Решение № 11898 от 14.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1818/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.68в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Началник на РДНСК Варна, срещу Решение № 902/09.07.2024 г. по АНД № 1722/2024г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № ВН-37-04/10.04.2023г., с което за нарушение на чл.96 ал.3, чл.137 ал.3, чл.148 и чл.12 ал.2 от ЗУТ на С. В. С., [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл.232 ал.2 предл. 3 от ЗУТ. В жалбата се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че същото не почива на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, като съдът се е позовал единствено на заключението на вещото лице по приетата СТЕ, относно вида на строежа. Поддържа се, че процесното НП е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон, доколкото изграденото безспорно представлява незаконен строеж, извършен в зона със строителна забрана и без предварително разрешение от министъра на РРБ, предвид спецификата на територията, в която е извършен. На изложените основания се моли отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди процесното НП. Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение. В допълнително депозирано писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител – гл.експ.-юрист Кармине, жалбата се поддържа на изложените основания, като се оспорват изложените от ответника в писмен отговор възражения и твърдения. Ответникът – С. В. С., в депозира по делото писмен отговор и в съдено заседание чрез пълномощник – адв.К., оспорва касационната жалба. По подробно изложени в отговора съображения, поддържа че въззивното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила, като допълнително излага, че не са събрани доказателства, които да установяват, че той е извършител на строежа, респ., че следва да носи административно-наказателна отговорност за вмененото нарушение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност и на касационната жалба. Счита, че фактите по делото безспорно сочат на строеж, който е бил извършен без одобрени строителни книжа и разрешение, т.е. извършено е нарушение по чл. 232 от ЗУТ, като санкцията правилно е наложена на ответника по касация, в качеството му на възложител. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се потвърди НП. След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. По нейната основателност съобрази следното: Производството пред ВРС е образувано по жалба на С. В. С., против гореописаното НП. Събраните по делото доказателства са обусловили следната фактическа обстановка: Във връзка с постъпила жалба по имейл за извършване на СМР на плаж „Ветеран“, спиращи свободния достъп до плажа, на 05.05.2022год. св. Й. Й. – старши инспектор в РДНС Варна и негов колега извършили проверка на място при която установили, че в ПИ с идентификатори 10135.5511.943, 10135.5511.941, 10135.5511.938, 10135.5511.937, 10135.5511.936 и 10135.5511.934 се извършват строително-монтажни работи и са изградени подпорни стени. Установено било също така, че имотите не са оградени и не може да се прецени местоположението на стените. Направен бил снимков материал по време на проверката. На 12.05.2022год. същите служители на РДНС извършили повторна проверка на място при която установили, че по източната граница на ПИ 10135.5511.938 е изградена стъпаловидно стоманобетонна подпорна стена с дължина приблизително 19м., дебелина 0.30м. като терена е моделиран като височината й варира от 1м. до 1.5м.. Установено било, че в имота са премахнати храсти и едра дървесна растителност и терена е моделиран. Отново бил направен снимков материал. В последствие св. Й. извършил проверка на документите, налични по преписката образувана в Район „Аспарухово“ при Община Варна по отношение на ПИ 10135.5511.938 и установил, че било представено заявление с вх.№ РД21023274АС от 09.11.2021год. до кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна за изграждане на подпорна стена с височина до 1.20м. и изкопи и насипи с височина до 1м. в посочения ПИ 10135.5511.938. Изискана била информация от РД по горите – Варна дали имотът попада в обхвата на горски фонд. Получено било писмо вх.№ РА-763-02- 195/06.06.2022год. на РД по горите Варна, съгласно което по данни от горскостопанския план (ГСП) от 2017г. ПИ 10135.5511.938 попада в отдел 315, подотдел „ш“, имотът е частна държавна собственост с изготвен ПУП, склопена култура от горско-дървесни видове на възраст 50 години, със специални функции, част Защитена зона по Натура 2000. Установено било също така, че имотът попада в зона за строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС и е вписан в регистъра на свлачищните райони на страна и на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие по чл. 95, ал.2 от ЗУТ, също така попада и в зона „А“ по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗУЧК. Св. Й. установил, че собственици на имота били две физически лица, едно от които и [населено място]. Административен акт за промяна на предназначението на имота, както и предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на строителни дейности в имота не били представени. При тези факти св. Й. приел, че С. В. С. като възложител (собственик) съгласно НА № 58, том LXXVІІ, рег. 29489, дело 17187/31.09.2021год., издаден от Служба по вписванията – Варна и НА № 122, т о м LXXV, рег. 27934, дело 16913/16.09.2021год., издаден от Служба по вписванията – Варна, е допуснал извършването на незаконен строеж „Подпорна стена“ находящ се в ПИ 10135.5511.938 по КК и КР на к.з. „Прибой“, район „Аспарухово“, общ. Варна като строежът е изпълнен без издадено предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж и без влязъл в сила административен акт за промяна на предназначението на територията, по реда на Закона за горите и в противоречие с действащия ПУП, в нарушение на чл. 96, ал.3 и ал.4; чл. 137, ал.3; чл. 148 и чл. 12, ал.2 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 255, ал.2, т.2 и т.6 от същия закон. За това нарушение на 28.11.2022г. св. Й. Й. съставил срещу С. АУАН № ВН-37, който му бил връчен на 07.12.2022год. Същият подписал акта с отбелязване, че има възражения срещу АУАН. В срока по чл. 44 от ЗАНН подал писмени такива в който посочил, че изграденото не представлява подпорна стена, а ограда; имотът е закупен като урбанизиран, както и че не попада в горска територия. Възражението не било прието и на 10.04.2023год., въз основа на АУАН, началника на РДНСК Варна издал атакуваното НП. Със същото, като възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е С. е нарушил разпоредбите на чл. 96, ал.3 и ал.4; чл. 137, ал.3; чл. 148 и чл. 12, ал.2 от ЗУТ като е допуснал извършването на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 232, ал.2, пр.3 от ЗУТ и му наложил адм. наказание глоба в размер на 1 000 лв. В хода на въззивното производство е допусната СТЕ, съобразно заключението на което процесният строеж не представлява подпорна стена, а ограда. Извършено е ограждане на имота от югозападна и югоизточна граници, като имотът е моделиран частично. Описаната фактическа обстановка ВРС е приел за установена от събраните в хода на административнонаказателното производство /АНП/ доказателства и събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания и СТЕ. Съдът е кредитирал тези доказателства като непротиворечиви и съответни на събраните писмени доказателства. За да отмени НП въззивният съд е приел за неправилни изводите на АНО за допуснато нарушение, подлежащо на санкция по чл.232 ал.2 пр.2 от ЗУТ, тъй като съгласна заключението на вещото лице строежът не представлява подпорна стена, а ограда. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка, но същата налага различни правни изводи. Като основателни се преценяват възраженията на касатора. Събраните доказателства, в т.ч. и приетата СТЕ, безспорно сочат, че се касае за строеж, за който се изисква РС и съответните предварителни съгласувания. Не е съобразено от въззивния съд, че в случая не е приложима изключителната хипотеза на чл.151, ал.1, т.11 ЗУТ, в която единствено не е изискуемо издаването на разрешение за строеж. Процесната ограда, според неоспореното заключението на съдебно-техническата експертиза, е с параметри, сочещи на приложимост на нормата на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, но тълкувана във връзка с чл. 48, ал. 8 ЗУТ, тъй като процесния имот не са самостоятелно урегулиран. Освен това същият на 100% попада в зона със строителна забрана /Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на министъра на териториално развитие и строителство/, в екологична мрежа „Натура 2000“, в „защитена зона за местообитанията Галата“ /Заповед №РД-355/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите/ и в „защитена зона за птици Галата“ /Заповед № РД-127/10.02.2012 г. на министъра на околната среда и водите/. Безспорно също така, предвид представения нот.акт., наказаното лице е собственик на имота и като такъв се явява и възложител на незаконния строеж, по смисъла на чл.161 ал.1 изр.1 от ЗУТ. Независимо от горното, настоящият състав намира въззивното решение за правилно като краен резултат. Оспореното НП е постановено при допуснато грубо нарушение на процесуалните правила. Както в АУАН, така и в НП липсва яснота по отношение на датата на извършване на нарушението. В същите формално е посочено, че нарушението е било извършено в периода от м. ноември 2021г. до момента. Липсва както начален, така и краен период. И ако началото на периода може да се предположи като се обвърже с началото на месец ноември – 01.11.2021г., то крайния период е напълно неясен, като в по-голяма степен това се отнася за НП. Датата на извършване на деянието е съществен елемент от обективната страна на всяко административно нарушение. Непосочването й всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като от една страна рефлектира пряко върху правото на защита на привлеченото към адм.наказателна отговорност лице /не е наясно срещу какви факти да се защитава/, а от друга страна води и до невъзможност да се изчислят законосъобразно преклузивните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН, с изтичането на които отпада правната възможност на АНО да реализира административнонаказателната отговорност на дееца. Само за прецизност съдът намира за необходимо да посочи и друго констатирано в НП нарушение. В същото АНО е посочил като нарушени разпоредбите на чл.96, ал.3 и 4 от ЗУТ. Последните обаче касаят различни хипотези, които са взаимно изключващи се. Това отново води до неяснота на волята на АНО, респ. и до невъзможност за извършване на надлежен съдебен контрол. Предвид горното, настоящият състав намира, че въззивното решение като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН, съдът намира за основателно своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Последните се претендират в размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение, с данни, че същото е заплатено в брой. По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 изречение първо предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Седми касационен състав на Административен съд – Варна