във въздуха и костите, поради което са налице известни ограничения в използването им. Това означава, че ултразвукът не е ефективен при изобразяване на части от тялото, в които има въздух/газ или са скрити от кост, като белите дробове или главата. Ултразвукът също може да не успее да види обекти, които са разположени много дълбоко в човешкото тяло. При такива ситуации се използват други методи за образна диагностика като компютърна томография (СТ) или магнитно-резонансна томография (MRI).

На въпроса дали според стандарта за хирургията при оплакване от болки в корема е трябвало още на 22.04.2024 г. да се осигури ехограф, вещото лице е посочило, че съгласно Наредба № 10 от 05.05.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Хирургия“ (издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 43 от 21.05.2021 г., изм., бр. 63 от 30.07.2021 г.) при спешни състояния хирургът назначава необходимия лабораторен минимум и инструментални изследвани, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения. В обема на диагностичните дейности, съответстващи на качествена медицинска дейност на първо ниво на компетентност е включена и образната диагностика – обзорни рентгенови изследвания на гръден кош и сърце, на корем; ултразвукова диагностика.

Ултразвуково изследване на корем на В. А. А. е установено, че е извършено на 23.04.2024 г. при посещението му в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД с рег. № 861821 – „...Вероятна клинична диагноза: - S30 ПОВЪРХНОСТНА ТРАВМА НА КОРЕМ, ДОЛНАТА ЧАСТ НА ГЪРБА И ТАЗА 1-7.1.3. – УЗ на корем Без видими травматични промени на паренхимните органи на достъпните за оглед места. Пик. мехур – празен. Не се попада на свободна течност интраперитонеално към момента. Заключение: Не се установяват ехографски доловими травматични промени в достъпните за оглед коремни органи към момента на изследването. Контрола при клинична насоченост...“.

На въпроса в резултат на какво медико-биологично увреждане са коремните болки и свързано ли е то с удари на твърд тъп предмет или е свързано с хранителни отравяния и спазми, вещото лице е отговорило по следния начин: по своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката. В резултат на дадено физическо въздействие върху организма, макар и незначително по сила, настъпва дразнене на сетивни нервни окончания, с последващи съответни физиологични процеси, които се предават като сигнали по нервните пътища в ЦНС, където ги възприемаме като болка. Болката е неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с актуално или потенциално увреждане на тъканите, тя се различава по сила и продължителност. Прагът на болката варира в широк интервал при различните индивиди. Болката е субективно преживяване, което не може да се обективизира, защото е резултат от сложно взаимодействие на физически, психологически и емоционални фактори. Опитите да се дефинира болката и нейният интензитет са многобройни, което потвърждава наличието на силно изразен психологически компонент. Болката е медико-биологична квалификация на получено увреждане включително и при въздействие на твърд тъп предмет независимо по какъв механизъм. При преценка на тази медико-биологична квалификация може и да няма обективни следи – морфологични изменения в тъканите. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвика подобни последици при нормални условия. Коремната болка може да има при вродени, възпалителни, туморни, травматични и литиазни (образуване на камъни) заболявания на органите, разположени в коремната кухина.

Според приложената по делото медицинска документация: лист за преглед на пациент в КДБ/СО: „...корем – нивото на гръден кош, мек, слабо болезнен, перисталтика – физиологична...“; съдебномедицинско удостоверение: „...корем – без данни за видими травматични увреждания. Сочи болезненост в долния етаж на корема....“, няма описани морфологични изменения в меките тъкани на коремната стена. Субективно се сочи „болезненост“ в долния етаж на корема. Липсата на видими травматични увреждания в зоната на болезненост, не изключва вероятността върху А. да е било упражнено физическо насилие под формата на удари с юмрук по време и начин, съобщени от него, което да му е причинило болка по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

На въпроса дали, вписаното в амбулаторен лист № 5008/23.04.2024 г. „повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза“, съгласно медицинския стандарт по хирургия, означава, че за да се впише тази предварителна диагноза, лекарят го е видял това нещо и какви са симптомите на тази повърхностна рана, защото което е повърхностна рана това означава ли преди да бъде насочен за ехограф, че се виждат външни по кожата оттенъци, които дават основания да се извърши ехографско изследване за това дали има нарушение на вътрешни органи, вещото лице отговаря по следния начин: „Повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза“ е диагноза съгласно Международната класификация на болестите – МКБ-10 S30. Повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза могат да бъдат кръвонасядания и/или охлузвания. Те могат да се причинят от въздействието на твърд тъп предмет по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и/или неговото тангенциално действие. Ако силата, с която се сблъскват тези предмети с тялото е по-малка, се получава само нарушаване целостта на епидермиса на корема, таза и долната част на гърба – охлузвания по кожата. Когато тази сила е по-голяма, настъпва разкъсване на капиляри, при което кръвта инфилтрира меките тъкани и се получава натъртване на коремната степа, таза и долна част. При тези кръвоизливи кръвта може де се формира в хематом или да настъпят кръвонасядания по кожата, екхимози, петехии. Контузиите на коремната стена са болезнени, чувствителни на допир, може да се образува хематом или кръвонасядане. При охлузвания болката не е много силна, може да има незначително кървене от раната и сърбеж. Диагнозата повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза е лесна и се поставя от анамнезата за травма и от клиничната картина. При огледа се вижда насиняване по кожата, контузената област е твърда и болезнена при палпация. Допълнителни изследвания (ултразвуково изследване, рентгеново изследване) могат да се направят при по-сериозни контузии на корема и таза, за да се изключат травми на висцерални и вътрешни полови органи и счупвания по лумбални прешлени при травма на долна част на гърба. Имайки предвид отговора на предния въпрос, от клинична гледна точка, за да се постави тази диагноза, не е задължително да има морфологични изменения в меките тъкани.

Съгласно съдебномедицинското удостоверение „...при прегледа на В. А. А. и от представената медицинска документация се установи: контузия на коремната стена; контузия по лакътя; охлузвания и кръвонасядания на двата лакътя. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или възможно по начин и време да са възникнали така, както се съобщава в предварителните сведения. Било е причинена болка...“.

Теоретично нараняванията по лактите и по корема могат да се самопричинят.

Това, което е написано като повърхностна рана от 23.04.2024 г. и това, което е описано в съдебномедицинското удостоверение от 23.04.2024 г., според вещото лице могат да се причинят от въздействието на твърд тъп предмет по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и/или неговото тангенциално действие и е възможно да са получени на 22.04.2024 г., теоретично е възможно да са получени при самонараняване, но практически е малко вероятно.

Нараняванията на ищеца се посочва, че отговарят по давност да са причинени на 22.04.2024 г. и е възможно да са били причинени по начина, по който В. А. посочва.

На въпроса дали, ако е извършено ехографско изследване на корема на 22.04.2024 г., е можело да се потвърдят тези данни и било ли е възможно да се съберат по-точни данни за причиняването на описаните в това медицинско удостоверение увреждания и какво повече е можело да бъде изяснено с ехографско изследване, вещото лице посочва следното: ултразвуковото (ехографското) изследване има по-голяма диагностична стойност при потвърждаване или отхвърляне на травми, възпалителни или туморни процеси на вътрекоремните органи.

На въпроса дали, описаните заболявания в т.6.1 от декларацията, а именно двойни дискови хернии и проблем с оросяването на крайниците, налагат извършване на медицински преглед за случаите, в които лицето изпитва болка и за лице, чието движение е ограничено в пространството, което е не повече от 2 м., в което влиза за срок от 24 часа и как се лекува, вещото лице е посочило, че е необходимо извършването на медицински преглед.

Проблемът с оросяването на крайниците, експертът посочва, че е медицинско състояние, което може да възникне, когато кръвния и/или лимфния поток е нарушен. Поради този дефект, течността се задържа в тъканите, което води до лошо оросяване, отоци и други неприятни симптоми. Познаването на признаците на лошото оросяване на крайниците е от решаващо значение за своевременното начало на лечение и предотвратяването на евентуални усложнения. Симптоми на нарушено оросяване на крайниците са оток, тежест и умора в крайниците, болка или дискомфорт, промяна в текстурата на кожата и чувствителност към докосване. Травма може да се обостри с клинична проява съществуващи дискови хернии.

На въпроса дали е бил освидетелстван ищецът по реда на чл. 10 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и ако е бил, какво е отразено, вещото лице посочва, че според приложената медицинска информация на 22.04.2024 г. е извършен преглед от мед. фелдшер М., за което е издаден Фиш за СМП № 4160/22.04.2024 г. на място 16, 00 ч. РПУ Карлово. „...Анамнеза – оплаква се от болки в корема. Парене при уриниране. Обективно състояние – Задоволително общо състояние. В съзнание, без отпадна симптоматика, зеници нормални; АХ 140/70; сърд. честота 90 уд/мин. Корем, с болка в дясна ингвинална област. Състояние след... (не се чете). Диагноза – колика обдоминалис. Отказвам лечение и хоспитализация – подпис...“.

Вещото лице не отговаря на въпроса дали са налице конкретни физически прояви на психически дискомфорт, както и дали търпи последствия под формата на остатъчна симптоматика и психотравма, а така също и какви са необходимите мерки, медикаменти и лечение, което следва да бъде извършено за подобряване на здравословното, психичното и емоционалното състояние на ищеца, тъй като отговорът на този въпрос е от компетенцията на съдебно-психологична (психиатрична) експертиза.

Съдебномедицинско освидетелстване по желание на пострадалите или техните родители, настойници и попечители (при малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение лица) се посочва, че не се отнася за експертиза, а за съдебномедицинско освидетелстване за нуждите на правораздаването, каквото е длъжен да извърши всеки лекар в рамките на своята компетентност. Съдебномедицинското освидетелстване по желание не е процесуално регулирана дейност, но по същество не се различава от експертизата и приключва с издаването на официален документ – съдебномедицинско удостоверение с процесуално значение на писмено доказателство, чието доказателствено значение е равносилно на заключението на експертизата. Съдебномедицинско удостоверение се издава само в присъствие на освидетелстваното лице.

Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява, че Амбулаторен лист № 5008 е искане за извършване на образно изследване. За да може да се извърши образното изследване, изпращащият лекар трябва да посочи диагноза, на база на която лекарят, извършващ изследването, да знае какво търси, защото рентгенологът не преглежда пострадалия, той се ориентира по това, което преглеждащият лекар е написал. За това той е написал „повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза“, т.е. в тази зона да търси има ли травматични увреждания. Това е за увредени вътрешни органи. По това, което се представя рентгенологът търси вътрешни наранявания на органи. На въпроса дали лекарят е видял тези наранявания, вещото лице уточнява, че трябва да се прави разграничаване от гледна точка на лекар клиницист и съдебния лекар. Клиницистът разсъждава от негова гледна точка – ако дойде някой, който е ударен, априори му се поставя диагноза „контузия“ и се изпраща на образна диагностика, защото все пак има травматично въздействие. При нараняванията на корема може и да няма видими белези, може и да има. Изписването като фрази е на база международните квалификации на болестите. Въвеждайки код S30, автоматично излиза „повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза“, т.е. може да имаме само на корема, но автоматично се изписва гърба и таза. Лекарят може да е видял някакво нараняване, а може да е на база оплакване. Може да има травма само на корема, без долната част на гърба и таза и пишейки код S30, то изписва всичко автоматично. Самият факт, че е изписано повърхностна травма може да има видими следи, може и да няма видими следи. Стандартът по хирургия посочва, че включва при травми извършването на образно изследване, част от което е ехографското изследване. По отношение на това дали въпросният колега (д-р Донеска) има специалност „хирургия“, вещото лице не може да отговори, като посочва, че най-вероятно е била дежурна в спешното отделение. Уточнява също така, че за спешното отделение е валиден Стандартът по спешна медицина, а не Стандартът по хирургия. Стандартът по хирургия е приложим за структури в доболничната помощ по хирургия, каквито са хирургичните кабинети и за хирургичното отделение, като тук става въпрос за спешното отделение на „Св. Г.“. Така, че тук е валиден Стандартът по спешна медицина и има ниво на обслужване, в което ниво на обслужване се включва и такъв вид изследване. Има първо, второ, трето ниво спрямо степента на спешност и се извършва съответният преглед спрямо нивото на спешност. Може да приключи само с преглед и назначаване на лечение, може да приключи с преглед, лабораторни изследвания, с консултация със специалисти, зависи какво е установил лекарят от спешното отделение при първичния преглед. По стандарта по хирургия се изисква лекарят да е видял травматични увреждания, но вещото лице уточнява, че Стандартът по хирургия е валиден за хирургични структури. На въпроса дали вещото лице се е запознало с медицинското удостоверение от 24.04.2024 г., където са описани почти същите диагнози и дали по стандарта за съдебна медицина съдебният лекар трябва да види травматичните увреждания, за да ги опише, вещото лице заявява, че няма утвърден стандарт по съдебна медицина към настоящия момент и към онзи момент, така, че не може да се прави сравнение дали е спазен Стандартът по съдебна медицина или не. Второто нещо което е, тъй като вещото лице също издава такива съдебно-медицински удостоверения, основно се включва това, което се установява към момента на прегледа, но в даден случай, когато прегледът е извършен в съдебна медицина доста след инцидента, се гледат и медицинските документи от времето на инцидента. При всички положения от едно охлузване или нараняване след 10 дни няма да има нищо. Тук в случая колегата посочва, че е включил диагнозата, която е от документите. Прегледал го е и е описал това, което е видял към момента. В заключението на това удостоверение са описани много по-подробно, отколкото в предния амбулаторен лист. Той е описал това, което е видял в лактите, но в корема може и да не се видят. На въпроса дали има съвпадение между наранявания в амбулаторен лист 5008 и в съдебно-медицинското удостоверение от 24.04.2024 г., вещото лице посочва, че Амбулаторен лист № 5008 е искане за образна диагностика. Единственото нещо, което колегата е отбелязал в СМУ е, че сочи болезненост в долния етаж на корема, т.е. наличие на болка, но не установява видими травматични увреди с уточнението, че тук се говори за повърхностна травма в корема. И в СМЕ вещото лице е записало, че липсата на видими травматични увреди, не изключва възможността да е нанесено нараняване. Уточнява, че охлузия на коремна стена означава охлузване, т.е. нарушаване на повърхностния слой на кожата. Повърхностна травма на корема означава същото. Повърхностните травми включват кръвонасядане и охлузвания, може и по-плитка рана. Контузия и повърхностна травма е едно и също. Ако е в тежко състояние и за една минута ще се разбере, че е животозастрашаващо. Единственият документ, в който е регламентирана продължителността на прегледа, е Договорът на НЗОК, в който се смята, че един преглед средно трябва да бъде около 20 минути. Медицинският стандарт по спешна медицина е стандартът, по който работи ЦСМП и спешното отделение в болницата. Това за 20-те минути е по линия на НЗОК. Там са заложени изискванията, когато се извършва преглед в доболничната помощ на пациентите и вещото лице не може да отчете повече от 3 прегледа на час. Това са приели, т.е. не може да се правят на 10 минути прегледи, като тук става въпрос за доболнична помощ - Национален рамков договор, който се сключва с НЗОК и лечебните заведения, но в случая ЦСМП не е страна по този договор, защото на тях НЗОК не им плаща. Просто ориентировъчно вещото лице казва къде е намерил някакъв ориентировъчен срок за преглед. Запознат е с всички материали по делото. В долната част на корема посочва, че се намират тънки черва, част от дебело черво, пикочен мехур, при жените – матка, яйчници; при мъжете – простата. На въпроса какъв е механизмът на причиняване на повърхностните наранявания, описани в СМУ, вещото лице посочва, че го е записал в експертизата. Най-често нараняването е причинено от въздействието на твърд тъп предмет, най-често това са удар, притискане, триене, може и удар с юмрук – това е тъп твърд предмет. На въпроса дали уврежданията, които са описани в прегледаната от вещото лице документация, реализират съвкупност примерно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, вещото лице заявява, че доколкото си спомня, няма разкъсно-контузна рана, така че би било по чл. 130, ал. 2 от НК – болка и страдание, без разстройство на здравето. По отношение на кръвонасяданията, възможно е според вещото лице, непосредствено след инцидента кръвонасяданията да не се видят, а да се видят на следващия ден. Но по отношение на охлузванията принципно посочва, че те трябва да се появят още по време на инцидента и да ги има. Няма как охлузването да се прояви на следващия ден. Когато има нарушаване целостта на кожата, има отделяне на лимфна течност и самият факт, че е на нивото на кожата, говори, че е получена от 24 час до 36 час, защото впоследствие покритата коричка става над нивото на околната кожа. В началото е под нивото, след това на нивото и след това над нивото на околната кожа, което говори, че съответства на времето на самия инцидент. На въпроса, когато няма никакви видими признаци за външни наранявания на коремната стена, за да издаде направление на ехограф на какво се базира лекарят, вещото лице заявява, че се базира на твърденията на човека, че изпитва болка с уточнението, че това са лекари клиницисти, те не разсъждават дали е съдебен случаят, те си гледат от чисто медицинска точка да си направят изследването. В спешното отделение с оглед избягване на пропуски, си имат протокол за действие. Примерно при травматичен момент задължително ехография, рентгенография и консултация с ортопед - травматолог, когато става въпрос за крайници. С оглед големия поток, който имат, в суматохата да не се изпусне нещо, те си действат по протокол. В случая вещото лице предполага, че е подходено по същия начин. След като имат дадена данна за травма за травматично увреждане, те си действат по протокола. На въпрос, свързан с разминаването в съдебномедицинското удостоверение над заключителната част, където е отразено „корем без данни за видими травматични увреждания, сочи болезненост“, а долу - „увреждане на коремна стена“, вещото лице посочва, че може да има повърхностна травма, без да има видими следи, без да има кръвонасядане и охлузване. Тук в случая има болезненост, която не може да се отхвърли категорично и в случая се приема, още повече, че има и медицинска документация, която подкрепя това твърдение, че има травматичен момент. Категорично също не може да се каже дали има травматично увреждане. При преглед, чрез пипане, може да се установи, но болката е субективно усещане, което, колкото и да се опитват лекарите, не може да се намери обективен критерий. На въпроса във връзка с протокола по стандарта за спешна помощ, дали лекарят извършва прегледи на пациента, вещото лице заявява, че лекарят извършва преглед, той трябва да бъде извършен, а не с влизането и да се изпраща на ехограф. Лекарят би трябвало да го е видял и да го е опипал. В съдебната медицина основно е огледът, там се търсят видими травматични увреждания, оттам нататък, ако каже, че има болезненост, приема се болезнеността, ако има допълнителна медицинска документация.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентни и безпристрастно изготвени, като същите ще бъдат коментирани при разглеждане на спора по същество.

След преценката по отделно и в тяхната взаимна връзка на приетите по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти по отношение задържането на 22.04.2024 г. На 22.04.2024 г., след получена около 10, 30 часа от К. С. - Началник на група 01 в сектор „КП“ в РУ Карлово, оперативна информация, свидетелят С. се е обадил на свидетеля Х. К. – разузнавач в група 01 в сектор „КП“ в РУ Карлово и заедно са отишли със служебния автомобил Опел Вектра в края на град Карлово в района на три бензиностанции („Круиз“, „Шел“ и бензиностанция, собственост на „СЕВИ ОЙЛ“ ЕООД) и към 11, 00 часа е бил засечен лек автомобил „Мерцедес“ модел Ц 220 ЦДИ с рег. № [рег. номер], идващ в посока от град Пловдив към град Карлово, където автомобилът е бил спрян и е установено, че е управляван от ищеца, на дясната седалка до него е пътувала С. Г., а на задната дясна седалка – Х. П.. Свидетелят С. е застанал от страната на водача, а свидетелят Кличев – от дясната страна, на трите лица, намиращи се в автомобила е било разпоредено да излязат от автомобила и да вдигнат ръце на тавана на автомобила, извършен е бил обиск на П. на място, Г. е била заведена в районното управление, където й е бил извършен обиск, а ищецът не е бил обискиран на място. Показанията на Г., които са в насока, че са били претърсени и Х. П., и ищецът, съдът не възприема в тази им част, доколкото същата заявява, също така и че от нейното място не е виждала какво се случва с В.. Отделно от това, Свидетелят П. също не е категоричен по отношение на обиска на ищеца – предполага, че са го обискирали, но не е видял да го обискират на място при колата.

Около 11, 00 – 11, 15 часа свидетелят С. се е обадил и на свидетеля Й. Г. – Началник сектор „КП“ в РУ Карлово, който също е отишъл на мястото, на което е бил спрян, управляваният от ищеца автомобил и когато е отишъл, трите лица – ищецът, Г. и П. са били извън автомобила. Към момента, в който свидетелят Г. е отишъл на място, там вече е бил и свидетелят Мутафчийски – полицейски инспектор в РУ Карлово, който е бил униформен и който е бил извикан да регулира движението. Всички останали не са били униформени. Нито един от полицаите не е носел т.нар. бодикамера. Извършен е бил оглед на автомобила в присъствието на ищеца, за което същият е бил уведомен. На място не е правен тест за алкохол и наркотици на ищеца, същият е бил уведомен, че ще му бъде извършена проверка за алкохол и наркотици в РУ Карлово, качил се е в лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], като е бил придружен от свидетеля С.. След като ищецът и свидетелят С. са пристигнали пред РУ Карлово, свидетелите Мутафчийски и Кличев са завели ищеца за извършване на проверка за алкохол и наркотици, като тестът за алкохол е бил отрицателен, а този за наркотици – положителен. Свидетелят Г. е присъствал, когато е излизал резултатът за наркотици и в 12 и нещо е тръгнал за град Пловдив. Тези показания кореспондират с показанията на свидетеля Кличев, който също е присъствал на извършването на теста и който твърди, че след излизането на положителния резултат, е изготвил заповедта за задържане, което се установява, че е сторено в 12, 18 часа.

Междувременно ищецът се е обадил по телефона на баща си – свидетеля А., който е отишъл до РУ Карлово и от чиито показания се установява, че тестовете за алкохол и наркотици са проведени на две различни места, като този за наркотици е бил в стаите на КАТ, към отиването към които, свидетелят А. е видял ищеца.

Последвало е отвеждането на ищеца до поликлиниката в град Карлово за вземане на кръвна проба, като същият е бил отведен там от свидетелите Мутафчийски и Кличев. В поликлиниката е бил и бащата на ищеца – свидетелят А., който е бил в коридора и не е бил допуснат до мястото, където е била взета пробата от ищеца. Свидетелят С. също е тръгнал след свидетелите Мутафчийски и Кличев към поликлиниката, но от събраните по делото доказателства, не се установява дали е присъствал на пробовземането. Ищецът е бил с къс ръкав и според показанията на свидетеля А. му се е видял зачервен, показвайки лявата си ръка малко над лакътя.

Ищецът е върнат в РУ Карлово, като видно от Протокол за личен обиск на лице (л. 78), такъв е бил извършен в 14, 15 часа, като протоколът е подписан без възражения от задържаното лице. От декларацията – Приложение № 1 към чл. 15, ал. 1 (л. 77) се установява, че в 14, 45 часа е уведомен адв. Г. Г., а видно от книгата на задържаните лица (л. 174-175) ищецът е бил настанен в помещението за настаняване на задържани лица в 14, 58 часа, като е бил предаден от свидетеля Кличев на свидетеля Б., в добро здравословно състояние с отразяване, че лицето отказва преглед. Отново от декларацията – приложение № 1 към чл. 15, ал. 1 се установява, че задържаният В. А. е декларирал, че има здравословни проблеми, както и че има две двойни дискови хернии и проблем с оросяването на крайниците, които налагат консултация с лекар, но че не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка, не желае медицински преглед от лекар и няма необходимост от спазване на режим по медицинско предписание.

След настаняване на ищеца в помещението за настаняване на задържани лица, което както вече се посочи и по-горе, се установява, че е сторено в 14, 58 часа, свидетелят Г. е видял (посредством извършваното видеонаблюдение), че ищецът се търкаля по земята и се държи за корема, изпратил свидетеля Б. да провери какво става, който след като се върнал, казал, че ищецът го боли корем, след което свидетелят Г. се обадил на ЦСМП – Пловдив, което видно от представените от ЦСМП Пловдив доказателства (л. 293 и сл.), е било сторено в 15, 47 часа, т.е. по-малко от един час от настаняването на лицето в помещението за настаняване. В 15, 57 часа е отразено в книгата на задържаните лица, че е извършен медицинският преглед от д-р М. и който преглед е приключил в 16, 15 часа, доколкото този е отразеният във Фиша за СМП час, в който колата е била свободна (л. 14). На прегледа е присъствал свидетелят Б.. Установява се от показанията на свидетеля Б. и свидетеля М., а така също и от посочения по-горе фиш за СМП, че ищецът е имал оплаквания от болки в корема, но е отказал предложената му инжекция, отказал е също така както лечение, така и хоспитализация. Няма данни ищецът да се е оплакал от други заболявания и/или че е имал зачервявания, в т.ч. на корема и ръцете (лактите).

В 16, 53 часа ищецът е бил изведен до тоалетната.

В 17, 40 часа свидетелят Г. си е тръгвал от работа, когато е бил върнат от дежурния, който го уведомил, че ищецът искал да разговаря с него. Свидетелят Г. е разговарял с ищеца в стаята си, т.е. ищецът е бил изведен от помещението за настаняване на задържани лица, свидетелят Г. е предоставил на ищеца както кафе, така и цигара и ищецът му е казал, че иска да съдейства и е попитал дали може по-рано да бъде пуснат.

В 21, 35 часа по заповед на свидетеля Г., ищецът е бил освободен в добро здравословно състояние, видно както от заповедта за задържане, така и от книгата на задържаните лица.

За извършеното задържане е издадена Заповед за задържане на лице с рег. № 281-зз-103/22.04.2024 г. от Х. З. К. на длъжност разузнавач в РУ Карлово на ОД на МВР – Пловдив, която не е обжалвана и е влязла в сила. Изготвени са и Декларация – Приложение № 1 към чл. 15, ал. 1, Протокол за личен обиск на лице и Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице (л. 76 и сл.), които не се спори между страните, че са подписани от ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи по отношение на твърдяните незаконосъобразни действия, изразяващи се в неправомерно оказана спрямо ищеца физическа сила при извършена проверка и задържане на 22.04.2024 г. и нанесени му физически и психически увреждания.

В случая следва да се прецени единствено законосъобразността на действията при осъществяване на полицейското задържане - употребата на физическа сила и/или помощни средства. Изискванията към тази дейност са разписани в ЗМВР и в Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на МВР за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях. Така според чл. 75, ал. 1 от ЗМВР при извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност. Алинея втора на чл. 75 от ЗМВР разяснява, че мерките по алинея първа се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на полицейските органи във всеки момент да въздействат върху задържаните лица с предупреждание, сила, помощни средства или оръжие. Нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗМВР регламентира използването на помощни средства при изпълнение на служебните задължения само когато това е абсолютно необходимо и в условията на изчерпателност изброява хипотезите на тяхната приложимост. Между тях са такива като отказ да се изпълни полицейско разпореждане или съпротива на полицейски орган, в т.ч. и при опит да избяга. Редът за употреба на физическа сила и помощни средства е разписан в Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г. на МВР за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на разпитаните по делото свидетели, водени от ищеца, не се установява да е била употребена физическа сила и/или помощни средства. На първо място, нито един от полицейските служители, извършили спирането и проверката на управлявания от ищеца автомобил, както и обиск на свидетеля П., не е бил униформен (изключение от горното прави свидетелят Мутафчийски, който обаче се установи, че на мястото на спирането на автомобила, е бил с цел да организира движението, т.е. не е взел участие при извършването на проверката), няма данни и да са разполагали с помощни средства, включително няма данни в нито един момент ищецът А. да е бил с белезници. Недоказани останаха и твърденията на ищеца, че са били обискирани до управлявания от него автомобил, доколкото се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и водените такива от него, че на място е бил обискиран единствено Х. П., за който, между другото е била и постъпилата оперативна информация, доколкото С. Г. е била обискирана в РУ Карлово, а така също и ищецът, като на място е бил извършен единствено оглед на управлявания от ищеца автомобил, по отношение на това действие, обаче не са изложени възражения. Не се установи и държанието на служителите да е било изключително арогантно, в т.ч. и същите да са отправяли обиди по адрес на ищеца, като данни за това не се съдържат и в показанията на разпитаните по делото свидетели, които, дори и да не са имали поглед върху мястото, на което е бил ищецът, е нямало пречка да чуят евентуално отправяни обиди по негов адрес и/или викове от болка. Не се установява и свидетелят С. да е нанесъл удари в областта на бъбреците на ищеца, доколкото такива твърдения са наведени единствено от него – нито един от свидетелите не навежда твърдения в тази насока, а и тук е мястото да се посочи, че ищецът на 24.04.2024 г. е предоставил данни на д-р Б. – лекар в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – Пловдив, че на 22.04.2024 г. около 14, 30 – 15, 00 часа в лек автомобил и в стая за разпит в РУ Карлово е бил удрян с палка и юмруци, т.е. не е посочил, че е бил удрян в областта на бъбреците на мястото на извършване на проверката, което, както вече се установи и по-горе, е сторено около 11, 00 часа.

Като недоказано следва да се приеме и следващото му твърдение, а именно, че впоследствие е бил заведен в сградата на РУ Карлово при ОД на МВР – Пловдив за проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества и алкохол и през цялото време е бил обиждан и удрян. Както вече се посочи и по-горе, от събраните по делото доказателства се установява, че от мястото, където е бил спрян, до РУ Карлово ищецът се е придвижил, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], като само е бил придружен от свидетеля С. и положителният резултат за наличие на НВ е излязъл в 12, 18 часа, т.е. проверката за употреба на наркотични вещества и алкохол, е приключила в 12, 18 часа, което отново не съответства на посочения от него час при освидетелстването му (така СМУ на л. 21), а и при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че докато управлява лекия автомобил, ищецът е бил удрян от свидетеля С., каквито твърдения не се навеждат в исковата молба.

По идентичен начин стои въпросът и със следващите, наведени твърдения, а именно, че на връщане (от ФСМП Карлово) към сградата на РУ Карлово многократно е бил удрян от полицейските служители К. С., Х. К. и А. М. в областта на корема и бъбреците. Това е така, защото, на първо място се установи, че свидетелят К. С. не е пътувал заедно със свидетелите Кличев и Мутафчийски, които са придружили ищеца до и от медицинското заведение, където е била взета пробата на ищеца, а и се установи също така, че преди посочения от ищеца час при освидетелстването му, а именно 14, 30-15, 00 часа (когато твърди, че е бил удрян с юмруци и палка), А. вече е бил в РУ Карлово (а не в автомобил), доколкото в 14, 15 часа се установява, че му е извършен личен обиск (така протокол за личен обиск на лице на л. 78). Отделно от това се установява и че в 14, 45 часа се е обадил на адв. Г. Г., като по делото нито се твърди, нито се представят доказателства, в т.ч. и свидетелски показания на адв. Гънчев, ищецът да му се е оплакал, че са го удряли с юмруци и палка, включително и от полицейския служител Кличев с предмет, наподобяващ палка по двете ръце. Такива оплаквания не се установи ищецът да е споделил и със свидетеля М. – лекарят, който му е извършил медицински преглед на място в помещението за настаняване на задържани лица – оплакал се е единствено, че го боли коремът и има парене при уриниране. Видно от съставения Фиш за СМП (л. 14), ищецът е бил в задоволително общо състояние, поставена е работна диагноза Colica abdominalis, предложено е било лечение – поставяне на инжекция за облекчаване на болката, но ищецът е отказал, както и е отказал хоспитализация, т.е. няма данни за удар от уред, наподобяващ палка. Все в тази насока и с оглед твърденията, че полицейският служител Х. К. е нанесъл на ищеца удари с предмет, наподобяващ палка по двете ръце – от една страна не се посочва къде точно по двете ръце са били нанесени ударите, а от друга – прави впечатление, че за такива удари, в т.ч. и болки ищецът не е споделил и със свидетеля П., с който се е видял веднага след като е бил освободен – П. твърди единствено, че ищецът се е оплакал, че го болят ребра, бъбреци, всичко.

До извод в обратната насока не водят и представените резултати от медицински изследвания и амбулаторен лист от 23.04.2024 г., а така също и съдебномедицинско удостоверение от 24.04.2024 г., доколкото от една страна същите са издадени – първите един ден, а СМУ – два дни след датата на задържането, поради което и констатираните слабо болезнен корем и зачервявания и болка в областта на двете лакетни стави, съответно контузия на коремната стена, контузия на лакътя и охлузвания и кръвонасядания на двата лакътя, е възможно да бъдат причинени и по друг начин и по друго време, различни от описаните от ищеца. В този смисъл съдът намира за основателни възраженията на ответника. Друг е въпросът, че в амбулаторния лист от 23.04.2024 г. д-р Донеска – хирург, е констатирала, че лицето е без видими травматични промени на паренхимните органи на достъпните за оглед места, както и че коремът е слабо болезнен, което съответства на резултата от образно-диагностичното изследване, който е в насока, че не се установяват ехографски доловими травматични промени в достъпните за оглед коремни органи към момента на изследването. Действително, в лист за консултация от 23.04.2024 г. д-р М. – ортопед-травматолог е констатирал, че лицето е със зачервяване и болка в областта на двете лакетни стави, а д-р Б. – лекар в отделение по Съдебна медицина, че лицето има охлузвания, както по левия, така и по десния лакът, подробно описани, а така също и контузия на лакътя, по посочените вече по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че същите, дори и да са били налични, не се установява по безспорен начин, че са следствие от нанесени удари от органи и/или длъжностни лица на ответника в периода от спирането на ищеца за проверка до датата на освобождаването му от РУ Карлово. До извод в обратната насока не водят и показанията на свидетеля А. – баща на ищеца и които са в насока, че ищеца му се е видял зачервен, който свидетел показва лявата си ръка малко над лакътя, доколкото не се изискват специални медицински знания, за да се заключи, че ако на ищеца са нанасяни удари с предмет, наподобяващ палка по двете ръце, както се твърди, в такъв случай травмите щяха да са повече, а не само да е бил зачервен, още повече, че червенина по кожата на ръката, в т.ч. и малко над лакътя, може да се получи и при най-обикновено захващане, включително и от самия ищец на едната с другата си ръка, което не води до болезненост, а още по-малко до извод, че се получава единствено и само по начина, по който ищецът е посочил, а именно чрез удари с уред, наподобяващ палка.

Не на последно място, твърденията на ищеца, съдът преценя и през призмата на заключението на вещото лице по СПЕ – д-р К., която при съдебно психиатричното обсъждане е установила, че ищецът си е създал конспиративни теории с нелепи твърдения, в каквато насока са и показанията на свидетелката К., която е извършила преглед на лицето на 08.05.2024 г. и която твърди, че най-вероятно си е вярвал на тази вражда, че срещу него има нещо замислено. Казано по друг начин, психиатричното състояние на ищеца, в т.ч. и доказаните злоупотреби с амфетамини поставят под съмнение, наведените твърдения за извършени незаконосъобразни действия от органи и/или длъжностни лица на ответника.

С оглед изложеното, не е налице първият елемент от фактическия състав за възникване отговорността на ответника, доколкото не се установи при спирането на ищеца за проверка и отвеждането му до сградата на РУ Карлово, а така също и до и от медицинското заведение за извършване на кръвна проба, в т.ч. и в РУ Карлово спрямо него да е приложена мярка, несъвместима с принципите по чл. 3 от Конвенцията - психическо и/или физическо насилие от естество да предизвика негативни вътрешни изживявания, исковата молба следва да бъде отхвърлена, без да се обсъжда наличието на останалите предпоставки.

Независимо от гореизложеното, не се установява и да са налице твърдените неимуществени вреди. Терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.

От събраните по делото доказателства не се установяват твърдените негативни емоции и сериозни вреди върху психиката, доколкото от СПЕ се установява, че в периода от 22.04.2024 г. до 24.04.2024 г. психичното състояние на ищеца е било характерно за личността му и не се наблюдава промяна в установеното психично състояние в резултат на описаните събития, като тук отново следва да се посочи, че обследваният от вещото лице период е различен от претендирания, доколкото по този начин е била поставена задачата към вещото лице (така молба на л. 84-86, в която са поставени задачите към СПЕ). А с оглед недоказването на твърдените като незаконосъобразни действия, като недоказани следва да се приемат и твърденията за причинени на ищеца болки и страдания.

По отношение на представената извадка от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи и изложените възражения, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1, предл. 1 от нея противоречи на правото на ЕС и създава нееднакъв статут с други категории задържани, както и че правото на ЕС и ЕКПЧОС в чл. 5 и чл. 6 изискват лица, постъпващи в помещения да бъдат освидетелствани в какво здравословно състояние постъпват и в какво напускат, следва да бъде посочено, че същите са извън предмета на настоящото съдебно производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. С оглед на това и доколкото именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване (който предмет, както вече се посочи и по-горе, е докладван в първото по делото съдебно заседание и от страните не са постъпили възражения) и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

Във връзка със следващите, наведени твърдения, свързани с бездействие от страна на служителите на МВР да искат извършването на медицински преглед на задържания, с оглед здравословното му състояние, е необходимо на първо място да се посочи, че ищецът претендира вреди от незаконосъобразни действия, а не бездействия на органи и/или длъжностни лица на ответника. Независимо от гореизложеното, следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи (в приложимата редакция), незабавно след задържането задържаното лице се запознава с основанията за задържането и му се предоставя декларация за правата на задържано лице (приложение № 1), която съдържа информация относно следните права: 1. право на достъп до адвокатска защита от момента на задържането или 2. право на безплатна правна помощ от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ; 3. право на информация относно основанията за задържането; 4. право на устен и писмен превод; 5. право да запази мълчание; 6. право на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; 7. право да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и право по негово искане незабавно да се уведомят консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; 8. право на медицинска помощ; 9. право на информация за срока на задържането, който не може да бъде повече от 24 часа; 10. право да обжалва пред съда законността на задържането; 11. право на свиждания и право да получава колети и храна; 12. право да получи екземпляр от заповедта за задържане. Като съгласно ал. 3 на същия чл. 15 от Инструкцията, задържаното лице попълва декларацията за правата по ал. 1 в два екземпляра, като отбелязва и намерението си да упражни или да не упражни правата си, като първият екземпляр от декларацията за правата се прилага към заповедта за задържане за съхранение в деловодството на съответната структура на МВР, а вторият екземпляр се връчва на задържаното лице. Отказът на задържаното лице да попълни декларация се удостоверява с подписа на един свидетел. Видно от приложената по делото декларация, която не се твърди да не е подписана от ищеца, в нея ищецът сам е декларирал, че има здравословни проблеми, които налагат консултация с лекар, но не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка, както и не желае медицински преглед от лекар, уведомен е също така, че има право на свиждания, да получава колети и храна, като е декларирал включително, че не желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане. Декларирано е също така, че няма нужда от специална хранителна диета. Казано по друг начин, в случай, че ищецът е имал нужда от извършването на медицински преглед, е следвало да го отрази по съответния ред – в декларацията, поради което и наведените в тази връзка възражения, съдът намира също за недоказани.

Всичко, изложено по-горе, обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне на така предявените искови претенции като неоснователни.

С оглед изхода от спора, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Според настоящия съдебен състав юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция) във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.

Ищецът следва да заплати и по сметката на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от 910 лева, представляваща, направени по делото разноски за заплатени възнаграждения за вещи лица и един свидетел.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,